Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 225 07.07.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на
десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурор Петя
Драганова
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 106 по описа за
2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на „Н.Е.“ ЕООД, хххх, седалище и адрес на управление: гр.Казанлък,
хххх, представлявано от управителя И.В.Р., подадена
чрез пълномощника му адв.Н.Т., с която е предявен иск
с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Областна дирекция на МВР /ОД на
МВР/ – Стара Загора, за присъждане на обезщетение в размер на 800лв. за претърпени
от дружеството имуществени вреди вследствие от отменен като незаконосъобразен с
влязло в сила съдебно решение Електронен фиш серия Г, № 0001485/ 18.01.2019г.
на ОД на МВР – Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния акт, до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че с Електронен фиш серия Г, №
0001485/ 18.01.2019г на ОД на МВР – Стара Загора, за нарушение на чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ, във вр. с чл.638, ал.4 от КЗ, му е била
наложена имуществена санкция в размер на 2 000лв. Дружеството е обжалвало
електронния фиш по съдебен ред, като с Решение № 234/ 01.07.2019г., постановено
по АНД № 548/ 2019г. по описа на Районен съд – Казанлък, електронния фиш е бил отменен
като незаконосъобразен. Решението на Казанлъшкия районен съд е оставено в сила
с Решение № 372/ 15.11.2019г. по КАНД № 355/ 2019г. на Административен съд
Стара Загора.
Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на електронния фиш
и процесуалното представителство в образуваните съдебни производства по АНД № 548/
2019г. по описа на Районен съд – Казанлък и по КАНД № 355/ 2019г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, е упълномощил адвокат и съответно е
заплатил възнаграждения за адвокатска защита в общ размер на 800 лева /по 400
лева за всяка съдебна инстанция/, съгласно договори за правна защита и
съдействие. Поддържа, че направените разходи за заплащане на адвокатски
възнаграждения представляват претърпени имуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразно издадения Електронен фиш серия Г,
№ 0001485/ 18.01.2019г. на ОД на МВР – Стара Загора. С оглед на което
претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в
общ размер на 800лв., за претърпени в резултат на съдебно установената като
незаконосъобразна административна дейност имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата.
Ответникът –
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по
делото, в представения писмен отговор оспорва исковата претенция като
недоказана и неоснователна, като се поддържа, че не са налице кумулативно
изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия
фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност.
Излага доводи, че направените разноски за адвокатски възнаграждения не
представляват вреда – пряка и непосредствена последица от отменения като
незаконосъобразен електронен фиш. Твърди, че не са и доказани по безспорен и
несъмнен начин направени от ищеца разходи за заплащане на адвокатско
възнаграждение във връзка с обжалването на електронния фиш и процесуалното
представителство в съдебните производства. По съображения за несъразмерност по
критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата на договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение, както и за неговата необоснованост и несправедливост
от гл.т на действителната фактическа и правна
сложност на делата и обема на осъществената правна защита, исковата претенция
се оспорва и по размер. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск, като
недоказан и неоснователен.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез
участващия по делото прокурор, дава заключение че предявеният иск се явява
доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
С Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система серия Г № 0001485, издаден от ОД на МВР – Стара Загора, на „Н.Е.“
ЕООД е била наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., за нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във връзка с чл.638, ал.4 от КЗ. По жалба на „Н.Е.“
ЕООД срещу електронния фиш е било
образувано АНД № 548/ 2019г. по описа на Районен съд – Казанлък, като с Решение
№ 234/ 01.07.2019г. по посоченото дело, електронния фиш е бил отменен, като
незаконосъобразен. Видно от приложените по АНД № 548/ 2019г. по описа на
Казанлъшкия районен съд пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от
11.04.2019г. /лист 6 и 7 от АНД № 548/ 2019г. на Районен съд Казанлък/, „Н.Е.“
ЕООД, чрез управителя си – И.В.Р., е възложило и упълномощило адв.Н.Т. *** да подготви документи за завеждане на дело,
съставяне и подаване на жалба против електронен фиш серия Г, № 0001485 на ОДМВР
– Стара Загора и да осъществи процесуално представителство пред РС-Казанлък в
производството по обжалване на електронния фиш, при договорено и заплатено в брой при
подписване на договора адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
С Решение № 372/
15.11.2019г., постановено по КАНД № 355/ 2019г., Старозагорският
административен съд е оставил в сила Решение № 234/ 01.07.2019г по АНД № 548/ 2019г. на Районен съд – Казанлък.
От
приложените по КАНД № 355/ 2019г. на Старозагорския административен съд договор
за правна защита и съдействие и пълномощно /л.9 и л.8/, се установява, че
управителят на търговското дружество е възложил и упълномощила адв. Н.Т. ***,
да изготви и подаде отговор на касационната жалба, подадена срещу решение по
АНД № 548/ 2019г. на КРС, както и да осъществи процесуално представителство в
касационното производство пред Административен съд – Стара Загора, при договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 400лв, което е било платено в брой при
подписване на договора, съобразно направеното в същия отбелязване.
Към
материалите по делото е приложено АНД № 548/ 2019г. по описа на Районен съд -
Казанлък, ведно с КАНД № 355/ 2019г. по описа на Административен съд - Стара
Загора.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за обезщетение за вреди е
допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205
от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава
претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Доколкото електронният фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, е издаден в изпълнение на нормативно регламентирани
правомощия при упражняване на
административна правосубектност, постановяването му при реализиране на
изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва
с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани вреди
при или по повод изпълнението на тази дейност, определят квалификацията на иска
за вреди от незаконосъобразен електронен фиш като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Разгледан по същество, искът е основателен и
доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко
предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ.
действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна
дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4.
Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани
предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от
елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково
производство по чл.203 и сл. от АПК.
В случая с предявения иск се претендира
обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменен като незаконосъобразен с
влязло в сила съдебно решение Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо
средство или система серия Г, № 0001485 на ОД на МВР – Стара Загора. При
прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото
събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на
ВАС, следва да се приеме, че налагането на административни санкции представлява
осъществяване на административна дейност от административни органи при
упражняване на нормативно регламентирани административно наказващи функции и
правомощия. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството
си е правораздавателна дейност на администрацията и че електронният фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, като резултат от упражнена дейност по
административно наказване представлява
акт с наказателноправни последици, който не
носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от орган на администрацията, по административен
ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, електронният
фиш следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата
при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По делото е безспорно установено, че с
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано
техническо средство или система серия Г, № 0001485 на ОД на МВР – Стара Загора,
на ищеца „Н.Е.“ЕООД е била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева,
за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.638,
ал.4 от КЗ. Дружеството е обжалвало електронния фиш по съдебен ред, като с
Решение № 234/ 01.07.2019г. по АНД № 548/ 2019г. по описа на Районен съд –
Казанлък, Електронен фиш серия Г № 0001485 на ОД на МВР – Стара Загора е
отменен, като незаконосъобразен. Решението на Казанлъшкия районен съд е влязло
в сила на 15.11.2019г., на която дата е постановено решението на Старозагорския
административен съд по КАНД № 355/ 2019г., с което е оставено в сила решението
на РС – Казанлък. С постановената отмяна
на издадения срещу „Н.Е.“ЕООД електронен фиш, като незаконосъобразен, съдът
приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на
Областна дирекция на МВР – Стара Загора по предявения иск с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на
държавата при изпълнение на административна дейност.
За ангажиране отговорността на държавата е
необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват
пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на администрацията.
В случая
имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с
направените от ищеца разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за
осъществената от адвокат правна защита и съдействие във връзка с обжалването на
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № 0001485 на ОД на
МВР – Стара Загора и процесуалното представителство в съдебното производство по
АНД № 548/ 2019г. по описа на Районен
съд – Казанлък и по КАНД № 355/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара
Загора. За да се приеме, че ищецът действително е направил такива разходи, те
следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска
защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от
чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по
тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за
адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е
форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че
адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно е, от приложените по АНД № 548/ 2019г. и КАНД № 355/ 2019г.,
договори за правна защита и съдействие, че за обжалване на ЕФ серия Г, № 0001485
на ОДМВР – Стара Загора, ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено
адвокатско възнаграждение в общ размер на 800лв. за двете инстанции /400 лв. за
процесуално представителство по АНД № 548/ 2019г. и 400лв. за процесуално
представителство по КАНД № 355/ 2019г./ И в двата договора за правна
защита и съдействие е направено отбелязване, че договореното възнаграждение е
заплатено изцяло в брой. Приложените
договори за правна защита и съдействие имат характера на разписки, поради което
удостоверяват по надлежния ред извършеното плащане и съотв.
направените от търговското дружество разходи за адвокатска защита /в този
смисъл е и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело
№ 6/2012г, ОСГТК на ВКС/. Доколкото тези разходи се свързват с намаление на
имуществения патримониум на ищеца, то същите следва
да се разглеждат като имуществени вреди за лицето, по отношение на което с
влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било
санкционирано с издадения електронен фиш. Следователно доказано се явява
наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника
при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпени от ищеца имуществени
вреди.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, което
отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът
намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между
направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и незаконосъобразния
електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № 0001485 на ОД на
МВР – Стара Загора, тъй като адвокатската защита е била ангажирана и съответно
предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване
на този електронен фиш. Този извод следва от отбелязването в представените пред
районния съд и пред административния съд договори за правна защита и
съдействие. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска
защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод,
че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство и защита в производството по АНД № 548/ 2019г.
по описа на Районен съд Казанлък и по КАНД № 355/ 2019г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, не е пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издадения и впоследствие отменен електронен фиш.
Незаконосъобразният акт на администрацията се явява причина за платеното
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство във
връзка с обжалването на този акт.
Исковата
претенция е доказана не само по основание, но и по размер. Противно на
твърдението на ответника, заплащането на договореното адвокатско възнаграждение
в общ размер на 800лв. за двете съдебни инстанции е удостоверено в сключените
Договори за правна защита и съдействие от 11.04.2019г. и 24.07.2019г., като
същото е съразмерно на осъществената правна защита. Действително, съгласно
разрешението, дадено в ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на
ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., съдът, спазвайки
принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и
единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата от гл. т на обоснованост и справедливост на
размера на адвокатското възнаграждение т.е да е съразмерен
на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
приложимата редакция/, е предвидено, че за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела срещу наказателни постановления /респ. срещу електронни
фишове за налагане на глоби/, в които административното наказание е под формата
на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300лв. Съгласно разпоредбите на чл.18, ал.1 във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията, действала до
изменението й, обн. ДВ, бр.45 от 2020г./, за
изготвяне на жалба, без процесуално представителство, минималното възнаграждение е 300лв. .В
случая заплатеното възнаграждение съгласно Договора за правна защита и
съдействие от 11.04.2019г. е дори под минималния размер на адвокатското възнаграждение,
определено по правилата на чл. 18, ал.1 и ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. /в приложимата редакция/, като същото не може да се определи нито
като прекомерно, нито като несъразмерно и несъответстващо на критериите на чл.
36, ал. 2 от ЗА. Не може да се приеме за необосновано или несправедливо и
договореното с Договора за правна защита и съдействие от 24.07.2019г.
адвокатско възнаграждение, тъй като е съразмерно на осъществената правна защита
/изготвяне на отговор на касационната жалба и осъществено процесуално
представителство от адвоката по КАНД № 355/ 2019г. по описа на Административен
съд – Стара Загора/. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че заплатеното
в случая адвокатско възнаграждение в общ размер на 800лв. /по 400лв. за всяка
една инстанция/, е съобразено с всички изисквания, на които следва да отговаря
определянето на дължимия адвокатски хонорар, съгласно Закона
за адвокатурата, като не може да се приеме, че институтът на
обезщетението от непозволеното увреждане се използва като инструмент за
неоснователно обогатяване.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по
предявения от „Н.Е.“ ЕООД иск е установено и доказано кумулативното наличие на
всички елементи от правопораждащия фактически състав
за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Стара Загора по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 800лв.,
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност -
отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение Електронен фиш
за налагане на имуществена санкция серия Г № 2528597 на ОД на МВР – Стара
Загора. При прилагане на разрешението, дадено с т.4 от ТР №
3 от 22.04.2005г. по тълк. дело № 3/ 2004г. на ОСГК
на ВКС, следва да бъде уважено и искането за присъждане на законната лихва
върху сумата от 800 лева, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт
за отмяна на електронния фиш, като незаконосъобразен – 15.11.2019г.
Съобразно правилото на чл.10, ал.3
от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца
за присъждане на направените от него разноски, като Областна дирекция на МВР -
Стара Загора бъде осъдена да заплати на „Н.Е.“ ЕООД сумата от 325 лева,
представляваща внесена държавна такса в размер на 25 лева и 300 лева договорено
и заплатено адвокатско възнаграждение, което е определено в нормативно
регламентирания минималенразмер по чл.8, ал.1, т.1 от
Наредба № 1/ 2004г. /в приложимата редакция/.
Водим от
горните мотиви Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, гр.
Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев“ № 16, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да
заплати на „Н.Е.“ ЕООД, хххх, седалище и адрес на
управление: гр.Казанлък, хххх,
представлявано от управителя И.В.Р., сумата от 800лв. /осемстотин/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени от „Н.Е.“ ЕООД имуществени вреди
вследствие от отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено с
автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0001485 на ОД на МВР –
Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
решението за отмяна /15.11.2019г./, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Стара
Загора, гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев“ № 16, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на „Н.Е.“ ЕООД, хххх, седалище и
адрес на управление: гр.Казанлък, хххх,
представлявано от управителя И.В.Р., сумата от 325 /триста двадесет и пет/ лева
– разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: