№ 1503
гр. Пловдив, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330201572 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на П.Г.В., против Наказателно постановление
№ 22- 6207-000039/25.02.2022г., издадено от Началник група към ОДМВР-
Пловдив, РУ-Труд, с което на П.Г.В. ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал.3, пр. 1 ЗДвП, както и глоба в размер на 10 лв. за
нарушение на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
1
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
На 27.01.2022 г., в с. Калековец, обл. Пловдив патрулирал автопатрул, в
който участвал св. С.М. – *** към РУ-Труд. В 21,50 часа, на ул. Христо
Смирненски № 3, патрулът спрял движещ се лек автомобил БМВ с рег.
№ ****, управляван от жалбоподателя В.. Същият лъхал на алкохол, говорът
му бил забавен и неясен, поради което св. М. поканил водачът да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“
№ ARBA-0079. Жалбоподателят В. отказал. Поради това и св. М. издал талон
за медицинско изследване № 0066275, в който отразил отказа на водача да се
тества. Талонът бил връчен на жалбоподателя в 22,30ч. на 27.01.2022г., като в
него било отразено, че се предоставят 60 минути от връчването му за явяване
в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД за извършване на медицинско и химическо или
химико-токсикологично изследване. Същевременно водачът не носил и
СУМПС за съответната категория и контролен талон.
Жалб. В. позвънил на жената, с която живее във фактическо
съжителство – св. Ц., като й казал, че са я спрели полицаи, и я помолил да го
закара до Пловдив, за да даде проба за алкохол. Св. Ц. позвънила на
родителите му, за да гледат детето им, след което взела жалбоподателя и го
закарала до УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД в гр. Пловдив.
Видно от издадения триажен лист (л. 16 от съдебното производство),
жалбоподателят пристигнал в лечебното заведение в 23,26ч. Същият бил
насочен към Кабинет № СО-Хирургия – кабинет № 9 на Спешно отделение с
цветна маркировка – червен. Жалбоподателят се явил в 23,55ч. в кабинета на
доктор К., поради което и доколкото часът на явяване бил 25 минути след
посочения в талона краен срок, лекарят не взел кръвна проба от пациента.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на
осъществилото се в действителността, на първо място въз основа на
приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното. Съдът
констатира и че същият е бил подписан без възражения от жалбоподателя,
който впоследствие в 7-дневния срок от връчването му не е подавал
възражения.
2
В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само
не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото
гласни доказателства- показания на актосъставителя М. и свидетелката Ц.,
които дават подробни обяснения за случилото се. Свидетелят М. пространно
разяснява за момента на проверката, спирането на водача, който е управлявал
автомобила, когато е бил спрян от патрула, отказът на водача да се тества и
издаването на талона, както и за липсата на СУМПС и контролен талон у
жалбоподателя. Описаните действия на лицата напълно се потвърждават и от
приложеният по делото талон за изследване № 0066275 от 27.01.2022г. Св. Ц.
дава данни по отношение на завеждането на жалбоподателя до лечебното
заведение, като същата сочи и че жалбоподателят и е казал, че не са му взели
кръвна проба, което се потвърждава и от представения амбулаторен лист за
преглед.
Описаната фактическа обстановка се установява и от приложените
писмени документи - писмо от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, изх. №
1567/14.04.2022 г., лист за преглед на пациент, талон за изследване, триажен
лист и страници с регистрацията на пациента П.В..
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия
орган се установява от приложените по делото Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. – т.2.1. вр. 1.3.2. (за актосъставителя) и т.3.9. и Заповед №
8121к- 6977/04.06.2021г. (за административнонаказващия орган)
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 27.01.2022г., за
нарушение от същата дата, а НП - на 25.02.2022г., тоест преди погасяване на
административно наказателната отговорност на дееца.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на
допуснатото нарушение и нарушените правни норми.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от
него. Предоставена му е възможност за излагане на възражения, като същият
3
изрично е вписал първоначално в АУАН, че няма възражения, като
впоследствие не е подал и писмени възражения в дадения 7-дневен срок,
поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на
наказания субект.
За нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа няколко отделни
състава на административни нарушения: отказ за извършване на проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или
наркотични вещества или техни аналози. Осъществяването на което и да е от
горните нарушения ангажира административнонаказателната отговорност на
нарушителя по същата правна норма. Следователно, отказът да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство,
обективиран в съставения АУАН, е достатъчно основание за санкционирането
му по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Така Решение № 1935 от 29.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1812 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1870 от 23.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2130 / 2020 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1705 от 12.10.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1520 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив и др.
В процесния случай надлежно е повдигнато административно
обвинение и е доказано извършването на отказ на лицето да се тества с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества.
На следващо място, от текста на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП е видно,
че за да е съставомерен отказът и за да бъде лицето годен субект на
нарушението, същото следва да притежава качеството водач на МПС.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в т.25 от параграф 6 на ДР на
ЗДвП: "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата.
В процесния случай приложимата хипотеза е именно управлението на
4
МПС, като същата се явява безспорна с оглед събраните по делото
доказателства и най-вече с оглед разпита на св. М., сочещ, че жалбоподателят
е управлявал автомобила.
От изложеното е видно, че са били налице условията за издаване на
АУАН за извършено нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Спазени са и изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
Отказът на водача да се пробва с техническо средство е удостоверен в
издадения талон № 0066275, който е подписан от жалбоподателя. На водача,
видно от талона, е било предложено да се тества и с доказателствен
анализатор или да се подложи на медицинско и химическо изследване, като
впоследствие и двата варианта не са били изпълнени от него. В талона е
указано, че следва да водачът да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД до 60
минути от връчването му, в съответствие с чл. 6, ал. 6, т. 2, пр. 2 от
Наредбата, което в последствие не е било сторено.
Действително чл. 6, ал. 6, т. 2, пр. 2 от Наредбата предвижда
предоставянето на срок до 120 минути, когато нарушението не е извършено
на територията на населеното място, в което се намира мястото за
установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско
изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-
токсикологично лабораторно изследване. Този срок следва да се определи от
контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване
на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване и възможността за ползване на обществен или друг
превоз за отиване до него на основание чл. 6, ал. 7 от Наредбата.
В тази връзка съдът съобрази, че е ноторно известно, че разстоянието
от центъра на с. Калековец до УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив е
около 20 км., за което дори при средна скорост от около 40 км/ч., биха били
необходими около 30 минути за достигането на дестинацията. Контролният
орган е съобразил възможността за ползване на друг превоз от страна на
жалбоподателя, а именно – същият да бъде закаран от жена си, при избора на
време, което да бъде предоставено. В най-голяма степен се установява, че
5
предоставеното време на жалбоподателя е било достатъчно, доколкото
същият е пристигнал навреме в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, видно от
триажния лист – в същия е отразено, че водачът е бил в лечебното заведение
в 23,26ч., т.е. 4 минути преди изтичането на дадения от контролния орган
срок за явяване от 60 минути.
На следващо място, от триажния лист се установява не само часът на
постъпване на жалбоподателя, но и категорията му на спешност чрез
отбелязаната цветна маркировка – червен. Поради тази причина и при
непосредственото явяване на жалбоподателя след издаването на триажа при
кабинета за преглед от доктор К., същият е щял да бъде прегледан и да му
бъде взета кръвна проба с приоритет и незабавно – аргумент от т. 2 на Раздел
VII на Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт
"Спешна медицина", съгласно който времевата рамка до началото на
дейностите по обслужване на спешен пациент в зависимост от
определената триажна категория са за код Червено А1 – до 1 минута след
асоциирането на триажна категория. В случая жалбоподателят се е явил в
кабинета на д-р К. близо половин час по-късно след извършения триаж,
който срок не се явява незначителен и сочи на недобросъвестното му
поведение и значително забавяне по негова вина, поради което и правилно
лекарят е отказал вземането на кръвна проба, позовавайки се на изтеклия в
талона срок и неявяването на жалбоподателя в кабинета непосредствено след
издаването на триажа.
Поради това и с оглед на гореизложеното, се явява неоснователно
възражението на жалбоподателя, че предоставеният му срок за явяване в
талона е било недостатъчно.
Наказанието е правилно определено, като същото съгласно чл. 174, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП е в абсолютен размер - наказание „глоба“ в размер на 2000
лв. и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да се
управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
С оглед на изложеното, наказателното постановление се явява правилно
и законосъобразно в тази част.
За нарушението по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП:
6
От обективна страна процесното нарушение се изразява в бездействие –
неносене на определени документи, изброени в разпоредбата. За да е налице
осъществяването му, следва да са налице кумулативно следните
предпоставки – нарушителят да е водач на МПС, т.е. да управлява такова, и
да не представи СУМПС за съответната категория и контролен талон.
Съставът на това административно нарушение се различава от състава на
нарушението по чл. 150 от ЗДвП по това, че по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от
ЗДвП лицето поначало е правоспособен водач и има издадено СУМПС и
контролен талон за категорията на управляваното превозно средство, но
единствено не носи съответните документи. В случая се установява, че жалб.
В., видно от справката за нарушител/водач, е имал издадено СУМПС,
валидно към датата на съставяне на АУАН и НП, както и контролен талон, но
от АУАН и от показанията на св. М. се установява, че не е носил същите при
управлението на МПС-то, поради което и правилно е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Наказанието е правилно определено, като същото съгласно чл. 183, ал.
1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП от ЗДвП е в абсолютен размер - наказание „глоба“ в
размер на 10 лв.
С оглед на изложеното, наказателното постановление се явява правилно
и законосъобразно и в тази част.
За пълнота следва да се посочи, че макар в хода по същество да са
изложени аргументи единствено по отношение на нарушението по чл. 174, ал.
3 от ЗДвП и да се иска отмяната на наказателното постановление в тази част,
доколкото с жалбата е обжалвано в пълнота цялото наказателно
постановление, и доколкото същата по отношение на нарушението по чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП не е била оттегляна в хода на производството, то
и съдът дължи произнасяне по всички посочени в наказателното
постановление нарушения, включително и по нарушението по чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 1 и 2 от ЗДвП.
Въз основа на гореизложеното, обжалваното наказателно постановление
се явява правилно и законосъобразно, поради което и същото следва да бъде
потвърдено в цялост.
От въззиваемата страна не са претендирани разноски в производството,
поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
7
Така мотивиран и на основание чл. 63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22- 6207-
000039/25.02.2022г., издадено от Началник група към ОДМВР-Пловдив, РУ-
Труд, с което на П.Г.В., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 2000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.
174, ал.3, пр. 1 ЗДвП, както и глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8