Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 04.08.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ – Д въззивен състав, в закрито заседание
на четвърти август две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Симеонова ч. гр. д. № 6382 по
описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
435 - 438 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, длъжник по
изпълнително дело № 20208510400535 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, срещу разпореждане от 30.03.2020 г., с
което частният съдебен
изпълнител, след направено възражение, е отказал да
намали размера на приетите в изпълнителното производство разноски
за адвокатско възнаграждение, пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители /ТТР към ЗЧСИ/, банкови такси и такса за издаване на изпълнителен лист.
Жалбоподателят твърди, че
начисленото адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено до размера, предвиден в чл. 10,
т. 1 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /Наредба № 1/2004 г./ - 200 лв, тъй като по делото от процесуалния
представител на взискателя не са извършвани предвидените в чл. 10, т. 2
действия – процесуално представителство, защита и съдействие и действия с цел
удовлетворяване на вземането. Посочва, че е заплатил изцяло всички
дължими суми в срока за доброволно изпълнение, поради което не следва да
отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които
не са били приложени. Излага и допълнителни
аргументи за прекомерност на
адвокатското възнаграждение с оглед
фактическата и правна сложност на делото. По отношение на държавната такса за издаване на
изпълнителен лист твърди, че същата не е предмет на принудително събиране и
няма основание да бъде присъединена към дължимите разноски. Съобразно изложеното жалбоподателят моли разпореждането от 30.03.2020 г. да
бъде отменено като незаконосъобразно и
адвокатското възнаграждение на взискателя да бъде намалено до размер от 200
лв., а по отношение на пропорционалната такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ и видът на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение съдът да се произнесе по
същество. Претендира разноски в настоящето производство.
Взискателят и ответник по жалбата - „С.У.“ ЕООД, ЕИК ******, чрез адвокат М.Л., е депозирал писмено възражение по реда и в срока по чл. 436, ал. 2 ГПК, в което
излага доводи за неоснователност на депозираната частна жалба. Посочва, че в случая освен подаване
на молба за образуване на изпълнително дело и упълномощаване на ЧСИ по реда на
чл. 18 ЗЧСИ, дружеството е извършило и други действия - променяло е
изпълнителните способи, подавало е допълнителни молби до ЧСИ, съответно извършени
са отделни действия по събиране на вземането, извън самото образуване на
изпълнителното дело. Излага доводи, че държавната такса за издаване на
изпълнителен лист е прилежащо вземане към главното такова и законосъобразно е
включена в разноските за изпълнението. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция,
съгласно приложени доказателства.
По делото са представени мотиви на ЧСИ по чл. 436, ал. 3 ГПК, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата. Сочи се, че когато взискателят сключва договор за образуване на
изпълнително дело и за извършване на процесуално представителство, защита и
съдействие по делото, приложими са разпоредбите на чл. 10, т. 2 – 4 от Наредба
№ 1/2004 г. В случая освен изготвянето на молба за образуване на делото,
процесуалният представител на взискателя е извършвал и действия по процесуално
представителство – получавал е книжа и съобщения, следял е за движението на
делото, подал е молба за изменение на способа за изпълнение от 05.03.2020 г.,
предоставил е своя банкова сметка ***уми, изготвил е писмено възражение срещу
жалбата на длъжника, което недвусмислено сочи на извършване на действия по
„водене“ на изпълнителното дело. Излагат се доводи, че пропорционалната такса
по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ е законосъобразно начислена, законосъобразно са приети
за събиране и направените и доказани от взискателя разноски за издаване на
изпълнителен лист и банкови такси. Моли се жалбата да бъде оставена без
уважение и да бъде потвърден размерът на приетото за събиране адвокатско
възнаграждение от 230 лв., размерът на начислената такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ
и размерът на приетите за събиране разноски от 8.91 лв.
Софийски
градски съд, след като се запозна с материалите по делото и
доводите, изложени от страните, намира от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – разпореждане за разноските
по изпълнението /чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело № 20208510400535 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, е образувано по молба от 04.03.2020 г. на „С.У.“ ЕООД, ЕИК ******, подадена чрез адвокат М.Л., въз
основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 40551/2016
г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 44 - и
състав, съгласно който „Т.С.“ ЕАД е
осъдено да заплати на адвокат В.В.Т., на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., сумата
от 309,87 лв. – разноски за предоставено безплатно процесуално
представителство на ищеца С.Д.Н..
С договор за
цесия, сключен в гр. София на 11.11.2019 г., адвокат В.Т.е прехвърлил на „С.У.“
ЕООД вземането си по посочения изпълнителен лист, ведно с платената държавна
такса за издаването му. С писмо от 13.11.2019 г. цедентът е уведомил длъжника –
„Т.С.“ ЕАД за извършеното прехвърляне.
С молбата от 04.03.2020 г. взискателят „С.У.“ ЕООД
е възложил на ЧСИ да образува
изпълнително дело, да наложи запор на движимите вещи на длъжника, да възбрани
недвижимите му имоти, да наложи запор върху притежаваните от длъжника дружествени
дялове, както и да събере всички такси и разноски,
включително адвокатски хонорар в размер на 230 лв.
Към молбата са
приложени пълномощно, споразумение
за адвокатско възнаграждение от 24.02.2020 г. и преводно нареждане от
02.03.2020 г., от които се
установява уговорено и заплатено от взискателя на процесуалния му
представител адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 230 лв.
На 05.03.2020
г. е подадена молба от „С.У.“ ЕООД, чрез адвокат Л., с искане на основание чл.
428, ал. 1 ГПК на длъжника да бъде връчена покана за доброволно изпълнение.
Оттеглени са посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело способи
за събиране на вземането, като е определен за способ на изпълнението единствено
запор на банковите сметки на длъжника. Заявено е искане за събиране на сумите,
заедно с направените разноски за изпълнителното дело.
С молба от
27.03.2020 г. до ЧСИ М.П. адвокат Л. е помолил сумите, събрани по
изпълнителното дело, да бъдат превеждани по посочена в молбата банкова сметка.
На 05.03.2020 г.
на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че
задължението по
изпълнителното дело възлиза на 698,64 лв., от които 309,87 лв. - присъдени разноски по издадения изпълнителен лист, 238,91 лв. - разноски по изпълнителното дело, 149,86 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 18.03.2020 г.
Поканата е връчена на длъжника на 06.03.2020 г.
На 10.03.2020 г. е подадено възражение от „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
сочените в поканата за доброволно изпълнение адвокатски хонорар и разноски. Направено
е искане за намаляване на адвокатското
възнаграждение на взискателя до размера на сумата от 200 лв., съответно и на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, както и
приспадане от дължимите разноски на държавната такса за издаване на изпълнителен
лист, доколкото същата не е предмет на принудително събиране.
Във връзка с
постъпилото възражение на длъжника е депозирано становище от „С.У.“ ЕООД от
30.03.2020 г. с доводи, че присъдените разноски са изцяло съобразени с Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, извършени са
отделни действия по събиране на вземането, извън подаването на молба за
образуване на изпълнителното дело, а присъдените разноски са в минимален размер
и не могат да бъдат намалявани.
С
обжалваното разпореждане от 30.03.2020 г., връчено на длъжника на 02.04.2020 г.,
ЧСИ е отказал да уважи възражението за прекомерност на приетите по делото за събиране размери на адвокатско
възнаграждение, пропорционална
такса по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ,
банкови такси и такса за издаване на изпълнителен лист.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Предмет на обжалване по чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК са
разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в тежест на
длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния размер
последният уведомява длъжника.
В т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, се приема, че постановлението за разноските
представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по
задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера
на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения
въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано
от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, което обаче
не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в
срока за доброволно изпълнение.
Въпросът за разноските се поставя във всяко
съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в
част І „Общи правила”. Тази част важи както за
исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство -
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл.
79 ГПК. Според
последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.
433 ГПК, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, така и
когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които
не са приложени.
В случая процесното изпълняемо право не е било
погасено преди образуване на изпълнителното производство, а доказателства в
подкрепа на твърденията на длъжника, че е погасил задълженията си в срока за
доброволно изпълнение, не са ангажирани по делото, поради което длъжникът
следва да понесе отговорността за направените от взискателя разноски по
изпълнението.
По
обжалвания размер на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело,
настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба
№ 1/2004
г. взискателят има право на разноски за
процесуално представителство както за образуване на изпълнителното
производство, така и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания. В чл. 10, т. 1 от Наредбата /в приложимата редакция - ДВ, бр. 28 от 2014 г.; преди изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г./ е
посочено, че за образуване на изпълнително дело минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 200 лева, а съобразно чл. 10, т. 2 от
същата наредба /ДВ, бр. 28 от 2014
г., бр. 7 от 2019 г./ за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. – 1/10 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т.
1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. – 1/5
от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000 лв.
– 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т.
2 – 7, т. е. дължимостта на
възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуална защита,
изразяваща се в извършването на действия по изпълнителното дело, различни от
подаване на молба за образуване на
изпълнително производство – в случая размерът по т. 2 възлиза на 30 лв.
Молбата за образуване на процесното
изпълнително дело е подадена от взискателя чрез адвокат Л.,
за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства. Съгласно т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК
на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан
начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Съгласно
тези разяснения съдът приема, че е доказано
и плащане от взискателя на процесуалния му
представител на адвокатски хонорар в размер на 230 лв. /видно от преводно нареждане от
02.03.2020 г./.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че в разглеждания случай следва да бъде
присъдено единствено възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, а не
и адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. Видно от представените доказателства процесуалният представител на
взискателя е извършил и други действия по процесуално представителство - получавал е книжа и съобщения,
следял е за движението на делото, подал е молба за изменение на способа за
изпълнение от 05.03.2020 г., предоставил е своя банкова сметка ***уми, изготвил
е писмено възражение срещу жалбата на длъжника, поради което дължимото възнаграждение следва да се определи съобразно
разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. Уговореното възнаграждение за образуване на изпълнително
дело и извършване на процесуално представителство е в
минималния размер, предвиден в чл. 10, т. 1 и т.
2 от
Наредбата и не подлежи на намаляване. Поради тези съображения
жалбата в тази част следва да бъде оставена без уважение.
По определените към изпълняемото вземане
разноски от 5,91 лв. за издаване на изпълнителен лист и 3 лв. за банков превод:
Съдът приема, че ЧСИ правилно е начислил в
тежест на длъжника като изпълняемо вземане таксата за издаване на ИЛ и банков
превод в общ размер на 8,91 лв. От систематичното място на разпоредбите
за издаване на изпълнителния лист, които се намират в общите положения за
изпълнителното производство, се налага изводът,
че разноските за издаване на изпълнителния лист се включват в разноските за
изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК и
следва да се съберат от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист /в този смисъл определение № 617/16.12.2013 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 6154/2013 г., I г. о./. Следва да се посочи, че взискателят е претендирал
събиране, наред с главното вземане, на такса за издаване на изпълнителното
основание и банков превод, като е предоставил доказателства за тези разноски. От
приложения по изпълнителното дело договор за цесия се установява, че тази сума
/5,91 лв./ е прехвърлена на взискателя, наред със сумата от 309,87 лв. Сумата
представлява разход за снабдяване с процесния изпълнителен лист, респ. е
извършена във връзка с изпълнението и подлежи на събиране от длъжника,
включително 3 лв. за превод към ЧСИ на таксата за образуване на изпълнителното
дело.
По размера
на пропорционалната такса:
Жалбата в частта й срещу начислената от ЧСИ
пропорционална такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ също е неоснователна.
Както вече
бе посочено, задължението на длъжника в изпълнителното производство за разноски
е изрично уредено в нормата на чл. 79 ГПК.
Такси по
изпълнението се събират за извършването на
изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в ТТР
към ЗЧСИ - чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението
частният съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се връчва на
задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се
дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на
дължимите такси и допълнителни разноски,
размерът на получената предплата и последиците при неплащане - чл. 79 ЗЧСИ.
Обикновените такси по изпълнението се събират само за
действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/,
а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
По
процесното изпълнително дело дължимите от длъжника и неоспорени от него
обикновени такси, начислени на конкретно основание се свеждат до 84 лв. с
включен ДДС, а именно по т. 1, 3,
5, 9, 31 ТТР към
ЗЧСИ.
Разпоредбата
на т. 26 ТТРЗЧСИ
ясно сочи, че пропорционалната такса се събира върху събраната сума. Под „парично
вземане“ по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет
на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските
по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 ТТР към
ЗЧСИ не се дължи. Противното би означавало, че и върху
самата пропорционална такса ще се дължи такса по т. 26 ТТР към
ЗЧСИ, върху която също се дължи такса и т. н.
Следователно
в разглеждания случай дължимият размер на пропорционалната такса възлиза на 31,88
лв. съгласно т. 26, б. „б“
ТТР към ЗЧСИ, в какъвто размер е и начислена от ЧСИ. Пропорционалната
такса е изчислена правилно и законосъобразно, без да е взет предвид размерът на
адвокатското възнаграждение, поради което и в тази част жалбата на „Т.С.“ ЕАД е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
С оглед
изхода на спора право на разноски има ответникът по частната жалба - „С.У.“ ЕООД. Независимо от това,
такива не следва да се присъждат, тъй като съгласно константната
практика на ВКС в производствата относно дължимостта и размера на разноските, каквото е и процесното, не се
допуска кумулиране на нови задължения за разноски и чл. 81 ГПК не
намира приложение /определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г.,
IV г. о., ВКС, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г., IV
г. о., ВКС и др./.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********,
длъжник по изпълнително дело № 20208510400535
по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, срещу разпореждане от 30.03.2020 г., с
което е оставено без уважение
възражение № 3220/10.03.2020 г. за намаляване размера на приетите в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение, пропорционална такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, банкови такси и такса за издаване
на изпълнителен лист.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.