О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                          Година 11.02.2020                        Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На 11 февруари                                                          Година две хиляди и двадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 4783 по описа за 2019 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София против Р.А.С.. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен представител – адв.Н.С..  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба документи, да се уважи искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите в исковата молба, както и да се приложи ч.гр.д.№3870/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

              ПРИЕМА като доказателства по делото: Договор за паричен заем № 2675794 от 04.11.2016 г., ведно с Предложение за сключване на договор за паричен заем; Тарифа на Изи Асет Мениджмънт АД; Рамков договор за прехвърляне на парични задължение (цесия) от 30.01.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ведно с Приложение № 1 от 01.05.218 г. към Рамковия договор; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г., сключен между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с Приложение № 1 от 03.05.2019 г. към Рамковия договор; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Пълномощно от управителя на „Изи Асет Мениджмънт” АД, с което е упълномощено „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД да уведомява длъжници от името на „Изи Асет Мениджмънт” АД; Пълномощно от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с което преупълномощава Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; Пълномощно от управителя на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД , с което е упълномощено „Агенция за събиране на вземания” АД да уведомява длъжници от името на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД за станалата продажба на вземания от 01.07.2017 г.; Уведомително писмо от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх.№ ЛД-С-АКПЗ-ИАМ/ 2675794 от 22.05.2019 г. и изх. № УПЦ-С-АКПЗ-ИАМ/ 2675794 от 22.05.2019 г. за извършената цесия между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД;

               НАЗНАЧАВА съдебно–счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба и отговора на исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Веселина Емилова Недялкова. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лева, който да се внесе ищеца в тридневен срок от съобщението по набирателната сметка на Старозагорския районен  съд.

               ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№3870/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд.

               ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 17.03.2020 г.  от 10,40 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след внасяне на определения депозит за възнаграждението му.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото както следва.

 Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София против Р.А.С.. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 01.05.2018 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължение (цесия) от 30.01.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от сключения между Р.А.С. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № 2675794/04.11.2016 г., било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. На 03.05.2019 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от сключения между Р.А.С. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № 2675794/04.11.2016 г., било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за потребителски кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Съгласно чл. 4.5 от Договора за цесия от 03.05.2019 г. „Агенция за събиране на вземания“ЕАД се задължавало от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления до длъжниците за извършената цесия. Ищцовото дружество било упълномощено за извършване на посоченото по- горе действие съгласно изрично пълномощно от законния представител на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. В изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено Уведомително писмо с Изх.№ ЛД-С-АКПЗ-ИАМ/2675794 от 22.05.2019 г. от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството на преупълномощен, за станалата продажба на вземания на основание Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. Също така било изпратено до ответника и Уведомително писмо изх.№ УПЦ-С-АКПЗ-ИАМ/2675794 от 22.05.2019г. от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за извършената на дата 03.05.2019 г. цесия между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Към исковата молба ищецът представя копия от уведомленията за извършените цесии с изх. № ЛД-С-АКПЗ-ИАМ/2675794 и изх. № УПЦ-С-АКПЗ-ИАМ/2675794 и двете от 22.05.2019 г., които да бъдат връчени на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърдял, че вече бил изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед натова фактът кога и на кого било връчено уведомлението за прехвърленото вземане не било от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установявало, че претендираното с исковата молба задължение не било погасено. На основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначавал особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника бил надлежно, ако бил направено на особения представител и от този момент се пораждали свързаните с факта на връчване правни последици. Между заемателя Р.А.С. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен Договор за паричен заем № 2675794 от 04 ноември 2016 г. Съгласно същия заемодателят се задължил да предостави на заемателя паричен заем в размер на 3000 лв., която сума била предоставена с подписване на горепосочения договор и с това заемодателят изпълнил задължението си по договора. Длъжникът се задължил да ползва и върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва в размер на 376.37 лв., съгласно условията на сключения договор, като заплати общо сума в размер на 3376.37 лв. на 17 двуседмични погасителни вноски. Съгласно клаузите на договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаряло на следните изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да бил в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не бил заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитна му история в ЦКР към БНБ една година назад да бил със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подписвали договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, която била издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1778.03 лв. Съгласно договора и/или Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в случай, че заемателя забавел заплащането на падеж на погасителна вноска, с повече от 30 календарни дни, дължал на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който имало погасителна вноска, чието плащане било забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати заемателя не можели да надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв. Длъжникът дължал и обезщетение за забава върху непогасената главница, която се начислява за всеки ден забава, считано от 01 юли 2017 г. в размер на 216.59 лв., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. По договора за паричен заем длъжникът извършвал плащания в общ размер на 2322.5 лв., като след приспадането им оставало да дължи сума в общ размер на 3093.49 лв, от които главница: 1821 лв., договорна лихва: 114.59 лв., за периода от датата на първа вноска 18 ноември 2016 г. до 30 юни 2017 г. - датата на последната вноска, неустойка за неизпълнение на задължение: 941.31 лв., законна лихва за забава върху непогасената главница 216.59 лв. за периода от датата на настъпване на забавата - 01 юли 2017 г. до 19 юли 2018 г. Длъжникът трябвало да изплати целия заем на 30 юни 2017 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били изтекли, а длъжникът по делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си. Предвид изложеното за ищеца  възникнал правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред. Съдът уважил подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и по образуваното ч.гр.д. № 3870/2018 г. по описа на РС - Стара Загора била издадена заповед за изпълнение. Предвид факта, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съгласно Договора за цесия от 03.05.2019 г. било титуляр на процесното вземане и длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като длъжникът не се явил в съда да си получи книжата по делото, което от своя страна обуславяло правния му интерес от подаване на настоящата искова молба. Моли съда да постанови решение по силата на което да признае за установено по отношение на ответника Р.А.С., че същият му дължи сумите както следва: 1821 лв. - главница по договор за кредит; 114.59 лв. - договорна лихва за периода от 18.11.2016 г. до 30.06.2017 г.; 941.31 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 216.59 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.07.2017 г. до 19.07.2018 г.; ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моли да му бъдат присъдени и разноските направени в хода на заповедното производство, както и направените в хода на настоящото производство, вкл. юрисконсулстско възнаграждение .По делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му особен представител – адв.Н.С., в който счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен. Договорът за цесия бил недействителен поради липса на предмет, тъй като в него не били посочени прехвърлените вземания по размер и основание спрямо длъжника. От документите не било видно как били индивидуализирани цедираните вземания. За да бъде валидно сключен договор за цесия, следвало да съдържа съществени елементи на продажбата. Твърди се, че в случая такава конкретна цена не била посочена в договора за цесия., т.е. липсвало съгласие относно цената. Непосоченото на цена в договора за цесия, който бил възмезден, представлявало липса на съществен елемент от договора, водещо до липса на основание за сключването му и било основание за нищожност по чл. 26 ЗЗД. Сключеният договор за паричен заем бил недействителен съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Позовава се на изискването на чл. 11, т. 12 от ЗПК, според която към договора задължително следвало да има погасителен план, който да съдържа информация за размера, броя и периодичността на дължимите погасителни вноски, реда за разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти и датите на плащане на погасителните вноски, главницата и лихвите към всяка вноска. Тези изисквания били залегнали и в чл. 10 ал.2 от Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008г. Завеждането на иска от страна на цесионера "Агенция за събиране на вземания" ЕАД не можело да има действието на съобщаване, тъй като според изричната разпоредба на чл. 99 ал.З ЗЗД, съобщението трябвало да бъде извършено от цедента, а в случая бил предявен от цесионера. Задължението за уведомление не можело да бъде делегирани на приобретателя по пътя на упълномощаването, тай като това било в противоречие с разпоредбата на чл. 99 ал.З ЗЗД. Пълномощното не променяло въобще извода, че в случая в качеството си на ответник, длъжникът не бил надлежно уведомен до момента за цесията от цедента. Моли съда да отхвърли предявения иск изцяло като неоснователен. От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3870/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, съществува. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от неизпълнени задължения по договор за паричен заем № 2675794 от 04.11.2016г. Тежестта да се докажат фактите, от които произтича вземането се носи от ищеца, който следва да установи сключването на твърдения договор и изпълнението на задълженията на праводателя му по него, респ. изпадане на ответника в забава по отношение на задълженията му по договора. Ищецът се позовава на настъпило частно правоприемство по силата на договор за цесия, поради което в негова тежест е да докаже, че е придобил правата на цедента по договора за потребителски кредит. 

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба.

            Да се връчи на страните препис от определението.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: