Р Е Ш Е Н И Е
№ 3157/15.7.2015г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХХІІІ-ти състав, в
публично съдебно заседание, проведено на
19.06.2015г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА К.
при участието на секретаря А.И.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2164 по
описа за 2015
година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен иск с пр.осн.чл.124, вр.чл.439 от ГПК, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът И.К.П.
ЕГН **********, с адрес: ***, м-ст „***
", № 106 НЕ ДЪЛЖИ на ответниците
С.П.С., род. на *** г., ЕГН **********, Н.П.С., род. на *** г., ЕГН ********** и Т.П.С., род. на *** г., ЕГН **********,
действащи чрез П.С.П. - техен баща и законен представител
присъдените по гр.д. №6549/2011 г.
на ВРС, XVIII-ти
състав суми, за
които е издаден изпълнителен лист – в размер на 13264,29лв., от които
главница в размер на 10080.00лв., ведно със законна лихва в размер на 1831,
70лв. за периода 17.07.2011г. до 17.01.2015г., , разноски в размер на 123.50лв
по и.д., както и недължимост на следващите се по образуваното изпълнително дело
№ 20147120401799 по описа на ЧСИ И***, per. № 712 такси и разноски в размер на
1129.09лв.
Сочи, че изпълнителният лист е издаден
на основание влязло в
сила решение на 14.07.2011 г., постановено по гр.д. № 6549/2011 г. на ВРС, XVIII-ти състав, с което ищцата е задължена да заплаща
ежемесечна издръжка по 80.00лв. за децата й С.П.С., род. на *** г., Н.П.С., род. на *** г., и Т.П.С., род. на 19.12.200г., чрез П.С.П. - другият родител на децата и техен
законен представител.
Като основание за предявяване на иска
се сочи, че са настъпили нови факти, а именно: считано от 14.07.2015г. твърди,
че двамата с ответника са продължили да обитават едно домакинство, живеейки на
съпружески начала и полагайки заедно грижи за отглеждането и възпитанието на
родените от брака деца до 18 септември 2011г., когато фактически се разделихме.
През м.октомври 2011г., поради това, че ответникът не й разрешавал да се среща
с децата си., ищцата със съдействието на отдел „Закрила на детето",
започнала да се срещам с тях.
Според изнесеното в исковата молба
ответникът, бивш съпруг на ищцата преди развода подписал нотариално заверена
декларация, че няма да търси издръжка за децата, като ищцата нямала представа, че същата няма никаква правна
стойност. Независимо
от декларацията, от м.септември 2011г., когато се разделили, ищцата настоява че
тя е купувала на децата всичко, от което се нуждаят -маратонки, обувки,
ученически пособия. Нямала е възможност да заплаща присъдената издръжка
наведнъж, /през м. март 2012 г. в отдел „Закрила на детето", обяснила
какви са доходите й, по какъв начин осигурявам необходимите средства за децата
си и подписали споразумение с П. да му заплащам 150 лева издръжка. По няколко
пъти всеки месец давала на ответника по 20, 30, 50 лева. Давала и пари за
лекарства за децата, веднъж водила П. до спешния, купила му лекарства и му
платила инжекцията. Веднъж заредила
автомобила му с бензин, след което му заредила колата с газ. Настоява се в
исковата молба от ищцата, че е давала редовно пари за таксата за детската
градина, дори през април независимо, че е била дала пари, таксата не е била
заплатена от П. и тя я заплатила отново. Често
от магазина, в който работела е пълнила торби с хранителни продукти, които
плащала при получаване на заплатата си. Ходили заедно с децата на разходки и в
морската градина и тя винаги купувала на всички деца каквото поискат.
Според изнесеното от месец февруари
2012г. всеки петък ищцата е вземала децата, и в събота, и в неделя, както и
през всички празнични дни децата са били при нея. От началото на м. април
2012г., тъй като колата на П. се развалила, ищцата започнала да води децата на
градина. Настоява, че до 30.05.2012г.
децата са били постоянно при нея.
От началото на м. септември 2012г. до м. октомври 2014г. вкл., ищцата
настоява, че са живели заедно с П. и заедно са се грижили за децата в наета от тях квартира. Тя къпела
децата, гладила им дрехите, изобщо полагала всички необходими грижи за тях.
Домакинството се издържало предимно от ищцата, защото П. не работел и нямал
постоянни доходи. Предоставял детските надбавки. След като се разделили ищцата
разбрала, че наемът за квартирата и задълженията за вода не са били заплатени
от П. за три месеца, поради което ищцата заплатила дължимите суми в пълен
размер. През м. юни 2012г. сочи, че е предявила иск пред ВРС -
гр.д.7693/2012г., XIX с-в, за предоставяне упражняването на родителските права
на трите деца на нея, но поради
настояване на бившия й съпруг П. тя оттеглила иска си, като на 22.05.2013г.
двамата подписали нотариално заверено споразумение да живеят съвместно и да полагат заедно грижи за децата.
Излага се от ищцата, че в началото на м. септември 2014г. П. ***,
без наем и поискал да вземе децата
там. Въпреки несъгласието й взел децата
и когато те започнали училище ги водел до гр.Варна, като повечето време децата
оставали при ищцата в квартирата, заедно с П. и това продължило до
10.11.2014г., когато П. отписал децата от у-ще „Никола Вапцаров" гр.Варна и ги записал в у-ще „Петър Берон" в
с.Приселци.
Според изнесеното от ищцата, същата от
10.11.2014г. и до сега, поддържа постоянни контакти с децата по телефона и ги
посещава в с.Китка най-малко два пъти в месеца, носи им храна в количества да
им стигнат най-малко за седмица, купува им всичко от каквото се нуждаят.
Рождените им дни също отпразнува заедно с децата, като им носи всичко необходимо, включително и торта.
При изложеното ищцата счита, че оспорените от нея вземания за издръжка на
децата не съществуват, тъй като са били погасени с престирането на дължимите
грижи и предоставянето на необходимите средства за задоволяване на
потребностите им. Налице са извършени други различни плащания в полза на
ответниците в ежедневието им, покупки, чрез които е изпълнила задължението си
към тях за издръжка. Настоява, че
издръжката представлява средство за задоволяване на жизнени нужди. Тези нужди
са били вече задоволени както за времето, през което с децата са живели заедно,
така и през останалото време.
При тези факти ищцата
обосновава правния си интерес от предявяването на иска по чл.439 от ГПК, че не
дължи суми във връзка с издадения в полза на взискателите изпълнителен лист.
В срока за отговор е
постъпил такъв/наименован „възражение”/
от ответника, с който същия изразява становище за неоснователност на
исковата молба, като оспорва изложените в исковата молба твърдения. Представя и
доказателства – актове за раждане и педагогически характеристики, издадени от
училището на децата. Според изнесеното в отговора ищцата не е полагала грижи за
децата след развода им, заминала е с друг мъж в Холандия и дори не е знаела
къде се намира детската градина, в която децата са били настанени. Никога не е
плащала такси за детската градина на децата, не е закупувала неща, от които те
са имали нужда за градината или по-късно за училище, нито му е давала пари за
децата. Едва след срещата им в ДСП гр.Варна,
в отдел „Закрила на детето” са я посъветвали да праща по пощата по 20лв.,
30лв., 50лв. за децата, но това е било направено от ищцата само през първите
три месеца. Отрича да е вярно твърдението ищцата да е заплащала веднъж таксата
за детската градина, както и твърдението й че е предоставяла хранителни
продукти за децата. Отрича и твърдението й тя да е прибирала децата от училище. При изложеното настоява, че ищцата следва да
заплати издръжката, присъдена с издадения срещу нея изпълнителен лист, като
искането й по настоящата молба да не се приема от съда.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа молбата и моли да се
уважи.
Ответникът в с.з. по същество чрез
процесуалния си представител настоява за
отхвърляне на молбата като неоснователна и недоказана.
Съдът като взе предвид
събраните в производството доказателства както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, становищата на страните, по свое убеждение и въз основа на закона
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК
длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава
само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството
по което е издадено изпълнителното основание.
Изпълнително дело против ищеца е
образувано въз основа на изпълнителен лист
по влязлото в сила решение
№3172 от 14.07.2011г. по гр.д.№
6549/2011г. на ВРС, издаден на
осн.чл.404, т.1 и чл.405, т.1 от ГПК.
Кредиторът е подал молба до съдебния изпълнител за образуване на
изпълнително производство за изпълнение на влязлото в сила решение. По делото е
представена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ И***, с рег.№712 на НК и
район на действие ОС-Варна, отправена до ищцата за изплащане на задължението по
издадения изпълнителен лист, което е указано че към 13.01.2015г. възлиза на
13 264,29лева. Представено е и запорно съобщение, изпратено от ЧСИ И***, с
рег.№712 на НК до „Елит ММ Варна”ЕОД, гр.Варна, за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата за задължението й в посочения размер.
Разпоредбата на чл.439 ал.1 ГПК
предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел
изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Допустимостта на
отрицателния установителен иск по чл.439 ал.1 ГПК е обусловена от изискването
искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание (арг. от чл.439
ал.2 ГПК). В
т. см. е Определение N233/17.04.2009г. на ВКС по ч. т. д. N
239/09г., II т. о., ТК.
По настоящото дело се установява, че е
налице влязло в сила съдебно решение на ВРС, постановено по гр. д. N 6549/2011г., с което след като е прекратен брака между П.С.П. ЕГН ********** и И.К.П.
ЕГН **********, сключен на 29.06.2003год
с акт № 1052 съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в
гр.Варна, по взаимно съгласие, на основание чл.50 от СК, РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА по отношение на децата С.П.С.
ЕГН **********, и Н.П.С. ЕГН ********** и Т.П.С. ЕГН ********** са
предоставени за упражняване на бащата П.С.П. ЕГН **********, като е осъдена И.К.П. ЕГН ********** с адрес ***, м-ст „***” № 106 да заплаща в полза на всяко от
децата, чрез техния
баща и законен представител П.С.П.
ЕГН **********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на по 80.00 /осемдесет/ лева, считано от
14.07.2011г. , до настъпване на законово
основание за нейното изменяване или прекратяване , с падеж –20-то число на
съответния месец ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, на
основание чл.143 ал.2 от СК.
Няма спор по делото за посочените
обстоятелства, както и за това че П.С.П. ЕГН ********** и И.К.П. ЕГН **********
са родители на децата С.П.С. ЕГН **********, Н.П.С. ЕГН ********** и Т.П.С. ЕГН **********.
По делото се установява също така, че
въз основа на издаден в полза на децата, чрез техния баща и законен
представител П.С.П. ЕГН ********** , изпълнителен лист, въз основа на
посоченото погоре решение на ВРС, и по молба на взискателите С.П.С.
ЕГН **********, Н.П.С. ЕГН **********
и Т.П.С. ЕГН **********, действащи чрез своя бака и ТД на НАП-Варна, е образувано изп. дело N 20147120401797 по описа на ЧСИ И***, с
рег.№712 на НК, по което са предприети действия по принудително изпълнение.
В исковата молба се поддържа от ищеца,
че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили промени, които са погасили материалното
право, установено с влезлия в сила съдебен акт, а именно – че след развода
ищцата и бившия й съпруг П.С.П. ЕГН ********** са продължили да живеят
съвместно и съвместно да се грижат за децата си, а във времето в което не са
били заедно тя е издържала със свои средства децата и е осигурявала
необходимата храна за тях.
Разпитана по искане на ищцата
св.Александра Георгиева Димитрова, по нейни данни сестра на ищцата, чиито
показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК сочи, без да уточнява
конкретни периоди, че ищцата и П.С.П. са живели заедно с децата и след развода,
на квартира в гр.Варна, като през това време само ищцата е работела и е
осигурявала средства за децата, купувала им обувки, перяла и гладела в
домакинството. Запитана сочи, че не знае адреса на квартирата, в която са
живели, нито е посещавала тази квартира. Съобщава, че ищцата и П. са сменили две
квартири, без да уточнява за какъв период от време. Споменава, че ищцата е била
и в Холандия за около 15-20дни, не повече. Настоява, че сестра й И.К. никога не
е преставала да дава издръжка на децата, както и след м.11.2014г., когато П. и децата
се установили да живеят в с.Китка, когато ги посещавала, винаги носела картофи,
лук и буркани с храна за децата.
Разпитани по искане на ответника са
свидетелите Ж*** EГН ********** и И*** EГН **********. Първият свидетел сочи, че П. живее от 2014г.
с трите си деца в с.Китка, като и трите деца живеят с него. Само бащата полага
грижи за децата, като св.Костов е видял само веднъж майката на децата да ги
посещава,при което тя носела зърнени храни и шоколадчета за децата, но не им
оставила никакви пари. Св.Хинев твърди, че познава страните от 2-3 години, от
времето когато са живели на квартира в жк.”Възраждане” в бл.64. Твърди, че
бившата съпруга била изгонила П. и той го приел заедно с децата да живеят при
него. През това време сочи, че не е виждал майката на децата да дава пари за
тях, както и че само веднъж им купила по една закуска. Сочи, че не знае майката
да е заплащала дължимата издръжка за децата. Според св.Хинев П. *** от пролетта
на 2015г., не плаща наем, за отглеждането на децата му съдейства и кметицата на
селото, помагат и родителите му.
При изложеното съдът приема, че от
събраните по делото гласни доказателства не се установява по безспорен начин
твърдението на ищцата, че и след развода си е живяла и отглеждала съвместно с
бившия си съпруг П. децата С.П.С. ЕГН **********, Н.П.С. ЕГН ********** и Т.П.С. ЕГН **********. Разпитаните свидетели не сочат конкретен
период на това съвместно съжителство, нито доказват, че полаганите грижи от
страна на майката са замествали изцяло необходимите за децата ежедневни грижи и издръжка с оглед осъществяване
тяхното пълноценно отглеждане. Представеното по делото нотариалбно сопразумение
от 22.05.2013г. само по себи си не установява съвместното упражняване след
посочената дата от двамата родители на родителските права, нито съвместното
полагане на необходимите ежедневни грижи за тях.
По изложените съображения, съдът
приема, че предявеният от отрицателен установителен иск с правно основание
чл.439 ал.1 ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли, предвид
обстоятелството, че в хода на процеса не се установи наличието на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по гр.д.№
6549/2011г. на ВРС, по което е издаден процесния изпълнителен лист срещу
ищцата, които да са основание за погасяване на задължението й да заплаща
издръжка в полза на родените от брака деца С.П.С. ЕГН **********, Н.П.С. ЕГН ********** и Т.П.С. ЕГН **********,
по отношение на които родителските права са предоставени за упражняване на
техния баща П.С.П. ЕГН **********.
По разноските: Предвид изхода на спора
и на основание чл.78 ал.1 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 300лв., за заплатено
адв.възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявен иск с
пр.осн.чл.124, вр.чл.439 от ГПК, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът И.К.П.
ЕГН **********, с адрес: ***, м-ст „***",
№106 НЕ ДЪЛЖИ на ответниците С.П.С., род. на ***г., ЕГН **********, Н.П.С., род. на ***г., ЕГН ********** и Т.П.С., род. на ***г., ЕГН **********,
действащи чрез П.С.П. - техен баща и законен представител, присъдените по гр.д. №6549/2011г. на ВРС, XVIII-ти състав суми, за които е издаден изпълнителен
лист – в
размер на 13264,29лв., от които главница в размер на 10080.00лв., ведно със
законна лихва в размер на 1831, 70лв. за периода 17.07.2011г. до 17.01.2015г.,
, разноски в размер на 123.50лв по и.д., както и недължимост на следващите се
по образуваното изпълнително дело № 20147120401799 по описа на ЧСИ И***, per. № 712 такси и разноски в размер на
1129.09лв.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 от ГПК И.К.П.
ЕГН **********, с адрес: ***, м-ст „***", №106, ДА ЗАПЛАТИ НА С.П.С.,
род. на ***г., ЕГН **********,
Н.П.С., род. на ***г., ЕГН ********** и Т.П.С., род. на ***г., ЕГН **********,
действащи чрез П.С.П. ЕГН
**********, техен баща и
законен представител, сумата от 300,00лв., представляваща
сторени разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: