РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Петрич, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20241230200580 по описа за 2024
година
Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от П. Ж. Д., от гр. П.,
ул. „Д. П.“ № *, ет. *, ап.* срещу Наказателно постановление № BG15062022/5800/P8-
1183/08.12.2022 г., издадено от директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция
„Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на П. Ж. Д. е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1800 лв. за извършено административно
нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Жалбоподателката в жалбата си моли съда на първо място да приеме, че жалбата й е
процесуално допустима, поради неспазване изискванията на чл.58 ал.2 ЗАНН, а при
разглеждане на същата по същество, да приеме, че вмененото й нарушение е недоказано
относно авторство, като твърди, че по време на отчитаното нарушение същата не е
управлявала процесния товарен автомобил.
В с.з. жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Д.-
АК П., който предлага на съда да отмени НП изцяло като незаконосъобразно. Представени
са и писмени бележки от страна на жалбоподателката, в които се поддържат същите
твърдения, изложени в подадената жалба, като твърди, че същата следва да се приеме като
допустима и основателна, а Наказателното постановление, следва да бъде отменено поради
незаконосъобразност на същото. Претендира съдебни разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юриск. Р.. В постъпилото становище, както и
1
в съдебно заседание, излага че производството следва да бъде прекратено предвид
изтичането на срока за подаване на настоящата жалба. При приемане на същата по
същество, да бъде отхвърлена като неоснователна, като счита че издаденото Наказателно
постановление е законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.
За ТО- Петрич към РП- Благоевград уведомени по реда на чл. 62 ЗАНН представител
не се явява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
На 15.06.2022 г. в 17:42 часа в направление излизане от територията на Република
България излизане от територия на Република България, на граничен контролно-
пропускателен пункт Кулата, е пристигнало пътно превозно средство с рег. № КН2735ВХ,
вид: влекач, марка и модел МЕРСЕДС АКТРОС, с обща техническа допустима максимална
маса- над 12 тона, управлявано от П. Д..
След извършена проверка от контролните органи било установено, че на 01.06.2022 г.,
в 12:50 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен №
КН2735ВХ, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно
средство било засечено на 01.06.2022 г., в 12:50 часа, по път № А-3, км 163+488, включен в
обхвата на платежната пътна мрежа, като за посоченото МПС не е заплатена дължимата
пътна такса, съгласно чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението бил посочен път № А-3, км 163+488, за който се събира
такса за изминато разстояние- тол такса, съгласно Приложение към т.1 на Решение № 101 на
Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските
пътища, за които се събира такса за изминато разстояние- тол такса.
За така извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен
запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението №
Е12АВ7245D370705E053021F160A2831, ведно с приложени към него статистични
изображения във вид снимков материал.
Видно от представена справка от Електронна система по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП, ведно
с извършената справка в Националния регистър на превозните и техните собственици, воден
от Министерство на вътрешните работи, чрез средата на междурегистров обмен (RegiX), се
установило че ППС с рег. № КН2735ВХ е с обща техническа допустима максимална маса
18000 килограма, което потвърждава, че било включена в обхвата на платената пътна мрежа
с дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. От същия доклад, било установено че процесното
ППС, нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
На място, по време на проверката, Д. заплатила такса в размер на 119 лева, видно от
представената Квитанция за платени пътни такси в Република България № АМ-
22BG005731X46218889-********** от 15.06.2022 г./ приложена в преписката- л. от делото/.
С оглед установените обстоятелства, св. С. съставил АУАН № BG15062022/5800/P8-
2
1183 от 15.06.2022 г., срещу П. Ж. Д. за извършено административно нарушение по чл. 179,
ал.3а от ЗДвП, в който същата изразила, че няма възражения и същият бил връчен на нея,
видно от подписаната разписка.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното Наказателно
постановление BG15062022/5800/P8-1183/ от 08.12.2022 г., с което на жалбоподателката
било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800 лева. Въпреки
опитите, от страна на АНО за изпращане на процесното НП, същото не е било връчено на
жалбоподателката, и се е счело за редовно връчено от 27.03.2023 г. и влязло в сила на
10.04.2023 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.
283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
По хода на производството са събрани и гласни доказателства, а именно на
актосъставителя и свидетеля по време на съставянето на Акта. Предвид обстоятелството, че
настоящото производство, се отнася за Акт и Наказателно постановление, които са издадени
през 2022 г., съдът счита, че следва да ги кредитира само относно обстоятелствата, с които се
обяснява начина по който е осъществена проверката на процесното ППС.
По делото била разпитана, и свидетелката Е. Д. С., която е майка на приятел на
приятеля на жалбоподателката. От нейните показания се установи, че била срещнала
жалбоподателката с нейния приятел, и същата я питала, как може да намери информация
относно дължима такса, като свидетелката я напътила към ОПУ- С. З., където се намира
нейната адресна регистрация, тъй като не си сменила адресната регистрация от гр. К.
Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка като относими към спора, и
съответстващи за разкриването на обективната истина.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими
към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по
процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова
съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано
лице срещу обжалваемо наказателно постановление в срока на обжалването му и
процесуално е допустима, а разгледана по същество, се явява основателна.
По ДОПУСТИМОСТТА на жалбата:
Въз основа на възраженията относно допустимостта на жалбата, направени от
въззиваемата страна, съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок. Във
3
връзка с това, съдът счита, че АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на
НП. Съгласно чл.58, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него
адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган го отбелязва върху НП и то се
счита за връчено от деня на отбелязването. В случая в оригинал на НП /приложен по
преписката/, не се съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес.
Настоящата инстанция счита че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата
на чл.58, ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи посочената норма. На първо
място, в НП не е налице отбелязване, че жалбоподателката е била търсена на посочения
адрес за връчване на НП, както и не се съдържа отбелязване че не е открита на адреса,
въпреки твърдението, че жалбоподателката, е била потърсена три пъти на посочения от нея
адрес. Първото има значение за установяване факта на влизане на НП в сила, тъй като
съгласно чл. 58, ал.2 ЗАНН дата отбелязвана върху НП доказва, че органа е извършил опит
да го връчи на наказаното лице. От което следва, че от тази дата започва да тече и
определеният 14-дневен срок за обжалването му пред въззивната инстанция. И едва след
изтичане на този срок и ако НП не е обжалвано от нарушителя, НП влиза в сила. НП би
влязло в сила едва след изтичане на 14- дневния срок, считано от датата на отбелязване
върху НП, че нарушителят не е открит на посоченият от него адрес, а дори даже, преди да
изтече законоустановения срок, като е отбелязана дата 10.04.2023 г., което прави извода, че е
влязло в сила на 13- тия ден от така считаното, редовно връчване. В процесното НП не се
съдържа текст, че новият адрес на наказаното лице е неизвестен. Посочената правна норма
съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него
адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице, за да се
счита, че състава на нормата по чл. 58,ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Липсва втората
предпоставка- органа не е извършил необходимите действия за да установи, че адреса на
лицето е неизвестен. Съдът намира също така, че изпращането на едно писмо с обратна
разписка не е достатъчно за да се обоснове извод, че лицето не е намерено на адреса. Видно
от приложеното известие за доставяне, Български пощи удостоверяват, че „пратката не е
потърсена“. Нещо повече, жалбоподателката бе призована по настоящото дело именно на
този адрес.
Освен това видно от справка НБД на стр. 66, считано от 19.01.2023 г.
жалбоподателката е променила постоянния си и настоящ адрес в гр. П., т.е. след първия опит
за доставяне на НП, са правени още два на адрес, който вече не е бил актуален – на
06.03.2023 и 15.03.2023 г., без да е била направена проверка дали адресатът няма и друг
адрес.
В този смисъл, съдът намира, че връчването на НП по горепосочения начин се явява
нередовно, а депозираната пред Районен съд- Петрич жалба, -след информирането на
жалбоподателката от НАП на 26.07.2024 г.- , подадена в срок и процесуално допустима.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата:
4
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд
следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на
административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от
компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са
спазени изискванията за материална и местна компетентност.
На следващо място, съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в предвидената
от закона писмена форма и в сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН.
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в
преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст от надлежно легитимирано за това лице. Ето
защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл.
64, б. "б" от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Актът и НП са издадени от компетентни органи, видно от Заповед № 332/3266544 от
28.02.2020 година, и Заповед 11-167/08.02.2021г. Съгласно чл. 37, ал. 1, б."б" от ЗАНН, вр.
чл. 167а, ал. 2 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. "а", вр. ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП.
Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, АУАН за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП се
съставят от определените от Председателя на Управителния съвет на АПИ длъжностни
лица.
Съдът счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на
АУАН и издаване на НП, доколкото в тях не е посочена нарушената от жалбоподателя
разпоредба, каквото е императивното изискване на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6
ЗАНН. В случая и в АУАН, и в НП, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а
ЗДвП, която обаче се явява санкционна такава, доколкото предвижда съответно
административно наказание за водачите на ППС от категория по чл. 10б, ал. 3 ЗДвП в
случаите, в които не са изпълнили задълженията си по ЗП относно заплащане на пътни
такси при изминато разстояние по пътища от платената пътна мрежа. Такова задължение е
вменено на водачите на ППС с разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, съгласно която водачът
на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП е длъжен преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците
от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В случая е
извършено именно посоченото административно нарушение, доколкото не се касае за
предварително закупена маршрутна карта, а за заплащане на дължима пътна такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 ЗП при установяване на реално изминато разстояние. С оглед на това следва да се
приеме, че в АУАН и НП не е посочена нарушената разпоредба, съдържаща състава на
5
извършеното административно нарушение, а единствено е отразена санкционната
разпоредба на чл. 179, ал. 3а ЗДвП. В този смисъл е и константната съдебна практика на
административните съдилища в страната – Решение № 18 от 31.01.2023 г. по КАНД №
4/2023 г. по описа на АдмСКюстендил, в което е прието, че разпоредбата на чл. 179, ал. 3а
ЗДвП не сдържа едновременно правило за поведение и санкция; Решение № 615 от
24.06.2021 г. по КАНД № 357/2021 г. по описа на АдмС-София област, в което изрично е
направено разграничение между нормите, съдържащи съответното правило за поведение –
чл. 139, ал. 7 ЗДвП (за водачите) и чл. 102, ал. 2 ЗДвП (за ЮЛ, собственици на ППС), респ.
санкционните разпоредби на чл. 179, ал. 3а и чл. 179, ал. 3б ЗДвП; Решение № 60 от
18.04.2022 г. по КАНД № 10043/2022 г. по описа на АдмС-Велико Търново; Решение № 498
от 21.03.2022 г. по КАНД № 164/2022 г. по описа на АдмСПловдив; Решение № 1919 от
02.12.2021 г. по КАНД № 2549/2021 г. по описа на АдмС-Бургас и други.
С оглед на изложеното, съдът счита, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото в АУАН и НП не е посочена нарушената от
жалбоподателя разпоредба, в случая чл. 139, ал. 7 ЗДвП. В този смисъл последният е
поставен в невъзможност да разбере от правна страна вмененото му "административно
обвинение", а именно за извършването на какво административно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
По същество, настоящият съдебен състав намира, че не е доказано извършването на
нарушението от страна на жалбоподателя. Съгласно чл. 10 б, ал. 3 от ЗП тол таксата се
заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези
по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е
заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Алинея 4 от същия чл. 10 б от
ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на
реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по
чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен
маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен
номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. В наредбата по чл. 10,
ал. 7 се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена в
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Според тази норма водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10 б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
В случая няма спор, че жалбоподателят е бил установен от контролните органи да
6
управлява ППС на на 15.06.2022 г. в 17:42. Безспорно е и че превозното средство е ползвано
от юридическо лице – Е. И. ЕООД.
Липсват обаче каквито и да е доказателства, че именно жалбоподателат е управлявал
камиона на датата, за която е санкциониран- 01.06.2022 г., в 12:50 часа, за да може да се
приеме, че отговорността му следва да се реализира по реда на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
На 01.06.2022 г., в 12:50 часа товарният автомобил не е бил спиран за проверка и
контролните органи не са се уверили, кой е бил водачът. АНО, който носи доказателствената
тежест в процеса, не е ангажирал категорични доказателства (товарителница, пътен лист,
декларация от собственика и т. н.), от които да може безпротиворечиво да се установи, че
именно жалбоподателят е управлявал ППС-то и на 01.06.2022 г., в 12:50 часа, напротив, от
представената справка от ОД на МВР- гр. П. /л. 68 от делото/, се установява, че наистина
ППС-то е минало границата, за влизане в РБългария, но в справката фигурира, друго име, а
именно това на И. М.И..
В този смисъл настоящият състав счита, че АНО не е ангажирал доказателства, които
в нужната степен да доказват, че на 01.06.2022 г., в 12:50 часа, именно жалбоподателката е
извършила нарушение по чл. 139, ал. 7 ЗДвП, като взима предвид и представената дигитална
карта на водач на жалбоподателката /л. 70 от делото/, от която става видно, че за посочената
дата в която е отбелязано нарушението, същата не е пътувала с процесния товарен
автомобил, а с товарен автомобил с рег. № КН6565ВТ.
Следва да се има предвид и че съгласно чл. 187а, ал, 1 и ал. 2 от ЗДвП. Когато
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 36 са установени в отсъствие на нарушителя (както е в случая)
се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в
които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето
лице.
Изрично е записано, че ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо
лице или едноличен търговец, на него следва да се наложи имуществена санкция в
съответния размер, като той се освобождава от административнонаказателна отговорност по
ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни
от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш
представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и
копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Ето защо съдът счита, че авторството на деянието е останало недоказано, а от там
незаконосъобразно е била ангажирана и отговорността на жалбоподателя.
Предвид изложеното дотук, Съдебният състав намира, че вмененото на
жалбоподателят нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин в съответствие с
изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, което води до единствено логичния извод за
незаконосъобразност на обжалваното НП, обуславящ отмяната му.
Ето защо, обжалваното НП следва да бъде отменено поради недоказаност на
7
обвинението и на това самостоятелно основание
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има жалбоподателят, който
своевременно е отправил изрично искане в тази насока. Представен и договор за правна
защита, от която е видно, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателката, е в размер на 500 лв., поради което Агенция "Пътна инфраструктура"
следва да бъде осъдена да ги заплати.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗАНН и чл. 64д,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № BG15062022/5800/P8-1183/08.12.2022 г.,
издадено от директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на П. Ж. Д. е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1800 лв. за извършено административно нарушение по
чл.179, ал.3а от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр. София, да заплати на П. Ж. Д. ЕГН
**********, сумата в размер на 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
Благоевград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
8