Р
Е Ш Е Н И Е № 261
22.07.2020
г.,
гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд- Стара Загора, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Зорница Делчева
и
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА а. д. №297 по описа на съда за 2020г.
Производството е
по дела на чл.118 и сл. от КСО.
Образувано е по
жалба от Ф.Д.Х. с посочен адрес ***, чрез адв. И.Д.,***, против Решение № 1040-23-11/12.03.2020г.
на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на Ф.Х.
против Разпореждане № Д-23-999-00-********** от 30.01.2020г. на Ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Стара Загора.
Оспорващата
твърди, че на 20.02.2020г. получила разпореждането, с което на осн. чл.10,
ал.4, т.2 от КСО и чл.47 от НПОПДОО било спряно производството по
отпускате/изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53
от КСО, с начална дата на изплащане 26.01.2020г.
Според
жалбоподателката решението било неправилно и незаконосъобразно, като
постановено в противоречие с повелителните норми и целта на закона. На първо
място се твърди, че решението само преповтаряло мотивите на разпореждането,
макар и в друг порядък, но ответникът нито обсъдил, нито взел в предвид
наведените възражения от засегнатото лице. Визираната правна разпоредба на
чл.40, ал.4, т.2 от КСО в решението и разпореждането предвиждала възможност за
спиране при представяне на доказателства, а не при съмнение и наличието на само
на съмнение не било предвидено в нормата, което водело до нарушение на
материалния закон. Липсвали доказателства, които да водели до постановяване на
отказ за изплащане на обезщетението.
На
второ място се мотивира довод, че процедирайки така, органът злоупотребявал с
права, като лишавал оспорващата от доходи без да имала обоснована причина за
това. Цитира се съдебна практика на ВАС. На следващо място се аргументират
довод и, че решението не било съобразено с целта закона и отново се цитира
конкретно решение на ВАС. На последно място се визира, че съмненията относно
осигурителният статут на оспорващата, не само, че били необосновани, но и
неоснователни. Претендира се и неправилно тълкуване на дефиницията, установено
в §1, ал.1 т.3 от ДР на КСО и се
излагат конкретни доводи в тази насока.
По
тези съображения се претендира отмяна на решението на Директора на ТП на НОИ
Стара Загора и заплащане на направените разноски по делото.
Оспорващата,
редовно призован в с.з., се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата на
доверителката си и излага доводи по същество на спора.
Ответникът,
редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Съдът,
като съобрази приетите по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна, следното:
Със
заповед № ЗР-5-23-00576762/10.06.2019г. на Началник сектор „КРДОО“ при ТП на
НОИ Стара Загора на осн. чл.107 от КСО на длъжностни лица при ТП на НОИ Стара
Загора било възложено извършване на ревизия по разходите на ДОО на „АЛФА СТРОЙ“
ЕООД и касаеща периода 27.01.2004г. 30.04.2019г. В заповедта бил определен срок
на ревизията от 60 работни дни и актът бил връчен на Управителя на дружеството
на 04.06.2020г. /л. 90/. До АЛФА СТРОЙ“ ЕООД били изпратени и задължителни
предписания № ЗД-1-23-00765106/08.06.2020г., с които били изискани посочените
там документи /л.91/.
От директора на ТП на НОИ Стара Загора до
Директор ОДМВР Стара Загора било изпратено писмо рег. № 1029-23-641-1 от
13.05.2019г. /л.18-27/, в което били посочени данни за търговци, за които имало
съмнения за злоупотреба със средства от ДОО, като в раздел II, т.3 било визирано „Гюр Транс“ЕООД, с ЕИК
********* и работничката Ф.Д.Х., която не била посочена като работничка на
дружеството „АЛФА СТРОЙ“ ЕООД. От директора на ТП на НОИ Стара Загора до
Директор на офис за обслужване при ТД на НАП Пловдив било изпратено писмо рег.
№ 1029-23-641-2 от 13.05.2019г. /л.29-32/ относно съмнения за злоупотреби със
средства на ДОО.
От началник на
сектор КП при ТП на НОИ Стара Загора било изпратено писмо рег. №
1029-23-1120/14.05.2019г. до Началник сектор КПК относно извършване на проверка
на „АЛФА СТРОЙ“ ЕООД /л.15/. В същото се сочело, че за „АЛФА СТРОЙ“ ЕООД
липсвали данни за внесени осигурителни вноски за ДОО за периода м.01/2017г. до
м. 03/2019г., но за същия период били изплатени парични обезщетения за временна
неработоспособност и раждане на две лица, сред които и настоящата
жалбоподателка.
От директор ТП на
НОИ Стара Загора до Директор на офис за обслужване при ТД на НАП Пловдив било
изпратено писмо рег. № 1029-23-641-13 от 11.07.2019г. /л.33-36/ относно
съмнения за злоупотреби със средства на ДОО, в което се съдържали данни за
„АЛФА СТРОЙ“ ЕООД и че на работничката Ф.Д.Х. били изплащани парични
обезщетения за временна неработоспособност. До Директор ТП на НОИ Стара Загора
било изпратено писмо вх. рег. № 1029-23-641-… от 13.02.2020г., съдържащо данни,
че по отношение на „АЛФА СТРОЙ“ ЕООД в хода на провеждано ревизионно
производство били установени съмнения, че същото сключвало фиктивни трудови
договори, но същото в качеството на работодател и осигурител не заплащало
осигурителни вноски и пр. данни.
С Разпореждане №
Д-23-999-00-**********/30.01.2020г. на осн. чл.40, ал.4, т.2 от КСО и чл.47,
ал.4 от НПОПДОО Ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите спрял
производството по отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете
по заявление – декларация, обр. №10, с начална дата за изплащане 26.01.2020г.
по отношение на Ф.Д.Х.. Това разпореждане било съобщено на Х. на 20.02.2020г.
/л.14/, като под вх. рег. № 1012-23-14/24.02.2020г. от същата била подадена
жалба до Директора на ТП на НОИ Стара Загора, който с процесното тук решение
отхвърлил жалбата й. Последното било изпратено за съобщаване с писмо от
12.03.2020г. /л.7/, като липсват данни за датата, на която е връчено то.
Жалбата до съда е подадена чрез органа на 01.04.2020г.
По делото се
представя и ревизионен доклад № Р-16002419005428-092-001/31.01.2020г. относно
възложена ревизия на „АЛФА СТРОЙ“ ЕООД;
При така
установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:
По допустимостта
на оспорването:
Същото
е процесуално допустимо, като направено в срока по чл.118, ал.1, изр. първо от КСО, от активно легитимираното лице, против годен за съдебен контрол
административен акт и пред местно компетентния административен съд, след
проведен задължителен инстанционен контрол на разпореждането на Ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите. Не се установяват други обсотятелства,
които да правят оспорването недопустимо.
Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна,
като Съдът съобрази следното:
Относно валидността на процесния акт – решението на
Директора на съотв. ТП на НОИ в гр. Стара Загора. Съгласно
чл.
117, ал. 1, т. 2, б. "ж", вр. чл.
40, ал. 4 КСО разпорежданията за спиране на производството по отпускането
или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова
злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и
отглеждане на дете се обжалват пред ръководителя на съответното териториално
поделение на НОИ. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по
жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им. Предвид гореизложеното и неоспорвания
факт, че решението е издадено именно от титуляра на длъжността Директор ТП на
НОИ Стара Загора, Съдът намира, че процесният акт е валиден, като издаден от материално компетентен
орган и в рамките на неговата териториална и времева компетентност. Следва също така да се посочи и, че потвърденото с решението разпореждане за спиране, като издадено от Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, за
който не се повдига спор, също е издадено от компетентен
орган.
Ето защо не е налице основание за обявяване на двата акта за невалидни поради липса на компетентност на издателите им.
Съдът намира, че са спазени изискванията за форма. Решението и потвръденото
с него разпореждане на длъжностното лице при ТП на НОИ Стара Загора са обективират в изискуемата се писмена форма и имат съдържанието, което регламентира общия закон
/АПК/, както и е спазено изискването за мотивираност, съгласно чл.
117, ал. 3 от КСО.
Видно е, че решението и
разпореждането съдържат конкретни правни текстове от КСО за обосновка на
изложените в тях обстоятелства от фактическа страна, т.е. съдържат конкретна
фактическа обосновка, като и правно, и фактически се мотивира наличие на
основанието по чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО за спиране
на административното производство по отпускане/изплащане на парично обезщетение
за временна неработоспособност за
отглеждане на дете до 2 годишна възраст по заявление декларация, Приложение
№10, с начална дата 26.01.2020г. Горното мотивира Съдът да приеме извод за
липса на основанието по чл. 146, т.2 от АПК.
Формално не се установява и основанието по чл.146,
т.3 от АПК, тъй като данните от преписката сочат на провеждано производство,
целящо установяване на конкретни данни относно осигурителния статут на
оспорващата при осигурителя „Алфа Строй“ЕООД към релевантния момент, като
предпоставка за законосъобзно упражняване на правото на обезщетението за
отглеждане на дете до 2 годишна възраст.
Решението и
потвърденото с него разпореждане обаче не са съответни на приложения материален
закон и е налице основанието по чл.146, т.4 от АПК.
Разпореждането на ръководителя
по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Стара Загора, предмет на
контрол пред ответника, както и актът
на последния са издадени на основание чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО, във вр. с чл.
47, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване. По силата
на тези разпоредби длъжностното лице, на което е възложено ръководството по
изплащането на паричните обезщетения и помощи от ръководителя на ТП на НОИ, издава акт за спиране производството по
отпускане или изплащане на обезщетение за временна неработоспособност, като съгласно визираната от органа хипотеза на
т.2, това става, когато се представят доказателства, които
могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване
изплащането на обезщетението.
В случая фактите, изложени като
основание за издаване на разпореждането и на самото процесно решение се свеждат до следното: за Ф.Х. е представено от
„Алфа Строй“ ЕООД заявление за изплащане на обезщетение за отглеждане на дете
до 2 г. възраст по заявление-декларация по образец, като във връзка с
осъществяван контрол по спазване на осигурителното законодателство и изпратено
писмо №1029-23-1120/14.05.2019г. за проверка на посочения по-горе осигурител за
установяване осигурителните права на г-жа Х. и с оглед данни от информационната
система у органа възниква съмнение за осигурителния статут на Х. и с цел
превенция по отношение неоснователно разходване на средства от ДОО било
целесъобразно извършването на проверка от органите на ТП на НОИ Стара Загора за
въпросното физическо лице и дали за него е налице осигуряване по см. на КСО.
Такава е и фактическата мотивировка и в решението на ответника, без да има
допълнени други обстоятелства.
Съдебната
практика е еднопосочна, че тази норма намира приложение, когато пред органа се представят /т.е. има налични/
доказателства по смисъла на чл. 37 от АПК, съдържащи конкретни данни за правно-релевантни факти, въздигнати за основание за
отказ или прекратяване изплащането на обезщетение. При конкретната обосновка от фактическа страна обаче, напълно основателно се
явява възражението на оспорващата, че нито разпореждането, нито решението на
ответника визират такива доказателства, които да се релевират в хипотезата на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО и да бъдат основание за спиране
на административното производство по изплащане на конкретното обезщетение.
Визираното
писмо №1029-23-1120/14.05.2019г. не съставлява такова доказателство, защото в
него не се съдържат безспорни и ясни данни, относно релевантните факти. Други
доказателства за такива не се конкретизират в актовете, а фразата „с оглед
данните от информационната система“ е не само обща и неконкретна, но и не
изпълнява изискването на закона за наличие на конкретни доказателства. Освен
това, тази неяснота води до засягане правото на защита на заинтересованото
лице, както и не дава възможност на Съда да извършва правилно преценката за
законосъобразност. Следва да се посочи, че от съдържанието на гореупоменатото
писмо не става ясно, защо на Ф.Х. не се следва изплащане на обезщетение за
отглеждане на малко дете до 2 г., при условие, че това доказателство сочи на
налична трудово-правна връзка на лицето с „Алфа Строй“ЕООД, като няма данни тя
да е прекратена.
Дори и да има
провеждано разследване от страна на ТП на НОИ по отношение на осигурителя и
наетите от него лица, които подлежат на задължително осигуряване, то законът
изисква в нея да има установеност на конкретни доказателства, които да съдържат
данни, обосноваващи извод за прекратяване изплащане на обезщетение. Такива не
се визират от органа, а представените с преписката писмени доказателства не
следва да се коментират /извън писмо рег. № 1029-23-1120/, тъй като те по никакъв
начин не се сочат в актовете на оветника и длъжностното лице по чл.47, ал.2 от
НПОПДОО, което следва да се възприема, че те не са кредитирани като
доказателства в см. на ч.40, ал.4, т.2 от КСО. Както основателно възразява
пълномощникът на оспорващата, наличието на „съмнения“ у длъжностното лице, не е сред изчерпателно изброените предпоставки в чл.40, ал. 4, т. 2 от КСО за спиране
на производството. /в този смисъл Решение № 4929 от 03.04.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 9298/2018 г., Решение № 5003 от 03.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11628/2018 г. и др./
В конкретния
случай един осигурител подава до ТП на НОИ заявление-декларация по образец за
отпускане на конкретно обезщетение и там се съдържат данни, че оспорващата е
осиурявана за риска „майчинство“. Според чл.
48а, ал. 1 КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право
на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение,
ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Органът не твърди, че по отношение на Х., тези
предпоставки не са налице, т.е. че същата няма минимално изискеумия се
осигурителен стаж. Нещо повече, мотивите на решението ясно сочат на изясняване
на статута на това лице тепърва, което потвърждава извода, че към момента на
постановяване на разпореждането на длъжностното лице, пред него няма никакви
доказателства, които да съставляват основание за постановяване на същото, а
само съмнения, които законът не кредитира. Дори и при
съмнения у органите на ТП на НОИ –Стара
Загора, че дружеството-осигурител не извършва
реално стопанска дейност, а само фиктивно наема по трудов договор физически лица и те не осъществяват никаква трудова дейност, то следва
да се посочи, че тези съмения трябва да бъдат заменени
с конкретни доказателства, за да
съставляват законосъобразно основание за прилагане на хипотезата на чл.40,
ал.4, т.2 от КСО. Вместо да отчете
теза нарушения и да отмени незаконосъобразно издаденото разпореждане,
ответникът отхвърля жалбата, което също сочи на неправилно прилагане на закона
от негова страна и за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна
на процесното решение.
Съдът намира,
че не следва да кредитира като доказателство по см. на нормата служебно
изискания РД от 31.01.2020г. Първо, той не се визира от самия ответник и
длъжностното лице по чл.47, ал.2 от НПОПДОО, т.е. не се кредитира като
доказателство за факти, които сочат на издаване на разпореждане за спиране
изплащането на конкретното обезщетение. Освен това РД изрично потвърждава факта
на действаща трудово-правна връзка между оспорващата и „Алфа Строй“ЕООД /вж.
стр.10/54/. Дори и при констатации за липса на внесени осигурителни вноски, то следва да се съобрази, че съгласно чл.
49, ал. 1 КСО дневното парично обезщетение при бременност и раждане се
определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение
или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими
осигурителни вноски. Доколкото жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, следователно
необходимо и достатъчно условие за възникване и законосъоразно упражняване правото й на обезщетение за
бременност и раждане е осигурителните вноски да са внесени или дължими от страна на осигурителя. Т.е, дори и да няма внесени от осигурителя
осигурителни вноски в полза на
оспорващата,
то те са дължими и поради това не може да се засяга негативно правото на жалбоподателката
да получава обезщетението за майчинство и отглеждане на дете. Това е още един довод, че незаконосъобразно административният орган разпореждане спиране на производството по изплащане на заявеното обезщетение. Разбира се, следва да се
отчете и, че ако след отпускане на обезщетението бъдат открити доказателства, които обуславят липсата на право на получаване на парично
обезщетение, то изплатените суми ще бъдат предмет на разпореждане по чл.
114, ал. 3 КСО, издаването на което е отново в правомощията на длъжностните лица от ТП на
НОИ Стара Загора и то със съотв. лихва.
Не на последно място, настоящият съдебен състав
споделя и извод за незаконосъобразност на процесните актове и на осн. чл.146,
т.5 от АПК. С установеното право на осигурените за общо
заболяване и майчинство лица да
получават парично обезщетение вместо възнаграждение за
времето им на
отпуск поради временната им неработоспособност, законодателят
гарантира основните право на всяко лице на труд, на осигуряване и социално
подпомагане, закрепени в чл.48 и чл.51 от Конституцията. Спиране на производството по изплащане на процесното обезщетение при липса на законовите предпоставки за това, не кореспондира с целта на закона, вкл. и за своевременно осигуряване на заместващата трудовия доход
осигурителна престация, която едно осигурено лице следва да получава, при възникване на
осигурителния риск.
Всичко гореизложено мотивира настоящият състав да
изведе извод за незаконосъобразност на акта на ответника и на акта на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, поради неправилно приложение на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО, като постановеното спиране на производството по
изплащане на обезщетението за бременост, раждане и
отглеждане на дете до 2г. извършено без да е налице
предвидената в тази норма предпоставка.
При извод за основателност на жалбата, съдът намира за основателна своевременно
направената претенция за разноските по делото от оспорващата страна, които се
доказва в размер на 350 лв., договено и заплатено възнаграждение за
един адвокат, вж. л.43.
Водим от горното и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Ф.Д.Х., ЕГН-**********,***-23-11/12.03.2020г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора и
потвърденото с него Разпореждане № Д-23-999-00-********** от 30.01.2020г. на
Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Стара
Загора.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Стара Загора да заплати на Ф.Д.Х., ЕГН-**********,*** деловодни разноски в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.
Решението е окончателно на осн. чл. 119, вр. с чл.117, ал.1, т.2, б. „ж“ от КСО.
Административен съдия :