Решение по дело №84/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.73 ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/.

Образувано по жалба на Ц. С. С. от [населено място], [община], [област], чрез адв. Й., АК-[област] срещу Решение №21/04/1/0/02624/4/01/04/02 с изх. №01-6500/8570#14 от 04.03.2025 г. /л.803/ за налагане на финансова корекция /РФК/, издадено от Изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“.

С жалбата се правят възражения за изтекла давност по чл.3 от Регламент 2988/95 на Съвета. Сочи, че твърдяното от органа неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели е за периода 2016-2017г. и 2017-2018г, а производство е открито на 24.11.2024 г. Посочва се, че е изтекъл срок, равен на двукратния [възраст] давностен срок от извършване на нередността за финансовата 2016г., който краен срок според жалбоподателя се явява 01.01.2025г., а решението за финансова корекция е издадено на 04.03.2025 г.

На следващо място, в жалбата се инвокират оплаквания, че решението не е съобразено с всички факти и обстоятелства от значение за случая. Органът не е изпълнил задължението си да проследи изпълнението на финансовите показатели за всички пълни години, предхождащи датата на образуване на производството по налагане на финансова корекция. Твърди, че непостигането на количествените показатели не е в следствие на неговото бездействие; налице е тенденция за подобряване на дейността на земеделското стопанство. Според жалбата, изложените в решението фактически основания не са конкретизирани и съдържат вътрешни противоречия. Без каквито и да е мотиви административния орган е приел, че е налице устойчива тенденция за неизпълнение на бизнес плана, която не може да бъде преодоляна с разумни средства, но не е посочил кои средства има предвид.

Твърди се, че административният орган не е съобразил относими за случая факти - в периода 29.11.2016 - 06.12.2016г. в стопанството на жалбоподателя били бракувани 152 броя овце; необходимостта от изхранване на новородените 188 агнета през 2016 г. е поставило в обективна невъзможност реализиране на предвиденото количество мляко на пазара; при извършването на проверките на място, наличните в стопанството овце - майки са между 386 и 439 броя, т.е. приблизително 1/3 повече от заложеното в бизнес-плана; административният орган не е обсъдил и не е взел предвид визираните в жалбата обстоятелства при постановяване на процесния РФК.

Съображенията на жалбоподателя по отношение размера на финансовата корекция са, че размера е фактически и правно необоснован. Счита, че е определен неправилно защото адм. орган се е позовал само на два периода на изпълнение на бизнес плана, а е определил 100 % финансова корекция. Липсва позоваване на приложимата правна регламентация за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, за да се извърши преценка за нейната законосъобразност. Твърди още, че ДФЗ е допуснала нарушение на задължителното тълкуване дадено с Решение от 4 октомври 2024 година на Съда на ЕС по дело С-175/23. Според последното, размерът на финансовата корекция не трябва да се определя автоматично, а националния съд определя дали правната уредба позволява да се вземат предвид естеството и тежестта на нередността и да се приложи „пропорционална корекция“

Иска се отмяна на решението като незаконосъобразно Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява от адв. Й., който излага допълнителни съображения с искане за отмяна на оспореното решение. Депозира подробни писмени бележки вх.№ 1468/21.07.25г. Сочи, че неправилно е определен размера на подлежащата за възстановяване субсидия, като възраженията си основава на очевидна неравноправност на договорна клауза /чл.23 от административния договор, според която размера на неустойката възлиза на 192 % или 185846 лв./ Твърди се,че според Правилата за определяне за възстановяване на безвъзмездна финансова помощ, обн.ДВ бр. 77/2020 г., санкцията би била в максимален размер на 46 046,10 лв., като подчертава, че и в двата случая размера не съответства на посочения в административния акт. Представя списък на разноски /л.876/.

Ответникът- Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуален представител, юриск. М. оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи и съображения в този смисъл. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за заплатен депозит за ВЛ. При условия на алтернативност се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, и доказателствата за тях:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, пред родово и местно-компетентния съд, в законовия срок и с внесена по указания на съда ДТ. С жалбата констатациите на органа не се оспорват, но се оспорват направените от него изводи и интерпретации, като се твърди, че липсва правна обоснованост на определения размер на финансовата корекция.

По делото не е спорно, че Ц. С. С. е регистриран земеделски производител /ЗП/, като физическо лице, считано от 05.03.2012 г., /регистрационна карта на л. 101/ Според изготвения бизнес план по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от ПРСР 2014-2020, инвестиционния проект на земеделския производител е „Създаване на трайни насаждения и повишаване ефективността на животновъдното стопанство, чрез закупуване на специализирана земеделска техника“ /л.9 и следв./. Инвестиционните намерения предвиждат създаване на 14,64 дка черешово насаждение, поставяне на ограда и закупуване на специализирана земеделска техника, която ще обслужва животновъдното стопанство на инвеститора. Инвестицията е на обща стойност 240 079,81 лева, със заложени в бизнес плана показатели „приходи от дейността“ за реализация на продукция - череши и овче мляко в пълни 10 години, съответно предвидени разходи за дейността през плануваните 10 години.

Не е спорно също обстоятелството че между ДФ „Земеделие“ и ЗП Ц. С. С., като ползвател и е сключен Договор №21/04/1/0/02624 от 22.02.2016 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“, от мярка 4 от ПРСР 2014-2020 г. /приложен на стр.74 и следв.от делото/ представляваща до 60% от одобрените и реално извършени разходи от ползвателя за осъществяване на одобрен проект № 21/04/1/0/02624 „Създаване на трайни насаждения и повишаване ефективността на животновъдното стопанство чрез закупуване на специализирана земеделска техника“. Според чл.6, ал.1 от договора ползвателят се задължава да извърши инвестицията в срок до 36 месеца, считано от подписването на договора, а в ал.5 на същия член е договорено, че ползвателят е задължен да спазва всички договорни и нормативни задължения, произтичащи от предоставеното подпомагане за период от: т.1 три години от датата на получаване на окончателно плащане – когато ползвателят е малко или средно предприятие или т.2 пет години след датата на получаване на окончателното плащане, когато ползвателят е голямо предприятие. Според чл.13 от договора, ползвателят трябва да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Уговорено е в чл. 15 задължение към ползвателя, при осъществяване на подпомаганата дейност да постигне и поддържа резултати от изпълнението, които не са повече от 50% по ниски от заложените от него в изготвения бизнес план. За неизпълнение не се счита непостигане на количествен показател, което не се дължи на негово бездействие или когато за поне две последователни години се установява тенденция за подобряване на дейността на стопанството за постигане на целите по подмярка 4.1. В раздел V.Отговорност, при неизпълнение чл.19 и следв. е уредена отговорността на ползвателя на помощта в случай на пълно неизпълнение на задължението за извършване на инвестицията, в които случаи ползвателят дължи обезщетение в размер на цялата получена до този момент финансова помощ, ведно с неустойка. Според таблицата, приложение към договора /л.93-95/, одобрените разходи по проекта са в размер на 96 696,29 лв., със сключения Анекс №1 от 25.08.2016 г., размера на първоначално одобрената субсидираната помощ се променя на 96 593,45 лв. /л.97 и следв./

По постъпила заявка за плащане от 18.10.2016 г. /л.59 и сл./ за инвестиция с предмет „Създаване на трайни насаждения и повишаване ефективността на животновъдното стопанство чрез закупуване на специализирана земеделска техника“ е одобрена с уведомително писмо за одобрение № 21/04/1/0/02624/3/01/03/01 и изплатена на 23.12.2026 г. окончателна финансова помощ в размер на 96 593.45 лв. /л.515/

Във връзка със заявлението за плащане по сключения договор е разпоредена извършване на проверка на място в периода 16.05.2019 – 07.06.2019 г., възложени със заповеди № 373406/16.05.2019 г./2 бр., л.526-527/ на Началник отдел в РА. Резултатите от проверките са обективирани в изготвен Контролен лист /Доклад от проверка, л.528 и следв./ и разписани от проверяващите експерти контролен лист. Видно от отбелязването ползвателят е информиран лично за резултата от проверката на място на обекта на 22.05.2016 г. Издадена е и Докладна записка /л.604-607/, която обобщаваща извършените проверки – на място на обекта на инвестиция /заявените трайни насаждения/, справки в ИСАК и в животновъдния обект на ползвателя на помощта, в която е разписано, че ползвателят не е реализирал прогнозните стойности на приходи от продажби на продукция/услуги, заложени в бизнес плана.

С писмо изх. № 01-092-6500/38 от 30.05.2019 г. ползвателят е уведомен за констатираните несъответствия /л.610/ и възможността да подаде своите възражения. С писмо изх. № 01-6500/8570/29.10.209 г. е уведомен, че се открива производство по издаване на АУПДВ. Издаденият АУПДВ № 21/04/1/0/02624/4/01/04/01 с изх. № 01-6500/8570#3 от 28.07.2020 г. е оспорен пред съда по жалба на Ц. С. С. и с решение № 2 от 06.01.2021 г., постановено по адм. дело №297/2020 г., Административен съд - [област] е оставила без уважение подадената жалба. С Решение № 11579/15.11.2021 г., постановено по адм. д. № 3440/2021 г. Върховният административен съд отменя решението на АССм и отменя оспорения АУПДВ № 21/04/1/0/02624/4/01/04/01. Решението на ВАС е влязло в сила на 15.11.2021 г. /л.869-874/

Бенефициерът е уведомен, че се открива производство по налагане на финансова корекция с писмо изх. № 01-6500/8570#12 от 25.11.2024 г. /л.747-750/ във връзка с констатирано по време на извършените проверки преди издаване на отменения АУПДВ неизпълнение на договорни задължения и показателите на бизнес плана и фактически е обосновано с постановеното в съдебното решение. Писмото е получено от лично от Ц. С. на 02.12.2024 г. и в законоустановения 14–дневен срок е депозирано възражение срещу направените констатации /л.751 и сл./

С атакуваното решение за финансова корекция /л.803 и сл./, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, на Ц. С. С. е определена финансова корекция в размер на 96 593,45 лв. Решението е издадено на основание чл.20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл.57, ал.1 и ал.2 от Наредба № 9/ 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7. във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73. ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) и § 70 от ПЗР към ЗИД на ЗУСЕФСУ, както и в изпълнение на влязло в законна сила Решение № 11579 от 15.11.2021 г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. № 3440/2021 г.

Административният орган е посочил в решението си, че при извършена проверка на място след плащане, в периода 17.05.2019 г. - 22.05.2019 г. и допълнителни административни проверки е установено нарушение на чл.15, ал.1 от административния договор за БВФ от 22.02.2016 г. Прието е, че има неизпълнение на показателите на одобреня с договора за подпомагане бизнес план, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него.

Според РФК на база проверките на място след плащане, на предоставени фактури за реализирана продукции и извършване на административна проверка е установено изпълнение на бизнес плана с конкретни стойности, както следва:

- в периода 18.10.2016г. - 10.10.2017г. - общо приходи от продажби по бизнес план - 90 000.00 лв.; общо приходи от продажби при проверка на място - 936.00 лв.; общо количество произведена продукция по БП - 60.00 лв.; общо количество произведена продукция/ПнМ - 0.52, Процент на изпълнение на бизнес плана за периода - 0,87%

- в периода 18.10.2017г.- 18.10.2018г. - общо приходи от продажби по бизнес план - 90 000.00 лв.; общо приходи от продажби при проверка на място - 3010.00 лв.; общо количество произведена продукция по БП - 60.00 лв.; общо количество произведена продукция/ПнМ - 2,28, Процент на изпълнение на бизнес плана за периода – 3,80%

Прието е неизпълнението на заложените с бизнес плана показатели, което за първия отчетен период от 18.10.2016 г. - 18.10.2017 г. е определено на 99.13%. За втори период на изпълнение от 18.10.2017 г. - 18.10.2018 г. е в размер на 96,20% от заложените количествени показатели. Установеното неспазване на одобрения бизнес план, е прието като неизпълнение на договорно задължение вменено на ползвателя в чл.15 ал.1 от договор № 21/04/1/0/02624 от 22.02.2016 г. РФК е обосновано на обстоятелството, че кандидатите по мярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства от ПРСР 2014-2020 сами изготвят и определят стойностните показатели в бизнес плана, които след одобрение и сключване на договора са поели ангажимент да спазват. В случая именно доказаната в бизнес плана жизнеспособност на инвестицията е станала основание да бъде одобрен проекта на ползвателя с № 21/04/1/0/02624 и да бъде сключен договора за БФП. Прието е също, че има неизпълнение на нормативни задължения – чл.22, ал.1 - 3 от Наредба № 9/ 21.03.2015г., според които кандидатите представят бизнес план с описание на планираните дейности; бизнес планът трябва да показва подобряване на дейността на земеделското стопанство на кандидата, бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години.

Решението е обосновано на договореното в разпоредбата на чл. 23 от сключения административен договор от 22.02.20156 г., според която „Когато след получаване на окончателното плащане по договора, ползвателят не изпълнява задължението си по чл. 15 от договора, той дължи неустойка в размер на установения процент на неизпълнението, която се изчислява върху размера на цялата получена по договора финансова помощ и се отнася за случаите, когато неизпълнението е установено за първата година, считано от датата на подаване на заявката за окончателно плащане. Когато неизпълнението продължи и в рамките на следващата година, ползвателят дължи неустойка в двоен размер на посочения в предходното изречение. Ако неизпълнението на ползвателят на задължението му по чл. 15 от договора продължава и през третата година, той дължи обезщетение в размер на цялата получена по договора финансова помощ след приспадане на начислените в този член неустойки (ако има такива)“. Или в случая общият размер на наложената финансова корекция е в размер на 96 593.45 лв., представляващи 100 % от получената субсидия.

Отразено е в РФК, че във връзка с Акт за установяване на публично държавно вземане № 21/04/1/0/02624/4/01/04/01 с изх. № 01-6500/8570#3 от 28.07.2020 г. сумата в размер на 96 593.45 лв., е възстановена от страна на бенефициента.

В решението са анализирани възраженията на ползвателя Ц. С. като същите не се приемат от административния орган за основателни.

По отношение определяне размера на наложената финансова корекция РФК се основава на чл.57, ал.1 и ал.2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за изискуемост на цялата, изплатена по договора финансова помощ. Този извод е мотивиран с основното задължение по чл. 15 от договора, спазването на което води до постигане целите на подпомаганата дейност. Прието е, че изпълнението на първоначално заложените резултати в бизнес плана е изключително малка и според органа, то се приравнява на пълно неспазване за договорни задължения, като правните последици рефлектират пряко върху подпомаганата дейност в нейната цялост и обезсмисля предоставянето на финансова помощ за нерентабилна и непостигаща целите инвестиция.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза /л.849 – л.854/ от която се установява, че разплатената сума по писмо за оторизация на плащането № 21/04/1/0/02624/3/01/03/01 на 23.12.2016 г. е в размер на 96593,45 лева /т.1/.

Според вещото лице, заложените в бизнес плана през първата и втората година приходи са в размер 90 000 лева за всяка година /от овче мляко/ Съгласно Приложение № 1 към заключението през първия период - 18.10.2016 г.-18.10.2017 г. са отчетени 936,00 лева приходи в т. ч. от производство на овче мляко. При прогнозирани 60 тона са отчетени 0,52 тона, което представлява 0,87 % от прогнозираното количество за първата година от бизнес плана или неизпълнение от 99,13%. През втория период - 18.10.2017 г.-18.10.2018 г. са отчетени приходи всичко 3009,60 лева от производство на 2.28 тона овче мляко при предвидени по бизнес плана 60 тона, което представлява 3,80 % от прогнозираното количество за втората година от бизнес плана или неизпълнение от 96,2 на сто /т.2/.

Вещото лице в т.4 дава размера на санкцията, което според заключението при неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели през двата последователни проверени периода, размерът на санкцията е възстановяване на 100% от получената помощ в размер на 96593,65 лева. Вещото лице е изчислило, че двойният размер на неизпълнението през периода 18.10.2017 г. - 18.10.2018 г. е по-голям от 100% /96,2% х 2/

На следващо място по точка 5 на заключението в справка-Приложение 2 вещото лице е включило всички продукти, произведени в земеделското стопанство на жалбоподателя, както и показателите през третата година на мониторинговия период. Съгласно обобщените данни в таблицата /приложение 2/ колони от 11-та до 15-та са показани процентите на изпълнение на бизнес плана, като в колона 13-та е изчислен процента средно аритметично за периодите: 18.10.2016 г.-18.10.2017 г. и 18.10.2017 г.-18.10.2018 г. /първа и втора година или 12.89 % изпълнение/ в колона 15-та вещото лице посочва средноаритметично ниво изпълнение за периодите: 18.10.2016 г.-18.10.2017 г., 18.10.2017 г.-18.10.2018 г. и 18.10.2018 г.-18.10.2019г. /т.е. първа, втора и трета година или общо 26.80% изпълнение/.

Вещото лице посочва още, че поради драстичното намаляване на цените на овчето мляко от 1500,00 лева на тон, заложени в бизнес плана до 1000-1200 лева за тон, производителят решава да предава по-голямата част от добитото овче мляко за преработка в кашкавал. Експертът е установил, че приложените по делото приемо-предавателни протоколи не са зачетени при проверката на място. Процентите на изпълнение са изчислени за количествените показатели, заложени в бизнес плана- череши и овче мляко. Останалите показатели кашкавал в лева и агнета са включени за да покажат, че независимо от конюнктурата на пазара по отношение на овчето мляко и заболяването на животните в края на 2016 г., животновъдната ферма подобрява дейността си, особено през третия период:

- Средноаритметично процентът на изпълнение за проверявания период 18.10.2016г. - 18.10.2017г. и 18.10.2017г. - 18.10.2018г. е 2,33 %. При включване на произведеното овче мляко на ишлеме процентът на изпълнение, изчислен средноаритметично е 23.29 на сто.

- Процентът на изпълнение, изчислен средноаритметично за периода 18.10.2016 г. -18.10.2017 г., 18.10.2017 г.- 18.10.2018 г., 18.10.2018 г.- 18.10.2019 г. за произведеното количество овче мляко е 8,17 % /с произведеното овче мляко на ишлеме е 27,28%/, а на череши - 28% . Средноаритметично процентът на изпълнение за три годишния период за реализираните приходи от овче мляко и череши в лева е 8,36%

- През периода 18.10.2018 г.-18.10.2019 г. са произведени 2,87 тона череши, които са 28% на сто от заложените в бизнес плана и 11.9 т. овче мляко, продадено по фактури. Заедно с млякото предадено с протокол, произведеното овче мляко е 21,15 тона или 35,25% от предвиденото през третата година от бизнес плана.

В точка 6 от заключението се сочи размера на подлежащата на възстановяване БФП, определен съгласно чл. 7 от Правилата за определяне размера на подлежащата за възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал.6 и 7 от ЗПЗП, определена съобразно размерът на оторизираната финансова помощ от 96 593,45 лева при средноаритметичен процент изпълнение на количествените показатели, установен при проверката на място 2.33%. По този начин вещото лице изчислява, че размера на санкцията е 94 342,82 лева. /96 593,45 х 97,67%/. Във вариант ако се включи и произведеното овче мляко на ишлеме, средноаритметичният процент на изпълнение е 23,29% или размерът па санкцията е 74 096,83 лева. /96 593,45 х 76,71%/

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че във вариант, когато средния аритметичен процент на изпълнение е 2,33 без да се взема продаденото мляко на ишлеме, тогава санкцията трябва да бъде 46 046,10 лв. Във вариант с включеното мляко, продадено на ишлеме, от земеделския производител, то средноаритметичния процент изпълнение е 23.29 и тогава санкцията ще бъде 25 800,11 лв. Вещото лице уточнява, че е изискала от земеделски производител всички издадени от него фактури за продадените от него продукти – овче мляко и кашкавал.

Съдът кредитира заключението на СИЕ като обективно, компетентно и пълно, изготвено е след преглед документацията по делото и оглед на място.

Правни изводи.

По допусимостта на жалбата. Жалбата е подадена срещу решение за налагане на финансова корекция, адресат на което е жалбоподателят - физическо лице, регистриран земеделски производител. РФК е получено на 10.03.2025 г., /л.808/, жалбата е подадена с дата на пощенската пратка 24.03.2025 г. /л.824/ в законния 14-дневен срок и е процесуално допустима.

Производството е по чл. 27, ал.6 ЗПЗП, във вр. с чл. 73 от ЗУСЕФСУ.

По въпроса за компетентността на издателя на РФК. Компетенциите на ДФ“Земеделие“ да установява нередности по ПРСР 2007-2013 г. произтичат по силата на ЗПЗП. Решението е издадено при условията на Глава V, раздел ІІІ от ЗУСЕФСУ, а материална компетентност на издателя на акта е в съответствие с чл.20а от ЗПЗП, респ. чл. 73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, конкретно РФК е издадено от изпълнителния директор на Фонда - И. И., избрана по силата на решение на Управителния съвет съгласно Протокол № 228/07.05.2024 г. /л.4/. Следователно оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на делегираните му по закон правомощия.

По възражението за давност.

Правилата, свързани с института на давността по отношение на процедурите за налагане на административни мерки и административни санкции са посочени в Регламент /ЕО/ № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. Единствената предпоставка, относима към крайните срокове за осъществяване на проверки по договорите за БФП и като цяло към възможността на органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ чрез налагането на финансова корекция, е въведеният в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 2988/95 относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, четиригодишен срок на давност. Разпоредбата на чл. 3 пар.1 ал. 1 от този регламент определя давност от четири години от момента, в който нередността е извършена. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност, срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена, в случай на многогодишна програма срокът за давност продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. В тази хипотеза е приложимо приетото в Решение на СЕС от 15 юни 2017 г. по дело С-436/2015 относно понятието "многогодишна програма", момента на нейното прекратяване и изтичането на давностния срок в подобни случаи.

В конкретния случай няма основание да се твърди, че е изтекла давността по чл. 3, §1 от Регламент № 2988/1995г. В случая е налице продължаваща или повторно извършена нередност по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент № 2988/95 /неизпълнение на одобрени индикатори за две последователни години, така както е прието в чл.15 от договора за БФП 18.10.2016 г.10.10.2017 и 18.10.2017 г. – 18.10.2018 г./, като давностният срок следва да започне да тече от 01.01.2019 г. Съгласно чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. В конкретния случай давността е била прекъсната от органа на 29.10.2019 г. с изпращане на писмо изх. № 01-6500/8570 (л.660 и сл.), с което ДФ “Земеделие“ уведомява Ц. С. С., че се открива производство по налагане на финансови корекции, приключило с предходното/отменено/ АУПДВ от 28.07.2020г. Но независимо от спирането и прекъсването на давността, видно е, че не е изтекла абсолютната давност от 8 години. Следователно към момента не е изтекъл давностния срок.

Наред с изложеното трябва да се отбележи също, че административният орган с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП има задължението, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение на поетите по силата на договорите за БФП задължения от страна на ползвателите и когато, както в разглеждания случай, констатира нарушения - да наложи съответните финансови корекции, с единственото правнозначимо за него законодателно ограничение, свързано с предвидените в чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО/ № 2988/95 срокове / четиригодишен по ал.1 и абсолютен по ал.4 от тази разпоредба/, които предвид фактическата установеност по делото в случая не са изтекли.

По отношение на нарушението, посочено в атакуваното решение, съдът съобрази следното:

Оспореното РФК е фактически обосновано с установеното по време на проверките на място, че бенефициерът не е спазил ангажиментите, поети със сключения с ДФ „Земеделие“ договор за финансова помощ. Според чл. 15, ал.1 от договора бенефициера има задължение при осъществяване на подпомаганата дейност да постигне и поддържа резултати от изпълнението, които не са повече от 50% по ниски от заложените в него в бизнес плана количествени показатели (одобрени в предвидения обем приходи по отделните параметри) и въз основа на които е предоставена финансова помощ от ПРСР. Обстоятелствата по делото сочат, че в периода 18.10.2016г. - 10.10.2017г. достигнатият процент на изпълнение на бизнес плана е 0,87%, а за периода 18.10.2017г.- 18.10.2018г. то е 3,80% изпълнение. До същият извод /с различни стойности/ е и заключението на експертизата, която средноаритметично за периода установява 2.33% изпълнение /с включване на произведеното овче мляко на ишлеме е 23.29 % изпълнение/. Ето защо безспорно се установява, че ползвателят не е постигнал изпълнението на заложено в бизнес плана и поетото в договора да постигне и поддържа резултати от изпълнението, които не са повече от 50% по-ниски от заложените от него при кандидатурата. Непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри, представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ / в този смисъл са: Решение № 10228 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2624/2024 г., решение № 6809/22.06.2023 г. по адм. дело № 4214/2023 г., решение № 5602/30.05.2023 г. по адм. дело № 3549/2023 г, решение № 2091/27.02.2023 г. по адм. дело № 6583/2022 г., решение № 9637/31.10.2022 г. по адм. дело № 3921/2022 г., решение № 7071/13.07.2022 г. по адм. дело № 3199/2022 г. и др., постановени от Върховния административен съд/. Уговореното в чл. 13 от договора създава за жалбоподателя, в качеството му на ползвател на БФП по него, задължението да извърши изцяло инвестицията в определения по договора срок в съответствие с одобрения проект, част от който е и одобреният при кандидатстването по мярката бизнес план, в това число съответно - и заложените в него приходни показатели.

В случая фактическите констатации на административния орган -непостигането на финансовите показатели от бизнес плана за два последователни периода на изпълнение не са оборени и обосновано са послужили като основание за налагане на финансова корекция. Без значение в случая е дали изпълнение за двата периода на бизнес плана е в размер на 0,87 за първия или 3,80% за втория /според органа/ или на 12,89% средноаритметично за двата периода /според вещото лице по съдебно-икономическата експертиза/, след като и в двата случая изпълнението е под 50%. За това неизпълнение на ползвателя е определена финансова корекция в размер на 100% от предоставената финансова помощ, а именно на 96 593,45 лв.

По изложените съображения съдът счита жалбата за неоснователна и следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото, в полза на ДФЗ следва да се присъдят поисканите разноски: за депозит за вещо лице 500 лв./л.842/ и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25 от Наредба за заплащане на правна помощ.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Ц. С. С. от [населено място], [община], [област], чрез адв. Й., АК-[област] срещу Решение №21/04/1/0/02624/4/01/04/02 с изх. №01-6500/8570#14 от 04.03.2025 г. /л.803/ за налагане на финансова корекция /РФК/, издадено от Изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ОСЪЖДА Ц. С. С. с [ЕГН] от [населено място], [община], [област] да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски по делото в общ размер на 600 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дн.срок от съобщението на страните.