Решение по КНАХД №370/2025 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М. М. Б., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], бл. ***, вх. „***“., ап. ***, срещу Решение № 31 от 04.06.2025 г., постановено по АНД № 77 по описа за 2025 г. на Районен съд – Р..

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 23-1158-001418 от 22.06.2023 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ (СПП) в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, с което на М. М. Б., за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1, във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. трето от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени: административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева) и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС (моторно превозно средство) за срок от 1 (един) месец.

Касаторът пледира незаконосъобразност на решението на районния съд като твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен. Излага доводи, че първоинстанционния съд не е взел предвид, че липсват данни процесното наказателно постановление да е издадено въз основа на законосъобразен АУАН (акт за установяване на административно нарушение), който да му е връчен и да отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Твърди, че в решението не е взето предвид, че наказателното постановление също не отговаря на изискванията на ЗАНН – чл. 57. Пледира, че решението е постановено при непълнота на доказателствата, тъй като не е уважено искане на наказаното лице за разпит на двама свидетели, както и че „същото е погасено по давност“. Иска от касационния съд да отмени решението на първата съдебна инстанция и, алтернативно, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд или да отмени процесното наказателно постановление.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В проведеното на 24.09.2025 г. съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В проведеното на 24.09.2025 г. съдебно заседание ответникът по касационната жалба, началникът на СПП в ОДМВР – Перник, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт В.. Процесуалният представител оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила оспореното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност, в условията на евентуалност, на претенцията на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 24.09.2025 г. съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С НП № 23-1158-001418 от 22.06.2023 г., началникът на СПП в ОДМВР – Перник, налага на М. М. Б. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 1 месец, за това, че на 01.06.2023 г., в 01:20 часа, на територията на община Радомир, област Перник, на път № 6041, с посока на движение от [населено място] към [населено място], в [населено място], пред дом № 10, управлява лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], собственост на В. К. Т., теглен от лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], с водач Р. Г. К., без поставени регистрационни табели на определеното за това място, с което извършва административно нарушение по чл. 140, ал. 1, във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. трето ЗДвП.

Обжалвано пред Районен съд – Радомир, наказателното постановление е потвърдено с решението, предмет на настоящия касационен съдебен контрол.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на първата съдебна инстанция приема производството по издаване на процесното наказателно постановление за проведено съобразно изискванията на ЗАНН за форма и реквизити, водено от компетентни органи.

От фактическа страна в решението въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства се приема, че на въпросната дата, служители на Районно управление (РУ) – Радомир, към ОДМВР – Перник, по повод сигнал за ПТП в крайпътна растителност между селата Чуковец и Гълъбник, посещават на място ПТП, при което установяват, че процесния автомобил бива изваден, след което е започнало тегленето му с въже с помощта на друг автомобил. Процесният автомобил бил в движение във време на тегленето му от другия автомобил. Двата автомобила били спрени от полицейските служители. Процесният автомобил нямал регистрационни табели. Тъй като служителите на РУ – Радомир не разполагали със съответни правомощия, след уведомление до ОДЧ на място пристигнал екип на ПП – ОДМВР – Перник, съответно след установяване самоличността на водача, управлявал МПС без регистрационни табели – М. М. Б., на последния бил съставен АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП.

Въз основа на така установеното от фактическа страна в решението се приема, че отразената в АУАН и НП фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин – наказаният водач, на процесните дата и място, към посочения час и при сочените обстоятелства е управлявал процесното МПС – „***“ с рег. № [рег. номер], теглено с въже от друго МПС - „***“ с рег. № [рег. номер], без регистрационните табели на МПС „***“ с рег. № [рег. номер], да са поставени на определените за това места. Това според районния съд изпълва приложения с НП административнонаказателен състав на чл. 175, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а при определяне на наказанията в минимален размер са съобразени правилата на чл. 27 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Доводите в касационната жалба, свързани със съдържанието на АУАН и НП, са без основание. В решението е извършена проверка за формална законосъобразност на актовете, обективирали процесното производство, при която несъответствия с изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН не са установени. Преглед на съдържанието на АУАН и НП, извършен и от касационния съд, също не установява пороци и пропуски в съдържанието им, които самостоятелно да обосноват незаконосъобразност на производството.

Без основание във връзка с горното са и доводите на касатора, че „липсват данни процесното НП е издадено въз основа на законосъобразен АУАН“, който да му е връчен. От доказателствата по делото е безспорно, че процесното НП е издадено въз основа на АУАН № [рег. номер], съставен от компетентен полицейски орган, със съдържанието по чл. 42 от ЗАНН. Екземпляр от акта не е връчен на наказаното лице поради отказ на М. Б. да го подпише, а това обстоятелство е надлежно удостоверено с подписа на свидетел, каквото изисква разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Възползвайки се от възможността да не подпише съставения му акт, М. Б. самоволно се е лишил от правото си да получи препис от акта, съответно същият да му бъде връчен.

Без основание са доводите на касатора, за изтекла давност. Въпреки липса на яснота в касационната жалба по отношение, на конкретното оплакване, ако се приеме, че доводите се отнасят до погасяването на възможността държавата да реализира административнонаказателната отговорност на нарушителя на ЗДвП с влязло в сила наказателно постановление същото е неоснователно. В настоящия случай не са налице предпоставки за погасяване на административно наказателното преследване по отношение на процесното нарушение по давност, нито в условието на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, нито в условието на чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Нарушението е извършено на 01.06.2023 г., от довършване на нарушението започва да тече обикновеният [възраст] давностен срок за издаване на НП, а същият към настоящия момент не е изтекъл – изтича на 01.06.2026 г., като процесното НП е издадено на 22.06.2023 г. При това положение безпредметно е обсъждането на изтичането на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80. ал. 1, т. 5 от НК – 4 г. и 6 месеца, който срок изтича на 01.06.2028 г. Възможността за административнонаказателно преследване на М. Б. за извършването на процесното нарушение не е погасена по давност, нито към момента на издаване на процесното НП, нито към момента на постановяване на първоинстанционния съдебен акт. Не е погасена и към настоящия момент. (В този смисъл е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по ТД № 1/2013 г.).

С решението правилно е приложен и материалният закон.

Касационният съд, обвързан по силата на чл. 220 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, с фактическите констатации в първоинстанционното решение, приема за доказани фактите по делото така, както са възприети от Районен съд – Радомир, тъй като установената от първата съдебна инстанция фактическа обстановка е основана и кореспондира изцяло с приобщените по делото в достатъчност и относими към предмета на спора писмени и гласни доказателства.

По делото е безспорно установено, че на 01.06.2023 г., в 01:20 часа, на територията на община Радомир, област Перник, на път № 6041, с посока на движение от [населено място] към [населено място], в [населено място], пред дом № 10, М. Б. е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], собственост на В. К. Т., теглен от лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], с водач Р. К., без поставени на регистрационни табели на определеното за това място. Деянието покрива обективните и субективни признаци на приложения с процесното НП, потвърдено от районния съд, административнонаказателен състав на чл. 140, ал. 1, във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Доводите в касационната жалба, че предната табела с регистрационен номер на автомобила, управляван от касатора, е била поставена на „видно място на предното стъкло“, също ще се отхвърлят като неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (в приложимата редакция), табелите с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад (или само отзад), перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато това е невъзможно – в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се нарушава формата на табелата, целостта на графиката и символите на номера. Мястото, определено за поставяне на регистрационния номер е определено от производителя за всяко едно превозно средство. Цитираната разпоредба е изменена след датата на извършване на процесното нарушение, но отново се регламентира, че табелите се поставят на определените от производителя за това места, а извършената при актуалната редакция препратка към изискванията на приложение III, част 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/535 на Комисията от 31 март 2021 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 2019/2144 на Европейския парламент и на Съвета, не променя изискванията към мястото и начина на поставяне на табелите с регистрационни номера, напротив, прецизира ги в още по-голяма степен без да дава законова възможност това място да бъде променяно по усмотрение на водача на ППС, включително чрез поставянето на регистрационната табела на предното стъкло на автомобила. Именно мястото определено от производителя за поставяне на регистрационните табели е и визираното от разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Споделят се и мотивите на обжалвания съдебен акт за законосъобразно, наложени по вид, в кумулация, в минимален размер и срок административни наказания „глоба“ от 50 лв. и „лишаване от право“ на управление на МПС за 1 месец, каквото е предвиждането на санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Към настоящия момент разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е изменена, като са увеличени, като фиксирани, както размера, така и срока на наказанията „глоба“ и „лишаване от право“, съответно 200 лв. и 3 месеца. Съдът обаче на основание чл. 3, ал. 1, във вр. с ал. 2 на ЗАНН, не следва да приложи нормата на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в действащата към момента редакция.

Предвид изложеното, като е потвърдил процесното наказателно постановление районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Такива своевременно са заявени под формата на юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя размер на 80.00 лв., платими в полза на ОДМВР – Перник.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник.

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31 от 04.06.2025 г., постановено по АНД № 77 по описа за 2025 г. на Районен съд – Радомир.

ОСЪЖДА М. М. Б., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], бл. ***, вх. „***“., ап. ***, да заплати в полза на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, с административен адрес [населено място], [улица], сума в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.