Мотиви към присъда № 394 от 14.10.2019 год.
постановена по НЧХД № 251/2019 г. на СсРС
Производството
пред РС Силистра е образувано по внесената тъжба от пострадалата Н.Т.П. ***,
срещу Х.С.П.
-с ЕГН **********,
които e обвинен в това,
че на 15.11.2018
г., около 22,30 часа в гр.Силистра, в имот на ул.“************е нанесъл лека
телесна повредена на Н.Т.П. ***, изразяваща се във временно разстройство на
здравето не опасно за живота, като по същото време и на същото место е казал в
присъствието на Н.Т.П. ***, унизителни за честта и достойнството й думи
–
престъпления по чл.130, ал.1 от НК и по чл.146 ал.1 от НК.
В
съдебно заседание частния тъжител, чрез своя процесуален представител поддържа така повдигнатото обвинение, като
пледира за постановяване на справедлива присъда, както и за обезщетение на причинените
неимуществени вреди.
Пострадалата
е конституирана и като граждански ищец, като предявената искова претенция е
разгледан съвместно в наказателното производство.
Процесуалния
представител на тъжителя анализира доказателствата, намира обвинението за
безспорно доказано и развива съображенията си.
Подсъдимият
не се признава за виновен и дава обяснения в съдебното производство, които
могат да е окачествят на отричане физически да е въздействали върху здравето на
пострадалата, тоест отричане да я е удрял блъскал или пък дърпал, както и
обиждал.
Защитникът
пледира за постановяването на
оправдателна присъда, тъй като счита фактите изложени в тъжбата за произволни
съчинение неподкрепени от доказателства. Анализира гласните доказателствата,
като акцентира върху разминавания в показанията на посочените от тъжителя
свидетели. Освен това подробно излага доводи, че деянието не е осъществена на
адреса на подсъдимия и тази допусната очевидна фактическа грешка страната по
обвинението не би могла да изправи в съдебно заседание, така както съда и е
предоставил тази възможност.
Съдът
след като взе предвид становищата на страните и събраните в хода на съдебното
следствие доказателства намери за установено от фактическа страна следното:
Приблизително
дванадесет години тъжителката Н.Т.П. живяла на семейни начала със свид.С.Х.П.,
син на подсъдимия Х.С.П.. Взаимоотношенията между тъжителката и свидетеля се
развалили, поради и което се разделили. При съвместното им съжителство
обитавали дома по ул.“Добруджа“№26 в гр.Силистра.
На
15.11.2018г. след проведен телефонен разговор със свид.С.П., Н.Т.П. посетила
жилището на посочения адрес. Тъжителката е трябвала да прибере багажа си, за да
не бъде изхвърлен. Действията са извършени в тъмната част на денонощието
приблизително около 22,00 часа. До домът по ул.“Добруджа“№26 в гр.Силистра
тъжителката пътувала с автомобил придружена от племенника си К.Г. и настоящият
и приятел М.М.. Н.П. разполагала с ключ, с който отключила входната врата и
влязла в помещението. На вън останала да я чака свид.М., за да и помага с
багажа, а свид.Г. бил в превозното средство и не е слизал от него. На няколко
пъти Н.П. излизала и предавала на свидетеля дрехи, обувки и други предмети и
отново влизала в жилището. Свид.М. оставял багажа в багажника на автомобила и
на задната седалка. Приблизително петнадесет- двадесет минути по-късно на место
пристигнал и подс. Х.П.. Подсъдимият и свидетеля провели кратък разговор,
относно съдържанието му обясненията и показанията се разминават. Съда приема за
достоверни показанията на свид.М., че са били упрекнати в извършването на
кражба. Подс.Х.П. влязъл в жилището и отправил подобни обвинения и към
тъжителката. Н.П. твърди, че е била удряна, блъскана, дърпана и обиждана.
Свидетелите М. и Г. не възприели всичко случило се на втория етаж в
жилището.Свидетеля М. твърди, че чул пострадалата да вика за да я пуснат, да не
я удрят. Свидетеля чул подс. Х.П. да нарича жената курва и боклук. Освен това
възприел да я дърпа по стълбите надолу и да е удря. Свид.Г. не е видял нищо,
чул шума, врявата без да е разбрал използваните думи. Приблизително три минути
по-късно подс.Х.П. излязъл през врата на жилището, а след него и пострадалата,
която отново влязла за да остави ключа съобразно уговорката си със свид.С.П..Свид.М.
и Н.П. се качили в автомобила и заминали. Пострадалата била силно разстроена и
плачела. Прибрала се в дома след като се успокоила.
Подс. Х.П.
твърди, че е подал сигнал на телефонен номер 112 още докато са били в жилището.
Поради тази причина на место били изпратени полицейски служители от два
автопатрула, сред които свидетелите П.Х. и А.А.. Двамата са били изпратени от
дежурния офицер по сигнал за извършване на кражба. На место заварили единствено
подс.Х.П. и не установили признаци на престъпление. Освен това пристигнали и
други двама техни колеги, но не и служители на СОТ. След като полицаите си
тръгнали подсъдимия също се прибрал в домът си.
В
периметъра на жилището по ул.“************в гр.Силистра свид.С.П. бил поставил
камери за видеонаблюдение. На хард диск от компютърна конфигурация свидетеля е
запазил записите на камерата от инкриминираната вечер. По настояване защита на
подсъдимия като веществено доказателство по делото съда е приел диск, формат: DVD+R /Verbatim, 4,7 GB като предмет, който може да послужи за
изясняване на обстоятелствата по делото. Каса е се за електронен източник на
информация с видеозапис
от външната охранителна камера пред имота на ул. "Добруджа" №26. В
съдебно заседание съда е извършил оглед на вещественото доказателство, като е
установил че от значение за делото е файлът Camera3_STAKI office
SILISTRA__299954, 172 МВ, който се възпроизведе чрез служебна компютърна
конфигурация. Констатира се изписани датата 15.11.2018 год. и часа 21.43 ч., в
реално време към момента на записа. Видеозаписът съдържа само картина, без
звук.От значение и по предмета на доказване по делото са видеозаписите към 22:17:30 часа до 22:20:37 часа и след това
до 22:25:01 часа от файла.
Като
доказателства е събрана справка от Отдел „Районен център 112“-Русе към Дирекция
„Национална система 112“. От същата се установява, че 15.11.2018г. в 22,25 часа
е получено обаждане от лице представило се като Х.П. от телефонен номер **********, приложен и СД.
В съдебно заседание се възпроизведе съдържанието на аудиозаписа, като се
констатира, че подадения сигнал е за извършваща се кражба.
При
съпоставка от справката на „Национална система 112“ видеозаписът съдържащ се в представения от
защитата DVD, може да се направи
извода, че подс.Х.П. се е обадил на телефон 112 вън от помещенията на жилището
по "Добруджа" №26 и то след като Н.П. е напуснала местото. Подобен
извод се подкрепят отчасти от обясненията които самия подсъдим е дал, като от
друга страна опровергава защитната му теза, че е подал такъв сигнал още при
разправията си с пострадалата в самото жилище.
Гласните
доказателства каквито представляват показания на свидетеля Р.М.са без значение
за разкриване на обективната истина, а от тях се установява наличието на
финансова зависимост от сина на подсъдимия.
Разминаванията
в несъществени обстоятелства в показанията на свидетелите Г. и М. по скоро
налагат за съда извод за тяхната достоверност, тъй като не са се наговорили
преди съдебното производство. Ето защо тези възражения на защитата съда намери
за неоснователни.
При
анализа на събраните доказателства за съда се налага безспорно извод, че в
конфликтната ситуация разиграла се между Хр.П. и Н.П. подсъдимия е упражнил
физическо насилие спрямо пострадалата, като я и обиждал в нейно присъствие. Каса
е се за удряне, блъскане и дърпане с ръце. В такъв смисъл е позицията на
тъжителя, както и показанията на свид.М.М.- преки доказателства. Косвени
доказателства се съдържат в показанията на свид.Г., относно състоянието на
пострадалата. Всякакви други интерпретации на този факт се разминават с
обективната истина. Ето защо упражненото физическо насилие над пострадалата се
доказва от нейното обвинение, повдигнато с тъжбата и дадените пред съда показания
от свидетелите, едните от които могат да се окачествят като на очевидец.
Доказателственото
средство, каквото представлява съдебно медицинската експертиза и нейното
заключение установяват телесни увреждания причинени на Н.Т.П.. Каса е се
за контузия на главата, умерено изразена
церебрастенна симптоматика, контузия на врата, гърба и кръста, контузия на
двете мишнични области с кръвонасядания. Причинена е лека телесна повреда, тъй
като уврежданията са характеризирани като временно разстройство на здравето не
опасно за живота. Механизмът на увреждането се обяснява с удар с или върху твърди
тъпи / тъпоръбести предмет и повърхности
с ограничена удряща повърхност и може да бъде получено по време, място и начин,
както сочат данните в делото със стискане и дърпане на ръце, удари с ръце в
областта на окосмената част на главата.
Ето
защо извода на съда е, че заключението на вещото лице също потвърждава
обвинението на тъжителя и показанията на свидетелите.
Видно
от справката за съдимост подсъдимия Х.С.П. не е бил осъждан.
При
така установената фактическа обстановка от обективна и правна страна, основана
на безспорните доказателства за съда се налага извода, че подсъдимият Х.П. е осъществил
съставите на престъпление по чл.130 ал.1 от НК и на престъпление по чл.146,
ал.1 от НК, тъй като на 15.11.2018 г. в гр.Силистра, в имот на ул.“************с
дърпане и нанасяне на удари с ръце по тялото на Н.Т.П. *** и причинил телесни
увреждания: контузия на главата, умерено изразена церебрастенна симптоматика,
контузия на врата, гърба и кръста, контузия на двете мишнични области с
кръвонасядания, което обуславя временно разстройство на здравето не опасно за
живота- лека телесна повреда, като по същото време и на същото место многократно
казал в присъствието на Н.Т.П. ***, унизителни за честта и достойнството и
думи, наричал я курва с което я обидил.
От
обективна страна подс.Х.П. нанесъл удара
с ръце, дърпал и изблъсквал пострадалата. Настъпилите изменения в
здравословното състояние на Н.Т.П. са в пряка причинна връзка с деянието на
подсъдимия. Престъплението е било довършено. Освен това подс.Х.П. в
присъствието на Н.Т.П. е изрекъл обидни по своето естество думи. Нарекъл
пострадалата „курва, боклук“ използвал и други епитети по обвинението на
тъжителя, но за тях не се събраха безспорни доказателства.
От
субективна страна престъпленията било извършени умишлено с пряк умисъл като
форма на вината. Подсъдимия постигнал целените резултати. Явно съзнавал, че причинява телесно увреждане на
пострадалата, както и че изрича
унизителни за честта и достойнството и думи, и че тези думи ще бъдат чути и
възприети от пострадалата, съзнавал е и противообществения характер на своите
действия.
В хода
на съдебното производство съда е допуснал процесуалния представителя на
тъжителя да изправи явната си фактическа грешка относно адреса където е
осъществено деянието по предмета на обвинението. Явно е от обстоятелствената
част на тъжбата, че местото на престъплението е жилището по ул.“************в
гр.Силистра, а не местоживеенето на подсъдимия ул.“А. Кънчев“№5. В случая по
скоро не се не се касае за изменение на обвинението, а за поправка на явна
грешка. За делата от частен характер процесуалния закон не е предвидил изричен
ред за това. Преценката на съда е, че не е невъзможно в хода на възобновеното
съдебно следствие да се извърши такава поправка, такова изменение по
обвинението. Освен това пред съда защитника на подсъдимия изрично е напарили
изявление, че не му е необходими време за подготовка по така направеното
изменение.
Съда
намери обвинението доказано по безспорен и безсъмнен начин, след цялостен
анализ на събраните доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност.
При
индивидуализиране на наказанието съдът отчете, характера и степента на
обществено опасните последици на деянието на подсъдимия. Така съдът, призна
подсъдимия Х.П. за виновен в извършването на умишлена лека телесна повреда и
обида. Преценката е, че не са налице материално правните предпоставки за
приложението на чл.78а от НК, предвид забраната на ал.7, тъй като в случая се
каса е за множество престъпления. Така съдът за причинената лека телесна
повреда наложи наказание на подсъдимия „Пробация” с приложението на
задължителните пробационни мерки, над минималния размер, а за нанесената обида
постанови като наказание „Глоба“ в минимален размер. Преценката е, че по този
начин ще се постегнат целите на закона да се въздейства върху подсъдимия да се
поправи и превъзпита, за да изгради у себе си такава мотивация, че да се
въздържа от извършването на други правонарушения или престъпления. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени чистото съдебно минало и възрастта
на подсъдимия.
Съда
на основание чл.23, ал.1 от НК определи едно общо наказание по двете осъждания,
като приложи и разпоредбата на чл.23, ал.3 от НК.
По отношение на гражданския иск – престъпленията
извършени от подсъдимия представлява и граждански деликти по смисъла на чл.45 ЗЗД
и следва да се носи и гражданска отговорност. Деянията са пряка и
непосредствена последица с настъпилата за гражданския ищец неимуществена вреда свързана
с настъпилите изменения в здравословното и състояние, претърпените болки и
страдания и накърнената част и достойнство.
Безспорно пострадалия е претърпяла болки,
страдания, психически неудобства и срам. За посочените обстоятелства са събрани
гласните
доказателства, които се подкрепят и от заключението на вещото лице по съдебномедицинската
експертиза.
Съда имайки предвид вида и характера на
уврежданията и засегната чест и достойнство, по справедливост присъди
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000,00 лева за всеки един от
деликтите, което подсъдимия да заплати в
едно със законната лихва считано от деня на увреждането до окончателното
изплащане.Подс.Х.П. беше осъден да заплати на тъжителя и направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение
Подсъдимият
беше осъден да заплати държавна такса съобразно уважения граждански иск.
В
производството не е постановявана мярка за неотклонение по отношение на
подсъдимия, по която да се дължи и нарочно произнасяне.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си
Районен съдия: