Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260314 15.05.2022 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански състав, в
публично заседание на четеринадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря
Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 8650 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, чл. 86, чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД от
„Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Панайот Волов“ 29, ет. 3, представлявано от И. Ц. К. и Я. Б. Я. чрез
пълномощника им. юрк. И. Т. против П.П.И. с ЕГН: **********, с адрес ***.
В исковата молба и уточнение към
нея се твърди, че вземанията произтичат от сключен между „Вива Кредит“ ООД и
П.П.И. Договор за паричен заем с № ***** от 26.02.2018г., по силата на който на
ответната страна била предоставена в заем сумата от 1000 лева чрез „Изипей“ АД,
а последната се задължила да върне сумата от общо 1175,31 лева, ведно с договорната
лихва на 9 седмични/месечни погасителни вноски, всяка в размер на 175,31 лева
/включваща първоначална главница, договорна лихва и такса за експресно
разглеждане/.Страните се съгласили, че със сключването на договора ще се
рефинансира текущ заем на ответника по договор за паричен заем № ***** в размер
на 199,63 лева, като след извършеното прихващане задължението на заемателя се
погасило изцяло, а остатъка от сумата била изплатена от заемодателя. Твърди се,
че ответната страна извършила плащания по договора в размер на общо 720 лева,
но към настоящия момент дължала остатък от главницата в размер на 802,73 лева.
Ответникът дължал договорна лихва в
размер на 111,4 лева за периода от 28.03.2018г. до 23.11.2018г.
Ответната страна заявила
доброволно, че желае да се ползва от допълнителната услуга по експресно
разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от
заемодателя, срещу което дължала такса в размер на 299,94 лева.
Съгласно клаузите на договора
заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави
на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора посредством поръчител
физическо лице, което да отговаря на предвидените условия или валидна банкова
гаранция в размер на цялото задължение по договора, валидна за срока на заема.
Поради неизпълнение на това задължение от страна на ответницата, последната
дължала неустойка в размер на 424,44 лева, която била дължима на падежната дата
на погасителната вноска. Така според ищеца, погасителната вноска, която следвало
да заплаща ответната страна възлизала на сумата от 224,91 лева Към настоящия
момент се твърди, че ответната страна дължи неустойка в размер на 330,12 лева
за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Съобразно Тарифата на Вива Кредит ООД, с която П.И. била запозната, същата
дължала и разходи за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 5 лева.
Твърди се, че ответната страна
следвало да изплати целия заем в срок до 23.11.2018г., като от този момент до
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда била дължима и мораторна лихва
за забава в размер на 45,33 лева
Твърди се, че с Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г. на основание чл. 99
от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 03.06.2019г. между „Вива Кредит“ ООД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД вземането било прехвърлено в
полза на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Ищецът подал Заявление по чл. 410
от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1099/2020г. по описа на
ПРС и тъй като заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в изпълнение указанията на заповедния съд ищецът депозирал исковата молба,
инициирала настоящото производство за установяване на сумите по заповедта /с
изключение на претенцията за разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 5 лева,
обезщетението за забава в размер на 45,33 лева за периода от
24.11.2018г. до 13.12.2019г., 299,94 лева такса за експресно разглеждане на
документи и неустойка в размер на 330,12 лева, по отношения на които
производството е прекратено.
Претендира се и присъждане на направените в
настоящото и в заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от
ответната страна П.И., чрез назначения й
особен представител- адв. Д.Б. е постъпил писмен отговор, с който се изразява
становище за неоснователност на предявените искове.
На първо място се оспорва
твърдението, че ответната страна е уведомена за извършената цесия, поради което
ответника счита, че същата не е породила действие. Отделно от това от особения
представител на ответника се въвеждат възражения за недействителност на
договора за кредит поради неспазване предвидените в ЗПК основания.
Сочи, че съгласно чл. 11, т.9 и
т. 9а от ЗПК договорът следва да съдържа информация за лихвения процент,
условията за прилагането му и методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент. В договора било посочено
единствено, че годишния лихвен процент е
40,30%, но липсвала информация за основата, върху която се начислява лихвения
процент и как се разпределя във времето. Не бил посочен в договора и общия
размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението
й с главницата по кредита, за да може да се установи при какви условия е
приложен лихвения процент и дали същия отговаря на посочения от кредитодателя
фиксиран размер. Особения представител на ответника счита също, че таксата за
експресно разглеждане на документите предвидена в договора следвало на
основание чл. 19, ал. 1 от ЗПК да бъде включена в ГПР, при което същия би
придобил огромен размер и при всички случаи би надвишил законово предвидения
максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Според нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит трябвало да съдържа и общата сума, дължима от потребителя,
която представлявала сбор от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита, в това число- лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. В процесния
договор била посочена сумата от общо 1599,75 лева, която не съответствала на
реално дължимата по договора, тъй като не включвала допълнителните плащания,
които потребителят понасял заради предвиденото задължение за предоставяне на
обезпечение, т.е не включвала неустойката. Поради това информацията в договора
била невярна и подвеждаща потребителя. Отделно от това счита клаузата за
неустойка за нищожна, като противоречаща на добрите нрави, а и същата
прикривала допълнителна печалба, която иначе заемодателят следвало да включи в
ГПР. Въз основа на гореизложените твърдения ответната страна счита, че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, а в условията на
евентуалност изразява становище, че ако се приеме за дължима чистата стойност
на получената в заем сума от 1000 лева, след като се приспадне извършеното
плащане в размер на 720 лева /признато от ищеца/, то искът би бил частично
основателен единствено за главница в размер на 280 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1099/2020г. по описа на ПРС, 21-ви гр.
състав в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 1589/28.02.2021г. за следните суми: 802,73 лева- главница по договор за паричен заем № *****/26.02.2018г.,
сключен с „Вива Кредит“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на 03.06.2019г.
с Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
01.12.2016г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, 111,40 лева договорна лихва за периода
от 28.03.2018г. до 23.11.2018г., 45,33 лева обезщетение за забава за периода от
24.11.2018г. до 13.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда -24.01.2020г. до окончателното
изплащане, както и разноските по съразмерност-19,19 лева заплатена държавна такса
и 30.09 лева възнаграждение за юрисконсулт.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал. 5 ГПК, като същият не се е явил в съда да получи книжата. Исковете, по
които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.
415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По
делото е представен договор за паричен заем сключен между „Вива Кредит“ ООД и П.П.И. с № **** от 26.02.2018г., по силата на който
на ответната страна е предоставена в заем сумата от 1000 лева чрез „Изипей“ АД,
а последната се задължила да върне сумата ведно с договорната лихва на 9
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 177,75 лева /включваща
първоначална главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане/.
Уговорен е фиксиран лихвен процент по заема- 40,30% и годишен процент на
разходите- 49,47%. Посочен е общия
размер на плащанията с включена такса за експресно разглеждане -1599,75 лева.
С
разпоредбата на чл. 5 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя
в 3-дневен срок от усвояване на сумата да представи на заемодателя едно от
следните обезпечения- поръчител физическо лице, което да отговаря на
предвидените в договора условия или банкова гаранция, издадена след усвояване
на паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни
след падежа за плащане по договора. При неизпълнение на това задължение с ал. 2
на същата разпоредба е предвидена неустойка за заемополучателя в размер на
424,44 лева, дължима разсрочено, ведно с всяка погасителна вноска, която в този
случай е в размер на 224,91 лева, а общото задължение по договора става в
размер на 2024,19 лева.Предвидено е в договора и обезщетение за забава.
С
Приложение № 1 от 03.06.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 01.12.2016 г. задълженията са прехвърлени на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД.
Представено е потвърждение за
сключена цесия на осн.чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и Приложение № 1 към договора за
цесия, в което фигурира вземането срещу ответника, произтичащо от процесния
договор за заем от 26.02.2018г. По силата на представеното пълномощно, „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД е упълномощено да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД от
името на „Вива Кредит“
ООД всички длъжници за прехвърлянето на вземанията срещу
тях. По
делото е представено уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземания,
за което няма данни да е достигнало до адресата.
От
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от
в. л. Д. С. се установява, че с процесния договор за паричен заем на ответната
страна е предоставена в заем сумата от 1000 лева за срок от 9 месеца при
фиксиран лихвен процент-40,30% и ГПР в размер на 49,47% В договора е включена допълнителна
услуга за експресно разглеждане на заявката, за която се дължи такса в размер
на 424,44 лева.
В
Таблица № 1 в. л. е описало датите на падеж на всяка погасителна вноска по
договора и датите на извършените плащания от страна на ответника. Видно от
таблицата са налице забавени плащания още от първата вноска. На 24.07.2018г. в
счетоводството на „Вива Кредит“ ООД е отразено последното постъпило плащане и
след тази дата заемът не е обслужван.
При
извършена справка в счетоводството на „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД се констатира, че от П.И. са извършени плащания
в общ размер на 720 лева, по дати и размери, отразени в колона 10 на таблица 2
от заключението. С извършените плащания
са погасени следните задължения: 227,45 лева –непогасена главница, 63,91
лева-договорна лихва, 94,32 лева- такса експресно разглеждане, 94,32
лева-неустойка по чл. 4, ал. 2, т. 2 от договора, 240 лева разходи за събиране
на вземането.
Непогасените
задължения по договора за заем са както следва: 772,55 лева главница, 111,40
лихва, 330,12 лева такса за експресно разглеждане, 5 лева разходи за събиране
на просрочени вземания, 330,12 лева неустойка. Вземанията на ищеца по договора
за паричен заем са в размер на общо 1549,19 лева.
Съдът
кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно
изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от
страните.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Относно действителността на
договора:
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко
нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.
Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните
правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало
/чл. 6 ГПК/. В процесния случай се въвеждат и основания за нищожност на
договора и отделни негови клаузи от страна на особения представител на ответника,
които следва да се обсъдят от съда.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК /приложим към процесното
правоотношение/- въз основа на договор за
потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10
и чл.
11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора.
След неговия анализ, съдът констатира съществени
нарушения.
Не са спазени
изискванията на чл.
11, ал.1, т.11 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит следва
да съдържа условията за издължаване, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
Процесният
договор съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, но в същия не е
посочена последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми. Видно е същественото нарушение на изискванията на чл. 11 ЗПК.
Съгласно
договора, за заемополучателя възниква задължението да плати предоставената
главница и лихва, а при определени условия - неустойка за непредоставяне на
обезпечение, както и различни други лихви и такси. При това положение, за да е
изпълнено изискването на закона, следва да бъде посочено по ясен и разбираем за
потребителя начин разпределението на погасителната вноска между различните
дължими суми, както и последователността, в която същите ще се погасяват, което
в случая не е сторено. Също така – самата информация е най - обща, не отговаря
на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво
точно се включва в размера на месечната вноска като части от отделни вземания.
Потребителят не е известен за начина на плащане, за което е представена справка
– извлечение от системата на кредитора за о.с.з. /л.41/.
Констатира се
неизпълнение и на задължението по чл. 11,
ал.1, т.12 ЗПК, т.к. описаната в него информация следва да бъде
обективирана в съдържанието на договора, което не е сторено.
Отделно от това
в договора е предвидена неустойка в случай на неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за обезпечаване на кредита, която противоречи на добрите
нрави, а и същата прикрива допълнителна печалба, която иначе заемодателят
е следвало да включи в ГПР.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и
ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване.
Имайки предвид
последиците от нищожността на договора, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят –
ответник дължи връщане само на чистата стойност по заема, но не и лихви или
други разходи. По договора няма спор, че ответната страна е получила в заем
сумата от 1000 лева, като е извършила плащания в размер на общо 720 лева, след
приспадане на които се налага извод, че дължи единствено остатъка от главницата
в размер на 280 лева, до който размер предявения установителен иск ще се уважи.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, право на разноски имат и двете страни
съразмерно с уважената, респективно с отхвърлената част от иска.
Изчислени
съразмерно с уважената част иска, разноските на ищеца за настоящото
производство възлизат на сумата от 278,65 лева, като заплащането им ще се
възложи в тежест на ответната страна, която следва да заплати и разноските за заповедното
производство, изчислени съразмерно с уважената част от иска, които възлизат на
сумата от общо 71,02 лева.
Ответната
страна също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, но в
случая не се претендират и няма доказателства реално да са направени.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответника П.П.И. с ЕГН:
**********, с адрес *** дължи на ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Панайот Волов“ 29, ет. 3, представлявано от И. Ц. К. и Я. Б. Я. следните
суми: сумата от 280 лева,
представляваща непогасена част от главница по Договор за паричен заем № ******/26.02.2018г., сключен с „Вива Кредит“ ООД,
вземанията по който са прехвърлени на 03.06.2019г. с Приложение № 1 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016г. на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, за която е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1099/2020г. по описа на Пловдивския районен съд,
21-ви гр. състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда- 24.01.2020г. до окончателното изплащане,
като за разликата над уважения размер на иска за главница до претендирания
размер от 802,73 лева, както и за сумата от 111,40 лева представляваща договорна
лихва за периода от 28.03.2018г. до 23.11.2018г.,ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА П.П.И. с ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на
ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ 29, ет. 3,
представлявано от И. Ц. К. и Я. Б. Я. сумата от 278,65 лева /двеста седемдесет и осем лева и
шестдесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото
производство изчислени по съразмерност, както и направените в заповедното
производство разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 71,02 лева /седемдесет и един лева и
две стотинки/.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
/Диляна
Славова/
Вярно с оригинала.
Д. К.