РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. Перник , 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500244 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ”, чл. 258
и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: ОБЩИНА РАДОМИР, с адрес: гр. Радомир, пл. „Свобода“ № 20,
представлявана от Кмета на Община Радомир - П. С. А.,
ЧРЕЗ процесуалния представител ст. юрисконсулт А.Р.
ПРОТИВ: Решение № 260031 от 19.02.2021 г., постановено по гр. дело № 223 /2020
г. по описа на Районен съд - Радомир.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва в частта, с която е осъдена
Община Радомир да заплати на А. К. Д. сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение
за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в
резултат на ухапване от безстопанствено куче в гр.Радомир, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на увреждането - 06.03.2020г. до окончателното й изплащане,
като се моли същото да бъде отменено в обжалваната му част, като незаконосъобразно и
необосновано.
В останалата си необжалвана част, с която иска на А. К. Д., ЕГН **********, с адрес:
***, срещу Община Радомир, ЕИК *********, с адрес: гр.Радомир, пл.“Свобода“ № 20, за
сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща имуществени вреди, от които 150 лв. /сто и
петдесет лева/- стойността на разкъсано късо шушляково яке и 50 лв. /петдесет лева/-
стойността на разкъсани дънки, получени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на
1
06.03.2020 г., в гр. Радомир, ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата
на увреждането- 06.03.2020 г. до окончателното й изплащане е отхвърлен, като недоказан,
решението е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че в обжалваната му част
постановеното по делото решение е неправилно и незаконосъобразно, поради произнасянето
на първоинстанционния съд в противоречие със събраните по делото доказателства.
Въззивникът счита, че по делото не е установено по безспорен начин нападението на
въззиваемата страна от безстопанствено куче. Не били представени доказателства, от които
да се установява дали действително са настъпили твърдените от въззиваемата страна
емоционално разстройство, тревожност и депресивност и дали те са получени в следствие
на ухапване от куче, както и дали същата е преминала лечението, за което твърди. Според
въззивника от приетото по делото заключение по съдебно - психиатричната експертиза не се
доказва по безспорен начин, че състоянието на въззиваемата се дължи на процесния
инцидент. Съгласно посоченото в жалбата, за да е налице отговорност на Общината по
смисъла на чл. 49 от ЗЗД, необходимо било да се докаже по безспорен начин виновното й
действие или бездействие, а не вредите да са причинени при или по повод изпълнение на
работата, възложена от Общината, нито изпълнителят на работата да е осъществил виновно
вредоносните действия или бездействия. В тази връзка, въззивникът счита за неоснователни
доводите, че кучетата са безстопанствени и че Община Радомир имала задължения, свързани
с грижата и надзора върху тях.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивната жалба. Със същия моли да бъде оставена без
уважение въззивната жалба, като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено
при спазване на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че същото е постановено
съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата на страните и
приетото заключение по съдебно - психиатричната експертиза. Според въззиваемата
първоинстанционният съд правилно е определил размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, както и е правилен изводът на съда, че кучетата, нападнали
въззиваемата, са безстопанствени.
В съдебно заседание Община Радомир, чрез юрисконсулт Р., моли решението на
първоинстанционния съд, да бъде отменено в частта, в която е уважен искът за
неимуществени вреди, претендирани от ищцата.
Претендира присъждане на сторените разноски съгласно представения списък на по
чл. 80 ГПК.
Въззиваемата А.Д., чрез процесуалния си представител адв.Б., с писмена молба
депозирана преди датата на съдебното заседание моли делото да се гледа в тяхно отсъствие,
както и изразява становище, че подържа така депозирания отговор на въззивната жалба и
моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение по подробно изложени
съображения.
Претендира присъждане на сторените разноски в настоящото производство съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
С Решение № 260031 от 19.02.2021 г., постановено по гр. дело № 223 /2020 г.,
първоинстанционния съд е осъдил Община Радомир, ЕИК *********, с адрес: гр.Радомир,
пл.“Свобода“ № 20, да заплати на А. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 4 000 лв.
/четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди,
2
изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствено
куче на 06.03.2020 г., в гр. Радомир, ведно със законната лихва върху главницата, смятано от
датата на увреждането- 06.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
недоказан иска на А. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Община Радомир, ЕИК
*********, с адрес: гр.Радомир, пл.“Свобода“ № 20, за сумата от 200 лв. /двеста лева/,
представляваща имуществени вреди, от които 150 лв. /сто и петдесет лева/- стойността на
разкъсано късо шушляково яке и 50 лв. /петдесет лева/- стойността на разкъсани дънки,
получени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 06.03.2020 г., в гр. Радомир,
ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на увреждането- 06.03.2020
г. до окончателното й изплащане.
Предявени са искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД
Ищцата А. К. Д. Производството е депозирала искова молба пред Районен съд –
гр.Радомир, с която е поискала да бъде осъдена Община Радомир да й заплати сумата от 4
000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат от ухапване от безстопанствено
куче на 06.03.2020 г. в гр.Радомир, както и сумата от 200,00 лв. имуществени вреди, от
които 150,00 лв. – стойността на разкъсано късо шушляково яке и 50,00 лв. – стойността на
разкъсани дънки, в едно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 06.03.2020 г. до окончателното й изплащане, с твърдението, че на 06.03.2020
година около 6.40 часа излязла от дома си и тръгнала за работа. Пътят й минавал покрай
т.н.“Стойовата къща“ в гр.Радомир, сега музей. Излизайки от входната врата на блока
изведнъж зад гърба й се появило едно куче и веднага след него дошли още 2-3 кучета.
Внезапно едно от кучетата, много едро, я нападнало откъм гърба, захапало дънките й /сини
на цвят/, а след това и коженото яке /черно на цвят/. Дрехите били разкъсани. Ищцата се
уплашила и започнала да вика за помощ. Притекли се двама съседи- мъж и жена, които
изгонили кучетата. На прозорците на апартаментите в блока се показали много съседи, чули
виковете й за помощ. След инцидента се обадила на тел. 112 и отишла до личната си
лекарка, която изписала успокоителни. В следствие на инцидента претърпяла множество
болки и страдания както по време на увреждането, така и по време на лечението. Такива
търпи и в момента - не може да спи, а когато заспи сънува кошмари, тъй като сънищата й са
свързани с кучета. Отново изживява травмата, която й донесла изключителен стрес, не смее
да излиза сама и винаги някой я придружава. Носи в себе си и „куче-гон“, и въпреки това
изпитва ужас от среща с кучета. На 9 март 2020 година подала жалба в община-Радомир във
връзка с тази глутница от кучета, която постоянно се движи около блока, „Стойовата къща“
и стария пазар, но досега няма никакъв отговор.
От свидетелките показания на разпитания по делото св. А. А., живеещ в
непосредствена близост до ищцата - в ***, се установяваща че същия познавал ищцата от
малка. На 06.03.2020 г., към 7 часа сутринта, когато обикновено ставал за работа, тъй като
чул писъци, веднага скочил от кревата и погледнал пред прозореца. Видял кучетата да
тичали между колите, две от които гонели ищцата. Изплъзнала се два пъти, а на третия път
нямало как да избяга. Докато махал пердето извикал, и видял, че комшийката под него се
била намесила и спасила ищцата. Сега не виждал А. често да се движи. Това не било
изолиран случай с кучетата. Преди няколко дни човек, който живее в неговия блок също
казал, че е нападнат по същия начин от кучетата. Чул, че и дете е било нахапано от същите
кучета, които били още са там. Кучетата обикновено били две, но имало и едно черно бяло,
което нападало. Свидетелят не бил видял А. да е нахапана, тъй като била облечена и не
забелязал дали е имало разкъсвания по дрехите. А. била с кожено черно яке и дънки.
Кучетата били улични и хора от блоковете им направили къщичка и обещали да ги вържат,
но това не се случило.
Видно от заключението на приложената по делото съдебно медицинска експертиза на
вещото лице д-р Р. К., което и настоящия въззивен съдът възприема, като достоверно и
3
обективно се установява, че ищцата А. К. Д. към настоящия момент страда от „разстройство
в адаптацията“, като около два месеца след преживяната психотравма е страдала от
„посттравматично стресово разстройство“, които психични заболявания са в пряка връзка с
преживения инцидент - предмет на производството. Психично заболяване „разстройство в
адаптацията“ при ищцата, се изразявало в тревожност, емоционална лабилност, нарушения
на съня и апетита, силно изразен и устойчив във времето страх от кучета и ситуации,
свързани с тях, като преживяването било свързано, с признаци на паника – треперене,
изпотяване и пресъхване на устата. На ищцата било предписано медикаментозното лечение -
успокоителен медикамент от групата на транквилизаторите - Диазепам 5 мг., който ищцата
приемала редовно всяка вечер в продължение на 2 месеца, спомогнал значително за
овладяване на симптомите и към момента не било необходимо да се продължава, с
изключение на евентуални случаи на временно обостряне /при внезапно възникнали срещи с
кучета например/. В следствие на лечението настъпила редукция на тревожно–депресивната
симптоматика, но се наложило да продължи лечението с медикамент Деанксит – по една
таблетка за още около два месеца, като състоянието й се стабилизирало в рамките на
няколко месеца, но и до настоящия момент се страхува „панически“ от всякакъв род срещи с
улични кучета, придвижва се, като правило с придружител по улиците и носи непрекъснато
в себе си „Кучегон“, като съобщавала, че се страхува особено силно за детето си в
присъствието на улични кучета. Възстановяването на освидетелстваната от получения силен
стрес и като резултат – „посттравматично стресово разстройство“ и „разстройство в
адаптацията“ можело да трае от няколко месеца до няколко години в зависимост от
индивидуалните адаптивни и възстановителни способности на психиката й и от липсата или
наличието на евентуални нови психотравмиращи ситуации от подобно естество, като за този
период качеството й на живот ще бъдело влошено с тенденция към постепенно
подобряване.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия при Районен съд Радомир, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Налице са били
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били
налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.
Радомирският районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:
Правилно районния съдът е приел, че общината следва да отговоря за вредите
причинени от бездомни кучета, и че тази отговорност се реализира по общия исков ред на
граждански процес, но неправилно е квалифицирал спорното право под нормата на чл. 50
ЗЗД. Когато съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото
факти решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а иска следва да се уважи
въз основа на правната норма приложима към предмета на делото. Общината следва да
отговоря по реда на чл. 49 ЗЗД поради доказано бездействие на нейните органи във връзка
със задължението за изолиране на безстопанствените кучета в определени за това места. /В
този смисъл Решение №279/28.09.2011 по дело №1533/2010 на ВКС, ГК, III г.о./
4
Пасивно отговорна страна е съответната Община на територията, на която е
извършено деянието. Отговорността на общината следва от възложени със закон задължения
(Закон за защита на животните в сила от 31.01.2008 г. Обн. ДВ. бр.13 от 8 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.80 от 9
Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.92 от 22 Ноември 2011г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. и доп.
ДВ. бр.34 от 3 Май 2016г., изм. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2017г., изм. ДВ. бр.17 от 23 Февруари 2018г. Глава пета.
„Безстопанствени животни”) по организиране настаняването на скитащите кучета в
изолатори, чрез кмета, като изпълнителен орган на общината, която дейност не е
административна и не е проява на властнически компетенции. Касае се до фактически
действия, възложени на общината със закон. При доказано бездействие на нейните органи и
служебни лица във връзка с изолирането на скитащите кучета в определи за целта места,
отговорността на общината се ангажира по чл. 49 ЗЗД, като юридическо лице на основание
извършено от нея възлагане на установени със закон нейни задължения.
Иска с правно основание по чл. 49 ЗЗД сочи гаранционно - обезпечителна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Това е
отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, отговорност за чужди противоправни
и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата,
които са възложили работата, във връзка, с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност. В този смисъл са задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т.
2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Следователно, за да възникне
гаранционно - обезпечителната отговорност на възложителя за причинени вреди при или по
повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили
следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: деяние -
действие или бездействие; противоправност - несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение; вреди, изразяващи се в неблагоприятно засягане на
имуществената и/или неимуществената сфера на увредения, чрез накърняване на неговия
телесен интегритет и/или претърпяване на емоционално-психически болки и страдания;
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
имуществени и/или неимуществени вреди; вина на делинквента, която съобразно уредената
в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.
От свидетелските показания на разпитания по делото свидетел А. А., безспорно се
установява, че на 06.03.2020 г., към 7 часа сутринта, когато обикновено ставал за работа,
чувайки писъци, скочил веднага от кревата и погледнал пред прозореца, при което видял
кучетата да тичали между колите, две от които гонели ищцата А.К.. Изплъзнала се два пъти,
а на третия път нямало как да избяга. Докато махал пердето да извика – видял, че
комшийката под него се била намесила и спасила ищцата. Съдът кредитира свидетелските
показания на разпитания по делото св. А. А. които са логични, последователни и
непротиворечиви и кореспондиращи с описаната фактическа обстановка с исковата молба.
Пред въззивният съд не се представиха други доказателства, а от събраните пред
първоинстанционния съд такива, преценени в своята съвкупност и взаимовръзка настоящия
състав достига до единствения и обоснован логичен извод, че на 06.03.2020г., към 7 часа
сутринта ищцата А.К., била нападаната от кучета, първоначално едно, в последствие от още
две, при което се уплашила и започнала да вика за помощ, на който зов се притекла съседка,
която изгонила кучетата, в следствие на което е преживяла „посттравматично стресово
разстройство“ за период от 2 месеца изразявало в тревожност, емоционална лабилност,
нарушения на съня и апетита, силно изразен и устойчив във времето страх от кучета и
ситуации, свързани с тях, като преживяването било свързано, с признаци на паника –
треперене, изпотяване и пресъхване на устата, за което и било предписано
5
медикаментозното лечение - успокоителен медикамент от групата на транквилизаторите -
Диазепам 5 мг., който ищцата приемала редовно всяка вечер в продължение на 2 месеца. В
следствие на лечението настъпила редукция на тревожно–депресивната симптоматика, но се
наложило да продължи лечението с медикамент Деанксит – по една таблетка за още около
два месеца, като състоянието й се стабилизирало в рамките на няколко месеца, но и до
настоящия момент се страхува „панически“ от всякакъв род срещи с улични кучета.
От представените по делото писмени доказателства и заключението съдебно –
психиатрична експертиза, която съдът кредитира изцяло, като обосновано и компетентно
изготвено и основава фактическите си изводи за претърпените от ищцата психически
увреждания, се установява по безспорен начин, че ищцата А.К. към момента на изготвяне на
експертизата е страдала от „разстройство в адаптацията“, като около два месеца след
преживяната психотравма е страдала и от „посттравматично стресово разстройство“, които
психични заболявания са в пряка връзка с преживения инцидент - предмет на
производството. Психично заболяване „разстройство в адаптацията“ при ищцата, се
изразявало в тревожност, емоционална лабилност, нарушения на съня и апетита, силно
изразен и устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях, като
преживяването било свързано, с признаци на паника – треперене, изпотяване и пресъхване
на устата. Поради което се явява основателно възражението във въззивната жалба, че не са
налице доказателства за „ухапване от куче“, но е неоснователно възражението във
въззивната жалба, че липсвали доказателства ищцата да увредена на посочената от нея дата
от „нападение на кучета“.
Настоящия въззивен състав, счита възражението на ответника – жалбоподател в
настоящото производство, че не е доказана причинно – следствената връзка между
поведението на кучетата и настъпването на травмата на ищцата за необоснован от гледна
точка на доказателствата по делото и опитните правила. По делото макар да не се
установява ищцата да е „ухапана от куче“, каквото е твърдението е исковата молба, т. е. не е
осъществен пряк физически контакт, настоящия съдебен състав прие за безспорно
установено, че на посочената в исковата молба дата и час първоначално ищцата била
нападаната от кучета, първоначално едно, в последствие от още две, при което се уплашила
и започнала да вика за помощ, на който зов се притекла съседка, която изгонила кучетата.
Това тяхно поведение и е било външен израз на агресия и враждебност. Поради което е
логично и житейски обоснована уплахата на ищцата. Тези фактически обстоятелства сочат
на пряка причинна връзка между поведението на кучето и увреждането на ищцата. Липсата
на директен физически контакт между животното и човека не е показател за липса на
причинност между двете действия. Фактически обосновано и житейска логично е извода, че
инцидентът „нападение от кучета“ е предизвикал страх за живота и здравето на ищцата. / в
този смисъл Решение № 851 от 29.12.2010 г. по гр. д. № 502/2010 г. на IV г.о. на ВКС/.
Спора по делото се съсредоточава и върху обстоятелството дали кучето, което е
нападнало ищцата, е безстопанствено, респ. дали общината, чрез своите поделения и служби
е изпълнила нормативно установените задължения за упражняване на надзор върху
бездомните кучета, респ. дали те са положили необходимата грижа за овладяване на
популацията на бездомните кучета на територията на общината – за да бъдат
предотвратявани нападения на кучета над гражданите. Фактите, от които произтича
обстоятелството, че кучето има собственик и фактите, от които произтича, че то е
безстопанствено са положителни и подлежат на доказване, както всеки положителен факт
(отделно стои въпросът, че доказателствена тежест може да се носи и за отрицателни факти)
– чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания за
външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства,
при които е наблюдавано – преди, по време и/или след инцидента. Последните са косвени,
когато чрез тях се доказват факти, въз основа на които съдът може да направи логически
извод за осъществяването на правнозначимите факти, предвидени в хипотезата на
приложимата правна норма. За да се постигне пълно (несъмнено) доказване чрез косвени
6
доказателствени средства, е необходима такава система от доказателствени факти, която да
създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени
факти, наистина се е осъществил (в този смисъл решение № 61 от 01.03.2016 г. по гр. дело
№ 4578/2015 г., на ВКС IV ГО, решение № 262 от 11.05.2010 г. по гр. дело № 1155/2009 г. на
ВКС, ІV ГО, и други). Водим от изложените съображения настоящия съдебен състав, след
като разгледа в тяхната съвкупност и взаимовръзка събраните по делото доказателства, с
достатъчна степен на сигурност прие, че ищцата А.Д. е нападната от безстопанствени
кучета, върху което общината, чрез своите служби и изпълнители на работата е следвало да
упражнява надзор, поради което и възраженията на жалбоподателя в обратния смисъл се
явяват изцяло неоснователни. Установените по безпротиворечив начин релевантни факти за
общественото място на увреждането и глутницата от кучета, намиращо се на него,
възприета от св. А. А., преди увреждане, по време на увреждането и след увреждането на
ищцата, преценени заедно със заключение на съдебно-психиатричната експертиза, и липсата
дори и на индиции, че кучето е било със стопанин, водят до логичния извод, че нападението
на ищцата е осъществено от безстопанствени кучета. В тази връзка са и преките и
непосредствени свидетелските показания св.А. сочещ, че „от блока насят храната кучетата и
ги хранят, от съдения блок също им носят храна, кучетата са улични“. В Закона за закрила
на животните са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване
популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е подобни кучета
да не са на свобода в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората.
С оглед на това законът предписва, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор
всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването,
ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти
– чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ. Следователно основната мярка за надзор е именно настаняването на
кучетата в приюти – арг. чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ, като само по изключение се допуска те да
бъдат връщани на местата, от които са взети - чл.47, ал. 3 от ЗЗЖ. Следователно надзорът и
грижите по отношение на безстопанствените кучета са възложени на общините чрез техния
изпълнителен орган – кмета.
По делото не са представени доказателства от страна на жалбоподателя – ответник в
първоинстанционното производство във връзка с изпълнение на законово вменените му
задължения под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането,
обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и
стопанисвани от тях приюти. Следователно по делото е доказано виновното неизпълнение
на нормативно установеното задължение от Община Радомир чрез своите служби и
изпълнители на работата да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по
обществените места на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради
което е установен по делото и фактическият състав, обуславящ възникването на
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника Община Радомир за
противоправното бездействие на нейни служби и изпълнители на работата съгласно чл. 49
от ЗЗД.
Съобразно т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителна практика на ВС и трайната практика
на ВКС, на обезщетяване подлежат всички "неимуществени вреди", включващи всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален
дискомфорт за определен период от време.
Касателно настоящия случай ответника Община Радомир, не е изпълнил нормативно
установеното си задължение, чрез своите служби и изпълнители на работата да осигурява
безпрепятствено придвижване на хора по обществените места на общината, незаплашвани
от агресивни бездомни кучета, затова поведението ответника Община Радомир осъществява
деликтния състав на чл.45 от ЗЗД, а именно противоправно действие или бездействие, вреда/
имуществена и/или неимуществена / причинна връзка между поведението и вредата, както и
7
вина, която се предполага до доказване на противното, вследствие на което ищцата А.К. е
била нападаната от кучета, първоначално едно, в последствие от още две, при което се
уплашила и започнала да вика за помощ, на който зов се притекла съседка, която изгонила
кучетата, в следствие на което е преживяла „посттравматично стресово разстройство“ за
период от 2 месеца изразявало в тревожност, емоционална лабилност, нарушения на съня и
апетита, силно изразен и устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях,
като преживяването било свързано, с признаци на паника – треперене, изпотяване и
пресъхване на устата, за което и било предписано медикаментозното лечение - успокоителен
медикамент от групата на транквилизаторите - Диазепам 5 мг., който ищцата приемала
редовно всяка вечер в продължение на 2 месеца. В следствие на лечението настъпила
редукция на тревожно–депресивната симптоматика, но се наложило да продължи лечението
с медикамент Деанксит – по една таблетка за още около два месеца, като състоянието й се
стабилизирало в рамките на няколко месеца, но и до настоящия момент се страхува
„панически“ от всякакъв род срещи с улични кучета. Психологическото състояние на
ищцата се влошило рязко няколко дни след инцидента, чрез появата на интензивна
тревожност и вегетативни симптоми / плач, изпотяване, треперене, безсъние, паника, както
и кошмарни сънища, тематично свързани с преживяното нападение, за което състояние и
било предписано лечение – Диазепам 5 мг. който приемала редовно в продължение на 2
месеца. Оздравителния процес при пострадалата продължава и към настоящия момент, в
който страдала от разстройство в адаптацията. В този смисъл въззивният съд намира, че
процесната травма е налична, получена е в резултат на нападение от безстопанствени
кучета, като възстановяването от травмата продължава. Съдът като съобрази все пак
продължителния период от време през който ищцата е изпитвала болки и страдания от тази
травма факта, че и към настоящия момент страда от психично заболяване, по справедливост
намира, че размера на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от това
увреждане е от 1 500.00 лв., тъй като с проявеното от ответната страна бездействие и
неизпълнение на нормативно установеното задължение от Община Радомир чрез своите
служби и изпълнители на работата да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по
обществените места на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради
което е установен по делото и фактическият състав, обуславящ възникването на
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника Община Радомир за
противоправното бездействие на нейни служби и изпълнители на работата съгласно чл. 49
от ЗЗД. е налице настъпило увреждане на ищцата. Този размер въззивният съд отчита като
справедлив и достатъчен да овъзмезди конкретните претърпени болки и страдания от
психическото заболяване. В тази връзка съдът отчита и обстоятелството, че клиничната
картина на оздравителния процес продължава и към настоящия момент, вече с по–нисък
интензитет зависещ и от индивидуалните способности на психиката на й за възстановяване с
тенденция за постепенно подобряване. Освен изложеното следва да се отбележи и това, че
така определения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 1 500.00 лв.
съотнесено към размера на минималната работна заплата към датата на увреждането
06.03.2020г. / 01.01.2020г. - 31.12.2020г. - 610.00 ПМС № 350 / 19.12.2019 г./ е и социално
справедливо, отразява икономическото състояние в страната и покрива типичните и
средните за този вид търпени неимуществени болки и страдания за този вид увреждания при
отчитане възрастта на пострадалата, нейната трудова заетост и здравословно състояние.
По изложените съображения подадената въззивна жалба се явява основателна, поради
което първоинстанционното решението в обжалваната му част, следва да бъде отменено, а
иска следва да се уважи въз основа на правната норма приложима към предмета на делото и
бъде присъдено претендираното обезщетение от непозволено увреждане в справедлив
размер от 1500.00 лв., съобразно изложените мотиви от настоящата инстанция.
По разноските
С оглед резултата от обжалването и частичното уважаване на въззивната жалба на
осн. чл.273 във връз. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззивника Община Радомир се дължат,
8
направените в хода и на въззивното производство разноски и направените в хода на
първоинстанционното производство разноски, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, на въззивника се определя сумата 150.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и явяването в открито
съдебно заседание на процесуален представител на въззиваемия. С оглед резултата от
обжалването и частичното уважаване на въззивната жалба на въззивника Община Радомир
се дължи заплащане на сумата от 93.75 лв., съразмерно с уважената част от иска. В хода на
първоинстанционното производство ответникът е претендирал разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като с обжалваното решение му е присъдено такова в размер на 50.00 лв.,
поради което въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя още и
сумата от 56.43 лв. Така определените разноски, направени от въззивника в хода на
въззивното и първоинстанционно производство в общ размер на 140.18 лв., следва да бъде
възложени в тежест на въззиваемата А.К..
В хода на първоинстанционното производство ищцата е претендирала и доказала
направени разноски в общ размер на 918.00 лв. от които сумата от 168.00 лв. – заплатена
държавна такса; сумата 150.00лв. внесен депозит за съдебно – счетоводна експертиза и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв. (видно от договора за правна
защита от 04.05.2020г.), с направено отбелязване, че уговореното адв. възнаграждение е
платено в брой. С оглед изхода на делото съразмерно с уважената част от иска се дължи
заплащане на сумата от 344.25 лв., поради което обжалваното първоинстанционно решение,
в частта за разноските, следва да бъде отменено за сумата над 344.25 лв. до уважен размер от
874.30 лв. – представляваща направени разноски съразмерно уважената част от иска.
С оглед резултата от обжалването и частичното уважаване на въззивната жалба на
осн. чл.273 във връз. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата А.К. се дължат, направените в
хода и на въззивното производство разноски. Същата претендира и доказва разноски в
размер на 500.00 лв. (видно от договора за правна защита от 22.07.2021г.), с направено
отбелязване, че уговореното адв. възнаграждение е платено в брой. С оглед изхода на делото
съразмерно с уважената част от иска на въззиваемата А.К. се дължи заплащане на сумата от
187.50 лв. – сторени разноски във въззивното производство.
С оглед цената на иска въззивното решение неподлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260031 от 19.02.2021г., постановено по гр.д. № 223 / 2020г. по
описа на Районен съд Радомир, в обжалваната му част, с която са уважени предявените
искове по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите, като е осъдена Община Радомир,
ЕИК *********, с адрес: гр.Радомир, пл.“Свобода“ № 20, да заплати на А. К. Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
получени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 06.03.2020 г., в гр.Радомир,
ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на увреждането - 06.03.2020
г. до окончателното й изплащане, както и за сумата над 344.25 лв. /Триста четиридесет и
четири лв. и 25 ст./ до присъдената в размер на 874.00лв., представляваща направени
разноски съразмерно с уважената част на иска, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ОБЩИНА РАДОМИР, ЕИК *********, с адрес: гр.Радомир, пл.“Свобода“
9
№ 20, представлявана от П. А. – Кмета на Община Радомир ДА ЗАПЛАТИ на А. К. Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 1 500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/ представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изрязващи се в претърпяване на емоционално-
психически болки и страдания, получени в резултат на нападение от безстопанствени кучета
на 06.03.2020г. в гр. Радомир пред входа на бл. * в ж.к. *** на основание чл. 49 ЗЗД, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 06.03.2020 г. до
окончателното плащане, както и сумата 187.50 лв. /Сто осемдесет и седем лв. и 50 ст./ –
представляваща разноски сторени в хода на въззивното производство, съразмерно с
уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата до пълния претендиран размер от 4 000.00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260031 от 19.02.2021г., постановено по гр.д. № 223 /
2020г. по описа на Районен съд Радомир, в обжалваната му част за сумата 344.25лв. /триста
четиридесет и четири лв. и 25 ст./, представляваща направени разноски в хода на
първоинстанционно производство, съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА А. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Община
Радомир, ЕИК *********, с адрес: гр.Радомир, пл.“Свобода“ № 20 представлявана от П. А. –
Кмета на Община Радомир, сумата от 140.18 лв. /сто и четиридесет лева и 18ст./
представляваща сторените разноски от жалбоподателя за процесуално представителство в
хода на въззивното и първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената част
от иска.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.280, ал. 3, т. 1, пр. първо от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10