№ 1773
гр. Бургас, 22.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
частно гражданско дело № 20212100501963 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.413,ал.2 ГПК и е образувано по частна
жалба на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД , ЕИК: ********* ,седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав
Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева и Ярослав Кжищоф Чулак – управители,
чрез пълномощник – юрисконсулт Радина Иванова Илиева, против Разпореждане,
постановено по ч.гр.д.№ 5970/2021г. по описа на РС- Бургас, с което се отхвърля частично
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Г. Д. Д., ЕГН
********** за вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит №
30042105664/23.01.2020г., както следва: за договорна лихва в размер на 325,73лева за
периода от 01.03.2020г.- 03.03.2021г.; сумата от 270лева-възнаграждение за закупена и
ползвана услуга ,,Фаст“; сумата от 810лева- възнаграждение за закупена услуга ,,Флекси“;
133,63лв. лева-обезщетение за забавено плащане за периода от 02.03.2020г.(датата на
изпадане на длъжника в забава) до 03.03.2021г.; 112,69лева- мораторна лихва за периода от
03.03.2021г.(датата на предсрочната изискуемост) до 26.08.2021г.
В частната жалба се заявява становище за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. Оспорват се изводите на съда, че уговореният годишен лихвен
процент противоречал на добрите нрави. Излага се становище във връзка с приложение
принципа за свободно договаряне(чл.9 от ЗЗД). В подкрепа на изложеното се цитира съдебна
практика. Жалбоподателят поддържа, че заповедният съд не разполагал с правомощия на
този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която
заявителят черпи права, в т.ч. и след промените в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК (ДВ, бр. 100 от
2019 г.), доколкото в случая не се касаело за преценка на съда дали искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това, а за излизане извън обхвата на проверката по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, уреждаща
1
хипотезата, при която самото искане на заявителя е незаконно или неморално. Сочи, че
неравноправността на клауза от договора следва да бъде обявена по предвидения
процесуален ред, а за да е налице обоснована вероятност клаузата да е неравноправна,
следва да се направи сигурен извод за това от събраните доказателства съобразно нормата на
чл. 143 от ЗЗП. Подчертава се, че в предоставения преди сключването на договора на
ответника Стандартен европейски формуляр се съдържала информация относно
параметрите на договора за кредит. Посочва се, че в процесния договор за кредит,
кредиторът ясно отразил методиката на формирания ГПР, като в случая бил уговорен
фиксиран годишен лихвен процент 41% и ГПР в размер на 48,23 %. Развиват се подробни
съображения. Моли се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за
изпълнение.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че частната жалба е предявена от правно-
легитимирано лице в законоустановения срок, с платена по сметка на БОС държавна такса
и срещу обжалваем съдебен акт, и като съобрази разпоредбите на закона, исканията и
твърденията на частния жалбоподател и приложените по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирано заявление от
“ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с което се претендира по реда на чл. 410 от ГПК, да
бъде разпоредено длъжникът Г. Д. Д., ЕГН ********** да му заплати следните суми,
дължими по Договор за потребителски кредит №30042105664/23.01.2020г., а именно:обща
сума от 2552,05 лева, от които: 900лева- неплатена главница; договорна лихва в размер на
325,73лева за периода от 01.03.2020г.- 03.03.2021г.; сумата от 270лева-възнаграждение за
закупена и ползвана услуга ,,Фаст“; сумата от 810лева- възнаграждение за закупена услуга
,,Флекси“; 133,63лв. лева-обезщетение за забавено плащане за периода от 02.03.2020г.
(датата на изпадане на длъжника в забава) до 03.03.2021г.; 112,69лева- мораторна лихва за
периода от 03.03.2021г.(датата на предсрочната изискуемост) до 26.08.2021г.
Към заявлението са приложени: Договор за потребителски кредит
№30042105664/23.01.2020г.; Погасителен план ; Общи условия на “ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД към договора за потребителски кредит; Пълномощно.
Районният съд е уважил заявлението в частта досежно претендираните вземания за
главница в размер на 900 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.08.2021г.
до окончателното плащане; сумата от 18 лева- разноски по делото съразмерно с уважената
част от заявлението и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение.
В издадената Заповед по чл.41 ГПК е обективирано и обжалваното Разпореждане №
6213 от 24.09.2021г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането в
частта му по отношение на следните претендирани суми: договорна лихва в размер на
325,73лева за периода от 01.03.2020г.- 03.03.2021г.; сумата от 270лева-възнаграждение за
закупена и ползвана услуга ,,Фаст“; сумата от 810лева- възнаграждение за закупена услуга
,,Флекси“; 133,63лв. лева-обезщетение за забавено плащане за периода от 02.03.2020г.
(датата на изпадане на длъжника в забава) до 03.03.2021г.; 112,69лева- мораторна лихва за
2
периода от 03.03.2021г.(датата на предсрочната изискуемост) до 26.08.2021г.
В мотивите си заповедният съд е приел, че договорът за кредит е недействителен на
основание чл.22 вр.чл.11,ал.1,т.10 и чл.10,ал.1 от ЗПК – не ставало ясно как е формиран
ГПР. Съдът е намерил, че договорните клаузи противоречали на чл.19,ал.5 от ЗПК, тъй като
в ГПР не били включени всички разходи,каквито са възнагражденията за услуги ,,Фаст“ и
,,Флекси“. Посочил е, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна на основание
чл.26,ал.1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави(ГЛП от 41% надвишавал
значително трикратния размер на законната лихва).
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
Настоящата инстанция счита, че районният съд правилно е приел, че спрямо договорът
за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на заповедта
за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Също така следва да
бъде посочено, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът е задължен служебно да
извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави. В този
смисъл доводите на частния жалбоподател, че заповедният съд не е следвало да следи за
тези пороци и да се произнася по тези въпроси, не е споделян от настоящата инстанция.
Цитираната от жалбоподателя практика не е релевантна за казуса. Действително преценката
за противоречие със закона и добрите нрави, би могла да се направи от описанието на
твърдяното вземане в заявлението по чл. 410 от ГПК, като това е така, защото преценката за
други пороци, може да се направи само след пълното разгръщане на исковия процес в
случай на подаване на възражение. Всичко това не означава, че вземането, така както е
описано в заявлението по чл. 410 от ГПК, не може да противоречи на закона и добрите
нрави. Напротив ако заповедният съд констатира такова противоречие, последният следва да
отхвърли заявлението. Именно в това е смисълът на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от
ГПК.
В случая съдът счита, че частната жалба е неоснователна относно претенцията за
възнаграждение за закупени допълнителни пакети за услуги Фаст и Флекси в размер на 270
лв. и съответно 810 лв. Видно от заявлението по чл. 410 ГПК услугата „Фаст“ е свързана с
получаване на приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на
потребителския кредит преди клиентите без закупена допълнителна услуга „Фаст“. Другата
закупена услуга „Флекси“ пък е свързана с възможността за едностранна промяна на
погасителния план от страна на клиента. Следователно, в случая се касае за уговорки по
сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са инкорпорирани в
самия договор и месечната погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна
лихва, но и възнаграждение по този допълнителен пакет услуги, което по тази причина
следва да се включи в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за
потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следва да
се отбележи, че нормата на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителски кредит не позволява на
3
кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. По същността си така описаните в заявлението услуги
представляват именно такива, поради което настоящият състав се присъединява към извода
на заповедния съд, че посочените споразумения за допълнителни услуги са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Ето защо, процесната сума, начислена от заявителя в тежест на длъжника и
претендирана на основание споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, е недължима.
Не така стои въпросът по отношение на уговорената възнаградителна лихва.В
конкретния случай е сложена за разглеждане договорна клауза на договор за кредит,
предлаган от търговец по занятие и правилата на поведение на субектите на конкретното
правоотношението се уреждат от специален закон, а именно - Законът за потребителския
кредит. В разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от него е предвидено, че: "Годишният процент на
разходите не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в лева и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България".Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя,
от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното
положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР,
законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне
на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат
допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат
кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна
злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния
процент на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като
непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредитите. Законната
лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД се определя по следния начин: към основния лихвен
процент на БНБ, плюс 10 пункта надбавка. Основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е -0,
00%. При разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения
и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че
договореният ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница. Затова
съображението за нищожност на договорената възнаградителна лихва се явява
неоснователно. Поради гореизложеното следва да бъде издадена заповед за изпълнение и за
сумата от 325,73 лв. за договорна лихва/ възнаграждение/.
Въззивният съд намира, че БРС неправилно е отказал издаване на заповед за изпълнение
и по отношение на лихвата за забава от 133,63 лв. В производството по чл. 410 ГПК съдът
издава заповед за изпълнение, с която разпорежда на длъжника да заплати на кредитора
конкретна сума само въз основа на твърденията на кредитора. Съгласно чл. 12. 1 от Общите
условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, последица
4
от неизпълнение на поетото задължение за връщане на получената сума е заплащането на
лихва за забава в размер на ОЛП +10% годишно, изчислена за всеки ден забава върху
размера на просроченото вземане. Заповедният съд не следи служебно за съответствието на
размера на претендираното вземане с действителното фактическо положение. В случая, в
подаденото заявление се твърди, че поради неизпълнение длъжникът е изпаднал в забава за
заплащане на погасителните вноски по договора за кредит от 02.03.2020г., поради което
дължи лихва за забава до 03.03.2021 г. (датата на обявяване на предсрочната изискуемост) в
размер на 133,63 лв., като за периода 13.03. -13.07.2020 г. не е начислена законна лихва
съгласно чл. 6 от ЗМДВИППП. За периода от 03.03.2021 г. до 26.08.2021 г. длъжникът
дължи законна лихва, претендирана от заявителя в размер от 112,69лв. С оглед така
изложените твърдения, лихвата следва да се присъди в претендирания в заявлението размер,
а дали в действителност се дължи лихва за забава, в какъв размер и за какъв период са
въпроси, които следва да се разрешат в исковото производство, ако длъжникът подаде
възражение.
С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане се явява частично неправилно,
поради което следва да бъде отменено в частта, с която е отказано издаването на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 ГПК за сумата от договорна лихва в
размер на 325,73лева за периода от 01.03.2020г.-03.03.2021г.;133,63лв.-обезщетение за
забавено плащане за периода от 02.03.2020г.(датата на изпадане на длъжника в забава) до
03.03.2021г.; 112,69лева- мораторна лихва за периода от 03.03.2021г.(датата на предсрочната
изискуемост) до 26.08.2021г./датата на предявяване на заявлението в БРС/.
В останалата част, с която съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за заплащане на сумите от 270лева- възнаграждение за услуга „Фаст“ и сумата
от 810лева- възнаграждение за услуга „Флекси“, разпореждането следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. В полза на частния жалбоподател се следват направените
в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, определено на основание чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ вр. чл.
78,ал.8 ГПК.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените
по делото разноски за държавна такса и пред двете инстанции, изчислени съразмерно с
уважената част на заявлението, респ. частната жалба. Тъй като районният съд е присъдил
разноски за държавна такса в размер на 18лв., за разликата над тази сума до дължимия
размер от 11,44 лв. следва също да се издаде заповед по чл. 410 от ГПК. Пред въззивната
инстанция в полза на жалбодателя следва да се присъдят претендираните разноски за
въззивно обжалване в размер на 65 лв., от които 50 лева юрисконсултско възнаграждение и
15 лева държавна такса,изчислена съразмерно с уважената част от жалбата.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК настоящото определение не подлежи на обжалване, поради което е
окончателно.
5
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 6213 от 24.09.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 5970/2021г. по
описа на РС-Бургас, в частта, с която е отхвърлено заявление по чл.410 ГПК, предявено от
“ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: ********* ,седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав
Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева и Ярослав Кжищоф Чулак – управители,
чрез пълномощник юрисконсулт Радина Иванова Илиева, срещу Г. Д. Д., ЕГН **********,
да му заплати следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит
№30042105664/23.01.2020г., а именно: договорна лихва в размер на 325,73лева за периода
от 01.03.2020г.- 03.03.2021г.; сумата от 133,63лв. лева-обезщетение за забавено плащане за
периода от 02.03.2020г.(датата на изпадане на длъжника в забава) до 03.03.2021г.;
112,69лева- мораторна лихва за периода от 03.03.2021г.(датата на предсрочната
изискуемост) до 26.08.2021г.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл.410 ГПК в полза на “ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: ********* ,седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“България” № 49, бл.53Е, вх.В, срещу длъжника Г. Д. Д., ЕГН ********** от
гр. *** ул.*** № ** ет.* ап.**, за следните суми, дължими по Договор за потребителски
кредит №30042105664/23.01.2020г., а именно: договорна лихва в размер на 325,73лева за
периода от 01.03.2020г.-03.03.2021г.;сумата от 133,63лв. лева,представляваща обезщетение
за забавено плащане за периода от 02.03.2020г.(датата на изпадане на длъжника в забава) до
03.03.2021г.; 112,69лева,представляваща мораторна лихва за периода от 03.03.2021г.(датата
на предсрочната изискуемост) до 26.08.2021г.,както и за разноски в размер на 11,44 лева,
изчислена съразмерно с уважената част от заявлението и за направените във въззивното
производство разноски за въззивно обжалване в размер на 65 лева,изчислени съразмерно с
уважената част от жалбата.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 6213 от 24.09.2021г., постановено по ч.гр.д.№
5970/2021г. по описа на РС-Бургас, в останалата му обжалвана част.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за посочените в диспозитива на настоящото съдебно определение суми.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7