МОТИВИ по НОХД № 947/2018 г.
Обвинението против А.В.А. е по
чл. 354а, ал. ІІІ, т. 1 от НК, затова че 14.І.2018 г. в гр. Плевен без надлежно
разрешително, държал високорискови наркотични вещества съгласно чл. 73, ал. І и
чл. 30 от Закона за контрол на наркотичните вещества е прекурсорите – 1,247 гр.
наркотичен коноп /марихуана/ на стойност 7,482 лв.
Подсъдимият А.В.А. разбира в какво е
обвинен, в хода на досъдебното и съдебното производство пред първата инстанция
не е дал обяснения и не е изразил становище по въпроса за вината, а именно дали
се признава за виновен или не. От страна на процесуалният му представител са
изложени доводи, че деянието следва да бъде квалифицирано като малозначителен
случай по смисъла на чл. 9, ал. ІІ от НК.
От страна на прокуратурата бе възприета,
като установена следната фактическа обстановка, която се подкрепя от страна на
настоящата инстанция: На 14.І.2018 г. полицейските служители П.К. и Ж.Ж. изпълнявали своите
служебни задължения в района на ж.к. „Дружба“, където около 01,30 часа
забелязали лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер ЕН *****
ВХ и спрели същия за извършване на проверка. Била установена самоличността на
водача, както и на неговия спътник, а именно въззивния жалбоподател А.А., за
когото било установено, че е осъждан
за притежание на наркотични вещества. По време на извършване на проверката
свидетелят К. забелязал, как А. отворил вратата на автомобила и изхвърлил на
пътното платно бяло пластмасово контейнерче, в което имало суха тревиста маса.
Предметите паднали до задната дясна врата на автомобила. Полицейският служител
попитал А. какво изхвърля, но не получил отговор. В този момент забелязал върху
дрехата на въззивния жалбоподател топче направено от суха тревиста маса. А.
отричал тревистата маса да е негова, заявил, че е бил на купон и че не се
познава с водача на автомобила – свидетелят М.Г..
От заключението на физикохимическата
експертиза назначена по делото, чието заключение е компетентно и безпристрастно
се установява, че нетното тегло на намереното наркотично вещество е 1,247 грама
на стойност 7,482 лв.
В хода на съдебното производство
настоящата инстанция се е оформила група от трима свидетели, а именно П.К., Ц.Ж.
и М.Г., чийто показания са кредитирани и взети в предвид от
настоящата инстанция при постановяване на присъдата.
В своите показания
свидетелите П.К. и Ж.Ж., установяват, че
по време на изпълнение на служебните си задължения, спрели за извършване на
проверка лек автомобил управляван от свидетелят М.Г.. Видяли, че въззивният
жалбоподател се опитал да изхвърли през прозореца на колата бяло пластмасово
контейнерче със суха тревиста маса и се опитал да изтръска сухата тревиста
маса, която е била паднала по дрехите му. Бил извикан екип на КАТ , с оглед
извършване на проба на водача на лекия автомобил за управление на МПС под
въздействието на наркотични вещества.
Свидетелят М.Г. дава
показания, от които е видно, че свидетелят заедно с въззивният жалбоподател са
пътували заедно с лекия автомобил, когато се били спрени за проверка от
полицейските служители. Същият видял по време на проверката топчето със суха
тревиста маса на дясната седалка, на която седял А..
При извършване на преценка на показанията
на свидетелите К., Ж.,
Г. не са констатирани
противоречия, които да поставят под съмнение достоверността на показанията им,
като всички те са относими към предмета на делото, касаят факти и обстоятелства
относно авторството на деянието, което е от съществено значение за изясняване
на приетата за установена фактическа обстановка.
Настоящият съдебен състав намира, че в
настоящия случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 9, ал. ІІ от НК. Тази норма от наказателния
закон предвижда, че не е престъпно
деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. Следователно по силата на
тази разпоредба, престъпният характер на деянието се изключва при наличието на
една от двете форми на „малозначителност” – пълна липса на обществена опасност
или наличие на обществена опасност, но с явна нейна незначителност.
Обсъждайки приложението на
разпоредбата на чл. 9, ал. ІІ от НК за всеки отделен казус, следва да се отчита, че
водеща роля има оценката на степента на обществена опасност на деянието, а на
втори план стои степента на обществена опасност на дееца. В този смисъл, ако
деянието е такова, че въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху
обекта на посегателство или това негово въздействие е толкова лишено от
значение, че в действителност не застрашава този обект, ще е налице
малозначителност в най-висша степен, то няма да бъде обществено опасно и
следователно няма да бъде престъпно. Дори и когато малозначителността не
изключва обществената опасност на деянието, но обосновава една нейна явна
незначителност – т.е. такава ниска степен, която не е достатъчна за да бъде
третирано като престъпление, отново ще сме изправени пред хипотезата на чл.
9, ал. ІІ от НК.
Обществената
опасност на дееца може да окаже влияние само в случаите, когато неговите
особени качества имат значение /напр. възползване от служебното положение/ или
когато се установи завишена степен на неговата лична обществена опасност и тя е
довела до по-висока степен на обществена опасност на самото деяние. В настоящия
случай не сме изправени пред последната хипотеза.
Предвид
водещата роля на обществената опасност на самото деяние за констатиране
неговата „малозначителност”, настоящият съдебен състав оцени спецификата на
конкретната престъпна проява на подсъдимият А.. Действията му са били
мотивирани от това, че тоя се явява потребител на наркотични вещества в случая
на марихуана. По делото не е установено подсъдимият А. с деянието си да е
накърнил в някаква степен обществените отношения, свързани с опазването на
здравето на широк кръг физически лица. Той не е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества, нито е пушил марихуана на публично място, по такъв начин,
по който да подтикне други лица към това. Следователно в случая не може да се
говори за наличие на обществена опасност на дееца или на конкретното деяние, за
което е предаден на съд. Обстоятелството, че А. е бил осъждан за деяние по чл.
354а от НК не е елемент от фактическия състав на престъплението и не може да
послужи за преценка на степента на обществена опасност на деянието. Предходното
осъждане се взима в предвид от съда, едва когато се установи, че деянието
осъществява фактическият състав на дадено престъпление и то, за да се прецени
дали законът предвижда по-тежко квалифицирани състави на повторност или опасен
рецидив, или относно възможността за прилагане на условното осъждане. От приетите като писмени доказателства във въззивната инстанция – трудов
договор, трудова характеристика от работодателя на подсъдимия във
Великобритания е видно, че А. е трудово ангажиран и полага усилия за откъсване
от средата, подтикваща го да употребява наркотици.
Въззивният
съд намира ,че в случая не може изобщо да се говори за наличие на каквото и да
било обществена опасност на дееца или на конкретното деяние. Зависимият от стимуланти, не е в
състояние волево да се спре употребата им,
именно поради това понятието е
„зависимост“, поради което би следвало да е обект на психиатрична помощ и
медицински грижи от държавата. В нашата страна, обаче медицинската детоксикация и психиатричната помощ на зависими от
стимуланти е зле организирана, скъпо и поради това - недостъпна. С оглед тези обстоятелства, предходните
осъждания на подсъдимия за същите деяния , не могат да послужат, като извод за
неговата висока лична обществена опасност, както твърди прокурорът. Справката
за съдимост на А. удостоверява единствено това ,че вместо обект на медицински
грижи, той е жертва на забранените стимуланти и психоактивни вещества и
едновременно с това - обект на наказателно преследване по този раздел от НК,
който е предвиден да охранява именно неговото здраве и живот.
Държането на пренебрежително малко
количество марихуана на стойност 7,48 лв. е малозначително, не застрашава и не
накърнява обществените отношения свързани със здравето и живота на индивида и
поради това не притежава каквато и да е било степен на обществена опасност. В разглеждания случай
инкриминираното деяние извършено от А. действително не се явява престъпно,
защото въздейства отрицателно върху обществените отношения в толкова минимална
степен, че реално не ги застрашава, поради което не е престъпление.
Предвид горните изводи, въззивният съд отмени присъдата, предмет на
въззивната жалба и постанови нова, с която признава подсъдимия А.В.А. за
невинен и го оправдава по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по
чл. 354а, ал. ІІІ, т.1 от НК
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: