Р Е Ш Е Н И Е
№ 195
Габрово,19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на тридесет
и първи януари, две хиляди двадесет
и четвърта година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
ПЕТРАКИЕВА
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
при секретаря Радина Церовска и с участието на
прокурор Тихомир Петков за Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа
докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 168 от 2023 година по описа на същия
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-2485 от
22.12.2023 г., подадена от А.А.А. ***, ЕГН: **********,
против Решение № 152 от 27.11.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 315 от 2023
година на РС – Севлиево /РСС/.
С
атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
********** от 11.07.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция по
горите /РДГ/ Велико Търново, с което на касатора А. е наложена глоба в размер
на 300.00 лв. на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите за
извършено нарушение на същата разпоредба.
Нарушението, за което е издадено
процесното НП, се изразява в следното:
На 01.06.2022 г. А.А.А., като
лесовъд на частна практика, е извършил маркиране в имот № 48670.253.21, попадащ
в отдел 81, подотдел „м“, землище с. Младен, общ. Севлиево – частна горска
територия, в нарушение на предвижданията на горскостопанската програма,
утвърдена със Заповед № РД08-248 от 26.05.2022 г. на директора на РДГ – Велико
Търново, за провеждане на възобновяване /краткосрочно-постепенна сеч/ с
интензивност 25% и допустим размер на ползване от 52 плътни куб. м лежаща маса
без клони, като след извършената проверка на терен в маркирания и немаркирания
дървостой и в интернет информационната система на ИАГ София е установено, че
насаждението е маркирано с интензивност от 43%, съответно съставлява 89.10
плътни куб. м дървесина. Нарушението е извършено на територията на РДГ – Велико
Търново, в така посоченото землище и имот. В процесното НП е посочено, че
санкцията е наложена в минимален размер при отчитане вида и тежестта на
нарушението, като са развити мотиви в тази връзка от страна на АНО. Изтъкнати
са доводи за неприложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН, поради които органът,
издал НП, намира че деянието не може да се характеризира като маловажен случай.
В законния срок привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с
която моли за отмяна на процесното НП. Правят се възражения за липсата на
компетентност на актосъставителя. Също така е обърнато внимание, че
интензивността на сечта е определена с ИАА, който към датата на извършване на твърдяното
нарушение не е влязъл в сила и неизпълнението й не може да се счита за
неправомерно деяние, което носи след себе си административно-наказателна
отговорност /АНО/. В тази връзка
жалбоподателят моли алтернативно да се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН, в
случай, че се приеме за установено наличието на нарушение, въпреки невлязлата в
сила заповед, с която се определя интензивността и количеството на сечта.
За да постанови съдебния си акт, РСС
е приел, че АУАН и НП са издадени при спазване на процесуалните правила и
законовото изискване за форма на акта, за установено по несъмнен начин
нарушение и деец, като техни автори са компетентни административни органи, за
които изводи съдът е събрал доказателства. Конкретно по наведените в жалбата
доводи за отмяна РС е отразил, че горскостопанската програма е утвърдена със
заповед на директора на РДГ на 26.05.2022 г., а маркацията в имота е била
извършена преди издаване на заповедта за изменението на същата програма да е
влязла в сила – на 01.06.2022 г., които факти съдът намира, че са реализирани
по този начин, както твърди и жалбоподателят. Съдът обаче не приема, че поради
това не е налице нарушение на сочената нормативна разпоредба, т.к. съгласно
нормата на чл. 13, ал. 8 от ЗГ утвърждаването на ГСП се реализира със заповед
на директора на съответната РДГ. Тези заповеди подлежат на обжалване по реда на
АПК. Процесната програма е била изготвена от жалбоподателя А., заявлението за
нейното утвърждаване е подадено също от него и той е бил запознат със
съдържанието й. Също така не е спорно, че маркирането е реализирано от него в
нарушение на чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8/20112 досежно допустимия размер на
ползване. Въпреки това и с ясното съзнание, че изготвената от самия него ГСП
предвижда посочените в НП параметри за ползване, същият на 01.06.2022г. е
извършил маркирането в имота в нарушение на тази разпоредба и на тази дата той
е издал и позволително за сеч. Към тази дата ГСП е била вече изготвена и внесена за одобрение в РДГ със заявление от
25.04.2022 г., което доказва, че маркирането е извършено съзнателно от А. в
нарушение на предвижданията на програмата. По тези съображения РС приема както
че нарушението е налице, така и че същото е извършено с форма на вина – пряк
умисъл.
Жалбата против първоинстанционния
съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано
лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява
редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната
основателност.
В нея се излагат съображения за
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и потвърденото с него НП.
Конкретно и основно се навеждат възражения, че касаторът не е бил задължен да
изпълнява ГСП, която е одобрена с невлязъл в сила ИАА, т.к. за него не е
възникнало такова задължение на процесната дата. До влизане в сила на
заповедта, с която се одобрява тази програма, същата не съставлява годен за
изпълнение акт и не поражда правни последици. Преди тази програма и към момента
на маркирането е била в сила друга ГСП, но нито АНО, нито съдът са изследвали
този факт и по делото не е установено, че с поведението си А. е нарушил нейните
предвиждания. Касаторът още веднъж моли алтернативно за прилагане нормата на
чл. 28 от ЗАНН.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Депозира молба, с която поддържат жалбата.
Ответната страна не се явява и не
изпраща представител. Депозира отговор по касационната жалба, с който я
оспорва.
Представителят на Окръжна
прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.
От
фактическа и правна страна настоящият съдебен състав взе предвид, че
релевантните за спора факти са установени по безспорен начин. По делото не е
налице спор, че касаторът е лицензиран лесовъд на частна практика и че в това
си качество именно той е маркирал дърветата в посочения в НП имот на 01.06.2022
г. Количеството маркирани дървета е установено с Констативен протокол от
25.10.2022 г. На 25.04.2022 г. А. подава заявление до директора на РДГ – Велико
Търново за одобряване на ГСП за имота, а на 26.05.2022 г. същата програма е
одобрена от този административен орган, като допустимият размер на ползване за
срок от 10 години е 25% - 52 куб. м без клони. Заповедта е връчена на Алиева на
30.05.2022 г., не в деня на нейното издаване.
Съгласно
чл. 13, ал. 8 от ЗГ, горскостопанските планове и програми се утвърждават със
заповед от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за
горските територии - държавна собственост или от директора на съответната
регионална дирекция по горите - за горските територии извън така посочените,
като тези заповеди могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Следователно тези заповеди съставляват и са изрично признати от закона
за индивидуален административен акт /ИАА/, за който не е предвидено
предварително изпълнение и те стават задължителни за изпълнение, както всички
други ИАА, след влизането им в сила – в случая след 13.06.2022 г. С нормата на
чл. 90, ал. 1 от АПК законодателят е предвидил изрично, че административните
актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а
при подадена жалба или протест - до решаването на спора от съответния орган. В
случая Заповедта не е оспорена и влиза в сила и подлежи на изпълнение съгласно
това правило – след изтичане на срока й за обжалване. По отношение на нея не са
налице хипотезите на ал. 2 от същата норма. Според чл. 267 и 268 от АПК на
изпълнение подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните
основания, предвидени в този кодекс или в друг закон, а сред тях са влезлите в
сила или подлежащи на предварително изпълнение индивидуални административни
актове. Следователно един невлязъл в сила ИАА не подлежи на изпълнение, нито
доброволно, нито принудително, и за неизпълнението му не може да се търси
отговорност, вкл. административно-наказателна. Към датата, посочена като дата
на извършване на административното нарушение - 01.06.2022 г., заповедта не е
влязла в сила, следователно не е породила целените с нея права и задължения и
целения правен ефект, от което следва, че за нарушението й не може да се търси
АНО и да се налага административна санкция.
Съгласно
сочената като нарушена и санкционна правна норма се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не
е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или
контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по
прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Според чл. 49
от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите маркирането на насажденията
за сеч включва дейностите по определяне и отбелязване на дърветата за сеч, като
маркирането на насажденията, предвидени за сеч, се извършва съобразно
състоянието на насажденията, предвижданията в горскостопанския план или
програма и при условията и реда, определени в тази наредба. В случая маркирането
от 01.06.2022 г. е извършено въз основа на предходна ГСП, тази, която към
посочената дата е била в сила и подлежаща на изпълнение, но дали това маркиране
съответства на нея не е посочено в АУАН и НП. Не е налице точно към тази дата
маркиране в нарушение на ГСП, влизаща в сила по- късно, т.к. тя все още не
подлежи на изпълнение. По тази причина настоящият съдебен състав намира, че не
е налице нарушение, извършено на 01.06.2022 г. от посочения вид, извършено от
касатора.
Като е потвърдил процесното НП,
издадено за неизвършено нарушение, първоинстанционният съд е издал незаконосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде отменен в едно с потвърденото от него
наказателно постановление.
С оглед изхода на правния спор и на
основание чл. 63д от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
деловодни разноски в размер на 300.00 лв., като съдът взе предвид, че такива са
поискани своевременно още в хода на съдебното производство пред районния съд и
договарянето и заплащането им се установява с приложения договор за правна
защита и съдействие от 25.09.2023 г.
Въз основа на горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в, чл. 63д от ЗАНН,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Съдебно решение № 152 от
27.11.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 315 от 2023 г. по описа на Районен съд
Севлиево, с което е потвърдено Наказателно постановление № ********** от 11.07.2023
г., издадено от директор на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с
което на А.А.А. ***, с ЕГН: **********,
е наложена глоба на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите в
размер на 300.00 лв., за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от същия нормативен
акт, във вр. с чл. 49, ал. 2 от Наредба№ 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
ОТМЕНЯ същото Наказателно
постановление.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по
горите – Велико Търново да заплати на А.А.А. ***, с ЕГН: ********** деловодни
разноски в размер на 300.00 /триста/ лв. – съставляващи договорен и заплатен
адвокатски хонорар.
Решението е окончателно.
Препис от решението следва да се
връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.