№ 977
гр. София, 11.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин БойК.
като разгледа докладваното от Валентин БойК. Въззивно частно гражданско
дело № 20221000500787 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. Н. К. срещу Определение № 5026 от 10.12.2021г.
на Софийски градски съд, БО, 1с-в, с което е оставена без разглеждане като процесуално
недопустима жалбата й срещу действия на ЧСИ А. Б. по изп. дело № 20188500400986,
срещу два броя Постановления за възлагане на недвижими имоти от 12.02.2020г., с които на
купувача Х. Д. С. е възложена собствеността върху описаните в постановлението
недвижими имоти и два броя протоколи за въвод във владение от 19.08.2021г., с които
купувачът Х. Д. С. е въведен във владението на същите недвижими имоти.
Поради изложените в жалбата съображения се моли обжалваното определение да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и делото да се върне обратно на
първоинстанционния съд за постановяване акт по съществото на жалбата.
Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените
доказателства намира за установено следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е допустима, тъй като се
касае за обжалване на акт на съда, имащ преграждащ характер, поради което и жалбата с
оглед разпоредбата на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК е процесуално допустима. Разгледана по
същество тя е неоснователна.
В разпоредбата на Чл.435 от ГПК изрично са изброени подлежащите на обжалване
действия на съдебния изпълнител. Според ал.2 длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това,
че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл.468, ал.4 ГПК и чл. 485 ГПК; определянето на трето лице за пазач,
1
ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал.2 ГПК;
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение, както и разноските по изпълнението. Също така съгл. ал.3 е посочено, че
постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника поради това, че наддаването
при публичната продан не е било извършено надлежно или имуществото не е възложено по
най-високата предложена цена. Изброяването на закона е изчерпателно и затова и
лимитативно.
С приетия нов ГПК законодателят ограничи възможността за обжалване на
действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове,
подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени
в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно
обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.
В настоящия случай в жалбата се твърди само, че жалбоподателят е засегнато от
изпълнението трето лице, без да се излагат конкретни фактически твърдения, че е участвал в
провеждането на принудителното изпълнение лице, което да е внесло задатък до последния
ден на проданта, които фактически твърдения да обуславят правния му интерес от право на
жалба срещу постановлението за възлагане.
Очевидно е, че както правилно е посочил и първоинтанционният съд, че така
очертаните от жалбоподателя пороци не попадат в предметния обхват на проверката по
чл.435, ал.3 ГПК, поради което и правилно е преценил, че жалбоподателката не притежава
процесуална легитимация за подаването на жалба срещу постановленията за възлагане на
недвижими имоти от 12.02.2020г.
Частната жалбоподателка представлява трето на изпълнителното производство лице
като разпоредбите на Чл.435, ал.4 и ал.5 от ГПК лимитативно изброява случаите, в които
трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител. Съгласно цитираната
разпоредба трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, само когато
изпълнението е насочено спрямо вещ, която в деня на налагането на запора или възбраната
се е намирала във владението на това лице. А съгласно ал.5 въвод във владение може да се
обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяването на
иска, чието решение се изпълнява.
В настоящия случай частната жалбоподателка твърди , че тя като трето лице
притежава самостоятелни права върху имота, произтичащи от сключен с длъжниците
предварителен договор, предхождащ налагането на възбраната, които изключват правата на
взискателя. Предварителният договор, на който се позовава жалбоподателката, няма вещно
прехвърлително действие, а само облигационно такова. С подписването на предварителния
договор продавачите по него само се задължили да продадат в определения в договора срок
недвижимия имот, а купувачите да заплатят уговорената продажна цена. Тоест
възникналите права и задължения са само от облигационен характер и нямат пряко
отношение както към прехвърлянето на правото на собственост, така и към предаването на
владението, разбирано като елемент на правото на собственост върху имота.
2
Независимо от гореизложеното, ако се приеме, че то има отношение към съществото
на жалбата, както правилно е отбелязал и първостепенният съд жалбоподателката от
фактическа страна изобщо не твърди и съответно не са ангажирани от нейна страна
доказателства тя да е била във владение на имотите от преди завеждане на делото, по който е
образувано изпълнителното производство. Последната има отношение към изпълнението
доколкото се явява приобретател на недвижим имот придобит след вписване на възбраната
по изпълнителното дело, като както се вижда от преписката тя е призната за собственик на
основание влязло в сила от 29.01.2020г., с което е обявен за окончателен сключеният с
длъжника предварителен договор за двата недвижими имота, като исковата молба е била
вписана на 22.04.2019г., възбраната върху тях е била вписана още на 18.12.2018г. и към тази
дата имотите са били собственост на длъжниците В. В. К. и В. Л. К.. Качеството й на
приобретател обаче не я легитимира да обжалва въвода във владение тъй като в
разпоредбите на чл.435, ал.4 и ал.5 ГПК е ясно посочено само кои лица могат да обжалват
действията на принудително изпълнение, вкл. и за въвод на владение, измежду които лица
не е жалбоподателката тъй като не се е намирала във владение на имота преди
предявяването на иска, решението по което се изпълнява. Безспорно с оглед качеството й на
приобретател тя е засегната от изпълнението, но процесуалният ред за упражняването на
правата й е различен от този по чл.435, ал.5 ГПК и може да брани правата си по общия исков
ред/чл.440 ГПК/.
Предвид изложените съображения следва да се приеме, че жалбата срещу действията
на съдебния изпълнител правилно е била преценена като процесуално недопустима и че
като такава не може да бъде разгледана по същество. Образуваното въз основа на нея
производство също е недопустимо и е следвало да бъде прекратено, както правилно е
процедирал и окръжният съд.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че обжалваното
определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу обжалваното определение
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5026 от 10.12.2021г. на Софийски градски съд,
БО, 1с-в, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата й
срещу действия на ЧСИ А. Б. по изп. дело № 20188500400986, срещу два броя
Постановления за възлагане на недвижими имоти от 12.02.2020г., с които на купувача Х. Д.
С. е възложена собствеността върху описаните в постановлението недвижими имоти и два
броя протоколи за въвод във владение от 19.08.2021г., с които купувачът Х. Д. С. е въведен
във владението на същите недвижими имоти, като правилно.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4