№ 350
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000502982 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение №22/11.07.2022г, постановено по т.д.№ 22/2020г по описа на ОС-
Кюстендил, е осъдено Застрахователно дружество „Евроинс” АД, с ЕИК ********* да
заплати на Е. Г. К. с ЕГН ********** и Н. А. К. с ЕГН ********** сумите от по 150 000лв.
за обезщетение за претърпени неимуществени вреди – скръб, емоционален срив и
разстройство, и фрустриране на мечти, надежди и очаквания, свързани с живота като майка
и баба по отношение на К., в резултат на смъртта на техния син М. Е. Г., настъпила при
ПТП, предизвикано от В. Б. И. на 12.05.2019г. при управление на лек автомобил марка
„Сеат“, модел „Леон“, с рег.№ ***, в нарушение на правилата за движение по пътищата, за
което е налице влязла в сила присъда №5/26.02.2021г., на ПнОС - решение
№245/14.07.2021г. по дело №435 по описа за 2021г. на САС, за който автомобил към
момента на инцидента е съществувал валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност“, сключен с ответното дружество, обективирана в застрахователна полица
№BG/07/119000760849, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата
на получаване от застрахователя на застрахователна претенция – 01.07.2019г. до
окончателното изплащане. Осъдено е ЗД „Евроинс” АД да заплати на адв.Р.М. от АК-
София, 9060лв за адвокатско възнаграждение. Осъдено е ЗД „Евроинс” АД да заплати по
сметка на Кюстендилския окръжен съд, върху уважения размер на иска в полза на
държавния бюджет, държавна такса в размер на 12 000лв. и разноски за експертизи -
688.00лв.
Решението е обжалвано от ЗД „Евроинс” АД, представлявано от юрисконсулт Б.Г., в
частта му, с която дружеството е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди
на Е. Г. К. ЗА сумата над 120 000лв. до 150 000лв., ведно със законната лихва от 1.07.2019г,
както и в частта, в която е осъдено да плати обезщетение за неимуществени вреди на Н. А.
К. за сумата над 120 000лв. до 150 000лв., ведно със законната лихва от 1.07.2019г.
1
Възразява, че първоинстанционният съд не е посочил кои факти, заявени от ищците, е приел
за установени. Сочи, че определените размери на обезщетенията са завишени. Не е
съобразено, че ищците и синът им не са живели в едно домакинство, като синът им често е
пътувал, не ги е подпомагал в ежедневието, което предполага относително самостоятелен
живот. Не е установено в какво се е изразявала грижата, която синът им е полагал за тях, тъй
като здравословното им състояние не е изисквало ежедневна помощ, не са имали трайни
финансови затруднения, които да са изисквали издръжка от сина им.
Сочи още, че не е направен анализ на приетата по делото експертиза, не са обсъдени
възраженията, че вещото лице е излязло извън компетентността си, като е посочило, че Е. К.
е посещавал кардиолог, имал е задушаване и тежест в областта на гърдите, за което липсва
медицинска документация.
Излага доводи, че неправилно съдът е присъдил лихва за забава от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, което е в
противоречие с чл.497, ал.1 КЗ. Поддържа, че не се дължи лихва за забава поради наличие на
условията на чл.497, ал.1, т.2 КЗ.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се присъдят
разноски.
Ответните страни- Е. Г. К. и Н. А. К., представлявани от адв.Р.М., са оспорили
въззивната жалба като неоснователна. Счита за неоснователни възраженията на въззивника
относно размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, като счита, че същите са
установени от ангажираните по делото гласни доказателства и заключението на съдебно-
психологическата експертиза. Сочи, че ответникът е оспорил заключението на съдебно-
психиатричната експертиза само в частта, че стресът на Е. К. е бил соматизиран, а не и в
останалата й част.
Относно възражението за началния момент на дължимост на лихвата за забава се
излагат доводи за неоснователност, тъй като съгласно чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ
застрахователят заплаща лихва за забава от по-ранната от двете дати-на уведомяване от
застрахования за настъпване на застрахователно събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 от ЗК
или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице. По делото е представена молба с вх. № 9512/1.07.2019г., с която ищците са
предявили претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. Претендира да се
остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението в обжалваната му част.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и тези на въззиваемата страна,
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА .
Ищците по делото-Е. Г. К. и Н. А. К. са посочили в исковата молба, че на
12.05.2019г. на км.28+500 от АМ-Струма, водачът НА лек автомобил марка “Сеат“, модел
„Леон“, с рег.№ ***, се движел с несъобразена скорост с релефа на пътя, на ляв завой,
изгубил управление над автомобила, отклонил се вдясно по посока на движение и се ударил
в метална еластична ограда (мантинела), като самокатастрофирал в тревните площи, при
което е настъпила смъртта на сина им-М. Е. Г.-пътник в лекия автомобил. За настъпилото
ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2019-1028-
48/12.05.2019г. и образувано досъдебно производство №54/2019г.по описа на ОДМВР –
Перник. Водачът бил признат за виновен с присъда №5/2021г., постановена по нохд
№219/2020г. Посочили са, че са имали дълбока емоционална връзка, развила се в задружно
семейство, съществувала атмосфера на любов и взаимна подкрепа, привързаност, подкрепа
и разбирателство. Починалият се грижел за родителите си, неотлъчно бил до тях, заедно
2
преодолявали житейски трудности. Починалият бил силно привързан към своите майка и
баща, чийто авторитет и като верни съветници, той уважавал, често прекарвали времето си
заедно, бил добър и любящ син, който неотлъчно бил до майка си и баща си. Загубата на
сина им се отразила изключително лошо на тяхното психично и емоционално състояние.
Настъпило усещане за празнота, непрестанно чувство за страх и безпокойство, мъка, която
не преодолели, загубили апетит.
Към момента на инцидента процесният автомобил бил с валидна застраховка
„гражданска отговорност“ за автомобилистите, обективирана в застрахователна полица
№BG/ 07/119000760849, валидна от 20.03.2019г. до 20.03.2020г. След отправена молба с вх.
№ 9512/1.07.2019г от ищците до застрахователя с искане за заплащане на застрахователно
обезщетение, не е било определено и заплатено.
Претендирали са да бъде осъдено застрахователното дружество да им заплати
обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на сина им от по
150 000лв., ведно със законната лихва от 1.07.2019г до окончателното изплащане.
Ответната страна-ЗД „Евроинс” АД е оспорила исковите претенции като
неоснователни, като е изложила доводи, че между тях и починалия не е съществувала
изключително дълбока и трайна емоционална връзка. При условията на евентуалност е
въведено възражение за съпричиняване, тъй като пострадалият е пътувал без обезопасителен
колан, с което е нарушил изискването на чл.137а от ЗДвП, и с това си поведение обективно
е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Вземането за законна лихва е
оспорено, като неоснователно, тъй като след завеждане на претенцията с писмо рег.
№9567/1/08.07.2019г., получено от пълномощника на ищеца на 10.07.2019г.,
застрахователят е поискал от последния да му бъдат представени доказателства, от които да
се направи преценка по основателността на претенцията, но такива не били
представени.
С решението първоинстанционният съд е уважил исковите претенции по чл. 432, ал.1
КЗ на всеки от ищците за по 150 000лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от
1.07.2019г. до окончателното им изплащане. Приел е, че възражението за съпричиняване е
неоснователно.
Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията
си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.
№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
Фактическата обстановка е възприета и възпроизведена правилно от
първоинстаницонният съд и тя е следната:
Безспорно между страните е, че на 12.05.2019г е починал М. Е. Г., б.ж. на Кюстендир,
син на ищците Е. Г. К. и Н. К., което се установява и от удостоверение за родствени връзки
№ 0565/27.01.2020г, издадено от Община-Кюстендил.
Не се спори между страните, че с Присъда №5/26.02.2021г, постановена по НОХД №
210/2020г по описа на Пернишки окръжен съд, е признат В. Б. И., роден на ********г в
гр.***, за виновен в това, че на 12.05.2019г на АМ „Струма”, в района на пътен възел
„Боснек”, км 29-550 в обл.Перник, при управление на МПС-лек автомобил „Сеат Леон”, с
рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, чл.20, ал.1 ЗДвП-като водач на
МПС, не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, и чл.20,
ал.2 от ЗДвП-при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, за да бъде в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие, като с деянието си по непредпазливост е
причинил смъртта на М. Е. Г. и средна телесна повреда на А. Е. Г., като същата е изменена с
решение № 245/14.07.2015г по ВНОХД № 435/2021г по описа на САС, като е оправдан
3
подсъдимият по повдигнатото обвинение за извършено нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.
Безспорно между страните е, че към момента на инцидента процесният автомобил е
бил с валидна застраховка „гражданска отговорност“ за автомобилистите, обективирана в
застрахователна полица №BG/ 07/119000760849, валидна от 20.03.2019г. до 20.03.2020г.
Пред въззивната инстанция не се спори, че следва да се ангажира отговорността на
застрахователното дружество. Спори се относно размерите на обезщетенията за
неимуществени вреди.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
Свидетелката Л. Д. е дала показания, че М. бил очаквано и желано дете, за което ищците са
се грижели прекрасно, както и за другия си син. Израснал в сплотено и добро семейство,
обичал родителите си, до брака си живеел в едно домакинство с тях. Когато се оженил му
подсигурили дом, обзавели го. М. работел в неправителствена организация, а по – късно в
строителството, имал добри доходи. През 2014г. предоставил на баща си 2000 лева за
операция. Купувал лекарства на родителите си, правил ремонт на пристройката, направил
баня, друга стая. В деня на катастрофата свидетелката отишла в дома на сестра си, но до
появявяването на тяхната снаха С., не смеела да им съобщи за катастрофата. Когато С. им
казала, че М. е починал, ищцата Н. изпаднала в безсъзнание. В деня на погребението те
отново припаднали. След смъртта на сина им двамата родители приемали депресанти, всеки
ден ходели на гробища. Споделяли, че не могат да живеят, изпитвали голяма мъка.
Свидетелката е дала показания, че ищците посетили д-р Р., поради проблеми със съня им.
Изгубили апетита си.
Свидетелката Ф. Г. е дала показания, че познавала починалия и неговите родители, от
времето, когато той бил на 23 или 24 годишен, вече семеен. Били в добри взаимоотношения.
М. се грижел за родителите си, които не работели, получавали пенсия. Във
взаиомоотношенията им свидетелката виждала милост, гальовност. След катастрофата
намерили спасение в техния внук и другия им син. Изпитвали много мъка. Свидетелката
често посещавала семейството – на две седмици един път, а след инцидента -всяка вечер.
Двамата ищци се преместили да живеят в пристройка, за да освободят къща на децата си с
по-добри условия за живот. Бил направен ремонт на тази къща, поставена дограма,
климатик. М. обзавел пристройката, плащал тока. Свидетелката е посочила, че ищците
посещавали лекар, тъй като Е. К. имал проблеми в сърдечната област.
Свидетелката А. Ш. е дала показания, че познавала ищците и техния син от 6-7
години, били в добри взаимоотношения. Синът помагал на родителите си – вземал им
лекарства, поддържал ги с пари. Работел в София, в строителството и се грижел за своите
родители. Виждала е починалия да им носи храна, да им купува лекарства, да им дава пари.
Двамата родители се гордеели със сина си, който се отнасял с тях с голямо уважение.Трудно
изживели катастрофата, станало им лошо, плакали. Когато ги посещавала, ищците все
говорели за внучето си, Е. плачел, не се хранели нормално.Според свидетелката Е. към
момента е тежко болен, психически и емоционално при тях има промяна. Били щастливо и
сплотено семейство преди това.
От заключението на изслушаната съдебно-психологическа експертиза, се установява,
че Е. не страда от психично разстройство, не се води на диспансерен отчет и не е ползвал
консултация с психиатър или психолог до момента на оценката. Интелект и когниция
функционират в нормата за възрастта и са съответни на социалния му опит и образование.
Към момента на оценката са волево и емоционално унизени, с ригидни възможности за
адаптиране към променящата се житейски условия.Подтиснати и тревожни от загубата на
сина си, с мисли за безперспективност и страх от житейски събития, свързани с оцеляване на
семейството му, като цяло и в по – голяма степен безпокойство за бъдещето на внука си.
Констатирано е повишено безпокойство и тревожност, нарушения в съня, нарушения в
емоционално –оценъчни функции на личността особено интензивни в първите две години
4
след преживяната травма, но частично проявяващи се и към момента на прегледа.
Установено е фрустриране на уменията на Е. да функционира като успешна личност,
нарушени са значими за него житейски стереотипи, изпитвал несигурност и мъка, което
влияе на начина му на общуване в семейния кръг и функциониране в ежедневието и
социалните ситуации, в които попадал. Преживеният стрес и мъка са соматизирани и Е. К.
често посещавал кардиолог и имал оплаквания, свързани със задушаване, тежест в областта
на гърдите, безсъние и повишена тревожност. Описаните реакции вещото лице определя,
като непсихотично разстройство (душевна болест), тъй като личността на пострадалия е със
задоволително запазена годност да отразява правилно действителността и да възпроизвежда
фактите достоверно. Нарушено е умението му за адекватно справяне с ежедневни проблеми,
неувереност при вземане на решения и поемане на отговорност за тях, както и промяна на
цялостното му социално функциониране. Описаните симптоми са определени като
психическа травма, довела до разстройство в адаптацията и емоционална тревожност и
влияещи върху социалния резонанс и емоционално волевите функции на ищеца. Острата
реакция на стрес за К. била интензивна в първата година след смъртта на сина му, когато
били установени нарушения в адаптацията, а към момента на изследването емоционална
болка и страдание, водещи до нарушени възможности за адаптация. Смъртта на М. Г. е
разгледана като водеща до емоционален срив и разстройство в цялостното ежедневно
функциониране на баща му Е. К., с преживяване, надхвърлящо онова натоварване, което
неговата личностна структура може да понесе.
С оглед обстоятелствата, в които се разкрива връзката между родителите и сина им –
помощ за справяне с ежедневни проблеми, гордост, свързана с неговите постижения и
личностни качества, психологични последствия за Е. К. са определени като водещи до
проблеми с адаптацията и соматизиране на психичното напрежение, продължаващи и към
момента.
За Н. К. също е установена преживяна остра реакция на стрес, резултиращ като страх
за бъдещето на семейството и внука й, непреходна мъка и страдания поради липса на
любимия син, който е бил подкрепа, обгрижвал е родителите си във всяко едно отношение,
и е бил повод за гордост в общността, в която живеят. Преживяванията довели до промяна в
жизнения стил за продължителен период от време, създали проблеми за общуване с роднини
и съседи, както и страх за ежедневието и бъдещето на семейството. Нарушили се
ежедневните й функции на съпруга, майка и баба, вторачила се постоянно в ритуалност,
свързана с почитане паметта на сина й, посещаваща всеки ден гробища, плачеща и
непроменяща нищо от онова, което синът й е оставил преди 3 години. Психотравмата като
вреда, нанесена на психичното здраве на човека, вещото лице, с оглед известна научна
литература, определя, като непсихично заболяване, а проблем на адаптацията.В случая с
ищцата острата реакция на стрес и психотравмата от смъртта на сина й, са резултирали в
продължително разстройство на адаптацията, промяна в жизнения й стил в личен план,
безсъние, фиксиране към травматиращата среда, постоянно посещаване на гробищата,
ритуали, свързани с паметта на сина й, безпомощност и обърканост при вземане на решения,
свързани с ежедневни битови проблеми, както и при общуване с внука, който е син на
загиналия. Тези промени в поведенията, предизвикани от външен фактор, вещото лице е
определило като налични към момента на извършване на психологична оценка. Периодът от
2 години след инцидента вещото лице свързва с емоционална болка и страдание, променени
възможности за качествено социално функциониране, регрес в уменията за справяне с
ежедневието, ограничаване на социалната активност и създаване на трайни емоционално
ангажирани връзки, в резултат безперспективни мисли за бъдещото, свързани с
благосъстоянието на цялото семейство и в частност бъдещето на внука. Личностовият
профил на ищцата и данните по делото, дават основание на вещото лице да обобщи, че у
ищцата обективно се наблюдава повишено безпокойство и тревожност, нарушения в съня,
нарушения в емоционално оценъчните функции на личността, особено интензивни в
5
първите 2 години след травмата, при продължаващи и към момента проблеми в
ежедневието. Личността на ищцата е със задоволително запазена годност да отразява
правилно действителността и да възпроизвежда фактите достоверно, нарушено е умението
за адекватно целеполагане, както и промяна на цялостното житейско и социално
функциониране. Констатирано е фрустриране на мечти, надежди и очаквания, свързани с
живота, като майка и баба, нарушени значими житейски стереотипи, което е дало
отражения върху начина на общуване в приятелски кръг и функциониране в ежедневието и
социалните ситуации в които се реализира. Това състояние е продължаващо, при налични
тъга, сънуване на кошмари, повишена активност, свързана с ритуалност, съхраняваща
паметта на сина й. Налице е трайно нарушение на адекватното за възрастта и социалния
опит функциониране в ежедневието й. Докато се актуализира споменът от ситуацията,
индивидът е психомоторно вътрешно напрегнат. Ригидните възможности за адаптиране са
обяснение като застойни възможности, липса на гъвкавост по отношение на промените на
външна среда, липса на съответна реакция. Фрустрацията на мечти се свързва с интензивна
емоция на скръб, загуба, мисли за безперспективност по отношение на изпълняването на
тези функции на пълната реализация като баба и майка.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна
страна следното:
По делото са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, съгласно която
разпоредба застрахователят отговаря за причинените вреди от застрахования, поради
наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за застрахования лек
автомобил. Не се спори между страните, че следва да се ангажира отговорността на
застрахователното дружество, тъй като е установен фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице: ищците да са от кръга на лицата, на които се дължи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък, този близък на ищците да е
участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка, което да е причинило смъртта
на близкия на ищците, налице е застраховка „Гражданска отговорност” на виновния
причинител при ответника, ищците да са претърпели неимуществени вреди. Тези
обстоятелства се установява, че са налице от обсъдените по-горе доказателства, като
единствено спорен е въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно т.ІІ на ППВС №4/1968г. при определяне на обезщетението съдът следва да
съобрази възрастта на увредения, общественото му положение и отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. По делото се
установи, че починалият е бил на 40 години, живеел е в съседно жилище с родителите си.
Били задружно семейство и взаимно си помагали. Първоначално те са му предоставили
жилище след като се е оженил, а впоследствие той им е купувал лекарства, храна, плащал
им е консумативни разходи. Възражението на въззивника, че ищците и починалият не са
живели в едно домакинство следва да се отчете, при съобразяване, че са живели в къща и
пристройка до нея, което предполага близост на домакинствата. От ангажираните по делото
свидетелски показания се установява, че родителите преживяват тежко смъртта на сина си,
влошило се е здравословното им състояние, посещавали са лекари, променили са се.
Въз основа на заключението на съдебно-психологическата експертиза се установява
промените, настъпили в психически план у ищците-волево и емоционално променени, с
ригидни възможности за адаптация към променящите се житейски условия, подтиснати,
тревожни, изпитващи страх за оцеляването си, мисли за безперспективност, безпокойство за
внука си, несигурност и мъка, които влияят върху начина им на общуване в семейния кръг и
в функциониране в ежедневието, нарушено умение за справяне с ежедневни проблеми,
неувереност, промяна на цялостното им социално функциониране, остра реакция на стрес в
първите години. Не е установено психично заболяване у ищците, но същите имат проблем с
6
адаптацията, имат задоволително запазена годност да отразяват правилно действителността,
настъпила е промяна в цялостното житейско и социално функциониране. Възраженията на
въззивното дружество, че вещото лице е излязло извън компетентността си като е посочило,
че ищецът Е. К. имал кардиологични проблеми, задух и тежест в областта на гърдите, за
което липсва медицинска документация, са неоснователни, тъй като същите са отразени
само като факти, споделени при прегледа от вещото лице на Е. К., във връзка с отразяване
на реакциите от цялостното влошено здравословно състояние на ищеца, а не като поставена
диагноза за наличие на заболяване.
Следва да се отчетат и конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия, както и съдебната
практика. Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за
неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 1.01.2010г е бил
700 000лв., а след 1.01.2010г до 11.06.2012г е бил 1 000 000лв., след 11.06.2012г е
2 000 000лв. Съдебната практика е определяла обезщетения в границите от 80 000лв. до
180 000лв.
При съобразяване на посочените обстоятелства, въззивният съд приема, че исковите
претенции са основателни за сумите от по 150 000лв. за всеки от ищците.
По отношение на възражението за началния момент на дължимост на лихвата за
забава, въззивният съд приема, че е неоснователно. В хипотезата на пряк иск от увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ лихвите за забава се
включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл.429, ал.2, т.2 КЗ,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3 КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните
дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 КЗ, или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от
датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с:1/
изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи
лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск
срещу застрахователя в съда на основание чл.498, ал.3, във връзка с чл.432, ал.1 КЗ. Въз
основа на това следва да се присъди законна лихва от 1.07.2019г.-датата на подадена молба
до застрахователя. В този смисъл са решение № 50106/3.11.2022г по т.д.№ 1865/2021г, ТК, I
ТО на ВКС, решение № 128/4.02.2020г по т.д.№ 2466/2018г на ВКС, I ТО, решение №
72/29.06.2022г по т.д.№ 1191/2021г на I ТО.
Възражението, че са изискани документи от заявителите е неоснователно, тъй като
следва да се отчете невъзможността на ищците да се снабдят със същите към релевантния
момент, а и съгласно чл.496, ал.3, т.1 КЗ е бил представен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. следва да бъде осъдено
Застрахователно дружество „Евроинс” АД, с ЕИК ********* да заплати на адв.Р. И. М. от
АК-София, личен № **********, сумата от 6540лв. с включено ДДС за адвокатско
възнаграждение през въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №22/11.07.2022г, постановено по т.д.№ 22/2020г по описа
на ОС-Кюстендил, В ЧАСТТА му, с която е осъдено Застрахователно дружество „Евроинс”
АД, с ЕИК ********* да заплати на Е. Г. К. с ЕГН ********** и Н. А. К. с ЕГН **********
сумите за разликата от 120 000лв. до 150 000лв. / за всеки от тях/ за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – скръб, емоционален срив и разстройство, фрустриране
на мечти, надежди и очаквания, свързани с живота като майка и баба по отношение на К., в
резултат на смъртта на техния син М. Е. Г., настъпила при ПТП, предизвикано от В. Б. И. на
12.05.2019г. при управление на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с рег.№ ***, в
нарушение на правилата за движение по пътищата, за което е налице влязла в сила присъда
№5/26.02.2021г., на ПнОС - решение №245/14.07.2021г. по дело №435 по описа за 2021г. на
САС, за който автомобил към момента на инцидента е съществувал валиден договор за
застраховка „гражданска отговорност“ сключен с ответното дружество, обективирана в
застрахователна полица №BG/07/119000760849, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на получаване от застрахователя на застрахователна претенция –
01.07.2019г. до окончателното изплащане и в частта за разноските.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. Застрахователно дружество „Евроинс”
АД, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв.Р. И. М. от АК-София, личен № **********,
сумата от 6540лв. с включено ДДС за адвокатско възнаграждение през въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280 от ГПК пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8