Р Е Ш Е Н И Е №
10. 01. 2023 год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Чирпан в състав
На 04. 01. 2023 год.
В публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: ДОНКА
ВАСИЛЕВА
Сложи за
разглеждане докладваното от Районен
съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело
номер 232 по описа за 2021 година.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът Ти Би Ай Банк ЕАД
твърди в исковата си молба, че на 24.10.2019г. е
подало пред Районен съд - Чирпан Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист с Ваш вх. №4573/25.10.2019г.
(„Заявлението") против „Шерпа" ЕООД с ЕИК:
*********, в качеството му на и наричан по-долу „Кредитополучател" и Д.П.П. с ЕГН **********, в качеството му на солидарно задължено
лице по Договор за кредит № 1728/18 от 15.03.2018г. за сумата от 19 197.73 лв.
(деветнадесет хиляди сто деветдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки),
представляващи част от цялото вземане на Банката по посочения ДБК, които към
момента на подаване на Заявлението са били с настъпил падеж и съгласно
Извлечение от счетоводни книги от 22.10.2019г. представляват: -Просрочена
главница в размер на 14 052.40 лв /четиринадесет
хиляди и петдесет и
два лева и 40 стотинки/ за периода 05.01.2019г. - 05.10.2019г.; - Дължими
разноски в размер 66 лв. /шестдесет и шест лева/;- Просрочени договорни лихви -
2 576.37 лв. /две хиляди петстотин седемдесет и шест лева и 37 стотинки/ за периода
05.02.2019г. - 05.10.2019г..; - Наказателна лихва - 1152.96 лв. /хиляда сто
петдесет и два лева и 96 стотинки/ за периода 05.02.2019г. - 22.10.2019 г.; - Просрочена
такса управление -1350 лв. /хиляда триста и петдесет лева/, за периода
05.02.2019Г. - 05.10.2019г.
Ведно
с изложените суми, Банката е претендирала и законната лихва от дата на подаване
на заявлението до окончателното плащане на задълженията по същото, както и
сумата от 383.95 лв. /триста осемдесет и три лева и 95 стотинки/- разноски по делото
за държавна такса и 150 лв. /сто и петдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
Уважавайки в цялост подаденото от „Ти Би Ай Банк"
ЕАД заявление, Районен съд Чирпан по ЧГД 763/2019г. е издал Заповед за
изпълнение № 235 от 15.11.2019г. и Изпълнителен лист № 454 от 15.11.2019г.
срещу посочените солидарно задължени лица {Доказателства № 2 и №3), осъждайки
същите да заплатят в условията на солидарност на „Ти Би Ай Банк"
ЕАД претендираните суми, описани по-горе.
Въз основа на
изпълнителния титул, Банката образувала Изпълнително дело № 4406/2019Г. по
описа на ЧСИ Гергана Илчева, с per. № 765 на КЧСИ,
действаща в района на Окръжен съд Стара Загора. На 17.07.2020г. Банката входирала молба на основание чл. 427, ал. 2 от ГПК за
прехвърляне на изпълнителното дело при ЧСИ Ирина Станева Х., с per. № 878 от КЧСИ, образувано под №
606/20г. Последната счела, че връчването е ненадлежно и е предприела ново
такова. При посещенията си до адрес, връчителят
събрал данни, че солидарно задълженото физическо лице не живее на адреса и
връчил съобщенията по реда и правилата на чл. 47, ал.5 от ГПК. Въпреки
отсъствието на длъжника на адреса, същият бил запознат с образуваното
изпълнително дело и задълженията си по него, видно от имейла, който бил изпратен до съдебния
изпълнител, в който се посочва, че същият е уведомен от съседи за залепеното
съобщение и при подобрение на здравословното му състояние след претърпян
мозъчен инсулт, ще се свърже със съдебния изпълнител за приемане на
документите. С оглед предоставената на Банката информация, същата е направила
опит за извънсъдебно уреждане на спора, изпращайки имейл на официалния адрес,
представен за комуникация с него, но не последвал отговор.
С оглед постъпилото в съда уведомление от ЧСИ Ирина Х. за извършеното по
реда и правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК връчване, същият постановил
Определение от 15.01.2021г., с което указва на Банката - заявител, че може да
предяви иск за вземането си, за което е издадена Заповедта, на основание чл.
415, ал.2 от ГПК, в едномесечен срок, в противен случай съдът ще обезсили
заповедта за изпълнение частично или изцяло.
Във връзка с
постановеното определение за „Ти Би Ай Банк" ЕАД
бил налице интерес от предявяване положителен установителен
иск по чл. 422 от ГПК за съществуване на вземането (представляващо част от
цялото вземане на Банката по посочения ДБК, което към момента на подаване на
Заявлението е било с настъпил падеж), за което в полза на Банката били издадени
Заповед за изпълнение № 235 от 15.11.2019г. и Изпълнителен лист № 454 от 15.11.2019г.
за задължения на против „Шерпа" ЕООД с ЕИК:
*********, в качеството му на „Кредитополучател" и Д.П.П.
с ЕГН **********, в качеството му на солидарно задължено лице по Договор за
кредит № 1728/18 от 15.03.2018г.
„Ти Би Ай Банк" ЕАД предоставило
на „Шерпа" ЕООД, с ЕИК ********* кредит за
оборотни средства в размер на 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), с краен срок
за погасяване 05.04.2021г., при 9.5 % (девет цяло и пет десети процента)
фиксирана годишна лихва върху размера на усвоената и непогасената главница по
кредита, наказателна лихва при забавено плащане на главницата в размер на
договорената редовна лихва, увеличена с надбавка от 10 пункта годишно (т.2.6 от
Договора) и такса за управление в размер на 0.3% (нула цяло и три десети процента)
месечно от размера на одобрения кредит. При същите договорни условия, посочени
по-горе, била поета солидарна отговорност от Д.П.П. с
ЕГН **********.
Съгласно чл. 1.2 от Договора за кредит, всички задължения на
Кредитополучателя по Договора за кредит и Общите условия, се считат и за
задължения на Съдлъжника и последиците от
неизпълнението им са относими в пълния си обем за съдлъжника, дори това да не е изрично посочено в
съответната клауза на Договора или на Общите условия. С подписването на
Договора Съдлъжникът/всеки от съдлъжниците
декларира, че е запознат с Общите условия и че е съгласен същите да се прилагат
при уреждане на отношенията между него и Банката във връзка с изпълнението на
Договора.
Средствата били отпуснати и кредитът
усвоен ефективно съгласно направените от кредитополучателя чрез законния
си представител искане за усвояване от 22.03.2018г. с вх. №0109/1043/22.03.2018
г. за пълния размер на отпуснатия кредит от 50000 (петдесет хиляди) лева с нареждане за
усвояване на средства по кредит от 22.03.2018г. съгласно реда и при условията
на раздел IV „Усвояване на кредита" от договора за кредит, което е в
съответствие с разрешения за усвояване размер на главница по чл. 2.3. от
Договора за кредит.
Съгласно чл. 2.13. от Договора, кредитът следвало да бъде погасяван на 33
(тридесет и три) равни последователни месечни вноски, включващи лихва и
главница, всяка в размер на 1727.63 лв. (хиляда седемстотин двадесет и седем
лева и шестдесет и три стотинки), считано от 05.08.2018г. до 05.04.2021г., като
за периода от 05.05.2018г. до 05.07.2018г. вкл.
Кредитополучателят следвало да заплаща
само лихвата по кредита.
Въпреки поетите задължения, към месец януари 2019г. Кредитополучателят и съдлъжника спрели да обслужват кредита, видно и от
Извлечението от счетоводни книги, предоставено в заповедното производство.
Същите не заплатили месечните си вноски по лихва и главница по кредита с падежи
на 05.01.2019г. (1080.10лв.), на 05.02.2019г. (1727.63 лв.), на 05.03.2019г.
(1727.63 лв.), на 05.04.2019г. (1727.63 лв.), на 05.05.2019г.
(1727.63 лв.), на 05.06.2019Г. (1727.63 лв.), на 05.07.2019r. (1727.63 лв.), на 05.08.2019г. (1727.63 лв.), на 05.09.2019г. (1727.63
лв.), на 05.10.2019г. (1727.63 лв.), когато Банката е входирала
Заявлението за сумата от 19197.73 лв. (деветнадесет хиляди сто деветдесет и
седем лева и седемдесет и три стотинки), представляващи част от цялото й
вземане по посочения ДБК.
Договорът за банков кредит, ведно с Общите условия към него, установявали
размера на отпуснатия кредит и сроковете за плащане, а Извлечението от
счетоводните книги установява усвоената сума, периода на просрочие
и начислената за този период лихва. В извлечението от счетоводните книги на „Ти
Би Ай Банк" ЕАД са отразени по хронология
фактите, в резултат на които е възникнало вземането на Банката, респ.
задължението на „Шерпа" ЕООД с ЕИК: ********* и Д.П.П. с ЕГН **********, начисляването на дължимата лихва върху
просрочената главница и обобщен резултат за определен отчетен период по
счетоводната сметка на Кредитополучателя.
Процесното извлечение
съдържало посочената по-горе информация за изолиран период от целия срок на
кредита, а именно: данни за длъжниците и клиентския
номер на кредитополучателя, данни за договора за кредит и дължимата сума,
включваща просрочената главница, просрочената договорна лихва, наказателната
лихва, просрочената такса за управление и дължими към момента на съставянето му
разноски. Следователно представеният документ бил редовен от външна страна и
удостоверявал, че предявеното със заявлението вземане подлежи на изпълнение. До
същия извод стигнал и Районен съд Чирпан, издавайки Заповед за незабавно
изпълнение и Изпълнителен лист по ч. гр. дело № 763/2019г.
Правилността на формирания и присъден дълг можело да бъде установена в
съответствие с чл. 182 от ГПК от вписванията в счетоводните книги на Банката.
Моли съда да постанови решение с което да признае за
установено, че „Шерпа" ЕООД с ЕИК: *********, в
качеството му на Кредитополучател и Д.П.П. с ЕГН **********,
в качеството му на солидарно задължено лице по Договор за кредит № 1728/18 от
15.03.2018г., дължат солидарно на „Ти Би Ай Банк"
ЕАД сумата от 19 197.73 лв. (деветнадесет хиляди сто деветдесет и седем лева и
седемдесет и три стотинки), представляващи част от цялото вземане на Банката по
посочения ДБК, които към момента на подаване на Заявлението са били с настъпил падеж и съгласно
Извлечение от счетоводни книги от 22.10.2019г. представляват Просрочена
главница в размер на 14 052.40 лв /четиринадесет хиляди
и петдесет и два лева и 40 стотинки/ за периода 05.01.2019г. - 05.10.2019г.;
Дължими разноски в размер 66 лв. /шестдесет и шест лева/; Просрочени договорни
лихви - 2 576.37 лв. /две хиляди петстотин седемдесет и шест лева и 37
стотинки/ за периода 05.02.2019г. -05.10.2019г..; Наказателна лихва - 1152.96
лв. /хиляда сто петдесет и два лева и 96 стотинки/ за периода 05.02.2019г. -
22.10.2019 г.; Просрочена такса управление - 1350 лв. /хиляда триста и петдесет
лева/, за периода 05.02.2019г. - 05.10.2019г., ведно със законната лихва от
дата на подаване на заявлението до окончателното плащане на задълженията по
същото.
Моли да бъдат осъдени ответниците
да заплатят на Банката сторените в заповедното производство деловодни разноски
на стойност 383.95 лв. /триста осемдесет и три лева и 95 стотинки/ и 150 лв.
/сто и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Моли да бъдат осъдени ответниците да заплатят на Банката сторените в настоящото
производство деловодни разноски на стойност 383.95 лв. /триста осемдесет и три
лева и 95 стотинки/ и 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 25, ал. 2
във връзка с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от процесуалния
представител на ответника Д.П.П. – адв. Н.Х.М. от АК Стара, в който взема становище, че предявените искове са
допустими, но неоснователни . Излага подробни съображения за това. Моли съда да
постанови решение с което да отхвърли предявените искове.
С влязло в
сила определение от 07.07.2022г., съдът прекрати
производството по делото по отношение на Шерпа ЕООД с
ЕИК131134023 като недопустимо, като в последствие прие с нарочно определение от
25.08.2022 г. конкретизация на петитума на ИМ, както
следва:
Съдът да
постанови решение, с което да признае за установено, че физическото лице Д.П.П. с ЕГН **********, в качеството му на солидарно задължено
лице по Договор за кредит № 1728/18 от 15.03.2018г. с кредитополучател Шерпа ЕООД с ЕИК *********, съгласно Заповед за изпълнение
№ 235 от 15.11.2019г. и Изпълнителен лист № 454 от 15.11.2019г. на Районен съд
Чирпан по ЧГД 763/2019г. (влезли в законна сила по отношение на юридическото
лице кредитополучател Шерпа ЕООД) дължи на „Ти Би Ай Банк" ЕАД сумата от 19 197.73 лв. (деветнадесет хиляди
сто деветдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки), представляващи част
от цялото вземане на Банката по посочения ДБК, които към момента на подаване на
Заявлението са били с настъпил падеж и съгласно Извлечение от счетоводни книги
от 22.10.2019г. представляват Просрочена главница в размер на 14 052.40 лв /четиринадесет хиляди и петдесет и два лева и 40
стотинки/ за периода 05.01.2019г. - 05.10.2019г.; Дължими разноски в размер 66
лв. /шестдесет и шест лева/; Просрочени договорни лихви - 2 576.37 лв. /две
хиляди петстотин седемдесет и шест лева и 37 стотинки/ за периода 05.02.2019г.
-05.10.2019г..; Наказателна лихва - 1152.96 лв. /хиляда сто петдесет и два лева
и 96 стотинки/ за периода 05.02.2019г. - 22.10.2019 г.; Просрочена такса
управление - 1 350 лв. /хиляда триста и петдесет лева/, за периода 05.02.2019г.
- 05.10.2019г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до
окончателното плащане на задълженията по същото, както и да заплати на Банката
сторените в заповедното производство деловодни разноски на стойност 383.95 лв.
/триста осемдесет и три лева и 95 стотинки/ и 150 лв. /сто и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.Ищцовата
страна претендира и за направените по делото разноски. Алтернативно прави
възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение от ответната страна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, намира следното:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме по правната квалификация на исковете, с които е сезиран, че са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за установяване съществуването на парично вземане в полза на кредитора, установено със заповед за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист в заповедно производство, на основание чл. 418 от ГПК във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК.
Правното основание на исковете е по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ за установяване наличието на вземане на ищеца срещу ответника, след издаване на заповед за изпълнение и уведомяване на длъжника по чл.47 от ГПК.
Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки.
Налице е и процесуална легитимация на страните. Исковете са предявени от надлежна страна против надлежна страна.
Предмет на исковото производство по чл. 422 от ГПК е установяване съществуването на самото "изпълняемо право", въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение и което е било предмет на преценка в заповедното производство. Ето защо в исковото производство предмета на доказване е обусловен от "основанието", на което е издадена заповедта за изпълнение.
Доказателствената тежест се разпределя по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК-всяка от страните е длъжна да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения.
Кредиторът следва да установи и докаже основанието и размера на вземането си. Той трябва да установи онези факти и обстоятелства, от които произтича вземането му.
Длъжникът следва да установи и докаже възраженията си против вземането или да представи доказателства, че е платил.
Между страните не се спори, а от представения Договор за кредит се установява, че на 15.03.2018 г. в град София, между "Ти Би Ай Банк" ЕАД, като Кредитодател и " ШЕРПА " ЕООД като Кредитополучател и Д.П.П. с ЕГН ********** – като Съдлъжник е сключен договор за оборотен кредит № 1728/ 18 , по силата на чл. 2. 3 от който Банката е предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/.
Съгласно чл. 2. 4. от Договора, крайният срок за погасяване на кредита е 05.04.2022 г.
Съгласно чл. 2. 5. от Договора за кредит Кредитополучателят се е задължил да внася дължимата договорна лихва в размер на 9. 5 % (девет цяло и пет десети процента) фиксиран лихвен процент върху усвоената и непогасена главница по кредита.
Съгласно чл. 2. 6. от Договора за кредит при забава длъжниците дължат наказателна лихва в размер на лихвата по чл. 2. 5., увеличена с надбавка от 10 пункта годишно върху размера на падежиралата и непогасена главница.
Съгласно чл. 2. 9 от Договора за кредит, длъжниците дължат такса управление в размер на 0. 3 % (нула цяло и три десети процента) месечно върху усвоената и непогасена главница.
При същите договорни условия, посочени по-горе, е поета солидарна отговорност от ответника Д.П.П.. Съгласно чл. 1. 2 от Договора за кредит всички задължения на Кредитополучателя по Договора за кредит и Общите условия се считат и за задължения на съдлъжника, дори това да не е изрично посочено в съответната клауза на Договора или на Общите условия. С подписването на Договора съдлъжникът/всеки от съдлъжниците декларира, че е запознат с Общите условия и че е съгласен същите да се прилагат при уреждане на отношенията между него и Банката във връзка с изпълнението на Договора.
Средствата са отпуснати и кредитът е усвоен ефективно, съгласно направеното от " Шерпа „ ЕООД, искане за усвояване за цялата сума от 50 000 /петдесет хиляди лева/, от 22.03.2018 г. с нареждание за усвояване на средства по кредит от 22.03.2018 г., съгласно реда и при условията на раздел IV "Усвояване на кредита" от договора за кредит. Ефективно усвоената сума по посоченото искане за усвояване е 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, което е в съответствие с разрешения за усвояване размер на главница по чл. 2. 3. от Договора за кредит.
Вещото лице е установило, че на 28.02.2018 г. по сметка с IBAN *** " ШЕРПА " ЕООД е предоставена сумата предмет на договора в размер на 50000. 00 лв. Изрично вещото лице посочва, че тази сметка е на „ ШЕРПА „ ЕООД
Съгласно чл. 2. 13. от Договора, кредитът е следвало да бъде погасяван, както следва:
1. на 33 / тридесет и три/ равни последователни месечни вноски, включващи лихва и главница, всяка в размер на 1 727,63 лв. от 05.08. 2018 г. до 05.04.2021 г. включително.
2. За периода от 05.05.2018 г. до 05.07.2018 г. вкл., Кредитополучателят заплаща само лихвата по кредита.
От основното заключение на вещото лице, с разяснението в допълнителното му заключение / след представяне на допълнителното заключение и двете приети без възражения от страните/, се установява, че размерът на непогасените задължения по Договор за банков кредит № 1728/ 18 от 15.03.2018 г. за периода 05.01.2019 г. до 05.10.2019 г. е както следва:
- Усвоената и непогасена главница по
договор за банков кредит № 1728/18 от 15.03.2018 г., към 22.10.2019 г. обхваща
периода от 05.01.2019 година до 05.10.2019 година и е в размер 14 052,40
лева.
- Падежиралите
и непогасени от длъжниците договорни лихви към
22.10.2019 г. обхващат периода от 05.02.2019 г. до 05.10.2019 г. и са в размер
2 576,37 лева.
- Падежиралите
и непогасени от длъжниците такси управление към
22.10.2019 г. обхващат периода от 05.01.2019 г. до 05.10.2019 г. и са в размер
1350,00 лева.
- Дължимите по договора за кредит
наказателни лихви върху просрочена главница към 22.10.2019 г. обхващат периода
от 05.01.2019 г. до 05.10.2019 г. и са в размер 1 152,96 лева.
- Извършените разноски към
22.10.2019 г. са 66,00 лв., платени на 26.08.2019 г. за връчване на Покана за
доброволно плащане.
Такава покана обаче по настоящето
производство не бе представена.
Съгласно разясненията, дадени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС, намерила израз в множество решения /Решение № 123 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о., Решение № 169 от 17.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1272/2015 г., II т. о. и др. /, които намират приложение и по отношение на договорите за потребителски кредит, какъвто е процесният, когато искът по чл. 422 ГПК е за вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с оглед характера на заповедното производство - едностранно до произнасянето на съда, не притежава правната характеристика на уведомление до длъжника за предсрочната изискуемост на кредита. Доколкото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора, тя също няма характер на уведомление до длъжника, че кредитът е станал предсрочно изискуем. Що се касае до исковата молба по чл. 422 ГПК, то тя безспорно има характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, поради което с връчване на препис от същата на ответната по спора страна, предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя. Това уведомяване обаче, както е прието и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение по т. д. № 362/2015 г. II т. о., не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на предявения положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, независимо от наличието на останалите обстоятелства, тъй като не може с обратна сила да промени момента на изискуемост на задължението, а представлява единствено едно ново основание за предявяване на осъдителен иск или на ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. Поради това и предвид обусловеността на предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК от основанието и размера на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, то при позоваване от страна на заявителя на предсрочна изискуемост на кредита, тази предсрочна изискуемост трябва да е настъпила преди образуване на заповедното производство. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са осъществени преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането в заявения му размер не е изискуемо, нито е възникнало на предявеното от заявителя основание.
Предвид изложеното и с оглед липсата на доказателства изявлението на кредитора – ищеца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да достигнало до длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то съдът намира, че същото не е породило целеното правно действие. Поради това счита, че предявения от ищеца иск за установяване съществуването на вземането на кредитора е неоснователен на предявеното в исковата молба основание и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Съдът счита, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода от
спора приема, че такива от ответника не се дължат / в тази насока виж т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК /.
Съдът счита,че в конкретния случай не налице прокомерност на определеното възнаграждение на особения представител. Същото е определено по реда на Наредба № 1/ 09.07.2004 г.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД и чл.
235, чл. 259 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на ТИ
БИ АЙ БАНК" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
Лозенец, ул. „Д. Хаджикоцев" № 52-54,
регистрирано с ЕИК ********* в Търговския регистър на РБ, представлявано от
изпълнителните директори Н. Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров,
действащи чрез пълномощника си Д.И.М., упълномощен в качеството му на
ръководител отдел „Събираемост на МСП и управление на
активи" в "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД с пълномощно с изх. №
0207/12479/4-6-2019 г. със съдебен адрес ***Д. Хаджикоцев 52-54, за приемане за установено по
отношение на ответника Д.П.П. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, че физическото лице Д.П.П.
с ЕГН **********, в качеството му на солидарно задължено лице по Договор за кредит
№ 1728/18 от 15.03.2018г. с кредитополучател Шерпа
ЕООД с ЕИК *********, съгласно Заповед за изпълнение № 235 от 15.11.2019г. и
Изпълнителен лист № 454 от 15.11.2019г. на Районен съд Чирпан по ЧГД 763/2019г.
(влезли в законна сила по отношение на юридическото лице кредитополучател Шерпа ЕООД) дължи на „Ти Би Ай Банк"
ЕАД сумата от 19 197.73 лв. (деветнадесет хиляди сто деветдесет и седем лева и
седемдесет и три стотинки), представляващи част от цялото вземане на Банката по
посочения ДБК, които към момента на подаване на Заявлението са били с настъпил
падеж и съгласно Извлечение от счетоводни книги от 22.10.2019г. представляват
Просрочена главница в размер на 14 052.40 лв
/четиринадесет хиляди и петдесет и два лева и 40 стотинки/ за периода
05.01.2019г. - 05.10.2019г.; Дължими разноски в размер 66 лв. /шестдесет и шест
лева/; Просрочени договорни лихви - 2 576.37 лв. /две хиляди петстотин
седемдесет и шест лева и 37 стотинки/ за периода 05.02.2019г. -05.10.2019г..;
Наказателна лихва - 1152.96 лв. /хиляда сто петдесет и два лева и 96 стотинки/
за периода 05.02.2019г. - 22.10.2019 г.; Просрочена такса управление - 1 350
лв. /хиляда триста и петдесет лева/, за периода 05.02.2019г. - 05.10.2019г.,
ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до окончателното
плащане на задълженията по същото, присъдени със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 235/ 15.11.2019 г. по ч. гр. дело № 763/
2019 г. по описа на РС Чирпан, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ искането на ТИ БИ АЙ
БАНК" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец,
ул. „Д. Хаджикоцев" № 52-54, регистрирано с ЕИК
********* в Търговския регистър на РБ, представлявано от изпълнителните
директори Н. Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров, действащи чрез
пълномощника си Д.И.М., упълномощен в качеството му на ръководител отдел „Събираемост на МСП и управление на активи" в "ТИ
БИ АЙ БАНК" ЕАД с пълномощно с изх. № 0207/12479/4-6-2019 г. със съдебен
адрес ***Д. Хаджикоцев 52-54, за присъждане на сумите 383.95 лв. /триста осемдесет и три
лева и 95 стотинки/ и 150 лв. /сто и петдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение, представляващи деловодни разноски в заповедното
производство по ч. гр. д № 763/ 2019 г. по описа на Районен съд гр. Чирпан,
като неоснователно и недоказано.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се
приложи по ч.гр.д.№ 763/ 2019г.по описа на РС Чирпан.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: