Решение по дело №2424/2013 на Софийски градски съд

 

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр.С., ………2015г.

 

В   ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2 състав,  в публично заседание на    седемнадесети  юли  две хиляди и  петнадесета  година в състав:

 

                                    СЪДИЯ: АНЖЕЛИНА Х.

 

при секретаря В.Х. и  в присъствието на прокурора                 

като разгледа докладваното от съдия Х. т. дело №2424 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно и пасивно субективно кумулативно съединени искове на основание чл.422 във вр.  с чл.415  ГПК.  

Ищецът „Б.П.Б.“ АД твърди сключването на Договор за инвестиционен кредит №033/2007 с  първия ответник „Р.П.“ ЕООД /предишно наименование „В. П.“ ЕООД/  в качеството му на кредитополучател за сумата в размер на 150 000.00 е.. Договорът е изменен с последващи анекси към договора, като с Анекс №А03 – 033/2010г. е поета солидарна отговорност от управителя Р.Б., по силата на Анекс №05 – 033/2012г. е поета солидарна отговорност и от ответниците „Е.П.“ ЕООД и „Л.П.“ ЕООД, а солидарната отговорност на останалите двама ответници – „В.  П.“ ЕООД и „Р.И.“ ЕООД възниква по силата на преобразуване по чл.262г и във вр. с чл.263л  ТЗ. Твърди, че с Анекс №А03 – 033/2010 от 02.09.2010г. размерът на кредита е увеличен с 50 000.00 Е.до сумата в размер на 200 000.00 е.. С Анекс №А05 – 033/2012г.  страните приемат, че   дължимата главница към 19.01.2012г. е в размер на сумата 206 840.76 е., а крайният срок за погасяване на кредита е 15.10.2012г. Твърди неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и солидарните длъжници за погасяване на кредита, поради което на 24.07.2012г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Поради неизпълнението на задължението на длъжниците  подава заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на Извлечение от счетоводните книги на б.та, като Софийски районен съд  издава заповед за изпълнение за заявените суми и изпълнителен лист от 02.10.2012г.  Въз основа на  заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист ищецът се присъединява като взискател по изп. д. №20128380409252 по описа на ЧСИ М.б., рег. №838 на КЧСИ, като от страна на длъжниците е депозирано възражение по чл.414 ГПК. С оглед изложеното ищецът претендира установяване дължимостта на сумите: 206 840.76 е., ведно със законната лихва за периода от 26.07.2012г. до изплащане на вземането, 4 758.19 Е.възнаградителна лихва за периода 15.04.2012г. до 25.07.2012г., 246.80 е., мораторна лихва за периода 15.06.2012г. до 25.07.2012г., 775.98 е., такса за периода от 19.01.2012г. до 25.07.2012г., нотариални такси в размер на 285.00 лева и 8 322.74 лева- разноски.  Претендира разноските по делото.

Ответниците оспорват исковете като твърдят погасяване на всички задължения по процесния договор за кредит на 27.01.2012г.  Твърдят, че на същата дата е отпуснат нов кредит, начислен по кредитна сметка №0010 – 0940- 00000000640, различен от процесния, който е по сметка №0010- 0184-00000000508, поради което е недопустимо задълженията по него да са предмет на производството, явяващо се продължение на заповедното. Считат, че не може двете кредитни сметки да се отнасят към Договор №033/2007г., поради което няма основание вземането по кредитна сметка №0010 – 0940- 00000000640, което е предмет на ново правоотношение, да се претендира  въз основа на този договор. Твърдят, че за кредита отпуснат по кредитна сметка №0010 – 0940- 00000000640, не е сключен писмен договор, а е изготвен единствено погасителен план, което не означава, че правоотношенията по този кредит се пренасят автоматично към правоотношението по Договор №033/2007г.  С отговора на исковата молба са направени възражения за прихващане, произтичащи от наемно правоотношение по договор за наем от 20.11.2007г., във връзка с което „В. – П.“ ЕООД и „В.П.“ ЕООД имат с/у „Б.П.Б.“ АД насрещни вземания, както и по правоотношение по договор за банков депозит. Твърдят, че договорът за наем е прекратен на 16.03.2012г., но наемателят „Б.П.Б.“ АД не е предал имота на тази дата,  а едва на 23.04.2012г., поради което се претендира обезщетение на осн. чл.236, ал.2 от ЗЗД в размер на 4 962.14 е., за ползване на наетия имот по договора за наем след прекратяването му. Твърдят, че имотът предмет на договора за наем представлява обособена част в размер на 220 кв. м. от горното ниво на МАГАЗИН №4, находящ се в гр. С., р-н „Връбница“ с обща застроена площ от 434.96 кв. м., а горното ниво на МАГАЗИН №4 е с площ от 254 кв. м.  За да се предаде уговорената площ от 220 кв. м., е изградена преградна страна, която разделя нивото на две части с площ съответно 220 кв. м. и 34.56 кв. м.  Твърдят, че в съответствие с подписания договор за наем б.та извършва реконструкция, с която без да е договорено е завзета и останалата площ от 34.56 кв. м., като по този начин цялото горно ниво на МАГАЗИН №4 е превърнато в банков офис и използвано от б.та до 22.04.2012г., поради което претендират обезщетение на осн. чл.59 ЗЗД за ползване на площ, която не е отдадена под наем. На следващо място твърдят, че процесният имот, предмет на договора за наем не е върнат от б.та във вида, предвиден в договора, поради което претендират обезщетение на основание чл.79 от ЗЗД за вреди от неизпълнен договор в размер на 17 968.45 лева, изразяващи се в повреди по наетата вещ и извършени некачествени СМР. Твърдят, че по време на действие на договора, б.та не заплаща редовно наемната цена, като са останали неплатени наемни вноски от м.04.2011г. до 07.12.2011г. дължими на „В. П.“ ЕООД, поради което претендират на основание чл.232, ал.2 ЗЗД заплащане на наемна цена в размер на 33 125.65 Е.без ДДС с левова равностойност- 64 788.14 лева.  Претендират на осн. чл.86 ЗЗД мораторна лихва за забава на наемната цена, считано от датата на падежа на всяка вноска – 10-то число на текущия месец, като до 30.04.2013г. общото обезщетение за забава е в размер на 13 738.84 лева. Претендират също и неплатени наемни вноски от 08.12.2011г. до 16.03.2012г. дължими на „В.П.“ ЕООД, поради което претендират на основание чл.232, ал.2 ЗЗД заплащане на наемна цена в размер на 13 411.12 Е.с левова равностойност 26 229.87 лева. Претендират на осн. чл.86 ЗЗД мораторна лихва за забава на наемната цена, считано от датата на падежа на всяка вноска – 10-то число на текущия месец, като до 30.04.2013г. общото обезщетение за забава е в размер на 4 336.94 лева. Претендират и вземане във вр. с неправомерно разрешени от б.та тегления в общ размер на 14 700.00 лева по банкова сметка *** ***, като се твърди, че сумите са изтеглени от лице без представителна власт. С отговора на исковата молба „В. П.“ ЕООД в качество си на кредитополучател и „В.П.“ ЕООД в качеството си на солидарен длъжник по Договор №033/2007г. правят възражения за прихващане м/у техните задължения по договора към „Б.П.Б.“ АД и насрещните вземания, които двете дружества имат към б.та, както следва: на „В.П.” ЕООД с/у б.та сумата от 4 962.14 Е.с левова равностойност 9 705.11 лева- обезщетение за невръщане в срок на наетото помещение през периода от 16.03.2012г. до 22.04.2012г.; на „В. П.“ ЕООД с/у б.та сумата от 26 509.47 е., с левова равностойност 51 927.55 лева- обезщетение за използването на част от помещението, собственост на „В. П.“ ЕООД, която не е била предмет на наемния договор през периода от 01.05.2008г. до 07.12.2011г.; на „В.П.“ ЕООД за сумата от 4 110.00 е., с левова равностойност 8 050.99 лева- обезщетение за ползването на част от помещението, собственост  на „В.П.“ ЕООД, която не е била предмет на наемния договор през периода от 08.05.2011г. до 22.04.2012г.; на „В.П.“ ЕООД с/у б.та за сумата от 17 968.45 лева- обезщетение за некачествено извършени работи и повреди в наетото помещение; на „В. П.“ ЕООД с/у б.та сумата от 33 125.65 Е.без ДДС без ДДС, с левова равностойност- 64 788.14 лева- неизплатен наем от м. април 2011г. до 07.12.2011г.; на „В.П.“ ЕООД с/у б.та за сумата от 13 411.12 е., с левова равностойност 26 229.87 лева, представляваща неизплатен наем през периода от 08.12.2011г. до 16.03.2012г.; на „В. П.“ ЕООД с/у б.та сумата от 15 738.02 лева- начислен и внесен в държавния бюджет ДДС, дължим от б.та по издадените към нея, но неизплатени данъчни фактури; на „В.П.“ ЕООД с/у б.та за сумата от 2 335.32 лева- начислен и внесен в държавния бюджет ДДС, дължим от б.та по издадените към нея, но неизплатени данъчни фактури; на „В. П.“ ЕООД с/у б.та сумата от 13 738.84 лева- обезщетение за забава в/у суми и за периоди до 30.04.2013г.;  на „В. П.“ ЕООД с/у б.та сумата от 14 700.00 лева- вземане във вр. с неправомерно разрешени от б.та тегления от банкова сметка *** ***, ведно със законната лихва от датата на изпълнение на банковата операция до 30.04.2013г.. Претендират разноски по делото.

С допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията. Отбелязва, че с оглед Анекс А5 – 033/2012г., с който се предоговаря   размера на главницата, като в нея се включват суми,  представляващи просрочени лихви и такси, е било необходимо счетоводството на б.та да предприеме служебна счетоводна операция по закриване на една счетоводна партида по кредит под номер LOAN 00000000508 и откриване на нова, отразена в информационната система на б.та под номер LOAN 00000000640, поради което кредитът, отразен в информационната система на б.та под апликации №№00000000508 и ********** е един и същ. Твърди, че извлечението по кредитна сметка с апликация с № 00000000508 установява, че на 27.01.2012г. е реализирана служебна счетоводна операция, наложила се поради предоговарянето на договора за кредит, като погасяване на заема не е налице. Твърди, че не е подписван нов договор за кредит между б.та и който и да е от ответниците, като представеното от ответника извлечение от кредитна сметка №00000000640 не доказва наличието на нов отпуснат кредит. Отбелязва, че кредитът отпуснат с Договор за кредит №033/2007г. не е обслужван от кредитна сметка №00000000508 или №00000000640, тъй като тези номера не представляват номера на банкови сметки, а номера /кодове/ на апликации, с които е отразен кредита в информационната система на б.та.  Изготвен е нов погасителен план поради промяна на размера на отпуснатия кредит, но този погасителен план е част от Анекс №А5 – 033/2012 към Договор за кредит №033/2007.  Не оспорва, че на 20.11.2007г. м/у „В. П.“ ЕООД и „Б.П.Б.“ АД е сключен договор за наем на описания имот. Твърди, че на 16.03.2012г. б.та фактически е преустановила ползването на имота, предмет на договора за наем, а на 23.04.2012г. е оформено документално чрез приемо-предавателен протокол предаването на имота. Не оспорва, че на 16.03.2012г. срокът за предизвестие е изтекъл и от тази дата договорът за наем се счита прекратен. Счита, че не дължи обезщетение за ползване на имота от 16.03.2012г. до 22.04.2012г., тъй като б.та не е била във фактическо владение на имота, а предаването на имота от наемателя на наемодателя се е забавило поради вина на наемодателя. Поддържа, че всяко едно от действията, които б.та е предприела по документацията и преустройството на банковия офис са с пълното съгласие от страна на наемодателя, който не е имал претенции спрямо определените в договора за наем размери на наемни вноски. Оспорва твърдението за нанесени вреди в наетия имот на посочената стойност. Счита, че са спазени уговорките по договора за наем и имотът е върнат  във вида, в който се е намирал след извършените преустройства. Поддържа, че няма неизплатени наемни вноски и няма непогасени  договорни задължения. Навежда доводи, че за извършените  тегления на суми в брой от посочената банкова сметка ***, Р.Б. не се е противопоставил, като чрез своето бездействие тези действия са потвърдени  от легалния представител на дружеството, поради което б.та не е нанесла вреди на ответника във връзка с извършените плащания. Оспорва, че между б.та и ответните дружества е съществувало съгласие за прихващане, както и че между тях съществуват насрещни вземания.

 

Съдът,  като взе предвид изложеното от страните, както и след анализ на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното   ч.гр.д. №36219/2012г. по описа на Софийски районен съд на 02.10.2012г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като е разпоредено длъжниците „В. П.“ ЕООД, „В.П.“ ЕООД, „Р.И.“ ЕООД, „Е.П.“ ЕООД, „Л.П.“ ЕООД и Р.Ж.Б. да заплатят на кредитора „Б.П.Б.“ АД сумата от 206 840.76 е., ведно със законната лихва за периода от 26.07.2012г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 4 758.19 Е.за периода от 15.04.2012г. до 25.07.2012г., мораторна лихва в размер на 246.80 Е.за периода 15.06.2012г. до 25.07.2012г., такса в размер на 775.98 е. за периода от 19.01.2012г. до 25.07.2012г., нот. такси в размер на 285.00 лева, 8 322.74 лева- държавна такса и 4 611.37 лева- възнаграждение на юрисконсулт.

По делото е приложено като основание за издаване на заповедта за изпълнение  извлечение от счетоводните книги съгласно чл.417, т.2 ГПК на „Б.П.Б.“ АД, което отразява актуалното състояние към 25.07.2012г. на кредитната сметка по Договор за кредит №033/2007, сключен на 16.01.2008г., изменен и допълнен с Анекс А1-033/2009/ 30.01.2009г., Анекс А02-033/2009/ 21.12.2011г., Анекс А05-033/2012/ 19.01.2012г., Анекс А06-033/2012/ 23.05.2012.

На 14.03.2013г. са подадени възражения по реда на чл.414 ГПК от длъжниците Р.Ж.Б., „Р.И.“ ЕООД, „В. П.“ ЕООД, „В.П.“ ЕООД, „Е. П.“ ЕООД, „Л.П.“ ЕООД.

Няма спор, че заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК  е постановена от СРС по посоченото по-горе заповедно производство  въз основа на документ - извлечение от счетоводните книги, отразяващо размера на дължимите суми по Договор за кредит №033/2007 от 16.01.2008г., сключен между „Б.П.Б.“ АД и кредитополучателя „В. П.“ ЕООД, изменен с цитираните анекси. Видно от извлечението от счетоводните книги на „Б.П.Б.“ АД  общият размер на дължимите и изискуеми парични средства от кредитополучателя и солидарните длъжници към 25.07.2012г. е 212 621.73 е. и 285.00 лева, от които: 206 840.76 е.- главница по Договор за кредит №033/2007 и анексите към него; 4 758.19 е.- възнаградителна лихва по чл.5, ал.1 от Раздел II от Договор за кредит №033/2007 и анексите към него за периода 15.04.2012г. до 25.07.2012г.; 246.80 е.- наказателна лихва за забава по чл.7, ал.1 от Раздел II от Договор за кредит №033/2007 и анексите към него за периода от 15.06.2012г. до 25.07.2012г.; 775.98 административна такса по чл.6 от Анекс А05-033/2012 към Договор за кредит №033/2007 за периода от 19.01.2012г. до 25.07.2012г. и 285.00 лева нот. такса за връчване на покани за доброволно изпълнение. Удостоверява се също, че предоставения кредитен лимит по Договор за кредит №033 е в размер на 150 000.00 е., като кредитът е с целево предназначение, посочено в чл.2 от договора за кредит. С анекс А-033/2012 от 19.01.2012г. размерът на   кредита се изменя на 206 840.76 е., като съгласно чл.4 от същия анекс крайният срок за погасяване на кредита е 15.10.2012г.  Отразено е, че началната дата на забава за плащане на вноски с настъпил падеж е 15.06.2012г., като към 25.07.2012г. не са платени вноски на 2 поредни падежни дати, дължими по договора за кредит и анексите към него, а именно 15.06.2012г. и 15.07.2012г., поради което на 17.07.2012г. на длъжниците е връчена нот. покана, съдържаща изявление за обявяване на цялата кредитна експозиция за предсрочно изискуема, а обявената дата за предсрочна изискуемост е 24.07.2012г.  

По силата на процесния договор за банков кредит от 16.01.2008г. ищецът предоставя на ответника - кредитополучател „В. П.“ ЕООД кредит в размер на 150 000.00 е. с целeво предназначение – за оборотни средства. Съгласно Раздел II, чл.6, ал.1 главницата по кредита се издължава в пълен размер до края на договорния период, но не по-късно от 30.01.2009г., а крайният срок за изплащане на всички задължения по кредита е съответното число на 12-тия месец от датата на първото отпускане на средства по кредита, но не по-късно от 30.01.2009г./чл.6, ал.5/. В случай на забава в плащането на главницата и/или начислени лихви от кредитополучателя по каквато и да е причина, б.та олихвява просрочената главница с наказателна лихва /неустойка/ в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка  10% /чл.7, ал.1/. Съгласно Раздел III, чл.9, ал.1 кредитополучателят се задължава да изплати предоставените по кредита средства заедно с начислените лихви и разноски в договорените срокове. В случай, че кредитополучателят не изпълни условията по договора, б.та има право да начисли и събере служебно от сметките на клиента допълнителна административна такса в размер на 1% /чл.10/. В чл.12, ал.1 е предвидено б.та да предостави кредита при условията на Раздел I. В Раздел V от договора са регламентирани хипотезите на неизпълнение на договора, представляващи   условие за предсрочна изискуемост по договора за кредит, вкл.   неизплащането на падежа каквато и да е дължима сума от кредитополучателя и неизпълнение от кредитополучателя  на което и да е от  задълженията му по договора.  Кредитополучателят, който е и длъжник по договора за обезпечение, приема  безусловно Общите бизнес условия и Тарифата на „Б.П.Б.“ АД и декларират, че същите са му предадени при сключване на договора.

С Анекс А1-033/2009 от 30.01.2009г. срокът за ползване и погасяване на кредита се удължава до 30.01.2010г.  Главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, определена като сбор от тримесечни ЮРИБОР плюс надбавка 4%, а така определена лихва ще се променя седмично, всеки първи работен ден от седмицата /чл.3/. В чл.4 се предвижда, че за обезпечаване на вземанията на б.та по кредита, ведно с всички лихви, лихви за забава, такси и разноски, кредитополучателят се задължава да предостави обезпечение, а именно поемане на задължения за поръчителство или солидарна задълженост при условията на Договор за поръчителство №033-1/2009 от лицето Р.Ж.Б., в качеството му на поръчител. Б.та има право едностранно да прекрати договорите за кредит и да изиска незабавно плащане на дължимите главница, лихви и др. свързани задължения, ако кредитополучателят не е изпълнил свои задължения по действащи договори за кредит, сключени м/у него и б.та /чл.5/, като останалите условия по договора остават непроменени..

С Анекс А02-033/2009 от 21.12.2009г.  крайният срок по договора се удължава до 30.01.2011г., като се предвижда главницата по кредита да се олихвява  с годишна лихва, определена като сбор от базисен банков лихвен процент плюс надбавка от 2.5%. С подписването на анекса кредитополучателят, солидарният длъжник и поръчителят приемат без възражения действащите ОУ на б.та с всички изменения и допълнения, като декларират, че същите са им предадени при подписване на анекса., приети с решение на Изпълнителния комитет на б.та от 25.09.2008г.

С Анекс А03-033/2010 от 02.09.2010г., подписан и от Р.Б. в качеството му на солидарен длъжник, размерът на кредита е увеличен със сума в размер на 50 000.00 е. до сума в размер на 200 000.00 е., а срокът за ползване и погасяване на кредита се удължава до 02.09.2011г.  В чл.6 се предвижда, че солидарният длъжник Р.Б. се задължава спрямо б.та да отговаря за изпълнението на задължението на кредитополучателя, включително за заплащане на всички дължими суми до окончателното плащане.

С Анекс А4-033/2011 от 10.08.2011г. срокът за ползване и погасяване на кредита се удължава до 15.12.2011г.  Кредитополучателят, длъжникът по договор за обезщетение и солидарен длъжник приемат безусловно общите бизнес условия и Тарифата на б.та, приети и допълнени с решение на изпълнителен комитет от дата 01.02.2011г. и декларират, че същите са им предадени при сключване на анекса.

С Анекс А05-033/2012 от 19.01.2012г.,   „Б.П.Б.“ АД, в качеството й на кредитор от една страна  и от друга страна „В. П.“ ЕООД,  в качеството на кредитополучател, солидарно с „Е. П.“ ЕООД, „Л.П.“ ЕООД, Р.Ж.Б., в качеството им на солидарни длъжници,   приемат и се съгласяват, че към 19.01.2012г. кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към б.та, като общата сума на просрочените задължения е в размер на 206 840.76 е. и представляват просрочена главница, лихви и наказателни лихви /чл.1/. В чл.2 страните се съгласяват, че просрочената главница в размер на 200 000.00 е., лихва в размер на 3 292.29 е. и наказателни лихви в размер на 3 548.47 е. се трансформират в редовна главница, а размерът на отпуснатия кредит се определя на 206 840.76 е.. Страните се съгласяват, че към датата на сключване на анекса кредитът е изцяло усвоен и не може да се иска допълнително усвояване на суми от него, а крайният срок за ползване и погасяване на кредита се удължава до 15.10.2012г. В чл.12 е предвидено, че с подписването на анекса се уговаря солидарна отговорност по смисъла на чл.121-123 от ЗЗД м/у б.та и „Е. П.“ ЕООД, „Л.П.“ ЕООД. Удостоверява се, че солидарният длъжник се задължава спрямо б.та да отговаря за изпълнението на задължението на кредитополучателя. Кредитополучателят като първоначален длъжник не се освобождава от отговорност към б.та и продължава да отговаря за изпълнението на договора за кредит и всички включени анекси към него /чл.13/. Съгласно чл.14 при неплащане на дължими съгласно договора суми б.та може да насочи своето изпълнение и да събере дължимите й суми в пълен размер, както от кредитополучателя, така и от солидарните длъжници. В чл.16 е предвидено кредитополучателят да учреди нова фирма с име „Р.И.“ ЕООД, да предостави документите по учредяването на б.та и да осигури поемане на задължението за солидарна задълженост при условията на Договор за кредит №033/2007 и всички анекси към него от страна на новото дружество, в качеството му на солидарен длъжник.

С Анекс А06-033/2012 от 23.05.2012г. страните приемат и се съгласяват, че към 23.05.2012г. кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към б.та, като общата сума на просрочените задължения е в размер на 8 814.60 е. и представлява  просрочена главница, лихви, наказателни лихви и просрочени такси, а  плащането на просрочената главница, лихви, наказателни лихви и просрочени такси се отлага до 15.06.2012г. Останалите условия по договора за кредит и анексите към него остават непроменени.

На 19.07.2012г. е връчена Нотариална покана адресирана от „Б.П.Б.“ АД чрез нотариус В. И., рег. №271, с р-н на действие СРС до „В. П.“ ЕООД, „В.П.“ ЕООД, „Р.И.“ ЕООД, „Е. П.“ ЕООД, „Л.П.“ ЕООД и Р.Ж.Б.. В поканата е посочено, че към 10.07.2012г. общата сума на задълженията по Договор №033/2007 и анексите към него възлиза на 211 431.81 е.. С поканата се  уведомяват длъжниците, че към датата на изпращане на поканата б.та не е получила плащане на сумите по договора и се отправя покана в срок от три работни дни от датата на получаването на поканата да бъдат заплатени дължимите суми, заедно с начислената лихва за периода на закъснението. Отбелязано е, че ако не бъде получено плащане в срок на дължимите суми, б.та със същата покана обявявa цялата сума по кредитната експозиция за предсрочно и незабавно изискуема от първия ден след изтичането на дадения срок.  

Няма спор и от представените по делото   решения от 05.05.2011г.  на ОС на „В. П.“ ЕООД се установява, че се учредява ново ЕООД с фирма „В.П.“ ЕООД чрез преминаване на чат от имуществото на „В. П.“ ЕООД върху новоучреденото дружество.  Ням спор и от представените по делото   четири решения от 19.04.2012г., на ОС на „В.П.“ ЕООД  се установява, че се извършва преобразуване на „В.П.“ ЕООД чрез преминаване на част от имуществото на „В.П.“ ЕООД в/у новоучреденото дружество с фирма „Р.И.“ ЕООД.  Новоучредените дружества са вписани в ТР.

От ответника по делото са представени извлечения по договор за кредит на „Б.П.Б.“ АД с код 0184/00000000508, сметка №00000000508, с дата на отпускане 14.03.2008г. и име на клиент „В. П.“ ЕООД, от което се установява, че към 27.01.2012г. е вписано погасяване на вноска от 200 000.00 е. и е вписано нулево салдо. Също така са представени извлечения по договор за кредит на „Б.П.Б.“ АД с код 0940/00000000640, сметка №00000000640, дата на отпускане 27.01.2012г., обща дължима сума 212 621.73 е. и име на клиент „В. П.“ ЕООД, от което се установява, че към 27.01.2012г. е вписано отпускане на главница в размер на 206 840.76 е. и е вписано салдо в размер на 207 840.76 е.. Представен е и погасителен план по сметка №00000000640 с вписана сума по кредит 206 840.76 е., дата на отпускане 27.01.2012г. с общо 9 вноски.

От представените от ответника указания за прилагането на Наредба №22 от 16.07.2009г. за ЦКР, утвърдени от Д.к.  в качеството му на подуправител на БНБ, се установява, че файлове CRED и ТXT  съдържат данни за кредита: уникален код за идентификация на кредита в отчетната единица, представляваща отчета. При разрешаването на кредит отчетната единица присвоява на кредитния договор уникален код (номер), с който го идентифицира в ИС на ЦКР. Този код не подлежи на промяна и не може да се използва повторно (за друг кредит) след погасяването на кредита.

 От представените ОУ на „Б.П.Б.“ АД се установява, че издадените от б.та компютърни извлечения за операции по сметките и други сделки се считат за достоверни за отразените по тях сделки дори в случаите, когато в/у извлеченията не е поставен подпис на банков служител /ч.3.13.,ал.7/. В чл.3.15. е предвидено, че нарежданията до б.та относно операциите по сметките на клиента се дават задължително чрез писмена форма с оригинален подпис на клиента или негов пълномощник снабден с нот. заверено пълномощно. Съгласно чл.4.1 б.та осигурява изпълнението на задълженията си добросъвестно, като носи отговорност за вредите, възникнали в резултат на груба небрежност или умисъл на своите служители, а когато клиентът е  допринесъл за настъпване на вредата, отговорността се понася от него съобразно разпоредбите на приложимото право. Също така б.та не носи отговорност освен при умисъл и груба небрежност за вредите, настъпили като резултат от плащане и/или действие в полза на трето лице, което въз основа на представени документи се явява овластено да получи изпълнение.

От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по Договор за кредит №033/2007 от 16.01.2008г. и анексите към него са усвоени средства в общ размер на 473 167.76 е.. За погасяване на главницата по договора за банков кредит са постъпили 266 327.00 е., като общият размер на осчетоводената към 26.07.2012г. непогасена главница е в размер на 206 840.76 е.. От „Б.П.Б.“ АД е осчетоводено вземане от „В. п.“ ЕООД по кредитна апликация №************** към 26.07.2012г. в общ размер на 212 621.73 е. и 285.00 лева. По кредитна апликация №************** са осчетоводени 4 758.19 е.- възнаградителна лихва съгласно чл.5 от договора за периода от 15.04.2012г. до 25.07.2012г. и 246.80 е.- наказателна лихва за периода 15.06.2012г. до 25.07.2012г., а с транзакции от 26.07.2012г. същите са отразени счетоводно като съдебни вземания. Отпуснатите кредити от „Б.П.Б.“ АД на „В. П.“ ЕООД са: договор №032/2007г. от 16.01.2008г. по кредитна апликация №************** по банкова сметка *** №**************; договор №033/2007г. от 16.01.2008г. с кредитна апликация №0010-0184-00000000508 и №************** и банкова сметка *** №************** и договор №696/2008г. от 16.06.2008г. по кредитна апликация №0010-0184-00000000698 с банкова сметка *** №***********. Проверката е извършена в б.та  на 20.05.2014г. и предоставените извлечения от кредитната система са от тази дата. Кредитна апликация №00000000698 по договор №696 е с нулево салдо, което означава, че кредитът е напълно погасен, също така кредитна апликация №00000000508 по договор №033 към 27.01.2012г. също е с нулево салдо, а операциите извършените на 27.01.2012г. са направени във връзка с отразяването на чл.2 от Анекс А5-033/2012г. от 19.01.2012г. към договор №033/2007. Кредитна апликация №00000000640, отчитаща погасяванията по договор №033/2007г към 26.07.2012г., е с осчетоводено задължение от 212 621.73 е.. Задължението по кредитна апликация №00000000521, отразяваща погасяванията по договор №032/2007 към 26.07.2012г. е в размер на 182 337.42 е., а задълженията по  кредитни апликации №************** и №************** са осчетоводени като просрочени и предсрочно изискуеми към 26.04.2014г.  С апликации №************** и №************** са обозначени поредните номера на кредитните апликации, отразяващи движението на парични средства по отпуснат кредит към съответния клон. Номерата на сметките код 0184 и код 0940 отразяват номера на клона от вътрешната номенклатура на б.та. До 2009г. код №0184 съответства на банков клон, намиращ се в гр. *********** Бизнес парк С., в който е отпуснат кредита. През 2009г. кредитите са се отпускали и предоговаряли от банков център, който е с код от номенклатурата  на б.та №0940. На 14.03.2008г. е усвоена първоначална сума от 150 000.00 е., по кредитна апликация №00000000508 по договор №033/2007 и анексите към него са усвоени парични средства в общ размер на 473 167.76 е., а сумите постъпили за погасяване на задълженията по кредита са в размер на 266 327.00 е.. Към 27.01.2012г. кредитна апликация №00000000508 е с нулево салдо. Последното записване след 01.01.2012г. е на 27.01.2012г., когато в счетоводната с-ма е отразено договореното в страните в чл.2 от Анекс А05-033/2012 от 19.01.2012- кредитна апликация №0010-0184-00000000508 е преоткрита в нова кредитна апликация №**************. От извлечението на б.та с дата 27.01.2012г. са записани баланс, начално салдо на 27.01.2012г. – 0.00 е.; усвояване на кредит на 27.01.2012г. с посочена сума 206 840.76 е.. Предмет на договор за инвестиционен кредит №033/2007 от 16.01.2008г. е сума до 150 000.00 е. с кредитополучател „В. П.“ ЕООД.   На 14.03.2008г. е усвоена първоначалнатата сума от 150 000.00 е., като усвояването на средствата и погасяването на дължимите суми е извършвано по разплащателна сметка в е. с IBAN №*********** с титуляр „В. П.“ ЕООД. Последното погасяване на дължимата лихва, отразено по тази банкова сметка, ***.03.2011г. и е за сумата от 140.78 е.. На 15.03.2011г. кредитополучателят е депозирал в б.та нареждане, съгласно което обслужването следва да бъде извършено по банкова сметка *** №************** с титуляр Р.Б.. С Анекс А05-033/2012 от 19.01.2012г. към договор №033/2007 като солидарни длъжници по кредита встъпват „Л.п.“ ЕООД, Р.Б. и „Е. п.“ ЕООД. Първото погасяване по кредита, осчетоводено по банковата сметка с титуляр Р.Б. е на 15.03.2011г., когато е погасена лихва в размер на 1 142.55 е.. Сумите, отразени като погасени по банкова сметка *** №**************, са в общ размер на 219 163.31 е.. Общата сума приета за просрочена съгласно Анекс А5-033.2012 към договор №************ е., като сумата е отразена на 27.01.2012г. в извлечение на банкова сметка *** №************** с титуляр Р.Б.. Посочена е кредитна апликация №************** и основание за усвояване на кредит, начислена е кредитна лихва в размер на 811.11 е. и е посочена референция преоткрит кредит. Суми в общ размер на 12 835.53 е. по банкова сметка *** №************** са отразени с описание плащане по вноска. В извлечение от банкова сметка *** №************** с титуляр Р.Б. и кредитна апликация №************** е осчетоводено усвояване на кредит в размер на 206 840.76 е., а солидарни длъжници са „Л.п.“ ЕООД, „Е.п.“ ЕООД Р.Ж.Б. и „В.п.“ ЕООД. От справка за кредитополучател с изх. №4702-17837/11.10.2012г., издадена от БНБ – Централен кредитен регистър, се установява, че към 31.12.2011г. са регистрирани два кредита с №************ и №**************. Към 31.01.2012г. са отразени кредити с №************** и №**************. От разпечатката на б.та е видно, че като предходен неактивен номер на кредитна апликация  №00000000640 е посочен №00000000508. В Централен кредитен регистър на БНБ не се поддържа информация за това дали кредитите са просрочени и предсрочно изискуеми. Трите кредита са отнесени в квалификационна група под наблюдение. За да използва системата на електронно банкиране, клиентът следва да подаде искане за регистрация на услугата. След посочване на необходимите данни същият получава запечатана кутия, съдържаща ПИН и потребителско име. Клиентът може да получава информация, да изпраща нареждания и формуляри и да извършва банкови транзакции дистанционно. При интернет банкирането-всяка транзакция направена от клиента, е отразена под определен референтен номер или пореден номер. Суми в общ размер на 207 651.87 е. са отразени като погасени по банковата сметка №************** и кредитна апликация №**************. При извършена проверка и направения анализ не се установява да е начислена такса усвояване по кредитна апликация №**************.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

 

По допустимостта:

Искът по чл.422 от ГПК е специален установителен иск, чийто срок за предявяване, предмет и страни са определени от закона.  Заявителят в заповедното производство има правен интерес от предявяване на иск за установяване по основание и размер на вземанията му, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 или 417 от ГПК, при условие, че   длъжникът е подал в срока по чл.414 от ГПК възражение.

Настоящото производство е образувано по   искове, предявени  от кредитора в заповедното производство, за установяване съществуването на вземанията му срещу  солидарните длъжници, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. Исковете са предявени  в изпълнение указанията на съда по реда на чл.415  от ГПК, след депозиране на възражение в срока по чл.414 ГПК, поради което  настоящият съдебен състав   намира, че са допустими.

 

По основателността:

Ищецът претендира установяване на вземания  по отношение на   ответниците – кредитополучател и солидарни длъжници  въз основа на Договор за банков кредит №033/2007 от 16.01.2008г. /чл.430 ТЗ/ и анексите към него. В тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за банков кредит, описаните анекси към него, факта на усвояване на парични средства от страна на кредитополучателя и наличието на предпоставки за настъпването на предсрочната изискуемост.

С оглед доказателствата по делото, съдът намира, че между ищеца и първия ответник на 16.01.2008г. възниква  валидно търговско правоотношение  въз основа на абсолютна търговска сделка- валидно сключен  договор за банков кредит по чл.430 ТЗ,   като в изпълнение на договора на 14.03.2008г. б.та предоставя на кредитополучателя сума от 150 000.00 е., а в изпълнение на анекс А03-033.2010 на 13.08.2008г. и сумата от 50 000.00 е. или общо 200 000 е.. С предоставянето на тези заемни средства  б.та- кредитодател изпълнява своето основно договорно задължение за предоставяне  на банковия кредит при условията на договора и анекса. С оглед  подписания анекс А05-033/2012 към процесния договор  за банков кредит съдът намира за установено по категоричен начин, че  към 19.01.2012г. кредитополучателят по договор №033/2007 е в просрочие на задълженията си към б.та, като общата сума на просрочието е в размер на 206 840.76 е., като по съгласие на страните цялата сума   се трансформира в главница. На 27.01.2012г. тази сума е отразена в извлечение на банкова сметка №************** с титуляр Р.Б. и кредитна апликация №***********, и е осчетоводена като усвояване на кредит.

Спорно между страните е дали кредитът по процесния договор е върнат, респ. задължението на кредитополучателя е погасено или е налице само вътрешна счетоводна операция, при която дължимата сума от една кредитна апликация /№0010-0184-00000000508/ се осчетоводява по друга /№***********/.  Ищецът твърди, че кредитът първоначално е осчетоводяван по кредитна сметка №0010-0184-00000000508, а чрез служебна счетоводна операция, тази сметка е закрита и осчетоводяването на същия кредит е продължило по кредитна сметка №***********. Ответниците твърдят, че кредитът отпуснат по процесния договор за банков кредит е осчетоводяван по кредитна сметка №0010-0184-00000000508 и е погасен изцяло, а кредитът осчетоводяван по кредитна сметка №*********** е нов и различен от този отпуснат с договор №033/2007. С оглед  изложеното по-горе и заключението на ССЕ, настоящият състав  намира за необосновани твърденията на ответниците, че кредитът по сметка №0010-0184-00000000508 е погасен изцяло, а кредитът осчетоводяван по кредитна сметка №*********** е нов и различен от този отпуснат с договор №033/2007. В действителност  се установява, че  поради предоговарянето с анекс А5-033/2012 от 19.01.2012г. на съществени клаузи на процесния договор  за банков кредит /признаване на просрочени задължения за главница, договорни лихви и наказателни лихви и преобразуване на дълга изцяло като главница/  б.та извършва служебна счетоводна операция по закриване на една счетоводна партида и откриването на нова, отразена в информационната система на б.та под друг номер ***********.   В новата кредитна сметка е описано усвояване на кредит в размера посочен в анекс А5-033/2012, но така направените счетоводни записвания не отразяват наличието на нов кредит, различен от този по договор №033/2007.   Не са представени доказателства за погасяване на задълженията по договора за банков кредит №033/2007 чрез плащане или банков превод от друга банкова сметка. ***тка на длъжника не установяват сключването на нов договор за кредит, а както се установява от заключението на ССЕ към договора за банков кредит №033/2007/16.01.2008г. са записани две кредитни апликации №508 и №640.  С оглед изложеното  настоящият съдебен състав приема за доказано, че двете апликации не представляват номера на сметки по различни договори за кредит, а вътрешни банкови записвания. Обстоятелството, че б.та е допуснала или е възможно да е допуснала нарушение чрез записването на две кредитни апликации по договора за кредит /съобразно указанията по прилагане на Наредба №22 от 19.07.2009г./ не се отразява на съществуването на договора за кредит, респ. на задълженията на страните, а записаното в банковите извлечения погасяване на кредита по кредитна апликация №508 не доказва погасяването на кредита.  Извършените счетоводни операции от б.та, обозначени с поредните номера на кредитните апликации, отразяват движението на парични средства по отпуснат кредит към съответния клон. В случая не са представени доказателства, които да подкрепят тезата на ответниците, че процесният кредит е погасен, а с апликация №640 е отразен нов кредит.

В тежест на ответниците е да ангажират доказателства за изпълнение на задължението за плащане, като в случая такива не са представени, а от доказателствата по делото /заключението на ССЕ/ по категоричен начин се установява неизпълнение- забава на две поредни падежни вноски по договора за кредит и анексите към него. Налице са предпоставките за предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора с оглед клаузата на чл.17, Раздел V, като предсрочната изискуемост настъпва на 25.07.2012г. след изтичане на дадения от  б.та на кредитополучателя и солидарните длъжници срок за изпълнение /нотариална покана връчена на 19.07.2012г./. 

Предвид изложеното, съдът намира, че  е доказано съществуването на вземанията на ищеца срещу ответниците- солидарни длъжници на основание чл.121-123 ЗЗД, за сумите в общ размер от 212 621.73 е. /главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, такси/ и 285.00 лева /нотариални такси за връчване на ПДИ/, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК.   

С оглед установеното съдът намира, че следва да се разгледа направените от ответника евентуални възражения за прихващане.

По възраженията за прихващане:

На 20.11.2007г. м/у „В. П.“ ЕООД в качеството на наемодател и „Б.П.Б.“ АД  в качеството на наемател е сключен договор за наем на недвижим имот. Съгласно чл.1, ал.1 наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване при условията на договора обособена част от следния свой собствен недвижим имот в новострояща се сграда, която се изгражда в югозападната част на УПИ II-1289, 1289а, 1289б, целият с площ от 1300 кв.м. от квартал 47а по плана на гр. ***********, която обособена част представлява Горно ниво – първи етаж на Магазин №4 със застроена площ на горното ниво на магазина от 220 кв.м.  Наемателят ще използва обекта за офис за банкова дейност /чл.1, ал.3/. Наемодателят заплаща месечна наемна цена в размер на 3 960.00 е. без ДДС /чл.2, ал.1/, а считано от 01.01.2009г. размерът на месечния наем се актуализира ежегодно за всяка календарна година с годишния процент на инфлацията в Е.зоната, като наемодателят следва да покани писмено наемателя /чл.2, ал.2/ да плаща актуализираната сума. В чл.2, ал.3 е предвидено, че наемната цена се заплаща по банков път, по посочена от наемодателя банкова сметка ***-то число на текущия месец срещу представяне от страна на наемодателя на надлежно оформен разходен оправдателен ордер. В случай, че наемателят не заплати дължимия месечен наем в срок, наемодателят се задължава да го уведоми писмено за закъснението, като му даде нов 20-дневен срок за изпълнение на задължението, като за времето на забава след срока по чл.2, ал.3, наемателят дължи обезщетение в размер на законната лихва в/у сумата в забава, до изплащането й /чл.2, ал.4/.   Съгласно  чл.9, т.9, наемателят следва да върне предоставения му под наем обект в 7-дневен срок от прекратяване на действието на договора, във вида и състоянието след извършване на ремонтно-довършителните дейности от наемателя, като се отчете обикновеното му овехтяване.   Наемодателят дава съгласие наемателят да извършва,  при съобразяване с изискванията на българското законодателство, всякакви вътрешни и външни реконструкции и преустройства на имота, без това да нарушава стабилността на конструкцията и сградата като цяло /чл.11/, а при прекратяване на договора наемателят има право да вдигне онези подобрения, които са направени от него за негова сметка и не са трайно прикрепени към имота, което се отбелязва в приемо-предавателния протокол при предаването на владението на имота от наемателя на наемодателя /чл.12/. Съгласно чл.13 договорът се сключва за наемен срок от 10 години, като действието му може да бъде прекратено предсрочно от наемателя с тримесечно писмено предизвестие до наемодателя, без да се дължи неустойка за предсрочното прекратяване /чл.14, б. „г“/. С анекс№1 е договорено наемната цена да се заплаща по банков път, по посочена от наемодателя банкова сметка  ***, в срок до 10-то число на текущия месец срещу представяне от страна на наемодателя на надлежно оформен разходен оправдателен документ.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти в груб строеж №125, том XIV, рег. №16392, дело №2529/2007г. от 28.12.2007г.,   „В. П.“ ЕООД купува  освен другите описани имоти и Магазин №4 с офис на две нива, със самостоятелен вход с обща застроена площ от 434.96 кв.м., като първото ниво е на сутерен кота  -2.65м., състоящ се от складови помещения, санитарен възел и стълбище към горното ниво, второто ниво е на партер кота +0.00м. и кота 0.65м., състоящо се от магазинна част-търговски помещения и офисна част от три офисни помещения, две тераси, две бани-тоалетни заедно с прилежащите общи части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж.

С приемо-предавателен протокол от 15.01.2008г. към договора за наем, наемодателят в изпълнение на чл.5, т.1 от договора предава на наемателя недвижимия имот описан в чл.1 от договора, в съответствие с условията на договора.

С  Удостоверение №1301 от 28.11.2011г. е въведен в експлоатация  строеж: „Преустройство на Магазин №4 от вх. „Б“ на жилищна сграда в банков клон „П. Е.па“, находящ се в УПИ II-1289,1289а,1289б от кв.47, м. бул. „************“. Удостоверено е, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените на 03.06.2008г. инвестиционни проекти и разрешение за строеж №IX-07/09.06.2008г. издадено от гл. арх. на р-н „Връбница“.

С нотариална покана, връчена чрез нотариус М.к., рег. №200 на „В.П.“ ЕООД на 16.12.2011г. /признание от страна на ответника, обективирано в отговора на ИМ, стр.92, том І по делото/, „Б.П.Б.“ АД уведомява адресата за намерението на б.та да прекрати действието на сключения договор за наем на осн. чл.14, ал.1, б. „г“, като с поканата се отправя и предизвестие за прекратяване на договора за наем. На 17.04.2012г. е отправена чрез нотариус М.к., рег. №200 втора нотариална покана от „Б.П.Б.“ АД до „В.П.“ ЕООД, чието получаване  също е признато от страна на ответника с отговора на ИМ, в която е посочено, че срокът на предизвестието за прекратяване на договора за наем е изтекъл на 16.03.2012г., поради което б.та е преустановила ползването на наетия имот. Отбелязано е, че поради неосигуряване на възможност за предаване  на владението на имота  се отправя процесната покана за явяване пред нотариус на 23.04.2012г. в 15:00 часа в кантората на нотариус М.к., находяща се на ул. „***********, за да се предадат ключовете на имота, предмет на договора за наем, както и за подписване на приемо-предавателен протокол.

С протокол за констатиране на обстоятелство от 23.04.2012г. се удостоверява, явяването на страните пред нотариуса, предаването и съответно получаването ключовете от обекта, както и подписването на приемо-предавателен протокол от 23.04.2012г. и опис-приложение към него от 23.04.2012г., представляващи неразделна част от протокола. От опис-приложение към протокола се установява: помещение с подово покритие от ламиниран п.: наранен ламиниран п.; липсващи первази под радиатор и стени- 12м.; отвор в окачения таван с размер 20/20 см.- 1бр.; отвори по стени 15/20см- 1 бр.; отвори в стените- 4 бр.; неоформени външни ъгли за четирите стени; неизмазана зидария в една от стаите; зацапана и недобре нанесена боя по стените; в основната зала: отлепени подови плочки и счупени в цялото помещение; разлепен гипсокартон; небоядисана стена в ниша; неоформени външни ъгли към ниши; зацапана боя по стени; отвор по стени 10/10 см.- 1 бр.; санитарни помещения: счупена врата към тоалетна; счупени и отлепени подови плочки; небоядисана стена-2.5кв.м.; отвори по таван и стени-18 бр.; отвор 10/10см небоядисана част от стена в помещението с ел.табла; демонтирани плочи окачен таван в помещението с ел.табла- 3 бр.; отвори по стени 10/10см- 5 бр.; зацапана боя по стените; отвори по стените и таваните 5 бр.; основана зала: отвори и дупки по стени и таван- 5 бр.; липса на цокли по стената на ниши в основната зала; неустановен по произход теч в съседен магазин за авточасти; липсват метални ръбохранители по ъглите на всички ниши. Наличие на открити свързващи елементи на инсталацията без проверка на тяхното функциониране състояние и липса на документи за тяхното проектиране и изграждане.

От заключението на СТЕ, приета от СРС, 37 състав, по гр.д.№49618/2012г., в производство по реда на чл.207 ГПК,  се установява, че с Разрешение за строеж №ДК-07-31/24.01.2008г. на Столична РДНСК е въведен с експлоатация процесния магазин №4, разположен на две нива, със самостоятелен вход, с обща застроена площ от 434.96 кв.м., като първото ниво е разположено в сутерена на сградата на кота -2.65 м. и е с площ от 180.40 кв.м., а второто ниво е разположено на партера на кота 0.00 и +0.65 и е с площ от 254.56 кв.м.  Извършено е преустройство на  магазина- премахване на част от неносещите стени, преразпределение на помещенията, отделяне на вътрешната стълба към подземния етаж със зид, като преустроеното помещение е въведено в експлоатация с Удостоверение №1301/28.11.2011г. на ДКС към СО.    Преустройството е извършено въз основа на одобрени строителни книжа, при спазване на нормативните изисквания.

  При извършения оглед на имота вещото лице не  констатира наличие на преградни стени, така както  са описани от наемодателя. Такава преградна стена няма предвидена и по проекта за преустройство.  Би могло от помещението с площ 254.56 кв.м. да се обособи част с площ от 34.56 кв.м. чрез изграждане на преградна стена, така както е посочена от наемодателя и е отразено на изготвената скица към заключението,  при положение, че се осигури отделен вход чрез изграждане на външно стълбище от терасата до двора, тъй като терасата пред обособената част е на по-високо ниво от прилежащия терен. Останалата част от магазина с площ от 220 кв.м. би могла да се използва самостоятелно като банков офис. За целия исков период от 01.05.2008г. до 07.12.2011г.  средната пазарна наемна цена за тази обособена част от 34.56 кв.м. е в размер на 16 302.00 лева, а за периода 08.12.2011г.-22.04.2012г.- 1 508.00 лева.  При огледа на място е установено, че са налице повредите в наетия имот, описани и  в приемо-предавателния протокол от 23.04.2012г., като са установени и некачествено извършени или недовършени при преустройството работи, подробно описани в заключението, т.6. Общата стойност на видовете СМР, необходими за отстраняване на щетите, както и на некачествено извършените работи е 17 968.45 лева, подробно описани по пера в т.7. От всички описани в опис-приложението към приемо-предавателния протокол от 23.04.2012г. повреди и недостатъци само зацапването на латекса по стените и таваните се дължи на обикновеното овехтяване. Останалите щети се дължат  на демонтирането на датчици и табла на СОТ инсталацията, на инсталацията за пожарооповестяване, на окабеляването на имота, демонтирането на климатици, осветителни тела, вградени мебели и метални каси. Част от повредите се дължат на недобросъвестно ползване на имота- счупена врата, липсващи пана от окачен таван. Компрометирането на подовата настилка  на банковия офис се дължи на некачественото й изпълнение.    

От показанията на свидетеля А. Делев се установява, че той е управител на фирма „Д.“ ЕООД, познава магазина на „В. П.“ ЕООД на ул. „********, като заявява, че неговата фирма е построила магазина и го е продала на „В. П.“ ЕООД. Спомня си, че по време на строителството бъдещият купувач е искал да се увеличи магазина и като площ да се обедини   с намиращ се отзад апартамент. Впоследствие купувачът е искал да се обособи една част като по-малък магазин от задната страна, но той като строител  отказал, тъй като се изисквало време, за да се спази процедурата по обособяването, изготвянето и одобряването на проект на това нещо. Твърди, че частично е подготвено помещението за бъдещо разделяне, като е изградена лека преградна стена от гипсокартон, която е разделила магазина на две части- малка и голяма. Спомня си, че бъдещият купувач е искал да го отдаде под наем на други клиенти.   Спомня си, че и след въвеждане на сградата в експлоатация не са предприели действия по разделянето, но с Р.Б. са ходили в имота с цел да се установи как да бъде направено последващото разделяне и  изготвянето на документи.  Когато през 2008г. отишли там,  вече е бил започнат ремонт на цялото помещение и на практика разделителната стена вече я нямало и се е извършвал ремонт на цялото помещение. Спомня си, че когато е предал малкото помещение, то е имало прозорец от задната страна на блока, а след това прозорецът е бил зазидан.   

От показанията на свидетеля М.д. се установява, че в периода 2007г.-2009г. е работил във всички фирми на Р.Б., като заявява, че го познава. Спомня си, че през 2007-2008г. е работил във „В. П.“ ЕООД. Заявява, че познава магазина на бул. „С.“, като си спомня, че Р.Б. е купил магазина през 2007-2008г. от фирмата на свидетеля А.. Твърди, че първоначалната идея е била от магазина да се направи голям шоурум за П.и, а впоследствие  решили да се направи по-малък магазин, а по-голямата част от помещението да се отдаде на б. „П.“ под наем. Спомня си, че преди да бъде завършен магазинът е водил представители на б.та на оглед на груб строеж. Целият магазин е с размер 600 кв.м. на едно ниво- 2 апартамента и няколко свързани магазина, като под тях има още едно ниво толкова голямо по площ и свързано с другото. Представителите на б.та е следвало да вземат по-малко отколкото е всъщност магазина и доколкото си спомня не са одобрили цвета на дограмата, поради което я сменили. Отбелязва, че в горното ниво е бил преграден магазинът със стена, която отделила 30-40 кв.м. от него. Твърди, че споделил на Р.Б., че негови роднини търсели помещение под наем в района и той предложил  да им даде отделеното малко помещение, което б.та не е искала да ползва. Със свидетеля А. и Р.Б. са ходили на оглед, защото е трябвало да се изгради външна стълба отзад, за да се стигне до помещението, но след като влезнали в б.та са видели, че стената я е нямало вече. Малкото помещение е било станало част от банковия салон, а балконът, от който се излизало навън,  е бил зазидан, а точно там са мислили да сложат външната стълба. Доколкото си спомня б.та сама е направила банковия салон. Спомня си, че б.та е искала да ползва по-малката част от помещението, но той не е участвал при преговорите м/у страните.

От показанията на свидетеля Игор И. се установява, че от 2012г. работи във „В. П.“  като технически ръководител. Познава магазина на бул. „С.“, тъй като известно време е работил там.  През 2012г. е разбрал, че договорът с б.та се прекратява, поради което шефът му възложил след предаване на помещението да направи оглед и да се направи шоурум на фирмата. От неговия шеф разбрал, че към средата на м. март 2012г. трябва да се предаде помещението от б.та. Спомня си, че това не се е случило, предаването се е забавило, но не знае поради какви причини. Отбелязва, че предаването е станало на 25.04.2012г. и е присъствал на самото предаване. Твърди, че от март до април 2012г. е ходил в магазина и отвън видял, че вътре има мебели на б.та. Спомня си, че в края на м.март- началото на м.април при   обаждане по телефона по поръчка на Р.Б. е говорил със служител на б.та по повод предаването на помещението и служителят му отговорил, че ще бъде предадено помещението с техен представител от юридическия отдел, като   ще изпратят писмено уведомление кога ще бъде предаването.  

От показанията на свидетеля Катя П. се установява, че с „В. П.“ ЕООД и Р.Б. работи от 2000г. като търговски представител на П.на фабрика. Спомня си, че е посещавала магазина  на бул. „С.“, тъй като нейната фирма също е имала шоурум на тази улица. Твърди, че в края на 2011г. и началото на 2012г. са имали планове за съвместен търговски обект с цел поделяне на разходите. Спомня си, че към м. януари магазинът все още е бил банков клон на Б.„П.“.   Още през м. февруари 2012г. магазинът не е функционирал като б., но не е бил освободен,   имало е табели, мебели-шкафове на б.та. Р.Б. я е уведомил, че до средата на м. март 2012г. магазинът ще бъде освободен и тогава ще започне дейността.    Изтъква, че сезонът на п.а започва м. март, поради което е искала да започнат дейност по-рано, като е питала дали помещението не може да бъде освободено по-рано. Спомня си, че по средата на м. февруари и края на м. март е ходила отново и установила, че положението е същото- магазинът не е работил, а вътре е имало все още мебели на б.та. Твърди, че е последвал   нов разговор с Б., на който той заявил, че имотът скоро ще бъде освободен, но проектът се забавил.   

От показанията на свидетеля Ж.к. се установява, че работи в „Б.П.“  от 2000г. и понастоящем работи там като юрисконсулт. Знае, че б.та е имала сключен договор за наем с ответника   за имот    на бул. „Е.па“, тъй като самият клон носил името „Е.па, гр. С.“. Спомня си, че наемодател   бил „В. П.“ и че в края на 2011г. е трябвало да се предприемат действия по предсрочно прекратяване на договора, за което са изпратили писмено предизвестие до наемодателя- нот. покана изготвена лично от свидетеля. След изтичане на срока на предизвестието  колегите му от техническия отдел, които се занимавали с освобождаването и предаването на помещенията след прекратяване на договора за наем, не са могли да намерят наемодателя за предаване на помещението. Спомня си, че им дал съвет отново да се изпрати нот. покана за предаване на обекта на наемодателя.    Заявява, че не е имал ангажимент по фактическото и физическото освобождаване на имота, като не знае кога фактически е опразнен имотът.

От показанията на свидетеля Й.м. се установява, че работи в „Б.П.Б.“ АД от 12 години като началник отдел „Административно технически“. Твърди, че е запознат с договора за наем на имот на бул. „С.“, който е сключен с „В. П.“.   Имотът е бил на замазка и шпакловка, като техните строители са сменили дограмата, защото не е отговаряла на визията на б.та. Спомня си, че с връщането на имота на наемодателя е имало проблем, тъй като от м. март 2007г. имотът е бил освободен от б.та. Човекът, който е отговарял за този офис и е бил длъжен да се свърже и установи контакт с наемодателя,   не е успял да се свърже с наемодателя, поради което се е обърнал към колегите от юридическия отдел, след което те са изпратили покана.   По договора е имало три месечно предизвестие за прекратяване, поради което са информирали наемодателя през м. декември, че през м. март 2007г. имотът ще бъде освободен, но са го предали, защото е нямало кой да го приеме. Не си спомня кога имотът е бил напълно изпразнен, като заявява, че може да е било и м. април, но за това има протокол. Твърди, че от м. декември 2006г. до м. март 2007г. не е ходил в офиса на б.та,  като  го е посетил с колегата  К. някъде през м. април, когато била назначена  СТЕ в производство по обезпечаване на доказателства. Процедурата по изнасяне от имота е стандартна, освобождава се това, което е собственост на б.та и актив на б.та и се взимат нещата, които могат да бъдат взети, без да се нарушава целостта на имота.  Не си спомня кога точно са изнесени вещите от офиса, тъй като към онзи момент б.та е освободила над 15 офиса в цялата страна, но е видял имота след изнасянето на вещите на б.та, когато са ходили на оглед за изготвяне на експертизата, като вътре е било празно. Спомня си, че вътре е имало няколко счупени плочки, но е имало врати и дограма. Отбелязва, че е имало дупки по стените, там къде е имало окачени картини и материали. Твърди, че са имали вградени гардероби, които предварително се правят по проект кутии и там не е боядисвано, защото като се сложи гардероба, зад него не се вижда, било е боядисано само „с една ръка“. Не изключва по тавана да е имало някое липсващо пано. Спомня си, че в обекта, когато го е видял преди сключването на договора за наем, е имало едно помещение, отделено като стая или нещо такова, с тераса, като там се е влизало отвътре, имало е врата.   

Представени са 10 бр. фактури, издадени от „В. П.“ ЕООД с получател „Б.П.Б.“ АД, в които като основание за плащане  е посочено плащане съгласно договор за наем, като издадените фактурите са от м. април 2011г. до м. януари 2012г., а стойността на всяка една от фактурите 7 869.01 лева. Приложени са и 2 бр. фактури издадени от „В.П.“ ЕООД и получател „Б.П.Б.“ АД, в които като основание за плащане е записано по договор за наем за м. февруари в размер на 7 869.01 лева и за м. март 2012г. в размер на 3 807.59 лева.  

От заключението на приетата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че   до 31.12.2008г. по банкова сметка *** №BG19PIRB8070********** е заплащана договорената месечна наемна цена в размер на 9 294.10 лева с ДДС. До м. май 2009г. включително „В. П.“ ЕООД е издало фактури по договора за наем, респ. б.та е заплащала месечен наем в договорения размер при сключване на договора- 9 294.10 лева с ДДС. Индексация на наемната цена съгласно чл.2, ал.2 от договора за наем е направена през м. май 2009г., като  наемната цена е увеличена на 9 442.81 лева с ДДС и е доплатена наемна цена със задна дата от м. януари 2009г. до момента на индексацията, след което б.та продължава да плаща индексираната наемна цена от 9 442.81 лева с ДДС. До прекратяване на договора не е извършвана друга индексация на наемната цена.   Данъчни фактури с №№ 4920, 4923, 5027, 4934, 4935, 4936, 4592, 4593, 4594, 5123/2011г. са издадени от „В. П.“ ЕООД, същите са включени в дневниците за продажба за месеците, в които са издадени, като е начислен  по тях ДДС в общ размер от 15 738.00 лева.  Фактури №№8 и 10/2012г. са издадени от „В.П.“ ЕООД, а общият размер на начисления ДДС  2 335.32 лева. Фактурите също са осчетоводени, като са включени в дневниците за продажба за месеците, в които са издадени, като е начислен  по тях ДДС. Фактурите са осчетоводени и от б.та, като по всички има плащане на посочените дати в таблица №5 от заключението /стр.535/. До м.февруари 2011г. наемите са плащани по сметка на „В. П.“ ЕООД,   от в.март 2011г. до м.февруари 2012г. по сметка на Р.Б., а последната фактура за м.март 2012г. по сметка на „Л.П.“ ЕООД. За периода на действие на договора за наем се установяват   48 плащания, като 37 от плащанията са направени по банковата сметка на „В. П.“ ЕООД с №**********, 10 плащания са извършени по сметката на Р.Б. и едно плащане по сметката на „Л.п.“ ЕООД, съответно 14 от плащанията са на стойност 9 294.10 лева всяко, едно е  на стойност 10 711.60 лева, едно - 743.52 лева, а останалите плащания са на стойност 9 442.81 лева  всяко.

От заключението на втората допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактура №4934 от 10.06.2011г. с основание за издаване на фактурата „договор за наем за м. юли“ е с дата на регистриране в системата на б.та 04.07.2011г.; фактура №4935 от 15.06.2011г. с основание за издаване на фактурата „договор за наем за м. август“ е с дата на регистриране в системата на б.та 04.08.2011г., а фактура №4936 от 20.06.2011г. с основание за издаване на фактурата „договор за наем за м.септември“ е с дата на регистриране в системата на б.та 07.09.2011г. Плащането от страна на „Б.П.Б.“ АД по фактура №4936/20.06.2011г. е извършено на 09.09.2011г. По фактури за месеците ноември и декември 2011г.: по фактура №4593 от 13.10.2011г. е с дата на регистриране в системата на б.та 07.11.2011г. и с дата на плащане 09.11.2011г.; фактура №4594 от 28.10.2011г. е с дата на регистриране в системата на б.та 06.12.2011г. и с дата на плащане 08.12.2011г.   Във фактура №2156 от 02.12.2008г. издателят „В. П.“ ЕООД освен дължимата наемна вноска от 7 745.09 лева е включил и сума за такса смет в размер на 1 185.25 лева. Основанието за издаване на фактура №2888 от 14.05.2009г. е доплащане за наем съгласно индекс на инфлацията 2008г. за месеците януари, февруари, март, април и май 2009г.  Фактурите издадени от „В. П.“ ЕООД за дължими наем за месец ноември и декември 2011г. са платени от б.та както следва: на 09.11.2011г. по фактура №4593 и на 08.12.2011г. по фактура №4594.

Като доказателство по делото е прието нотариално заверено пълномощно, подписано от Р.Б.  в качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на „В. П.“ ЕООД, с което упълномощава З.й. да представлява „В. П.“ ЕООД пред „Б.П.Б.“ АД, като открива и закрива банкови сметки от името на дружеството, да внася суми и да тегли / нарежда плащания на суми от банковите сметки на „В. П.“ ЕООД в лева и валута в неограничен размер в границите на наличните по сметките суми. Отбелязано е, че пълномощното се издава за срок до 31.12.2009г., като може да бъде оттеглено по всяко време, като за оттеглянето му „Б.П.Б.“ АД  ще бъде информирана. На 01.02.2010г. Р.Б. в качеството му на управител на „В. П.“ ЕООД отново упълномощава З.й. да представлява дружеството пред „Б.П.Б.“ АД, като открива и закрива банкови сметки от името на дружеството, да внася суми и да тегли / нарежда плащания на суми от банковите сметки на „В. П.“ ЕООД в лева и валута в неограничен размер в границите на наличните по сметките суми., като   пълномощното е за срок до 31.12.2010г.

Представени по делото са 9 бр. нареждания, издадени от „Б.П.Б.“ АД за изплатени на З.й. в периода 06.01.2010г.- 27.01.2010г. от сметката на  „В. П.“ ЕООД суми на обща стойност 14 700.00 лева. Видно от заключението на допълнителната ССЕ   тегленията на пари в брой от банковата сметка на „В. П.“ ЕООД с  IBAN №************** в периода от 06.01.2010г. до 27.10.2010г. са в общ размер 14 700.00 лева, като тези суми за изплатени на З.й., ЕГН **********. На датите, в които са извършени описаните  тегления на суми от сметка с IBAN №**************, няма записвания по дебита на сметка 501 „Каса в левове“, изтеглените от З.й. суми не са постъпили в касата на дружеството.

На 05.02.2010г. от „В. П.“ ЕООД, чрез управителя Р.Б. е подаден сигнал до началника на ОИП на СДВР за извършени присвоявания на суми от служителя З.й.- управител на шоу рум на дружеството в Бизнес Парк С., вкл. чрез теглене на суми от банковите сметки на дружеството в ищцовата Б.през м.януари 2010г. Налице е и признание на факта, че през целия период до подаването на  сигнала на Й. е било предоставено и правото за интернет-банкиране от името на дружеството.  От удостоверение №5306/10 от 04.07.2011г. издадено от СДВР   и обвинителен акт на СРП се установява, че на 28.05.2010г. с постановление е образувано досъдебно производство с/у З.с.й. за това, че за периода от неустановена дата до 03.02.2010г. в гр. С., като длъжностно лице е присвоил чужди пари и вещи, връчени му в това му качество да ги управлява /включително  описаните по-горе тегления на пари от банковата сметка на „В. П.“ ЕООД/ - престъпление по чл.201, ал.1 НК, а на 17.06.2011г. е привлечен в качеството на обвиняем за извършеното престъпление.

С отговора на исковата молба ответниците правят  десет възражения за прихващане, а именно: 1. на основание чл.236, ал.2 ЗЗД сумата в размер на  4 962.14 е. с левова равностойност 9 705.11 лева- обезщетение за невръщане в срок на наетото помещение през периода от 16.03.2012г. до 22.04.2012г.; 2. на осн. чл.59 ЗЗД сумата в размер на 26 509.47 е. с левова равностойност 51 927.55 лева- обезщетение за използването през периода от 01.05.2008г. до 07.12.2011г. на част от помещението, собственост на „В. П.“ ЕООД, която не е била предмет на наемния договор; 3. на осн. чл.59 ЗЗД за сумата от 4 110.00 е. с левова равностойност 8 050.99 лева- обезщетение за ползването на част от помещението, собственост  на „В.П.“ ЕООД, която не е била предмет на наемния договор през периода от 08.05.2011г. до 22.04.2012г.; 4. на осн.чл.79, ал.1 вр. чл.233 ЗЗД сумата от 17 968.45 лева- обезщетение за некачествено извършени работи и повреди в наетото помещение; 5. на осн. чл.232, ал.2 ЗЗД сумата от 33 125.65 е. без ДДС с левова равностойност 64 788.14 лева- неизплатен наем от м. април 2011г. до 07.12.2011г.; 6. на осн. 232, ал.2 ЗЗД сумата от 13 411.12 е. с левова равностойност 26 229.87 лева, представляваща неизплатен наем през периода от 08.12.2011г. до 16.03.2012г.; 7. сумата от 15 738.02 лева- начислен и внесен в държавния бюджет ДДС, дължим от б.та по издадените към нея, но неизплатени данъчни фактури на стойност 64 788.14 лева и  сумата от 2 335.32 лева- начислен и внесен в държавния бюджет ДДС, дължим от б.та по издадените към нея, но неизплатени данъчни фактури на стойност 26 229.87; 8. на осн. чл.86 ЗЗД сумата от 13 738.84 лева- обезщетение за забава върху сумите в общ размер 64 788.14 лева  за периода до 30.04.2013г.;  9. на осн. чл.86 ЗЗД сумата от 4 336.94 лева- обезщетение за забава върху сумите в общ размер 26 229.87 лева  за периода до 30.04.2013г.; 10. на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата  14 700.00 лева- вземане във вр. с неправомерно разрешени от б.та тегления от банкова сметка *** ***.

По претенцията на основание чл.236, ал.2 ЗЗД за сума  в размер на  4 962.14 е. с левова равностойност 9 705.11 лева- обезщетение за невръщане в срок на наетото помещение през периода от 16.03.2012г. до 22.04.2012г.

Безспорно е установено между страните   сключването на договора за наем, прекратяването му на 16.03.2012г. с изтичане на 3-месечен срок от писмено предизвестие от страна на б.та-наемател, получаването от ответника-наемодател на нотариална покана от 17.04.2012г. за предаване на имота, предаването на имота от ищеца- наемател на ответника-наемодател на 23.04.2012г. с приемо-предавателен протокол.  Спорно е ползването на имота след 16.03.2012г. от страна на наемателя, както и твърдяната  забава на кредитора, т.е. забава на наемодателя да получи обратно държането на наетата вещ. 

От представените по делото доказателства /писмени и устни/ не се установява готовност на наемателя за предаване на наетия имот на 16.03.2012г., респ. опразването му от вещите на б.та.     От показанията на  свидетелите се установява, че след 16.03.2012г. имотът не е функционирал като банков офис, но от показанията на св. И. и П.  е видно, че към през месец април 2012г. имотът все още не е бил напълно опразнен от вещи на б.та. Свидетелите на ищеца  К. и  М.  не могат да заявят със сигурност кога б.та е изнесла мебелите си от процесния имот, единствено знаят, че техни колеги, отговарящи за предаването на имота, са се оплаквали, че не могат да открият наемодателя.  Нотариалната покана от наемателя до наемодателя за предаването на имота след прекратяването на договора е изпратена на 17.04.2012г., като няма спор, че до 23.04.2012г. държател на имота е наемателя. Предвид изложеното, съдът намира, че наемателят предава обратно държането на наетата вещ на 23.04.2012г., като няма доказателства за забава на кредитора за приемане на държането.  Без правно значение е дали и как точно е ползван имота от страна на наемателя в процесния период от прекратяването на договора до предаването му на 23.04.2012г., релевантно е обстоятелството, че той е упражнявал държането, т.е. имал е фактическа власт върху него. Наемодателят като кредитор би бил в забава само при установяване, че неоправдано не е приел предложеното му изпълнение или не е дал нужното съдействие, без което наемателят не би могъл да изпълни задължението си. В конкретния случай се установява, че наемодателят е оказал съдействие като на 23.04.2012г.- датата, на която е поканен от наемателя, се е явил при нотариус да получи обратно държането на процесния имот. До този момент няма убедителни доказателства за изразена готовност от страна на б.та наемател да предаде обратно наетия имот, като от доказателствата по делото е видно, че той не е бил освободен от мебелите на банковия клон. Между страните няма  спор, че собственик на процесния имот от 08.12.2011г. е „В.П.“ ЕООД, образувано чрез отделяне от „В. П.“ ЕООД, като новоучреденото дружество като правоприемник е и страна по договора за наем.

С оглед изложеното претенцията на „В.П.“ ЕООД на основание чл.236, ал.2 ЗЗД за плащане на обезщетение за ползването на имота след прекратяването на договора е основателна.  Съгласно заключението на СТЕ средният пазарен наем за процесния имот за периода 16.03.2012г.-22.04.2012г. е 6 196.00 лева. Съгласно заключението на допълнителната ССчЕ размерът на наемната цена за площта от 220 кв.м. за периода 16.03.2012г. до 22.04.2012г., изчислена на база договора, е 5 016.00 е. без ДДС. Размерът на обезщетението по чл.236, ал.2 ЗЗД се определя с оглед средния пазарен наем за подобни имоти за процесния период, но не може да е по-малко от договорения  наем, т.е. в конкретния случай не може да е по-малко от 5 016.00 е. /Решение №391 от 26.05.2010г. по гр.д.№765/2009г., Г.К., ІІІ Г.О. на ВКС/. С оглед забраната за присъждане на свръх петитум следва да бъде уважено искането до размер от 4 962.14 е.. Възражението за прихващане със сумата 4 962.14 е. е основателно, като в резултат от извършеното прихващане и на основание чл.76, ал.2 ЗЗД се погасяват вземанията на ищеца за разноски, както следва: 731.30 е. такса за периода 15.05.2012г.-25.07.2012г.;   775.98 е. такса за периода 19.01.2012г.-25.07.2012г.; 285.00 лева нотариални такси за ПДИ /общо разноски 1 653.00 е./, както и сумата 3 309.14 е.- част от вземането на ищеца в размер на 4 758.19 е. възнаградителна лихва за периода 15.04.2012г.-25.07.2012г. След извършеното прихващане остават дължими 1 449.05 е. от вземането за възнаградителна лихва, както и вземанията за главница и мораторна лихва.  

По претенциите на осн. чл.59 ЗЗД  за сума  в размер на 26 509.47 е. с левова равностойност 51 927.55 лева- обезщетение за използването през периода от 01.05.2008г. до 07.12.2011г. на част от помещението, собственост на „В. П.“ ЕООД, която не е била предмет на наемния договор и на осн. чл.59 ЗЗД за сума  от 4 110.00 е. с левова равностойност 8 050.99 лева- обезщетение за ползването на част от помещението, собственост  на „В.П.“ ЕООД, която не е била предмет на наемния договор през периода от 08.05.2011г. до 22.04.2012г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът намира, че  са недоказани твърденията на ответниците, че ищецът е използвал част от помещението, собственост на „В. П.“ ЕООД до 07.12.2011г., а след това на „В.П.“ ЕООД, което не е било предмет на наемния договор през периода от 01.05.2008г. до  22.04.2012г. По безспорен начин се установява, че наемодателят „В. П.“ ЕООД  придобива собствеността върху процесния недвижим имот- предмет на договора за наем, който представлява част от   Магазин №4 с офис на две нива, със самостоятелен вход, с обща застроена площ от 434.96 кв.м., като първото ниво е на сутерен кота  -2.65м.,  а второто ниво е на партер кота +0.00м. и кота 0.65м., състоящо се от магазинна част-търговски помещения и офисна част от три офисни помещения, две тераси, две бани-тоалетни заедно с прилежащите общи части на сградата и съответните идеални  части от правото на строеж /нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти в груб строеж №125, том XIV, рег. №16392, дело №2529/2007г. от 28.12.2007г./. Безспорно е също така, че с договора за наем от 20.11.2007г.  „В. П.“ ЕООД отдава под наем на „Б.П.Б.“ АД    обособена част от  този имот,   представляваща Горно ниво – първи етаж на Магазин №4 със застроена площ на горното ниво на магазина от 220 кв.м. при съседи:двор, двор, стълбище, коридор, асансьор, коридор, стълбище, двор, двор, улица, улица, горно ниво на магазин 3, ап.2.  Установява се също така, че проектираното и изпълнено преустройство на отдадения под наем имот, не предвижда изграждането на вътрешни стени и обособяването на самостоятелно помещение с площ от 34.56 кв.м., като обособяването на такова помещение изисква и  осигуряване на отделен вход чрез изграждане на външно стълбище от терасата до двора, каквото няма. Горното ниво на магазин №4 има само един вход, като при законно извършеното от б.та преустройство е зазидано стълбището към долното ниво /СТЕ/.

С оглед така установеното и като взе предвид, че наемната цена не е определена на кв.м. наета площ, а е определена като обща месечна цена за имота, съдът намира, че предмет на договора за наем е цялата обособена част от магазин 4, представляваща горното ниво на магазина. Следва да се има предвид, че площта на един имот е само един от неговите индивидуализиращи белези и то не определящият при преценката на съответствието. В договора за наем имотът е описан не само като площ, но и като граници, като няма посочена граница „обособена част с площ 34.56 кв.м.“ или описано по друг начин помещение. Подобно помещение не съществува по проект, нито реално при извършения оглед от вещото лице по СТЕ, няма изграден вход за достъп до него, същото не е описано в договора за наем като съседно помещение на магазин 4, поради което не може да се приеме за обосновано твърдението на наемодателя, че това помещение съществува като самостоятелно и отделно  от отдаденото под наем и не е предмет на договора. Приемането на обратното означава, че съществува незаконно помещение, без вход и без достъп до него /освен през банковия офис/, което е и житейски нелогично. Събраните гласни доказателства относно намеренията и желанията на собственика да бъде отделено от горното ниво на магазин №4 някаква реална част, относно съществуването на лека преградна стена от гипсокартон, отделяща част от помещението и премахването на тази стена от наемателя  при извършеното преустройство не доказват обратното. Намеренията и желанията на собственика на имота преди сключването на договора за наем са ирелеватни, като следва да се има предвид, че всички преустройства са извършени от наемателя със знанието и съгласието на собственика-наемодател, след одобряване на строителните книжа, като всички изпълнени СМР са в съответствие с одобрените строителни книжа /СТЕ, Разрешение за строеж №ДК-07-31/24.01.2008г., Удостоверение №1301/28.11.2011г. на ДКС към СО/, т.е. дори да е имало вътрешни преградни стени, те са премахнати със съгласието на наемодателя. Обстоятелството, че при реално измерване  площта на отдадения под наем имот е по-голяма 254.56 кв.м., би имало значение само ако наемната цена е определена като цена за 1 кв.м.

С оглед изложеното,  съдът намира претенциите на основание чл.59 ЗЗД за обезщетение за ползването на имот без основание, за неоснователни.

По претенциите на осн.чл.79, ал.1 вр. чл.233 ЗЗД за сумата от 17 968.45 лева- обезщетение за некачествено извършени работи и повреди в наетото помещение.   

Наемателят е длъжен да върне наетата вещ след прекратяването на договора, като дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползването й, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която не отговаря /чл.233, ал.1 ЗЗД/.

Установява се от доказателствата по делото / приемо-предавателен протокол от 23.04.2012г., заключението на СТЕ, показанията на св.Й.м./, че след връщане на държането на процесния имот от наемателя на наемодателя са констатирани повреди, описани подробно  в опис-приложението към протокола, както и некачествено извършени или недовършени при преустройството работи, подробно описани в заключението на в.л.Д. М.- т.6. Общата стойност на видовете СМР, необходими за отстраняване на щетите, както и на некачествено извършените работи е 17 968.45 лева, подробно описани по пера в т.7 от заключението. С оглед заключението на СТЕ съдът приема за установено, че от всички описани в опис-приложението към приемо-предавателния протокол от 23.04.2012г. повреди и недостатъци само    зацапването на латекса по стените и таваните се дължи на обикновеното овехтяване на вещта. Останалите щети се дължат  на поведението на ищеца- наемател, а именно: демонтирането на датчици и табла на СОТ инсталацията, на инсталацията за пожарооповестяване, на окабеляването на имота, демонтирането на климатици, осветителни тела, вградени мебели и метални каси;   недобросъвестно ползване на имота /счупена врата, липсващи пана от окачен таван/; некачествено изпълнение на   подовата настилка  на банковия офис.      

 Налице е нарушение на   чл.9, т.9 от договора за наем, съгласно който наемателят се задължава да върне наетия имот във вида и състоянието след извършените от него  ремонтно-довършителните дейности, като се отчете обикновеното му овехтяване.  С оглед изложеното наемателят носи договорна отговорност за нанесените щети, поради което дължи на основание чл.79, ал.1 вр. с чл.233, ал.1 ЗЗД обезщетение в размер на 17 968.45 лева. След извършеното прихващане на основание чл.76, ал.2 ЗЗД се погасява напълно вземането на възнаградителна лихва, т.е. и непогасената след първото прихващане сума в размер на 1 449.05 е. /2 834.10 лева/. Останалата дължима сума в размер на  15 134.36 лева следва да бъде прихваната по правилата на чл.76, ал.1 ЗЗД, тъй като останалите дължими от ответниците суми за главница по договора за кредит и мораторна лихва представляват еднородни задължения /Решение №111 от 27.10.2009г. на ВКС по т.д.№296/2009г., І т.о., ТК/. Тъй като сумата, дължима от ищеца е недостатъчна за погасяване и на двете задължения за главница и мораторна лихва, следва да се погаси по-обременителното от двете, т.е. главницата. Предвид изложеното съдът счита, че след извършеното прихващане се погасява част от дължимата главница в размер на сумата 15 134.36 лева /7 738.08 е./, като остава дължима главница в размер на 199 102.70 е..

След извършеното прихващане остават дължими 199 102.70 е. е. от вземането за главница, както и вземането за   мораторна лихва. 

 

По претенциите на осн. чл.232, ал.2 ЗЗД за сумата от 33 125.65 е. без ДДС с левова равностойност 64 788.14 лева- неизплатен наем от м. април 2011г. до 07.12.2011г.; на осн. 232, ал.2 ЗЗД за сумата от 13 411.12 е. с левова равностойност 26 229.87 лева, представляваща неизплатен наем през периода от 08.12.2011г. до 16.03.2012г.; за сумата от 15 738.02 лева- начислен и внесен в държавния бюджет ДДС, дължим от б.та по издадените към нея, но неизплатени данъчни фактури на стойност 64 788.14 лева, за  сумата от 2 335.32 лева- начислен и внесен в държавния бюджет ДДС, дължим от б.та по издадените към нея, но неизплатени данъчни фактури на стойност 26 229.87;  на осн. чл.86 ЗЗД за сумата от 13 738.84 лева- обезщетение за забава върху сумите в общ размер 64 788.14 лева  за периода до 30.04.2013г. и за сумата от 4 336.94 лева- обезщетение за забава върху сумите в общ размер 26 229.87 лева  за периода до 30.04.2013г.  

 

 Видно от доказателствата по делото /фактури и двете допълнителни заключения на ССЕ/  за процесния период от м. април 2011г. до м. март 2012г. са издадени и заплатени всички фактури за месечен наем по процесния договор.  Установява се, че дължимите суми за този период /12 месеца/ са платени по сметка на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството-наемодател Р.Б., като през целия този период от страна на наемодателя няма отправени до наемателя покани за плащане или обективирани писмено или устно възражения за неизпълнение на договора. Предвид изложеното и като съобрази клаузата на чл.2, ал.4 от договора за наем, предвиждаща в случай, че наемателят не заплати дължимия месечен наем в срок до 10-то число на месеца, наемодателят да го уведоми писмено за закъснението, като му даде нов 20-дневен срок за плащане, съдът намира, че наемодателят е приел този начин на плащане, като следва да намери приложение и разпоредбата на чл.75, ал.1 ЗЗД. Плащанията са извършени в  договорения срок след представяне на фактура, поради което е неоснователна и претенцията за мораторни лихви.

По претенцията на основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата  14 700.00 лева- вземане във вр. с неправомерно разрешени от б.та тегления от банкова сметка *** ***.

 

С оглед доказателствата по делото настоящият състав намира за неоснователни и претенциите на ответника „В. П.“ ЕООД, че ищецът му дължи   връщане на суми, изтеглени от банковата сметка на дружеството в размер на 14 700.00 лева. От приетото като доказателство  пълномощно, с което Р.Б., в качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на „В. П.“ ЕООД упълномощава З.й. да извършва различни банкови операции, вкл.   да внася суми и да тегли / нарежда плащания на суми от банковите сметки на „В. П.“ ЕООД, безспорно се установява, че пълномощното се издава за срок до 31.12.2009г., а процесните тегления на суми в общ размер от 14 700 лева са   извършени от Й. в периода 06.01-27.01.2010г., т.е без представителна власт. Съгласно разпоредбата на чл.301 ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването им. Направените тегления на суми в брой  от З.й. представляват  действия извършени без представителна власт, за които „В. П.“ ЕООД е узнал най-късно на 05.02.2010г., когато е депозиран и сигнал до Началника на ОИП при СДВР за извършени от Й. присвоявания на  парични средства.  Няма доказателства за извършено противопоставяне от страна на ответника срещу действията по теглене на суми от Й. веднага след узнаването, т.е. веднага след 05.02.2010г. Противопоставянето по смисъла на чл.301 ТЗ означава обективирано несъгласие на търговеца с извършените от негово име без представителна власт действия, което да е отправено и да е достигнало до насрещната страна- в случая б.та-ищец. Отправянето на сигнал до СДВР или Прокуратурата за извършени престъпления от лицето без представителна власт не представлява противопоставяне на действията по договора за банкова сметка ***.   Ето защо направеното възражение за прихващане следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.

         С оглед гореизложеното,  настоящият съдебен състав намира претенциите за установяване съществуването на описаните в исковата молба вземания /206 840.76 е. главница, ведно със законната лихва за периода от 26.07.2012г. до изплащане на вземането, 4 758.19 е. възнаградителна лихва за периода 15.04.2012г. до 25.07.2012г., 246.80 е. мораторна лихва за периода 15.06.2012г. до 25.07.2012г., 775.98 е.  такса за периода от 19.01.2012г. до 25.07.2012г., нотариални такси в размер на 285.00 лева/, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на 02.10.2012г. по ч.гр.д.№36219 по описа за 2012г. на СРС, 66 състав, за основателни за сумата 199 102.70 е. главница и 246.80 е. мораторна лихва за периода 15.06.2012г. до 25.07.2012г. В останалата част претенциите са неоснователни като погасени чрез прихващане.

 

По разноските:     

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК ответниците дължат на ищеца разноските направени в заповедното производство и в настоящето исково производство с оглед уважената част от исковете, а ищецът дължи на ответниците разноските с оглед отхвърлената част от исковете /т.12 от ТР №4 от 18.06.2014г. по т.д. №4/2014г., ОСГТК на ВКС/. В исковото производство ищецът е направил разноски  по делото в размер  на 13 634.11 лева / 8 322.74 лева държавна такса, 700.00 лева- депозит вещо лице и 4 611.37 лева възнаграждение за юрисконсулт/, а  в  заповедното производство  разноските са в общ размер от 12 934.11 лева. В исковото производство ответниците са направили разноски в размер на 850.00 лева  - депозит за вещо лице. На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на сумата 12 774.35 лева разноски в исковото производство и на сумата 11 968.80 лева разноски в заповедното производство. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат право на сумата 53.60 лева разноски в исковото производство.

 

Така мотивиран, съдът  

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА  ЗА  УСТАНОВЕНО  по иск, предявен на основание чл.422 вр. с чл.415 вр. с чл.124 от ГПК, че длъжниците „Р. П.“ ЕООД /предишно наименование „В. П.“ ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***; „В.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***; „Р.И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***; „Е. П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***; „Л.П.“ ЕООД, ЕИК *********, , със седалище и адрес на управление:*** и Р.Ж.Б., ЕГН **********, с адрес: *** дължат  солидарно на  „Б. П.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***  суми в размер на  199 102.70 е. главница, ведно със законната лихва 26.07.2012г. до окончателното плащане и 246.80 е. мораторна лихва за периода 15.06.2012г. до 25.07.2012г.,  за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 02.10.2012г. по ч.гр.д.№36219/2012г. на СРС, 66 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ  исковете в останалата част  като погасени чрез ПРИХВАЩАНЕ с насрещните вземания  на „В.П.“ ЕООД  на основание чл.236, ал.2 ЗЗД за сума  в размер на  4 962.14 е. с левова равностойност 9 705.11 лева- обезщетение за невръщане в срок на наетото помещение по договор за наем от 20.11.2007г. през периода от 16.03.2012г. до 22.04.2012г. и  на осн.чл.79, ал.1 вр. чл.233 ЗЗД за сумата от 17 968.45 лева- обезщетение за некачествено извършени работи и повреди в наетото помещение.

ОСЪЖДА  на основание чл.78, ал.1 ГПК  „РОС П.“ ЕООД /предишно наименование „В. П.“ ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***; „В.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***; „Р.И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***; „Е. П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***; „Л.П.“ ЕООД, ЕИК *********, , със седалище и адрес на управление:*** и Р.Ж.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да платят на  „Б. П.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***   сумата 12 774.35 лева разноски в исковото производство и на сумата 11 968.80 лева разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА  на основание чл.78, ал.3 ГПК  Б. П.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***   да плати на „Р.П.“ ЕООД /предишно наименование „В. П.“ ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***; „В.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***; „Р.И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***; „Е. П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***; „Л.П.“ ЕООД, ЕИК *********, , със седалище и адрес на управление:*** и Р.Ж.Б., ЕГН **********, с адрес: ***  сумата 53.60 лева разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски  апелативен съд.

СЪДИЯ: