Р Е Ш Е Н И Е
№ 4434 18.12.2018
г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XXI граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11598 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от Ц.Н.С., ЕГН ********** против „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” АД, ЕИК *********, с която са предявени отрицателни установителни искове по
чл. 439 ГПК.
В исковата молба се твърди, че с два изпълнителни листа –
1. от 09.12.2011 г. предвид влязла в
сила заповед за изпълнение по чл. 410 по ч.гр.д. № 16383/2011 г. на ПРС, в
полза на „БНП Париба пърсънъл
файненс” ЕАД, ЕИК ********* /чийто правоприемник по
договор за цесия е ответникът/ били присъдени сумите от: 485,03 лева – главница, дължима по договор за кредит CREX ….; 84,69 лева – възнаградителна
лихва за периода 30.04.2009 г. – 28.05.2010 г.; 122,36 лева – обезщетение за забава за периода 29.05.2009 г. –
02.09.2011 г. и разноски от 125 лева;
2. от 12.12.2011 г. по ч.гр.д. №
16385/2011 г. на ПРС – сумите от: 873,63
лева – главница, по договор за кредит CREX .....; 193,15 лева – възнаградителна лихва за
периода 30.04.2009 г. –30.04.2010 г.; 220,39
лева – обезщетение за забава за периода 29.05.2009 г. – 02.09.2011 г. и
разноски от 125,74 лева.
По образувано изп. дело № ….
пред …… р-н на действие – ПОС, на 17.04.2012 г. бил извършено изп. действие – запор на ТВ, което не довело до удръжки. След
този момент, на 10.03.2015 г. бил насрочен опис на НИ, който не бил осъществен.
Изброени са и други действия, които не произвели правно действие. Твърди се
прекратяване на ИД по силата на закона, след изтичане на двугодишен срок от
17.04.2012 г. Последващите действия били незаконосъобразни и не породили ефект,
т.к. липсвал валиден и висящ изп. процес.
Считано от посочената дата до предявяване на иска, била
изтекла петгодишна за главниците и тригодишна за останалите акцесорни вземания
погасителна давност.
Моли се за установяване недължимостта
на сумите по изп. листове /без законна лихва/, като
погасени по давност. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете. Давността била прекъсната
с подаване на заявленията за издаване на заповеди за изпълнение, както и с
молбата за образуване на изп. дело. В хода му били
извършвани множество действия по изпълнението, които прекъсвали както срока на перемпцията, така и давността. Нямало период на бездействие
в рамките на две години. Не било необходимо реално извършване на опис или
постъпване на суми от запор, за да се счете, че е налице валидно изп. действие. Посочват се конкретни действия, извършени и
искани в хода на изп. дело. Моли се за отхвърляне на
исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че: в полза на „БНП Париба
пърсънъл файненс” ЕАД, като
кредитор, на 09.12.2011 г. и на 12.12.2011 г., предвид влезли в сила заповеди
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 16383/2011 г. и ч.гр.д. № 16385/2011 г. на ПРС, са издадени изпълнителни
листове за посочените в ИМ вземания, въз основа на които е образувано изп. дело № …. и район на действие – ПОС; по силата на
договор за цесия от 15.05.2015 г. титуляр на вземанията е ответникът /вж.
Определение по чл. 140 ГПК - № 10373/16.10.2018 г. – л.71-72/.
От представените изпълнителни листове от 09.12.2011 г. и
12.12.2011 г. /л.8-9/ е видно, че в полза на праводателя
на ответника са присъдени посочените в ИМ суми за главни и акцесорни вземания.
Не се установява от длъжника да
са постъпили възражения за недължимост, поради което
заповедите за изпълнение, въз основа на които са издадени процесните
изп. листове, са влезли в сила. С настъпването на
това обстоятелство се е преклудирла възможността му
да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да релевира
преди изтичането на срока за подаване на възражения по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Представени са писмените доказателства във връзка с
образувания изпълнителен процес.
На 10.03.2012 г. е
подадена молба за образуване на ИД ……. и район на действие - ПОС /л.112/.
Със същата са
възложени правомощия на ЧСИ по реда на чл. 18 ЗЧСИ. По делото са извършени
справки за имущественото състояние на длъжника, не е връчена ПДИ. На 17.04.2012
г. е наложен запор на ТВ /л.128/, за което работодателят е уведомен. Последвали
са нови справки; опит за връчване на ПДИ /неуспешен/; на 10.03.2015 г. –
насрочен опис, който не извършен, както и нови запорни съобщения, които не са
довели до удръжки. Налице са и други действия по изпълнението, чието обсъждане
се явява безпредметно, тъй като – след като съобрази посочените действия по изп. дело, техния характер и правен ефект, съдът приема
следното:
Молбата за образуване на изп.
дело е изпълнително действие и прекъсва давността, предвид изричното възлагане
по чл. 18 ЗЧСИ /в този смисъл задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/2013
г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10/. Впоследствие по изпълнителното дело
са извършени редица справки за имуществото, като искането за тях и самото им
осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не прекъсват
давността, доколкото не са част от динамичния фактически състав на никакъв
предвиден в ГПК изпълнителен способ. Изпращането на покана за доброволно
изпълнение също не представлява изпълнително действие и не прекъсва
предвидената в закона давност /съобразно ТР/.
С молбата за образуване на изпълнителното производство
взискателят е възложил на ЧСИ да определя начина на изпълнението, съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Това обстоятелство
обаче не го освобождава от задължението да движи производството или да следи неговото
развитие. При наличие на подобно упълномощаване, срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, би могъл да се прекъсва с всяко изпълнително действие, което ЧСИ реши да
предприеме в изпълнение на възложените му правомощия.
Съобразно представените доказателства, съдът приема, че
последното такова, с което давността е прекъсната, е налагането на запор на ТВ
на 17.04.2012 г., за който работодателят е уведомен с получаване на
съобщението. На основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, изпълнителният процес е
прекратен ex legе на 17.04.2014
г. Подаването на молби от взискателя след този момент, както и извършването на
последващи действия от съдебния изпълнител, в т.ч. налагането на запор на тр. възнаграждение, насрочването на опис и т.н., не могат да породят правни последици,
тъй като не почиват на съществуващо
и валидно изпълнително производство.
Съдът не споделя тезата на ответника, че с ПДИ от
28.10.2013 г., предвид насрочването на опис на дв.
вещи, перемпцията и давността били прекъснати. Първо,
по делото липсва акт на съдебния
изпълнител, от който да е видна волята му да насрочи опис именно на сочената
дата. Самото отразяване в ПДИ: „че вече е насрочен опис” противоречи на данните
по ИД, т.к. конкретен акт няма, в разрез с императивното изискване на чл. 434,
ал.1 ГПК, поради което и няма
удостоверяване на подобно изп. действие.
Дори по някаква причина да се приеме друго становище, твърдяното
„насрочване на опис”, не може да се
приеме за валидно действие по изпълнението. Това е така, тъй като не са предприети каквито и да е действия във
връзка с него. Няма изпратено съобщение до взискателя за насрочването му, нито
има последващи действия от СИ по изпълнението му – няма изготвен протокол за
извършен опис, нито е документирано на опеделената
дата – имотът на длъжника да е бил посетен. Следователно, бланкетното
посочване на такъв опис не е годно изп. действие, въз
основа на посоченото в ПДИ не са предприети действия за осъществяването му, при
което и не поражда твърдените от
ответника правни последици. Освен липса на разпореждане, няма и активни
действия, които да обективират изискваното от закона
и трайната съд. практика предприемане
на действия по изпълнението /така и чл. 434, ал.2 ГПК/.
С посоченото по-горе ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС, т.10, се прие, че нова погасителна давност за вземанията започва
да тече от датата, на която е поискано
или предприето последното валидно изпълнително действие. Както се посочи за последно такова съдът
приема фактическото налагане на запор на ТВ на 17.04.2012 г. Оттогава до
предявяване на ИМ –17.07.2018 г. 5 - годишната давност за вземанията за
главници по кредитите, както и 3 – годишната такава за вземанията за лихви, е
изтекла /17.04.2017 г., съответно – 17.04.2015
г., съгл. чл. 110 и чл. 111, б. „в” ЗЗД/.
Съобразно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане са се погасили
и произтичащите от него акцесорни вземания по изпълнителните титули.
Подадените молби и извършени действия след перемпцията на 17.04.2014 г. не пораждат правни последици. Предвид
горното, предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
За пълнота следва да се изложат мотиви относно съжденията
на ответника в молбата за о.с.з. от 06.11.2018 г. Съдът не споделя тезата, че
до приемане на посоченото ТР на 26.06.2015 г., следва да намерят приложение
постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г., при което давността да не е текла по
време на изп. процес. Мотиви относно неприложението му
са ясно и подробно изложени в т. 10 на посоченото ТР, като на стр. 24 е
аргументирано – защо това Постановление е загубило силата си - предвид новата правна
уредба на обществените отношения, която се дава с КРБ от 1991 г., а и приетия
ГПК от 01.03.2008 г. Самата конструкция на изп.
процес и защитаваните с него интереси са били коренно различни, при което след
новата уредба това Постановление е загубило действието си. Това е станало не с
приемането на ТР, а със самото изменение в обществените отношения. Настоящият
състав прилага постановките в ТР, като ги намира за пряко относими,
доколкото чрез тях се дава принципно разяснение как следва да се тълкува и
прилага законът във връзка с действия по изпълнението и давността в изп. процес, при което и не споделя цитираната съд.
практика. Следва да се отбележи и, че след изм. на ГПК с ДВ бр. 86/2017 г., чл.
290, ал. 3 постановява, че Решенията по чл. 290 ГПК не са задължителна такава.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Представен е
списък по чл. 80 ГПК /л.178/ и доказателства за сторени такива в размер на: 106,52
лева – ДТ; 24 лева – такса за копие от ИД /изискана от ЧСИ, съгл. т.8 на
ТТРЗЧСИ/; 450 лева – платено адв. възнаграждение,
съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерността му е своевременно, но неоснователно.
Минималният размер по чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ е 377,26 лева, при което претендираният хонорар не го надвишава необосновано. Съдът
съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, явяването в
о.с.з., ангажирането на доказателства, които свидетелстват за адекватна процесуална
активност, поради което, като справедливо и съответно – търсеното
възнаграждение не следва да бъде редуцирано. Разноските от общо 580,52 лева ще
се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ц.Н.С., ЕГН **********
НЕ ДЪЛЖИ на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК
*********, следните суми: 485,03 лева
– главница, дължима по договор за кредит CREX ...; 84,69 лева – възнаградителна лихва за
периода 30.04.2009 г. – 28.05.2010 г.; 122,36
лева – обезщетение за забава за периода 29.05.2009 г. – 02.09.2011 г. и
разноски от 125 лева, за които е
издаден изпълнителен лист на 09.12.2011 г., предвид влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16383/2011 г. на ПРС, в полза на „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, ЕИК *********, чийто правоприемник по договор
за цесия е „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, както
и 873,63 лева – главница, по договор
за кредит CREX ...г.; 193,15 лева – възнаградителна лихва за периода 30.04.2009 г. –30.04.2010
г.; 220,39 лева – обезщетение за
забава за периода 29.05.2009 г. – 02.09.2011 г. и разноски от 125,74 лева, за които е издаден
изпълнителен лист на 12.12.2011 г.,
предвид влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
16385/2011 г. на ПРС, в полза на „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, ЕИК
*********, чийто правоприемник по договор за цесия е „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“
№ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет.2 да плати на Ц.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от общо 580,52 лева /петстотин и
осемдесет лева и петдесет и две стотинки/
- разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП