№ 8366
гр. София, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110102681 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. Д. Ч. срещу ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД.
Предявени са искове с правно основание чл.432 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 10.08.2024 г. в гр. София на бул. „Ботевградско
шосе“, до бензиностанция „Шел“, на изхода, е настъпило ПТП с участието на
л.а. „Опел Инсигния“ с рег. № ........., собственост на ищеца, и т.а. „МАН“ с
рег. № .........., при следния механизъм: т.а. „МАН“ с рег. № .......... удря л.а.
„Опел Инсигния“ с рег. № ........., в причинна връзка с което на последния са
нанесени щети.
Към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на т.а. „МАН“ с
рег. № .......... е застрахована при ответника по силата на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
Във връзка с произшествието при ответника в качеството на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ е образувана щета №
********* г.
Ищецът твърди, че стойността на щетите възлиза на сумата 7 013, 64 лв.
От страна на застрахователя на 24.09.2024 г. е извършено плащане в
размер на сумата 1 764, 30 лв., с оглед на което е налице непогА. остатък в
размер на сумата 5 249, 34 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати:
сумата 5 249, 34 лв., представляваща неизплатен остатък от дължимо
застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП, ведно със законна
1
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и
сумата 316, 01 лв., представляваща мораторна лихва за периода
10.08.2024 г. – 15.01.2025 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с който оспорва исковете. Излага съображения,
че с изплащане на сумата 1 764, 30 лв. задължението му към ищеца е било
изцяло погА.о. Оспорва всички щети по автомобила да са в причинна връзка с
произшествието, като твърди, че увреждане на челно стъкло няма как да
настъпи при процесното ПТП, тъй като се касае за сравнително лек удар в
страничната част на увредения автомобил. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Безспорно е между страните, че на 10.08.2024 г. в гр. София на бул.
„Ботевградско шосе“, до бензиностанция „Шел“, на изхода, е настъпило ПТП
с участието на л.а. „Опел Инсигния“ с рег. № ........., собственост на ищеца, и
т.а. „МАН“ с рег. № .........., в причинна връзка с което са нанесени щети на
собствения на ищеца л.а. „Опел Инсигния“ с рег. № ..........
Установи се от заключението на АТЕ, че ПТП е настъпило при следния
механизъм: на 10.08.2024 г. около 11:00 часа т.а. „МАН“ с рег. № .......... с
прикачено към него ремарке се движи към изхода на бензиностанция „Шел“,
където водачът реализира ПТП с паркирания от дясната му страна л.а. „Опел
Инсигния“ с рег. № .......... Констатира се наличието на причинна връзка между
ПТП и уврежданията на л.а. „Опел Инсигния“, с изключение на щетите по
челно стъкло.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на виновния водач на т.а. „МАН“ с рег. № .......... е застрахована
при ответника.
Видно от представения по делото опис на документи по щета от
10.08.2024 г., ответникът в качеството на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния водач, е уведомен за настъпване на
събитието на 10.08.2024 г., във връзка с което е образувана щета № *******.
Установява се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на щетите по средни пазарни цени, с изключение на тези по
челно стъкло, възлиза на сумата 6 938, 34 лв.
Безспорно е между страните, че на 24.09.2024 г. ответникът е платил на
ищеца сумата 1 764, 30 лв., което се потвърждава от представеното преводно
нареждане от същата дата.
Въз основа на така установеното съдът намира от правна страна
следното:
По иска по чл.432 КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице може да
2
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репарирането им.
С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства, които
се подкрепят от ангажираните по делото писмени доказателства и
заключението на АТЕ, горните предпоставки са налице. Спорен по делото е
въпросът относно размера на иска.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като
целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което
обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес.
Следователно, от съществено значение е размерът на действително
причинените вреди, като обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно – стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в т.ч. всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може
да надвишава пазарната му стойност. Следователно, застрахователят по
гражданска отговорност, в хипотеза на предявен иск от увредения собственик,
заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към
момента на осъществяване на застрахователното събитие – без овехтяване
/решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО/. При
нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се
определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да
бъде купено.
3
Установи се от заключението на АТЕ по делото, че в случая стойността,
необходима за отстраняване на щетите, с изключение на тези по челно стъкло,
които не са в причинна връзка с произшествието, по средни пазарни цени
възлиза на сумата 6 938, 34 лв.
При съобразяване на извършеното от ответника плащане в размер на
сумата 1 764, 30 лв. се налага изводи за наличието на непогА. остатък в размер
на сумата 5 174, 04 лв.
До посочения размер искът следва да се уважи, а над тази сума до
пълния предявен размер – да се отхвърли.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг, забавата
на длъжника, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата
сума.
По отношение на началния момент, от който се дължи лихва за забава
при пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ при действието на новия Кодекс за
застраховането следва да бъде взето предвид решение № 128 от 04.02.2020 г.
по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І ТО, в което е прието следното: спрямо
договорите за застраховка на гражданската отговорност са предвидени
специални правила, съобразно които застрахователят се задължава на
основание чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а на основание чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ
предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно, от една страна
отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално
обусловена от отговорността на застрахования, включително и по отношение
на лихвите за забава, които последният дължи на увредения. От друга страна,
за разлика от Кодекса за застраховането (отм.) новият Кодекс за
застраховането (в сила от 01.01.2016 г.) в чл. 429, ал. 3, изр. 2 изрично
лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума лихви за забава, като ги ограничава до тези, които
текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице или датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от
4
датата на настъпване на застрахователното събитие. До приемането на новия
КЗ съгласно правилото на чл. 227, т. 2 КЗ (отм.) застрахователят има право на
регресен иск спрямо застрахования за заплатените на увреденото лице
дължими от застрахования лихви за забава от датата на настъпване на
застрахователното събитие до датата на съобщаването на същото на
застрахователя от застрахованото лице или до датата на предявяване на
прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) от увредения. Следователно, така
посочените лихви за забава за периода от увреждането до уведомяването се
включват в застрахователното обезщетение, респ. в застрахователната сума по
реда на КЗ (отм.). В сега действащия КЗ липса аналогична норма. Разликата в
периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение
за забава от делинквента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от
застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с оглед
изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с
новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск
на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка
"Гражданска отговорност“ на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3, вр.
чл. 432, ал. 1 КЗ – отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. След предявяване на претенцията по чл.
498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне
по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на
застрахователно обезщетение е свързано с: 1. изпадане на застрахователя в
забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава, и 2. с възможност увреденото лице да предяви пряк иск
срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Въз основа на изложеното съставът на ВКС е направил следния извод: в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ
се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение
за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от
момента на увреждането.
Съобразявайки цитираната съдебна практика съдът намира, че в полза
на ищеца в принципен план се дължи лихва не от датата на увреждането, а от
датата на уведомяването на застрахователя. В случая обаче те съвпадат,
доколкото, видно от опис на документи по щета, в същия се съдържат данни,
че уведомлението за настъпило застрахователно събитие е било представено
на 10.08.2024 г.
С оглед изложеното в полза на ищеца е налице вземане за мораторна
лихва за периода 10.08.2024 г. – 15.01.2025 г. в размер на сумата 310 лв.,
определен по реда на чл.162 ГПК посредством електронен лихвен калкулатор
на НАП.
До посочения размер искът следва да се уважи, а над тази сума до
5
пълния предявен размер – да се отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 909, 13 лв. разноски по делото, съобразно
уважената част от исковете.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3
ГПК, сумата 7, 31 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на А. Д. Ч.,
ЕГН **********, на основание чл.432 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 5 174, 04 лв., представляваща неизплатен остатък от обезщетение
за имуществени вреди, настъпили в причинна връзка с ПТП от 10.08.2024 г. в
гр. София, за което е образувана щета № *******, ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 16.01.2025 г. до окончателното изплащане, както и
сумата 310 лв., представляваща мораторна лихва за периода 10.08.2024
г. – 15.01.2025 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени вреди за сумата над
5 174, 04 лв. до 5 249, 34 лв., както и иска за мораторна лихва – за сумата над
310 лв. до 316, 01 лв. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на А. Д. Ч.,
ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 909, 13 лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА А. Д. Ч., ЕГН ********** да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата 7, 31 лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6