№ 85679
гр. София, 15.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Частно
гражданско дело № 20221110132370 по описа за 2022 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ …/ …
15.09.2022г., гр.София
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
петнадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров ч.гр.д. №32370 по описа за
2022г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
В съда е постъпило заявление относно издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, в полза на ФИРМАра „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, представлявано от Р. Таков- Управител, срещу Л. В. С., за парични
суми, произтичащи от договор за паричен заем, сключен между страните, в които се
включва задължение за главница, възнаградителна лихва, неустойка за неизпълнение в срок
на задължение за предоставяне на обезпечение и разходи за ангажиране на човешки ресурси
за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл.13 от сключения договор.
1
Претендират се сторени съдебни разноски.
Заявлението се явява процесуално допустимо и частично неоснователно, на основнаие
разпоредбите на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, поради следните съображения:
На основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК противоречието на искането с добрите нрави
представлява основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно
Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСТК на ВКС, т.3, неустойката се явява нищожна при
накърняване на добрите нрави, както и когато е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност на
неустойката е конкретна, като съдът следи служебно за нищожност поради противоречие с
добрите нрави, въз основа на критерии, изведени от съдебната практика на ВКС.
Съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, в случаите
когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това заповедният съд не издава заповед за изпълнение.
Съгласно легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите, /ЗЗП/, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че
всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от
неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.5 на същата норма, неравноправна
клауза е тази, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправната клауза в
договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или
услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както
и всички останали клаузи на договора.
В процесния случай следва да се приеме, че искането на заявителя за заплащането на
суми за такса и за неустойка противоречи както на изискванията на добрите нрави, така и на
изискването за равноправност на договорните клаузи, уговорени с потребители. Неустойката
е обусловена от степента на риска, който поема заемодателя. Така уговорените условия по
кредитното правоотношение водят до извод за неравностойност на насрещните задължения
по договора. Еднодневният срок за предоставяне на обезпечение и възникването на
задължение за заплащане на неустойка при неизпълнението му не могат да бъдат приети за
съответни на обществените разбиранията за нравственост и справедливост. Същият извод
следва да бъде направен и по отношение на претенцията за такса за разходи за ангажиране
на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането. Следва да се посочи,
че в.13 от сключения договор не се съдържа подобна клауза.
С оглед на горното искането за издаване на заповед за изпълнение се явява частично
основателно и заповед за изпълнение следва да се издаде единствено за останалите суми,
представляващи главница и възнаградителна лихва.
Така мотивиран, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, в полза на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
представлявано от Р. Таков- Управител, срещу Л. В. С., ЕГН:**********, в частта за
следните суми: сума от 105 лева (сто и пет лева), представляваща разходи за ангажиране на
човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането и сума от 2 110,16 лева
2
(двe хиляди сто и десет лева и 16 стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение в
срок на задължение за предоставяне на обезпечение, като неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му.
Да се връчи препис на заявителя.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3