№ 47
гр. гр.Несебър , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150100334 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а при условията на
евентуалност – осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от
ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От ищеца „************ срещу ОЛ. АЛ. Ш., са предявени искове по чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. С тях се иска
да бъде установена дължимостта на сумата от 9285,50 лв. – главница, дължима по договор за
кредит № PLUS-16224227 от 16.07.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 27.11.2020г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 220,70 лв. –
възнаградителна лихва за периода 05.07.2019г. – 05.08,2019г., сумата от 990,23 лв. – мораторна
лихва за периода 05.08.2019г. – 16.11.2020г. Ищецът сочи, че сключил с ответника договор за
кредит № PLUS-16224227 от 16.07.2018г., с който в негова полза била отпусната сумата от 12 000
лв. Твърди, че при сключване на договора била уговорена и „Такса ангажимент“, която била
удържана от общия размер на кредита. Сочи, че сумите по кредита следвало да бъдат върнати на
36 месечни вноски от по 460,39 лв. всяка. Излага, че ответникът преустановил плащанията на
05.07.2019г., поради което съгласно чл. 5 от договора задължението станало изискуемо в пълен
размер от 05.08.2019г., за което било изпратено уведомление до длъжника. С тези доводи от съда
се иска да уважи предявените искове. В условията на евентуалност се предявяват осъдителни
искове за присъждане на същите суми – в случай, че съдът отхвърли установителните искове
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост. Сочи се, че исковата молба следва да се
приеме за волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост. Претендират се разноски от
исковото и от заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е депозиран отговор на исковата молба.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявените искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника бил сключен договор за кредит
№ PLUS-16224227 от 16.07.2018г., че е настъпила предсрочна изискуемост на претендираните
суми за главница и редовна изискуемост на сумите за възнаградителна лихва, както и размерът им.
В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства, е да установи, че е изпълнил
задълженията си по договора.
Видно от договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-16224227 от 16.07.2018г.
(на л. 5 – л. 6 от делото) и общи условия към него (на л. 7 – л. 12 от делото) „************
отпуснало на кредитополучателя ОЛ. АЛ. Ш. сумата от 12 000 лв., която следвало да бъде върната
на 36 месечни погасителни вноски в периода 05.08.2018г. – 05.07.2021г., включващи главница,
лихва и застрахователна вноска. Бил уговорен лихвен процент от 15,22 % и годишен процент на
разходите от 19,36 %. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза (неоспорена от страните и приета от съда като обективна, компетентна и
безпристрастна) сумата от 11 580 лв. (с удържане на такса „ангажимент“ в размер на 420 лв.) била
преведена по сметка на Ш. на 16.07.2018г. (получаването на сумата от ответника е декларирано
лично от него с полагане на подпис за това в текста на договора). При преглед на този договор
съдът не констатира да е налице нищожност на договора или пък в него да се съдържат
неравноправни клаузи. Годишният лихвен процент е фиксиран за целия срок на договора и не е
предвидена възможност за едностранната му промяна от страна на кредитора. Такова изменение
не е и направено с оглед установеното от съдебно-счетоводната експертиза, че се претендират
вноски в размер, съответстващ на размера, посочен в погасителния план. С оглед горното
договорът не може да се приеме за нищожен, като в подобна насока е и практиката на ВКС – напр.
Решение № 153 от 13.03.2020г. по т.д. № 1294/2015г. на II търг. отделение.
При тези данни следва да се даде отговор на въпроса на коя дата е настъпила изискуемост
на вземането на ищеца. В исковата молба той обосновава настъпила предсрочна изискуемост на
05.08.2019г. по силата на чл. 5 от договора за кредит. Във връзка с тези твърдения на ищеца съдът
намира следното:
В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГКТ на
ВКС е предвидено, че ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства, правото на кредитора следва да е упражнено чрез уведомяване на
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Т.е. предпоставка за изискуемост
на вземането е волеизявлението на кредитора за обявяване кредита за предсрочно изискуем да е
достигнало до длъжника. Тази предпоставка е налице дори и в случаите, когато в договора
настъпването на предсрочната изискуемост не е обвързано със задължение на кредитора да
уведомява длъжника. Впрочем в този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 от ГПК, след цитираното тълкувателно решение – напр. Решение № 123 от
09.11.2015г. по т. дело № 2561/2014г. на II т.о. на ВКС и др. Както е прието с Решение № 152 от
22.01.2020г. по т.д. № 3131/2018г. по описа на II търг. отделение на ВКС волеизявление до
2
длъжника следва да е налице дори договорът за кредит да е сключен с небанкова институция.
Същевременно за надлежното уведомяване на длъжника следва да са предприети всички действия
за откриването му, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността, като съдът
следва да осъществи преценка дали връчването на уведомлението е осъществено по надлежния
ред. В този смисъл Решение № 40 от 17.06.2015г. по т.д. № 601/2014г. по описа на I т.о. на ВКС и
цитираното в него Решение на Съда на ЕС по дело С-327/10 от 17.11.11г. В светлината на
изложеното съставът на Районен съд Несебър счита, че в настоящия случай не е доказано, че на
05.08.2019г. е обявена по надлежен начин сочената от ищеца предсрочна изискуемост (от негова
страна не се ангажират доказателства за връчване на уведомление в подобна насока на
ответницата).
Съдът намира, че предсрочната изискуемост е съобщена надлежно на ответника за пръв път
в рамките на настоящото дело, тъй като волеизявление на ищеца за обявяването й е инкорпорирано
в текста на исковата молба. Видно е, че исковата молба, ведно с доказателствата към нея, е връчена
лично на Ш. на дата 11.03.2021г. (съобщение на л. 54 от делото). Ето защо съдът приема, че на тази
дата от ищеца е обявена предсрочната изискуемост на вземанията му по договора за кредит (видно
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза към тази дата предпоставките на чл. 5 от
договора са били налице, тъй като плащането на вноските по кредита е преустановено на
05.07.2019г.). В Решение № 169 от 17.01.2017г. по т.дело № 1272/2015г. по описа на II търг.
отделение на ВКС и Решение № 86 от 17.10.2020г. по т.д. № 2118 от 2019г. по описа на I търг.
отделение на ВКС е прието, че исковата молба безспорно има характер на уведомление, отправено
от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, поради което с връчване на
препис от същата на ответната по спора страна, предсрочната изискуемост е обявена на
кредитополучателя. Ето защо с оглед цитираната съдебна практика и след като съобрази
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът намира, че след предявяване на иска – на 11.03.2021г.,
е обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение за главница по договора за кредит.
При тези изводи на съда следва да се обърне внимание на задължителните постановки на
Тълкувателно решение № 7/2017г. от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. по описа на ОСГТК на
ВКС, според които допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. Постановките на
посоченото тълкувателно решение са доразвити в практиката на ВКС, като с Решение № 10 от
25.02.2020г. по т.д. № 16/2019г. по описа на II търг. отделение на ВКС и Решение № 60009 от
02.06.2021г. по т.д. № 2891/2019г. по описа на II търг. отделение на ВКС е прието, че ако в
исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали
предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на
кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на
заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да
се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.
3
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба,
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията
към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит
обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото
производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми.
От всички тези постановки, заложени в съдебната практика, могат да се направят следните
изводи, относими за настоящия спор: 1. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем в хода на
процеса – на 11.03.2021г.; 2. Към момента на приключване на съдебното дирене по делото – на
17.06.2021г., е настъпила редовна изискуемост на всички вноски по кредита до 05.06.2021г., което
следва да се отчете по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК; 3. За вноската от 05.07.2021г. също е
настъпила изискуемост с оглед обявяването на предсрочна изискуемост в хода на процеса, което
също следва да се отчете по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Следователно предявеният иск е
основателен за всички дължими, но неплатени до момента вноски по договора за кредит и на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважен за тях, независимо от обстоятелството, че
предсрочна изискуемост не е била обявена към момента на подаване на заявлението. Видно от т. 6
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза (на гърба на л. 71 от делото) стойността на
дължимата главница по кредита от момента на спиране на плащанията до датата на последната
вноска – 05.07.2021г. е в размер на 8851,22 лв. Ето защо претенцията за главница е доказана до
този размер и следва да бъде уважена до него и отхвърлена до пълния предявен размер от 9285,50
лв. С оглед отхвърлянето на установителния иск за разликата над 8851,22 лв. до 9285,50 лв. се
сбъдва условието за разглеждане на евентуалния иск в частта му за тази разлика, но поради
обстоятелството, че искът за главница е доказан само до размер от 8851,22 лв. и евентуалният иск
за присъждане на разликата над тази сума до 9285,50 лв. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за възнаградителна лихва следва да се обърне внимание, че
съобразно задължителните постановки на т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017г. от 27.03.2019г.
по тълк. дело № 3/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск
преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната
изискуемост, не се дължи. В периода 05.07.2019г. – 05.08.2019г. не е била настъпила предсрочна
изискуемост на вземането, поради което за него се дължи възнаградителна лихва. Видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза от ответника е извършено погасяване на
21.01.2020г. в размер на 100 лв., което е отнесено от вещото лице към най-старите дължими
плащания. След това отнасяне е направен извод, че за периода 05.07.2019г. – 05.08.2019г.
дължимата възнаградителна лихва е в общ размер от 165,77 лв. Извършеното плащане следва да
бъде взето предвид, поради което искът за възнаградителна лихва следва да се приеме за доказан
до размер от 165,77 лв. и следва да бъде уважен до този размер, респ. отхвърлен до пълния
претендиран размер от 220,70 лв. С оглед отхвърлянето на установителния иск за разликата над
165,77 лв. до 220,70 лв. се сбъдва условието за разглеждане на евентуалния иск в частта му за тази
разлика, но поради обстоятелството, че искът е доказан само до размер от 165,77 лв. и
евентуалният иск за присъждане на разликата над тази сума до 220,70 лв. следва да бъде
4
отхвърлен.
По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава за периода 05.08.2019г. – 16.11.2020г. С оглед направените по-горе изводи, предсрочна
изискуемост на вземането е настъпила от 11.03.2021г., поради което не се доказа такава да е
настъпила на 05.08.2019г. (каквито са твърденията на ищеца). Ето защо лихва за забава се дължи
само върху падежиралите вноски за главница в периода 05.08.2019г. – 16.11.2020г. Видно е, че
заключението на съдебно-счетоводната експертиза е отговорила на така поставена задача (отговор
на въпрос № 7), като размерът на дължимата лихва за забава за посочения период върху
падежиралите вноски е 387,91 лв. Ето защо претенцията за лихва следва да бъде уважена до този
размер и отхвърлена до пълния предявен размер от 990,23 лв. С оглед отхвърлянето на
установителния иск за разликата над 387,91 лв. до 990,23 лв. се сбъдва условието за разглеждане
на евентуалния иск в частта му за тази разлика, но поради обстоятелството, че искът е доказан
само до размер от 387,91 лв. и евентуалният иск за присъждане на разликата над тази сума до
990,23 лв. следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
разноски, съразмерно на уважената част от исковете. По отношение на разноските от заповедното
производство в настоящото производство съдът дължи изричен осъдителен диспозитив (арг. от т.
12 от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК). В хода на заповедното производство ищецът е направил
разноски в размер на 259,93 лв. Съразмерно на уважената част от установителните искове следва
да му се присъди сумата от 232,90 лв. Ищецът е направил разноски в размер на 832 лв. (от които
232 лв. – платена държавна такса и 500 лв. – платен депозит за вещо лице и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение), като съразмерно на уважената част от исковете следва да му се
присъдят 745,48 лв. При определяне на юрисконсултското възнаграждение е съобразена нормата
на чл. 78, ал. 8 от ГПК, според която размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи
юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност
по настоящото производство съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на ищеца следва да се определи възнаграждение по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
430, ал. 1 от ТЗ, че ОЛ. АЛ. Ш., гражданин на Руската Федерация, със статут на постоянно
пребиваване в Република България, ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Несебър,
5
**************************, дължи на ****************************, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район *********************, сумата от 8851,22 лв.
– главница, дължима по договор за кредит № PLUS-16224227 от 16.07.2018г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 27.11.2020г., до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 9285,50 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения при условията на евентуалност от
****************************, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район *********************, срещу ОЛ. АЛ. Ш., гражданин на Руската Федерация, със статут
на постоянно пребиваване в Република България, ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Несебър,
**************************, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ за
присъждане на сумата от 434,28 лв. (представляваща разликата над 8851,22 лв. до 9285,50 лв.) -
главница, дължима по договор за кредит № PLUS-16224227 от 16.07.2018г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 27.11.2020г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
430, ал. 2 от ТЗ, че ОЛ. АЛ. Ш., гражданин на Руската Федерация, със статут на постоянно
пребиваване в Република България, ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Несебър,
**************************, дължи на ****************************, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район *********************, сумата от 165,77 лв.
– възнаградителна лихва за периода 05.07.2019г. – 05.08,2019г., дължима по договор за кредит №
PLUS-16224227 от 16.07.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 220,70 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения при условията на евентуалност от
****************************, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район *********************, срещу ОЛ. АЛ. Ш., гражданин на Руската Федерация, със статут
на постоянно пребиваване в Република България, ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Несебър,
**************************, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ за
присъждане на сумата от 54,93 лв. (представляваща разликата над 165,77 лв. до 220,70 лв.) -
възнаградителна лихва за периода 05.07.2019г. – 05.08,2019г., дължима по договор за кредит №
PLUS-16224227 от 16.07.2018г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
ОЛ. АЛ. Ш., гражданин на Руската Федерация, със статут на постоянно пребиваване в Република
България, ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Несебър, **************************, дължи
на ****************************, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район *********************, сумата от 387,91 лв. – мораторна лихва за периода
05.08.2019г. – 16.11.2020г., дължима по договор за кредит № PLUS-16224227 от 16.07.2018г., като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 990,23 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения при условията на евентуалност от
****************************, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район *********************, срещу ОЛ. АЛ. Ш., гражданин на Руската Федерация, със статут
на постоянно пребиваване в Република България, ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Несебър,
**************************, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата
от 602,32 лв. (представляваща разликата над 387,91 лв. до 990,23 лв.) - мораторна лихва за периода
6
05.08.2019г. – 16.11.2020г., дължима по договор за кредит № PLUS-16224227 от 16.07.2018г.
ОСЪЖДА ОЛ. АЛ. Ш., гражданин на Руската Федерация, със статут на постоянно
пребиваване в Република България, ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Несебър,
**************************, да заплати на ****************************, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район *********************, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 232,90 лв., представляваща направените по заповедното
производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете и сумата в размер на 745,48 лв.,
представляваща направените по настоящото производство разноски, съразмерно на уважената част
от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7