МОТИВИ
към Присъда № 260019 от
20.04.2021 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 18 по
описа за 2021
година.
Районна прокуратура – Хасково са
внесли срещу подсъдимия О.Н.М.
обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение
за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от
Наказателния кодекс – за това, че на 14.05.2020 г. в землището на с. *****
*****, общ. С., обл. Хасково нарушил мерки, издадени против разпространението или
появяването на заразителна болест по хората - т. II. 8 от Заповед № РД-01-183/06.04.2020
г. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание
чл. 61, ал. 2, и чл. 63, ал. 1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето, чл. 73 от АПК,
чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана
с разпространението на COVID-19 на територията на страната - като лице по т.
II.1 от Заповедта, поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина
от 13.05.2020 г. на РЗИ - София, не е изпълнил задължението да не напуска дома си
или мястото за настаняване, в което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието
срок - с. ***** *****, обл. Хасково, като деянието е извършено по време на извънредно
положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение от 13.03.2020 г. на Народното
събрание на Република България на територия на страната.
В съдебно
заседание пред Районен съд – Хасково, представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на
съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е
предявено по отношение на подсъдимия и
счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства то било
доказано по несъмнен начин съобразно
квалификацията, сочена в обвинителния акт. След подробен
анализ на установената фактическа обстановка, въз основа на приобщените писмени
и гласни доказателства, счита че не съществувал никакъв спор, че подс. О.Н.М.
бил осъществил инкриминираното деяние както от обективна, така и от субективна
страна. Предлага съдът да го признае за виновен по повдигнатото му обвинение, а
при индивидуализацията на наказанието, счита че същото следвало да се определи при
приложението на чл. 55 от НК, а именно при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които подробно характеризира и счита, че наказание „Пробация“ със
задължителни пробационни мерки - регистрация по настоящ адрес за срок от 6 /шест/
месеца и периодичност два пъти седмично, както и задължителни срещи с пробационен
служител за срок от 6 /шест/ месеца щели да изпълнят целите на наказанието, предвидени
в чл. 36 от НК.
Защитникът на подсъдимия О.Н.М. *** – адв. В.Л.
*** пледира за невинност на подзащитния му. Моли, при произнасянето на
присъдата да се вземе предвид, че в случая макар да не оспорва датата на
издаване на предписанието и датата на твърдяното деяние, възразява срещу тезата
на държавното обвинение за неговата съставомерност, като подлага на подробен
анализ изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл. 355, ал. 1 от НК, анализирайки бланкетния характер на нормата и изискването съдържанието й да
бъде запълнено, акцентирайки на пропуски в тази насока, основани както на
несъответствия в приложената уредба на Закона за здравето, така и на
непрецизност в уредбата на материята със съответните заповеди на Министъра на
здравеопазването. Освен всичко, цитираната в обвинителния акт Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването
на Република България била неколкократно изменяна, без това да било отразено в
повдигнатото обвинение, а така също отменена към датата, посочена в
обвинителния акт, а последващо издадената не съдържала задължение лицата,
поставени под карантина да не напускат дома си, за да бъдат те наясно с него.
Такова задължение не било отправено и с предписанието от РЗИ – София, което
освен всичко било издадено от орган, който не разполагал с необходимата
материална компетентност, а въз основа на тези доводи мотивира подробно и
тезата за недоказаност на деянието от субективна страна, поради липсата на
умисъл у подсъдимия. При условията на евентуалност, заявява наличие на хипотеза
по чл. 9, ал. 2 от НК и моли подсъдимият да бъде оправдан, след като обосновава
теза за малозначителност на деянието. Така също, в случай че не бъдат споделени
всички изложени доводи, моли ако бъде признат за виновен на подсъдимия да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“ с приложение на разпоредбата на чл.
66, ал. 1 НК, тъй като наказанието „пробация“, предлагано от прокурора щяло да
затрудни подсъдимия да работи в чужбина.
Подсъдимият
О.Н.М. ***, редовно призован, се явява лично и заявява,
че разбира обвинението, което му е предявено, но не се признава за виновен по
него. Дава подробни обяснения по случая, а при упражняване на правото му на
лична защита заявява, че се придържа към заявеното от защитника по делото. При
упражняване на правото си на последна дума, иска от съда да бъде оправдан, а
при условията на евентуалност – да му бъде наложено „условно наказание“.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият О.Н.М. е роден
на *** ***, същият е ************, ******* е, с постоянен адрес:***.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 695, издадена от Районен
съд – Хасково на 18.05.2020 г., подсъдимият О.Н.М. не е осъждан и няма данни да
е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а НК. От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява,
че същият няма регистрирани криминални прояви, ползва се с добро име в района,
в който живее. От представената декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние се установява, че подсъдимият получава субсидии в размер на
2000 лева, годишни за отглеждане на земеделски култури, притежава недвижим имот
– земя 19 616 кв.м. в с. ***** *****, общ. С., обл. Хасково и лек
автомобил марка „****“, модел „*******“ с рег. № ******* и лек автомобил марка
„*****“, модел „**“ с рег. № ********.
Ноторно известен е фактът, че при
разразилото се разпространение в световен мащаб на заразно заболяване –
COVID-19, причинявано от коронавирус /SARS CoV 2/ и прогласената от СЗО на ООН пандемия,
с Решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020 г. бе
обявено извънредно положение в страната, като с Решение, прието от 44-то Народно
събрание на 3 април 2020 г. и подпечатано с официалния печат на Народното събрание
за удължаване на срока на обявеното извънредно положение, обн. ДВ бр. 33 от
07.04.2020 г., по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т.
12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия
от COVID-19, бе удължен срока на обявеното с Решение на Народното събрание от
13 март 2020 г. извънредно положение върху цялата територия на Република България
до 13 май 2020 г. С цитираното решение бе възложено на Министерския съвет да предприеме
всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията
от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България.
Във
връзка с усложнената епидемиологична обстановка била издадена Заповед № РД-01-183/06.04.2020
г. на Министъра на здравеопазването на Република България на основание
чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето, чл.73, от АПК,
чл. 29 от Наредба №21 от 2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните
болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението
на COVID-19 на територията на страната. Със заповедта била въведена задължителна
карантина за всички лица (граждани на Република България и чужди граждани), влизащи
на територията на Република България от държави с регистрирани случаи на
COVID-19, сред които и Великобритания. В т. II, т.1 цитираната заповед е посочено, че всички лица които
влизат на територията на Република България се поставят под карантина за срок от
14 дни в дома или друго място за настаняване, в което лицето е посочило че ще пребивава
с предписание по образец (Приложение №1 към заповедта). Лицето следвало, според
цитираната заповед да посочи мястото на което ще пребивава през времето на карантина.
Всички близки контактни на потвърден случай, също се поставяли под карантина за
срок от 14 дни. Съгласно т. II, т. 8 от Заповедта, всички лица, поставени под карантина
са длъжни да не напускат домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили
че ще пребивават за посочения в предписанието срок. За целта, влизащите в страната
лица попълвали формуляр, в който посочвали държавата, от която пристигали, личните
си данни и мястото, на което се задължавали да пребивават за период от 14 дни, считано
от момента на пристигането си. Информацията се подавала от органите на МВР към Регионалните
здравни инспекции по местоизпълнението на карантината, които от своя страна имали
задължение да уведомят и общопрактикуващите лични лекари, за да поемат наблюдението
на здравословното състояние на карантинираните лица за периода на карантината.
На 13.05.2020 г. в подсъдимият О.Н.М., след като във връзка с епидемиологичната
обстановка не успял да започне работа, напуснал Кралство Великобритания и влязъл
в Република България през ГКПП Аерогара София с пътнически самолет, с който пристигнал
от Лондон, Великобритания. В изпълнение на така въведената процедура на подсъдимия
било издадено Предписание за поставяне под карантина от 13.05.2020г. на РЗИ - София
с peг. № COV-22-52311/14.05.2020 г. на Столична регионална здравна инспекция, въз
основа на подадената информация във Формуляр за събиране на данни на пристигащи
пътници от зони с разпространение на COVID- 19, във връзка с епидемична ситуация.
В същото подсъдимият посочил, че адресът, на който ще изпълнява предписанието и
ще бъде поставен под карантина е в с. ***** *****, общ. С., обл. Хасково.
Подсъдимият О.М. разбрал, че щял да бъде
под карантина за срок от 14 дни на адреса, който посочил, като имал десет часа да
се придвижи. Така същият се прибрал с такси в с. ***** *****, обл. Хасково в около
04:00 часа на 14.05.2020 г., като за това не бил уведомил никого от близките
си. При пристигането в този необичане час, съпругата му в лицето на Г.Ю.М.
останала изненадана, но подсъдимият я посъветвал да спазват дистанция и да си
ляга, а на сутринта щели да поговорят, след което сам той легнал да поспи в
отделна стая.
На 14.05.2020 г., в около 08:00 -
09:00 часа, свид. Р.Н.Р. на длъжност „мл. експерт“ в РУ на МВР - Хасково посетил
адреса на на подс. О.Н.М. и след като се представил, го попитал за документа, който
му били дали на летището - предписанието от РЗИ – София, за да изготви копие от
същия и да го приложи по водената преписка. След като му предаден от
подсъдимия, свид. Р.Р. взел документа и му обяснил естеството на задълженията при
спазването на карантина.
Същият ден, съпругата му свид. Г.Ю.М.,
му казала, че нещо не било наред с лекия им автомобил марка „****“, модел „*******“,
с рег. № ********, след което излязла от дома им и продължила със задълженията
си по стопанисваните земеделски култури и отглеждани селскостопански животни. Въпреки
че подс. О.Н.М., бил поставен под карантина и му били разяснени задълженията, които
трябвало да спазва, той решил да изпробва автомобила, за да види какво не било наред.
Заедно с 9 - годишния си син, с лекия автомобил
„**** *******“ излезли извън с. ***** *****, обш. С., като подс. О.Н.М. управлявал
автомобила по пътя между с. ***** *****, общ. С. и с. С., общ. Харманли.
В този период, както и понастоящем, контролът
върху изпълнението на задължението на поставени под карантина на различни основания
лица бил възложен на органите на МВР, те периодично извършвали проверки. В около
14:30 часа на 14.05.2020 г., на връщане към селото, на 40 метра преди с. *****
*****, общ. С., обл. Хасково, управляваният от подсъдимия лек автомобил бил спрян
за проверка от служителите на Сектор „ППДММ“ - Хасково при ЗЖУ- Кърджали – свидетелите
В.М.А. и Х.М.К., които в хода на извършената проверка същите установили, че подсъдимият
е лице, поставено под 14 - дневна карантина с Предписание за поставяне под карантина
от 13.05.2020 г. на РЗИ – София с начало на карантината 14.05.2021 г.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва
по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на
производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към
доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283
от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за
съдимост, както и от ангажираните гласни доказателствени средства
чрез проведените разпити на свидетели и дадените в хода на
съдебното следствие обяснения от страна на подсъдимия.
На първо място, съдът приема като достоверни
обясненията на подсъдимия О.Н.М. в частта им относно датата на завръщането му и
дестинацията, от която е пътувал за Република България – Лондон, Кралство
Великобритания, за извършените на летището в град София действия от здравните
власти и конкретно от РЗИ – София, както и за начина на придвижване на
подсъдимия от град София до населеното място, в което живее и което е посочил,
че ще пребивава през време на домашната изолация/карантина – с. ***** *****,
общ. С., обл. Хасково, както и за разигралите се събития на следващия ден –
14.05.2020 г. В този смисъл, следва да се има предвид, че освен средство за защита,
обясненията на подсъдимия по делото съставляват и доказателствено средство, като
е необходимо да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването
доказателствен материал. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав кредитира
обясненията на подсъдимия в посочената част, като логически последователни и безпротиворечиви
на приобщените по делото писмени доказателства и еднопосочни с показанията на част
от разпитаните по делото свидетели и най – вече на Г.Ю.М., В.М.А. и Х.М.К., както и Р.Н.Р.. В тази връзка,
необходимо е да се отбележи, че и тримата свидетели, последно изброени, имат
преки и непосредствени впечатления за обстоятелствата, свързани с развитието на
процесния случай в хронология на събитията, за които дават показания.
Свидетелят Р.Н.Р. има ясен спомен за процесния случай и дава вътрешно
безпротиворечиви и категорични показания за предприетите от него действия, след
като му е станало известно по повод службата за факта на поставянето на
подсъдимия под карантина, за естеството на проведения разговор с него и за
съдържанието на дадените разяснения за статута на подсъдимия и основните му
задължения като лице, поставено под карантина. Тези показания не отричат сами
по себе си достоверността на обясненията на подсъдимия, включително в частта
относно възможността, поради натрупаната умора и състоянието, в което се е
намирал ясно да възприеме дадените му указания, като правната интерпретация на
този кръг факти съдът ще направи при изложение на правните си изводи. Липсва
каквото и да е съмнение относно осъществяване в обективната действителност и на
факта на предприемане на инкриминираната дата на управлението на лек автомобил
марка „****“, модел „*******“, с рег. № ******** от
страна на подсъдимия и на спирането му за проверка от органите на МВР, като
показанията в тази насока на свидетелите В.М.А. и Х.М.К. следва да се
кредитират изцяло с доверие. Още повече на фона на изложеното от свид. Г.Ю.М.
относно причината за управление, а именно воден между нея и подсъдимия, неин
съпруг разговор за техническото състояние на превозното средство, което
консолидира изложеното в тази насока от полицейските служители. Всъщност за
тази група факти липсва каквото и да е разминаване в гласните доказателствени
източници, което да налага по – подробен анализ на въпроса за тяхната
достоверност, след като сам подсъдимият не отрича, а в дадените обяснения дори
потвърждава тези обстоятелства, отново с уговорката, че тяхната правна оценка е
съвсем отделен въпрос. Що се касае до показанията на свид. И.А.Х., то следва да
се отбележи, че в тях не се съдържа конкретна информация, включена в предмета
на доказване, поради което не следва да бъдат коментирани.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа
обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършените деяния, се налагат следните изводи, относно
дейността на прокурора в акта по чл. 246 НПК, от правна страна:
Разпоредбата от специалната част на
НК, с която е криминализирано деянието, за което подсъдимият е привлечен към
наказателна отговорност в основния състав – чл. 355, ал. 1 от Наказателния
кодекс, систематически се намира в Глава единадесета, озаглавена „Общоопасни
престъпления“, Раздел
III Престъпления против народното здраве и против околната среда и се
характеризира най – вече с обекта на закрила. Престъпният състав по чл. 355, ал. 1 от НК се изразява в нарушаване
на наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването
на заразна болест по хората. Това престъпление няма имуществен характер и от него
не биха могли да настъпят имуществени вреди. Следователно, престъплението е формално,
тъй като реализирането на наказателна отговорност не е обвързано от обективна
страна с настъпването на определени общественоопасни последици, а достатъчно е
с обективния факт на осъществяване на деянието да се създадат предпоставки за
засягане на непосредствения обект на защита. Тоест, в състава на престъпление
не се предвижда настъпването на съставомерни вредни последици, в които да се
изразява и конкретния престъпен резултат. Безспорно нормата на чл. 355 НК е бланкетна
и изисква да бъде запълнена със съответната специална разпоредба, която може да
е предвидена в закон или подзаконов нормативен акт. Дотолкова, доколкото цитираната
в обвинението Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, е била издадена на основание чл. 61 и чл. 63 от Закона за здравето
и чл. 29 от Наредба № 21/2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните
болести, бланкетната норма се явява запълнена в достатъчна степен в обвинението,
внесено в съда от прокурора, каквато бе преценката на съда при изследване на
въпросите по чл. 248, ал. 1 НК в проведеното разпоредително заседание при
повторното внасяне на обвинителния акт. Допълнителна гаранция в тази насока представлява
и правомощието на съда да не се съгласи както с основната квалификация на описаното
в обвинителния акт поведение, така и с вида на ненаказателния норматив, към който
обвинението е препратило, защото съгласно ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС именно той
е компетентният орган да даде правилната правна оценка на запълващото бланкетната
норма нарушение, когато в обстоятелствената част на обвинението са описани достатъчно
фактически обстоятелства за извършването му.
При
установената по делото фактическа обстановка, описана по – горе не буди
съмнение по отношение на повдигнатото против О.Н.М. обвинение за престъпление по
чл. 355, ал. 1 от Наказателния кодекс. Оценката на доказателствения материал,
приобщен по делото, води до единствения законосъобразен и обоснован правен извод,
че подсъдимият О.М. е осъществил от обективна страна състава на престъплението
по визирания по – горе текст в основния му състав. Безспорно е установено, че на
14.05.2020 г., след като е бил поставен под карантина на 13.05.2020. за 14-дневен
срок с надлежно връчено му на 13.05.2020 г. предписание от РЗИ – София, и подсъдимият
сам е посочил адреса, на който ще пребивава – с. ***** *****, обл. Хасково, още
на следващия ден - 14.05.2020 г. е нарушил карантината, като е напуснал този адрес
и е предприел управление на лек автомобил марка „****“, модел „*******“, с рег.
№ ********, заедно с малолетния си син, когато не просто извън дома, но и извън
границите на населеното място е бил спрян за проверка от органите на МВР. Безспорно
е, че деянието е извършено в рамките на 14-дневната карантина, въведена сама по
себе си като мярка против разпространението на заразна болест по хората – КОВИД
19 – със Заповед № РД—1-183/6.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република
България, издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето във връзка с усложнената
епидемична обстановка по повод на соченото заболяване. Действително, към датата
на деянието, която липсва съмнение, а и спор, че е 14.05.2020 г., цитираната по
– горе заповед е отменена със Заповед № РД—1-265/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването
на Република България, но следва изрично да се посочи, че въпреки формулировката
на законодателя в основния състав на чл. 355, ал. 1 НК от обективна страна за нарушаване
на наредба в случая не е нарушена от подсъдимия наредба, а предписание за поставяне
под карантина, издадено въз основа на заповед на министъра на здравеопазването
– посочената в обвинителния акт Заповед № РД-1-183/6.04.2020 г., т. ІІ. 1 от нея,
издадена с правно основание чл. 63 от Закона за здравето. В предписанието е записано
още, че то се издава и на основание чл. 29 от Наредба № 21/18.07.2005 г. за реда
за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести. Затова и деянието се приема
за съставомерно от обективна страна, като законовата дума „наредба“ се тълкува в
широк смисъл и в конкретния казус се отъждествява с предписанието за поставяне под
карантина, което пък е издадено на законово основание и подлежи на изпълнение.
Освен всичко, самото предписание не е оспорено по надлежния ред, като това дори
и да бе станало, към процесната дата е подлежало на изпълнение от адресата на
задължението в него, който няма съмнение, че е подсъдимият О.Н.М. и
неизпълнение на същото обосновава негово съставомерно поведение по чл. 355, ал.
1 от Наказателния кодекс, тоест обосновава се и тезата на държавното обвинение
относно авторството на деянието. Доводите изложени в обратна насока от защитата
следва да се възприемат за изцяло несъстоятелни, още повече, че и в т. I. 5 от
последващо издадената Заповед № РД—1-265/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването
на Република България e предвидено влизащите в Република България да бъдат
поставяни под 14 – дневна карантина.
От субективна
страна, подсъдимият е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал, че нарушава предписание за 14 - дневна карантина, връчено му на 13.05.2020
г., но въпреки това го е нарушил още на следващия ден, или в първия след началния
му срок, като е напуснал адреса на карантината и е предприел процесното
управление на лекия автомобил, посочен по - горе. При това, след като на Летище
София от органите на РЗИ - София, а след това и сутринта на 14.05.2020 г. - от
свид. Р.Н.Р. са му били разяснени задълженията на лице, поставено под карантина
и най – вече това да не напуска дома си, с което се установява интелектуалния
момент на умисъла, а с факта на предприемане на описаното по – горе действие,
въпреки съзнаването на противоправността на акта, установен е и волевият
момент, а по този начин и субективната страна на деянието. Съображенията на
защитата в обратна насока следва да се възприемат за изцяло несъстоятелни, като
не се налага излагането на допълнителни съображения за значението на изразите „изолация“
и „карантина“, употребявани от години, макар и не толкова широко, но добили
особена популярност в периода веднага след обявяване на пандемия от Световната
здравна организация. Не следва да се коментира и въпроса за равнището на
интелектуално развитие на подсъдимия, способстващо той да е наясно със
съдържанието на тези понятия и как това съдържание се отнася към конкретно
отправено към него предписание. Случаят не се отличава и с липса или по – ниска
степен на обществена опасност, което да е предпоставка за квалифицирането на
деянието като малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Действително, в
конкретната хипотеза не е доказано настъпването на вредни последици от
неизпълнение на предписанието, но такова не се и изисква с оглед характера на
деянието, а охраняването на обществените отношения, обект на закрила с
криминализирането му е било поставено под заплаха най – малко поради
потенциален риск, с придвижването си с лекия автомобил, подсъдимият да застраши
здравето на околните. Още повече предвид доказана необходимост от контакт на
поставеното под карантина лице с органите на МВР при и по повод извършването на
проверка, което е било наложено именно вследствие неправомерното поведение на
подсъдимия.
В
обобщение, налице е доказаност по необходимия безпротиворечив и категоричен
начин на деяние по чл. 355, ал. 1 от Наказателния кодекс, неговото авторство и
субективната страна. Безспорно е, че към 14.05.2020 г., а и понастоящем,
пандемията не е била овладяна, нито в национален, нито в световен мащаб, а
епидемиологичните мерки са били безусловно необходими за овладяване
разпространяването на заразно заболяване, но при формулиране на обвинението по
чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс липсва повдигане на такова за
извършване на деянието при тези квалифициращи признаци, визирани в ал. 2 на чл.
355 от НК, а именно деянието да е извършено през време на епидемия или
пандемия. Същевременно, формулирано е обвинение, че деянието е извършено по време
на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение от
13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България на територия на страната,
но с Решение, прието от 44-то Народно събрание на 3 април 2020 г. и подпечатано
с официалния печат на Народното събрание за удължаване на срока на обявеното извънредно
положение, обн. ДВ бр. 33 от 07.04.2020 г., по предложение на Министерския съвет
и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка
с разрастващата се пандемия от COVID-19, срокът на обявеното с Решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение върху цялата територия на Република
България, е удължен до 13 май 2020 г. Или, към 14.05.2020 г., срокът на
обявеното извънредното положение е изтекъл, поради което не е налице този
квалифициращ признак по чл. 355, ал. 2 НК, с който държавното обвинение се е
ангажирало, поради което в тази част подсъдимият бе признат за невинен и
съответно оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 355, ал. 2,
вр. ал. 1 НК. Още повече, че след това и към настоящия момент е обявена извънредна
епидемична обстановка след като с цитираното решение на Народното събрание бе възложено
на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната
ситуация във връзка с пандемията от COVID-19, но макар отново да е свързано с настъпването
на смъртни случаи, това е коренно различно правно положение от института на
извънредното положение, продължило до 13.05.2020 г. с решения на Народното събрание
на Република България за обявяването му и удължаване на срока. Изложеното води като
последица до оправдаване, на основание чл. 304 от НПК, на подсъдимия по по първоначално
повдигнатото обвинение по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 НК, както вече бе посочено.
При
определяне вида и размера на наказанието за престъплението по чл. 355, ал. 1 от
Наказателния кодекс, след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна,
съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата Особената част на
Наказателния кодекс, цитирана по – горе, основано на преценката за степента на обществена
опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца
и подбудите за извършване на престъплението.
При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение
за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете съдействието, което деецът е
оказал на разследващите органи, а в съдебна фаза, макар да не се признава за виновен,
дава подробни обяснения пред съда, като цялостното му процесуално поведение следва
да бъде окачествено като положително. От друга страна, в никакъв случай не следва
да бъдат пренебрегнати и фактическите данни за личността на подсъдимия – същият
е с необременено съдебно минало и са събрани данни и за личността, които го характеризират
в положителна насока. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, формата
на вината и цялостната оценка на събитията, съобразявайки принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление
наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че очертаните факти, след като се
добавят и другите смекчаващи вината обстоятелства – подсъдимият е трудово ангажиран,
същият има и малолетно дете, могат да бъдат разгледани в аспекта на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. По тези съображения, наказанието за подсъдимия
О.Н.М. следва да бъде определено при условията на чл. 55 от НК. По този начин предвиденото
в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок от
3 месеца. като
изпълнението на същото на основание чл. 66, ал. 1 НК бе отложено с изпитателен срок
от три години, доколкото се установи едновременното наличие на законовите предпоставки
за това и липсата на необходимост от ефективно изтърпяване за постигане целите на
наказанието. Изложеното по – горе се явява и критерият, по който бе отмерен
и размерът на наказанието „глоба“ под установения специален минимум в рамките на
ограничението по ал. 2 на чл. 55 НК, като бе съобразено и имущественото състояние на подсъдимия, а именно
550 лева.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
Председател:
/п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар: М.
С.