Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
16.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско отделение,
ІІ-В възизвен състав в публичното съдебно
заседание, състояло се на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с.
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря КРИСТИНА ПЪРВАНОВА
и прокурора сложи за разглеждане
докладваното от
съдия МАРКОВА в.гр.д.№ 13841 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следв.ГПК.
С решение
№ 20211316 от 30.09.2020 г., постановено от СРС, Второ ГО, 56 с-в по гр.д.№ 57004
по описа за 2019 г. са уважени
предявените от С.П.И. срещу
Инспекторат към Висш съдебен състав, искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.т.1-2 КТ. В полза на ищцата са присъдени разноски в размер на 1200 лв., както
и в полза на СРС е присъдена ДТ в размер на 160 лв. /в тежест на ответника/.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Инспектората към ВСС,
ответник в производството пред СРС.
Излагат се доводи за допуснати
нарушения от първоинстанционния съд главно във връзка с преценката на тежестта
на извършеното от ищцата дисциплинарно нарушение. Правилно СРС бил приел, че
ищцата е извършила виновно неизпълнение на законовите нареждания на
работодателя, изразяващо се в неизпълнение на п.I.I. и пункт I.II. от заповед № +-53 от 15.06.2017
г. на Главния Инспектор на ИВСС, като на 24.06.2019 г. била предала за
публикуване в електронния регистър по чл.175 г, ал.1,, т.1 ЗСВ, достъпен чрез
интернет страницата на ИВСС, 15 файла на декларации за 2018 г. по чл.175 а,
ал.1,т.1 и 2 ЗСВ с незаличени лични данни, подробно посочени в заповедта за
дисциплинарно уволнение, както и 66 файла на декларации с пропуски при
заличаване на личните данни, от които 17 декларации с незаличени имена на
ненавършили пълнолетие деца, като в две от тях с незаличени ЕГН. Действително,
както приел и СРС, деянието било извършено в условията на небрежност. Това,
обаче, не означавало, че не е тежко. В случая се касаело до проявена от ищцата
груба небрежност, която довела до неразрешено разкриване на лични данни по
отношение на магистрати, както и имало негативен отзвук в публичното
пространство . По подаден сигнал от журналист от в.к „Капитал“ в Комисията за
защита на лични данни, обстоятелства, които били ноторно известни, била
компрометирана дейността на Инспектората към ВСС, който осъществява надзор и
осигурява спазването на регламент /ЕС/2016/679, на Закона за защита на личните
данни и на нормативните актове в областта на защитата на личните данни при
обработване на лични данни от съда, прокуратурата и следствените органи при
изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт. Счита, че в случая не
се касае до една, две или няколко случайни грешки, а за изключително
безотговорно отношение. Противно на приетото от СРС, в обясненията на ищцата
липсвало самокритично отношение към извършеното деяние. Ищцата сочела, че
вината е извън нея. Следвало да се има предвид и, че след разпореждането на
Главния инспектор за извършването на повторна проверка на предадените за
публикуване декларации за 2018 г., с цел отстраняване на пропуски при
заличаване на лични данни, ищцата отново не била изпълнила разпореждането като
предала за публикуване 38 декларации с пропуски при заличаване на личните
данни, което се установявало от докладна записка № РЕГ-02-405/30.07.2019 г. по
описа на ИВСС, която била приложена по делото. Това поведение не кореспондирало
с изложеното в обясненията на ищцата, че „съжалява искрено“. Счита, че
допуснатите от ищцата тежки нарушения на трудовата дисциплина били довели до
разкриване на лични данни на магистрати и на лицата от техните семейства, което
би могло да породи риск за техните права и свободи. Ищцата била извършила
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1,т.7 КТ, което следвало да се
прецени съвкупно при определяне на дисциплинарното наказание, съгласно
критериите на чл.189, ал.1 КТ и да не се омаловажава поради това, че е допуснато
по небрежност, а не било извършено умишлено. Неправилно СРС бил преценил, че е
налице смекчаващо отговорността на ищцата и обстоятелството, че към момента на
извършване на дисциплинарното нарушение нямало установена практика да се
извършва последващ контрол от втори служител, т.е., че не били предприети
организационни и контролни мерки за повишаване на защитата при обработка на
данните в декларациите на магистратите преди публикуването им. От приетите по
делото доказателства – с.242 – 259 по делото, се установявало, че със заповед №
З-32/16.04.2018 г. и на основание чл.3, ал.1,чл.7, ал.1 и чл.12 от Закона за
финансово управление и контрол на публичния сектор, Главният инспектор бил
сформирал комисия по Система за финансово управление и контрол на ИВСС, която
да актуализира и идентифицира потенциалните рискове. От тази заповед се
установявало, че именно ищцата е определеното лице, което да формулира
функционалната област и целите на звеното, в което работи, да идентифицира и
оцени потенциалните събитие или рискове, които могат да повлияят негативно
върху постигане на целите на звеното, както и да предложи действия за
ограничаване на тези рискове. Идентифицираните рискове и действията за
ограничаването им следвало да бъдат включени в Риск-регистъра на ИВСС за 2018
г. От съдържанието на Протокол № 3 от 02.05.2018 г. се установявало, че ищцата
е идентифицирала потенциалните рискове при работата на експертите с
икономическо образование от специализираното звено за проверки по глава Девета,
раздел Първи а от ЗСВ. Сред идентифицираните от ищцата рискове нямало такъв
отнасящ се до създаване на контролни дейности с цел намаляване на нивото на
допустимия риск в дейността по ръчното изтриване на данни в декларациите. Такъв
риск ищцата била идентифицирала едва след момента на извършване на нарушението
в писмените си обяснения и исковата молба.Работодателят бил възложил дейността
по идентифициране на рискови ситуации на ищцата, която явно не я била
извършила, за да се създаде ясна представя на работодателя и да се въведат така
сочените адекватни контролни дейности за намаляване на рисковете в допустимите
граници в процеса на публикуване на имуществените декларации. Счита, че липсата
на контролни механизми при обработката и публикуването на декларациите на
магистратите не можели да оправдаят и оневинят ищцата за извършеното от нея
дисциплинарно нарушение, изразяващо се неизпълнение на заповед №
З-53/15.06.2017 г на Главния инспектор. Сочи, че рисковете по заличаване на
личните данни са били идентифицирани именно с тази заповед на Главния инспектор
поради което извода на СРС, че непредвиждането на контролни механизми и
дейности представляват смекчаващи вината обстоятелства . Допуснато било и
процесуално нарушение, тъй като за първото по делото публично съдебно заседание
била представена от въззивника, ответник пред СРС, молба от 28.02.2020 г. и
доказателства, че не могат да се явят. Видно от протокола от 02.03.2020 г. СРС
не бил уважил тази молба. По този начин бил нарушен чл.142, ал.2 ГПК. В това
заседание бил разпитан свидетел на страната на ищцата, от което право
ответникът бил лишен. Това представлявало нарушение на чл.9 ГПК относно
равенството на страните в процеса. Счита, че дори само на това основание
обжалваното решение следва да бъде отменено.
Иска се да бъде отменено обжалваното
решение и постановено друго, с което претенциите наищцата да бъдат отхвърлени
като се потвърди заповед № ЗЧР-13 от 09.08.2019 г. на Главния инспектор на
ИВСС.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищцата пред СРС- С.П.И., в който отговор излага
становище за неоснователност на същата и правилност на така постановеното
решение. Счита, че не са допуснати от първоинстанционния съд въведените с
въззивната жалба нарушения и крайните изводи на СРС били правилни. Счита, че е
правилен извода на СРС, че не са налице предпоставките за налагане на
най-тежкото наказание „дисциплинарно уволнение“. Тежестта на нарушението,
формата на вината и останалите обективни и субективни обстоятелства, които
работодателят бил длъжен да съобрази, не били съобразени от работодателя при
определяне на наказанието. Неправилно и неотговарящо на обективната истина било
твърдението направено едва с въззивната жалба, че проявената от ищцата „груба
небрежност при изпълнение на трудовите задължения реално е довело до
неразрешено разкриване на лични данни по отношение на магистрати и е имало
негативен отзвук в публичното пространство. Сочи, че поведението на ищцата и
неговите последици изобщо не били станали достояние на никого извън
работодателя й. Негативен отзвук в публичното пространство имало разкриването
на лични данни от друг служител на ИВСС, а не от С.И.. Именно този отзвук бил
предизвикал вътрешна проверка в ИВСС при която били открити пропуски при
заличаване на личните данни на магистрати освен при ищцата и при всички
останали експерти с икономическо образование, които извършвали тази дейност.
Сочи, че от поведението й не били произтекли вреди за никой от магистратите,
чийто декларации същата била обработила. Това изобщо не било взето предвид от
работодателя. Последният бил смесил данните от нейното уволнение с това на
колегата й К.К.незаличените данни от чиято декларация станали причина за
избухване на медиен скандал. Действително, пропуски в 81 файла от 448 файла
било показателно, но не и „изключително безотговорно отношение“. Налице бил сериозен
проблем при работодателя при контрола и последващата проверка при обработването
на личните данни на магистратите. Наложили се били многократни кръстосани
проверки за заличаване на лични данни в обработените от всички експерти с
икономическо образование декларации. Това било показателно за проблеми с начина
на обработка, последващ контрол и организация на работа като цяло при работодателя.
Неправилно въззивникът сочел, че в обясненията дадени от ищцата не се съдържа
самокритичност. Ищцата била признала, че е допуснала пропуски, за което била
изразила искрено съжаление като пропуските си обяснила с пропуск в запаметяване
на промените и човешкия фактор при ръчното заличаване на данните. Въззивникът
не бил отчел наличието на мащабно обучение, подобряване и последващи действия
от негова страна като работодател с оглед намаляването на възможността за
допускане от служителите му на пропуски при обработката на личните данни на
магистратите, които били проведени изцяло след уволнението й. Това означавало,
че ако поведението й е изолирано, то нямало да се наложи предприемане на тези
мерки. Правилно СРС бил приел, че при работодателя не са предприети
организационни и контролни мерки за повишаване на защитата при обработка на
данните в декларациите на магистратите преди публикуването им. Ако това не е
било необходимо, оставало необяснимо защо ИВСС е предприел няколко кръстосани
проверки на предадените за публикуване декларации от всички експерти с
икономическо образование, след като журналист бил открил незаличени данни от
декларация, обработена от колега на ищцата. Това сочело на липса на
самокритичност от страна на работодателя, който бил открил съществени пропуски
в защита на личните данни на всичките си експерти, да уволни двама и да реши,
че вече няма проблем и въпреки това да предприеме последващи действия по
подобряване на работата на експертите. Неправилно въззивникът прехвърлял вината
за лошата организация на работа на ищцата като служител при него. В
длъжностната й характеристика, както и на всички останали експерти не се
съдържало задължение за преценка на организацията на работа и предложение до
работодателя за подобряването й. Задължението по чл.3, ал.1 от ЗФУКПС било на
ръководителите на организациите. Доводите на въззивника били противоречиви, тъй
като работодателят със заповед № З-53/15.06.2017 г. бил идентифицирал рисковете
в работата на експертите и едновременно с това една година по-късно през 2018
г. очаквал от ищцата да идентифицира риск, по който той вече се е произнесъл.
Допуснатите от експертите грешки били поради липсата на утвърдени вътрешни
правила и неупражняването на последващ контрол от друго лице преди публичното
оповестяване на декларациите. Такива правила били представени по искане на
ищцата, но след уволнението й. Неоснователен бил довода за допуснато
процесуално нарушение във връзка с искането на ответника за отлагане на първото
по делото публично съдебно заседание. Претендира разноски.
По допустимостта на жалбата:
Срокът по чл.259, ал.1 ГПК ще тече от
датата на връчването на решението– 05.10.2020 г.
Въззивната жалба е подадена на 19.10.2020 г., поради което съдът намира, че същата е в срок.
Тъй като въззивникът е бил ответник в производството пред СРС и предявените срещу него искове са били уважени, то за въззивника е налице правен интерес от обжалване, затова съдът намира, че въззивната жалба е допустима.
По основателността на жалбата:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във
валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че доводът на ищцата, че е била поставена в неравностойно положение
спрямо останалите експерти, е неоснователен. Съгласно основните задължения
визирани в длъжностната характеристика на ищцата, която й била връчена, било
налице задължение да участва в подготовката
на декларациите за публичното им оповестяване в електронния регистър.
Съгласно т. I.I. oт заповед N З –
53/15.06.2017 г. на главния инспектор на ИВСС задължението за анонимизиране и
заличаване на личните данни в декларациите на магистратите било възложено на
експертите с икономическо образование в ИВСС съобразно разпределените им за
проверка декларации, а съгласно т. 1.II. oт същата заповед декларациите следвало
да се предоставят за публикуване чрез нарочно създадени вътрешни електронни
папки на Началника на отдел „Компютърно – информационна сигурност“ на ИВСС в
електронен вид /архивен файл на получените декларации, подписан с квалифициран
електронен подпис на съответния експерт с икономическо образование/, в срок до
14 дни преди изтичането на срока по чл. 175в, ал. 4 ЗСВ.
Заповед N
З – 53/15.06.2017 г. на главния инспектор на ИВСС относно анонимизиране и заличаване
на личните данни в декларациите на магистратите била връчена на ищцата на
15.06.2017 г. и същата била наясно, че файловете на декларациите след
преформатирането им в pdf формат, се публикуват на интернет страницата на ИВСС
със съдържанието, с което са предадени, но не била извършила проверка на
предадените и подписани от нея с квалифициран електронен подпис, преди
предаването им в РЕГ – папката.
Неоснователно
било и твърдението на ищцата за липсата на яснота в ИВСС кои лични данни да
бъдат заличавани. В тази връзка следвало да се посочи, че личните данни,
съдържащи се на стр. 2 от декларацията, подлежали на заличаване и по този
въпрос нямало спорна практика в ИВСС. Същевременно от доклада на комисията от
01.08.2019 г., назначена със заповед N З – 59/18.07.2019 г. на главния
инспектор, се установявало, че в 15 бр. от декларациите, разпределени на ищцата
за анонимизирани и заличаване на лични данни, не били заличени ЕГН, номер на
лична карта, постоянен адрес и телефонен номер на декларатора, а в част от тях
не били заличени ЕГН на съпруга или не били заличени имена и ЕГН на деца. Освен
това от показанията на разпитаните по делото св.Я. и Т. се установило, че на
интернет страницата на ИВСС било публикувано становище от 27.07.2018 г. на
Комисията за защита на личните данни, с което били дадени отговори на въпросите
от ИВСС относно заличаването на лични данни в декларациите по чл. 175а, ал. 1,
т. 1 и 2 ЗСВ, и че експертите с икономическо образование в ИВСС били запознати
с него.
Основателно,
обаче, било твърдението на ищцата, че в ИВСС нямало създадени контролни
дейности с цел намаляването на нивото на допустимия риск в дейността по ръчното
изтриване на данните във файловете с декларации и предоставянето им за
публикуване. До датата - 18.07.2019 г., когато бил подаден сигнал от
журналистката от правния сайт „Lex.bg” Р.П., че имуществената декларация на
съдия Мирослава Тодорова е с незаличени лични данни, не се била извършвала в
ИВСС последваща проверка от втори служител след заличаването на данните от
експерта, респ. не били предприети мерки с цел повишаване на защитата при
обработката на личните данни в декларациите на магистратите преди публикуването
им в публичния регистър.
Обект на
дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност били трудовите
задължения на служителя. Техният обем и характеристика произтичал от
съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение - работата, за
която се били уговорили страните при спазване на установената трудова дисциплина
- чл. 124 КТ.
Задължението
за анонимизиране и заличаване на личните данни било възложено на експертите с икономическо
образование в ИВСС със заповед N З – 53/15.06.2017 г. на главния инспектор на
ИВСС. С подписването на архивния файл с валиден квалифициран подпис експертът
носел отговорност за това, че в предадените за публикуване декларации са
заличени и анонимизирани личните данни.
В случая,
от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установило
неизпълнението на посочените по – горе трудови задължения от ищцата, поради
което правилно дисциплинарно – наказващия орган бил квалифицирал процесното
нарушение на трудовата дисциплина като такова по чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ –
неизпълнение на законно разпореждане на работодателя - пункт I.I. и пункт I.II.
oт заповед N З – 53/15.06.2017 г. на главния инспектор на ИВСС, изразяващо се в
това, че на 24.06.2019 г. ищцата е предала за публикуване в електронния
регистър по чл. 175г, ал. 1, т. 1 ЗСВ, достъпен чрез интернет страницата на
ИВСС, 15 файла на декларации на
магистрати за 2018 г. по чл. 175а, ал. 1, т. 1 и 2 ЗСВ с незаличени лични данни
/описани в заповедта/, както и 66 файла на декларации на магистрати за 2018 г.
с пропуски при заличаването на личните данни.
Следвало
да се обсъди довода на ищцата, че наложеното й наказание не съответствало на
тежестта на нарушенията. По този въпрос СРС се е позовал на разпоредбата на чл.
189, ал. 1 КТ, съгласно която при определяне на дисциплинарното наказание следвало
да се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на служителя. В случая, при индивидуализацията
на наказанието следвало да се вземе предвид
обстоятелството, че дисциплинарното нарушение е извършено от ищцата от
субективна страна при форма на вина – небрежност, която се явявала по – лека форма на вина. Освен това до
момента на издаването на процесната заповед на ищцата не били налагани
дисциплинарни наказания, т. е. че ищцата била с чисто дисциплинарно минало.
Смекчаващо отговорността на ищцата било и обстоятелството, че към момента на
извършване на дисциплинарното нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ в ИВСС не било имало установена практика да
се извършва последващ контрол от втори служител след заличаването на данните от
експерта, респ. не били предприети организационни и контролни мерки за
повишаване на защитата при обработката на личните данни в декларациите на
магистратите преди публикуването им в публичния регистър. СРС е достигнал до
извода, че при определяне на наказанието не била отчетена и проявената от
ищцата самокритичност към извършеното от нея нарушение на трудовата дисциплина,
тъй като в депозираните по реда на чл. 193, ал. 1 КТ обяснения същата изрично била
посочила, че „съжалява искрено“ за това, че е допуснала пропуски при
заличаването на личните данни в декларациите за 2018 г., предоставени за
публикуване на интернет страницата на ИВСС.
Изложените
обстоятелства, които не били взети предвид от дисциплинарно – наказващия орган
при определяне на наказанието на ищцата, обуславяли извода на съда, че
наложеното на ищцата най – тежко дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение“ не било съобразено с тежестта на нарушението, с обстоятелствата, при
които е било извършено, и с поведението на ищцата, поради което заповед N ЗЧР –
13/09.08.2019 г., издадена от главния инспектор на ИВСС, следвало да се отмени
като незаконосъобразна. Затова и предявеният
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и за
отмяна на заповед N ЗЧР – 13/09.08.2019
г., издадена от главния инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет, с
която на ищцата й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени
нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ във вр. с чл. 186 КТ, и е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, следвало да се уважи като основателен.
По иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Предвид уважаването на иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и с оглед безсрочния характер на
процесното трудово правоотношение, следвало да се уважи и искът по чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ, като ищцата следвало да се възстанови на заеманата до уволнението й
длъжност – „експерт с икономическо образование“ в специализираната
администрация на ИВСС.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция приема следното:
По иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ:
Тежестта за доказване
законосъобразността на уволнението се носи от работодателя- въззивник в
настоящето производство /ответник в производството пред СРС/.
Съгласно
чл.186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на
трудовата дисциплина.
Съгласно т. I.I. oт заповед N З –
53/15.06.2017 г. на главния инспектор на ИВСС задължението за анонимизиране и
заличаване на личните данни в декларациите на магистратите е възложено на
експертите с икономическо образование в ИВСС съобразно разпределените им за
проверка декларации, а съгласно т. 1.II. oт същата заповед декларациите следва да
се предоставят за публикуване чрез нарочно създадени вътрешни електронни папки
на Началника на отдел „Компютърно – информационна сигурност“ на ИВСС в
електронен вид /архивен файл на получените декларации, подписан с квалифициран
електронен подпис на съответния експерт с икономическо образование/, в срок до
14 дни преди изтичането на срока по чл. 175в, ал. 4 ЗСВ.
Неизпълнението на посочените по –
горе трудови задължения от страна на ищцата, които дисциплинарно – наказващия
орган е квалифицирал като нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т.
7 КТ – неизпълнение на законно разпореждане на работодателя - пункт I.I. и
пункт I.II. oт заповед N З – 53/15.06.2017 г. на главния инспектор на ИВСС,
изразяващо се в това, че на 24.06.2019 г. ищцата е предала за публикуване в
електронния регистър по чл. 175г, ал. 1, т. 1 ЗСВ, достъпен чрез интернет
страницата на ИВСС, 15 файла на
декларации на магистрати за 2018 г. по
чл. 175а, ал. 1, т. 1 и 2 ЗСВ с незаличени лични данни /описани в заповедта/,
както и 66 файла на декларации на
магистрати за 2018 г. с пропуски при заличаването на личните данни, е доказано
от събраните по делото /пред СРС/ писмени и гласни доказателства.
Заповед N З – 53/15.06.2017 г. на
главния инспектор на ИВСС относно анонимизиране и заличаване на личните данни в
декларациите на магистратите е била връчена на ищцата на 15.06.2017 г. и И. е била
наясно, че файловете на декларациите след преформатирането им в pdf формат, се
публикуват на интернет страницата на ИВСС със съдържанието, с което са
предадени. Установава се, а и не се спори, че ищцата не е била извършила
проверка на предадените и подписани от нея с квалифициран електронен подпис,
преди предаването им в РЕГ – папката.
В обясненията си И. признава, че
е направила пропуски в заличаването на лични данни във файловете на декларациите
за 2018 г. „При повторно отваряне на файла, каквото аз не съм направила, е
могло да се види, че данните не са заличени“./пак там/.
Де факто спора пред настоящата
инстанция се съсредоточава относно тежестта на нарушението:
Разпоредбата
на чл. 190, ал.1, т.7 КТ дава възможност да се наложи най-тежкото наказание - дисциплинарно
уволнение за „други тежки
нарушения на трудовата дисциплина“.
Противно на приетото
от СРС, въззивната инстанция счита, че с оглед допуснатите от ищцата
/въззиваема/ нарушения на трудовата дисциплина, работодателят е извършил правилна преценка за
съответствие между допуснатите от ищцата нарушения на трудовата дисциплина и наложеното
най-тежко дисциплинарно наказание. Следователно при налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание работодателят се е съобразил с критериите на чл.189,
ал.1 КТ.
Преценката за
тежестта на нарушението се прави за всеки отделен случай, съобразно конкретно
установените по делото обстоятелства, като се вземат пред вид значимостта на
неизпълненото задължение, преценено с оглед трудовата функция на
работника/служителя, обемът на неизпълнение; съобразяват се и последиците от
допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да
повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за
работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици, съобразяват се
конкретните условия и обстановка в предприятието, възприети практики и норми на
очаквано поведение; отражението върху останалите работници и служители, а при
оценката на поведението на работника/служителя се взема предвид формата на
вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли неправомерността на
същото и неговите последици /вж. в този смисъл решения № 109 от 13.08.2018 г.
по гр. д. № 3323/2017 г. на ІV г.о., № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. №
1417/2011 г. на ІІІ г.о., № 156 от 3.07.2018 г. по гр. д. № 4920/2017 г. на ІV
г.о./
С оглед мястото където въззиваемата е упражнявала правото си на труд –
Инспекторат към ВСС и допуснатото нарушение при публикуването на декларациите
на магистратите за 2018 г. по отношение на които безспорно е налице медиен и
обществен интерес, следва да се отчете, че действията й накърняват легитимните
очаквания спрямо работодателя й за сигурност в личната и имуществената сфера, предвид общодостъпната
информация за възможни злоупотреби с личните данни в момента на разкриването им
и за в бъдеще /доколкото към настоящия момент не се сочи
магистратите, чийто лични данни са били разгласени да са предявили претенции за
обезщетение/.
В решение на СЕС от 29 юли 2019 година по дело С-40/17 година, с предмет
преюдициално запитване по тълкуване на разпоредби от Директива 95/46/Е № на
Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на
физическите лица при обработването на лични данни и за свободно движение на
тези данни/, която е отменена и заменена, считано от 25 май 2018 г. с Регламент
/ЕС/2016/679, изрично се посочва, че: "една от заложените в Директива
95/46 цели е да се осигури ефикасна и пълна защита на основните права и свободи
на физическите лица, и в частност на правото им на личен живот при
обработването на лични данни (вж. в този смисъл решения от 13 май 2014 г.,
Google Spain и Google, C-131/12, EU:C:2014:317, т. 53 и от 27 септември 2017
г., Puskar, C-73/16, EU:C:2017:725, т. 38).
Именно това води до сериозната тежест на извършеното дисциплинарно
нарушение. Следва да се отбележи и, че не се касае до публикуване на
декларациите с личните данни само на магистратите, но и на членовете на техните
семейства, включително и на непълнолетните им деца.
Както и самата въззиваема сочи в отговора си по въззивната жалба:
Действително, пропуски в 81 файла от 448 файла е показателно“.
Неоснователен е
довода на въззиваемата, че за първи път с въззивната жалба се сочело за
негативен отзвук в публичното пространство във връзка с разгласяването на
личните данни на магистратите. Такива доводи са били направени още пред първата
инстанция и дори са били изслушани свидетелски показания за тези обстоятелства/виж
л.421-424 и .
Въззивната инстанция не споделя извода на СРС
относно „смекчаващите вината обстоятелства“ първо защото производството не е по
реда на НПК, за да бъдат обсъждани такива „обстоятелства“ и второ защото само
употребата на израза в обясненията на
ищцата „искрено съжалявам“ не може да намали последствията от нарушението,
допуснато от ищцата, респ. на тежестта на нарушението. За последното се налага преценка на цялостното
поведение на ищцата в процеса на налагане на дисциплинарното производство.
Не се спори, а и се
установява по делото от докладна записка № РЕГ-02-405/30.07.2019 г. /л.80-82/ по
описа на ИВСС, че след разпореждането на Главния инспектор за извършването на повторна проверка на предадените за
публикуване декларации за 2018 г., с цел отстраняване на пропуски при заличаване
на лични данни /заповед № З-68 от 25.07.2019 г., л.74, допълнена със заповед №
З-73 от 29.07.2019 г., л.76//, ищцата отново не е била изпълнила разпореждането
като е предала за публикуване 38
декларации с пропуски при заличаване на личните данни.
Горното от една
страна доказва, че е бил налице „последващ контрол“ , а от друга – липсата на
критичност от страна на ищцата по отношение извършеното от същата нарушение.
Следва да отбележим,
че както в процеса на налагане на наказанието, така и в съдебната фаза по
установяване законосъобразността на това наказание, ищцата се стреми да
прехвърли вината върху други длъжностни лица, вкл. такива неучастващи в
процеса. Видно от отразеното на л.91 по делото пред СРС, И. е заявила, че „в
конкретния случай няма спомен дали е търсила съдействие от него“/има се предвид
от системния администратор Димитър Главинов/.
В подкрепа на тезата
на настоящата инстанция е обстоятелството, че от приетите по делото
доказателства /л.242 – 259 по делото
пред СРС/, се установява, че със заповед № З-32/16.04.2018 г. и на основание
чл.3, ал.1,чл.7, ал.1 и чл.12 от Закона за финансово управление и контрол на
публичния сектор, Главният инспектор е сформирал комисия по Система за
финансово управление и контрол на ИВСС, която да актуализира и идентифицира
потенциалните рискове. Видно от съдържанието на заповедта, именно ищцата е
определеното лице, което „да формулира функционалната област и целите на
звеното, в което работи, да идентифицира и оцени потенциалните събитие или
рискове, които могат да повлияят негативно върху постигане на целите на
звеното, както и да предложи действия за ограничаване на тези рискове. Както
сочи в показанията си свидетелят К. „И. взе дейно участие и доколкото съм
запознат й гласуваха доверие“. Идентифицираните рискове и действията за
ограничаването им следвало да бъдат включени в Риск-регистъра на ИВСС за 2018
г.“ /дословно от заповедта на л.242/. От съдържанието на Протокол № 3 от
02.05.2018 г. се установява, че ищцата е идентифицирала потенциалните рискове
при работата на експертите с икономическо образование от специализираното звено
за проверки по глава Девета, раздел Първи а от ЗСВ, виж л.250-252 по делото
пред СРС. Сред идентифицираните от ищцата рискове действително няма такъв
отнасящ се до създаване на контролни дейности с цел намаляване на нивото на
допустимия риск в дейността по ръчното изтриване на данни в декларациите. Основателен
е довода на въззивника, че такъв риск ищцата е идентифицирала едва след момента
на извършване на нарушението в писмените си обяснения и исковата молба, с която
е сезирала съда.
Следва да отбележим и
факта, че свидетелят К. сочи, че „една и съща декларация я проверяваха 3-ма
човека“, което опровергава тезата на ищцата, възприета от СРС, че не е имало
последващ контрол. Свидетелят сочи: „веднъж ми провериха файловете, след това
аз си ги проверих, след това ми дадоха на мен файловете на колежка, а всички
останали се проверяваха помежду си“/виж л.436 от делото пред СРС/.
Само за пълнота на
изложението ще посочим, че по никакъв начин разпита на свидетеля К. в
отсъствието на представител на ответника /въззивник/ по никакъв начин не
накърнява правата на последния, доколкото това не е задължително, а и освен
това показанията се обсъждат в съвкупност с останалите доказателства, събрани
по делото.
При това положение искът по чл.344, ал.1,т.1 КТ е
неоснователен. Решението на СРС,
с което е прието противното, ще следва
да бъде отменено и вместо това
постановено друго, с което претенцията
ще бъде отхвърлена.
Относно искът по чл.344, ал.1,т.2 КТ:
Отхвърлянето на иска с правно
основание чл. 344, ал.1,т.1 КТ, след като е установено, че трудовото
правоотношение е било законосъобразно прекратено, води до неоснователност на
иска по т.2. Решението на СРС, с което е бил уважен иска с правно основание
чл.344, ал.1,т.2 КТ е неправилно, поради което ще следва да бъде
отменено; въззивната жалба в тази й част е основателна.
По разноските:
Пред
първата съдебна инстанция:
При този изход на спора на ищцата не се следват разноски.
Следователно решението с оглед изхода на спора е неправилно и в частта за разноските присъдени в полза на ищцата поради
което ще следва да бъде отменено.
Ответникът
е претендирал разноски, изразяващи се в такива за юриск.възнаграждение поради което такива с оглед изхода на спора му
се следват. Съдът определя юриск.възнаградение
в размер на 200 лв.
Ответникът, обаче, не дължи държавна такса за исковете по чл.344,
ал.1,т.1-2 КТ, която СРС е определил, поради което обжалваното решение и в тази му част ще следва да бъде
отменено.
Пред
въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника се следват разноски и такива
са сторени, вкл. за процесуално представителство.
Съдът определя разноски за юриск. възнаграждение в размер на 150 лв. или
на въззивника следва да бъдат присъдени реално направените разноски в общ размер на 230 лв.
На
въззиваемата разноски не се следват.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№ 20211316 от 30.09.2020 г., постановено от СРС, Второ ГО, 56 с-в по гр.д.№
57004 по описа за 2019 г., изцяло
и вместо това
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените
от С.П.И., ЕГН **********,***, срещу Инспекторат към ВСС, БУЛСТАТ ********,
гр.София, ул.**************, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-2 КТ, като неоснователни.
ОСЪЖДА С.П.И., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на Инспекторат към ВСС, БУЛСТАТ ********, гр.София, ул.**************,
сумата в размер на 200 лв., представляваща разноски за процесуално
представителство пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА С.П.И.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Инспекторат към ВСС, БУЛСТАТ ********,
гр.София, ул.**************, сумата в размер на 230 лв., представляваща
разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на КАСАЦИОННО
обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: