РЕШЕНИЕ № 260001
гр. П., 05.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на седемнайсети декември през
две хиляди двайсет и първа година, в публично съдебно заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Константина
Рядкова
като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 10/2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са субективно съединени искове от Б.А.А., ЕГН **********,***, М.В.П., ЕГН **********,***,
лично за себе си и като законен представител на С.М.П., ЕГН **********, срещу „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, за заплащане на
обезщетение от по 250 000 лева за първите двама ищци, а за третия ищец 50 000 лева, частично от
200 000 лева, за причинените им неимуществени вреди от
смъртта на А. Б.А. – син на първите двама ищци и едноутробен брат на третия
ищец, настъпила на 13.08.2019 г. в резултат на ПТП от 06.08.2019 г. с делинквент П.Д.А., чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със
законната лихва за забава върху главниците, считано от 21.12.2019 г. до
окончателното плащане на главниците, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предявените искове се основават на следните фактически
твърдения:
На
06.08.2019 г. при движение
по път на км в посока към с. Г. водачът на л. а. марка „М.“,
модел „CLS 350 CDI“, с рег. № ******* П.Д.А. нарушил правилата за движение по
пътищата, като без да се убеди, че с действията си няма да застраши останалите
участници в движението, предприел изпреварване, което не могъл да завърши, и
причинил ПТП, при което тежко пострадал намиращият се на предна дясна седалка в
същия автомобил А. Б.А., ЕГН ********** – син на първите двама ищци и брат на
третия ищец. Вследствие на причинените от инцидента травми, същият починал на
13.08.2019 г. Твърди се, че било образувано досъдебно производство № 949/2019
г. по описа на РПУ – П., пр. преписка № 2866/2019 г. по описа на РП – П.. Подробно
се сочат разпоредбите от ЗДвП, които са били нарушени. Поддържа се, че
родителите на починалия преживяват изключително тежко загубата му. Излагат се
подробни съображения. Двамата братя били изключително привързани един към друг.
Сочи се, че към датата на ПТП делинквентът е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, което обуславя и
правния интерес от завеждане на настоящите искове. Молят за уважаване на
исковете ведно със законната лихва, считано от 21.12.2019 г. – дата на изтичане
на тримесечния срок за произнасяне от застрахователя. Претендират разноски.
В
срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез адв. Д. ***, е подал отговор на
исковата молба. Оспорва исковете и като цяло всички твърдения на ищците с
изключение на твърдението за налична застраховка ГОА на делинквента при
ответника. Прави се възражение за съпричиняване от пострадалия на вредоносния
резултат с оглед на това, че не е поставил обезопасителен колан, което ако беше
направено, щеше да възпрепятства причиняването на травмите. Оспорват се
близките отношения между баща (първият ищец) и син (пострадалият) с оглед на
това, че не са живели заедно. Възразява се и срещу прекомерния размер на
претенцията, сочи се, че за подобни казуси съдебната практика приема за
справидлив размер сумата от 120 000 лева. Отделно от това се сочи, че
братът на починалия не е легитимиран да претендира обезщетение, като се
поддържа, че приетото в ТР от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/16 г. на ОСНГТК на ВКС
има действие занапред, като процесното ПТП е настъпило преди приемане на ТР.
Ако се приеме, че е легитимиран, се излага, че липсва основание за присъждане
на обезщетение поради липса на изключителност на случая – двамата не са родни
братя, а едноутробни, излага подробни аргументи. Алтернативно се сочи
приложение на § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ. Моли за отхвърляне на исковете изцяло с
присъждане на разноски.
В
срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба. Оспорват се
доводите на ответника. Сочи се, че с оглед направеното признание в отправеното
предложение от застрахователя за изплащане на обезщетения от по 100 000
лева за първите двама ищци, следва да се приеме, че е направено извънсъдебно
признание на исковете. Поддържа исковата молба.
В
срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ. Поддържа се
становището, изложено в отговора на ИМ.
В
хода по същество процесуалният представител на ответното дружество пледира за
уважаване на исковете на първите двама ищци за сумата от по 120 000 лева,
а искът на третия ищец - С.П. да бъде отхвърлен.
По
допустимостта на производството:
С
оглед задължителните указания на Пловдивския апелативен съд, настоящият състав
на съда следва да приеме, че производството е допустимо, въпреки наличието на
висящо наказателно производство пред съд.
Съдът
счита, че в случая претенцията на ищците за присъждане на законната лихва за
забава представлява материалноправна последица от евентуалното уважаване на исковете
– за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД,
поради което те не са длъжни да сочат размер на търсената лихва.
С определение от последно открито съдебно заседание на
17.12.2021 г. съдът е допуснал увеличение на исковете на основание чл. 214, ал.
1 in fine ГПК, като е внесена и
дължимата държавна такса в указания от съда срок.
Съдът приема от фактическа страна следното:
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ответника „ЗК Л.И.“ АД и П.Д.А. към датата на инцидента 06.08.2019 г. е налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
както и че ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като са го
сезирали с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент от
06.08.2019 г. с подаване на молба на 20.09.2019 г.,
респ. ответникът е изразил готовност за изплащане на обезщетение във връзка с
процесното ПТП в размер на по 100 000 лв. само за първите двама ищци.
От Препис-извлечение от акт за смърт от 14.08.2019 г. и
Удостоверение за родствени връзки от 04.09.2019 г., издадени от Община П., се
установява, че А. Б.А., с ЕГН **********, е починал на 13.08.2019 г., Б.А.А.
е негов баща, М.В.П. е негова майка, а С.М.П. е негов едноутробен брат.
Видно
от уведомления до Б.А. и М.П., ответникът им предлага обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди от инцидента от 06.08.2019 г. в размер
на по 100 000 лева.
От събраните по делото гласни доказателства се установи
следното:
Свидетелят П.Д.А. дава показания, че е участвал в
инцидента от 06.08.2019 г., като водач на л. а. М., в който на предна дясна
седалка се е возил и пострадалият А. А.. На този ден били на сватба, след което
са решили да отидат до ресторант „Н.“, за да си купят нещо сладко за ядене.
Твърди, че инцидентът станал около 23:30 часа. По механизма сочи, че движещият
се пред тях в същата посока тир предприел аварийно спиране, като за да не се удари
в него, преминал в насрещното движение, където имало два спрени автомобила, и
за да не се удари и в тях, задействал спирачките и се върнал в неговата лента
за движение, но въпреки това се ударил в задната лява част на тира. След като
излязъл от колата, отишъл да помогне на А., откопчал колана му и го извадил навън.
По-късно дошла линейка. Поддържа, че преди удара се е движил с около 100-110
км/ч.
Свидетелят А.А.И. дава показания, че познава Б. и М. откакто се
оженили, тъй като са съседи. Цялото семейство живеели заедно. С. сега учел в А..
Твърди, че преди около 7 - 8 години майката и бащата отишли в А., а децата - А.
и С. останали при бабата и дядото, за да ходят на училище. Двамата братя били
много близки, по-големият А. помагал на по-малкия. След смъртта на А. двамата
родители се променили драстично - загубили са желание за живот, разболяли се,
бащата с анемия, майката има операция на гърлото. С. също бил с високо кръвно.
Свидетелят Д. П. И. дава показания, че са били съученици с А.. Поддържа,
че А. и С. са живели при баба си и дядо си понеже родителите им били по работа в
А. от 7-8 години. И двете деца поддържали връзка с родителите си. А. се учел да
подстригва и на това учел и С.. С. бил много тъжен след смъртта на брат си.
Свидетелят М.Й.Ф. дава показания, че познава
семейството много добре. Описва отношенията между Б. и М. с децата им А.
и С. като перфектни. Преди около 7-8 години Б. отишъл в А. да работи, а след
това при него отишла и М.. Децата останали при баба си и дядо си, за да учат.
Родителите изпращали пари на бабата и дядото, за да се грижат за децата. Осем
дни А. бил в болницата в кома, докато родителите спели там с надеждата да се
оправи. Когато починал А., родителите станали изключително затворени. Когато са
в България, всеки ден ходели на гробищата.
Свидетелят Р.Т.Р. дава показания, че познава Б., М., А.
и С. от 25 години, съседи са. Отношенията между Б. и М. и А., както
и между А. и С. били много добри. Не знае да са се карали помежду си или с някой друг. Не може да каже кога
точно Б.
и М. отишли в А. да работят. Бабата и дядото на А., както и Б. и М., всеки ден били
на гробищата.
От изслушаното по делото заключение на вещото лице Д.Т.
по съдебнопсихологическата експертиза, прието от съда за компетентно и
обосновано изготвено, неоспорено от страните, се установява, че ищците Б.А. и М.П.
са преживели силна стресова реакция, довела до душевни страдания, в
причинно-следствена връзка със загубата на сина им А. А.. Стресовата реакция е
с висок интензитет, силен негативен емоционален заряд, налична и към момента, с
данни за тревожна, депресивна и посттравматична симптоматика. При М.П. са
налице данни за възможни панически атаки на фона на влошено здравословно
състояние, както и свръхангажиращи мисли, които доминират в нейното съзнание -
такива са мислите за предстоящата ѝ смърт, радостни чувства от срещата в
отвъдното с починалия ѝ син, следвани
от мисли за самоубийство. Обсебена е от силен страх да не загуби и малкия си
син. Изпитва страх от автомобили особено ако малкият ѝ
син пътува в автомобил - очаква лоши новини дори той да се забави за малко. Ищецът Б.А. изпитва тревожност, чувство на безпомощност, гневни
чувства, съпътствани от наложен самоконтрол. Полага волеви усилия да бъде силен
и да не се подава на мъката, тъй като семейството му разчита на него. При ищеца
С. се разкрива
напрежение, като преживяната травма говори за емоционален блокаж и затруднение
при създаване на социална близост. Очертана е емоционална незрялост. Възможна е
прекалена протективност от страна на родителите.
Експертът отбелязва, че С. свързва миналото с моменти, в които е играл футбол
заедно с брат си. Споделил, че от него е получавал подкрепа и разбиране. Заявил
желание да завърши училище с добър успех, за да се реализира като фризьор, като
по този начин ще запази паметта на брат си и ще реализира неговата мечта - да
се реализира професионално като фризьор.
По делото е приложено копие от досъдебно производство №
949/2019 г. по описа на РУ – П..
От изслушаното по делото заключение на вещите лица д-р Д.П.
и инж. В.Ф. по назначените съдебноавтотехническа и медицинска експертизи,
изготвено като комплексно, прието от съда за компетентно и обосновано
изготвено, неоспорено от страните, се установява следното:
Относно
механизма:
На 06.08.2019 г., около 23:10 ч., на път
ІІ-37 на км 118+700 в посока с. Г. - АМ Т., със скорост
от 120 км/ч се движел л. а. марка „М.“, модел „CLS 350 CDI“, с рег. № *******,
управляван от П.Д.А., на 18 г., със стаж като шофьор от 1 месец. На предна
дясна седалка до него пътувал А. А.. Пътната обстановка и метеорологичните
условия били: ясно време и суха пътна настилка. По същото време и в същата посока
със скорост от около 60 км/ч се движел товарен автомобил „МАН“, с рег. № ,
управляван от водача Н. К. Когато товарният автомобил
наближил участък с монтирани преброителни камери, водачът му намалил скоростта
до 45-48 км/ч, възприемайки напред и плътно вляво спрели автомобили със
запалени светлини и включени аварийни. В същото време движещият се с висока
скорост л. а. М. не намалил скоростта си, като предприел изпреварване на
товарния автомобил. След предприетото изпреварване и при наличие на автомобили
в насрещната лента, лекият автомобил се върнал обратно в дясната лента зад т.
а. „МАН“, като се блъска челно ексцентрично с предната си дясна част в задната
лява част на товарния автомобил. Автоекспертът пояснява, че водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В този смисъл скоростта
на л. а. М. от 120 км/ч се приема като несъобразена с конкретната
пътно-климатична обстановка, тъй като не е имало обективна пречка габаритните
светлини на товарния автомобил, както и светлоотразителните му табели в задната
част да бъдат възприети от водача на лекия автомобил от разстояние от повече от
200 метра. Експертът излага, че технически правилно е при наличие на насрещни
светлини, водачът на л. а. М. да намали скоростта си до 60 км/ч, да не пресича
двойната непрекъсната линия на пътя (забраняваща изпреварването) и да поддържа
безопасна дистанция зад товарния автомобил, докато не се убеди, че пътят пред
него е свободен и е разрешено изпреварването. Причините, които са обусловили
настъпването на ПТП са допуснатата от л. а. М. скорост по-висока от указаната с
пътен знак В26 (не по-висока от 60 км/ч), предприетото изпреварване при
указание с пътен знак В24 (забранено е изпреварването), както и ненаблюдаване
на пътната ситуация. Установява се, че сблъсъкът в задната част на товарния
автомобил е настъпил при скорост от порядъка на 70-80 км/ч и голяма кинетична
енергия, при което са настъпили значителни повреди и деформации по предната
дясна част л. а. М., които достигат до горния десен ръб на тавана на купето в
близост до предната дясна колонка и от внедряването на задната лява част на
товарния фургон. Предпазният колан, който е ползвал А. А. не е бил повреден и
същият е изпълнил своето предназначение да задържи тялото към седалката, но
въпреки това главата и крайниците са останали свободни, което в крайна сметка е
довело и до тежката черепно-мозъчна и лицево-челюстна и гръдна травми, несъвместими
с живота. Предвид механизма на удара, главата на пострадалия не е могла да бъде
предпазена от въздушната въглавница, която е била разкъсана от дясната си
страна в резултат на врязването в нея на деформирани, откъснали се метални
части от лекия автомобил или от внедряването на задната лява част на товарния
фургон.
Относно травмите:
Причината за настъпване на смъртта на А. Б.А. е тежка,
съчетана черепно-мозъчна, лицево-челюстна и гръдна травми, които са причинили
нарушаване на функциите на жизненоважни мозъчни центрове, както и развилата се
пневмония, които заедно са довели до спиране на дишането и сърдечната дейност.
Смъртта е настъпила за около 6 дни. Няма спор, че смъртта е настъпила в
причинно-следствена връзка с травмите, получени при пътния инцидент от
06.08.2019 г.
Правни
изводи:
Предявени
са субективно съединени искове по чл.
432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно
цитираната норма, увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В
производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищеца
лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведения от страна
на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина
(която се презумира); 5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение
между делинквента и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие
като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите.
По делото
безспорно се установи наличие към датата на процесното ПТП от 06.08.2019 г. на валидно застрахователно правоотношение между водача П.Д.А. и ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно
общото правило, обективирано в нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, а според алинея 2,
водачите на ППС са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Според чл.
21, ал. 2 от ЗДвП, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В процесната отсечка,
където е реализирано ПТП, забранената скорост е указана с пътен знак В26
(в случая не по-висока от 60 км/ч).
Съгласно чл.
63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП, на ППС е забранено да застъпват и пресичат двойната
непрекъсната линия, каквато се установи да е била налична в процесния участък.
Съгласно чл.
23, ал. 1 от ЗДвП, водачът на ППС
е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта
или спре рязко.
Според чл. 42,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, водач, който
ще предприеме изпреварване, е длъжен, след като е подал сигнал, да се убеди, че
има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може
да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без
да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.
В случая е без значение дали водачът П.А. е предприел целенасочено
изпреварване на товарния автомобил или е бил принуден да стори това, за да не се удари в него поради рязкото намаляване на
скоростта от същия, тъй като в първия случая нарушава разпоредбите на чл. 20,
ал. 1 и 2, чл. 21, ал. 2, чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 63,
ал. 2, т. 2 от ППЗДвП, а във втория - чл. 20, ал. 1 и 2,
чл. 21, ал. 2, чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Нарушавайки цитираните разпоредби и неоценявайки
адекватно пътната обстановка предвид и липсата на обективни пречки да бъдат забелязани габаритните
светлини на товарния автомобил, както и светлоотразителните му табели в задната
част от разстояние от
повече от 200 метра, настоящият
състав на съда намира, че противоправното поведение и вината на
делинквента П.А. е категорично
доказана.
Вредата
представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве,
душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез
смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Те могат да
бъдат както имуществени, така и неимуществени, стига да са пряка и непосредствена
последица от увреждането. От своя страна, неимуществените вреди
са болките и страданията, изобщо негативните психически преживявания, които
търпи или ще търпи увреденият.
С ТР
№ 1/2016 г. от 21 юни 2018 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. Предвид на това, следва да се приеме, че като брат на починалия А. А., ищецът по делото С.П. е активно
легитимиран да предяви иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли
от настъпилата смърт. Основателността на претенцията
с оглед другите релевантни обстоятелства – наличието на емоционална връзка,
естеството и продължителността на търпените болки и страдания, и справедливият
размер на обезщетяването им е въпрос по същество.
В задължителната съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968
г.) са определени критериите за "справедливост", като е прието, че
справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Доколкото неимуществените вреди се
отнасят до емоционалния живот на ищеца, причиняват
физически и морални страдания, накърняват душевното спокойствие и равновесие,
преживяването им за всеки индивид е индивидуално.
Предвид
спецификата на съдържанието на неимуществените вреди, при едно и също
или приблизително по характер увреждане, може да има разлика в размера
на обезщетението, която ще се дължи на разликата в обстоятелствата, които са от
значение за определяне на справедливо обезщетение. В
Раздел ІІІ на ППВС № 4/1961 г.
ясно е посочено, че не се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на близки
от кръга от лицата, които имат право на обезщетение, когато са в лоши отношения
с пострадалия, защото е явно, че те не понасят никакви неимуществени вреди. От
изложеното следва, че съдът не може да си служи с „предположения” и да прилага
като критерий „обичайните отношения” между родственици, при преценката дължи ли
се обезщетение и какъв е неговия размер.
В процесния
случай, видно от събраните гласни доказателства, подкрепящи се и от
изслушаното заключение по СПЕ, ищците Б.А., М.П. и С.П.
безспорно търпят болки и страдания от нелепата смърт на своето дете, респ. брат,
към момента на настъпване на вредоносния резултат /смъртта/. От друга
страна, възгледите на С.П. да продължи мечтата на починалия си брат - да се
реализира професионално като фризьор, както и обстоятелството, че в отсъствието
на родителите си по време на престоя им в А., двамата братя са изградили силна
емоционална връзка помежду си, основана на опората, която е бил по-големият
брат за по-малкия - обстоятелство, което се потвърждава и от изложеното от С.
при психологичното изследване, води до извода, че и С. търпи продължителни болки и
страдания от неговата смърт, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. В крайна
сметка, посочените в тълкувателното решение понятия на изключителност или особено
близка връзка не следва
да се тълкуват като нещо изискващо доказване на някаква свръхестествена
близост, а те са последица от нормални човешки взаимоотношения, породени от определена
фактическа предопределеност на събития.
Изложеното обуславя извод за наличие
на всички кумулативно изискуеми предпоставки
за възникване отговорността на застрахователното дружество: установен деликт
при съответно авторство (П.Д.А.),
противоправност, вина, вреди (неимуществени – болки и страдания от
травматичните увреждания) и причинна връзка между деяние и
вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
респ. настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може да
се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Обективният
характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963
г. – т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на
чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния
съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
Възражението се основава на поведението на
пострадалия, който се твърди, че е бил без поставен
обезопасителен колан.
По делото безспорно се установи, че пострадалият е бил
с поставен предпазен колан. Независимо от това, изводите на експертите по
САвТМЕ сочат, че предвид механизма на удара между лекия и товарния автомобил,
предпазният колан не е можел да предотврати травмите, несъвместими с живота. Или,
обезопасителният колан - поставен или не, е принципно ирелевантен в случая.
Възражението за
съпричиняване е неоснователно.
По размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
При
причиняването на смърт от значение са възрастта на увредения, отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, като моралните
вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им.
Съгласно
решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. ВКС, II т. о., при определяне
на дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен и конкретните
икономически условия, а като ориентир за обезщетенията би следвало да се вземат
предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент. Лимитите на застраховане нямат
самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на
конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за
справедливост – Решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I т. о.
Следва
да се съобрази, че до 01.01.2010 г. лимитите на застрахователните суми за неимуществени
вреди, съгласно § 27, ал. 2 на ПЗР на КЗ (отм.) са били в размер до 700 000 лв.
за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лв. при две и повече
пострадали лица, като след тази дата, лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди, съгласно § 27, ал. 1 на ПЗР на КЗ (отм.) са в размер до 1
000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и до 5 000 000 лв. при
две и повече пострадали лица. Съгласно чл. 492, т. 1 от КЗ (Обн. - ДВ, бр. 102
от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., т. е. преди редакцията от 07.12.2018 г.) за
всяко МПС, което се намира на територията на Република България и което не е
спряно от движение, е необходимо да има сключена застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за следната минимална застрахователна сума
(лимит на отговорност) за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лева за
всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Тоест към датата
на настъпилото увреждане – 13.08.2019 г., застрахователните суми по застраховка „Гражданска
отговорност“ са достигнали значително
по-високи размери.
По делото се
събраха доказателства за изпълнената със съдържание връзка „родители – дете“,
представляваща пълноценна, постоянна и всестранна грижа, която е създала отношения на
взаимна обич, доверие и съпричастност. Независимо от
това, че общото
съжителство в едно домакинство между ищците и техния син А. е било прекъснато
за един период докато родителите са били в А., това не опровергава обстоятелството,
че между тях е съществувала дълбока и емоционална връзка.
Дори и когато
не е налице съжителство в едно домакинство, връзката също може да бъде
дълбока и емоционална, доколкото липсват данни за лоши отношения (така
Решение № 101 от 08.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1332/2015 г., І т. о.).
Следва да се съобрази
в достатъчна степен действителната тежест на душевната травма, понесена от
ищците-родители. Категорични данни за изключително тежкото повлияване
на двамата родители от настъпването на смъртта на детето им, са констатирани в
приетото по делото заключение на вещото лице, което е направило извод, че са преживели силна стресова реакция, с висок
интензитет и силен
негативен емоционален заряд, налична и към момента, с данни за депресивна и
посттравматична симптоматика. Ищцата М.П. е обсебена от силен страх да не загуби и малкия си син. Ищецът Б.А.
изпитва чувство на тревожност
и на безпомощност, гневни чувства, но
проявява самоконтрол,
предвид, че семейството му разчита на
него. При ищеца С., най-вероятно предвид емоционална незрялост, се разкрива напрежение и затруднение при създаване на социална
близост, като при него паричното
обезщетение за преодоляване на моралните вреди следва да
съответства на необходимото за преодоляването им. Не е пряка проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта, определяне на парично
обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди.
С оглед биологичната природа на родителите болката от
загубата на собствено дете е най-тежката, непреодолима с оглед
безвъзвратния ѝ
характер, несъвместима с последващото пълноценно съществуване за
родителя, поради което за ищците е напълно променен смисъла на живота, а
травмата от преживяното ще ги съпътства завинаги, като при отчитане и на
обстоятелството, че това е било единственото (еднородно)
дете за ищеца Б.А., ведно с възприемане на обществените представи за
справедливост в аспект на съществуващите общественоикономически условия на
живот към момента на увреждането – 2019 г. мотивират
настоящия съдебен състав, че сумите от 200 000 лева за ищеца Б.А. и 150 000 лева за ищцата М.П. са от естеството да репарират действително причинените
неимуществени вреди, така както са установени в производството, като за разликата до
250 000 лева исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
Чрез обезщетяване на увредения за
причинените му неимуществени вреди, той получава парично удовлетворение, с
които да компенсира отрицателните емоции. Целта на обезщетението е не да
поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице. Въпрос на фактическа
преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения,
е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Унификация и
уравновиловка е невъзможна. Поради това и законодателят не борави с други
техники за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за
причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален
и максимален размер и т. н. С оглед на изложеното и предвид ниската възраст на ищеца С.П.
от 11 години към датата на вредоносния резултат, настоящият състав счита, че
сумата от 30 000 лева е от естеството да репарира действително причинените
неимуществени вреди, така както са установени в производството, като за разликата до 50 000 лева
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По направеното
от ответника възражение за въвеждането на лимит на застрахователните обезщетения за т. нар. „разширен кръг роднини“ в размер на 5 000 лева, съгласно § 96, ал. 3
от ПЗ на ЗИДКЗ, съдебната практика приема, че тази разпоредба е неприложима
(вж.
Определение № 701 от 9.12.2019 г.
на ВКС по т. д. № 681/2019 г., II т. о., Решение №
194 от 14.06.2019 г. по в. т. д. № 231/2019 г. на Пловдивския апелативен
съд, Решение № 344 от 25.11.2019 г. по в. т. д. № 574/2019 г. на Пловдивския
апелативен съд и др.).
По отношение
на законната лихва:
В действащия Кодекс за застраховането
изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по
чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е
регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата
на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна.
Или, отговорността на прекия
причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува,
но същата (по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един
по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това. Този извод не може да бъде оборен от правилото на чл. 497 от КЗ във вр. с чл. 496 от КЗ. Тези норми установяват отговорността на самия
застраховател за плащане на законни лихви върху дължимо обезщетение, която
отговорност е резултат от неговата собствена забава.
По делото безспорно се прие, че ищците са
отправили претенции пред застрахователя на 20.09.2019 г. за заплащане на обезщетение по
повод процесното ПТП, респ. не се установи друга по-ранна дата, на която самият
застрахован е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо, единственият
доказан момент, в който на застрахователя му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие е 20.09.2019 г., която дата следва да се
приеме и за датата, от която тече и законната лихва за забава върху присъденото
обезщетение. Предвид диспозитивното начало обаче, законната лихва следва
да се присъди от поискания от ищците по-късен момент, а именно
считано от 21.12.2019 г. до окончателното плащане на главниците.
По
разноските:
Ищците претендират направените по
делото разноски в размер на 38 383 лева, от които за адв. възнаграждение
по 7 836 лева (за първите двама ищци), 2 436 лева за третия ищец, на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв (безплатна адвокатска помощ на материално
затруднено лице), 275 лева - депозити за експертизи и 20 000 лева - държавни
такси.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца Б.А. в размер на 14 378.80 лева съразмерно на
уважената част от иска, на ищцата М.П. в размер на 10 784.10 лева съразмерно на уважената част от иска и на ищеца
С.П. в размер на 1 461.60 лева
също съразмерно на уважената част от
иска.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да
заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в
полза на съда. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78,
ал. 6 от ГПК осъденото лице е
длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената
част от иска, които в случая се
равняват на сумата от 1 200 лева -
д. такса и 48 лева - депозит.
От
друга страна, ответникът претендира разноски за сумата от 375 лева депозити (същите са в размер на 300
лева, от които: 175 лева + 25 лева по САвТЕ /като следва да се има предвид, че
ответникът не е довнесъл указаните му от съда 25 лева/ и 100 лева по СМЕ), като
действителният разход на ответника е в размер на 275 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищецът Б.А. следва да понесе
разноски от 18.40 лева, ищцата М.П. следва да понесе
разноски от 36.80 лева, а ищецът С.П. следва да понесе
разноски в размер също на 36.80 лева, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да
заплати на Б.А.А., ЕГН **********,***, сумата от 200
000 (двеста
хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили от смъртта на детето му А. Б.А., при
пътнотранспортно произшествие от 06.08.2019 г., ведно със законната лихва от 21.12.2019 г. до окончателното
плащане на главницата, по банкова сметка *** ***, с
титуляр: Б.А.А., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над присъдените 200 000 лева
до претендираните 250 000 (двеста и петдесет хиляди) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да
заплати на М.В.П., ЕГН **********,***, сумата от 150
000 (сто и петдесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили от смъртта на детето ѝ А. Б.А., при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2019 г., ведно със
законната лихва от 21.12.2019 г. до окончателното плащане на главницата, по банкова сметка *** ***, с
титуляр: М.В.П., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над присъдените 150 000
лева до претендираните 250 000 (двеста и петдесет хиляди) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да
заплати на С.М.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 30
000 (трийсет
хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили от смъртта на брат му А. Б.А., при
пътнотранспортно произшествие от 06.08.2019 г., ведно със законната лихва от 21.12.2019 г. до окончателното
плащане на главницата, по банкова сметка *** ***, с титуляр:
Адв. дружество „Ч., П. и И.“, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над присъдените 30 000 лева до претендираните 50 000 (петдесет хиляди) лева, предявени частично от
200 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да
заплати на Б.А.А., ЕГН **********,***, сумата от 8 110 (осем хиляди сто и десет) лева, разноски за производството пред първа инстанция, съразмерно
на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да
заплати на адвокатско
дружество „Ч., П. и И.“, гр. София, с Булстат *********, сумата от 6 268.80 лева (шест хиляди двеста шейсет и осем лева и 80 стотинки), представляваща съразмерно на уважената част от иска адвокатско възнаграждение, дължимо
за оказаната адв. помощ на Б.А.А., на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да
заплати на М.В.П., ЕГН **********,***, сумата от 6 082.50
лева (шест хиляди осемдесет и два лева
и 50 стотинки), разноски за производството пред първа инстанция, съразмерно на
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да
заплати на адвокатско
дружество „Ч., П. и И.“, гр. София, с Булстат *********, сумата от 4 701.60 лева (четири хиляди седемстотин и един лева и 60 стотинки), представляваща съразмерно на уважената част от иска адвокатско възнаграждение, дължимо
за оказаната адв. помощ на М.В.П., осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да
заплати на адвокатско
дружество „Ч., П. и И.“, гр. София, с Булстат *********, сумата от 1 461.60
лева (хиляда четиристотин шейсет и един
лева и 60 стотинки), представляваща съразмерно на уважената
част от иска адвокатско възнаграждение, дължимо за оказаната адв. помощ на С.М.П., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 3 от ЗАдв.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да
заплати по сметка на Окръжен съд – П.сумата от 1 248 (хиляда двеста четиресет и осем) лева, от които 1 200 лева -
държавна такса и 48 лева - депозити, съразмерно на уважената
част от иска, както и 5 (пет) лева
– за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумите в срока за
доброволно изпълнение, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Б.А.А., ЕГН **********,***, да заплати
на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, сумата от 18.40 лева (осемнайсет лева
и 40 стотинки) - разноски за първа инстанция,
съразмерно на отхвърлената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА М.В.П., ЕГН **********,*** и С.М.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплатят на „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, сумата от по 36.80 лева всеки (трийсет и шест
лева и 80 стотинки) - разноски за първа инстанция,
съразмерно на отхвърлената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: