РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 862/16.5.2022г.
гр. Пловдив, 16 май 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора
Росен Каменов като разгледа докладваното
от съдия Дичева КАНД № 540 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „ОМНИКАР
АУТО“ ООД, ЕИК *********, срещу Решение № 2121/ 09.12.2021
г. по АНД № 6348/ 2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Твърди се, че решението е незаконосъобразно като постановено в нарушение
на материалния закон, допуснато СНПП и явна несправедливост на наложеното
наказание, като се моли съда да го
отмени, по съображения изложени в жалбата,
вместо което да постанови друго, с което да отмени НП, алтернативно да
измени НП.
В съдебно заседание, чрез надлежен
процесуален представител, се поддържа подадената касационна жалба. Претендират
се разноски.
Ответната страна не се
представлява пред касационната инстанция.
Представител на ОП – Пловдив изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена от страна, за която решението е
неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално
допустима, а по същество е основателна.
Предмет на касационната проверка е решение № 2221 от 09.12.2021 г.,
постановено по АНД № 20215330206348 по описа за 2021 г. на ПРС, с което е
потвърдено НП № 594654-F600495 от 19.08.2021 г., издадено от М.М.П.-С.,
зам.директор на ТД на НАП – Пловдив, с което на „Омникар
Ауто“ООД, БУЛСТАТ *********, е било наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл.78
ал.2 вр.чл.78 ал.3 от ЗДДС.
Фактите по делото не са спорни, както и не е спорно извършеното
нарушение, изразяващо се в неотразяване на получен данъчен документ – кредитно
известие в отчетните регистри за съответния данъчен период – м.09. 2020 г.,
което е довело до определяне на данъка в по-малък размер. Не е спорно също
така, че корекцията е извършена, като КИ е отразено в дневника за покупки
за м.01.2021 г. и в подадената за този
период справка –декларация, т.е. преди съставяне на АУАН и по инициатива на
наказаното лице.
При
това положение и в случаи от вида на разглеждания, националната юрисдикция
следва да съобразява обстоятелства като срока, в който нарушението е
отстранено, неговата тежест, както и дали размера на наложената санкция не
надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на
правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно
облагане, което обаче не е било направено /в този смисъл е Решение на Съда на
Европейския съюз по дело С-259/12 на СЕС/.
От друга страна се констатира, че в случая е налице национална правна
уредба, съгласно която за несвоевременното неизпълнение на задължението за
деклариране се налага санкция, чийто размер съответства на 100 % от
недекларираната сума, и то при
положение, че към момента на установяване на нарушението същата вече е била
декларирана, макар и с известно закъснение. При това положение и като се вземат
предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с посочената санкция, както и начинът за определянето на
нейния размер, съдът приема, че наложената санкция е в несъответствие и с
принципа на пропорционалност.
Касационният
състав счита, че следва да бъде преценено дали така наложената санкция е
пропорционална на допуснатото нарушение именно изхождайки от практиката на СЕС по дело С - 259/ 12. Предмет на
решението на СЕС са: Данъчни въпроси - ДДС - Директива 2006/112/ЕО -
Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност - Несвоевременно
счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура - Отстраняване на
нарушението - Внасяне на данъка - Държавен бюджет - Липса на вреда -
Административна санкция. Делото е образувано по преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Пловдивски административен съд (България) с акт от 15 май 2012 г., постъпил в
Съда на 24 май 2012 г. Запитването е отправено в рамките на спор между
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив и
"Родопи-M 91" ООД по повод наложена на последното административна
санкция заради несвроевременно счетоводно отразяване
и деклариране на анулирана фактура. В разгледания от Пловдивския
административен съд казус се касае до неотразяване анулирането на фактура, но
съдът счита, че с оглед факта, че се отнася до неотразяване на данъчен
документ, което е задължение, вменено със ЗДДС и наказуемо по същия член 182, ал. 1 ЗДДС,
както е в процесния по настоящото касационно дело
казус, няма пречка и следва да решението да бъде съобразено с практиката на СЕС. Това е така, защото Директивата за
ДДС не предвижда изрично система от санкции в случай на неспазване на
предвидените в нея задължения, които данъчнозадължените лица следва да изпълняват.
Съгласно постоянната съдебна практика обаче при липсата на хармонизация на
законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на
условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите
членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те
въпреки това са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото
на Съюза и на неговите общи принципи (в този смисъл Решение от 19 юли 2012 г.
по дело Redlihs, C-263/11).
В този смисъл санкциите, които държавите членки могат да приемат, за да
осигурят точното налагане и събиране на данъка и да предотвратят избягването на
данъчно облагане, и по - специално за да гарантират спазването на задълженията
на данъчнозадължените лица за коригиране на отчетността им след анулирането на
фактура, по която са извършили приспадане, в случая за коригиране отчетността
след издаване на ДКИ, не биха могли, на първо място, да поставят под въпрос
неутралитета на ДДС, който е основен принцип на общата система на ДДС и не
допуска икономическите оператори, които осъществяват едни и същи сделки, да
бъдат третирани по различен начин при събиране на ДДС (Решение от 29 юли 2010
г. по дело Profaktor Kulesza,
Frankowski, Jozwiak, Orlowski, C-188/09, Решение от 29 март 2012 г. по дело Belvedere Costruzioni, C-500/10).
СЕС сочи в решението си, че за да се
прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на
пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и тежестта на
нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето
на нейния размер (Решение по дело Redlihs, посочено
по-горе, точки 46 и 47, както и цитираната съдебна практика). Като извод СЕС указва, че Националната юрисдикция
следва да прецени - предвид членове 242 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност с оглед на обстоятелствата по спора в главното
производство, и по - специално на срока, в който нарушението е отстранено, на
неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на данъчно
облагане или заобикаляне на приложимия закон, за които отговаря
данъчнозадълженото лице - дали размерът на наложената санкция не надхвърля
необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното
събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. По дело
С-263/11 СЕС в решението си, т.55, сочи, че правото
на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с
принципа на пропорционалност национална правна норма, която допуска на лице да
се наложи глоба, чийто размер се определя чрез прилагането на обичайната ставка
на ДДС към стойността на доставените стоки.
В
конкретния случай следва да бъде взето предвид, че от данните по делото може да
бъде направен извод, че процесното кредитно известие
е отразено в дневника за покупки за
м.01.2021 г. и подадената за този период справка –декларация, т.е. преди
съставяне на АУАН и по инициатива на наказаното лице. По делото няма данни за
предприети от дружеството-жалбоподател действия по избягване на данъчно
облагане или заобикаляне на ЗДДС. Не без значение е и обстоятелството, че в
самото наказателно постановление е посочено, че нарушението е за първи път.
Дължимият ДДС е внесен в бюджета и непосредствената вреда за фиска от допуснатото нарушение евентуално би се изразила в
дължимите лихви върху сумата от 873,61 лв. за периода 14.10.2020 г.-01.01. 2021 г. Описаната фактическа обстановка дава основание
на касационния състав да приеме, че предвидената в разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция, в конкретния случай възлизаща на 1000 лв., се
явява непропорционално висока спрямо допуснатото нарушение. Същата надхвърля
необходимото за постигане на целите на ЗДДС, изразяващи се в осигуряване на
правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно
облагане. С други думи, в конкретния случай нормата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС противоречи на принципа на пропорционалност, регламентиран в чл. 5 § 4 от Договора за Европейски съюз и по силата на принципа на примата на европейското право спрямо
националното същата не следва да бъде приложена.
При положение, че съдът намери, че тази санкция
се явява непропорционална, какъвто е настоящия случай, то по силата на примата
на европейското право и с оглед установената практика на СЕС / цитираното по-горе решение по дело
С-263/11/ следва да не приложи нормата от националното право като противоречаща
на установен принцип на европейското право.
Поради изложеното съдът намира, че НП е
незаконосъобразно и същото е следвало да бъде отменено.
При този изход на делото и съобразно
направеното искане следва да бъде осъдена НАП да заплати разноски на „ОМНИКАР
АУТО“ ООД, ЕИК *********, които се констатираха в размер на 240 лева за
касационната инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 2221 от 09.12.2021 г., постановено по АНД № 20215330206348 по описа за 2021
г. на ПРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 594654-F600495 от 19.08.2021 г., издадено от М.М.П.-С.,
зам.директор на ТД на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА НАП - гр.София
да заплати на „ОМНИКАР АУТО“ ООД,
ЕИК *********, разноски в размер на 240 лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: