Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 01.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на шестнадесети юни
през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр.
дело № 17170
по описа на съда за 2018 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от „В.Б.1“ ООД, „В.Б. 2“ ООД, „В.Б. 4“ ООД против Р.Б.,
представлявана от М.НА Ф., с която ищците предявяват активно субективно и
обективно, кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди, както следва: на „В.Б.1“ ООД сума в размер на 231
490,51 лв., на „В.Б.2“ ООД сума в размер на 232 758,66 лв. и на „В.Б.4“ ООД-121
970,11 лв., които суми представляват обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от реализиране на приход от цена на
произведена електрическа енергия в
периода от 01.01.2014 г.-09.08.2014 г., настъпили вследствие действия на
народни представители от 42-то НС, извършени на 04.12.2013 г. и изразяващи се в
приемане на разпоредбата на §6, т.2 и т.3 от заключителните разпоредби на ЗДБ
на РБ за 2014 г., с които се създават чл.35а, ал.ал.1,2 и 3, чл.35б,
ал.ал.1,2,3 и 4, чл.35в, ал.ал.1, 2 и 3 и чл.73, ал.ал.1,2,3 и 4 в ЗВЕИ, които
са обявени за противоконституционни с Решение № 13 от 31.07.2014 г. по к.д. №
1/2014 г. на КС, ведно със законната лихва върху горните главници, считано от
датата на предявяване на исковете-21.12.2018 г. до окончателното изплащане на
сумите, които искове са с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Поддържа се, че ищецът „В.Б.1“
ООД е собственик и оперира: вятърна електроцентрала /ВяЕЦ/ „Балчик 1“ с обща
инсталирана мощност от 4 kW, находяща се в поземлени имоти с кадастрални номера
44882.14.80 и 44882.11.26 по плана за земеразделяне на с.Ляхово, общ.Балчик.
Твърди се, че ВяЕЦ е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Е.П.М.“
АД на основание договор №
ДУА-1316/27.11.2007-3099/27.11.2007-4012-ВГ-08.04.2008 г. Електроцентралата е
въведена в експлоатация на 20.04.2010 г. с Разрешение за ползване № СТ-05-484/20.04.2010
г. Поддържа се, че този ищец е сключил договор за изкупуване на ел.енергия №
141/10.05.2010 г. с „Е.ОН България Продажби“ АД, по силата на който „Енерго-Про
Продажби“ АД изкупува произведената от ищеца ел.енергия по преференциална цена,
определена от ДКЕВР.
Поддържа се, че ищецът „В.Б.2“
ООД е собственик и оперира следните вятърни електроцентрали /ВяЕЦ/: „Балчик 2“
и „Балчик 2А“ .
Поддържа се, че ВяЕЦ „Балчик 2“ с
обща инсталирана мощност от 2 kW се намира в поземлен имот с кадастрален номер
44882.15.22, ВяЕЦ „Балчик 2А“ в имот 44882.14.87, по плана за земеразделяне на
с.Ляхово, общ.Балчик. Поддържа се, че и двете електроцентрали са въведени в
експлоатация и са присъединени към електроразпределителната мрежа на „Е.П.М.“
АД и са сключили договори за изкупуване на ел.енергия с „Е.ОН България
Продажби“ АД, по силата на който „Енерго-Про Продажби“ АД изкупува
произведената от ищеца ел.енергия по преференциална цена, определена от ДКЕВР.
Поддържа се, че третият ищец „В.Б.4“
ООД е собственик и оперира ВяЕЦ
„Тригорци“ с обща инсталирана мощност от 2 kW и се намира в поземлен
имот с кадастрален номер 73095.34.28 по плана за земеразделяне на с.Тригорци,
общ.Балчик. Поддържа се, че и тази електроцентрала е въведена в експлоатация и
е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Е.П.М.“ АД и е сключила
договор за изкупуване на ел.енергия с „Е.ОН България Продажби“ АД, по силата на
който „Енерго-Про Продажби“ АД изкупува произведената от ищеца ел.енергия по преференциална
цена, определена от ДКЕВР.
Твърди се, че в края на 2013 г. е
направена поправка в Закона за бюджета за 2014 г. и е въведена 20 процентна
такса, посредством §6, т.2 и 3 от заключителните разпоредби към Закона за
държавния бюджет на РБ за 2014 г., с която се облагат приходите от
електроенергия, произведена от слънчеви и вятърни централи. Поддържа се, че с
Решение № 13 от 31.07.2014 г. по к.д. № 1/2014 г., влязло в сила на 10.08.2014
г. КС е обявил измененията в ЗЕВИ за противоконституционни.
Поддържа се, че въз основа на
обявените за противоконституционни разпоредби на ЗЕВИ, през периода от
01.01.2014 г. до 09.08.2014 г., ищците вместо да получат цената за пълния
размер на продаденото количество електроенергия през този период, са получили
сумата намалена с 20%, а държавата е получила доход, представляваща такса в
посочения размер, която се е дължала въз основа на закон, позволявал такова
имуществено разместване. Твърди се, че след обявяването на
противоконституционността на този нормативен акт, последиците от него подлежат
на отстраняване, а това предполага възстановяването на положението отпреди
прилагането на противоконституционната част от закона, или запазване на 20% от
стойността на произведената ел.енергия в патримониума на производителя.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
е депозирал отговор чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х., надлежно
упълномощена с пълномощно приложено към отговора на исковата молба.
Счита исковете за недопустими по
аргументи подробно изложени в исковата молба. По същество оспорва исковете като
неоснователни, поради липсата на предпоставките на фактическия състав по чл.49
във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД. Твърди липса на противоправно поведение, липса
на възлагане на работа, липса на вина, на настъпила вреда и пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка.
Моли съда да остави без
разглеждане предявените искове като недопустими, при условията на евентуалност
да ги отхвърли изцяло като неоснователни, необосновани и недоказани. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ищците в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител поддържат предявените искове по съображения
изложени подробно в исковата молба. Претендират разноски, за които представят
списък.
Ответникът в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове и моли съда да ги
отхвърли изцяло. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заявява
възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от
ищците адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите
на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Не е спорно, че тримата ищци имат
качеството на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници (вятърна
електроцентрала) като оперират, както следва:
Ищецът „В.Б.1“ ООД е собственик и
оперира: вятърна електроцентрала /ВяЕЦ/ „Балчик 1“ с обща инсталирана мощност
от 4 kW, находяща се в поземлени имоти с кадастрални номера 44882.14.80 и
44882.11.26 по плана за земеразделяне на с.Ляхово, общ.Балчик, присъединена към
електроразпределителната мрежа на „Е.П.М.“ АД на основание договор №
ДУА-1316/27.11.2007-3099/27.11.2007-4012-ВГ-08.04.2008 г. Електроцентралата е
въведена в експлоатация на 20.04.2010 г. с Разрешение за ползване №
СТ-05-484/20.04.2010 г. Ищецът „В.Б.1“
ООД е сключил договор за изкупуване на ел.енергия № 141/10.05.2010 г. с „Е.ОН
България Продажби“ АД, по силата на който „Енерго-Про Продажби“ АД изкупува
произведената от ищеца ел.енергия по преференциална цена, определена от ДКЕВР.
Така въз основа на сключения с „Е.ОН
България Продажби“ АД договор и за процесния период, ищецът е издал следните
фактури №№: 50/31.01.2014
г. на стойност 192 304,34 лв., от която е удържана 20 % такса от 32 052,72 лв., 51/28.02.2014
г. на стойност 182 190,91 лв., от която е удържана 20 % такса от 30 365,15 лв., 52/31.03.2014 г. на
стойност 262 813,68 лв., от която е удържана 20 % такса от 43 802,28 лв., 53/30.04.2014 г. на стойност 181
011,46 лв., от която е удържана 20 % такса от 30
168,58 лв., 54/31.05.2014 г. на стойност 145 980,48 лв., от която е удържана 20
% такса от 24 330,08 лв., 55/30.06.2014 г. на стойност 198 459,17 лв., от която
е удържана 20 % такса от 33 076,53 лв., 56/31.07.2014 г. на стойност 174 246,58
лв., от която е удържана 20 % такса от 29 041,10 лв. и 57/26.08.2014г. на
стойност 51 936,41 лв., от която е удържана 20 % такса от 8 656,07 лв.
Със заключението на приетата по
делото ССчЕ се установява, че общо за периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г.
от ВяЕЦ собственост на ищеца „В.Б.1“ ООД, са произведени 6 147,18 MWh ел.енергия на обща стойност 1 157 452,52 лв.,
върху която са удържани по 20% такса в общ размер на 231 490,51 лв.
Ищецът „В.Б.2“ ООД е собственик и
оперира следните вятърни електроцентрали /ВяЕЦ/: „Балчик 2“ и „Балчик 2А“ .
ВяЕЦ „Балчик 2“ е с обща
инсталирана мощност от 2 kW и се намира в поземлен имот с кадастрален номер
44882.15.22, а ВяЕЦ „Балчик 2А“ в имот 44882.14.87, по плана за земеразделяне
на с.Ляхово, общ.Балчик. И двете електроцентрали са въведени в експлоатация и
са присъединени към електроразпределителната мрежа на „Е.П.М.“ АД и са сключили
договори за изкупуване на ел.енергия с „Е.ОН България Продажби“ АД, по силата
на който „Енерго-Про Продажби“ АД изкупува произведената от ищеца ел.енергия по
преференциална цена, определена от ДКЕВР.
Въз основа на сключените договори
и за процесния период този ищец е издал следните фактури№№: 56/31.01.2014 г. на
стойност 188765,99 лв., от която е удържана 20 % такса от 31 461 лв., 57/28.02.2014г. на
стойност 189 457,40 лв., от която е удържана 20 % такса от 31 576,23 лв., 58/31.03.2014
г. на стойност 264 521,84 лв., от която е удържана 20 % такса от 44 086,97 лв.,
59/30.04.2014 г. на стойност 176 171,66 лв., от която е удържана 20 % такса от 29
361,94 лв., 60/31.05.2014 г. на стойност 151193,10 лв., от която е удържана 20
% такса от 25 198,85 лв., 61/30.06.2014 г. на стойност 201 394,24 лв., от която е удържана 20 % такса от 33 565,71
лв., 62/31.07.2014 г. на стойност 170
620,10 лв., от която е удържана 20 % такса от 28 436,68 лв. и 63/26.08.2014 г.
на стойност 54424,10 лв., от която е удържана 20 % такса от 9070,68 лв.
Със заключението на приетата по
делото ССчЕ се установява, че общо за периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г.
от ВяЕЦ собственост на ищеца „В.Б.2“ ООД, са произведени 6 180,855 MWh ел.енергия на обща стойност 1 163 793,19 лв.,
върху която са удържани по 20% такса в общ размер на 232 758,66 лв.
Ищецът „В.Б.4“ ООД е собственик и
оперира ВяЕЦ „Тригорци“ с обща
инсталирана мощност от 2 kW и се намира в поземлен имот с кадастрален номер
73095.34.28 по плана за земеразделяне на с.Тригорци, общ.Балчик. Тази електроцентрала
е въведена в експлоатация и е присъединена към електроразпределителната мрежа
на „Е.П.М.“ АД и е сключила договор за изкупуване на ел.енергия с „Е.ОН
България Продажби“ АД, по силата на който „Енерго-Про Продажби“ АД изкупува
произведената от ищеца ел.енергия по преференциална цена, определена от ДКЕВР.
Въз основа на сключения договор и
за процесния период, третият ищец е издал следните фактури№№: 47/31.01.2014 г.
на стойност 105770,77 лв., от която е удържана 20 % такса от 17 628,46 лв., 48/28.02.2014 г. на
стойност 107 045,12 лв., от която е удържана 20 % такса от 17 840,85 лв., 49/31.03.2014
г. на стойност 137 426,09 лв., от която е удържана 20 % такса от 22 904,35 лв., 50/30.04.2014 г. на
стойност 100 334,47 лв., от която е
удържана 20 % такса от 16 722,41 лв., 51/31.05.2014 г. на стойност 77 938,50
лв., от която е удържана 20 % такса от 12 989,75 лв., 52/30.06.2014 г. на
стойност 100 842,85 лв., от която е удържана 20 % такса от 16 807,14 лв., 53/31.07.2014
г. на стойност 78 582,46 лв., от която
е удържана 20 % такса от 13 097,08 лв. и 54/26.08.2014 г. на стойност 23
880,44 лв., от която е удържана 20 % такса от 3 980,07 лв.
Със заключението на приетата по
делото ССчЕ се установява, че общо за периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г.
от ВяЕЦ собственост на ищеца „В.Б.4“ ООД, са произведени 3 238,89 MWh
ел.енергия на обща стойност 609 850,60 лв., върху която са удържани по 20%
такса в общ размер на 121 970,12 лв.
От заключението на приетата и
неоспорена от страните ССчЕ, се установява още, че посочените по-горе удържани
суми и от трите дружества, са превеждани от „Енерго-Про Продажби“ АД по сметки
на КЕВР на 14.04.2014 г. за първо тримесечие, 15.07.2014 г. за второ тримесечие
и 24.09.2014 г. за трето тримесечие, като е предоставена информация от кои
централи се формират преведените суми. Установява се, че удържаните от трите
дружества такси са внесени по бюджетната сметка на КЕВР по реда на чл.35а от
ЗЕВИ. Постъпилите в Комисията средства са прехвърлени към централния бюджет при
спазване на указание, издадено съвместно от МФ и БНБ.
От 01.01.2014 г. с §6, т.2 и т.3
от Закона за държавния бюджет на Р.Б. за 2014 г. (отменен) е въведена такса за
производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия. Размерът на
таксата по ал. 1 се определя по следната формула: ТПЕЕ = ПЦ х КИЕЕ х 20 %,
където: ТПЕЕ е такса за производство на електрическа енергия; ПЦ е
преференциалната цена по чл. 31, ал. 1 без данъка върху добавената стойност;
КИЕЕ е количеството изкупена електрическа енергия от обществения доставчик и от
крайните снабдители по чл. 31, ал. 5. Производителите на електрическа енергия
от вятърна и слънчева енергия са задължени за таксата по ал. 1. Между страните
не е спорно, а и това обстоятелство е известно, че проектозаконът за държавен
бюджет на Р.Б. за 2014 г. е внесен от правителството в 42-рото Народно
събрание, без в него да фигурират новосъздадените и атакувани от президента на
републиката текстове. Между първото и второто четене тези текстове се предлагат
от представители на една парламентарна група в Комисията по бюджет и финанси.
Новите текстове в проектобюджета се обсъждат в Комисията на заседанията на 27
ноември и 3 декември 2013 г., след което се внасят за обсъждане в пленарната
зала на второ четене на 3 декември 2013 г. и са приети след дебати на следващия
ден-4 декември 2013 г., като § 6, т. 2 и 3 от ЗДБ – 2014 г.
С решение № 13 от 31.07.2014 г.
на Конституционния съд, влязло в сила на 10.08.2014 г., нормите от ПЗР на ЗДБРБ
за 2014 г. са обявени за противоконституционни.
При така установената по-горе фактическа
обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са искове с правно
основание чл.49 от ЗЗД, с които ищците ангажират отговорността на ответника
Държавата с твърдението, че удържането на таксите от ищците е
незаконосъобразно, тъй като законовите норми, регламентиращи дължимостта на
таксата, са обявени за противоконституционни, поради което са прилагани
незаконосъобразно в посочения период, което е причинило претендираните
имуществени вреди. Твърдяното деликтно действие е приемането на
противоконституционен закон от Народното събрание.
На първо място и във връзка с
възраженията на ответника, настоящият съдебен състав намира предявените искове
за допустими. В съдебната практика на
ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК и в трайната практика на съдилищата, се приема, че на
основание чл. 7 от Конституцията на РБ, държавата отговоря пряко за вредите,
причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица.
Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ - специалният
закон уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните
държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се
реализира на основание чл. 49 ЗЗД. Държавата е правноорганизирана
социална общност. Тя е субект на правото, различен от нейните граждани.
Държавата е носител на права и задължения, формира своя воля, различна от тази
на отделния гражданин, изразява я и я осъществява; това тя прави чрез своите
органи, които действат „за“ нея и „вместо“ нея. Народното събрание е висш държавен орган,
натоварен от Конституцията с осъществяването на най-важни държавни функции-законодателство,
контрол и други посочени функции.
Следователно допустимо е
ответникът да носи отговорност за вредите, причинени от този неин законодателен
орган.
За надлежната процесуална
легитимация на държавата са достатъчни твърденията, че ищецът я намира за
длъжник по деликтно вземане. Дали за ищеца е възникнало оспореното по делото вземане
срещу държавата, е въпрос на материално-правна легитимация по иска.
Или казано по друг начин-за действия и бездействия на държавни органи
извън хипотезите на ЗОДОВ държавата отговаря пряко именно на основание чл.7 от Конституцията, като приложение намира института на гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл.49 ЗЗД (Решение № 289 от 10.09.2012 г. по гр.д.№ 809/2011 г.
на ІV г.о., Решение № 299/2015 от 28.01.2016 г. по гр.д.№ 1814/2013 г. на ІV
г.о., Решение № 133 от 29.06.2016 г. по гр.д.№ 5002/ 2014 г. на ІІІ г.о.,
Решение № 300 от 09.01.2019 г. по гр.д.№ 2262/ 2018 г. на ІV г.о.). По този
начин всъщност се осигурява непосредственото действие на конституционно
регламентираната отговорност на държавата за вреди.
По съществото на предявените искове.
Исковете са основателни по следните съображения:
Народното събрание е единствения
законодателен орган и за да осъществява конкретни задачи, на него са му
предоставени определени права, които е задължен да осъществява. Според чл.84,
т.1 от Конституцията, Народното събрание разполага с изключителната
компетентност да приема, изменя, допълва и отменя законите. Държавната власт се
осъществява при съобразявяне на конституционно установения принцип на
разделение на властите, който изисква взаимно зачитане на компетентността, без
никоя от тях да накърнява самостоятелността и независимостта на останалите-
(Решение № 5 от 2003 г. на КС, Решение № 8 от 2006 г., Решение № 3 от 2018 г.
на КС).
При деликтната отговорност превес
има принципа за пълно обезщетяване на увреденото лице. Ето защо, когато
държавата накърни конкретни права на носителя на тези права, носителят на
накърненото конституционно субективно право може да обоснове своя деликтен иск
с непосредственото действие на съответната разпоредба на конституцията.
Съгласно чл.22, ал.4 ЗКС
възникналите от обявения за противоконституционен закон правни последици се
уреждат от Народното събрание. Според Правилника за организацията и дейността
на Народното събрание тези правни последици трябва да бъдат уредени в срок от
два месеца от влизането на решението на съда в сила. Разпоредбата на чл.22,
ал.4 ЗКС има предвид заварените висящи правоотношения, които са възникнали по
силата на обявения за противоконституционен закон. Този текст обаче няма
никакво отношение към необходимостта от правна уредба на съответните отношения.
Конституционният съд упражнява единствено контрол за конституционност на
законите и затова няма правомощие да дава задължителни предписания на
държавните органи, включително и на Народното събрание. Ето защо той не би
могъл го задължава да отстрани. Създаването на нужната правна уредба е от
компетентността на Народното събрание. Дали обаче ще бъде приета правна уредба
на съответния въпрос зависи единствено от Народното събрание.
Предвид горното основният въпрос,
на който следва да се отговори е: какви са правните последици от обявяване за
противоконституционен на закон, който има действие върху заварени
правоотношения. По този въпрос е образувано и к.д.№ 5/2019 г. на КС на РБ, по което
е постановено Решение № 3 от 28 април 2020 г., съобразно което обявените за
противоконституционни ненормативни актове-закони във формален смисъл, решения
на Народното събрание и укази на президента-са невалидни от приемането или
издаването им.
По отношение на заварените от
решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и
правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните
последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон.
Решението на Конституционния съд,
с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за
противоконституционен, няма възстановително действие.
Настоящият съдебен състав споделя
мнението, че конституционното решение, с което един закон или разпоредби от
него, са обявени за противоконституционни няма обратно действие, т.е. то не
преурежда вече настъпили факти, а се отнася до действието на правни норми.
Затова нито тълкувателните решения на КС, нито тези, с които се решават спорове
за съответствие на закон с Конституцията, пряко не отнемат и не предоставят
конкретни права. Такова едно решение обаче, поради принципите за върховенство
на Конституцията (чл. 5, ал.1) и за нейното пряко действие (чл. 5, ал.2), без
автоматично да предизвиква краен резултат по отношение на заинтересованите
лица, служи като правно основание за претендиране на определени права.
Системното тълкуване на разпоредбите на чл. 151, ал. 2 на КРБ и чл. 22, ал. 4
на ЗКС навежда на извода, че постигането на търсения ефект поначало предполага
съчетаване на акта на конституционния съд (негативния законодател) с този на
органа, приел самия акт и уреждащ последиците от неговото обявяване за
противоконституционен (позитивния законодател).
Когато обаче органът, който е задължен
да уреди възникналите от неприлагането на противоконституционния акт последици,
бездейства, това не означава, че сме изправени пред състояние на пълна невъзможност за защита
на основните права. В такива случаи, позовавайки се на конституционното решение,
заинтересованите лица биха могли да предявят искове пред съответните съдилища
(граждански или административни) и така на общо основание да претендират за
признаване на техни субективни права, използвайки постановеното конституционно
решение като валидно правно основание.
На следващо място, както е прието
в Решение № 71/06.04.2020 г., гр.д. № 3804/2019 г., Решение № 72/21.04.2020 г.,
гр.д.№ 2377/19 г., и двете на ВКС, ІV гражданско отделение, постановени по реда
на чл.290 ГПК, приемането
на противоконституционен закон от Народното събрание е противоправно.
Запазването на действието на противоконституционния закон за
"заварените" приключили отношения от влизането в сила на закона до
влизането в сила на решението на Конституционния съд, с което е установена
противоконституционността, не санира противоправността на приемането на закона.
Обратното, решението на Конституционния съд, с което се установява
противоконституционността на закон, установява със задължителна по отношение на
всички сила на пресъдено нещо (за която съдът следи служебно и длъжен да
зачете), че законът е противоконституционен. Това не може да означава друго,
освен че приемането му е във висша степен противоправно.
В хода на настоящото производство
и тримата ищци доказаха, че в процесния период 01.01.2014 г.-09.08.2014 г. и на
основание § 6, т.2 и 3 от заключителните разпоредби към Закона за държавния
бюджет на Р.Б. за 2014г., с които са
създадени: чл. 35а, ал.1,2и 3,чл. 35б, ал. 1,2,3 и 4, чл.35в, ал.1,2 и 3
и чл. 73, ал.1, 2,3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници, от тях
са удържани такси в размери, установени с писмените доказателства по делото и
заключението на ССчЕ, от което се установява също така, че тези такси са
внесени по бюджетна сметка на КЕВР по реда на чл.35б от ЗЕВИ, а постъпилите в
Комисията средства са прехвърлени към централния бюджет.
Безспорно е, че разпоредбите на
основание на които от ищците са удържани процесните такси, с решение № 13 от
31.07.2014 г. на Конституционния съд, влязло в сила на 10.08.2014 г., са
обявени за противоконституционни.
С оглед изложеното по-горе, при
безспорно установено противоправно действие-приемането на противоконституционен
закон от Народното събрание, както и бездействие на законодателя да уреди
възникналите правоотношения в този период и изричното позоваване на ищците на
Решението на КС, както и съобразно Решение на КС по к.д. № 5/2019 г., съобразно
което обявените за
противоконституционни закони са невалидни от приемането им, съдът намира, че
следва да се зачете правното положение такова, каквото е съществувало преди
влизане в сила на противоконституционните разпореди, т.е. без дължимост на такса
за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия.
С оглед на горното съдът намира,
че на ищците са причинени имуществени вреди в размер на удържаните от тях такси,
поради което следва да бъдат обезщетени.
По размер исковете са доказани,
съобразно заключението на ССчЕ и следва да бъдат уважени в пълен размер.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на делото ответникът
ще следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищците
направените от тях разноски в пълен размер, както следва:
На ищеца „В.Б.1“ ООД разноски в общ размер на сумата
от 16 555,62 лв., от която: сума в размер на 9 259,62 лв.-платена
държавна такса по сметка на СГС, сума в размер на 7 176 лв. с ДДС-платено адвокатско
възнаграждение за един адвокат и сума в размер на 120 лв.-припадащата се част
на този ищец от платеното възнаграждение на вещо лице.
На ищеца „В.Б.2“ ООД разноски в общ размер на сумата
от 16 630,33 лв., от която: сума в размер на 9 310,33 лв.-платена държавна
такса по сметка на СГС, сума в размер на 7 200 лв. с ДДС-платено адвокатско
възнаграждение за един адвокат и сума в размер на 120 лв.-припадащата се част
на този ищец от платеното възнаграждение на вещо лице.
На ищеца „В.Б.4“ ООД разноски в общ размер на сумата
от 9 678,80 лв., от която: сума в размер на 4 878,80 лв.-платена
държавна такса по сметка на СГС, сума в размер на 4 680 лв. с ДДС-платено адвокатско
възнаграждение за един адвокат и сума в размер на 120 лв.-припадащата се част
на този ищец от платеното възнаграждение на вещо лице.
Неоснователно е възражението за
прекомерност на заплатеното от всеки един от ищците адвокатско възнаграждение.
Адвокатските възнаграждения са в минималния
размер, съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,
върху който е начислен ДДС, поради което не се явява прекомерен.
При материален интерес от
231 490,51 лв.-минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 6159,81
лв., съответно 7 391,77 лв. с ДДС, съответно при интерес от
232 758,66 лв.-6 185,17 лв., с ДДС-7 422,20 лв. с ДДС, а при
интерес 121 970,11 лв.-3 969,40 лв., съответно 4 763,28 лв. с
ДДС, т.е. видно е, че заплатените от ищците адвокатски възнаграждения с ДДС са
дори под тези размери.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Р.Б., представлявана от М.НА
Ф., гр. София, ул. „-*******да заплати на основание чл.49 от ЗЗД на:
„В.Б.1“ ООД, дружество учредено и регистрирано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК -*******, със
седалище и адрес на управление ***-11 сумата
от 231 490,51 лв. /двеста тридесет и един четиристотин и деветдесет и
0,51 лв./,
„В.Б.2“ ООД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК-*******,
със седалище и адрес на управление ***-11 сумата
от 232 758,66 лв. /двеста тридесет и два седемстотин петдесет и осем и
0,66 лв./, на основание чл.78, ал.1 от Г и
„В.Б.4“ ООД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК-*******,
със седалище и адрес на управление ***-11, сумата
от 121 970,11 лв. /сто двадесет и един деветстотин и седемдесет и 0,11
лв./, които суми представляват удържани от всеки един от
тримата ищци 20% такса за производство на електрическа енергия през периода от
01.01.2014 г.-10.08.2014 г., на основание § 6, т.2 и 3 от заключителните разпоредби към Закона за
държавния бюджет на Р.Б. за 2014г., с които са
създадени: чл. 35а, ал.1,2и 3,чл. 35б, ал. 1,2,3 и 4, чл.35в, ал.1,2 и 3
и чл. 73, ал.1, 2,3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници, които
са били обявени за противоконституционни с решение № 13 от 31.07.2014 г. на
Конституционния съд, влязло в сила на 10.08.2014 г., ведно със законната лихва
върху горните главници, считано от датата на предявяване на иска-21.12.2018 г.
до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Р.Б., представлявана от М.НА
Ф., гр. София, ул. „-*******да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на:
„В.Б.1“ ООД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК -*******,
със седалище и адрес на управление ***-11сумата от 16 555,62 лв. /шестнадесет
хиляди петстотин петдесет и пет и 0,62 лв./, разноски направени от ищеца в
настоящото производство,
„В.Б.2“ ООД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК-*******,
със седалище и адрес на управление ***-11 сумата от 16 630,33 лв. /шестнадесет
хиляди шестстотин и тридесет и 0,33 лв./, разноски направени от ищеца в
настоящото производство,
„В.Б.4“ ООД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК-*******,
със седалище и адрес на управление ***-11 сумата от 9 678,80 лв. /девет
хиляди шестстотин седемдесет и осем и 0,80 лв./, разноски направени от ищеца в
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: