Р Е Ш Е Н И Е
Номер 129 12.10.2023 година град Търговище
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд първи състав
На трети октомври
2023 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 176 по
описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 171, т. 2а, б. "б" от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на К.М.С. ***
против Заповед за налагане на ПАМ № 23-1292-000268/24.08.2023 г. по чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП издадена от мл.автоконтрольор
А.Г.А. към ОДМВР Търговище, сектор Пътна полиция – Търговище, с която временно
е отнето СУМПС на водача до решаване въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца. В жалбата са изложени
подробни доводи за незаконосъобразност на акта. Твърди, че е поискал издаване
на талон за медицинско изследване, като пробите не са излезнали. Моли се за
отмяната му. В с.з. не се явява, представя писмено становище чрез адв.И.. Не
претендира разноски.
Ответникът оспорва жалбата
чрез юрк.М. като неоснователна и моли съда за нейното отхвърляне. Не претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт, на основание чл.
168, ал. 1, във връзка с чл.
146 от АПК, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законово установения срок, от
легитимирано лице и е процесуално допустима.
При преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед за налагане на
ПАМ № 23-1292-000268/24.08.2023 г. по чл. 171 т.2а, б „б“ ЗДвП издадена от
мл.автоконтрольор А.Г.А. към ОДМВР Търговище, сектор Пътна полиция – Търговище, е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП временно е отнето СУМПС на водача до решаване
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Съгласно
описаното в обстоятелствената част на административния акт, същият е постановен
за това, че на осн. съставен АУАН
№ GА1054409
/ 24.08.2023 г. на 24.08.2023 г. около 10:20 часа в община Търговище на път
първи клас № 4 жалбоподателят като водач на МПС - БМВ 520 и с рег. №.... - км.223+760 с посока на движение към гр.
Варна управлява собственият си лек автомобил БМВ 520 с рег.номер .... след
употреба на наркотични вещества или техните аналози, Канабис-25 установено по
надлежния ред с техническо средство на Drugtest 5000 с фабричен номер АКРК-0026, номер на касета
3706091. Издаден е бил талон за
медицинско изследване с бланков номер 0184503.
Приети като доказателства по
делото са: Заповед № 363з-429/07.03.2023 г. относно: Преназначаване на държавен
служител в ОД на МВР- Търговище, издадена от Директора на ОДМВР- Търговище; акт
за встъпване в длъжност от 13.03.2023 г. на А.А.; Заповед за преназначаване на
държавен служител на по-висока младши изпълнителска длъжност в ОДМВР- Търговище
№ 363з-1789/07.08.2023 г. издадена от Директора на ОДМВР- Търговище; Заповед за
определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР
да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на
административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват
технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват
контролна дейност по ЗДвП на Министъра на вътрешните работи; акт за встъпване в
длъжност от 15.08.2023 г. на Т. Т.; ежедневна ведомост на личния състав от
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Търговище; ежедневна ведомост за разстановка
на силите и средствата за 24.08.2023 г.; Протокол № ********* – 10000 за
сервизна проверка на Drugtest 5000; писмо с изх. №
1446/02.03.2010 г. на Изпълнителна агенция по лекарствата към Министерство на
здравеопазването; Заповед № 8121з-329/22.03.2022 г. на Министъра на вътрешните
работи и Справка от
ЕИС на Прокуратура на Р. България „Национална следствена служба“ за протичане
на наказателното производство, във връзка с това, че досъдебното производство е в ход все още и няма
произнасяне във връзка с отговорността.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че
жалбата е основателна поради следните
съображения:
Предмет на оспорване е Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП . Оспорването е
направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е
породил неблагоприятни правни последици. Настоящата жалба се явява депозирана в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и
е процесуално допустима.
Съгласно чл.
172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този
закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На основание чл.
172, ал. 1 от ЗДвП заповедта
е издадена от компетентен орган – младши автоконтрольор в сектор "Пътна
полиция" към ОДМВР – Търговище, с правомощия
съгласно заповед на директора на ОДМВР – Търговище, издадена на основание
Заповедна министъра на вътрешните работи.
Принудителната административна мярка по своя характер е вид
административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред,
различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.
По смисъла на чл.
171 от ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този
закон, поради което те са от
вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се
обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК и се
издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по
различните състави на чл.
171 от ЗДвП е
извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната
норма административно нарушение, което се установява с акт за административно
нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.
Въз основа на събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че на посочената в ЗППАМ
дата и място жалбоподателят, бил спрян за извършване на проверка, при която
показанията на техническото средство – Дръг тест 5000 били положителни за
наркотични вещества или техни аналози. На жалбоподателя е връчен талон за
изследване. Видно от приложената Докладна записка такава проба е дадена в ЦСМП
– Търговище.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт
към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално
правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва
законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор,
както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в
разпоредбата на чл. 146 от АПК,
административният съд приема жалбата за основателна, по следните съображения:
Издадената заповед по правното
си действие е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК,
от който произтичат отрицателни последици за адресата. За да бъде една
принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, по начин
и ред, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за
всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона
цел. По смисъла на чл. 22 от ЗАНН целта
на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ
и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
С обжалваната заповед е
наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 24.08.2023 г.
Заповедта е издадена в
изискуемата от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена
форма и притежава визираните в чл. 59, ал. 2 от с. к. реквизити. В същата са
посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и
изразяващи се в управление на МПС след употреба на наркотици или техни аналози,
установено с техническо средство Дръг тест 5000. Административният орган е
възпроизвел обстоятелствата, релеванти за приложението на процесната ПАМ, като
е посочил и относимото правно основание – чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП.
Въз основа на изложеното
заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия
й статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от
компетентен орган и в предвидената от закона форма.
При направената преценка за
съответствие на Заповед за прилагане на ПАМ с
материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП, цитирана като правно основание за
издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка «временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство» на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
При наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените
стойности са определящи. За законосъобразността на мярката е от значение
обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения,
установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото
описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от
хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от водач,
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест.
Жалбоподателят е изразил
несъгласие с достоверността на отчетените показания, поради което по надлежния
ред е дал материал за изследване в ЦСМП – Търговище, видно от отразяването в
приложения към делото Талон за изследване № 184503. Според законодателя при
наличие на медицинско изследване на кръвна проба, какъвто е настоящият случай,
установените стойности от тази кръвна проба са определящи - чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП. В случая по делото са представени
доказателства за надлежно проведено изследване на кръвна проба, като
резултатите, установени с Дръг теста към момента на образуване и приключване на
съдебното производство не са потвърдени от медицинско изследване на кръвна
проба, поради забавяне изготвянето на химико-токсикологичните експертизи.
Настоящата ЗППАМ е издадена въз основа на отчетените с теста стойности, преди
да бъде установен какъв е резултатът от кръвната проба.
Предпоставка за издаването на
заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е
извършено от водача на МПС административно нарушение. Необходимата
материалноправна предпоставка за налагане на мярката от вида на процесната е
установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Според чл. 23, ал. 1, изр.
второ и трето от Наредба № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози,
издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието (Наредбата), употребата на наркотични вещества или
техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а
при липса на проба урина, изследването се извършва само с пробата кръв. При
наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него
следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на
лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това произтича и от разпоредбата на чл. 6,
ал. 9 от Наредбата, която също следва да бъде съобразена при определяне
материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ – показанията от
техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ
на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Като не е
съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на фактическо
основание.
По своята правна същност ПАМ
са актове на държавно управление (израз на държавна принуда) от категорията на
индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа
на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение на
изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е
гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на
ПАМ на основание, което не е безспорно установено. В случая по делото са
събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е получил талона за
изследване, дал е проба за изследване и не е отказал да му бъде направен тест с
дрегера от полицейските органи. Недоказано е наличието на фактическото
основание за издаване на заповедта. С оглед на това и като е издал заповедта за
прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на
чл. 3а, т. 2 от Наредбата, ответникът е издал материално незаконосъобразен
административен акт.
В случая не е налице
правопораждащ фактически състав, поради което липсва и основание за прилагане
на правомощието на административния орган за налагане на ПАМ. В този смисъл
процесната преустановителна ПАМ е наложена в нарушение на закона и при липса на
визираните в нея материалноправни предпоставки.
Съдът намира, че наложената
ПАМ в случая се явява несъразмерна на целта, преследвана от закона. Касае се за
водач на МПС, който е съдействал на контролните органи, проявил е
добросъвестност, като е дал проба за изследване. Несъгласието на водача с
показанията на Drugtest 5000 е мотивирало
същия да направи изследвания, видно от които резултатите не са излезнали. В
този смисъл съдът приема, че мярката засяга жалбоподателя в по-голяма степен от
необходимото за целта на преустановяване на нарушението. Наред с това съдът
отчита обстоятелството, че срокът на ограничаване правата на водача посредством
прилагане на процесната ПАМ, е обусловен от срока, в който лабораторията ще
извърши изследването на биологичния материал. В Наредба № 1/19.07.2017 г.
липсва нормативно регламентиран срок за извършване на изследването. Липсата на
такова ограничение води до забавянето във времето на извършването на
изследването и на оформянето на протокола с данните за резултатите, поради
което и предвид крайният срок от 18 месеца, налага извод за несъразмерност на
срока на наложената с обжалваната заповед ПАМ.
В обобщение на изложеното съдът
приема, че ЗППАМ е издадена в нарушение на административно производствените
правила поради неизясняване на фактите и обстоятелствата по случая и
неизчакване на резултатите от кръвната проба, които са решаващи, както и в
нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради
което следва да бъде отменена.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК
съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на К.М.С. *** Заповед за налагане на ПАМ № 23-1292-000268/24.08.2023
г. по чл. 171 т.1б, б „б“ ЗДвП издадена от мл.автоконтрольор А.Г.А. към ОДМВР
Търговище, сектор Пътна полиция – Търговище, с която временно е отнето СУ МПС №
********* на водача до решаване въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.
172, ал. 5 от ЗДвП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: