Р Е Ш Е Н И Е

№

 

01.09.2021г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         А. ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2450 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление № 19-0938-006221/28.11.2019 г. на *** на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на А.Г.Ж. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.103 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН – тъй като в НП не са посочени не са посочени обстоятелствата на нарушението и доказателствата, които го потвърждават; по чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН – тъй като не е описано достатъчно подробно нарушението. Наред с това, оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка като отбелязва, че за да бъде извършено нарушение по чл.103 ЗДвП, следва от страна на контролните органи да е бил подаден видим, ясен разбираем сигнал, който да може да бъде възприет от проверяваното лице; счита, че не са представени доказателства в тази насока и че същото нарушение, не се явява доказано, още повече, че са представени доказателства за това, че жалбоподателят е с нарушено периферно зрение; също така отбелязва, че за управлявания от Ж. лек автомобил, към процесната дата е имало закупена валидна винетка. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище, с което се отправя искане Наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно, по съображенията, изложени в жалбата.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 122321/17.11.2019г. от страна на Д.Д.П. – ПИ при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите Д.М.Д., П.А.С., както и на нарушителя – А.Г.Ж.. Съставен е за това, че на 11.10.2019 г. около 10:00 часа, на ПЪТ І-3/БЯЛА-БОТЕВГРАД/ в района на км.97+814 в посока гр.БЯЛА, като водач на л.а. „***“ е peг. №***извършва следното: след подаден сигнал от служител на Н.Т.У Д.Д., за спиране със стоп палка с надпис „***”, същият не спира за проверка – нарушение по чл.103 ЗДвП; отбелязано е, че АУАН се съставя във връзка с подадена Докладна записка без peг. номер, получена с писмо вх. №316000-37651/22.10.2019г. на НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ, Сектор „КП“ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Нарушителят е направил възражения при съставяне на АУАН, като най-общо е оспорил фактическата обстановка, отбелязал е, че е пътувал с още трима души в автомобила и че те могат да потвърдят, че не е възприел сигнал за спиране на автомобила, както и че е инвалидизиран /с едно око/, което допълнително е способствало да не възприеме подадения му сигнал. Постъпили са допълнителни материали по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН – препис от експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ „***“ ЕАД-ПЛЕВЕН №2645/169/14.10.2019г., от което е видно, че нарушителят е с 50 % трайно намалена работоспособност, практическа слепота на дясното око, липса на периферно зрение на дясното око.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, съответно – не е отдал вяра на направените от страна на нарушителя възражения. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на А.Г.Ж. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.103 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.27 – 28 от АНД №585/20г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, чл.189 ал.1, ал.12 ЗДвП/. Не са налице претендираните от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила. Следва да бъде отбелязано, че при издаване на НП, административнонаказващият орган не дължи подробно и изчерпателно посочване на доказателствата, които потвърждават административното нарушение. В случая, в обжалваното НП е отбелязано, че същото се издава въз основа на преписката по съставен от Д.Д.П., АУАН бл.№ 122321/17.11.2019г. /т.е. доказателствените материали, съдържащи се в тази преписка/ и в този смисъл - обсъжданото изискване на ЗАНН, се явява удовлетворено. Наред с това, внимателното запознаване с изложената в АУАН/НП фактическа обстановка идва да покаже, че подробно са описани фактите и обстоятелствата на твърдяното нарушение, т.е. нарушителят има пълноценна възможност да упражни правото си на защита; недвусмислено е отбелязана и приетата от страна на органите на административнонаказателното производство, правна квалификация на нарушението - като такова по чл.103 ЗДвП. Ето защо, не може да става дума за допуснати нарушения, още по-малко – съществени, на процесуалните правила по чл.57 ал.1 т.5 и 6 ЗАНН, нито по някакъв начин е ограничено правото на защита на нарушителя.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Д.Д.П., Д.М.Д., ПЛАМАН А.С., писмени доказателства /л.11, л.24 – 28, л.34 – 43, л.56 – 62 от делото, л.4 – 6, л.10 – 11, л.17 – 18, л.23 – 26, л.38 – 40 от АНД №585/20г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/. Още тук е мястото да бъде отбелязано, че показанията на свидетеля Д.П. – актосъставител, са напълно бланкетни и се свеждат до заявлението, че е съставил процесния АУАН въз основа на изпратена докладна записка от служите на НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ /НТУ/. Ето защо, Съдът намира, че същите не способстват за разкриване на обективната истина. Напълно различно обаче е положението с показанията на свидетелите Д.Д. и П.С.: същите са подробни, последователни, убедителни и не оставят каквито и да било съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране; взаимно се потвърждават и са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП, фактическа обстановка. В нейно потвърждение са и редица писмени материали по делото, в т.ч. – представени от страна на АПИ – НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ /НТУ/счетоводни справки, във връзка със закупено и раздадено на служителите на управлението, униформено облекло, включващо наред с другото, сигнални ватирани шуби; декларация на основание чл.188 ЗДвП от страна на А.Г.Ж., в потвърждение на това, че именно същият е управлявал на процесната дата и час, л.а. „***“ е peг. №ЕН 0974 КР; докладна записка от страна на Д.Д. до *** СЕКТОР „КОНТРОЛ И ПРАВОПРИЛАГАНЕ“ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО във връзка с нарушението, извършено от жалбоподателя; справка за регистрацията на посоченото МПС, от която се установява, че същото е регистрирано на името на А.Г.Ж.. Ето защо, Съдът приема изложената по-горе фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана. Следва да бъде отбелязано, наред с това, че в показанията си, свидетелите Д.Д. и П.С. са категорични, че на процесната дата са изпълнявали служебните си задължения в НТУ, бидейки униформени със съответното облекло; косвено в подкрепа на това са и споменатите по-горе писмени материали, представени от НТУ, от които се установява, че е обективно невъзможно да се установи точната дата, на която служителят Д.М.Д. е получил зачисленото му униформено облекло от страна на НТУ, но е без съмнение, че е получил такова /л.57, 58 от делото/. Също така, от показанията на свидетелите Д. и С. следва по убедителен начин, че подадения от Д.Д. сигнал за спиране посредством стандартна стоп-палка, извън всяко съмнение, е бил възприет от страна на водача А.Г.Ж., който в отговор на това, дори направил жест с ръце. Ето защо, няма как да бъдат възприети и съображенията на жалбоподателя по съществото на правния спор, свеждащи се на практика до това, че контролните органи на НТУ не са подали ясен, разбираем, видим сигнал за спиране. В тази връзка, напълно несъстоятелно се изтъкват, безспорно сериозните проблеми със зрението, които жалбоподателят има. Действително, слепотата с дясно око и липсата на периферно зрение със същото око, са надлежно доказани със съответни медицински доказателства. Същевременно обаче, при подобни тежки проблеми със зрителната функция, на още по-голямо основание жалбоподателят би следвало да полага и по-обстойна грижа и повишено внимание при управление на МПС - да следи окръжаващата го обстановка, в т.ч. – участниците в движението, евентуалното наличие на представители на службите за контрол, техните разпореждания. Практическата слепота с дясно око и липсата на периферно зрение на дясното око, няма как да се превръщат нито в причина, нито в извинително обстоятелство за ненадлежно изпълнение /а още по-малко – за пълно неизпълнение/ на задълженията на водачите. В противен случай, при наличието на дотолкова сериозен зрителен проблем при водач, препятстващ го да забележи от близко разстояние ясно различим знак за спиране, подаден от страна на униформено, компетентно длъжностно лице, със стандартна палка – такъв водач изобщо би следвало да се въздържа от управление на МПС, тъй като явно е напълно неадекватен в пътната обстановка и представлява постоянен, потенциален източник на опасност за движението. Тези съображения обаче имат второстепенно значение, тъй като както беше изтъкнато, от свидетелските показания на Д.Д. и П.С., следва по недвусмислен начин, че водачът е възприел подадения му знак за спиране. Същевременно, дали за управлявания от страна на жалбоподателя лек автомобил е имало към 11.10.2019г. заплатена пътна такса, е въпрос, който няма отношение към предмета на доказване по делото, тъй като нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Ж. е по чл.103 ЗДвП, а не по чл.139 ал.6 ЗДвП; от друга страна, единствено при надлежна проверка от страна на служителите на НТУ, е можело да бъде изяснено дали за лекия автомобил е заплатена съответна винетна такса – но пък, такава проверка е била осуетена, именно в резултат на поведението на жалбоподателя.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.103 ЗДвП,  „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.“. Налице е задължение за действие на водачите на ППС – при подаден сигнал за спиране от контролен орган, да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото място и да изпълняват указанията на същия орган. При положение, че А.Ж. ясно е възприел подадения му сигнал от служител на НТУ и не само че не е спрял, но и невъзмутимо е продължил управлението на МПС, отдалечавайки се от мястото на проверката и осуетявайки нейното извършване – следователно, при описаните вече условия на време, място, обстановка, е нарушил цитираното задължение по чл.103 ЗДвП – и това нарушение се явява доказано по несъмнен начин.

Ето защо правилно, административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата – лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. Видно е, че административнонаказващият орган е наложил кумулативните наказания в техния минимум, поради което, този размер повече няма да бъде обсъждан. Не на последно място, нарушението не представлява „маловажен“ случай, тъй като е типично по обществената си опасност на обикновения случай на нарушение по чл.103 ЗДвП; отделно от това, от представената справка за нарушител е видно, че жалбоподателят е многократно административно наказван за различни административни нарушения по ЗДвП в миналото, т.е. касае се за недостатъчно сериозно отношение към правилата за движение по пътищата, несъвместимо с преценяването на случая като „маловажен“.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което - следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0938-006221/28.11.2019 г. на *** на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на А.Г.Ж. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.103 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: