Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
05.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на
седми май през две хиляди и деветдесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Милена Кюркчиева
като
разгледа докладваното от съдията
Георгиева
гражд.дело №
4008 по описа за 2019 година, съобрази, че:
Предявен
е иск по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, във вр.
чл.
477 КЗ, чл.
498, ал.3 КЗ, обн.
ДВ бр.102/2015 г. вр. с чл.45 и сл. от ЗЗД.
С исковата молба Б.Й.Д.
против З. „Б.и.“ АД твърди, че е пострадал при ПТП на 16.10.2016 г., като
водач на лек автомобил „Ровер 214“ след удар с лек
автомобил „БМВ 330 Д“ по вина на водача му К.К.Д.,
който е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и реализирал удар
помежду им. В следствие на ПТП ищецът претърпял травматични увреждания-фрактура на
втора предноходилна кост и луксация на предноходилна-фалангеалната става на първи пръст на
ходилото на десен крак и мозъчно сътресение, както и болки и страдания през целия
възстановителен период, състояние на тревожност, морални страдания от факта, че се налагало да
разчита на чужда помощ при извършване на ежедневни дейности и невъзможността за
дълъг период да упражнява професията си. Ищецът твърди,
че е претърпял значителни болки и страдания и продължава да ги търпи и че все
още не е излекуван. Виновният за настъпилото ПТП водач попадал в кръга на
лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност”, сключена с ответното застрахователно
дружество - застрахователна полица № BG /02/116002479968, валидна към
датата на произшествието, поради което и при наличие на процесуалната
предпоставка по чл.380, ал.1 от КЗ, тъй като не е съгласен с размера на
определеното му и изплатено от застрахователя обезщетение по щета -1000 лв.,
предявява иска си пряко срещу него.
Поддържа се, че са налице
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорността на прекия причинител- застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди. Също така, че са налице и
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя на деликвента по задължителната застраховка „ГО“, за заплащане
на обезщетение за претърпените вреди.
ИСКАНЕТО
е ответникът да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди в резултат на процесното
ПТП в размер на 40000 лв., ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира
разноски. Сочи доказателства.
В срока за отговор, ответникът не
оспорва наличието на сключен застрахователен договор по застраховка „ГО“ и
предявяването на претенция от ищеца; не оспорва иска по основание, но оспорва
иска за присъждане на застрахователно обезщетение, като неоснователно завишен. Ответникът
прави евентуално възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия, тъй като е управлявал автомобил с превишена скорост и
без поставен предпазен обезопасителен колан.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите
на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено
от фактическа страна следното:
От събраните по делото
писмени доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
6115/16.10.2016 г. , АУАН от 17.16.2016 г. удостоверение от ОД МВР – Кюстендил
от № 000-45/11.01.2017 г. и постановление от 05.04.2017 на РП Дупница по делото се установява, че на
16.10.2016 г. на третокласен път III-6232,
при километър 1+300 управлявайки лек
автомобил марка „БМВ 330 Д” с ДК №********, в посока
на движение от.с.Дяково към с.Мламолово водачът К.К.Д.
е допуснал нарушение на правилата за движение в чл.20, ал.1 от ЗДвП и предизвикал ПТП с лек автомобил марка „Ровер
214” с ДК №********, управляван от ищеца Б.Й.Д. и по непредпазливост му е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на
втората предноходилна кост и луксация
на предноходилна-фалангеална става на първи пръст на
ходилото на десен крак, което е довело до трайно затрудняване на движенията на
десен долен крайник. Вина за настъпилото ПТП има водачът на лекия автомобил
„БМВ 330
Д” с ДК №********, който при навлизане в десен завой внезапно е
загубил контрол над автомобила, вследствие на разлято масло върху пътното
платно, и е навлязъл в лентата за насрещно движещите се автомобили където се блъснал
челно в лекия автомобил, управляван от ищеца. Срещу виновния водач К.К.Д. било
образувано досъдебно производство
вх.№2538/2016г., ДП № 924/2016 г. по описа на Районна прокуратура гр.Дупница,
ДП № 129/2016г. по описа на РУ - гр.Бобов дол за извършено от водача
престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 от НК, което е прекратено с вл. в сила постановление, на основание чл.343 ал.2,
съгласно която наказателното производство за престъпление по чл.343, ал.1,
б.”б”, пр.2, във връзка с чл.342 ал.1 пр.3 от НК по искане на пострадалия.
Постановените в хода на административно наказателно производство актове, макар
и да са официални документи, не представляват доказателство за механизма на
пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него и нямат
задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието. Такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на
наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали
факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, следва да
бъдат установени конкретно със съответните доказателствени
средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. В производството
по иска за присъждане на обезщетение за вреди причинени на трети лица, вследствие
на притежаването или използването на МПС причинени от лица по чл.477 от КЗ, той
сам извършва преценка за обстоятелствата извършено ли е деянието, неговата противоправност и
вината на делинквента. С оглед принципа за
непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на
изрично доказване пред гражданския съд независимо дали по отношение на същите
вече са събрани доказателства в хода на друго производство, като доказателствената тежест относно същите се разпределя
съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК.
В случая констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, peг. №
245р-6115/16.10.2016 г. е съставен от съответните длъжностни лица след
посещение на място, в кръга на служебните му задължения, поради което представлява
официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя му, но също и
с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено в него волеизявление, т.е. съставлява доказателство за факта на
направени пред съставителя изявления и за „извършените от него и пред него
действия”. В този смисъл е константната
съдебна практика Решение №15/25.07.2014 г. на ВКС, I ТО, по т. дело N 1506 по описа за 2013г.; Решение №
227/12.02.2014г. по т. д. № 769/2012г. на
ВКС, I т. о. Съдържащите се в констативния протокол по делото
констатации относно местоположение на мястото, времето, участващите ППС в ПТП и
причините за настъпването му не са оспорени от ответника. Относно оспорването
на законовата презумпция за вина на водача на лекия автомобил „БМВ 330 Д“ не е
проведено доказване от ответната страна по делото. За да се приеме, че водач на
МПС не действа виновно, при настъпване на общественоопасни
последици е необходимо от една страна деецът да се е съобразил с предписанията на правно
регламентираната дейност, която осъществява при управлението на моторното
превозно средство и от друга - да са
налице условия, при които той да е бил поставен в положение на невъзможност да
изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредни последствия,
каквито обаче не се доказаха в настоящето производство, поради което доводите
на ответника, че водачът не е виновен за настъпването им са неоснователни.
От обсъдените по-горе доказателства,
съдът намира за доказано по несъмнен начин настъпването на ПТП при описания
механизъм и по вина на водача на лекия автомобил, който е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата, установени в чл.20, ал.1 от ЗДвП се е ударил челно в насрещно
движещия се лек автомобил „Ровър 214“, управляван от
ищеца.
Видно от представените и
приети като доказателства по делото епикризи - 2 бр.,
медицинска документация и заключението на допусната и изслушана СМЕ, ищецът е
бил приет за лечение по спешност в МБАЛ „Св.Иван Рилски“ Дупница, където са
установени сътресение на мозъка, множество рани в областта на челото с чужди
тела в тях, изкълчване на палеца на левия крак, счупване на предходилната
кост на ляво стъпало, контузия на дясна гръдна половина, контузия на лява
раменна става и му е проведено лечение. Изкълчването на палеца е наместено и
поставена мека имобилизация. След стабилизиране е
преведен за лечение в неврологично отделение. На 21.10.2016 г. ищецът е бил
прегледан от психиатър и поставена диагноза генерализирана тревожност и
назначено лечение за около един месец. След проведеното болнично лечение същият
е изписан за лечение при домашни условия и е бил във временна
неработоспособност за период от 64 дни.
За периода на лечение ищецът е търпял билко и страдания с голям интензитет в първите 30 дни. В
домашни условия е изпитвал силни болки, не е можел да се обслужва сам, трудно
ходел (с помощни средства) и се налагало да използва чужда помощ, за което
свидетелства и разпитаната по делото свид. Д., чиито показания съдът прецени съобразно чл.172 от ГПК, при възможната й заинтересованост. От заключението на вещото лице се
установява, че при нормално протичане на лечебния процес възстановяването от такъв
вид увреждания обичайно е около два
месеца. От показанията на разпитаната свидетелка се установява още, че за
период от около месец след произшествието се налагало ищецът да приема
обезболяващи, през същият период имал главоболие и притеснения дали ще се
възстанови, социалните му контакти били ограничени и досега не можел да прави
преходи на по-дълги разстояния.
От компетентното и
неоспорено заключение на СМЕ се установява, че получените травми от ищеца са причинени
вследствие на контакт на тялото с части от интериора на автомобила и предното стъкло,
волана и лява колона. Травмите на крака са причинени от контакт с педалите на
автомобила. Вещото лице изяснява, че освен травмите в областта на лицето,
останалите травми биха могли да настъпят и при поставен предпазен колан и
изключва причиняването им от други обективни фактори (неправилна стойка,
наднормено тегло и др.) От констатациите на вещото лице и данните за травми на
главата и в областта на лицето, категорично следва извода, че ищецът е бил без
поставен обезопасителен колан.
Безспорно е, че към датата на ПТП за лек автомобил „БМВ 330Д“ е имало сключена застраховка „ГО“, което се доказва и от отразените констатации в протокола за ПТП.
По направено искане от ищеца
от 17.11.2016 г. е образувана щета и с
уведомително писмо по чл.106, ал. 3 от действащия КЗ, ищецът е бил уведомен да
представи копия от документи влязъл в сила съдебен акт и експертизи. От изложеното
в самата искова молба твърдение на ищеца следва, че е безспорно обстоятелсвото,
че във връзка с настъпилото ПТП от 16.10.2016г.
по полица № BG02116002479968 сс образувани щети № ********** и № **********, към предявяване на иска от З. „Б.И.” АД са били изплатени
следните парични суми:966.00лева - представляваща причинени
имуществени вреди.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, предявен пряко срещу застрахователя,
която възможност е предоставена на увреденото лице от закона. За да бъдат
уважени преките искове на пострадалите срещу застрахователя на деликвента следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти. От една страна
трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно
всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане
съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента
противоправно деяние, от което да са настъпили в
причинно- следствена връзка вреди за пострадалия. По делото се установи, както
наличието на всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента
противоправно деяние, от което да са настъпили в
причинно- следствена връзка вреди за пострадалия, така и кумулативно наличие на
застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и
прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован по см. на чл.477,
ал.2 от КЗ, чието проявление е настъпило с настъпването на застрахователно
събитие.
Установи се, че водачът на лекия
автомобил БМВ 330 Д допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата, установени в чл.20, ал.1 от ЗДвП. С оглед на това, налице е противоправност на
деянието на застрахования водач, авината в
гражданското право и при непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата чл.45,
ал.2 от ЗЗД се предполага, поради което съдът приема, че деянието е извършено
виновно. Следствие от деянието на ищеца са причинени травматични увреждания –изкълчване
на палеца на левия крак и счупване на втора предходилна
кост на ляво стъпало, което довело до
трайно затруднение на крайника за срок повече от 30 дни, както и сътресение на
мозъка и рани в областта на челото, което е довело до временно разстройство на
здравето неопасно за живота и контузия на лява раменна става, което е довело до
болки и страдания. Ищецът е търпял болки и страдания през възстановителния
период от около общо два месеца, както и негативни промени в обичайния му начин
на живот - дискомфорт и неудобства в ежедневието. Освен това ищецът е изживял силен стрес,
страдал от генерализирана тревожност и др. тревожни разстройства и му е било
назначено лечение. Съдът приема, че вредите, които са били причинени на ищеца,
са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите.
Управляваният от виновния водач автомобил е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответника по застраховка “Гражданска отговорност”, валидна за релевантния период към момента на настъпване на ПТП. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят, съгласно чл.477, ал.1 КЗ. Застрахователното правоотношение е възникнало и съществуващо за датата на конкретното ПТП, поради което застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС от причинителя на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал.3 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, като в случая е налице и тази процесуална предпоставка за предявяване на иска. С оглед на изложеното, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането да заплати на ищеца обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.
По размерът на неимуществените вреди
съдът намира следното:
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. ІІ от ППВС
№ 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението.Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът и
тежестта на увреждането, в т.ч. броя на нанесените телесни повреди, неговата
трайност, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено,
влошаване състоянието на здравето, включително допълнителното, причинените
страдания, физически и психически. При определяне на обезщетението съдът следва
да вземе предвид тези обстоятелства, включително дали и в каква степен
пострадалият се е възстановил след извършени интервенции и проведено лечение, като
по този начин приложи критериите „продължителност на болките и страданията” и
„последици от получените увреждания”. От доказателствата по делото съдът намира
за установено, че в резултат на пътно-транспортното произшествие ищецът е
претърпял травматични увреждания, както
и болки и страдания през целия възстановителен период, тревожност, затруднения
при извършване на ежедневни дейности в дома и несигурност от това кога, и
напълно ли, ще се възстанови, което съдът намира за установено от писмените
доказателства, приетата медицинска експертиза и събраните гласни доказателства. От
заключението на вещото лице се установи, че общият период на възстановяването е
около два месеца, не се установяват усложнения или други причини, поради което
този период да е бил удължен.
Съдът, след като се съобрази с тези
обстоятелства, с възрастта на ищеца и пълното
възстановяване, както и с икономическото състояние в страната, преценени
съобразно момента на увреждането и с оглед критерия за справедливост, визиран в
чл. 52 от ЗЗД, счита, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени със сумата от 23 000 лв.
Възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е основателно в частта му относно
допуснато от ищеца нарушение на чл.37а от ЗДвП и пътуване без предпазен колан.
Възможността за намаляване на обезщетението за понесени вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането, когато увреденото лице е допринесло за
настъпването на вредите е предвидена от закона в чл.51, ал.2 от ЗЗД. За
приложението на тази норма е необходимо да се установи наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно да е създал предпоставки и/или възможност за настъпване
на увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между неговите действия и
вредоносния резултат. То следва да е обективно, изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения, и то
следва да бъде доказано посредством предвидените в закона доказателства и доказателствените средства, тежестта за което е на
ответната страна. Намаляването на дължимото обезщетение не е обусловено само и
единствено от преценката дали е налице виновно и
противоправно поведение на пострадалото
лице за настъпване на увреждането, а и от наличието на причинно следствена
връзка между поведението и вредоносния резултат, каквато се установи по делото
от заключението на СМЕ. При правилно поставен предпазен колан ищецът не би
претърпял вреди от мозъчно сътресение и контузни рани
по челото, но останалите травматични увреждания също биха настъпили.
С оглед на горното съдът намира, че
размерът на застрахователното обезщетение следва да се намали с 10 %, поради
което застрахователят-ответник дължи сумата от 20 700 лв. След приспадане
на заплатеното извънсъдебно обезщетение в размер на 1000 лв., следва че искът е
основателен до размера от 19 700 лв. и в тази част следва да се уважи, като
в останалата му част до предявения размер от 40 000 лв. – да се отхвърли
като неоснователно завишен.
Относно претенцията за законна лихва, същата се дължи съгласно чл. 497, ал.1 от КЗ, поради което
претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба
е основателна и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски за внесена държавна такса в размер на 600 лв., за възнаграждение на
вещи лица в размер на 68, 95 лв. Следва,
на основание чл.38 от ЗАдв, ответникът да бъде осъден
да заплати на адвокат Попова възнаграждение в нормативно определения минимален
размер на адвокатските възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2014 г. –
852, 03 лв., съобразно уважената част от иска. Тъй като на представлявалият
ищеца адвокат е уговорено и се дължи възнаграждение на основание чл.38, ал.1,
т.2 от ЗАдВ, което се определя от съда съобразно
посочената разпоредба от ЗАдв и от Наредба №1/2014 г.
и предвид фактическата е правна сложност на делото, съдът намира, че
възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва
да се осъди ответникът да заплати и
държавна такса в полза на СГС в размер на 188 лв.
С огледа изхода на делото, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлителната част от
исковата претенция ответникът има право на разноски и следва да се осъди ищеца да
му заплати 120 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.25, ал.2
вр. с ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, но не и за адвокатско възнаграждение, а освен това няма и доказателства за
плащането му.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество „Б.И.“ АД с ЕИК ********да
заплати на Б.Й.Д. с ЕГН ********** сумата от 19 700 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 16.10.2016
г. на път III-6232 по вина на водача на лек автомобил БМВ 330 Д” с ДК №********, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.03.2018
г. до окончателното им изплащане, както
и 600 лв. разноски за държавна такса и 68, 95 лв. разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част- над уважения размер, до размера от 40 000
лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „Б.И.“ АД с ЕИК ********да заплати на адвокат Р.П. Попова от САК сумата
от 852, 03 лв. за адвокатско възнаграждение, на
основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество „Б.И.“ АД с ЕИК ********да
заплати на Б.Й.Д. с ЕГН ********** сумата от 120 лв. за юрисконсултско възнаграждение
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „Б.И.“ АД с ЕИК ********да заплати на Софийски градски съд сумата от 188 лв. за държавна такса, на основание чл.78,
ал.6 от Гражданския процесуален кодекс.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: