№ 421
гр. С., 17.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500351 по описа за 2022 година
С определение № 86 от 15.02.2022 год. по гр.д. № 1072/2021 год. Костинбродският
районен съд е прекратил производството по подадена искова молба от В. Д. ЦВ. от гр. С.
срещу Р. В., шведски гражданин, с която са предявени искове с правно основание чл. 127,
ал. 2, вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК, и е изпратил делото по подсъдност на РС-С. по
местоживеене на детето.
Срещу определението е подадена в срок частна жалба от ответника чрез адв. С..
Моли съда отмени определението за изпращане на делото за разглеждане от СРС, тъй като
българските съдилища не са компетентни да разгледат правния спор с оглед обичайното
местопребиваване на детето в Ш.. Счита, че производството по делото следва да бъде
прекратено изцяло, без да бъде изпращано на друг съд в РБългария.
Ищцата оспорва частната жалба. Твърди, че се запознала с ответника през 2014
год., по което време бащата живеел на територията на РБългария, като бил студент в
Националната академия за театрално и филмово изкуство. Сочи, че на 05.11.2019 год.
заминали в Ш., за да прекарат време с родителите на бащата, като планът им е бил да
останат там до месец март 2020 год., но поради началото на пандемията и наложените
ограничения за пътувания родителите отложили завръщането си в България. Не оспорва, че
тя и детето са се снабдили с шведски документи за самоличност, но никой от двамата
родители не е работил на територията на Ш., като целта за издаването на документите е
била родителите да получават помощи за отглеждане на детето. Твърди още, че се прибрали
в България през м. септември 2020 год., като в основата на продължителността на престоя в
Ш. е ограниченото пътуване в рамките на цяла Европа. В България страните живели заедно
в апартамента, в който ищцата живее понастоящем със сина си, като същият е собственост
на бабата и дядото на ищцата. Предвид нежеланието на майката да пътува отново за Ш. с
бащата на детето се разбрали тя и детето да останат в България. В началото на м. декември
1
2020 год. ответникът заминал за Ш.. На 29.12.2020 год. ищцата отново заминала с детето в
Ш., за да прекарат Нова Година заедно с бащата, като уговорката била да се върнат през м.
март в България, но това така и не се случило, тъй като бащата непрекъснато отлагал
заминаването, а отношенията им се влошили. В средата на м. юни 2021 год. ищцата
намерила работа в гр. С. и семейството се прибрало в България. Ответникът обаче не се
чувствал добре в страната ни и заплашил ищцата, че ще си вземе детето и ще се върне в Ш..
Същият подал и заявление, с което инициирал производство по Хагската конвенция с
неверни твърдения за противозаконно отвличане или задържане на детето. Страните
постигнали съгласие детето да посещава детска градина в С. – Brain Academy, където било
записано и в момента посещава. Детето е родено в гр. С., говори свободно български език,
посещава редовно детска градина и има развита социална среда в България. Тъй като
страните никога не са имали трайна връзка с Кралство Ш., а посещенията им са били по-
скоро с развлекателна цел, счита че не е налице трайно местопребиваване на детето в тази
страна към момента на подаване на исковата молба. Поради това моли съда да потвърди
обжалваното определение.
След преценка на доводите в жалбата и събраните по делото доказателства, съдът
намира следното:
Установява се от събраните по делото доказателства – удостоверение за раждане
на детето; заявление от ответника от 23.09.2021 год. по Хагската конвенция от 25.10.1980
год.; препис от регистъра относно преместване в Ш.; препис от регистър относно споделено
попечителство на двамата родители; удостоверения за самоличност; копие от паспорт и
молби до Министерство на правосъдието и др., че страните по делото от съвместното им
съжителство имат едно дете, родено на 03.06.2019 год. в РБългария, като няколко месеца
след раждането му се установили с детето в Ш. с регистриран адрес ул. „Л.-“ № 1, М.. От
лятото на 2021 год. детето живее в България. През м. ноември централният орган по смисъла
на чл. 29 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на
деца в Кралство Ш. подал молба с правно основание чл. 8 от Конвенцията до централния
орган на РБългария, въз основа на която е образувана преписка рег. № 16-02-20/2021 год.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, ако родителите не постигнат
споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето,
който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК.
Налице е специална местна подсъдност, дерогираща общите правила за местна подсъдност,
уредени в ГПК. Тази подсъдност е уредена изцяло с оглед по-пълна защита на правата и
интересите на детето, тъй като се предполага, че съдът по адреса на пребиваване на детето
има най-добра възможност да изследва и защити неговите интереси. В практиката на ВКС
на РБ е разяснено, че под настоящ адрес следва да се възприема мястото, където детето
фактически пребивава към момента на завеждане производството по чл. 127 от СК.
Правилата за компетентността на съдилищата на страните – членки на ЕС по дела, свързани
с родителска отговорност са уредени в Регламент /ЕО/ № 2201/2003 год. на Съвета от
2
27.11.2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Регламентът, като
източник на вторично право, съгласно чл. 288 от Договора за функциониране на ЕС, е акт с
общо приложение, който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички
държави – членки. Общото правило за компетентността по дела за родителска отговорност е
уредено в чл. 8 от Регламента, според която компетентен е съдът на държавата – членка, на
чиято територия детето има своето обичайно местопребиваване по времето, когато съдът е
сезиран, а същият се счита сезиран с подаване на исковата молба, т. е. в случая преценката
се прави към 29.11.2021 г. Същевременно на понятието "обичайно местоживеене" по
смисъла на чл. 8 е дадено задължително, съгласно чл. 633 от ГПК и чл. 267 от ДФЕС
тълкуване в т. 1 от Решение на СЕС от 22.12.2010 год. по дело № С-497/10 PPU, образувано
по преюдициално запитване. В решението е посочено, че това понятие трябва да се тълкува
в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и
семейна среда като се вземат предвид продължителността, редовността, условията и
причините за престоя на територията на тази държава членка. По силата на чл. 10 от
Регламента в случай на неправомерно отвеждане или задържане на дете, съдилищата на
държавата – членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено
преди неправомерното отвеждане или задържане, запазват своята компетентност, докато
детето придобие обичайно местопребиваване в друга държава – членка, което в случая не е
станало. Налице е и изрично произнасяне на ВКС на РБ в смисъла, че временното отсъствие
на детето или отвеждането му от неговото обичайно местопребиваване, без съгласието на
единия родител, не може да обоснове компетентност на съда да разгледа спор за родителски
права на мястото, на което детето е отведено /Решение № 254 от 21.01.2020 год. по гр.д. №
940/2019 год. на ВКС, III г.о./
От изложените в исковата молба твърдения и представените писмени доказателства
се установява, че от раждането на детето страните са живели съвместно както в РБългария,
така и в Ш., а от м. юли 2021 год. пребивават в гр. С.. Детето никога не е имало обичайно
местопребиваване в населено място на територията на община Костинброд. Поради това
правилно с обжалваното определение производството пред КРС е било прекратено и
изпратено на СРС по настоящото местоживеене на детето. Именно от компетентността на
Софийски районен съд, на когото делото е изпратено по подсъдност, е да прецени
съобразно посочените по-горе критерии в коя държава детето е имало своето обичайно
местопребиваване към момента на подаване на исковата молба, респ. преди неговото
неправомерно задържане в България, в случая че такова се установи.
Проверката за международна компетентност на съда е уредена в чл. 17 от Регламент
/ЕО/ № 2201/2003, в който е предвидено, че „когато пред съд в държава – членка е заведено
дело, по което той, по силата на настоящия регламент не е компетентен, а компетентността
принадлежи на съда на друга държава – членка, той служебно прогласява, че не е
компетентен".
В случая КРС правилно е констатирал, че не е компетентен да разгледа и реши
3
делото, но тъй като въпросът за това дали делото е подсъдно на българския съд, съгласно
чл. 8, § 1 и чл. 12, § 1 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 год. следва да
се прецени от съда по настоящия адрес на детето след събиране на съответни доказателства,
делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Софийски районен съд.
С оглед това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 86 от 15.02.2022 год. по гр.д. № 1072/2021 год. на
Костинбродския районен съд.
Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4