№ 61
гр. Плевен, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234400500080 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК.
Плевенският окръжен съд е сезиран с жалба от Д. М. М. - И. от гр.
Плевен, в качеството на длъжник против постановлението за разноските по
изпълнително дело № 2022***0401232 по описа на ЧСИ П. П. рег. № *** на
НК и район на действие ОС Плевен, съдърщащо се в съобщение от 23.11.2022
г., с което за оставаща непогасена главница в размер на 25,25 лв. и разноски в
размер на 205 лв. по издадения изпълнителен лист по гражданско дело са й
определени разноски по изпълнителното дело в размер на 400 лв. за
адвокатско възнаграждние и в размер на 484,93 лв. за такси по ТТРЗЧСИ.
Посочва се, че длъжникът е заплатила главницата по изпълнителния лист в
размер на 400,25 лв. през м. VІІ 2022 г. директно на взискателя „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД и е представила доказателства на ЧСИ за извършеното
плащане след образуване на изпълнителното дело, но въпреки това към
29.11.2022 г. от сметките й са изтеглени 3 188,16 лв.. Иска от съда да измени
размера на разноските по изпълнителното дело, определен от ЧСИ, тъй като
са завишени и не е давала повод за образуване на изпълнителното дело. С
жалбата е представена квитанция за внесена държавна такса по сметка на ОС
Плевен в размер на 25 лв..
По делото е депозирано писмено възражение на жалбата по реда на чл.
436 ал. 1 от ГПК от взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, гр. София чрез
пълномощника му адвокат А. К. от АК Монтана, в което се изразява
1
становище за неоснователност на жалбата в частта относно разноските по
изпълнителното дело и недопустимост относно разноските в заповедното
производство. Посочва се, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение
срещу длъжника, издадена по ч.гр.д. № 1904/2022 г. по описа на ПлРС на
16.09.2022 г. е издаден изпълнителен лист за сумите 400,25 лв. - главница,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.04.2022 г. до
окончателното й заплащане, 25 лв. - заплатена държавна такса и 180 лв. -
адвокатско възнаграждение с ДДС. Признава се, че на 01.07.2022 г. по
сметката на кредитора е постъпила сумата от 400,56 лв., с която е погасена
главницата на вземането, но не са заплатени останалите присъдени с
изпълнителния лист вземания за лихва и разноски. Възразява се, че
адвокатското възнаграждение е определено по реда на чл. 10 т. 1 и т. 2 от
Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения в минималният
размер от 400 лв. и не са налице основания за неговото намаляване. Според
взискателя с поведението длъжникът е станал причина за образуване на
изпълнителното дело, тъй е имал възможност да заплати дължимите разноски
в заповедното производство преди издаване на изпълнителния лист, а в
случай, че не е доволен от техния размер да обжалва заповедта за изпълнение,
което не е направено и същата е влязла в законна сила. Изразява становище за
неоснователност на жалбата и в частта относно определения от ЧСИ размер
на таксата по ТТРЗЧСИ, като счита, че същата е определена пправилно.
От мотивите по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК депозирани от ЧСИ П. П.
рег. № *** на НК и район на действие ОС – Плевен се установява
становището му за допустимост, но неоснователност на жалбата, с която се
възразява срещу разноските по изпълнителното дело. Установява се, че
изпълнителното дело е образувано против длъжника Д. М. М. - И. пред ЧСИ в
резултат на издаден на 16.09.2022 г. изпълнителен лист по гр.д. № 1904/2022
г. по описа на ПлРС за сумите: 400,25 лв. - главница, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 06.04.2022 г. до окончателното й
заплащане, 25 лв. - държавна такса и 180 лв. - адвокатско възнаграждение,
като с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, гр. София е претендирал и заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. за образуване и водене на
изпълнителното дело. Установява, че към изпълнителното дело е
присъединен като взискател и ТД на НАП съгласно удостоверение за наличие
на задължения за сумата от 1 690,17 лв.. Установява, че са изготвени справки
за длъжника и в изготвеното съобщение от 04.11.2022 г. до длъжника е
посочен общия размер на задължението от 3 127,76 лв. към 18.11.2022 г. и е
наложен запор върху ТВ на длъжника в „***“ АД. Установява се, че след
депозирана молба от взискателя от 11.11.2022 г. е наложен запор и върху
банковите сметки на длъжника, като в запорните съобщения е посочен
актуалния размер на задължението към 25.11.2022 г. от 3 188,62
лв..Установява се, че на 21.11.2022 г. длъжникът чрез пълномощниците си
адвокат Д. Н. и В. М. е подала жалба, в която е посочено, че същата не е
2
получила призовка за доброволно изпълнение и е възразила, че не дължи
претендираните суми, тъй като е заплатило на взискателя преди образуване на
делото дължимата сума. Установява се, че по жалбата е постъпило становище
от взискателя от 22.11.2022 г., в което е посочено, че на 04.07.2022 г. по
сметка на взискателя е постъпила сумата от 400,56 лв. и се иска събиране на
останалите присъдени суми за лихви и разноски. Установява се, че на
събиране в производството подлежат законни лихви върху платената
главница в размер на 9,57 лв. и разноски по гражданското дело в размер на
205 лв., както и публичните държавни вземания в размер на 1 690,17 лв..
Установява се, че дължимите такси в изпълнителното производство са
определени по т.1, т. 3, т. 4, т. 9, т. 26 и т. 31 от ТТРЗЧСИ и общо дължим
размер на същите от 417,68 лв.. Установява, че съгласно представена
обезпечителна заповед по гр.д. № 6029/2022 г. на ПлРС изпълнителното дело
е спряно, в резултат на което са изпратени съобщения до третите лица „***“
АД, „Обединена българска банка“ АД и „Юробанк България“ АД за вдигане
на наложените запори, а постъпилата сума в размер на 3 188,62 лв.. по
изпълнителното дело не е разпределена за погасяване на вземанията.
Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и
приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за
установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, при наличие на
правен интерес от надлежна страна срещу процесуални действия подлежащи
на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество. С оглед
петитума на жалбата, който не касае останалите изложени в жалбата твърдени
фактически обстоятелства, съдът приема, че е сезиран с жалба на длъжника
против разноските в изпълнението по чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК.
От приложеното копие от изпълнително дело № 2022***0401232 по
описа на ЧСИ П. П., рег. № *** на КЧСИ с район на действие ОС – Плевен се
установява, че същото е образувано против длъжника Д. М. М. - И. на
27.10.2022 г. след депозиране на молба от взискателя „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, гр. София чрез пълномощника му адвокат А. К. от АК Монтана и
представен изпълнителен лист, издаден на 16.09.2022 г. по ч.гр.д. №
1085/2022 г. по описа на ПлРС, с който длъжникът е осъден да заплати на
взискателя сумата от 400,56 лв., представляваща главница, дължима по
договор за кредитна карта, ведно със ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 06.04.2022 г. до окончателното й заплащане, сумата от 25 лв.
за държавна такса и сумата от 180 лв. за адвокатско възнаграждение.
Установява се от молбата за образуване на изпълнителното дело, че със
същата е поискано събиране на адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв. и посочени са изпълнителни способи, като е възложено на ЧСИ да
извърши проучване на трудовите договори и банковите сметки на длъжника.
Установява се, че съобщението до длъжника Д. М. М. - И. за образуване
3
на изпълнителното дело и покана за доброволно заплащане на дължимите
суми по изпълнителното дело й е връчено на 28.11.2022 г., като в същото са
посочени дължима сума в размер на 3 127,76 лв., вкл. сумите по
изпълнителния лист, посочен по –горе, 400 лв. - разноски по изпълнителното
дело, 406,88 лв. – такси по ТТРЗЧСИ и публични задължения в размер на
1 690,17 лв., дължими към 18.11.2022 г.. Установява се, че на 21.11.2022 г.,
т.е. преди връчването на съобщението, длъжникът чрез пълномощниците си
адвокат Д. Н. и адвокат Д. М. е депозирал жалба до ЧСИ, с която е посочила,
че е заплатила сумата от 400,56 лв. на взискателя на 01.07.2022 г., както и че е
предявила иск с правно основание чл. 439 от ГПК против взискателя, въз
основа на който е образувано гр.д. № 6029/2022 г. пред ПлРС и не дължи
сумите, посочени в запорното съобщение до работодателя й.
Установява се, че с писмено становище постъпило на електронната
поща на ЧСИ на 22.11.202 г., взикателят чрез пълномощника си адвокат А. К.
е признал, че на 04.07.2022 г. по сметка на взискателя е постъпила платената
на 01.07.2022 г. сумата от 400,56 лв. и се иска събиране на лихвата върху
главницата за периода от 06.04.2022 г. до 01.07.2022 г. и разноските по
делото.
Установява се, че със съобщение от 23.11.2022 г., връчено на длъжника
на 28.11.2022 г. ЧСИ е уведомил длъжника за това, че дължи сумата от 25,70
лв. със законната лихва върху нея до 08.12.2022 г., разноски по гражданското
дело в размер на 205 лв., 400 лв. - разноски по изпълнителното дело, 484,93
лв. – такси по ТТРЗЧСИ и публични държавни задължения в размер на
1 690,17 лв., дължими към 18.11.2022 г..
Окръжният съд, като съобрази гореизложеното и закона намира за
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА жалбата на длъжника срещу
постановлението на ЧСИ относно разноските по изпълнителното дело по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника освен в изрично изброени в
разпоредбата случаи, един от които по т. 3 е разноските по изпълнението са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно закона.
Съгласно чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните
адвокатски възнаграждения в редакцията към датата на образуване на
изпълнителното дело минималният размер на адвокатското възнаграждение за
образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв.. Съгласно чл. 10 т. 2
пр. 1 от същата Наредба в редакцията към същият момент минималния
размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство,
4
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000 лв. е в размер
на 200 лв.. При съобразяване на фактическата и правна сложност на
изпълнителното дело, обстоятелството, че в полза на взискателя е постъпило
доброволно изпълнение на паричното вземане по изпълнителния лист на
дължимата главница преди издаване на изпълнителния лист и преди
образуване на изпълнителното дело, но са останали дължими суми за лихви и
разноски, както и че пълномощникът на взискателя е следвало да осъществи
процесуално представителство по изпълнителното дело като излага
становища по постъпилите жалби от длъжника, както и че необходимостта от
извършване на изпълнителни действия не може да бъде изключена предвид
липсата на пълно доброволно изпълнение от страна на длъжника на
дължимите суми по изпълнителния лист, окръжният съд приема, че
атакуваното постановление на ЧСИ в тази му част е правилно и
законосъобразно. Не са налице основания за намаляване на размера на
претендираното в изпълнителното производството адвокатско
възнаграждение от страна на взискателя в размер на 400 лв., тъй като същото
е в минимално предвидения в закона размер. Съдът приема, че сумата от 200
лв. за образуване на изпълнителното дело се дължи във всеки случай, в който
се е стигнало до образуване на такова, но не включва възнаграждението за
осъществяване на процесуално представителство по изпълнителното дело.
Това възнаграждение изчислено при материален интерес до 1 000 лв. съгласно
чл. 10 т. 2 от Наредбата е в минимален размер от 200 лв.. В конкретният
случай взискателят е упълномощил адвокат освен за образуването на делото,
така и за осъществяване на процесуално представителство по същото, поради
което заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. се явява в
минимално предвидения размер с оглед възложената на адвоката правна
помощ по делото и тези разноски подлежат на заплащане от страна на
длъжника. Действително не се касае за дело с правна и фактическа сложност,
но след като заплатеното адвокатско възнаграждение е в минимален размер, а
длъжникът не е заплатил изцяло дължимите суми по изпълнителния лист в
периода преди образуване на изпълнителното дело следва да се приеме, че е
станал причина за образуване на изпълнителното дело и следва да понесе
направените от взискателя разноски за адвокатското възнаграждение.
Съдът намира жалбата за основателна в частта, в която се съдържат
оплаквания относно дължимите такси по ТТР към ЗЧСИ. Установява се, че
ЧСИ е посочил различни размери на дължимите такси в съобщението до
длъжника за образуване на изпълнителното дело и в атакуваното съобщение
от 23.11.2022 г., които са съответно в размер от 406,88 лв. в първото и 484,93
лв. във второто съобщение, като и двата размера не съвпадат с посочения
дължим размер на таксите в мотивите на ЧСИ по повод на жалбата - 417,68
лв.. Прави впечатление също, че при едни и същи обстоятелства се посочват
различни размери на сумата, която следва да бъде събрана като законна лихва
върху платената главница. Налице е неяснота по какъв начин в съобщенията
5
до длъжника са определени дължимите от длъжника такси по ТТР към ЗЧСИ
по изпълнителното дело. Съдът приема, че ЧСИ е длъжен да посочи ясно и
поотделно в постановлението си за разноските до длъжника както
основанието, така и размера на всяка от дължимите такси, както и дали
същите са предварително платени от взискателя, което задължение на ЧСИ не
е изпълнено в конкретната хипотеза, а е посочен противоречиво различен общ
размер на дължимите такси, който не може да бъде проверен от въззивния съд
поради неяснотата при определянето му. Не съставлява изпълнение на
задълженията на ЧСИ конкретизирането на таксите в мотивите по повод на
жалбата, тъй като този акт няма характер на постановление относно
разноските. След отмяна на постановлението за разноските в тази му част
ЧСИ следва да изготви ново постановление при спазване на указанията на
окръжния съд, което да бъде връчено на длъжника.
Като съобрази гореизложеното, въззивният съд намира, че
постановлението на ЧСИ от 23.11.2022 г., с което е определен дължимия
размер на адвокатското възнаграждение, дължимо на взискателя, а жалбата
оставена без уважение. Налице основания за отмяна на постановлението на
ЧСИ в частта относно дължимите такси по ТТР към ЗЧСИ, поради което
жалбата се явява основателна в тази й част.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО постановление за
разноските по изпълнително дело № 2022***0401232 по описа на ЧСИ П. П.
рег. № *** на НК и район на действие ОС Плевен, съдърщащо се в съобщение
от 23.11.2022 г., с което са определени дължими такси по ТТРЗЧСИ към ЧСИ
в общ размер на 484,93 лв..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на
длъжника Д. М. М. - И., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. *** против
постановлението за разноските по изпълнително дело № 2022***0401232 по
описа на ЧСИ П. П. рег. № *** на НК и район на действие ОС Плевен,
съдърщащо се в съобщение от 23.11.2022 г., в останалата й част, в която се
иска отмяна на постановлението относно определените за дължими по
изпълнителното дело разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв. и определяне на дължим размер на адвокатското възнаграждение под този
размер.
6
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от решението на ЧСИ П. П. за издаване на
ново постановление за определяне на дължимите такси към ЧСИ по
ТТРЗЧСИ при съобразяване на указанията на съда в мотивите на решението.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7