РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Кърджали, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Теди Чаръкчиева
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20245140101392 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативни съединени осъдителни искове по
чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл. 84, ал. 3 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от Е. И.
С., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Кърджали, ******** чрез адв. Е. П.
от АК-Кърджали срещу Н. М. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.
Кърджали, ***** за присъждане на неимуществени вреди в размер на 5 000
лева ведно със законна лихва върху сумата считано от ***** до окончателното
й изплащане.
Ищецът заявява, че с влязло в сила на 13.08.2024 г. протоколно
определение по НОХД ****/2024 г. по описа на РС-Кърджали ответникът Н.
М. Д., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че:
1. При условията на продължавано престъпление, през периода от
02.02.2024 г. до ***** в гр.Кърджали, не е изпълнил Заповед за защита **** от
12.10.2023 г. по гр.дело****/2023 г. на Районен съд-Кърджали, издадена в
полза на Е. И. С. от гр. Кърджали, като е приближил Е. И. С. на разстояние по-
малко от 50 метра, както и осъществил контакт с Е. И. С. С., както следва: на
02.02.2024 г. е приближил Е. И. С. на разстояние по-малко от 50 метра; на
09.02.2024 г. е приближил Е. И. С. на разстояние по-малко от 50 метра; на
10.02.2024 г. е приближил Е. И. С. на разстояние по-малко от 50 метра; на
18.03.2024 г. е приближил Е. И. С. на разстояние по-малко от 50 метра, както и
осъществил контакт по телефона с Е. И. С.; на ***** е приближил Е. И. С. на
разстояние по-малко от 50 метра - престъпление по чл. 296, ал.1, предл. второ,
във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което престъпление съдът му е наложил
наказание „лишаване от свобода" за срок от 7 месеца при първоначален „общ“
режим на изтърпяване;
2. На ***** в гр. Кърджали принудил Е. И. С. да претърпи нещо
противно на волята й, а именно да остане с него, като употребил за това сила-
1
престъпление по чл.143, ал. 1 от НК, за което престъпление съдът му е
наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца при
първоначален „общ“ режим на изтърпяване;
3. На ***** в гр. Кърджали се заканил на Е. И. С. от гр. Кърджали с
престъпление против нейната личност-убийство и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му-престъпление по чл.144,
ал.3, т. 1, във вр. с ал. 1 от НК, за което престъпление съдът му е наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца при първоначален „общ“
режим на изтърпяване.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на ответника Н. М.
Д. едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях-7 месеца „лишаване от
свобода“ при първоначален „общ“ режим на изтърпяване.
Ищецът заявява, че в следствие на извършените от ответника Н. М. Д.
престъпления са й причинени неимуществени вреди в общ размер на 5 000
лева, като следва:
- от извършеното от ответника престъпление по чл.143, ал.1 от НК на са
й причинени неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. изразяващи се в
причинени притеснения, страх, тревога, проблеми в комуникацията с близки и
приятели. Извършеното престъпление й се отразило емоционално зле, била
шокирана от непредизвиканата агресия към нея от ответника, въпреки
законовата закрила. Твърди, че е силно уплашена, унизена и стресирана от
действията па ответника. Вследствие на извършеното престъпление е станала
неуверена в себе си, затворила се е в себе си и се е отчуждила от приятелите
си. Виждала как родителите й се тревожат за нея и от това й ставало още по-
тежко и болно.
- от извършеното от ответника престъпление по чл.144, ал.3, т.1, във вр.
с ал.1 от НК са й причинени неимуществени вреди в размер на 3 000 лв.,
изразяващи се в причинени притеснения, страх за живота и телесната
неприкосновеност, тревога, проблеми в комуникацията с близки и приятели.
Извършеното престъпление й се отразило емоционално зле, била шокирана от
непредизвиканата агресия към нея от ответника, въпреки законовата закрила.
Твърди, че е силно уплашена, унизена и стресирана от действията па
ответника. Вследствие на извършеното престъпление е станала неуверена в
себе си, затворила се е в себе си и се е отчуждила от приятелите си. Виждала
как родителите й се тревожат за нея и от това й ставало още по-тежко и болно.
Претендира и законна лихва върху общия размер на обезщетение за
неимуществени вреди считано от *****- датата на увреждането. Представя
писмени доказателства, прави доказателствени искания за разпит на двама
свидетели за причинениете й неимуществени вреди. Претендира и
направените по делото разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срок.
В проведеното на 04.04.2025 г. открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищцата моли за уважаване на иска.
Ответникът Н. Д. заявява, че е склонен да плати половината от общо
претендираната сума. Делото е отложено по искане на страните за сключване
на споразумение. В проведеното на 16.05.2025 г. открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищцата заяви, че не е съгласна да сключва
споразумение с ответника предвид извършения от Н. Д. нов акт на домашно
2
насилие спрямо ищцата на 24.04.2025 година. Ответникът заявява, че е
склонен да плати, но не и 5000 лева. Представен е списък с разноски от
процесуалния представител на ищцата.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Ищцата Е. С. е заявила претенциите си разделяйки ги в два отделни
иска, единият от които е за овъзмездяване на неимуществените вреди - страх,
стрес, уплаха, засягане на достойнството й, последица от извършеното спрямо
нея принуда по чл. 143, ал. 1 от НК, а вторият е за репариране на
неимуществените вреди вследствие на извършена спрямо нея закана за
убийство по чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК. Отчитайки фактическата
обстановка по делото, съдът намира, че отделните болки, страдания, уплаха,
неудобства и т. н., претърпени от ищцата, съставляват цялостно и комплексно
последица от осъщественото спрямо нея нападение, като не представляват
самостоятелни основания за предявяване на отделни искове, а са по
естеството си са едно комплексно неделимо основание за обезщетяване на
пострадалия. Когато същият твърди, че е претърпял неимуществени вреди
като последица от определено поведение на ответника /в случая изразяващо се
в съчетание от принуда и закана/, той заявява извършването на един деликт,
претенцията за обезщетяване на вредните последици от който от своя страна
съставлява един иск, по който съдът определя едно общо и глобално
обезщетение. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд - р.
214/08.03.2018 г.-т. д.1069/2017 г.-ВКС, I т. о., р. 23/04.02.2019 г.- гр.
д.2750/2018 г.-ВКС, IVг. о., р. 164/30.06.2016 г.-гр. д.5255/2015 г.-ВКС, IVг. о.
Поради това и съдът намира, че е сезиран с един иск с правно основание по
чл. 45, ал. 1 ГПК в размер на 5000 лева. Допълнителен аргумент е и това, че на
ответника в проведеното наказателно производство е определено наказание по
реда на чл. 23, ал. 1 НК.
На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В случая с одобрено с протокол
****13.08.2024 г. споразумение но НОХД №****/2024 г., по описа на РС-
Кърджали, Н. М. Д., ЕГН ********** е признат за виновен в извършването на
деяние по чл.143, ал. 1 от НК и по чл.144, ал.3, т.1, във вр. с ал.1 от НК спрямо
ищцата Е. С., противоправността на тези деяния и вината му под формата на
пряк умисъл.
Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи
всички кумулативни предпоставки на непозволеното увреждане извършено от
ответника, а именно: деяние, неговия противоправен характер, вина,
наличието, естеството и интензитета на причинените от него вреди,
причинната връзка на същите с извършеното противоправно деяние. В случая
тези предпоставки са установени по безспорен начин от приложения протокол
****13.08.2024 г. споразумение но НОХД № ****/2024 г., по описа на РС-
Кърджали приключило с определение, с което е одобрено споразумение за
решаване на делото в досъдебното производство по чл. 381 от НПК. Съгласно
чл. 383 НПК във вр. чл. 381 от НПК, одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. На това
основание и като съобрази влязлото в сила на 13.08.2024 г. споразумение на
3
наказателния съд, настоящият състав приема за установени предпоставките на
чл. 45 ЗЗД, че ответникът Н. М. Д. е извършил деянието по чл.143, ал. 1 от НК
и по чл.144, ал.3, т.1, във вр. с ал.1 от НК, че то е противоправно, че деянието е
извършено виновно. При това положение по настоящото дело следва да бъдат
установени естеството и интензитета на последвалите неимуществени вреди,
връзката им с престъпното поведение на ответника и размерът на
съответстващото им справедливо обезщетение.
По делото са ангажирани и гласни доказателства от страна на ищцата за
установяване на твърдените неимуществени вреди. От показанията на
свидетеля И.Н.С. - ****** на ищцата се установи, че след извършените от
ответника Н. Д. деяния принуда и закана спрямо ***** тя се затворила в себе
си, спряла да ходи на училище, била изключително стресирана, нервна и
уплашена. Изпитвала страх да излезе дори от вкъщи, като излизането и
прибирането от вкъщи ставало чрез тях родителите, които ходили да си я
прибират и да си я пазят. Свидетелят заявява, че уплахата и стресът се
отразили и на учебния процес на ищцата, която спряла да ходи на училище.
Споделя, че комуникацията с Е. била нарушена, тъй като била нервна, трудно
се говорило с нея, не контактувал и не споделя нищо с родителите си,
затворила се изцяло в себе си. Свидетелят сочи, че това нейно състояние
продължило дълго време, дори още продължава, още се оглеждат, още се
плашат, още се чудят дали няма да се появи от някъде Н., дали няма да
направи нещо спрямо Е., още се притесняват. Заявява, че Е. също изпива страх
за себе си след изтичането на заповедта за защита от домашно насилие
издадена в нейна полза срещу ответника Н. Д..
Съдът намира, включително с оглед проведеното наказателно
производство, писмените доказателства по делото и показанията на свидетеля,
че процесните болки и страдания са в пряка причинно-следствена връзка с
престъпното поведение на ответника. За характера на неимуществените вреди,
техния интензитет и продължителност, съдът дава вяра на показанията на
разпитаният свидетел И.Н.С/, който макар и заинтересован от изхода на спора
има преки и непосредствени впечатления от състоянието на си**** след
осъществената спрямо нея принуда и закана от ответника.
С оглед изложеното, отговорността на ответника за обезщетяване на
претърпените от ищцата неимуществени вреди от отправените спрямо нея
закана по чл.144, ал.3, т.1, във вр. с ал.1 от НК и осъществена принуда по
чл.143, ал. 1 от НК следва да бъде ангажирана с присъждане на обезщетение.
Обезщетението следва да бъде определено от съда по справедливост, съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Както е изяснено в ППВС №4/1968 г. размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда след преценка на
конкретните обективно съществуващи обстоятелства, каквито са характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Изяснено е, че
понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдилищата следва да изтъкват, обосновавайки
присъдения размер на обезщетенията за неимуществени вреди, като посочват
и значението им за определения размер. На обезщетяване подлежат
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането,
като размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според
4
законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания, продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими
към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
аспект справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер
и степен на увреждане, конкретните начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. Удовлетворяването на
изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера
на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено -
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и
справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените
неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен
случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства,
релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са
подобни или дори еднакви /по вид или в количествено измерение/ при
съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са
идентични изцяло. В горепосочения смисъл е и застъпеното в множество
съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК / решение №
93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №
111/01.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №
104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 223 от
27.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2016 г., III г. о., ГК, решение № 100 от
12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3834/2016 г., IV г. о. и др. /
Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя
към датата на деликта, изхождайки от обществено-икономическите условия в
страната, а присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер и
се дължи от датата на увреждането (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД), като размерът на
присъденото обезщетение не може да служи като източник за неоснователно
обогатяване (арг. р. 214/08.01.2019 г.- гр. д.3921/2017 г.-IVг. о.). В случая
предвид крехката възраст на ищцата към датата на деянията - ****, както и
стреса и психическото въздействие от осъществената спрямо нея със сила
принуда, както и заканата за убийство, оказали негативно влияние върху
нормалния й начин на живот довело до остра стресова реакция, изразена с
тревожност, интензивни страхови изживявания и нежелание да общува с
близки и приятели, да излиза, да ходи на училище, съдът счита, че ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от общо 5 000 лева, като обезщетение за
причинените й неимуществени вреди. Обезщетението се дължи съгласно чл.
84 ал. 3 във вр. с чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от деня на
увреждането т. е. считано от ***** до окончателното изплащане на
задължението.
По разноските: Ищцата претендира разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие в размер на 600
лева с ДДС. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати направените от ищцата разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС.
5
Тъй като ищцата съобразно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК е освободена от
заплащането на държавна такса по делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата по делото държавна
такса съобразно уважената част от иска, а именно сумата от 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД., във вр. с чл. 300
ГПК Н. М. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Кърджали, ***** ДА
ЗАПЛАТИ на Е. И. С., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Кърджали,
********, чрез адв. Елисавета П.- АК Кърджали сума в размер на 5 000 (пет
хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди в резултат на извършеното от Н. М. Д. спрямо нея престъпление на
***** в гр. Кърджали по чл.143, ал. 1 от НК и на ***** в гр. Кърджали
престъпление по чл.144, ал.3, т. 1, във вр. с ал. 1 от НК, за което е признат за
виновен с одобрено с ****/13.08.2024 г. споразумение но НОХД № ***** г., по
описа на РС- Кърджали, ведно със законната лихва, считано от деня на
увреждането – ***** до окончателното изплащане на обезщетението на
основание чл. 84, ал. 3 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. М. Д., ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. Кърджали, ***** ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. С., ЕГН
********** с постоянен адрес гр. Кърджали, ********, чрез адв. Елисавета
П.- АК Кърджали направените от ищцата разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита в размер на 600
лева с ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83 ал. 1 т. 4 във вр. с чл.
300 от ГПК Н. М. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Кърджали, *****
ДА ЗАПЛАТИ на по сметка на Районен съд - Кърджали държавна такса в
размер на 200 (двеста) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6