№ 137854
гр. София, 03.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20231110150329 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417, т. 10 ГПК подадено от „Финанси Център” ООД срещу Д. М. Д..
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа
императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 10 ГПК заявителят може да поиска
издаването на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена,
се основава на запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга
на заповед, както и облигация или купони по нея; когато ценната книга обезпечава
вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително
приложимите общи условия. За да предвиди задължение на поемателя по ценната
книга да представи договора и приложенията, вземането по които се обезпечава с
представения документ, е за да се обезпечи възможността на заповедния съд да
извърши проверка по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, съгласно които съдът издава
заповед за изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. В случая разпоредбите на чл. 411 ГПК са
приложими и в производство по чл. 417, т. 10 от ГПК, доколкото заявителят е посочил
изрично, че издаденият от длъжника запис на заповед обезпечава изпълнението на
задълженията му по договор за кредит и в тази хипотеза на изследване подлежи и
каузалното правоотношение (ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС).
В случая към заявлението кредиторът е представил заверен препис от договора за
кредит, от който произтича неговото вземане, приложенията към него и общи условия,
1
съобразно изискването на чл. 410, ал. 3 от ГПК. Това дава възможност на съда да
извърши преценка относно наличието или не на неравноправни клаузи, от които
произтича вземането, или част от вземането на заявителя, както и дали искането
противоречи на закона и добрите нрави. В конкретния случай, настоящата инстанция
намира, че е налице обоснована вероятност някои от вземанията на заявителя да се
основават на неравноправни клаузи, както и, че част от тях противоречат на закона и
добрите нрави.
Такова вземане, според настоящия състав е вземането в размер 343,15 лв. за
неустойка, поради неизпълнение на задължение на кредитополучателя по чл. 11.3 от
договора. В чл.11 е уговореното задължение за кредитополучателя в срок от 7 дни от
подписването на договора, да предостави на кредитора една от следните гаранции:
банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на
валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора, или
застрахователна полица за сключени в полза на кредитора договор за застраховка с
одобрен застрахователен риск от неизпълнение на финансовите задължения от страна
на кредитополучателя във връзка с договора и за поддържа валидна застраховка за
срока на договора.
Съдът намира, че осигуряването на изискваните по договора гаранции
(обезпечения) само по себе си обезпечава изпълнението на главното задължение на
кредитополучателя, а именно да върне заетата сума в уговорените срокове и в случай
на неизпълнение, в зависимост от предоставеното обезпечение/гаранция, кредиторът
да може да предприеме действия по изплащане на банковата гаранция или
застрахователно обезщетение. В общия случай предоставянето на
обезпечение/гаранция е условие за сключване на договора, респективно при
непредоставянето му от страна на кредитополучателят, кредиторът не би предоставил
заемната сума или ако я предостави, това ще се отрази на размера на уговорената лихва
– към повишаването й. В случая обаче, задължението за предоставяне на банкова
гаранция и/или застраховка е уговорено след сключването на договора за кредит, след
като сума е предоставена на кредитополучателя. Това неминуемо обоснова извод, че
при сключването на договора кредиторът е бил наясно, че обезпечение/гаранция няма
да бъде предоставено.
Освен това, изхождайки от характера на неустойката – да обезщети изправната
страна за претърпените вреди, без да се налага същите да бъдат установявани по
размер, на практика от непредоставянето на гаранции не може да настъпи вреда,
доколкото банковата гаранция и застраховката представляват допълнителна гаранция
за изпълнение на едно парично задължение. Вреди могат да настъпят от
неизпълнението на главното задължение на кредитополучателят да върне заетата сума.
Липсата на предоставени гаранции – банкова гаранция или застраховка не
представлява вреда, а е фактор свързан с кредитния риск. За това непредставянето на
2
изискваните гаранции не може да се санкционира с неустойка. Увеличеният кредитен
риск следва да намери отражение във възнаграждението (лихвата) по кредита, като
общото възнаграждение (годишен процент на разходите) не може да надвишава
петкратния размер на законната лихва- чл. 19 ал.4 от ЗПК.
Всичко това – уговарянето на задължение за предоставяне на гаранции, и то след
сключването на договора за кредит и предоставянето на заемната сума;
санкционирането на това неизпълнение с неустойка; начисляването на неустойката
преди да е налице неизпълнение на главното задължение и дължимостта й, независимо
дали длъжникът е изправен навежда на извода, че тази неустойка има характера на
лихва. С процесната неустоечна клауза, кредиторът се е опитал да заобиколи
въведеното в Закона за потребителския кредит ограничение на размера на годишния
процент на разходите, като я е охарактеризирал като разход свързан с кредитния риск
при неизпълнение на едно акцесорно задължение - за предоставяне на обезпечение.
Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпените вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си
функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК,
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В същото
решение като критерии при преценката на съда дали дадена неустоечна клауза е
нищожна, поради противоречие на добрите нрави, са заложени: 1) естеството им на
парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; 2) дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3) вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено
или за незначителна негова част; 4) съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като изброяването е
примерно. В този смисъл, уговорената в чл. 11 от договора неустойка не обезпечава
парично задължение, а както бе посочено по-горе представлява цената, която
кредитополучателят следва да плати поради повишения кредитен риск за
кредитополучателя. И по-горе бе изложено, че вреди от непредоставянето на
изискваните гаранции не може да има, още повече към момента на сключване на
договора (към този момент съдът дължи преценка на посочените критерии), когато
кредитополучателят не е бил в неизпълнение на главното задължение на кредитора.
Друго вземане, заявено от кредитора, което съдът намира, че противоречи на
закона, е това в размер на 448,68 лв., назовано от заявителя с уточнителната молба „30
% върху общото задължение“, за която сума страните са се договорили да бъде издаден
запис на заповед. Доколкото вземането по записа на заповед се основава на
представения по делото договора за кредит, следва да се има предвид, че ЗПК не дава
3
възможност на кредитора да при забава на потребителя да събира неустойки или други
суми, извън законна лихва. В този смисъл и доколкото заявителят не сочи друго
основание, на което да се претендира тази сума, следва да се приеме, че същата
представлява неустойка за забава, поради което искането в тази част противоречи на
закона.
Следователно клаузата в договора за кредит, на която заявителят основава
процесните вземания и с която съответно е уговорено, че кредитополучателят дължи
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и 30% от
общото задължение са нищожни поради противоречието им със закона.
Заявителят може да обжалва настоящото разпореждане или да предяви иск за
вземането си, въпреки че съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с вх. № 250878/11.09.2023 г.,
подадено от „Финанси Център” ООД срещу Д. М. Д. в частта за сумата 343,15 лв. –
неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 11 от Договор за кредит № 8000511 от
30.05.2022 г. и сумата 448,68 лв., представляваща 30 % над общото задължение по
договора за кредит, за които е издадена Запис на заповед от 30.05.2022 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4