РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Монтана, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седемнадесети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Търговско дело №
20241600900006 по описа за 2024 година
Предявен е иск от «З.А.» ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
*, ул. „*“ № *, представлявано от управителя К.И., чрез пълномощника адв. П. М.,
против П.Т. с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 5 февруари 2022 г. дружеството придобило 36 земеделски
имота в землището на с. *, обл. *. През стопанската 2022/23 година тези имоти се
ползвали от ответника по силата на договор за наем , сключен на 18 април 2022 г.с
праводателя на ищеца. За стопанската 2022/23 г. ответникът не е платил наем,
формиран от уговорената цена на декар 35,79 евро, умножена по общата площ на
имотитие от 415,642 дка, затова моли да бъде осъден ответникът да заплати сумата 29
094,59 лв, представляваща наем на недвижими имоти в землището на с. *, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 2 февруари 2024 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира се и присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът П.Т. в писмен отговор признава, че е налице наемно
правоотношение и посочва, че след завеждане на иска е платил претендираната сума.
Моли искът да бъде отхвърлен, а по отношение претендираните разноски въвежда
възражение за прекомерност.
С допълнителна искова молба ищецът „З. а.“ ЕООД признава, че е извършено
плащане, но не на цялата искова сума, а с 40 лв по-малко.
Доказателствата по делото са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите на
1
страните и приема за установено следното:
На 18 април 2022 г. бил сключен договор за наем на земеделски земи с обща
площ 548,969 дка, намиращи се в землищата на гр. *и на с. *, обл. *, между
наемодателя „А.т.“ АДСИЦ и наемателя П. Т. Страните са постигнали съгласие за
плащане на годишна наемна цена от 35,79 евро/дка по отношение имотите в с. *.
Срокът на договора е една стопанска година, считано от 1 октомври 2022 г. След
сключване на договора наемателят продал на „З.а.“ ЕООД 415,642 дка от отдадените
под наем земеделски имоти вземлището на с. *.
Наемателят П.Т. бил уведомен за сключената сделка с писмо, получено от него
на 15 февруари 2023 г., като приобретателят на имотите го поканил да плати наемните
вноски на „З.а.“ ЕООД и посочил банкова сметка.
При така установените факти МОС приема, че е налице валидно възникнало
облигационно отношение. Между „А.т.“ АДСИЦ и П. Т. е сключен договор за наем,
относно който се прилагат правилата на чл. 228 и сл. от ЗЗД. По силата на договора
наемодателят е длъжен да предостави на наемателя имота, а наемателят дължи
плащане на наемна цена.
Предаването на имотите е безспорно, поради което наемодателят е изпълнил
задължението си.
След сключване на договора за наем е променена собствеността върху наетите
земеделски земи. Ищецът като приобретател на имотите е встъпил в правата на
наемодателя, поради което е легитимиран да претендира получаване на наемната цена.
Безспорно е, че задължението за плащане не е било изпълнено на падежа – 1
октомври 2023 г. (чл. 5 от договора), а е платено от ответника по банков път на 8
април 2024 г. - след завеждане на иска. От представената фактура е видно, че
преведната по сметка на ищеца сума е 29 054,16 лв или с 40 лв по-малко.
Съдът намира, че е налице частично изпълнение, а този новонастъпил факт
следва да бъде съобразен съгласно чл. 235 от ГПК. С осъщественото плащане
ответникът е погасил задължението си до размер на 29 054,16 лв, поради което за
остътака до 29 094,16 лв искът е основателен и следва да бъде уважен само в тази
част.
Върху уважената част от иска ответникът дължи и законна лихва от датата на
предявяване на иска – 2 февруари 2024 г., до окончателното изплащане.
На основание чл. 78 от ГПК ответникът дължи възстановяване разноските,
направени от ищеца, а те възлизат на 1163,78 държавна такса и 2970 лв адвокатско
възнаграждение. МОС намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на адвокатския хонорар. Същият е договорен под минимума по НМРАВ,
поради което съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът не може да го редуцира под
2
нормативния минимум. Плащането на задължението от ответника в хода на процеса не
е основание да се приеме, че делото не представлява правна и фактическа сложност,
доколкото ищецът е положил усилия по предварителната подготовка на делото,
набавяне на доказателства, изготяне на исковата молба. Оветникът е дал повод за
предявяване на иска, затова дължи и разноските в пълния им размер.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.Т., земеделски производител с ЕИК *, от гр. *, ул. „*“ № *, да плати
на „З.А.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище в гр. *, ул. „*“ № *, представлявано от
управителя К. И. сумата 40 лв, представляващи наем на земеделски земи по договор от
18 април 2022 г., а също и законна лихва от 2 февруари 2024 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска над уважения размер до претендирания от 29 094,59 лв
като неоснователен.
ОСЪЖДА П.Т., земеделски производител с ЕИК *, да плати на „З.А.“ ЕООД,
ЕИК *, сумата 4133,78 лв разноски по водене на делото.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
3