Решение по дело №540/2022 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 862/16.5.2022г.

гр. Пловдив, 16 май 2022 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА 

          ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

                  ХРИСТИНА ЮРУКОВА

 

при секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Росен Каменов  като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 540  по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „ОМНИКАР АУТО“ ООД, ЕИК *********, срещу Решение № 2121/ 09.12.2021 г. по АНД № 6348/ 2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Твърди се, че решението е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснато СНПП и явна несправедливост на наложеното наказание, като се моли съда  да го отмени, по съображения изложени в жалбата,  вместо което да постанови друго, с което да отмени НП, алтернативно да измени НП.

В съдебно заседание, чрез надлежен процесуален представител, се поддържа подадената касационна жалба. Претендират се разноски.

Ответната страна не се представлява пред касационната инстанция.

Представител на ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата. 

    Касационната жалба е подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а по същество е основателна.

    Предмет на касационната проверка е решение № 2221 от 09.12.2021 г., постановено по АНД № 20215330206348 по описа за 2021 г. на ПРС, с което е потвърдено НП № 594654-F600495 от 19.08.2021 г., издадено от М.М.П.-С., зам.директор на ТД на НАП – Пловдив, с което на „Омникар Ауто“ООД, БУЛСТАТ *********, е било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл.78 ал.2 вр.чл.78 ал.3 от ЗДДС.

    Фактите по делото не са спорни, както и не е спорно извършеното нарушение, изразяващо се в неотразяване на получен данъчен документ – кредитно известие в отчетните регистри за съответния данъчен период – м.09. 2020 г., което е довело до определяне на данъка в по-малък размер. Не е спорно също така, че корекцията е извършена, като КИ е отразено в дневника за покупки за  м.01.2021 г. и в подадената за този период справка –декларация, т.е. преди съставяне на АУАН и по инициатива на наказаното лице.

    При това положение и в случаи от вида на разглеждания, националната юрисдикция следва да съобразява обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали размера на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане, което обаче не е било направено /в този смисъл е Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-259/12 на СЕС/.  От друга страна се констатира, че в случая е налице национална правна уредба, съгласно която за несвоевременното неизпълнение на задължението за деклариране се налага санкция, чийто размер съответства на 100 % от недекларираната сума,  и то при положение, че към момента на установяване на нарушението същата вече е била декларирана, макар и с известно закъснение. При това положение и като се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с посочената  санкция, както и начинът за определянето на нейния размер, съдът приема, че наложената санкция е в несъответствие и с принципа на пропорционалност.

Касационният състав счита, че следва да бъде преценено дали така наложената санкция е пропорционална на допуснатото нарушение именно изхождайки от практиката на СЕС по дело С - 259/ 12. Предмет на решението на СЕС са: Данъчни въпроси - ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност - Несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура - Отстраняване на нарушението - Внасяне на данъка - Държавен бюджет - Липса на вреда - Административна санкция. Делото е образувано по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Пловдивски административен съд (България) с акт от 15 май 2012 г., постъпил в Съда на 24 май 2012 г. Запитването е отправено в рамките на спор между Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив и "Родопи-M 91" ООД по повод наложена на последното административна санкция заради несвроевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура. В разгледания от Пловдивския административен съд казус се касае до неотразяване анулирането на фактура, но съдът счита, че с оглед факта, че се отнася до неотразяване на данъчен документ, което е задължение, вменено със ЗДДС и наказуемо по същия член 182, ал. 1 ЗДДС, както е в процесния по настоящото касационно дело казус, няма пречка и следва да решението да бъде съобразено с практиката на СЕС. Това е така, защото Директивата за ДДС не предвижда изрично система от санкции в случай на неспазване на предвидените в нея задължения, които данъчнозадължените лица следва да изпълняват. Съгласно постоянната съдебна практика обаче при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те въпреки това са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи (в този смисъл Решение от 19 юли 2012 г. по дело Redlihs, C-263/11). 

В този смисъл санкциите, които държавите членки могат да приемат, за да осигурят точното налагане и събиране на данъка и да предотвратят избягването на данъчно облагане, и по - специално за да гарантират спазването на задълженията на данъчнозадължените лица за коригиране на отчетността им след анулирането на фактура, по която са извършили приспадане, в случая за коригиране отчетността след издаване на ДКИ, не биха могли, на първо място, да поставят под въпрос неутралитета на ДДС, който е основен принцип на общата система на ДДС и не допуска икономическите оператори, които осъществяват едни и същи сделки, да бъдат третирани по различен начин при събиране на ДДС (Решение от 29 юли 2010 г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jozwiak, Orlowski, C-188/09, Решение от 29 март 2012 г. по дело Belvedere Costruzioni, C-500/10). СЕС сочи в решението си, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер (Решение по дело Redlihs, посочено по-горе, точки 46 и 47, както и цитираната съдебна практика). Като извод СЕС указва, че Националната юрисдикция следва да прецени - предвид членове 242 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност с оглед на обстоятелствата по спора в главното производство, и по - специално на срока, в който нарушението е отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на данъчно облагане или заобикаляне на приложимия закон, за които отговаря данъчнозадълженото лице - дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. По дело С-263/11 СЕС в решението си, т.55, сочи, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на пропорционалност национална правна норма, която допуска на лице да се наложи глоба, чийто размер се определя чрез прилагането на обичайната ставка на ДДС към стойността на доставените стоки.

В конкретния случай следва да бъде взето предвид, че от данните по делото може да бъде направен извод, че процесното кредитно известие е отразено в дневника за покупки за  м.01.2021 г. и подадената за този период справка –декларация, т.е. преди съставяне на АУАН и по инициатива на наказаното лице. По делото няма данни за предприети от дружеството-жалбоподател действия по избягване на данъчно облагане или заобикаляне на ЗДДС. Не без значение е и обстоятелството, че в самото наказателно постановление е посочено, че нарушението е за първи път. Дължимият ДДС е внесен в бюджета и непосредствената вреда за фиска от допуснатото нарушение евентуално би се изразила в дължимите лихви върху сумата от 873,61 лв. за периода 14.10.2020 г.-01.01. 2021 г. Описаната фактическа обстановка дава основание на касационния състав да приеме, че предвидената в разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция, в конкретния случай възлизаща на 1000 лв., се явява непропорционално висока спрямо допуснатото нарушение. Същата надхвърля необходимото за постигане на целите на ЗДДС, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. С други думи, в конкретния случай нормата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС противоречи на принципа на пропорционалност, регламентиран в чл. 5 § 4 от Договора за Европейски съюз и по силата на принципа на примата на европейското право спрямо националното същата не следва да бъде приложена.

При положение, че съдът намери, че тази санкция се явява непропорционална, какъвто е настоящия случай, то по силата на примата на европейското право и с оглед установената практика на СЕС / цитираното по-горе решение по дело С-263/11/ следва да не приложи нормата от националното право като противоречаща на установен принцип на европейското право.

Поради изложеното съдът намира, че НП е незаконосъобразно и същото е следвало да бъде отменено.

При този изход на делото и съобразно направеното искане следва да бъде осъдена НАП да заплати разноски на „ОМНИКАР АУТО“ ООД, ЕИК *********, които се констатираха в размер на 240 лева за касационната инстанция.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът

 

                                  Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 2221 от 09.12.2021 г., постановено по АНД № 20215330206348 по описа за 2021 г. на ПРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 594654-F600495 от 19.08.2021 г., издадено от М.М.П.-С., зам.директор на ТД на НАП – Пловдив.

ОСЪЖДА НАП  - гр.София  да заплати  на „ОМНИКАР АУТО“ ООД, ЕИК *********, разноски в размер на 240 лв.

Решението  е  окончателно.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ: