№ 3761
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110208114 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Е. П. З., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 24-4332-027268/12.11.2024 г., издадено от
Началник група в отдел "Пътна полиция" в СДВР, с което на основание чл.
177 ал. 1 т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 150а ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя З. е
наложено административно наказание глоба в размер на 100, 00 /сто/ лева и на
основание чл. 182 ал. 5 вр. ал. 1 т. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП й
е наложено административно наказание глоба в размер на 800, 00 /осемстотин/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Недоволна от наказателното постановление е останала
жалбоподателката Е. З., която го атакува с бланкетна въззивна жалба.
В съдебно заседание жалбоподателката Е. З. не се явява и не изпраща
представител. Ход на делото е даден на основание чл. 61 ал. 4 ЗАНН, след като
жалбоподателката не е била намерена на посочения от нея адрес и са събрани
данни, че З. е напуснала адреса преди повече от десет години, след като е
продала имота.
Въззиваемата страна – началник - група в отдел "Пътна полиция" в
СДВР, редовно уведомена, не изпраща представител. Депозирани са писмени
1
бележки от гл. юрк. В. Пашунов, с пълномощно от наказващия орган, с които
се прави искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление
като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от санкционираното физическо лице и против
подлежащо на обжалване наказателно постановление, както и в срока по чл.
59 ал. 2 ЗАНН (видно от разписка, инкорпорирана на страница втора от
наказателно постановление, същото е връчено на жалбоподателката на
02.05.2025 г., а жалбата е подадена на 15.05.2025 г.), поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката Е. П. З. е правоспособен водач на ППС, като й било
издадено СУМПС № ********/11.10.2016 г. от СДВР – ОПП, валидно до
11.10.2026 г. , за категории АМ, В1 и В. На 12.09.2023 г. от жалбоподателката
било подадено заявление в ОПП – СДВР, с което издаденото й СУМПС №
********/11.10.2016 г. било обявено за изгубено/откраднато.
На 08.04.2022 г. от Началник – група в ОПП – СДВР било издадено
Наказателно постановление № 22-4332-005852/08.04.2022 г., с което на
основание чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал. 2 ЗДвП на
жалбоподателката Е. З. било наложено административно наказание глоба в
размер на 850, 00 лева. Наказателното постановление било връчено на З. на
10.05.2022 г. и влязло в сила на 18.10.2023 г.
По отношение на жалбоподателката бил издаден електронен фиш
серия К № 7389988, издаден от ОДМВР – Враца, с който за нарушение на чл.
21 ал. 1 ЗДвП на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 6 ЗДвП на
жалбоподателката било наложено административно наказание глоба в размер
на 600, 00 лева.
С електронен фиш серия К № 9343422, издаден от ОДМВР – Бургас, за
нарушение на чл. 21 ал. 2 ЗДвП на жалбоподателката на основание чл. 182 ал.
1 т. 2 ЗДвП била наложена глоба в размер на 50, 00 лева, като към 21.01.2025 г.
по отношение на електронен фиш серия К № 9343422, издаден от ОДМВР –
Бургас било налице висящо производство по обжалване пред съд.
2
Към 02.08.2024 г. лек автомобил марка „Ауди“, модел „Ку 7“ с рег. №
********, бил собственост на „*********“ ЕООД, ЕИК *******, с вписан
ползвател М.И.Г., ЕГН **********. Към 02.08.2024 г. М.Г. бил предоставил
горепосочения автомобил на жалбоподателката Е. П. З..
На 02.08.2024 г. около 12:19 часа жалбоподателката Е. П. З.
управлявала лекия автомобил марка „Ауди“, модел „Ку 7“ с рег. № ********
на територията на град София, по бул. „Н. Й. Вапцаров“ до административен
номер 47 с посока на движение от бул. „Черни връх“ към ул. „Атанас Дуков“.
В посочения пътен участък максимално разрешената скорост на движение на
пътни превозни средства от категория „В“ към 02.08.2024 г. била 40 км/ч,
която била сигнализирана с пътен знак „В26“. Независимо от въведеното
ограничение на скоростта жалбоподателката управлявала автомобила със
скорост от 74 км/ч.
Нарушението било установено с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M № 567, представляваща
одобрен тип средство за измерване, която билa преминала последваща
техническа проверка на 27.05.2024 г. в Лаборатория за проверка на
анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери в сектор „Управление на
собствеността“ – полицейска техника при Главна дирекция „Национална
полиция“, със заключение, че съответства на одобрения тип. Мобилната
система за видеоконтрол била разположена на на конзола в автомобил на
СДВР – ОПП с рег. № СВ1600ХА, работела в стационарен режим на
заснемане и заснемала отдалечаващите се автомобили.
След установяване кой е вписаният ползвател на автомобила до М.И.Г.
била изпратена призовка да се яви в служебно помещение на ОПП – СДВР. На
18.10.2024 г. Георгиев се явил в служебно помещение на ОПП – СДВР и
попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочил, че не знае кой е
управлявал автомобила на 02.08.2024 г. около 12:19 часа, но ще установи в
срок до 25.10.2024 г.
На 24.10.2024 г. М.Г. и жалбоподателката Е. З. се явили в служебно
помещение на ОПП- СДВР. М.Г. попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, в
която посочил, че на 02.08.2024 г. около 12:19 часа автомобил с рег. №
******** е бил управляван от жалбоподателката Е. П. З.. Към декларацията
М.Г. приложил копие от издаденото на З. СУМПС № ********, издадено на
11.10.2016 г.
На същата дата 24.10.2024 г. жалбоподателката Е. З. попълнила
сведение, в което посочила, че е управлявала автомобила на 01.08.2024 г., на
02.08.2024 г. в 12:19 часа по бул. „Н. Й. Вапцаров“, както и че ползва
3
автомобила при нужда.
Предвид горното на същата дата – 24.10.2024 г. свидетелят М. П. П. на
длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП – СДВР в присъствието на двама
свидетели и на жалбоподателката З. съставил АУАН серия "АД" бл. №
0619943/24.10.2024 г., с който повдигнал против въззивния жалбоподател
административнонаказателно обвинение за извършено нарушение по чл. 21
ал. 2 вр. чл. 165 ал. 2 т. 6 ЗДвП, извършено в условията на системност след
влизане в сила на електронен фиш серия К № 7389988, влязъл в сила на
29.08.2023 г., електронен фиш серия К № 9343422, влязъл в сила на 29.08.2023
г. и наказателно постановление № 22-4332-005852, влязло в сила на 18.10.2023
г., както и за нарушение на чл. 150а ЗДвП. Актът бил подписан от
актосъствителя, свидетелите и жалбоподателката, на която бил предявен за
запознаване със съдържанието му и й бил връчен препис. При съставяне на
акта и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу него не били направени
възражения.
Въз основа на съставения АУАН серия "АД" бл. № 0619943/24.10.2024
г. на 12.11.2024 г. Г.Б. – началник на 01 група „Административнонаказателна
дейност“ в 03 сектор „Административно обслужване“ към ОПП – СДВР,
издала обжалваното наказателно постановление № № 24-4332-
027268/12.11.2024 г., с което при идентична фактическа обстановка на
основание чл. 177 ал. 1 т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 150а ал. 1 ЗДвП
наложила на жалбоподателката З. административно наказание глоба в размер
на 100, 00 /сто/ лева и на основание чл. 182 ал. 5 вр. ал. 1 т. 4 ЗДвП за
нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП й наложила административно наказание глоба
в размер на 800, 00 /осемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 /шест/ месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни – показанията на свидетеля М. П., както и писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК – АУАН серия АД бл. №
0619943/24.10.2024 г., наказателно постановление № 24-4332-
027268/12.11.2024 г., сведение от Е. З. от 24.10.2024 г., сведение от М.Г. от
24.10.2024 г., декларация по чл. 188 ЗДвП от 24.10.2024 г. от М.Г., декларация
по чл. 188 ЗДвП от 24.10.2024 г. от Е. З., декларация по чл. 188 ЗДвП от
18.10.2024 г. от М.Г., декларация по чл. 189 ал. 5 ЗДвП от 18.10.2024 г. от М.Г.,
копие от СУМПС № *********, издадено на М.И.Г., издадено на 30.01.2018 г.
от МВР – София, копие от СУМПС № ********, издадено на Е. П. З.,
издадено на 11.10.2016 г. от МВР – София, копие на лична карта № *********,
издадена на 21.02.2020 г. от МВР – София, издадена на Е. П. З., удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, протокол № 2-
38024/27.05.2024 г. от последваща периодична проверка на мобилна система
за видеоконтрол “TFR-1M”, издаден от Главна дирекция „Национална
полиция“ сектор „Управление на собствеността“ – полицейска техника,
лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар
скоростомери, протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система рег. № 4332р-61669/05.08.2024 г., ежедневна форма на отчет от
02.08.2024 г., призовка, електронен фиш серия К № 7389988, издаден от
ОДМВР – Враца, електронен фиш серия К № 7724716, издаден от ОДМВР –
4
София, справка АИС – КАТ по отношение собствеността на лек автомобил с
рег. № ********, справка картон на водача, писмо от заместник – директор на
ГДНП рег. № 3286р-14416/12.03.2020 г., заповед № 513з-9561/13.09.2024 г. на
директор на СДВР, заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на
вътрешните работи, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, отговор от СДВР, ОПП рег. № УРИ 433200-
67166/13.06.2025 г., ведно с препис на наказателно постановление № 22-4332-
005852/08.04.2022 г., издадено от началник група в ОПП – СДВР, отговор от
ОДМВР – Враца рег. № 967000-7839/17.06.2025 г., ведно със заверена
разпечатка от АИС – АНД, отговор от СДВР – ОПП рег. № 433200-
67410/13.06.2025 г., отговор от ОДМВР – София рег. № 120400-
13971/19.06.2025 г. ведно със заверено копие на разпечатка от АИС – АНД,
отговор от Столична община, дирекция „Управление и анализ на трафика“,
ведно с организация на движението по бул. „Никола Й. Вапцаров“ в района на
административен номер 47 с посока на движение от бул. „Черни връх“ към ул.
„Атанас Дуков“, веществените доказателствени средства – статични
изображения /снимки/, откопирани от клип № 29553, вещественото
доказателствено средство – снимка на разположението на уреда.
Съдът даде вяра на показанията на свидетеля М. П., които прецени като
еднопосочни, непротиворечиви, последователни и съответни на писмените
доказателства, както и на веществените доказателствени средства. От
показанията на свидетеля П. се доказват обстоятелствата по установяване на
нарушението и на нарушителя и обстоятелствата по съставяне на АУАН.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени
като последователни, взаимокореспондиращи си и съответни на приобщените
веществени доказателствени средства. Съдът цени и приетия като писмено
доказателство отговор от Столична община, дирекция „Управление и анализ
на трафика“, ведно с организация на движението по бул. „Никола Й.
Вапцаров“ в района на административен номер 47 с посока на движение от
бул. „Черни връх“ към ул. „Атанас Дуков“, въз основа на който формира
изводите си за действащото ограничение на скоростта в пътния участък. Въз
основа на писмените доказателства съдът изгради и изводите си за
компетентност на актосъставителя и на наказващия орган. Въз основа на
удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
протокол № 2-38024/27.05.2024 г. от последваща периодична проверка на
мобилна система за видеоконтрол “TFR-1M” № 567, издаден от Главна
дирекция „Национална полиция“ сектор „Управление на собствеността“ –
полицейска техника, лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в
дъха и радар скоростомери, протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 4332р-61669/05.08.2024 г., както и
писмо от заместник – директор на ГДНП рег. № 3286р-14416/12.03.2020 г.,
съдът формира изводите си, че мобилната система за видеоконтрол, с която е
установено нарушението, представлява одобрен тип средство за измерване и
че към датата на нарушението е била преминала последваща периодична
проверка на техническата изправност.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
5
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло веществените доказателствени средства – статични
изображения /снимки/, откопирани от клип № 29553. От същите се установява
регистрационния номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост.
Като веществено доказателствено средство съдът кредитира
приложената към материалите по административнонаказателната преписка
снимка на разположението на уреда на конзола в автомобил на СДВР – ОПП с
рег. № СВ1600ХА.
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни
и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат
на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи,
видно от писмените доказателства по делото. Видно от заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи,
полицейските органи, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в СДВР,
са оправомощени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и да съставят
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Ето защо
съставилият АУАН М. П. П., заемащ длъжност младши автоконтрольор I
степен в 03 група "Автоматизирани системи за контрол на пътното движение"
на 03 сектор "Административно обслужване" в ОПП - СДВР, видно от заповед
№ 513з-9561/13.09.2024 г. на директора на СДВР, разполага с материална и
териториална компетентност да състави АУАН за извършено нарушение на
ЗДвП. Отново от приетата като писмено доказателство заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, се
установява, че началникът на група "Административнонаказателна дейност" в
сектор АО към ОПП - СДВР, е оправомощен да издава наказателни
постановления за нарушения на ЗДвП на обслужваната територия. От заповед
№ 8121к-12547/12.09.2024 г. на Министъра на вътрешните работи се
установява, че издалата наказателното постановление старши инспектор Г.Б.
заема длъжност началник на 01 група „Административнонаказателна
дейност“ в 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП, СДВР,
поради което и разполага с материална и териториална компетентност да
издаде обжалваното наказателно постановление.
АУАН и НП са издадени и при спазване на давностните срокове по чл.
6
34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. В случая нарушителят е открит на 24.10.2024 г., когато
вписаният ползвател на автомобила М.Г. е попълнил декларация по чл. 188
ЗДвП, в която е посочил, че при извършване на нарушението автомобила е бил
управляван от жалбоподателката З. и е представил копие от издаденото й
СУМПС. Именно от този момент на компетентните административни органи е
станало известно кое е лицето, за което има данни да е извършило
административно нарушение, и срещу което следва да се образува
административнонаказателно производство със съставяне на АУАН. АУАН е
съставен на същата дата – 24.10.2024 г., а наказателното постановление е
издадено в срока по чл. 34 ал. 3 ЗАНН – на 12.11.2024 г.
Правилно административнонаказателното производство е образувано
със съставяне на АУАН, а не е ползван облекчения ред чрез издаване на
електронен фиш, макар нарушението да е установено с автоматизирано
техническо средство, тъй като за конкретното нарушение се предвижда и
налагане на наказание "лишаване от право да се управлява МПС", а в тези
случаи съгласно чл. 189 ал. 4 ЗДвП не се издава електронен фиш.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43
ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели при спазване
изискването на чл. 40 ал. 3 ЗАНН, както и в присъствието на
жалбоподателката, на която АУАН е бил предявен за запознаване със
съдържанието му и й е бил връчен препис.
АУАН и НП отговарят на изискванията за съдържание, предвидени
съответно в чл. 42 ал. 1 ЗАНН и в чл. 57 ал. 1 ЗАНН. Както в АУАН, така и в
НП, са посочени времето и мястото на извършване на нарушенията, всички
елементи от състава им и обстоятелствата по извършването им с посочване на
нарушените материалноправни разпоредби.
Предвид всичко гореизложено съдът намери, че в предсъдебната фаза
на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
По отношение на нарушението по чл. 150а ал. 1 ЗДвП съдът намери
следното:
Въззивникът З. е санкционирана за нарушение на чл. 150а ал. 1 ЗДвП,
съгласно която разпоредба за да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
7
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. От
писмените доказателства и веществените доказателствени средства се
установява, че на 02.08.2024 г. около 12:19 часа жалбоподателката Е. П. З. е
управлявала лек автомобил марка „Ауди“, модел „Ку 7“ с рег. № ******** на
територията на град София, по бул. „Н. Й. Вапцаров“ до административен
номер 47 с посока на движение от бул. „Черни връх“ към ул. „Атанас Дуков“,
като към тази дата - 02.08.2024 г., същата не е притежавала валидно СУМПС,
тъй като предходно издаденото й е било обявено за невалидно като
изгубено/откраднато. От отговора от СДВР - ОПП е видно, че на
жалбоподателката е било издадено СУМПС № ********/11.10.2016 г. от СДВР
– ОПП, валидно до 11.10.2026 г. , за категории АМ, В1 и В, като на 12.09.2023
г. от жалбоподателката било подадено заявление в ОПП – СДВР, с което
издаденото й СУМПС № ********/11.10.2016 г. било обявено за
изгубено/откраднато. Едва на 02.05.2025 г. от името на въззивника било
регистрирано заявление № 15773 за издаване на дубликат на СУМПС, като
производството по заявлението приключило с издаване на СУМПС №
*********/07.05.2025 г., валидно до 07.05.2035 г. От горното е видно, че към
02.08.2024 г. жалбоподателката не е разполагала с валидно СУМПС, тъй като
издаденото й е било обявено за невалидно като изгубено/откраднато преди
почти година и на жалбоподателката не е било издадено ново. Ето защо съдът
намери, че жалбоподателката Е. З. е осъществила от обективна страна състава
на административното нарушение по чл. 150а ал. 1 ЗДвП.
От субективна страна жалбоподателката е действала при пряк умисъл
като форма на вината, като е съзнавала противоправния характер на деянието
си - че управлява автомобила, без да притежава валидно СУМПС, тъй като
предходно издаденото й е било обявено за изгубено/откраднато преди година
и не й е издавано ново, и е искала и целяла настъпването на съставомерния
общественоопасен резултат.
Нарушението не е маловажно, тъй като не е с по - ниска степен на
обществена опасност, сравнено с други нарушения от същия вид. Дори
8
напротив - установиха се обстоятелства, които завишават степента му на
обществена опасност. От отговора от ОПП - СДВР се установява, че
издаденото на З. СУМПС е било обявено за невалидно като
изгубено/откраднато на 12.09.2023 г., а нарушението е извършено на
02.08.2024 г., като от подаденото сведение от М. Георгиев по
административнонакзателната преписка се установява, че З. активно е
управлявала автомобила през този период, без да притежава валидно СУМПС.
Заявление за издаване на дубликат на СУМПС З. е подала едва на 02.05.2025
г., т.е. след издаване на обжалваното наказателно постановление. На следващо
място, от справката - картон на водача се установява, че Е. З. е санкционирана
за многократни нарушения на ЗДвП, което показва, че жалбоподателката
трайно не спазва правилата за движение по пътищата. Наред с това, с
обжалваното наказателно постановление жалбоподателката е санкционирана
за две нарушения на ЗДвП.
Съгласно приложената от наказващия орган разпоредба на чл. 177 ал. 1
т. 2 ЗДвП (в редакцията й към датата на нарушението) който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, се
наказва с глоба от 100, 00 до 300, 00 лева. Наказващият орган е наложил на
жалбоподателката глоба в минималния предвиден размер от 100, 00 лева,
който съгласно чл. 27 ал. 5 ЗАНН не може да бъде намаляван. Разпоредбата на
чл. 177 ал. 1 ЗДвП е изменена със ЗИД на ЗДвП, обн. ДВ брой 64 от 05.08.2025
г., но в случая не се касае за по - благоприятен закон, тъй като с измененията е
увеличен размера на предвидената глоба, която е предвидена в абсолютно
определен размер от 300, 00 лева. Ето защо следва да се приложи закона,
който е бил в сила към датата на нарушението.
По отношение на нарушението по чл. 21 ал. 1 ЗДвП, съдът намери
следното:
От писмените доказателства и от веществените доказателствени
средства се установява, че на 02.08.2024 г. около 12:19 часа жалбоподателката
9
Е. П. З. е управлявала лек автомобил марка „Ауди“, модел „Ку 7“ с рег. №
******** на територията на град София, по бул. „Н. Й. Вапцаров“ до
административен номер 47 с посока на движение от бул. „Черни връх“ към ул.
„Атанас Дуков“. В посочения пътен участък максимално разрешената скорост
на движение на пътни превозни средства от категория „В“ към 02.08.2024 г.
била 40 км/ч, която била сигнализирана с пътен знак „В26“. Независимо от
въведеното ограничение на скоростта, жалбоподателката управлявала
автомобила със скорост от 74 км/ч.
При установяване на нарушението са спазени изискванията на Наредба
№ 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.). В
материалите по административнонаказателната преписка е приложен
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
рег. № 4332р-61669/05.08.2024 г., който съдържа необходимите реквизити.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва
за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на
уреда. В случая видно от снимката на разположението на уреда, същият не е
бил разположен на участък от пътя, а на конзола в служебен автомобил на
СДВР, поради което изготвянето на снимка на разположението на уреда
(макар такава да е изготвена) не е условие за редовност на процедурата по
установяване на нарушението.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. От писмените
доказателства се установява, че АТСС, с която е установено нарушението, тип
TFR1- M с иден. № 567 представлява одобрен тип средство за измерване, като
е вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване. В представеното удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 е посочен срок на валидност на
одобрения тип до 24.02.2020 г. Съгласно чл. 30 ал. 5 от Закона за
измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Ето защо съдът приема, че
средството за измерване, с което е установено нарушението, представлява
одобрен тип.
На следващо място, от писмените доказателства се установява, че
10
техническото средство, с което е установено нарушението, е преминало
последваща техническа проверка на 27.05.2024 г. в Лаборатория за проверка
на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери при сектор
„Управление на собствеността“ – полицейска техника в ГД „Национална
полиция“ със заключение, че съответства на одобрения тип.
Според чл. 21 ал. 1 ЗДвП максималната разрешена скорост на
движение за пътни превозни средства от категория "В" в населено място е 50
км/ч, като в случай, че в конкретен пътен участък е въведено различно
ограничение на скоростта, то се сигнализира с пътен знак /чл. 21 ал. 2 ЗДвП/.
От отговора от Столична община, дирекция „Управление и анализ на
трафика“, ведно с организация на движението по бул. „Никола Й. Вапцаров“ в
района на административен номер 47 с посока на движение от бул. „Черни
връх“ към ул. „Атанас Дуков“, се установява, че в коментирания участък,
който попада в границите на населеното място гр. София, е въведена
максимална скорост на движение, по – ниска от предвидената в чл. 21 ал. 1
ЗДвП, а именно – 40 км/ч, сигнализирана с пътен знак В26.
От веществените доказателствени средства и от писмените
доказателства се установява, че лек автомобил марка „Ауди“, модел „Ку 7“ с
рег. № ******** се е движел със скорост от 74 км/ч. От веществените
доказателствени средства се установява, че измерената скорост на движение
на лекия автомобил е 77 км/ч. От протокола за проверка № 2-38-24/27.05.2024
г. се установява стойността на относимата възможна грешка предвид
измерената скорост на движение - 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. Възможната
техническа грешка е приспадната в полза на жалбоподателя, като при
измерена скорост от 77 км/ч административнонаказателната й отговорност е
ангажирана за движение със скорост 74 км/ч.
Правилно е определен и субектът на нарушението. Съгласно чл. 188
ал. 1 ЗДвП "Собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.". В случая от
приетата като писмено доказателство по делото справка от АИС – КАТ се
установява, че вписан ползвател на автомобила е М.И.Г.. Съгласно чл. 4 ал. 3
от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
11
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства „Физическо или юридическо лице, което използва
превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на
собственост, се вписва в свидетелството за регистрация като ползвател на
превозното средство по искане на собственика. Към заявлението за
регистрация се предоставя писмено съгласие на собственика и ползвателя,
копие на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС)
на ползвателя или договор за лизинг, по силата на който превозното средство
се предоставя за ползване, освен ако ползвателят или негов законен
представител се яви лично, като в този случай той собственоръчно подписва
заявлението.“ От писмените доказателства се установява, че след като
първоначално (на 18.10.2024 г.) М.Г. е подал декларация, в която е отразил, че
не може да посочи кое лице е управлявало автомобила на 02.08.2024 г. в 12:19
часа, впоследствие – на 24.10.2024 г. е подал декларация, в която е посочил, че
на коментираната дата автомобила се е управлявал от въззивният
жалбоподател З., като е представил и копие от издаденото на З. СУМПС №
********, издадено на 11.10.2016 г. от МВР – София. На същата дата Георгиев
е депозирал и сведение, в което е посочил, че З. е негов семеен приятел и
ползва автомобила, когато има нужда. Горното изцяло кореспондира с
подаденото от Е. З. сведение от 24.10.2024 г., в което същата е посочила, че
ползва автомобила, когато има нужда, както и че именно тя го е управлявала
на 02.08.2024 г. в 12:19 часа. Предвид горното и доколкото се установи, че на
посочената дата именно жалбоподателката Е. З. е управлявала автомобила,
правилно е ангажирана административнонаказателната й отговорност за
извършеното с автомобила нарушение на скоростта.
От субективна страна жалбоподателят З. е осъществила нарушението
при форма на вината пряк умисъл като е съзнавала действащото ограничение
на скоростта и е предвиждала и целяла управлението на автомобила със
скорост, по-висока от позволената.
С АУАН, въз основа на който е образувано
административнонаказателното производство, нарушението е квалифицирано
като такова по чл. 21 ал. 2 ЗДвП, но в обжалваното наказателно постановление
наказващият орган неправилно е подвел нарушението под разпоредбата на чл.
12
21 ал. 1 ЗДвП. В случая, доколкото се касае за ограничение на скоростта в
рамките на населеното място, различно от предвиденото в чл. 21 ал. 1 ЗДвП,
нарушената материалноправна разпоредба е именно тази на чл. 21 ал. 2 ЗДвП.
Неправилното посочване на нарушената разпоредба в обжалваното
наказателно постановление обаче не налага отмяната му, а е основание съдът
да упражни правомощието си по чл. 63 ал. 2 т. 4 вр. ал. 7 т. 1 ЗАНН и да
приложи закон за същото наказауемо нарушение без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, като преквалифицира нарушението от
такова по чл. 21 ал. 1 ЗДвП в такова по чл. 21 ал. 2 ЗДвП. Съгласно чл. 63 ал. 7
т. 1 ЗАНН съдът изменя обжалвания акт, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай такова
изменение е допустимо, тъй като всички обстоятелства от състава на
нарушението по чл. 21 ал. 2 ЗДвП са подробно описани в наказателното
постановление, предявени са на жалбоподателя З. - посочено е действащото
ограничение на скоростта и въвеждането му с пътен знак "В26", която е имала
възможност да се защитава срещу тях. В същия смисъл са и разясненията,
дадени с ТР № 8/16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСС на ВАС, I и II
колегия по въпроса дали в производството по реда на Раздел V, Глава III
на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова
разпоредба: "(...) районният съд разглежда спора по същество, т.е.
представлява инстанция по същество, която, когато установи, че
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон при квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си
да измени издаденото наказателно постановление, а не да го отменя като
незаконосъобразно. (...) Обратното би значило нарушителят да остане
ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно
нарушение от фактическа страна, т.е. да остане ненаказано противоправно
поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в
наказателното постановление законова разпоредба, който резултат
противоречи на целите на административното наказание, регламентирани
в чл. 12 ЗАНН. (...) при липса на съществено изменение на съставомерните
13
факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във
връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. районният
съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова
разпоредба, без да отменя наказателното постановление."
Административнонаказателната отговорност на въззивника е
ангажирана за нарушение на режима на скоростта, извършено в условията на
системност. Съгласно чл. 3 ал. 1 ЗАНН за всяко административно нарушение
се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването
му, а разпоредбата на чл. 3 ал. 2 ЗАНН предвижда, че ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Съгласно
разпоредбата на чл. 182 ал. 5 ЗДвП (в редакция към датата на нарушението и
към датата на издаване на наказателното постановление) когато нарушението
по ал. 1, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок 6 месеца. Със ЗИД на ЗДвП, обн. ДВ, брой 64 от
05.08.2025 г., в сила от 07.09.2025 г., е изменена разпоредбата на чл. 182 ал. 5
ЗДвП, която към датата на постановяване на въззивното решение има
следното съдържание: " При системно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6,
ал. 3, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в троен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за
срок 6 месеца.", т.е. отпаднала е системността като квалифициращ признак,
когато се касае за нарушение по чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП, т.е. при превишаване
на разрешената максимална скорост на движение в населено място, когато
превишаването е от 31 до 40 км/ч, както е в случая. Отпадането на
квалифициращия признак "системност" по отношение на извършеното от
жалбоподателката нарушение се явява по - благоприятен закон, тъй като
обуславя санкционирането й по основния и респективно - по - леко наказуем
състав на административно нарушение. Ето защо следва да се измени и
санкционната разпоредба, като отговорността на жалбоподателката се
ангажира на основание чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.
182 ал. 1 т. 4 ЗДвП за превишаване на максималната разрешена скорост за
14
движение в населено място, когато превишаването е от 31 до 40 км/ч, водачът
се наказва с глоба 400 лв., като не се предвижда налагане на кумулативно
наказание лишаване от право да управлява МПС. Глобата е в абсолютно
определен размер и съобразно разпоредбата на чл. 27 ал. 5 ЗАНН не може да
бъде намалявана. Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да
се измени и в частта относно санкционната разпоредба, която чл. 182 ал. 5 вр.
ал. 1 т. 4 ЗДвП да се измени в такава по чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП, както и в частта
относно наложените административни наказания, като размерът на глобата
бъде намален от 800, 00 лева на 400, 00 лева, а наказателното постановление в
частта относно кумулативното наказание лишаване от право да управлява
МПС бъде отменено.
Следва да се посочи и че извършеното от жалбоподателката
нарушение по чл. 21 ал. 2 ЗДвП не може да се преценява като маловажно, тъй
като не се установиха, а и не се твърдят никакви обстоятелства, които да
занижават степента му на обществена опасност. Дори напротив - касае се за
превишение с 34 км/ч в границите на населеното място, а от справката -
картон на водача на жалбоподателката, се установява, че З. е санкционирана
многократно за нарушения на режима на скоростта. Най-сетне, с обжалваното
наказателно постановление жалбоподателката е санкционирана за две
нарушения на ЗДвП, което завишава степента на обществена опасност на всяко
от нарушенията и характеризира жалбоподателката като водач с по - висока
степен на лична обществена опасност.
При този изход на производството право на разноски имат и
жалбоподателят, и наказващият орган по съразмерност. Жалбоподателката З.
не претендира и не доказва разноски. На наказващия орган следва да се
присъдят разноски в размер на 44, 44 лева, определени по съразмерност от
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ (в редакцията, в сила от 01.10.2021 г.), доколкото делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, проведени са две съдебни
заседания пред районния съд и процесуалното представителство на
наказващия орган се е изразило единствено в депозиране на писмени бележки,
без явяване в съдебно заседание.
При тези мотиви и на основание чл. 63 ал. 2 т. 4 вр. ал. 7 т. 1 ЗАНН и
ал. 9 ЗАНН, съдът
15
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-027268/12.11.2024 г.,
издадено от Началник група в отдел "Пътна полиция" в СДВР, В ЧАСТТА, с
която на основание чл. 182 ал. 5 вр. ал. 1 т. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал. 1
ЗДвП на Е. П. З., ЕГН **********, е наложено административно наказание
глоба в размер на 800, 00 /осемстотин/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 /шест месеца/, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от
такова по чл. 21 ал. 1 ЗДвП в такова по чл. 21 ал. 2 ЗДвП, ИЗМЕНЯ
санкционната разпоредба от такава по чл. 182 ал. 5 вр. ал. 1 т. 4 ЗДвП в такава
по чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП, НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание глоба от 800, 00 /осемстотин/ лева на 400, 00
/четиристотин/ лева и ОТМЕНЯ наложеното кумулативно наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-
027268/12.11.2024 г., издадено от Началник група в отдел "Пътна полиция" в
СДВР, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 ЗДвП за нарушение
на чл. 150а ал. 1 ЗДвП на Е. П. З., ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 100, 00 /сто/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
Е. П. З., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 44, 44
лева /четиридесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/ -
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16