№ 2679
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело №
20241100508817 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 6827/15.04.2024 г. по гр.д. № 45837/2023 г. на Софийски
районен съд, 46-и състав, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т.
1 КЗ е признато за установено, че М. Й. Й., ЕГН: **********, дължи на
„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, сума в размер на 11
733,31 лв., представляваща главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение за виновно причинено от длъжника ПТП на
23.01.2022 г. в гр. София и ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 02.02.2023 г., до
окончателното й плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 07.02.2023 г. по ч.гр.д. №5797/2023 г. на СРС, 46 състав.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника М. Й. Й.. В жалбата са изложени
оплаквания за неправилност на решението. Поддържа се, че
първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, като е разгледал делото въпреки наличието на молба
от процесуалния представител на страната с изложени уважителни причини за
неявяването му. Заявява се, че ответникът не се е отклонил виновно от
проверка за алкохол. Сочи се, че не е установено ответникът с поведението си
да е нарушил правилата за движение по пътищата, поради което не е налице
противоправност на извършеното от него и съответно не се установява
фактическият състав на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
1
Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който
оспорва жалбата като неоснователна. Обръща внимание, че претендираното
основание за реализиране на регресната отговорност на ответника не е
виновно отклоняване от проверка за алкохол, а е отказът му да се подложи на
проверка за алкохол. Заявява, че по делото са установени всички предпоставки
за ангажиране на отговорността на ответника, поради което намира
обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на
атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е
правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите
на първоинстанционния съд.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения
на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора,
въззивният съд намира следното:
На първо място, въззивният съд намира оплакването на въззивника за
допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд за
неоснователно. По делото е постъпила молба с вх. № 115712/08.04.2024 г. от
процесуалния представител на ответника – адв. В. А., с искане заседанието,
насрочено за 09.04.2024 г. да бъде отложено, тъй като адв. А. не може да се
яви по здравословни причини, за които към молбата е приложен болничен
лист. От болничния лист се установява, че адв. А. е в отпуск поради временна
неработоспособност за периода от 18.03.2024 г. – 16.04.2024 г. при домашен
амбулаторен режим на лечение.
Като гаранция за състезателното начало чл. 142, ал. 2 ГПК задължава
съда да не разглежда делото, когато страната и нейния представител са
редовно призовани, но са възпрепятствани да се явят по обективни причини,
които страната не може да отстрани. Препятствието може да бъде от различно
естество и подлежи на доказване от страната. Когато страна депозира искане
за отлагане на делото поради заболяване, и представи съответен документ,
съдът има право на преценка дали заболяването е внезапно и дали въпреки
наличието му страната би могла да се яви по делото освен в хипотезата на чл.
18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, според която при издадено
медицинско удостоверение, в което е отбелязано, че състоянието на страната
не й позволява явяването й пред разследващите органи и пред органите на
съдебната власт или в документа е посочено, че лицето се намира на лечение в
2
болница, съдът е обвързан от становището на здравните органи и е длъжен да
отложи делото на основание чл. 142, ал. 2 ГПК (решение № 60084 от
14.07.2021 г. по гр. д. № 51/2021 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, решение № 389 от
21.06.2024 г. по гр. д. № 1834/2023 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС).
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, при
определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен,
ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на
съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна
неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по
образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на
правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява
явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт.
Предвид определения домашен амбулаторен режим на лечение на адв. А. и
при липсата на удостоверение, издадено съобразно изискванията на чл. 18, ал.
1 НМЕ, въззивният съд намира за правилна преценката на СРС, че не е била
налице пречка да се даде ход на делото в заседанието на 09.04.2024 г.
По същество съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1,
т. 1 КЗ, предявен по реда на чл. 422 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, предпоставките за
възникване на претендираното регресно право са: наличие на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ищеца и
ответника; настъпване на ПТП по вина на водача на застрахованото при ищеца
МПС; отказ на виновния водач да се подложи на проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества; настъпили вследствие на ПТП
вреди; плащане от застрахователя на обезщетение за претърпените вреди на
увредените лица.
По делото не се спори и се установява от представените писмени
доказателства, че между ищеца и ответника е налице застрахователно
правоотношение по договор за „Гражданска отговорност“ - застраховка
Комбиниран пакет „СОЛО“ №BG/26/121000464953 от 09.01.2021 г. по
отношение на лек автомобил рег. №СВ****СВ с модел и марка DS7
CROSSBACK, шаси: VR1J45GFUKY211617 за период на застрахователно
покритие от 00.00 ч. на 10.02.201 г. до 23.59 ч. на 10.02.2022 г.
От представени по делото четири броя протоколи за ПТП № 1795995,
1795997, 1795998 и 1795996, всички от 23.01.2022 г. по описа на СДВР, се
установява, че на 23.01.2022 г., около 05:30 часа, лек автомобил „ДС 7
Кросбек”, с рег. № СВ****СВ, се движи по бул. „Андрей Сахаров“, с посока
от ул. „Йерусалим“ към бул. „Александър Малинов“, и в района пред бл. 74А,
поради движение с несъобразена скорост със състоянието на пътя - мокър,
водачът реализира ПТП с паркирания от лявата му страна лек автомобил
„Лада 2170”, с рег. № СО****АА. Вследствие на удара лек автомобил „Лада
2170”, с рег. № СО****АА, се измества напред и реализира ПТП с паркирания
пред него лек автомобил „Ауди А 3“, с рег. № СА****ХК, който се измества
напред и реализира ПТП с паркирания пред него лек автомобил „Опел Астра“,
с рег. № СВ****ВН, който се измества напред и реализира ПТП с паркирания
3
пред него лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“, с рег. № СВ****РС.
Описаният механизъм на произшествието се потвърждава и от заключението
по изготвената САТЕ, което съдът кредитира като обосновано, обективно и
изготвено от компетентен специалист.
От заключението по САТЕ се установява, че всички увреждания по лек
автомобил „Лада 2170”, с рег.№ СО****АА, лек автомобил „Ауди А 3“, с рег.
№ СА****ХК, лек автомобил „Опел Астра“, с рег.№ СВ****ВН, и лек
автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“, с рег.№ СВ****РС, се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с настъпилото на 23.01.2022 г. произшествие в
гр. София.
Вещото лице е изчислило, че: стойността, необходима за възстановяване
на лек автомобил „Лада 2170”, с рег. № СО****АА, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП, е 9150,65 лв.; стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „Ауди А 3“, с рег. № СА****ХК, изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 6703,80 лв.; стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. №
СВ****ВН, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е
4977,32 лв.; стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил
„Мерцедес Ц 200 ЦДИ“, с рег. № СВ****РС, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП, е 4009,25 лв.
По делото е разпитан като свидетел Г.И.Б., работещ като младши
автоконтрольор към ОПП-СДВР, чиито показания съдът цени като
достоверни. Свидетелят си спомня за процесния случай и в разказа си
потвърждава описаните в писмените доказателства обстоятелства относно
механизма на ПТП и причинените от него вреди. Съобщава, че виновният за
ПТП водач отказал да се тества за алкохол, което е отразено и в съставените за
случая протоколи за ПТП. На водача му бил даден талон за медицинско
изследване за болница „Св.Анна“. Според субективното мнение на свидетеля,
водачът бил употребил алкохол - видно от начина му на движение, говора му и
обстоятелството, че поведението му не е кореспондирало на ситуацията, като
свидетелят оценява действията му като неадекватни. Водачът бил накаран да
извади и остави на предното стъкло ключа от автомобила, като той доста се
мъчел да го извади и не разбирал каква е ситуацията.
По делото е назначена съдебномедицинска експертиза, вещото лице по
която заключава, че няма обективни медицински данни, които да позволят да
се посочи за настъпило внезапно прилошаване на М. Й. Й. в момента на
процесния инцидент. Нещо повече, вещото лице посочва, че по данни на Й.,
същият не се е чувствал добре, но не е останал на преглед в УМБАЛ „Св.
Анна“, където е отишъл с талон за изследване за алкохол. Медицинска помощ
не е потърсил и в следващите дни.
По случая е била образувана застрахователната преписка при ищеца по
образувана щета № 66002200039 въз основа на четири броя уведомления за
завеждане на претенции, които са представени по делото заедно със съответни
4 броя описи по претенции, снимки на увредените автомобили, калкулация на
щети и доклади по щетите.
4
С платежни нареждания от 08.02.2022 г., 11.02.2022 г. и 24.02.2022 г.
застрахователят е изплатил на третите увредени лица суми, както следва: на
И.Л.Д. - 2357.69 лв., на Б.С.Б. - 4950 лв., на Н.Н.М. - 1378.66 лв. и на А.Т.С. -
3000 лв.
По делото са представени АУАН серия GA № 577111 от 23.01.2022 г. и
издадено въз основа на него наказателно постановление № 22-4332-
000377/04.02.2022 г., с което на М. Й. Й. е наложено наказание по чл. 174, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца, за това, че отказва проверка с техническо средство за
установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за
изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химично лабораторно изследване за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта му. Наказателното постановление е било
обект на съдебен контрол по НАХД № 7237/2022 г. по описа на СРС и КНАХД
№ 11532/2023 г. по описа на АССГ. С Решение № 753/02.02.2024 г. по КНАХД
№ 11532/2023 г. по описа на АССГ е отменено Решение № 4731/23.10.2023 г.
по НАХД № 7237/2022 г. по описа на СРС и е потвърдено наказателно
постановление № 22-4332-000377 от 04.02.2022 г., с което на М. Й. Й. за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер
на 200 лв. и за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са му наложени наказания
„глоба“ от 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца.
При така установената фактическа обстановка се налага извод, че са
налице всички изискуеми предпоставки за пораждане на претендираното от
ищеца право – както фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, вкл. отказът на
ответника в качеството му на виновен за ПТП водач на МПС да се подложи на
проверка за алкохол, така и наличието на застрахователно правоотношение
между страните, във връзка с което са изплатени застрахователни обезщетения
на третите увредени лица.
Неоснователни са оплакванията на въззивника, че не се установява
същият с поведението си да е нарушил правилата за движение по пътищата,
както и че не се е отклонил виновно от проверка за алкохол.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Установи се по делото, че ответникът е причинил процесното
ПТП, защото е шофирал с несъобразена с пътните условия скорост предвид
състоянието на пътя - мокър, с което виновно е нарушил цитираното правило
на Закона за движението по пътищата.
Установи се също така, че с поведението си ответникът е допуснал и
друго нарушение на ЗДвП – отказал е да му бъде извършена проверка с
5
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, което
съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Следва да се
обърне внимание, че в случая именно отказът на ответника да се подложи на
проверка за алкохол е основание за възникване на регресното право на ищеца,
а не виновното му отклоняване от проверка за алкохол, каквото не се твърди и
не се установява по делото.
Предвид изложеното предявеният иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата
от 11 733,31 лв. е изцяло основателен.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания и
с оглед на обстоятелството, че фактическите и правните изводи на двете
съдебни инстанции съвпадат, то обжалваното решение следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК има само въззиваемата страна. Същата е била представлявана от
юрисконсулт, предвид което и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1
НЗПП съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6827/15.04.2024 г. по гр.д. № 45837/2023
г. на Софийски районен съд, 46-и състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Й. Й., ЕГН: **********, да
заплати на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД , ЕИК *********, сумата от
100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6