РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. гр. Хасково, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640101011 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД от "Дженерали Застраховане" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "**** против Община Хасково, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Хасково, пл. „****. За претендираните суми е издадена заповед №
220 от 09.03.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 493 по описа за 2022г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че с полица № 0312200460017502 от 05.08.2020 г., в качеството си на
застраховател сключил договор за автомобилна застраховка „Каско на МПС" за л.а. „****", с
peг. № ****, със срок на действие от 06.08.2020 г. до 05.08.2021 г., при уговорено покритие
„Пълно Каско" на рисковете, съгласно „Общи условия" на предлаганата застраховка. На
14.06.2021 г. в гр. Хасково, при движение по ул. „****" било реализирано ПТП, при което
застрахованият по горепосочената полица лек автомобил, собственост на Ч. Д. Н. и
управляван от Т. Д. Т., преминал през необозначено и необезопасено препятствие на
пътното платно - дупка, в резултат на което претърпял материални вреди. За настъпилото
ПТП било подадено искане за оценка на имуществени вреди от водача на увреденото МПС и
била заведена преписка по щета № *********. Причинените вреди на застрахования лек
автомобил били описани от експерти на ищцовото дружество, като стойността на
необходимите части и материали за възстановяване на увредения автомобил била
определена на сумата в размер на 206,22 лева и същата била изплатена от ищеца на
1
собственика на застрахованото МПС по банков път с преводно нареждане от 22.06.2021 г.
Така договорната отговорност на застрахователя била ангажирана на основание
настъпилото застрахователно събитие съгласно покритието по клауза „Пълно Каско" от ОУ
към застрахователния договор. Поддържа се, че на основание чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането
на застрахователното обезщетение по така настъпилото застрахователно събитие ищецът
встъпвал в правата на застрахования срещу ответната община като възложител на
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 ЗЗД, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски. Отговорността
на ответника се основавала на обстоятелството, че увреждането на застрахования автомобил
било в резултат на неподдържане и неизправност на пътния участък, на който било
реализирано процесното ПТП, както и на неотстраняването и/или несигнализирането на
съществуващи препятствия по него, при наличието на задължение за същия да поддържа с
грижата на добър стопанин изправността на местната пътна мрежа - публична общинска
собственост, което в случая не било изпълнено. С писмо с изх. № *********/04.08.2021 г.
ищецът отправил регресна покана до ответника за доброволно заплащане на дължимата му
сума в размер на 221,22 лв., представляващи изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 206,22 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
Поканата била получена от представител на ответника на 06.08.2021 г., но дължимата от
ответника сума не била възстановена на ищеца. За вземането си ищецът инициирал
производство по реда на чл. 410 от ГПК, като по образуваното ч. гр. д. № 493/2022 г. по
описа на Районен съд Хасково, била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Срещу същата било депозирано възражение от длъжника, което обуславяло
правния интерес на ищеца от завеждане на исковете. Предвид изложеното се иска от съда да
постанови решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 221,22 лв. - главница, включваща изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 206,22 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. и сумата от 12.60 лв. -
мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 07.03.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендира се и присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство
разноски.
Ответникът счита исковете за допустими, но неоснователни и оспорва същите по
основание и по размер. Признава посочените в исковата молба обстоятелства за наличие на
застрахователно правоотношение между ищеца и пострадалото МПС, както и настъпването
на процесния инцидент по време на неговото действие. Оспорва твърдения механизъм на
настъпване на ПТП, наличие на причинно следствена връзка между същия и настъпилите
вреди, както и наличие на виновно и противоправно поведение /действие или бездействие/
от страна на ответника за настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че било налице
съпричиняване от страна на водача на пострадалия автомобил в обем от 100%, поради
движение с несъобразена с пътната обстановка скорост на автомобила и непредприемане на
необходимите действия от негова страна за избягване на възникнали по пътното платно
препятствия. Поддържа, че изграждането на пътното платно и отводнителните съоръжения
2
по същото били изпълнени съобразно съответните нормативни изисквания, като по-ниското
разположение на шахтата от нивото на пътното платно било необходимо за правилното й
функциониране, а не се дължала на нарушаване на пътната настилка и водачът на
увреденото МПС следвало да съобрази скоростта си на движение с наличието на тези
съоръжения на пътното платно, както и с разположената в близост пешеходна пътека. Тъй
като ответникът бил изпълнил изцяло всички свои законоустановени задължения, не
следвало да бъде ангажирана отговорността му за причинени вреди. Предвид изложеното
моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, алтернативно - да бъде намален
техния размер. Претендира присъждане на разноски по делото и прави възражение за
прекомерност на разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение в заповедното и в
настоящото производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От застрахователна полица № 0312200460017502 от 05.08.2020 г. се установява, че по
отношение на лек автомобил марка „*****" с peг. № **** е била сключена застраховка
„Каско на МПС", между ищеца и собственика му Ч. Д. Н., с валидност от 06.08.2020 г. до
05.08.2021 г. с клауза – Пълно каско.
Представени са от ищеца и Общите условия за застраховка „Каско на МПС" на
„Дженерали застраховане“ АД.
С искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС" от 14.06.2021 г. Т. Д. Т.
е уведомила ищцовото дружество за настъпване на застрахователно събитие - ПТП, както и
за нанесените по автомобила материални щети и по-конкретно е посочено в искането, че на
14.06.2021 г., около 14:30 часа, водачът се е движил по ул.“ ****“ и с предна дясна гума е
попаднал в дупка и се е увредила предна дясна гума.
В представените Опис-заключение за вреди на МПС от 14.06.2021 г., опис –
заключение по претенция № ********* от 21.06.2021 г. и Ликвидационен акт № 999677 от
21.06.2021 г. са описани по вид и стойност щетите по увредения автомобил и извършените в
тази връзка услуги.
С платежно нареждане от 22.06.2021 г. на Ч. Д. Н. е изплатено обезщетение по
щетата в размер на 206,22 лева.
Видно от Свидетелство за регистрация част II № ********* по отношение на лек
автомобил „****" с peг. № ****, същият е собствен на Ч. Д. Н., а според приложения по
делото документ за извършен периодичен технически преглед за автомобила, последният е
преминал годишен технически преглед на 09.11.2020 г. със срок на валидност до м. 11 на
2021 г.
С регресна покана изх. № *********/04.08.2021 г., получена от ответника на
06.08.2021 г. съгласно приложената обратна разписка, ищецът го е поканил в 7-дневен срок
от получаването й да му възстанови по посочена банкова сметка застрахователно
3
обезщетение в размер на 221,22 лева.
От представените от ответника писма от Общинско предприятие „Екопрогрес“
гр.Хасково с изх. № 782/24.06.2022 г. и и писмо от Главен експерт в сектор „ОМП и
сигурност на информацията“ при Община Хасково с рег. индекс 11-03-01-227#3/27.06.2022
г. се установява, че в периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. не са подавани или постъпвали
сигнали за наличие на повредени/пропаднали шахти в района на бул.“***“ гр.Хасково, както
и че в същия период не са били регистрирани сигнали за запушени, непочистени, повредени
и пропаднали улични шахти около кръстовището на бул.“*****“, намиращо се в близост до
Автогарата и училище „*****“ гр.Хасково.
От материалите, съдържащи се в ч.гр.д. № 493 по описа за 2022г. на Районен съд –
Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление
с вх. № 3733/07.03.2022 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 220 от
09.03.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК за процесните
суми, ведно със законната лихва върху главницата от 07.03.2022 г. до изплащане на
вземането и разноските по делото в размер на 25,00 лв. за държавна такса и 360,00 лв. за
адвокатско възнаграждение. В предвидения от закона срок е подадено възражение от
ответника. С разпореждане от 28.03.2022 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземанията си в едномесечен срок като последният е сторил това.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Т. Д.
Т. – водач на л.а. „*****" с peг. № *****, която посочва механизма на настъпване на
процесното ПТП, така както е описан в исковата молба, а именно че на процесната дата е
управлявала посоченото МПС като се е движила в посока от Автогара гр.Хасково към
Общинска полиция, с под 20 км/час. При спиране, за да даде предимство на пешеходец,
преминаващ по пешеходна пътека, дясната гума на автомобила попаднала в необозначена и
несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което гумата се нацепила, а
джантата надраскала.
Съдът кредитира тези показания, доколкото са логични, последователни, пресъздават
непосредствени и лични възприятия и съответстват изцяло както на събраните по делото
писмени доказателства, така и назначената САТЕ, а и не се опровергават от други такива.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/, което следва да се
кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че
вероятният механизъм на ПТП е преминаване на лекия автомобил с предното дясно колело
през пропаднала отводнителна шахта под нивото на асфалтовото покритие, при дълбочина
на дупката поне около 11 см. и широчина не по-малка от 25 см. В случая е налице
причинно-следствена връзка между описаното в исковата молба ПТП и настъпилите щети
по автомобила, като техният размер към датата на процесното ПТП по средни пазарни цени
възлиза на 210,90 лева с ДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
4
Предявените искове са с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и са процесуално допустими, доколкото
изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в
едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение
срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания.
Разгледани по същество, същите са изцяло основателни, като съображенията за това
са следните:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Основателността на иска се предпоставя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществена
застрахова (в т. ч. "Каско"), по силата на което застрахователят е изплатил застрахователно
обезщетение, отговорност на ответника по отношение на увредения застрахован, възникнала
за него в качеството на възложител на работа при условията на чл. 49 ЗЗД, а именно:
виновно противоправно деяние (действие или бездействие), осъществено от физическо лице
- изпълнител на работата при или по повод извършването й, в причинна връзка с което са
причинени вреди в претендирания размер, и обуславящо отговорността на ответника
правоотношение по възлагане на работата на прекия делинквент, които в случая са налице с
оглед ангажираните по делото писмени, гласни доказателства и заключението на САТЕ.
В случая не се спори, а и от представените застрахователна полица №
0312200460017502 от 05.08.2020 г., ликвидационен акт № 999677 от 21.06.2021 г. и
платежно нареждане от 22.06.2021 г. се установява, че към датата на ПТП увреденият лек
автомобил „*****" с peг. № ***** е бил застрахован в ищцовото дружество, за него е било
определено застрахователно обезщетение в размер на 221,22 лева, която сума е изплатена на
собственика.
При това положение следва да се приеме, че е налице валидно основание за
суброгиране на ищеца в правата на увредения. В тази връзка следва да се има предвид, че
ПТП е предвидено като покрит застрахователен риск и включено в представените Общите
условия, неразделна част от процесния застрахователен договор. Ето защо ищецът напълно
правомерно - в изпълнение на задължението си по чл. 405 КЗ е обезщетил застрахованото
лице.
На следващо място, настъпването на застрахователното събитие, вкл. и мястото на
ПТП съдът намира за несъмнено установени от събраните гласни, а и писмени
доказателства, както и от заключението на САТЕ. Така в разпита си, свид. Т. Д. Т. е
посочила, че на процесната дата е управлявала л.а. „******" с peг. № ***** като се е
движила в посока от Автогара гр.Хасково към Общинска полиция, същите обстоятелства е
потвърдила и пред представител на ищеца в искането за оценка на вреди по застраховка
5
„Каско на МПС" от 14.06.2021 г. Тук е мястото да се отбележи, във връзка с ответните
възражения и липсата на съставен протокол за ПТП, че съгласно Наредба I З-41-12.01.2009 г.
– чл. 6, т. 4 не се посещават от органите на МВР "Пътна полиция" и не се съставят
документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато
повредите са причинени в резултат на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се
придвижи на собствен ход. В настоящия случай, както от показанията на св. Т. Т., така и
индиректно от заключението на САТЕ се установи, че процесният лек автомобил след ПТП
е било възможно да се придвижва на самоход след попадането в дупка. Така, следва да се
приеме, че пътно-транспортното произшествие е настъпило на улица, която се намира в
населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по
смисъла чл. 3, ал. 3 ЗП и като такъв е публична собственост на Община Хасково по силата
на чл. 8, ал. 3 от с.з. и § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и
местната администрация. Собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни
елементи на пътя, в т. ч. и върху пътните съоръжения. Сред тях законодателят е включил и
пречиствателните съоръжения - § 1, т. 3 от ДР на ЗП, а съгласно § 1, т. 1 от ДЗ на ППЗП
пречиствателно съоръжение е утаителна шахта, разположена в обхвата на пътя, в която чрез
пътните окопи постъпват повърхностните води от пътното платно. Освен това, съобразно чл.
19, т. 4, б. „б" от Закона за водите /ЗВ/ уличните канализационни мрежи и дъждоприемните
шахти в урбанизираните територии са изключителна публична общинска собственост, а
собствениците на водностопански системи са длъжни да ги поддържат в техническа
изправност - чл. 141, ал. 1 ЗВ. В чл. 191, ал. 1, т. 2 ЗВ е вменено задължение на кметовете на
съответната община да контролират тяхното изграждане, поддържане и правилна
експлоатация. От друга страна ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват също от общините - чл. 31, ал. 1 ЗП. В чл. 167, ал. 1, изр. 1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ е предвидено пък, че лицата, които стопанисват пътя,
трябва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по
него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Без съмнение, установената
пропаднала шахта под нивото на пътното платно представлява „препятствие на пътя" по
смисъла на § 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и
създава опасност на движението. Ето защо и доколкото същата не е била обезопасена с
нарочен пътен знак пред нея или по друг начин, ответникът не е изпълнил своите посочени
по - горе и законово уредени задължения, т.е. налице е противоправно бездействие на
неговите служители, респ. работници, натоварени с ремонта и поддържането на
общинските/местните пътища, което по аргумент на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира да е
виновно. Поради това и при наличието на останалите предпоставки по чл. 49, вр. чл. 45, ал.
1 ЗЗД, следва да се ангажира отговорността на Община Хасково.
Основните спорни въпроси по делото всъщност касаят механизма на процесното
ПТП, наличието на причинна връзка между него и настъпилите имуществени вреди, както и
техните вид и размер.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства – искане за
6
оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС" от 14.06.2021 г., както и от заключението
на назначената САТЕ и събраните гласни доказателства (разпита на свид. Т. Д. Т.) по
категоричен начин се установява и механизмът на произшествието, а именно последното е
настъпило на 14.06.2021 г. около 14:30 часа, в гр.Хасково, като застрахованият при ищеца
автомобил, движейки се по бул.“*****“, е преминал през необезопасено и несигнализирано
препятствие на пътното платно – дупка (отводнителна шахта). Вследствие на пътния
инцидент автомобилът понася материални щети.
Напълно недоказани, а оттам и неоснователни останаха твърденията на ответника, че
водачът на процесния лек автомобил се е движил с несъобразена с пътните условия скорост,
довело до съпричиняване на вредоносния резултат от 100 %, доколкото на първо място и
съобразно събраните гласни доказателства същата е била около 20 км/час, и на второ –
според заключението на САТЕ препятствието (пропаднала шахта) по пътя е било невидимо,
т.е. от страна на водача не е налице нарушение на правилата за движение по пътищата, за да
се коментира евентуално съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат. Ето
защо съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1
ГПК следва да се приеме, че тези факти не са доказани по делото, а оттам и че не са се
осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат
да възникнат и техните правни последици.
От заключението на експертизата се установява още, че видът на препятствието и
неговите характеристики по естеството си са годни да предизвикат процесиите увреждания
при така описания механизъм на ПТП, а именно – повредени елементи от предно дясно
ходово колело на лек автомобил „*****" с peг. № **** и обосновават извод за наличие на
пряка причинно - следствена връзка между процесното ПТП и нанесените щети.
Кредитираните показания на свидетелката Т. Д. Т. - водач на автомобила по време на
процесното ПТП, съпоставени с приетото експертно заключение, съгласно което възможния
механизъм на удара е преминаване на автомобила през отводнителна шахта на пътното
платно, с пропадане най-малко 11 см под нивото на асфалтовото покритие, восят до същия
еднозначен извод за причините за настъпването на произшествието и наличието на
причинно-следствена връзка между него и претендираните имуществени вреди. Не се
ангажираха каквито и да е било доказателства от страна на ответника, че ПТП се е
реализирало по друг механизъм, напр. че съществува някаква техническа причина за
настъпването му (по-ниско налягане в гумата или др. под.).
Ето защо, при съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал,
следва да се приеме, че процесните вреди са настъпили при описания механизъм на ПТП.
Във връзка с вида и размера на причинените щети от ищеца са представени Опис-
заключение за вреди на МПС от 14.06.2021 г., опис – заключение по претенция № *********
от 21.06.2021 г. и Ликвидационен акт № 999677 от 21.06.2021 г., които са частни
свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател факти, но тяхното
осъществяване в случая следва да се приеме за установено по несъмнен начин с оглед
показанията на разпитания свидетел и заключението на САТЕ, както и поради липса на
7
други доказателства, които да ги опровергават. При определяне на размера на дължимото
регресно вземане, следва да се вземе предвид по принцип стойността на причинните
имуществени вреди, определена в заключението на съдебно- автотехническата експертиза, а
именно средната пазарна цена на материалите и труда, необходими за отстраняване на
повредите по лекия автомобил към датата на застрахователното събитие, съобразно чл. 386,
ал. 2 КЗ, която в случая възлиза на 210,90 лева. Доколкото обаче тази сума е по-голяма от
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 206,22 лева, респ.
претендирано от същия в настоящото производство и с оглед прогласеното в чл. 6 ГПК
диспозитивно начало, съдът следва да съобрази само въведения с исковата молба размер и
не може и да присъжда по-голям. Към същото трябва да се прибавят и обичайните разноски,
сторени за неговото определяне, които настоящият съдебен състав определя по правилото на
чл. 162 ГПК в претендирания размер от 15 лв.
По изложените съображения съдът счита, че в случая са налице всички изискуеми от
закона предпоставки за реализиране на регресната отговорност на ответника спрямо ищеца,
поради което предявеният главен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49,
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД се явява изцяло основателен.
Предвид основателността на главния иск, следва да се уважи частично и претенцията
относно обезщетението за забава. Тя има акцесорен характер по отношение на главното
задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. С оглед установеното съществуване
на основно /главно/ парично задължение, настъпилата му изискуемост и неговото
неизпълнение на падежа, на ищеца се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на
законната лихва, считано от изпадането на ответника в забава до датата, предшестваща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 06.03.2022
г. /доколкото от 07.03.2022 г. се дължи поисканата законна лихва като правоувеличаваща
последица от основателността на предявения главен иск/.
Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Вземането по регресния иск
произтича от закона и възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на
третото увредено лице, но не е предвидена конкретна дата за това. Ето защо, за да настъпят
последиците на забавата, не е достатъчно само да се извърши плащане. В този смисъл са
Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. №
192/2009 г. и Решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, постановени по реда
на чл. 290 ГПК.
В настоящия случай ответникът е получил покана от ищеца за възстановяване на
платеното застрахователно обезщетение на 06.08.2021 г., поради което и с оглед дадения с
нея 7-дневен срок за доброволно изпълнение Община Хасково е изпаднала в забава след
изтичането му, т.е. на 15.08.2021 г. /понеделник/. Размерът на дължимото обезщетение,
определен от съда съгласно чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпна в интернет
компютърна програма за изчисляване на законна лихва, върху процесната главница за
релевантния период възлиза на 12,60 лева, така както е и претендиран.
8
Следователно и двата иска следва да бъдат уважени в пълните им предявени размери,
а именно искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде уважен за сумата от 221,22 лева (206,22 лв. + 15лв.), а този по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за сумата от 12,60 лева.
Както бе посочено по-горе, вземането за главница е дължимо ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № 493 по описа за 2022 г. на РС -
Хасково - 07.03.2022 г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл.
422, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 12 на на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този
момент, а и към настоящия, не е погасил процесните суми. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 493 по описа за
2022 г. на РС - Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че
те са действително направени и възлизат общо на 385,00 лева за платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение с включено ДДС.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за
разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на
същия следва да се присъдят такива в размер общо 704,30 лева, съобразно ангажираните
доказателства за извършването им и представения списък по чл.80 ГПК, а именно 79,30 лева
за държавна такса, 250,00 лева за възнаграждение за вещо лице, 15 лева депозит за свидетел
и 360,00 лева за адвокатско възнаграждение. Възражението на процесуалния представител
на ответника за прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат е
неоснователно, доколкото този размер не надвишава определения съобразно чл.7, ал.2, т.1
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минимум от 300 лева към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие
и тъй като същото е определено с включен ДДС, а и съответства на фактическата и правна
сложност на делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1
9
КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Община Хасково,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. „****, съществуването на
вземания на "Дженерали Застраховане" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "****" № **, спрямо нея в размер на сумата от 221,22 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение и обичайни разноски по
застраховка „Каско на МПС" със застрахователна полица № 0312200460017502 от
05.08.2020 г. със срок на действие от 06.08.2020 г. до 05.08.2021 г., във връзка с причинени
при ПТП на 14.06.2021 г. в гр. Хасково имуществени вреди по лек автомобил марка „***" с
peг. № *****, собственост на Ч. Д. Н., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 493 по описа за
2022 г. на РС - Хасково - 07.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и на сумата от
12,60 лева, представляваща обезщетение за забава върху нея от 15.08.2021 г. до 06.03.2022 г.
включително.
ОСЪЖДА Община Хасково, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Хасково, пл. „****** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на "Дженерали
Застраховане" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *****,
сумата от 1089,30 лева, от която 704,30 лева, представляваща направени разноски по
настоящото дело и 385,00 лева, представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 493 по
описа за 2022 г. на РС - Хасково, за която е издадена Заповед № 220 от 09.03.2022г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
10