Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 54 04.06.2020
год. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд наказателен състав На петнадесети май две хиляди и двадесета година В публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1. ДАНИЕЛ МАРКОВ
2. мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор: Елка Добрикова
като разгледа докладваното от съдията Даниел Марков
ВНОХД № 214 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
С присъда
№ 79 от 14.11.2019г. по НОХД № 200/19г., Районен съд, гр. Несебър е признал подсъдимия Й.И.И., с ЕГН **********
за виновен в това, че на 24.09.2016г. в бензиностанция „ОМВ“, находяща
се на околовръстен път Бургас – Варна до к.к. „Слънчев бряг“, община Несебър,
област Бургас, в условията на опасен рецидив, чрез използване на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „156“, светло сив
на цвят, с рег. № СН 7972 ВВ, отнел чужди движими вещи, както следва: 130.510
литра дизелово гориво, на обща стойност 266,19 лева, собственост на „ОМВ
България“ ООД, от владението на Р. Г. С., ЕГН **********, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои и на основание чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.1, т.4, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл.54, ал.1 от НК го е осъдил
на „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
Съдът е
приспаднал на основание чл.59, ал.1 от НК времето, през което спрямо подсъдимия
И. е била взета мярка за неотклонение задържане под стража за периода от
10.09.2019г. до 25.09.2019г.
С
присъдата съдът е осъдил подс.Й.И. да заплати на „ОМВ България“ ООД с ЕИК
*********, гр. София, сумата от 266,19г., представляваща причинени от
престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
24.09.2019г., както и да заплати по сметка на НРС дължимата държавна такса
върху уважения граждански иск в размер на 50лв. и направените съдебни разноски от
31,76 лева.
Присъдата
е обжалвана от подсъдимия И. с оплакване за допуснати съществени процесуални
нарушения в съдебното производство, като се моли същата да бъде отменена. В
съдебно заседание защитникът на подсъдимия – адв. Виктор Паскалев от БАК, счита
че първоинстанционната присъда е неправилна, постановена при съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правата на подсъдимия. Подсъдимият И.
поддържа изразеното от защитника му становище, като в дадената му последна дума
моли делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Според
становището на прокурора от БОП жалбата на подсъдимия И. е неоснователна. Обжалваната
присъда намира за правилна, законосъобразна и справедлива, и следва да бъде
потвърдена.
Граждански
ищец, редовно призован чрез пълномощника му – адв. Радослав Чемширов от АК –
гр. София, не участва във въззивното производство.
Бургаският
окръжен съд, като обсъди доводите на страните и след като провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, приема следното:
Подсъдимият
Й.И.И. е роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***. Той е ****
гражданин, ***, *** образование. Работи като *****. Видно
от приложената по делото справка за съдимост, подсъдимият И. е многократно
осъждан и е търпял наказания лишаване от свобода.
След
освобождаването си от затвора на
07.07.2016г. подсъдимият се срещнал в автогарата на гр.Сливен със свид. А.С.Г., която
по предварителна уговорка с негов приятел му предоставила за пътуване до
гр.София лек автомобил марка „Алфа
Ромео“, модел „156“, светло сив на цвят, с рег. № СН 7972 ВВ . Същият автомобил
бил собственост на А. Х. Х., а свид. А. Г.
разполагала с пълномощно да го управлява, както и да се разпорежда с автомобила
като го продава. Свидетелката се уговорила с подсъдимия след завръщането му от
столицата да закупи автомобила за
1000лв. В продължение на седмица подсъдимият не отговарял на съобщенията и
обажданията на свид. А. Г. и след около петнадесет дни тя подала жалба в РУ на МВР – Сливен против
подсъдимия.
За да не
може автомобилът, който вече бил обявен за издирване, да бъде разпознат, подс. И.
свалил регистрационните му номера и
поставил други такива, а именно VSVP919. На 24.09.2016г. потеглили с автомобила към
к.к. Слънчев бряг, като предварително бил натоварил в багажника празни туби.
Около 18:45 часа, подсъдимият спрял с автомобила на бензиностанция „ОМВ“,
находяща се на околовръстния път на к.к. Слънчев бряг, като се пристроил на
първата колонка от отсечката откъм изхода.
На бензиностанцията имало и други клиенти, които зареждали гориво.
Свидетелят С.С. – пълнач в бензиностанцията, се приближил към
подсъдимия, но последният му махнал с ръка и му казал, че сам ще си зареди
гориво и отворил пълния с туби багажник на автомобила. Свидетелят С. се
отдалечил и отишъл да зарежда гориво на други автомобили. Подсъдимият , докато
като пълнел тубите с обикновено дизелово гориво се стремял да бъде с гръб към
сградата на бензиностанцията и камерата за видеонаблюдение. Веднага, след като
напълнил тубите с гориво – 130,510 литра, подс. И. се качил в автомобила и
потеглил, без да заплати стойността му, възлизаща на 266,19 лева. Свидетелката
М. Н. – касиер
в бензиностанцията, забелязала, че отчетеното на първа колонка гориво не е
платено на касата, поради което не може
да зарежда друг автомобил и излязла
навън, за да потърси клиента. Тогава тя видяла, че автомобилът го няма в района
на бензиностанцията. В 19:08 часа свид. Н. издала фискален бон за зареденото и
неплатено от подсъдимия гориво. Управителката на бензиностанцията –
свидетелката Д. Н., прегледала записите на камерите и разбрала, че е извършена кражбата. Уведомени
били полицейските органи.
На
досъдебното производство е била назначена и извършена техническа експертиза на
предоставения за изследване един брой CD – R 700 MB. Вещото
лице е дало заключение, че записите на оптичния диск, на който се съдържат два
файла, представляващи видеозаписи от охранителни камери, не са годни за
изследване.
Така
изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М. Н., Д. Н., А.Г., Ст.С.,
приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1,т.2 от показания на свид.Н.Т., както и
от останалите приложени по делото писмени доказателства. По основните факти тя не
се различава съществено от изложената в мотивите на НРС. По делото са
събрани достатъчно доказателства, от които могат да се
направят правилни изводи за обстоятелствата, включени в предмета на доказване. По
значимите за предмета на доказване факти доказателствената съвкупност не
съдържа противоречия. В дейността си по събиране, проверка и оценка на
доказателствения материал НРС не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са довели до ограничаване правото на защита или до необоснованост на обжалвания
съдебен акт.
Оплакването
на подсъдимия за допуснати в първоинстанционното съдебното производство
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита, настоящият
съдебен състав намира за неоснователно. Според подсъдимия нарушението се
изразява в това, че не му е била дадена възможност да сключи споразумение. Действително,
още в досъдебното производство, подсъдимият е изразил желание да сключи
споразумение, както и да върне сумата от 266,19 лева. Това искане подс.И. е
поддържал и пред НРС. Упрекът на подсъдимия е за това , че не му била
предоставена сметка за да възстанови равностойността на отнетото. Напълно неоснователно
упрекът е насочен към НРС. Приключването на наказателното производство със
споразумение е само една възможност, която съдът обсъжда при наличие на всички
предвидени за това предпоставките. Една
от тези предпоставки е причинените
имуществени вреди да бъдат възстановени или обезпечени. Извън правомощията на съда, а и на
прокуратурата, е да посредничи между
дееца и увреденото лице като осигурява или издирва сметки за внасяне на парични
суми. До приключване на съдебното следствие пред първата инстанция по делото не са били представени доказателства за възстановени
имуществени вреди, каквато готовност подсъдимият е заявявал още от досъдебното
производство.
Неоснователно
е и възражението на защитника за
нарушено правото на защита, защото не е
дадена възможност делото да бъде разгледано по реда на чл.371, т.2 от НПК. При
проведеното пред първоинстанционния съд разпоредително заседание и обсъждане на
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, становището на адв. Паскалев и подс. И. по
т.4 от посочената разпоредба е било, че желаят делото да се гледа по реда на
Глава ХХIX –
приключване на делото със споразумение. Приемайки, че не са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила, НРС е насрочил далото за
разглеждане по общия ред след 20 дни и е
призовал лицата , посочени в списъка към обвинителния акт. Дори и след
произнасянето на съда в разпоредително заседание, процесуалната възможност по чл.275,
ал.1 от НПК за промяна реда на съдебното
следствие и евентуално провеждане на предварително изслушване, също не е била използвана
от подсъдимия и неговия защитник. Искането на защитника на подсъдимия делото да
се гледа по реда на Глава ХХVІІ от НПК е направено, след като съдът е дал вече ход
на съдебно следствие по общия ред,
изложил е доклад по чл.276, ал.1 от НПК, а прокурорът се присъединил към
изложеното. „След започване на съдебното
следствие по общите правила при първоначалното първоинстанционно производство,
инициативите за преминаване към съкратено съдебно следствие по чл. 373, ал. 2
във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК са закъснели, съответно несвоевременно е и
решението на съда по този въпрос. Да се приеме допустимост на очертаната процесуална
ситуация би означавало да се позволи на отделна страна (в случая на подсъдимия)
да определя реда за разглеждане на делото вместо органа, осъществяващ
процесуалното ръководство в тази фаза на наказателния процес.“ – мотивите към
т.3 на ТРОСНК №1/2009г. Твърдяното
ограничаване правото на защита не е налице, защото НРС напълно се е съобразил с
процесуалните правила и задължителната съдебна практика.
На
основание приетата за установена фактическа обстановка, обосновано и
законосъобразно районния съд е извел правната квалификация на извършеното
от подс. Й.И. деяние на 24.09.2016г. в бензиностанция
„ОМВ“, намираща се на околовръстен път Бургас – Варна до к.к. „Слънчев бряг“, като престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК. Съобразявайки нормите на чл.29 и чл.30
от НК правилно НРС е преценил, че настоящото деяние на подсъдимият е извършено при условията на „опасен рецидив”
по смисъла на чл.29, ал.1,б. „а“ и б. “б“ от НК. Посочената квалификация се
извежда в обвинителния акт и в мотивите към обжалваната присъда от осъжданията
на лицето, са както следва:
1) С
присъда по НОХД № 153/2013г. на Районен съд, гр. Бургас, влязла в сила на
21.01.2013г., за извършено на 08.10.2012г. от Й.И. престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и
б. „б“ от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година и два месеца; 2) С присъда по НОХД № 3323/2013г. на Районен съд, гр.
Бургас, влязла в сила на 31.07.2013г., за извършено от подсъдимия на
13.07.2012г. деяние по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т. 3 и т.4, предл.
второ, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК е било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца; 3) С
присъда по НОХД № 1256/2014г. на Районен съд, гр. Бургас, влязла в сила на
21.03.2014г. за извършено в периода от 02.02.2014г- до 07.02.2014г. от Й.И.
престъпление чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1,т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, му е било наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година шест месеца“; 4) С присъда по НОХД №
2893/2014г. на Районен съд, гр. Бургас, влязла в сила на 05.02.2015г.за
извършено на 10.02.2014г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1,
т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, на Й.И. е
било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години; 5)С
присъда по НОХД № 2932/2015г., за извършено на 15.03.2008г. престъпление по
чл.206, ал.3, предл. първо и второ, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“
от НК, на Й.И. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година и осем месеца; 6) С присъда по НОХД № 2554/2014г. на Районен съд, гр.
Бургас за извършено на 12.02.2014г. престъпление , чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК на подсъдимия И. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
три години.
По
посочените влезли в сила съдебни актове са налице две осъждания, защото са
налице предпоставките по чл.25, вр.чл.23 от НК за групиране на определените с
тях наказания. Наказанията по първите две от посочените присъди са били кумулирани
и с определение № 1683/25.13.2013г. по НЧД№3430/13г. на БРС е било определено
едно общ наказание от една година и две месеца лишаване от свобода, което е
било изтърпяно на 23.10.2013г. Наказанията по останалите съдебни актове също са
били групирани и на подсъдимия е било наложено с определение по НЧД№3130/15г.
общо наказание от три години лишаване от свобода , което е изтърпяно на
07.07.2016г.
Неправилно
в обвинителния акт и в обжалваната присъда като относимо към квалифициращия
признак „опасен рецидив“ е отнесено осъждането по присъда по ВНОХД № 243/2017г. на Окръжен съд,
гр. Бургас, защото престъплението по чл.345, вр. чл.26, ал.1 от НК , предмет на
същото наказателно производство, е извършено през периода от 01.11.2016г. до
11.11.2016г. , т.е. след деянието предмет на настоящото наказателно дело.
В мотивите си НРС е изложил достатъчно
съображения за наличието на
квалифициращия признак по чл.195, ал.1, т.4 от НК, за немаловажност на деянието, въпреки ниската
стойност на отнетото и ясно е обосновал прекия умисъл на подсъдимия за
извършването му. Правните изводи на НРС са съобразени с доказателствата по
делото, установената фактическа обстановка и със закона. Въззивната инстанция
напълно споделя изводите на НРС и намира за ненужна тяхното преповтаряне или
допълнение.
За
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК се предвижда наказание от три до петнадесет
години лишаване от свобода. По реда на чл.54 от НК първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия И. минималното
предвидено наказание, като е съобразил мотивите, начина и времето на извършване
на деянието. Относително ниската стойност на причинените от деянието
имуществени вреди е значимо, но не единственото, нито водещо обстоятелство,
което да предопредели извод за относително по-ниска обществена опасност на
деянието. Правилна е преценката за завишената степен на обществена опасност
на деянието, която в случая е обусловена освен коментираните от НРС предходните
осъждания, ирелевантни за квалификацията
„опасен рецидив“, основно от присъствието на два квалифициращи признака на извършеното от подс. Й.И.. Множеството
осъждания извън относимите към
квалификацията на настоящата проява ,
многократно търпени ефективно
наказания лишаване от свобода, проявената
трайност и приоритетност за извършване на престъпни посегателства, насочени към
собствеността на гражданите и юридическите лица, безспорно сочат за висока
степен на обществена опасност на личността на подсъдимият. Непосредствено след
излизането му от затвора, подс.И. чрез обсебване , за което е осъден по
НОХД№933/17г. на СлРС, той се е сдобил с
автомобила, използван след около два месеца по –късно за извършване на
настоящото престъпление. Като смегчаващи вината обстоятелства правилно
първоинстанционният съд е приел изразеното в последната дума пред
първоинстанционния съд съжаление, направеното самопризнание и ниската стойност
на отнетото. С оглед на гореизложеното, въззивната инстанция също намира, че в
случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смегчаващи вината
обстоятелства, които да обосноват приложението на чл.55 от НК и определяне на
по –леко от минималното предвидено наказание.
Както бе посочено по-горе липсва неоснователен
отказ на първоинстанционния съд за провеждане на съкратено следствие по чл.
371, т. 2 от НПК, поради което и
посочения в т.9 от ТРОСНК №1/2009г. подход за компенсация на подсъдимия е неприложим.
Настоящият
състав намира , че като е наложил минималното предвидено наказание, НРС е
проявил неоправдана снизходителност, която поради липса на протест не може да
бъде коригирана.
Правилно първоинстанционният съд, в
съответствие с чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС е определил първоначален с
„строг“ режим на изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода“, както и правилно е приложил разпоредбата на чл.59 от НК.
Основанието на гражданския иск
в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението.
Съгласно
чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да репарира вредите, които е причинил другиму с
виновното си поведение. По настоящото дело на налице всички предпоставки,
визирани в посочената разпоредба за ангажиране на гражданска – деликтна
отговорност на подс. И.. Престъплението, в което подсъдимият е признат за
виновен, е противоправно, виновно (при пряк умисъл) и от него са настъпили
вреди. Налице е и причинна връзка между виновното поведения на подсъдимия и
настъпилия вредоносен резултат. В съответствие със закона, правилно НРС е
осъдил подс. И. да заплати на ощетеното юридическо лице и граждански ищец „ОМВ
България“ ООД сумата от 266,19 лева, представляваща обезщетение за причинените
му имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от датата на вредоносното деяние – 24.09.2016г., до окончателното
й изплащане.
В съответствие с Тарифа №1 към ЗДТ, правилно е
определен и размера на дължимата държавна такса върху уважения граждански иск.
Правилно първоинстанционния съд е възложил разноските по
делото в тежест на подсъдимия.
При
извършената служебната проверка на обжалваната присъда, съдът не констатира
основания за нейното изменяване или отменяване, поради което същата следва да
бъде потвърдена.
Водим от
горното, Бургаският окръжен съд на основание чл. 338 от НПК
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 79 от 14.11.2019г., постановена от Районен съд, гр. Несебър по НОХД №
200/19г.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.