№ 419
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Петър Н. Славчев
Диана В.а
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
в присъствието на прокурора А. Г. С.
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно административно
наказателно дело № 20231100605967 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивен протест на прокурор в СРП срещу решение
от 07.12.2022 г. на СРС, НО, 114-ти състав по НАХД № 17 127/2020 г., с която
обвиняемият Х. Б. Т. е признат за невинен в това, че на 17.01.2020г. около
09:00 часа, в гр. София при управление на моторно превозно средство автобус
марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126 ХГА“ с рег. №СВ **** ВР по ул. „Макгахан“ с
посока на движение от ул. „Острово“ към ул. „Резбарска“ и в района на №47
нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, както следва:
чл. 23, ал. 1 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него когато то намали скоростта
или спре рязко и
чл. 132, ал. 1, т. 2 от ЗДвП „При превозване на пътници водачът е длъжен
преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за
1
безопасното им превозване,
като, предвид превоза на пътници, не е спазил достатъчна дистанция от
движещия се пред него автомобил, спрял рязко, в резултат на което в салона на
автомобила паднал пътника В.А.В., ЕГН ********** и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК на В.А.В.,
изразяваща се в петрохантерно счупване на лявата бедрена кост, което по своя
медико – биологичен характер представлява трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за срок от около 6 до 8 месеца, поради
което и на осн. чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предложение второ, във вр. с
чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК.
Във въззивния протест и допълнението към него се изразява несъгласие
с първоинстанционния съдебен акт, като се излагат доводи в подкрепа на
обвинителната теза, застъпвайки становището за неправилност на оспорения
съдебен акт и за доказаност на обвинението по несъмнен начин.
Представителят на СРП се позовава на показанията на пострадалия В., на
другите свидетели – синът му свидетеля А., полицейските служители С. и Н.,
отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие и скицата към него,
заключението на съдебно-медицинската експертиза и частично от
заключението на комплексната видео-автотехническа експертиза, според
която причина за настъпилото произшествие се явява и рязкото спиране на
водача на превозното средство. Иска се да се отмени оспореното решение и
обвиняемият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание представителят на СГП е заявил, че намира
решението на съда за правилно и законосъобразно, поради което не поддържа
въззивния протест. Едновременно с това не е оттеглил протеста.
Срещу въззивния протест и допълнението му са постъпили възражения
от защитника на обвиняемия Т. адв. С. Д.. Защитникът намира, че
обжалваното решение е правилно, законосъобразно, постановено при
изяснена фактическа обстановка, спазване на материалния закон и
съдопроизводствените правила, като предлага съдът да го потвърди. Оспорват
се доводите на представителя на обвинението, като неоснователни. Поддържа
се, че съдът е разгледал обстойно всички доказателства и доказателствени
средства, въз основа на което са направени правилни, кореспондиращи им
2
правни изводи, включително кредитирайки с доверие заключението на
комплексната видео-автотехническа експертиза. Отбелязва, че вещите лица в
последната експертиза посочили, че пострадалият не се е държал с ръка за
определеното за това място, нито е бил седнал на определените за това места,
поради което и липсата на опора, е залитнал напред и паднал. В това
отношение се е позовал на изображенията от вътрешността на автобуса л. 6, 7,
10 от комплексната видео-автотехническа експертиза, според които
пострадалият не се бил хванал с ръка за предназначено за това място, а стоял
изправен, поради което загубвайки равновесие, поради намаляването на
скоростта на автобуса, залитнал и паднал по посока на движението му. Намира
за правилни и обосновани фактическите изводи на съда за това, че автобусът
бил засечен от друго превозно средство, но не бил извършил рязко спиране.
Счита, че при установената фактическа обстановка водачът не е могъл и не е
бил длъжен да предвиди, че пътникът не се е държал, с оглед на което
липсвало нарушение на ЗДвП. Пред съда защитникът е поддържал изложеното
във възраженията си и моли съда да отхвърли протеста и да потвърди
първоинстанционната присъда.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на
закона, извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в съответствие
с изискванията на чл. 314 от НПК, без да променя изводите на районния съдия
намери за установено следното:
Обвиняемият Х. Б. Т. е роден на ****г. в гр.София, живее в гр.София,
бул. ****, ЕГН **********, българин е, български гражданин е, неосъждан е,
неженен е, със средно образование е, работи в СКГТ като шофьор.
На 17.01.2020г. обвиняемият Т. изпълнявал служебните си задължения
като шофьор на автобус към Столичен градски транспорт, управлявайки
автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126 ХГА“ с рег. №СВ **** ВР по линия
100 по ул. „Макгахан“ с посока на движение от ул. „Острово“ към ул.
„Резбарска“. Автобусът бил оборудван с видеонаблюдение и бил технически
изправен. Пътната настилка била суха, покрита с асфалт, без неравности и
наклон и без посипаности. Времето било облачно и с мъгла, но с добра
видимост.
На същата дата около 08:50 часа обвиняемият спрял автобуса на
3
спирка „Макгахан“, откъдето се качил пострадалият В. В., на 79 години.
Същият застанал в средната част на автобуса, като останал прав, с лявото рамо
напред по посока на движението. По това време в автобуса имало седнали и
правостоящи пътници, както и свободни места. След като пътниците се
качили, обвиняемият потеглил плавно с автобуса и продължил движението си
по ул. „Макгахан“. Широчината на платното за движение била 14 метра, а
широчината на пътното платно 7 метра с посока на движение от ул. „Осогово“
към ул. „Резбарска“ с две пътни ленти с широчина от по 3,5 метра всяка,
разделени с прекъсната разделителна линия М3, а двете посоки на движение
били разделени с двойна непрекъсната линия М4. В пътния участък имало
ограничение на скоростта до 30 км.ч., въведено с пътен знак В26, а също и
пътен знак А18, сигнализиращ наличието на пешеходна пътека. Обвиняемият
потеглил плавно, като преминал втория знак А18, намиращ се на около 18
метра от пешеходната пътека и бил изпреварен от неустановен по делото лек
автомобил. На около 15 метра преди пешеходната пътека лекият автомобил
предприел спиране, за да пропусне преминаващ пешеходец, а обвиняемият
също намалил скоростта си на движение. В района на №47, на около 6-8м.
преди пешеходната пътека и на около 2м. от намиращия се пред него лек
автомобил обвиняемият спрял, за да пропусне пешеходеца.
От намаляването на скоростта, вследствие на инерционната сила на
масата на тялото си, пътникът пострадалият В. В., който не се държал за
предназначените за тази цел места, залитнал по посока на движението на
автобуса, завъртял се по посока обратна на часовниковата стрелка и паднал на
пода на автобуса. При падането В. изпитал силна болка около лява бедрена
кост и не могъл да се изправи. В резултат на падането на пострадалия същият
получил петрохантерно счупване на лявата бедрена кост, което по своя
медико-биологичен характер представлява трайно затруднение движението на
левия долен крайник.
Намиращи се в автобуса пътници сигнализирали водача, че е паднал
пътник, който не може да се изправи, като обвиняемият спрял превозното
средство и подал сигнал на Дирекция „Национална система 112“, за да
съобщи за настъпилия инцидент.
След подадения сигнал, на място пристигнал екип на 05 РУ СДВР в
състав свидетелите К.Г. С. и Е.В. Н., които на място установили
4
самоличността на обвиняемия и пострадалия. Пристигнал екип на ЦСМП,
който откарал пострадалия в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“, където бил
приет с диагноза петрохантерно счупване. След извършени прегледи
пострадалият бил приет за оперативно лечение – „метална остеосинтеза“ и
бил изписан на 26.01.2020г.
На мястото на местопроишествието бил извършен оглед от екип на
ОПП СДВР, за което са изготвени протокол, скица и фотоалбум към същия.
На 21.04.2020г. в дома си починал пострадалият В., а като причина за
смъртта му е установена остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност,
вследствие белодробна тромбемболия на фона на хронично болестно
увреждане на сърцето.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните в
хода на съдебното следствие пред първата инстанция доказателства:
показанията на свидетелите В. В., И. А., К. С., Е. Н., писмени доказателства и
доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие, скица,
фотоалбум, справка от „Столичен автотранспорт“ ЕАД, ведно с видеозапис от
камерите, монтирани в автобуса, протокол за доброволно предаване на
оптичен носител, съдържащ видеозапис от камери, разположени на фасадата
на „Райфайзенбанк“, протокол за доброволно предаване на оптичен носител,
съдържащ видеозапис от камери на „Пазари Север“, протокол за доброволно
предаване на оптичен носител, съдържащ видеозапис от охранителни камери
на магазин за алкохол и цигари – павилион 1-Н, справка от МВР, Дирекция
НС112, медицинска документация, акт за смърт, съдебно-медицинска
експертиза, комплексна видео-автотехническа експертиза, съдебно-
медицинска експертиза на труп и др., приобщени по реда на чл. 378, ал. 2 от
НПК, а също и от обясненията на обвиняемия, които при съпоставката им с
останалите доказателства по делото, съдът приема и като доказателствено
средство.
Въззивният съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е
събрал необходимите за изясняване на истината по делото доказателства и не е
ограничил страните в упражняване на правата им да правят относими
доказателствени искания.
Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически
несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал
5
обосновани фактически изводи, които се споделят и от въззивната инстанция.
Същият подробно е посочил в мотивите към първоинстанционната присъда
кои от съответните обстоятелства на инкриминираното произшествие от кои
от гласните и писмените доказателства по делото се установяват, както и е
аргументирал надлежно защо е кредитирал съответните доказателствени
източници.
Правилно районният съд е отделил спорните от безспорните
обстоятелства, за да изложи подробни мотиви относно тези обстоятелства, за
които е налице разногласие между страните. Не се оспорват обстоятелствата,
касаещи самоличността на водача на автобуса, правоспособността му, пътната
обстановка, настилка, маркировка, участъкът от пътя, момента на настъпване
на произшествието, направлението на движение на автобуса и техническата
му изправност, самоличността на пострадалото лице и характера и вида на
телесната повреда. За тези обстоятелства първият съд основателно се е
позовал на непротиворечивата съвкупност от доказателства и доказателствени
средства, като отразеното в протокола за пътнотранспортно произшествие,
скица и фотоалбум, показанията на свидетеля В. В., а също и на посетилите
местопроизшествието непосредствено след настъпването му полицейски
служители С. и Н..
Въззивният съдебен състав е солидарен с извода на районния съдия за
решаващото значение за изясняване на спорните обстоятелства по делото на
комплексната видео-автотехническа експертиза. Доколкото не са налице
установени очевидци на извършеното деяние, освен пострадалия В., който се
явява в това негово качество и лице, заинтересовано от изхода на делото,
правилно за оценката на показанията му, касаещи наличието или не на рязко
спиране на автобуса и дали се е държал или не за елемент от оборудването на
автобуса, непосредствено преди падането му, първият съд се е доверил на
видеозаписите, приобщени по делото, отразеното в протокола за оглед на
местопроизшествие, заключението на комплексната видео-автотехническа
експертиза, а също и обясненията на обвиняемия.
Последният е отрекъл да е предприемал рязко спиране, а това
противоречие със заявеното от пострадалия удачно е преодоляно със
заключението на вещите лица по комплексната видео-автотехническа
експертиза, според които предвид липсата на спирачна следа, не може да се
6
установи спирачното закъснение на автобуса. В тази връзка са обосновани и
коректни разсъжденията на районния съд относно отразено в комплексната
видео-автотехническа експертиза и снимковия материал към същата
движение на автобуса и намиращия се пред него лек автомобил, свързани със
спиране пред пешеходна пътека, за да се отдаде предимство на преминаващ
пешеходец. Правилно е преценено, че с оглед момента на включване в
движението с разстояние от 18 метра до пешеходната пътека, до спирането на
6-7 метра от нея с достатъчно голяма дистанция от два метра до намиращия се
пред него автомобил, добрата видимост на водача на автобуса, липсата на
обстоятелства, които да провокират рязко спиране, липсата на спирачна следа
логично се явява извода за това, че не е предприето рязко спиране от
обвиняемия, като водач на автобуса. Единственото обстоятелство, което може
да наведе до противния извод, представлява залитането напред и на
останалите пътници в автобуса при спирането, която реакция според вещите
лица не е решаваща, с оглед зависимостта й от индивидуалните физически
възможности на всеки от пътниците. В случая вещите лица основателно са
посочили, че липсата на показания на свидетели очевидци, с изключение на
пострадалия, ограничава съществено възможността за преценка на рязкостта
на спирането, предприето от водача.
На следващо място, изводите за поведението на пострадалия, изразено
в неподсигуряването му чрез сядане или посредством хващане за
предназначено за целта място – хоризонтални или вертикални тръби, като една
от причините за загуба на равновесие в автобуса и падането му, правилно са
изведени от снимковия материал от записа от камерите в автобуса и
заключението на комплексната видео-автотехническа експертиза. Вещите
лица са отбелязали, че на снимковия материал /снимки 6 и 7/ не се установява
пострадалият, който е бил изправен към момента на загубата му на
равновесие, да се е държал за елемент от обзавеждането на автобуса в този
момент. Затова не се потвърждава и заявеното в показанията му да се е държал
с лявата си ръка, доколкото от снимковия материал е видно, че именно с тази
ръка е държал друг светъл предмет. Според заключението им при изправен
пътник, дори и при неголямо спирачно закъснение, тялото на пътника залита
напред, центърът на тежестта се премества извън опорните точки на тялото, от
което следва падане, както се е случило с пострадалия. Предвид изложеното и
изследваната доказателствена съвкупност, подложена на правилен анализ,
7
удачно първият съд е изградил фактическите си изводи въз основа на
заключението на комплексната видео-автотехническа експертиза, касаещи
причината за настъпване на произшествието, а именно субективното
поведение на пътния пострадалия В., който е следвало да подсигури
безопасността си при превозването си в автобуса, съответно коректно не е дал
вяра на заключението в алтернативния му вариант, обсъждащ предприето
рязко спиране, за да се избегне удар с движещия се пред него автомобил,
доколкото такова рязко спиране не се установи.
Въззивният съд намира за съответни на събраните доказателства и
изводите на първия съд за това, че липсвали доказателства обвиняемият да е
съзнавал, че пострадалото лице не се е било държало за елемент от
подсигуряващото обзавеждане на автобуса преди настъпване на
произшествието, доколкото от една страна пострадалият не е бил сам в
автобуса, имало е и други лица между него и водача, вероятно препятстващи
видимостта към лицето, а от друга страна, с оглед динамичното развитие на
ситуацията, е било логично вниманието на водача да е било насочено именно
към развитието на пътната обстановка. В тази връзка правилно първият съд не
е дал вяра на обясненията на обвиняемия за това, че преди спирането е
предупредил пътниците да се държат, при липса на подкрепящи го
доказателства.
Верни са изводите на районния съд и относно характера и вида на
телесната повреда, който правилно се е позовал на изготвената съдебно-
медицинска експертиза, а и относно липсата на причинно-следствена връзка
между настъпилата телесна повреда и последващата смърт на пострадалия,
според съдебно-медицинската експертиза на труп, чиито заключения
въззивният съд намира за обосновани и изготвени от лица, притежаващи
съответните специални знания.
При така установената и от въззивния съд фактическа обстановка,
правилни се явяват правните изводи на първоинстанционния съд, според
които обвиняемият не е извършил престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
предложение второ, във вр. с чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК.
За съставомерността на престъплението от обективна страна е
необходимо при управление на моторно превозно средство да бъде нарушено
правило за движение по пътищата, като водачът по непредпазливост да
8
причинявани телесна повреда – в случая средна телесна повреда, изразена в
трайно затруднение на движенията на левия долен крайник. Установи се, че
при настъпилото произшествие пострадалият В. получил такъв вид телесна
повреда, петрохантерно счупване на лявата бедрена кост, което по своя медико
– биологичен характер представлява трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник за срок от около 6 до 8 месеца. Както правилно е
отбелязал районният съд, не се установи причинно следствена връзка между
противоправно виновно извършено деяние на водача обвиняемия Т. и
настъпилата телесна повреда.
За такъв род деяние противоправно деяние прокуратурата посочва
неспазването на достатъчно дистанция от движещия се пред автобуса
автомобил, в резултат на което водачът спрял рязко автобуса, и
неосигуряването на всички условия за безопасното превозване на пътниците,
в нарушение на разпоредби на ЗДвП - чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и чл. 132, ал. 1, т. 2
от ЗДвП.
Не се установи водачът обвиняемият Т. да е нарушил задължението си
да спазва разумна дистанция от движещото се пред автобуса му моторно
превозно средство, най-малкото защото автобусът е спрял на достатъчно
разстояние - около два метра от лекия автомобил при спиране на последния, за
да отдаде предимство на преминаващия на пешеходната пътека пешеходец.
Логично не е настъпил удар с въпросния лек автомобил, поради което не би
могло да се обсъжда нарушаването на въпросната разпоредба на чл. 23, ал. 1
от ЗДвП.
Не се доказа и водачът да е нарушил задължението си по време на
движение да осигури всички условия за безопасното превозване на
пътниците, както удачно е отбелязано от първия съд, след като автобусът е бил
оборудван с достатъчно места за сядане и елементи на вътрешното му
обзавеждане, даващи възможност за подсигуряване чрез хващане на
пътниците, доколкото сигурността на превозване на пътниците е производна
не само на действията или бездействията на водача на превозното средство, но
и тези на пасажерите. От същите се очаква при качване в превозното средство
да предприемат необходимото, за да осигурят пътуването си срещу злополуки,
съобразно с вътрешното обзавеждане на превозното средство, като седнат
или, в случай че са прави, по време на движение на автобуса, да се държат с
9
ръка за предвидените за това лостове или друг вид съоръжения със същата
функция. По делото се установи, че пострадалият, макар към момента на
инцидента да е бил в напреднала възраст – на 79 години, не е предприел
предоставените му възможни мерки за подсигуряване на пътуването си, като
нито е седнал в автобуса, нито се е бил хванал за елемент от обзавеждането
му, за да подсигури своята безопасност.
Относно действията или бездействия от страна на водача на
превозното средство, които засягат сигурността на пътниците, съдът намира
че не се доказа посоченото от обвинението деяние на водача на превозното
средство, свързано с не спазване на достатъчна дистанция от движещия се
пред него автомобил, в резултат на което при спирането му, спрял рязко. От
фактическа страна не се установи по несъмнен начин водачът обвиняемият Т.
да не е спазил дължимата според разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП
дистанция от движещия се пред него лек автомобил, нито да е предприел
рязко спиране, в резултат на което да е настъпило телесното увреждане. Както
съдът отбеляза, липсват спирачни следи, а и данни за извършване на
спасителна маневра, а дистанцията на спиране до автомобила от около два
метра е достатъчна, за да се приеме, че не е извършено рязко спиране. Липсват
и показания на свидетели очевидци, които да подкрепят твърденията на
пострадалия в това отношение, а съдът отчита и противоречивостта им със
събрания доказателствен материал относно твърденията му за това, че с
лявата си ръка се бил хванал към момента на загубата на равновесие и
падането му. Предвид изложеното, не се доказа противоправно поведение,
изразено в нарушение на правилата за движение по пътищата, което да се
намира в причинно-следствена връзка с настъпилата телесна повреда.
Въззивният съдебен състав е солидарен и с извода на първостепенния
съд за наличието на хипотезата на чл. 15, ал. 1 от НК на случайно деяние по
отношение на обвиняемия и настъпилата телесна повреда. Този извод следва
както от задълженията на обвиняемия, като водач на автобус, превозващ
пътници, да осигури всички условия за безопасното им превозване, така и от
обективната невъзможност да предвиди настъпването на общественоопасните
последици с травматичното увреждане на пострадалото лице. Не се доказа по
несъмнен начин обвиняемият да е възприел или да е имал възможност да
възприеме, че пострадалият не се държи към момента на предприемане на
спирането на автобуса, доколкото в същия е имало и други лица, вероятно
10
препятстващи видимостта към пострадалия в ситуацията, при която
вниманието на водача е следвало да е насочено и към динамично развиващата
се пътна обстановка със спирането на автомобила пред автобуса на пешеходна
пътека, по която преминавал пешеходец. Поради изложеното изводите на
първоспенния съд за липсата на виновно извършено деяние от обвиняемия са
правилни и законосъобразно същият е признал на осн. чл. 304 от НПК
обвиняемия Т. за невинен по повдигнатото му обвинение.
Правилно с оглед изхода на делото разноските по делото не са
възложени на обвиняемия, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от НПК.
При така извършената от въззивната инстанция проверка на
обжалваното решение, доколкото не бяха установени основания за неговото
изменение и отмяна, същото следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, НО, VII
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 07.12.2022 г. по НАХД № 17 127/2020 г.
по опис на СРС, 114-ти състав, НО.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11