Р
Е Ш Е
Н И Е №
260255
гр. Бургас, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
при
секретаря Мария Тошева като разгледа докладваното от съдията Добрев гражданско
дело №2481 по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от Р.И.Ж., ЕГН ********** от гр. Ш. ул. “Хр.Г.“ №**, ет.*, ап.* срещу Център за спешна медицинска помощ-
Бургас, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Успенска“ №1, ет.2 за осъждане на ответника да заплати
сумата от 50 000 лева, предявена като частичен иск от сумата от
200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие смъртта на с. и В. П. В. .
Твърди
се в исковата молба, че с. на ищцата полагал труд за работодателя „М. ****“ ЕООД,
считано от 28.05.2019г. на длъжност б.. Работното място в което последният
упражнявал трудовите си функции било б. б. „Х.“ в гр.С.. На 28.05.2019г. В. отишъл на работа, за да включи
електрозахранването на наличните в бара електрически уреди. На следващия ден се
наложило да влезе в помещението през прозорец, през който се подавала храната
към плажа, предвид неизправност на входната врата. При влизането се подпрял на
метален плот, по който протичало електрическо напрежение, вследствие
неизправности във вътрешната електрическа инсталация и по конкретно офазяване на корпуса на хладилна витрина. По тялото на
пострадалия преминал ток със стойност над допустимата, като незабавно негови
колеги съобщили за случилото се на телефон 112, с молба за спешно изпращане на
екип и линейка. Извадили В. от
помещението, в което бил паднал и започнали да му оказват медицинска помощ- изкуствено
дишане и сърдечен масаж. Пристигналият на място медицински екип, състоящ се от
фелдшер и шофьор не предприел никакви реанимационни
дейности, а взел решение пострадалия да бъде качен в транспортна линейка, която
нямала оборудване за превозване на критични пациенти. Заедно с него се качил и
един от приятелите му, който отново му направил сърдечен масаж, но по пътя към
гр.Бургас потърпевшият починал.
Изразено е становище, че смъртта на В.
е настъпила, освен в резултат на
електрическото напрежение, с което имал досег и като последица от неадекватната
и непрофесионална реакция на пристигналия на място медицински екип, както и на
липсата на оборудване в изпратения автомобил, с който да бъде превозен. Касаело
се за обикновена транспортна линейка, в която пострадалия бил сложен свит, като
от ЦСМП следвало да изпратят реанимационен екип, а не
долекарски такъв. На пострадалия не била оказана
никаква медицинска помощ, което се дължало както на липсата на компетентност,
така и на липсата на инициативност и съпричастност от страна на медицинския
специалист, включително на липсата на оборудване на линейката. Поведението на
медицинското лице било неправилно и непрофесионално, нещо повече държанието му
било грубо и арогантно, тъй като на настояването да предприеме нещо, отговорът
бил: “той е пътник“, след което „стига бе момче, се мори, не видя ли, че
умря“.
На пострадалия не бил подаден
кислород, нито бил реанимиран за стимулиране на дишането и сърцето, като една
от причините за смъртта била именно липсата на реанимационна
апаратура в автомобила. Заявява се също така, че квалификацията на медицинския
специалист не отговаряла на изискванията на чл.183 ал.1 ЗЗдр.,
като поведението му било неправомерно, несъответстващо на правната уредба и
медицински стандарти, включително е направена констатация за допусната лекарска
грешка от последния. Основанието за реализиране на деликтната
отговорност се свеждало до нарушаване на общата забрана да не се вреди другиму,
установена в чл.45 ЗЗД. Цитирани са текстове от ЗЛЗ в подкрепа на твърденията
за неспазване на утвърдените медицински
стандарти, като поведението на служителя на ответника следвало да се счита за противоправно и несъвместимо с добрата медицинска практика.
Конкретната причина за случилото се била некомпетентност на екипа и подценяване
на животоспасяващата ситуация.
Описани са детайлно
взаимоотношенията между ищцата и с. и преди настъпване на смъртта му, както и
състоянието на първата след претърпяната загуба.
В постъпилия от ответника отговор се
оспорва предявения иск като неоснователен. Заявява се, че липсва противоправно поведение на служител на ответника, което да
е в причинна връзка с настъпилата смърт на В. . Подробно са изброени
обстоятелствата, по които не се спори- факта на настъпилата смърт, наличието на
трудово правоотношение с „М. ****“ЕООД във връзка с изпълнение на трудовите
задължения, по повод на което пострадалият е поразен от електрически ток.
Уточнява се, че липсват противоречия и по повод на конкретните обстоятелства,
при които е настъпил инцидента- мястото на злополуката, действията на
пострадалия, офазяването на металния кухненски плот,
където именно е осъществен допира с ръцете на В. . Нямало разнопосочни позиции
относно факта на настъпилата смърт по време на транспортирането на пострадалия
с линейката, както и каква е непосредствената причина за смъртта- протичането
на електрически ток със стойност над допустимата. Не се спорило, че веднага
след случилото се е имало обаждане на телефон 112, по повод на което в
Районната координационна централа на ЦСМП е постъпил сигнал и създадена мисия
№22077, възложена и изпълнена от мобилен екип на ответника-екипът на филиала за
спешна медицинска помощ гр.Созопол.
Оспорват се твърденията, че на място е
изпратен долекарски екип, както и че същият се е
придвижвал с обикновен транспортен автомобил. Изразено е несъгласие с
изнесеното в исковата молба, че не са извършени никакви реанимационни
дейности, че екипът е некомпетентен, че реакцията му неадекватна,
непрофесионална, несъответстваща на приложимите медицински стандарти, както и
че се касае до поведение несъвместимо с добрата медицинска практика. Отделено е
внимание за обсъждане изявленията за липса на необходимото оборудване в медицинския
автомобил. В тази връзка са изложени подробни доводи и съображения. Уточнява
се, че съгласно щатното разписание на ЦСМП-Бургас, в частта му за филиал за
спешна медицинска помощ в Созопол имало предвидени два екипа-единият от които
мобилен лекарски такъв. Веднага след постъпване на сигнала мисията била
възложена на лекарски екип включващ- лекар д-р В.М.Ц. и шофьор на линейка. Направен
е коментар на квалификацията на лекаря, служител на ЦСМП-Бургас във
ФСМП-Созопол, който имал завършено медицинско образование с две специалности-
вътрешни болести и кардиология, последната от които от съществено значение за
настоящия случай. Касаело се за лекар с дългогодишен професионален стаж, голяма
част от който във ВМА-София. Лекарският екип пристигнал на място в 09.15 часа-в
рамките на 5 минути от стартиране на мисията, като в тази връзка е цитиран
стандарта за спешна медицина към Наредба №3/06.10.2017г., издадена от министъра
на здравеопазването. Мобилният екип отпътувал на 7-та минута от пристигането си
на място, като били изпълнени всички изисквания на стандарта, в това число и
тези за времевите рамки, зададени с цитирания подзаконов нормативен акт.
Сочи се също така, че за изпълнението
на мисията са съставени всички необходими документи, видно от които пострадалият
е намерен на място в безсъзнание, след удар от електрически ток. Горните били
попълнени коректно с отбелязване данните за сърдечна и дихателна честота, пулс
и др. В документация е отразено също така, че са проведени в пълен обем
КПР/действия по кардиопулмонална ресусцитация/,
поставена е инжекция-адреналин-1 ампула, както и кислородна маска. Заявява се в
тази връзка, че в случая меродавна е преценката на лекаря за състоянието на
пациента. Изразено е становище, че цитираните в исковата молба изрази, дори да
се приеме, че тези думи са били казани от лекаря, няма как да бъдат
квалифицирани като грубост и арогантност. Спешният мобилен екип бил
единственият възможен /при липса на реанимационен
такъв/, който да изпълни мисията, освен това се явявал най-близкостоящ
и достатъчно компетентен.
Обърнато е специално внимание на
оборудването на линейката- санитарен автомобил марка „Ситроен Берлинго“, с регистрационен номер СА 9486 КР, като в тази
връзка се уточнява, че това е медицинско превозно средство, което също така е
предназначено за оказване на спешна медицинска помощ. На ФСМП-Созопол били
зачислени ЕКГ апарат и дефибрилатор и тъй като едната
линейка не била в движение, апаратурата се ползвала от мобилния екип,
придвижващ се с посочения по-горе автомобил.
Според ответника всички действия на
ЦСМП-Бургас, съответно неговите служители били в съответствие с правилата и
стандартите за добра медицинска практика и оказване на спешна медицинска помощ.
Налице била необходимата компетентност и професионален опит, като правилно са
осъществени телекомуникационният и екипният триаж.
Крайният негативен резултат с явявал неизбежен, като избягването му и промяната
не била във властта на спешния екип. Този резултат не бил в причинна връзка с
поведението на спешния мобилен лекарски екип. Изразено е становище, че не са
налице условията и предпоставките за ангажиране отговорността на ответника
спрямо ищцата, тъй като липсвало неправомерно негово поведение, съответно на
негови служители и причинна връзка с настъпилата вреда.
Дори да бъде прието наличие на противоправно поведение на ответника /респ. негов
служител/, то се касаело за хипотеза, в която е налице съпричиняване,
както от страна на работодателя „Ма. ****“ЕООД, така и от страна на
пострадалото лице. Заявена е и позиция, че търсеното обезщетение е в
необосновано завишен размер.
Съдът е конституирал като трето лице в
процеса ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ №7, ет.5, както и
наследниците на В.М.Ц.- починал след образуване на делото. С определение от
08.10.2021г. е отменено определение №260737 от 16.04.2021г. в частта му, в
която са конституирани Д.Б.Ц., ЕГН **********,
А.В.Ц., ЕГН ********** и Д.В.Ц., ЕГН ********** като трети лица- помагачи на
страната на ответника.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На
28.05.2019г. В. П. В. , ЕГН **********- с.
на ищцата започнал да полага труд при работодателя „М. ****“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.София. По силата на възникналото трудово правоотношение
изпълнявал длъжността б. в б. „Х.“-гр.Созопол. На 29.05.2019г. сутринта около
09.00 часа, във връзка със започналите дейности по подготовка на обекта за
работа през летния сезон, се наложило да влезе в заведението през прозорец,
предназначен за подаване на храна. Електрическата инсталация на помещението не
била изправна, поради което и голяма част от уредите в кухнята се оказали под
напрежение. В. се подпрял с двете ръце
на метален плот, находящ се от вътрешната страна на
помещението, който бил в контакт с хладилна витрина и през тялото му протекъл
електрически ток със сила най-малко 183 мА, над
допустимите стойности за човешкото здраве. Инцидентът бил възприет от негови
колеги, които след като изключили захранването, го извадили от помещението и
започнали да му оказват първа помощ. След позвъняване на тел.112 с молба за
изпращане на екип и линейка на повикването се отзовал лекарски екип от
ФСМП-Созопол, пристигнал на място в 09.15 часа, включващ- лекар д-р В.М.Ц. и
шофьор на линейка. Превозното средство, с което се осъществявала мисията било
тип- санитарен автомобил марка „Ситроен Берлинго“ с
регистрационен номер СА 9486 КР. Тъй като състоянието на пострадалия било преценено
като критично, след прегледа му лекарят взел решение за незабавното му транспортиране
към гр.Бургас. По пътя обаче въпреки проведените реанимационни
действия, В. починал.
За
изясняване на обстоятелствата от значение за спора по делото са представени множество
писмени доказателства: постановление за обявяване съществуване на трудово
правоотношение, удостоверение за наследници на починалия, трудов договор и
длъжностна характеристика на В.Ц., удостоверение за трудов стаж, месторабота и
изпълняваните длъжности от лекаря, правилник за вътрешния трудов ред на
ЦСММП-Бургас и утвърдено длъжностно щатно разписание. Приобщени са, включително
в оригинал издадените фиш за спешна медицинска помощ, протокол за починал болен
по време на спешен транспорт, реанимационен лист и
електрокардиограма, всички от 29.05.2019г. Ангажирани са доказателства за
предоставянето за ползване на процесния санитарен
автомобил и заприходяването му впоследствие като
собственост на ФСМП-Созопол, както и за ремонта на реанимобил
марка „Ситроен Джъмпър“. Приложени са също така
заверено копие от книга за повикванията в ЦСМП-Бургас, инвентаризационен опис и
сравнителни ведомости на активи, опис на оборудване на санитарна линейка,
протоколи за приемане и предаване на МПС.
Приети са и материали от досъдебно производство №105/2019г. по описа на
Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура гр.Бургас, имащи отношение към
предмета на спора.
В
показанията си свидетелят И. Н. сочи, че в деня на инцидента се намирал в
непосредствена близост до заведението, когато чул шум и писък, както и
викове:“удари го тока“. По най-бързия начин, заедно с брат си се придвижил по
посока към бара и изключил шалтера, захранващ цялата
сграда. След спирането на тока пострадалия издишал дълбоко въздух и се
отпуснал. Извели В. навън, отворили му устата, а той започнал да диша през
голям интервал от време, като зениците му се смалили от светлината. Линейката
спряла зад гърба им, като лекаря и шофьора се разпоредили да слагат пациента в
носилката, за да го откарат в болницата в Бургас. Последният в безсъзнание бил
поставен в полуседнало положение, като му сложили
кислородна маска. Не видял да се премери кръвното или извърши някаква
манипулация по отношение на потърпевшия.
Л.
Н. споделя, че работил като с. в гр.Созопол в деня на злополуката. След като
чул викове и тъй като бил приятел със служителите в заведението незабавно
реагирал. Двамата с брат му действали бързо и обиколили помещението, като
успели да отворят вратата и спрат захранването. На влизане в кухнята
констатирал, че В. е влязъл през прозореца, който е с подвижно стъкло. Тялото
му било на земята, а краката на металния шкаф. След изключване на тока
пострадалия се отпуснал, издишвайки въздух. Изнесли го навън, като В. бил в
безсъзнание, дишал и имал учестен пулс. Линейката
дошла бързо, но била тип- пикап. Докторът им обяснил
да качат пострадалия в автомобила, както и че по пътя ще направи всичко
необходимо, за да му помогне. При поставянето му в носилката пациентът не бил в
легнало положение.
Свидетелят
Н. Н. споделя, че живее с ищцата на съпружески начала. Описва начина, по който
последната е възприела новината за случилото се със с. и, като проследява
влошеното и емоционално състояние след инцидента, наложило консултация със
специалист- психиатър и провеждане на медикаментозна терапия. Заявява, че
тежката мъка и търпените страдания продължават и понастоящем, тъй като майката
и с. и са имали много силна връзка.
Разпитан
в качеството на свидетел Н. С. си спомня за случилото се, като уточнява, че
работил в процесното заведение. Споделя, че влязъл в
помещението след братята Н. и възприел пострадалия да лежи на земята в
безсъзнание. Веднага извикали линейка, като пристигнал автомобил- пикап, в който качили В. . Пространството отзад в
автомобила било много тясно, като имало две седалки в задната му част, на които
седнали той и лекарят. Пациентът поставили в полуседнало
положение. Докторът сложил кислородна маска на лицето на В. и след това друга
под формата на балон, с която ръчно му подавал кислород. После разпоредил на
свидетеля да удря пострадалия в областта на сърцето с юмрук. Стигнали до Атия,
когато лекарят съобщил, че пациентът е починал. Според С. медикът въобще не
докоснал приятеля му, включително не видял поставяне инжекция на пострадалия.
Показанията на свидетелите съдът намира за достоверни и
последователни, като ги цени изцяло, с изключение на заявеното от Н. С., че
лекарят не е докосвал пациента и не бил поставил инжекция по време на
транспортирането му. Съдът поставя под съмнение изявленията на този свидетел в
посочената им част, тъй като счита, че от една страна последният няма
медицински познания, за да се ориентира и оцени правилно проведените действия
по реанимация на пациента, а от друга страна самият той е бил поставен в
нетипична, изключително стресова и критична ситуация, която в конкретния случай
е повлияла на възможността му да възприеме адекватно и запомни всички
подробности, свързани с оказване помощ на приятеля му. Тези му изявления се
опровергават и от отразеното в съставения на 29.05.2019г. реанимационен лист,
в който е отбелязана предприетата по отношение на пациента кардиопулмонална ресусцитация/КПР/.
Вещото лице
Андрей Стоянов квалифицира състоянието
на ищцата като посттравматично стресово разстройство. Описва влиянието на
заболяването върху качеството на живот и в социален план, като се спира
включително на начина на лечение и терапията, необходима за смекчаване
остротата на симптоматиката.
По делото е назначена и изготвена съдебно- техническа експертиза
от заключението, на която
се установява, че електрическата
инсталация в заведението не
е била в изправност. На 29.05.2019г. пострадалият е влязъл в съприкосновение с металния плот, който е бил под напрежение, поради контакт с електрически консуматори, чиито корпуси също са
били под напрежение. В. долепил двете си ръце до плота, попадайки под въздействието на така нареченото „допирно напрежение“. Горното
е довело като последица до затваряне на електрическата
верига и протичане на ток през
тялото му по пътя ръка- ръка или ръка-
крак, т.е. през сърдечния мускул и вътрешните му органи. Силата
на тока, според становището
на вещите лица е била най-малко
183мА, като този преминал през тялото
на пострадалия променлив
ток се смята за безусловно опасен за човешкото здраве. Експертизата е посочила марката и модела на санитарния автомобил, описани са в детайли
размерите, включително на отделението
за пациента и оборудването на медицинското
превозно средство. Изразена
е позиция, че процесният автомобил
по отношение на геометричните си размери
се доближава в най-голяма
степен до линейка тип А1, а по отношение на оборудването
е имал такова, необходимо за линейка тип В, без апарат за пулверизиране. В съдебно
заседание вещото лице доцент Лецковска
уточнява, че в процесния автомобил е
имало стандартна носилка, поради което и е нямало пречки пострадалият
да легне в нея.
Заключенията на вещите
лица са обективни, безпристрастни и пълни, поради което съдът
ги цени без резерви.
В хода на производството
са назначени единична и тройна съдебномедицински експертизи. В представеното от вещото лице Дияна Богданова
заключение е възприета позиция, че веднага след инцидента пострадалият
е имал сърдечна дейност и шокови стойности на хемодинамиката. Формиран е извод, че напълно запазените вътрешни органи, в това число и миокарда, липсата на електроотметки по тялото на пострадалия и слабо изразените мозъчен и белодробен оток, типични за сърдечен арест давали
основание да се предположи с голяма вероятност, че при адекватни спешни мерки-интубация, дефибрилация,
подаване на кислород и вливания на водно-солеви разтвори е можело пациентът да бъда спасен- в това
число кората на главния мозък. Мотивирано е в тази връзка мнение, че липсата на реанимобил и реаниматорен екип са се оказали решаващи за настъпвавето на смъртния изход, тъй като
насоченият лекарски екип не е бил в състояние да проведе необходимите спешни мерки.
Вещите лица, изготвили тройната
съдебномедицинска експертиза- специалисти по спешна медицина, интензивно
лечение и анестезиология и кардиоравматология и ехокардиография са
квалифицирали състоянието на В. П. В. след претърпения от него токов удар и в
момента на пристигане на лекарски екип на мястото на инцидента като критично,
тъй като пациентът е бил с тежки нарушения в съзнанието- в безсъзнание, с абнормни стойности на циркулацията - шоково състояние по
типа на прогресивен кардиогенен шок, със запазено
спонтанно дишане, проходими дихателни пътища и учестен
пулс, зениците се свили след отваряне на устата и поява на дишане. Изразено е
убедително становище, че при пристигане на спешния екип на място, пострадалият
не се е намирал в кардиопулмонален арест (сърдечен
арест), при наличие на дихателна активност и пулс. В. бил в безсъзнателно състояние, определено като
преагонално (безсъзнание, неефективна циркулация), с
прогресивно отпадане впоследствие на циркулаторната и
дихателната функция по време на транспорта. Сочи се от експертите, че категоризацията на спешните пациенти, според
триажните категории, визирани в медицински стандарт „Спешна медицина"
(Глава втора, раздел II т. 8) в извънболничната част
на спешната медицинска помощ има два основни аспекта- първият е резултатът от
проведеното телефонно интервю (телекомуникационен триаж)
при поемането на инцидента от Районната координационна централа (РКЦ) и
отразява степента на спешност, определена като приоритетен екипен триаж, а вторият е под формата на медицинския триаж на мястото на инцидента. Категорията на приоритетен
екипен триаж, в конкретния случай е правилно
определена от телекомуникационния триаж. Касаело се
за критичен спешен пациент (код червено - А1)-
такъв, който е с животозастрашаващи признаци и
симптоми вследствие заболяване или увреждане с висока вероятност от летален
изход, ако не се предприемат незабавни интервенции за предотвратяване на последваща нестабилност на дихателната функция,
циркулацията и/или неврологичната функция. Спешен пациент с определена триажна
категория А1 налагал незабавно осигуряване на максималните диагностични и
терапевтични възможности в областта и обхвата на специалността "Спешна
медицина" посредством приложение на напреднали техники за поддръжка на живота
(Advanced Life Support) и всички останали ресурсни възможности от лекарски
екип с най-висока компетентност или от екип с по-ниска компетентност под
медицински контрол. Определената от РКЦ триажна категория за приоритетен екипен
триаж, според вещите лица, е правилна, съобразно
резултатите от телефонното интервю и естеството на инцидента.
Тази триажна категория е диктувала
единствено приоритетен екипен триаж(типа на
изпратения екип), но не определяла и обвързвала това с типа на медицинското
превозно средство (линейка), което да бъде насочено към адреса. Уточнява се, че
по дефиниция на стандарта „Спешна медицина" за спешен наземен транспорт реанимационният екип винаги обслужва спешните пациенти с
линейка тип С (реанимобил). В процесния
случай, екипът на ЦСМП - РКЦ кодирал и
определил вярно триажната категория на повикването за В. В. , при спазен
времеви стандарт за пристигане на екипа на мястото на инцидента, който е до 8
минути (5 минути в канкретния казус). При подобен тип
кодировка (А1 - код червено) на повикването, екипът на РКЦ е имал по протокол
четири възможности за избор какъв тип спешен екип да бъде изпратен на адреса -
първа - реанимационен екип (РЕ), втора- лекарски екип
(ЛЕ), трета - долекарски екип (ДОЛ), четвърта - домедицински екип (ДОМ), всички в низходяща степен на
приоритет съобразно възможностите- т.е при възможност за избор между екипи
които ще стигнат до 8 мата минута се изпраща първо реанимационен
- като общ знаменател за приоритетния екипен триаж и
най-важен фактор при всички случаи е времето за пристигане на същия на място -
т.е. най-близкия до адреса. Протоколите за телекомуникационен и приоритетен
екипен триаж диктуват, че при повикване, кодирано
като код червено А1- критичен спешен пациент, РКЦ може да изпрати ЛЕ само ако: 1. Има наличен свободен РЕ, но той е
с голяма отдалеченост и не може да покрие времевата рамка за този тип код (до 8
минути) и 2: Няма наличен или свободен РЕ, който сценарий се е изпълнил в
конкретния случай. Вещите лица специалисти в областта на реанимацията и интезивното лечение са констатирали, че Районната координационна централа е действала
съобразно протоколите за телекомуникационен и приоритетен екипен триаж, като в случая е спазена първо възможността за
отзоваване на най-близкия по време мобилен спешен екип при липса на вариант за
избор в този момент. ЦСМП Бургас и Районната координационна централа са
действали съобразно стандарта „Спешна медицина“, протоколите на
телекомуникационния и приоритетен екипен триаж с
решение за изпращане на лекарски екип (възможно най-компетентен), при липса на реанимационен екип със спазена до 8 минути времева рамка
(диктуващ приоритет) съобразно определената при В. В. триажна категория на повикването - А1 код
червено - Критичен спешен пациент.
Изрично се сочи в заключението, че по
времето на инцидента в сферата на системата за спешна медицинска помощ не са
наложени нормативно и не са действали императивно диагностично- терапевтични
протоколи и алгоритми за поведение при поражения от електрически ток, както и
при всякакви други спешни състояния, с които лекарския екип е трябвало да се
съобразява. В конкретния случай от компетенциите и задълженията на лекарския екип е било да оцени
състоянието на В. на място, да предприеме начални лечебни
действия и при нужда (ако пациента е обект по индикации, дефинирани в
стандарта) да осъществи спешен медицински транспорт с продължаващи
лечебно-диагностични действия по време на транспорта до лечебно заведение за
болнична помощ. В този смисъл, според експертизата, при пострадалия са
проведени първоначална оценка на състоянието- оценка на жизнените функции-
дишане, пулс, артериално налягане, съзнание- и е взето решение за приоритетен
бърз транспорт. Лекарският екип е действал самостоятелно, съобразно
професионалните компетенции, познанията и уменията, изискващи медицинска помощ
при конкретната спешна болестна патология. Водещи синдромокомплекси
в състоянието на В. В. при пристигане на
лекарския екип на място са били шокова циркулация и безсъзнателно състояние при
запазена дихателна функция и проходими дихателни пътища. Взетото решение за
приоритетен бърз транспорт е в синхрон със световните диагностично-терапевтични
алгоритми на службите за спешна медицинска помощ, съобразно състоянието на
пациента при поражения от електрически ток - бърза оценка на място на жизнените
функции при наложителен приоритет бърз транспорт, който надделява над лечебните
действия на място с максимален престой на екипа до 10 минути. В първоначалната
оценка на пациенти с поражения от електрически ток винаги следва да се оцени
наличието или липсата на сърдечен арест, като такава оценка е направена от
екипа. Наличието на сърдечен арест на мястото на инцидента при пристигане
задължава всеки спешен екип да стартира кардиопулмонална
ресусцитация (КПР) незабавно след идентификацията на
ареста, независимо от наличието или липсата на диагностично-терапевтични
протоколи и алгоритми (основна професионална компетентност в спешната
медицина). При В. В. са липсвали данни
за сърдечен арест при пристигане на спешния екип на място. Действията на
лекарския екип по време на транспорта са предприети в контекста на
преминаването на пациента от преагонално в агонално състояние - реанимационни
дейности. Предприета е кислородотерапия с подпомагане
на дихателната финкция с дихателен мех и лицева маска
и маньоври за поддръжка на проходимост на дихателните пътища, с приложена
лекарствена терапия под формата на адреналин. Тези неотложни действия след
пристигане на място и по време на транспорта са били правилни, съобразно
състоянието на пациента, и са били в професионалните компетенции и възможности
на спешния екип.
Вещите лица са описали подробно кардиопулмоналната ресусцитация като
вид медицинска процедура, комбинираща гръдни компресии, често с вентилация, с
цел ръчно да запази мозъчната дейност, до предприемане на последващи
мерки за възстановяване на спонтанната циркулация при пациент със сърдечен
арест. Уточнили са в какви състояния и при кои пациенти следва да се прилага КПР,
както и че при пристигане на място правилно КПР не е приложена. Приели са след
анализ на медицинските документи и съобразявайки свидетелските показания, че
данни за приложена дефибрилация и електрокардиографски
мониторинг по време на транспорта не са налични. Мотивирали са категорична
позиция, че в случая прогреса на шоковото състояние по време на транспорта с
отпадането на дихателната и циркулаторната функция (преагонално към агонално състояние)
е диктувал приложението на реанимационни действия (по
дефиниция включват някои от техниките в състава на BLS или
ALS) като цяло, излизайки от протоколите за изпълнение на
КПР в частта сърдечен арест - Advanced Life Support. От лекарския екип на ФСМП -
Созопол са приложени реанимационни действия съобразно
знанията, възможностите и професионалната му компетентност в синхрон с добрата
медицинска практика в областта на Спешната медицина- клиничен мониторинг на
жизнените показатели, кислородотерапия, вентилация с Амбу мех и херметична лицева маски, мануална
поддръжка на свободнопроходими дихателни пътища и
лекарствена терапия - инжектиране на адреналин, в условията на спешен
транспорт.
Важно е да се отбележи, че според
експертизата при установените по делото размери на санитарния отсек на автомобила, начина на поставяне на носилката,
положението на пациента и наличното оборудване е било възможно да се приложат
конкретните описани реанимационни действия, които са
били доказателствено неефективни съобразно острата
патология и критичното състояние на В. В. . Наличното оборудване в санитарния
автомобил не е предполагало възможност за приложение на сърдечна дефибрилация, но при пациента са липсвали данни за необходимост
от предприемането на такава. Уточнили са, че при пострадалия В. е било възможно да бъде приложена вентилация и
необходимата кислородотерапия в полулежащо
положение, като подобна позиция в някои случаи е препоръчителна при пациенти в
безсъзнание поради намален риск от аспирация на стомашно съдържимо в трахеобронхиалното дърво.
Експертизата е констатирала, че при реагиране
на настъпилата злополука на 29.05.2019 г. с пострадалото лице е спазен
медицинския стандарт „Спешна медицина" по отношения на действията на
спешния лекарски екип - извършена е спешна оценка на състоянието на място с триаж и оценка на виталните белези, взето е правилно
решение за приоритетен бърз транспорт до лечебно заведение за болнична помощ,
извършен клиничен мониторинг и реанимационни действия
за подпомагане на жизнените функции под формата на кислородотерапия,
изкуствена вентилация, лекарствена терапия и поддръжка на свободнопроходими
дихателни пътища в условията на спешен транспорт. Изпращането на лекарски екип
на мястото на инцидента при липса на друга възможност с пристигането му на 5 тата минута от поемането на адреса в случая е в стриктно
изпълнение, в синхрон и в рамките на стандарта „Спешна медицина". Предприетите
медицински действия от спешния екип в отделните етапи по обслужване на спешния
пациент са медицински обосновани и правилни, съобразно установеното състояние
на спешния пациент и естеството на инцидента. Пациентът е подлежал на реанимационнои мероприятия по време на транспорта, които са
предприети съобразно професионалната компетентност и възможностите на спешния
екип.
В обобщение и без всякакви колебания
вещите лица са достигнали до заключение, че смъртта на В. В. е настъпила в резултат на продължително надпрагово въздействие от променлив електрически ток,
довело до остра сърдечно-съдова (кардиогенен шок) и
дихателна недостатъчност, усложнени с мозъчен и белодробен оток. Въздействието
на електрическия ток в процесния случай е било
достатъчно силно и продължително, за да доведе до необратими патологични
промени в мозъка и сърдечната функция с резултантна картина на преагонално (безсъзнание, неефективна циркулация, хипорефлексия) и агонално
(отпадане на сърдечната дейност, арефлексия, апнея) състояние, с пряк резултат летален изход в
непосредствения посттравматичен период.
Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената тройна съдебно- медицинска експертиза, като
счита, че вещите лица задълбочено, мотивирано и изчерпателно са отговорили на
всички, поставени от страните въпроси. Настоящият състав възприема позиция, че заключението
на първата, назначена по делото съдебномедицинска експертиза в частта му, в
която се приема наличие на сърдечен арест при пациента и се сочат конкретни реанимационни дейности, които е трябвало да бъдат извършени,
както и в частта му, в която се излага, че е трябвало мисията да се проведе
единствено и само от реанимационен екип и с линейка
тип С, не е съобразено с наличните по делото данни- приобщената медицинска
документация, като не са анализирани и отчетени вярно изискванията и
препоръките на медицински стандарт „Спешна помощ“ и протоколите за
телекомуникационен и приоритетен екипен триаж, поради
което и не го цени в тази му част.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск се основава на фактическия състав на чл.49 ЗЗД, като се търси обезщетяване на вредите, намиращи се в причинно- следствена
връзка с противоправно поведение на служители на ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. За да възникне отговорността по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на
следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия; вредите да са причинени
от лице, респ. лица, на които по чл.49
ЗЗД- ответникът е възложил работа; вредите да са причинени при или по
повод изпълнението на работата, възложена от ответника; служителят да има вина
за причинените вреди.
По делото не се спори относно конкретните обстоятелства, при които е настъпил инцидента- мястото на злополуката, действията на пострадалия, протичането на ток по металния кухненски плот, с който последния е бил в пряк контакт. Не са налице противоречиви позиции и по повод приемането на повикването в РКЦ на ЦСМП-Бургас, категоризирането на случая и изпращането на екип на място, който се е придвижвал с описания по-горе санитарен автомобил марка „Ситроен Берлинго“, както и че по време на транспортирането на пострадалия е настъпила неговата смърт. Безспорно е установено наличието на трудово правоотношение между лекаря, ръководил екипа, осъществил мисията В.Ц. и Център за спешна медицинска помощ-Бургас, което пък установява надлежна легитимация на ответника да отговаря по реда на чл.49 ЗЗД.
Спорът е концентриран относно това осъществени ли са противоправни и виновни действия от служители на ответника при извършване на възложената им работа, свързана с оказване спешна помощ на пострадалия и конкретно допусната ли е лекарска грешка по време на изпълнение на мисията. Противоположни становища са изразени и по въпроса дали е налице виновно поведение, изразяващо се в изпращане на мястото на инцидента на автомобил от вида и с оборудването на процесния.
Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗЗ
медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на
утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Според чл.80 ЗЗ качеството на медицинската помощ се
основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6 ал.1 от Закона за
лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и
утвърдени по реда на чл.5 т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и
лекарите по дентална медицина.
Основните принципи на правото на медицинска помощ, уредени в чл.81
ал.2 ЗЗ, са своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ.
Отговорност за медицински деликт (лекарска грешка) възниква при всяко неизпълнение на професионалните задължения на лекаря за извършването на преглед, консултации, лечение и други. В настоящия случай следва да се приеме, че в обхвата на горната категория несъмнено влиза поведение, изразяващо се в пренебрегване на дължимите медицински дейности от обхвата на стандарта по спешна медицина и протоколите на телекомуникационния и приоритетен екипен триаж, която деятелност се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, утвърдените правила, както и с основните принципи на правото на медицинска помощ- своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ и е довела като последица до причиняване увреждане на пациента.
Съдът счита, че такива незаконосъобразни действия не се установяват при внимателен анализ на всички, събрани по делото доказателства като не са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника- възложител.
В конкретния казус след приемане на
повикване, кодирано като код червено- критичен спешен пациент екипът на
ЦСМП-Бургас и Районната координационна централа е действал съобразно стандарта
по спешна медицина и протоколите на телекомуникационния и приоритетен екипен триаж, решавайки да изпрати лекарски екип (възможно
най-компетентен), при липса на реанимационен екип,
със спазена до 8 минути времева рамка, което в случая е било диктуващото
приоритет обстоятелство. Предприетите на
място медицински действия от спешния екип в отделните етапи по обслужване на
спешния пациент са медицински обосновани и правилни, съобразно установеното
състояние на спешния пациент и естеството на инцидента. Пострадалият не се е
нуждал от прилагане на КПР при пристигане на екипа, като след взимане на
решение за транспортирането му към болнично заведение в Бургас е подлежал на реанимационни мероприятия, предприети съобразно
професионалната компетентност и възможностите на спешния екип. Съдът приема, че
са изпълнени реанимационни действия за подпомагане на
жизнените функции на В. като му е
подаван кислород, приложена е лекарствена терапия и са поддържани свободнопроходими
дихателните му пътища в условията на спешен транспорт. Осъществяването на тези,
изброени дейности включително поставяне на адреналин, настоящият състав счита,
че се установява по несъмнен начин след обсъждане на събраните по делото
доказателства. Съдържанието на съставените, във връзка с предприетата мисия,
медицински документи и отразяващи проведените манипулации от лекарския екип, не
е опровергано в хода на производството, като успешно насрещно доказване в тази
връзка не е проведено. Вещите лица са изключили необходимостта от прилагане на сърдечна
дефибрилация и интубиране
на пациента, поради което и липсата на подобно оборудване в линейката няма как
да е в причинна връзка с настъпилия летален резултат. Казаното важи и за
позицията на пострадалия, като експертизата в тази връзка изрично сочи, че подобна-полулегнала
позиция в някои случаи е препоръчителна при пациенти в безсъзнание, поради
намален риск от аспирация на стомашно съдържимо в трахеобронхиалното
дърво. Поставянето на адреналин също не е било от степен да предотврати
настъпилите неблагоприятни последици, като в тази връзка е важно да се спомене,
че дори да се приеме обратното, а именно че такава процедура не е приложена, не
се касае за пропуск, който е в причинна връзка с настъпилата смърт.
Непосредствената причина за смъртта на В. В. е продължително над 10 секунди /при
съобразяване на обстоятелството, че свидетелите са се нуждаели от време, за да
стигнат до вратата на заведението и след отварянето и да прекъснат подаването
на електрическия ток/ надпрагово въздействие от
променлив електрически ток, довело до остра сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност, усложнени с мозъчен и белодробен оток. Въздействието на
електрическия ток в процесния случай е било
достатъчно силно и продължително, за да доведе до необратими патологични
промени в мозъка и сърдечната функция, изводими от състоянието на пострадалия,
квалифицирано от медицинската експертиза като преагонално
(безсъзнание, неефективна циркулация, хипорефлексия)
и агонално (отпадане на сърдечната дейност, арефлексия, апнея) състояние, с
пряк резултат летален изход в непосредствения посттравматичен период. Последното
безспорно е предизвикано и причинено от въздействието на тока и е било
необратимо, като последица от настъпилите и описани по-горе поражения в
организма на пострадалия. При тази сериозна и необратима увреда
на мозъка и сърцето на пострадалия проведените
реанимационни дейности обективно е нямало как да дадат
и предизвикат търсения и желан резултат- стабилизиране на пациента.
Настоящият състав счита, че по делото не
се установява конкретно противоправно поведение на
лекарския екип и в частност на вземащия решения ръководител на същия- В.Ц.. Неспазване и неприлагане на необходимите медицински стандарти и добрата медицинска
практика не се констатира, поради което и настоящия случай оказаната
медицинска помощ се явява своевременна и достатъчна в съответствие с принципите
в чл. 81 ал.2 ЗЗ. Виновно поведение и осъществяване на незаконосъобразни
действия на други служители на РКЦ на ЦСМП-Бургас във връзка с категоризирането
на случая и изпращането на екипа на място, придвижващ с описания по-горе
санитарен автомобил марка „Ситроен Берлинго“, които
да са в причинна връзка с настъпилия противоправен
резултат също не са доказани в хода на процеса. В случая е изпратен най-близкия
по време мобилен спешен екип, при липса на възможност за избор между други
варианти в този момент. Вече се посочи, че лекарският екип е бил възможно
най-компетентен, при липса на реанимационен такъв и
необходимост от спазване на времевата рамка от 8 минути, съобразно определената
при В. триажна категория.
След като не е доказано противоправно и виновно поведение от изпълнителя на работата, което да е в пряка причинна връзка със конкретен вредоносен резултат, то искът против възложителя на същата- ЦСМП-Бургас е неоснователен.
При този изход на спора на ответника
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на
5 965.90 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.И.Ж., ЕГН ********** от гр. Ш. ул. “Хр.Г.“ №**,
ет.*, ап.*
иск срещу Център за спешна медицинска помощ- Бургас, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Успенска“
№1, ет.2 за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 000/петдесет
хиляди/ лева, предявена като частичен иск от сумата от 200 000/двеста
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие смъртта на сина и В. П. В. .
ОСЪЖДА Р.И.Ж., ЕГН ********** от гр. Ш. ул. “Хр.Г.“ №**,
ет.*, ап.*
да заплати на Център за спешна медицинска
помощ- Бургас, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Успенска“ №1, ет.2 сумата от 5965.90/пет хиляди
деветстотин шестдесет и пет лева и деветдесет стотинки/ лева, представляваща
направени разноски по делото.
Решението е постановено при участието на
ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ №7, ет.5
като трето лице- помагач на ответника Център за спешна медицинска помощ-
Бургас.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: