МОТИВИ към Присъда № 260003 от 14.09.2020 г. по НОХД №
522/2020 г. по описа на Районен съд - Дупница
Районна прокуратура - гр. Дупница е
внесла обвинителен акт срещу К.И.П. с ЕГН ********** ***, за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
В обвинителния акт се твърди, че от 22.07.2019г. до 26.07.2019г. в с. Бистрица, общ. Дупница с
цел да набави за себе си имотна облага /пари/ е възбудил и поддържал
заблуждение у А.Б.М., като се е представил, че извършва строително - ремонтни
дейности през лятото и ще направи ремонт /саниране/ на къщата й, находяща се в
с. Бистрица, ул. “К. и Методий“ № 35, и с това й е причинил имотна вреда в
размер на 2000 лв. - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Съдът е разяснил на подсъдимия
възможността да се приложи диференцираната процедура за приключване на
наказателното производство, а именно ,,Съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция”, предвидена в Глава 27 от НПК.
Подсъдимият изрично е заявил, че е запознат с разяснената му процедура и желае
делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството пред
първата инстанция при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. Заявил е, че се
признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Предвид
горното съдът е приложил диференцираната процедура, заложена в разпоредбата на
чл. 371, т. 2 от НПК и на основание чл. 372, ал. 4 от НПК е констатирал, че
самопризнанията се подкрепят от събраните доказателства в хода на досъдебното
производство, приобщил ги е като годен доказателствен материал и с протоколно
определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от
направените самопризнания и от доказателствата, които са събрани в хода на
досъдебното производство и ги подкрепят.
Съдът е конституирал пострадалата А.Б.М.
*** като граждански ищец и частен обвинител и е приел за съвместно разглеждане
граждански иск срещу подсъдимия за сумата в размер на 2000 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на престъплението ведно
със законната лихва считано от датата на деянието 22.07.2019 г.
В съдебно заседание представителят
на Дупнишка районна прокуратура поддържа обвинението като сочи, че с оглед събраните
доказателства, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК.
Пледирал е подсъдимият да бъде
признат за виновен като предлага на същия да бъде наложено предвиденото в
закона наказание като бъде взето предвид чистото му съдебно минало. По отношение
на предявения граждански иск изразява становище за осъждане на подсъдимия да
заплати на гражданския ищец претендираната сума.
Защитникът на подсъдимия пледира за
налагане на минимално наказание тъй като не е осъждан.
Подсъдимият поддържа становището на
защитника си, към което няма допълнения.
Гражданският ищец моли за уважаване
на предявения граждански иск.
Съдът след като прецени събраните по
делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият К.И.П. е
роден на ***г***, българин, с българско гражданство, със средно образование,
неженен, неосъждан, безработен, с ЕГН **********.
През
2019 г. подсъдимият К.П. бил клиент на магазин за хранителни стоки ,,Топ
Маркет“, намиращ се в гр. Дупница на ул. ,,Св. Иван Рилски“ № 137, където
работела пострадалата М.. През пролетта на 2019 г. М. започнала да обмисля
саниране на къщата, в която живее в с. Бистрица и започнала да търси майстор,
който да го извърши. При едно от посещенията си в магазина и при проведен
разговор с М., подсъдимият казал, че се занимава с извършване на ремонтни
дейности през лятото, а през зимата работи като таксиметров шофьор. П. заявил,
че може да извърши санирането на къщата на М., след което дал на същата
телефонния си номер. След около две седмици П. се обадил на М. и се уговорили
на 22.07.2019 г. да направи оглед на къщата. Около 15.00 ч. на уговорената дата
П. отишъл в къщата на св. М., където по това време били и свидетелите Пенка и
Спас Минчеви. Подсъдимият огледал къщата
и казал, че ще направи санирането за сумата от 3700 лв., която включвала труд и
материали, като първоначално М. следвало да му даде сумата от 2000 лв.
/капаро/, с които да закупи материали. По време на разговора П. бил много
убедителен за способностите си и споменал, че познава съселянин на М., на
когото също е правил ремонти. Минчев се съгласила да даде сумата от 2000 лв., които
след като ги изтегли от банката да му ги предаде. На 26.07.2019 г. М. се
обадила на П., каквато е била уговорката им и отишъл до тях, за да вземе парите
/сумата от 2000 лв./, след което отишъл да купува материали. На 29.07.2019 г.
подсъдимият нито отишъл в къщата на М., нито доставил материалите за ремонта.
Това притеснило свидетелката и тя започнала да му звъни по телефона, но той
спрял да й отговаря.
Видно
от приложеното по делото свидетелство за съдимост, П. не е осъждан.
Наказателното производство е
приключило при условията на диференцираната процедура, предвидена в чл. 371, т.
2 от НПК. В хода на съдебното следствие подсъдимият е направил самопризнания и е
заявил, че признава фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
е дал съгласието си съдът да не събира доказателства относно тези факти. Съдът
е разяснил на подсъдимия и разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК. Извършена е
проверка дали събраните в хода на досъдебното производство доказателства
подкрепят самопризнанията на подсъдимия и дали тези доказателства са събрани по
реда предвиден в НПК. След като е констатирал, че доказателствата са събрани по
законоустановения ред и е приобщил събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, доказващи самопризнанията на подсъдимия, като ги е прочел в
съдебно заседание. На основание чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е постановил
определение, с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва
от самопризнанията на подсъдимия, събраните в хода на досъдебното производство
и приобщени доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид горното, съдът приема, че
гореописаната фактическа обстановка, отразена и в обстоятелствената част на
обвинителния акт, е доказана с оглед изискването на чл. 373, ал. 3 от НПК въз
основа на самопризнанията на подсъдимия и доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство и приобщени по делото.
Съдът кредитира изцяло гласните и
писмени доказателствени средства. Същите са събрани и приобщени към делото по
предвидения в НПК ред и подкрепят направените от подсъдимия самопризнания.
Предвид изложеното и от така
изяснената фактическа обстановка, съобразявайки разпоредбите на чл. 301 НПК, съдът приема за установено следното от
правна страна:
От обективна и субективна страна,
подсъдимият К.И.П. е осъществил състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК.
Установи се, че от 22.07.2019г. до 26.07.2019г. в с. Бистрица, общ. Дупница с
цел да набави за себе си имотна облага /пари/, подсъдимият е възбудил и
поддържал заблуждение у А.Б.М., като се е представил, че извършва строително -
ремонтни дейности през лятото и ще направи ремонт /саниране/ на къщата й, находяща
се в с. Бистрица, ул. “К. и Методий“ № 35, и с това й е причинил имотна вреда в
размер на 2000 лв.
От
обективна страна с
действията си подсъдимият е реализирал обективните признаци от състава на
престъплението ,,измама“, тъй като е възбудил и впоследствие поддържал
заблуждение като е формирал невярна представа у А.М., че е майстор и ще извърши
саниране на къщата й в с. Бистрица и въз основа на така формираното
заблуждение, А.М. се е разпоредила със сумата от 2000 лв., която е дала на
подсъдимия П. за закупуване на строителни материали за саниране на къщата и с това й е причинил имотна вреда в размер на горепосочената
сума.
Субект
на престъплението е
вменяемо, пълнолетно физическо лице.
От
субективна страна
подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът взе
предвид разпоредбата на чл. 36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.
54 от НК - относно неговата индивидуализация.
Съдът
взе предвид, че за извършеното от подсъдимия престъпление, в чл. 209, л. 1 от НК се предвижда
наказание ,,лишаване от свобода“ от една до шест години.
В
случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл.
372, ал. 4, вр. чл.
371, т. 2 от НПК, съдът следва съгласно чл.
373, ал. 2 от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а
от НК. Съгласно чл.
58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.
373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се
ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. В чл.
58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице
условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е
по-благоприятен за дееца.
Деянието
е извършено от подсъдимия К.П. при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни,
добросъвестно процесуално поведение, трудова ангажираност.
Изложените
обстоятелства, преценени спрямо тежестта на процесното деяние и обществената
опасност на подсъдимия, мотивираха съда да приеме, че относимо и справедливо
към извършеното от П. престъпление ще бъде налагането му на наказание лишаване
от свобода в съответствие с разпоредбата на чл. 58а
от НК, поради което, съдът на основание чл.
209, ал. 1 от НК във вр. с чл.
58а, ал. 4 във вр. с чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за
срок от 8 /осем/ месеца.
Съдът
намира, че наложеното наказание "лишаване от свобода" не следва да
бъде изтърпявано ефективно, тъй като лицето не е било осъждано, а и за
постигане целите на наказанието и преди всичко за да се превъзпита дееца не е
необходимо наказателната репресия срещу него да бъде разгърната в пълна степен.
Поради
това на основание чл.
66, ал. 1 от НК, съдът отложи изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода за срок от три години.
Съдът
намира, че така определеното наказание напълно съответства на тежестта на
деянието и обществената опасност на самия извършител и ще изпълни целите на
генералната и личната превенция, визирани в чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване законите и добрите
нрави; да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
В този смисъл, съдът определи
наказанието като справедливо, респ. съответно на престъплението.
Съдът не възложи по отношение на
подсъдимия К.И.П. възпитателни грижи по чл. 67, ал.1-
4 от НК през изпитателния срок.
По предявения граждански иск
Предвид
обстоятелството, че съдът намери подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление по чл.
209, ал. 1 НК счита, че предявения граждански иск от гражданския ищец А.Б.М.
за заплащане на сума в размер на 2 000 лв. е доказан по основание и размер,
поради което бе уважен в цялост. Паричната сума представлява обезщетение за
претърпените от гражданския ищец имуществени вреди в резултат на престъпното
деяние извършено от подсъдимия, като съществува пряка причинно-следствена
връзка между престъпните действия на подсъдимия и имуществените вреди,
причинени на гражданския ищец.
По
изложените съображения, съдът осъди подсъдимия К.П. да заплати на А.Б.М.
обезщетение за причинени с деянието имуществени вреди в размер на 2 000
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 22.07.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия К.И.П. да заплати
държавна такса по сметка на Районен съд - Дупница в размер на 80 лева, представляващи
4% върху уважения размер на гражданския иск.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: