РЕШЕНИЕ
№
гр.София, ……………….. г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В
състав в публичното заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка Чолева
при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на
прокурора .................... като разгледа докладваното от съдията Иванова в.гр.дело
N: 15 309 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 443838 от 28.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 727/2017 г. по описа
на СРС, ІІІ ГО, 81 състав, К.Е.С., ЕГН ********** е осъден да заплати на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК ********* на основание чл.422 ГПК във вр. с
чл.415, ал.1 ГПК и чл.213, ал.1 КЗ /отм./ сумата 1 189,55 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470415151549681/ реф.№
50-01600-11385/15/, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 27.10.2016 г. до окончателното й
изплащане.
Със същия съдебен акт К.Е.С. е осъден да
заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД сумата 355,00 лева – направени
разноски по делото, както и кумата 283,00 лева – направени разноски по
заповедното производство.
Така
постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника К.Е.С.. Във въззивна
жалба се поддържа, че решението е неправилно, необосновано, незоконосъобразно,
постановено при нарушение на съдопроизводст-вените правила. Наведени са доводи,
че изводът на съда, че ищецът е доказал изцяло по основание и по размер
заявената от него претенция е необоснован, направен при съществено нарушение на
правилата на ГПК, уреждащи режима на доказване в гражданското съдопроизводство;
че констатацията, че ответникът е записал в констативния протокол за ПТП от
09.11.2005 г., че е изпреварвал в аварийната лента, което било отразено и от
водача на л.а.“Пежо“ в графа „Забележка“, е невярна, доколкото видно от
съдържанието на този протокол подобни изявления в него не се съдържат, с оглед
на което обективираното в мотивите на решението, че жалбоподателят е осъществил
деликт при управление на автомобила си и виновно е нарушил ЗДвП е изцяло
голословно и произволно – същото не намира опора и не са подкрепя от събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Сочи и че изложените в отговора на
исковата молба обстоятелства по никакъв начин не се опровергават от събраните в
съдебното производство доказателства, поради което изводът на съда за виновно
поведение на жалбоподателя е незаконосъобразен.
Моли
да се отмени атакуваното решение и да постанови ново такова, с което да се
отхвърли изцяло предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждането
на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр.София в
срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозирал отговор на въззивната жалба. Със
становище с вх.№ 149980/03.12.2019 г., е оспорил жалбата с аргументи за
неоснова-телност на наведените в нея доводи и за правилност на атакуваното
първоинстан-ционно решение.
Моли съда да потвърди решението на обжалваното
СРС. Претендира присъждането на разноски.
Софийски
градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства
съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК намира за установено
следното:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му –
в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по
тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка
настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и
процесуално допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада
в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата
доводи.
Първоинстанционният
съд е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ от 2005 г. /отм./ за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на
оспореното от длъжника К.Е.С. вземане на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, за
което по реда на чл.410 ГПК е издадена на 02.11.2016 г. заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д.№ 60 980/2016 г. по описа на СРС, ГО, 81 състав
за сумата 1 189,55 лева, представляваща изплатено от заявителя обезщетение по
застраховка „Каско“ във връзка с ПТП от 09.11.2015 г. Оспорването на вземанията
от страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК, обоснова и
наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния
иск по чл.422 ГПК /в т.см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г.
на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по
гр.д.№ 801/2011 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и
мн.др./. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му
на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата
ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или
погасяват това спорно право.
След обсъждане на събраните в
производството пред СРС доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съставът
на СГС приема, че фактическата обстановка по делото е правилно установена от
първоинстанционния съд и доколкото във въззивната инстанция не са ангажирани
нови доказателства, които да я изменят, същият я възприема изцяло и намира, че
последната не следва да се преповтаря в настоящия съдебен акт.
По
силата на разпоредбата на чл.213, ал.1 КЗ от 2005 г. /отм./ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. С оглед тази законодателна уредба
предпоставките за уважаване на иск на това основание срещу причинителя на
вредата са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка „Каско“/;
плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено непозволеното
увреждане от ответника по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно
поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени от
застрахования по имуществената застраховка вреди, и липсата на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ относно управляваното от делинквента превозно
средство, които изисквания в дадената хипотеза са налице.
Безспорно е установено в производството, че към момента на причиняването
на процесното събитие на 09.11.2015 г. относно л.а.„Пежо Партнер“ с рег.№ ******РМ
е налице валиден застрахователен договор, сключен между неговия собственик и
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД по риск „Пълно Каско” по застрахователна
полица № 4704150800001768 от 28.07.2015 г. със срок на действие от 00,00 ч. на
04.08.2015 г. до 00,00 ч. на 04.08.2016 г., покрит риск по която са и щети,
настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие /ПТП/; осъществяването на
процесното събитие на 09.11.2015 г. около 13,30 ч. в гр.София на
бул.“Цариградско шосе“ в посока на движение: гр.Пловдив между л.а.„Пежо Партнер“
с ДК № ******РМ, управляван от В.Н.Ф.и л.а.”Тойота Рав 4” с ДК № ******,
управляван от жалбоподателя-ответник К.Е.С. и неговия механизъм; наличието на
виновно и противоправно поведение на К.Е.С. за настъпването на произшествието
/презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена в процеса/, в резултат на което
на л.а.„Пежо Партнер“ с ДК № ******РМ са били причинени щети – облицовка предна
броня, калник преден десен, мигач калник десен, предна врата дясна, лайсна
предна врата дясна, странично огледало дясно, външна дръжка предна врата дясна,
задна врата дясна и лайсна задна врата дясна, за възстановяването на които ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД по образувана пред него щета №
470415151549681 /реф.№ 50-01600-11385/15/ на 11.02.2016 г. е заплатило застрахова-телно
обезщетение в размер на 1 189,55 лева.
При
условията на пълно и главно доказване е установено и че към 09.11.2015 г. и
л.а.”Тойота Рав 4” с ДК № ****** не е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност – сключената на 30.12.2014 г. такава със ЗК „Лев Инс“ АД е
прекратена на 17.10.2015 г., което обстоятелство е надлежно отразено във
водените регистри в Информационния център на Гаранционния фонд.
Със заплащане на
застрахователното обезщетение по застраховка „Каско“ ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е встъпил в правата на увредения собственик
на л.а.„Пежо Партнер“ с ДК № ******РМ до размера на платената сума срещу ответника в
първоинстанционното производство.
Наличието на кумулативната даденост на
елементите от фактическият състав на разпоредбата на чл.213, ал.1 КЗ /отм./
обуславя основателността на предявената от ищцовото дружество претенция на това
основание по реда на чл.422, ал.1 ГПК за сумата 1 189,55 лева.
Неоснователни са наведените в жалбата
доводи за невярност на констатациите на първата инстанция във връзка с
протокола за ПТП. От приетия като доказателство по делото двустранен
констативен протокол за пътно-транспортно произшествие с бланков № 03 87956 и
вх.№ 11648 от 09.11.2015 г. на МВР, който не е оспорен от жалбоподателя-ответник,
в графа „Обстоятелства“ е удостоверено от водача на превозно средство „Б“: л.а.”Тойота
Рав 4” с ДК № ****** – жалбоподателят К.Е.С., че по отношение на него произшествието
е настъпило при изпреварване. В схемата, обективирана в протокола, е отразено,
че превозно средство „Б“ се е движило в аварийната лента, като това
обстоятелство е посочено и от водача на Превозно средство „А“: л.а.„Пежо Партнер“
с ДК № ******РМ – В.Н.Ф.в графа „Забележка“ в раздел „Превозно средство А“.
Съгласно чл.123, ал.1, т.3, б.„б“ ЗДвП – в редакцията му, приложима към момента на настъпване на ПТП, когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието. Задължението
за уведомяване в посочената разпоредба е уредено с оглед правомощията на
визираната служба към МВР, а именно: да упражнява контрол върху движението по
пътищата. То обаче не се отнася до валидността и действителността на съставения
двустранен констативен протокол, тъй като законът допуска съставянето на такъв
протокол и без присъствието на служители от посочената служба.
Обстоятелството, че представеният
протокол не е официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК и не се ползва
с обвързваща доказателствена сила относно истинността на обективираните в същия
данни, касаещи реализирането на ПТП, не го лишава обаче от доказателствена
стойност. Освен с формална доказателствена сила, удостоверяваща, че
изявленията, които са материализирани в него, са направени от посочените в
протокола лица, в последния се съдържа и изрично признание на водача на л.а.”Тойота Рав 4” с ДК № ****** К.Е.С. относно вината му за настъпване на процесното
ПТП и обстоятелствата, при които то е осъществено. Касае се за извънсъдебно
признание на неизгодни факти, което следва да бъде ценено от съда с оглед на
всички събрани по делото доказателства. Истинността на вписаните в протокола
обстоятелства относно механизма и причините за реализиране на про-цесното
произшествие, касаещи водача на това превозно средство, в дадения казус не са
оборени в процеса, а тъкмо обратното – се потвърждават от ангажираните
в производсството гласни доказателства – показанията на водача на л.а.„Пежо Партнер“ с ДК № ******РМ г-н В.Ф..
Осъщественото изпреварване от дясната
страна на изпреварваното пътно превозно средство, несъобразяването с подадения
сигнал за изменение на посоката за движение на това превозно средство и
неосигуряването на достатъчно странично разстояние между управляваното от
жалбоподателя превозно средство и изпреварваното такова /предвид данните от скицата
в констативния протокол, съгласно които превозно средство „Б“ се е придвижвало
в близост до крайната единична непрекъсната линия, очертаваща пътните лентите,
предназначени за движение, а не най-вдясно в лентата за принудително спиране/, доказва
по несъмнен начин наличието на допуснати от страна на К.С. нарушения на
правилата за движение по пътищата, регламентирани в нормите на чл.41, ал.1 ЗДвП, чл.42, ал.1, т.1, пр. посл. ЗДвП и чл.42, ал.2, т.1 ЗДвП, довели до
реализирането на инцидента от 09.11.2015 г.
Безспорно е, че процесното произшествие
е настъпило и поради виновното и противоправно поведение и на водача на л.а.„Пежо
Партнер“ с ДК № ******РМ, но поради липсата на наведено в преклузивния срок по
чл.131, ал.1 ГПК възражение за съпричиняване и намаляване на отговорността на
ответника на това основание, извън правомощията на съда е да се произнася по
този въпрос.
Във връзка с релевираните във въззивната
жалба оплаквания, следва да се добави и че изложените в отговора по чл.131,
ал.1 ГПК твърдения не се ползват с доказателствена сила, като позитивните за
страната такива подлежат на доказване от нея. В случай на установяването им,
каквато хипотеза в дадения казус не е налице – оборването на тяхното
осъществяване ще е в тежест на насрещната страна.
Поради съвпадане на крайните изводи на
настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд относно изхода от
разглеждането на спора, макар и по частично различни мотиви, атакуваното
решение като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед приетия изход на спора на жалбоподателя
не се дължат разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
такива следва да се присъдят на въззиваемата страна в размер на 258,00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 443838 от 04.07.2018 г., постановено по
гр.д.№ 727/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 81 състав.
ОСЪЖДА К.Е.С., ЕГН **********, с адрес:
*** да ЗАПЛАТИ на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
пл. “Позитано“ № 5 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 258,00 лева /двеста петдесет и осем лева/ – разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.