РЕШЕНИЕ
№ 1395
гр. Велико Търново, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110100964 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на*, в която се излагат твърдения, че на
30.03.2017г. е сключил с ответника договор за наем, съгласно който му е предоставил
временно ползване *. Изтъква се, че договорът е сключен за срок от пет година, при месечна
наемна цена от 4060 лв. без ДДС, актуализирана съобразно ръста на официално установения
за страната годишен инфлационен процент, платима от 1-во до 5-то число на текущия месец.
Навеждат се твърдения, че от 30.03.2017г. наемателят започнал да ползва имота като не е
заплатил дължимата наемна цена от 4872 лв. с ДДС за месец април 2017г. по фактура *.
Ищецът твърди, че през 2018г. наемната цена е увеличена на 5143,64 лв. с ДДС като
ответникът е заплатил част от задължението си за месец януари 2018г. по фактура
№********** . като е останал непогасен остатък от 2105,42 лв., както и част от
задължението си за месец ноември 2019г. по фактура *. като е останал непогасен остатък от
499,25 лв. Навеждат се твърдения, че поради липсата на доброволно изпълнение за
вземанията е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №3219/2020г., по
описа на Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение. Изтъква се,
че сумата от 7476,67 лв. е дължима като се отправя искане до съда за постановяване на
решение, с което да бъде установено съществуването на вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение както и за присъждане на разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск. Изтъква, че имотът му е предаден на 03.05.2017г., поради което
наемната цена за месец април 2017г. е недължима. Навежда доводи, че същият е бил негоден
1
за ползване по предназначение, в резултат на което е извършил ремонтни дейности * е
заплатил съответно 2105,42 лв. и 504 лв. Изтъква, че за извършените разходи е издал
фактури *, които не са заплатени от наемодателя, поради което прави възражения за
прихващане с претендираните суми за наемната цена за месеците януари 2018г. и за
ноември 2019г. С оглед гореизложеното отправя искане за постановяване на решение, с
което исковата претенция да бъде отхвърлена и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 30.03.2017г. страните сключили договор за наем като ищецът предоставил на ответика
временното ползване *. Страните постигнали съгласие имотът да се ползва * като за
предаването му следвало да се състави протокол. Те определили срок на ползване от пет
години, считано от датата на предаването му с протокол до 31.03.2022г. Наемателят се
задължил да заплаща месечна наемна цена от 4060 лв. без ДДС, актуализирана от него
съобразно ръста на официално установения за страната годишен инфлационен процент,
платима от 1-во до 5-то число на текущия месец по банкова сметка на наемодателя. В чл. 7
от договора ответникът поел задължение да не извършва ремонти и подобрения в имота без
съгласие на ищеца. Страните се съгласили тези дейности да се извършват за сметка на
наемателя след предварително одобрен проект от наемодателя, като стойността им не
следвало да се възстановява след прекратяване на договора. След сключване на договора
страните не съставили протокол за предаване на имота като на 31.03.2017г. ответникът
регистрирал в НАП фискално устройство за обект * и започнал да ползва имота по
предназначение. На 12.04.2017г. ищецът направил проверка за състоянието и ползването на
*, при която констатирал поставяне на метална будка и осъществяване на търговска дейност
чрез отдаване под наем *. В дневника за продажби за месец април 2017г. за търговския обект
последният вписал реализирани приходи от услуги * в размер на 8660,50 лв. с ДДС. На
03.05.2017г. наемателят едностранно съставил констативен протокол за недостатъци по
асфалтовата настилка на имота като възложил на трето лице да извърши дейности по
изкърпването й, за което на 09.08.2017г. заплатил възнаграждение от 2105,42 лв. За наема за
месец април 2017г. ищецът издал фактура * на стойност 4872 лв. с ДДС като след
връчването й на ответника, последният издал фактура *на стойност 2105,42 лв. за
извършените от него разходи за ремонт * като отправил искане за приспадане на сумата от
наема за месец януари 2018г. За същия наем ищецът издал фактура №********** *на
стойност 4872 лв. с ДДС, по която след връчването й на ответника последвало плащане на
2766,58 лв. като останал непогасен остатък от 2105,42 лв. За наема за месец ноември 2019г.
ищецът издал фактура * на стойност 5143,64 лв. с ДДС, по която след връчването й на
ответника последвало плащане на 4644,39 лв. като останал непогасен остатък от 499,25 лв.
За извършени разходи за разчертаване *, ответникът издал фактура *на стойност 504 лв.,
2
която е връчена на ищеца. От заключението на допуснатата съдебно-икономическа
експертиза се установява, че фактури * са получени от ищеца, но не са осчетоводени в
счетоводството му. Поради неизпълнение на задълженията за плащане на наемната цена по
процесните фактури, на 23.12.2020г. наемодателят подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу наемателя, във връзка с което е образувано частно гражданско дело
№3219/2020г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на
заявителя като на 28.01.2021г. издал заповед за изпълнение, спрямо която е подадено
възражение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Спорните по делото въпроси са от кога ответникът е започнал да ползва имота, предмет на
договора за наем от 30.03.2017г., и следва ли ищецът да му възстанови разходите за
изкърпване и за разчертаване на паркинга по фактури *.
В договора за наем от 30.03.2017г. страните са постигнали съгласие наемната цена да се
дължи след предаване на имота от наемодателя на наемателя с протокол, в който да се
опише състоянието му. Такъв документ не е съставен, което не изключва възможността за
установяване предаването на наетия обект за ползване с други доказателства. По делото е
установено, че през месец април 2017г. наемателят реално е осъществил търговска дейност и
е реализирал приходи от предоставянето на услуги * в процесния имот, което доказва че
същият му е предаден от наемодателя и се намира в състояние, което отговаря на
посоченото в договора предназначение. След като наемателят е ползвал имота през месец
април 2017г., на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, той дължи на наемодателя уговорената
наемна цена от 4872 лв., за което е издадена фактура *.
Страните са постигнали съгласие всички извършени от наемателя ремонти и подобрения в
наетия обект да останат за негова сметка. Това изключва приложението на диспозитивната
разпоредба на чл. 231, ал. 2 от ЗЗД, поради което ищецът не дължи на ответника заплащане
на сумите от 2105,42 лв. за извършени разходи за и* по фактура *и от 504 лв. за извършени
разходи за *по фактура *. С оглед на това възраженията за прихващане с тези суми на
дължимата от ответника част от наемна цена от 2105,42 лв. за месец януари 2018г. по
фактура №********** от *и част от наемна цена от 499,25 лв. за месец ноември 2019г. по
фактура *, са неоснователни и следва да се отхвърлят.
От гореизложеното се достига до извод, че ответникът е ползвал наетия обект през месеците
април 2017г, януари 2018г. и ноември 2019г. и дължи на ищеца наемна цена в общ размер
на 7476,67 лв., за която е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело
№3219/2020г., по описа на Великотърновския районен съд, поради което предявеният иск по
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да заплати ищеца направените
по делото разноски за държавна такса от 150 лв. и за адвокатско възнаграждение от 700 лв.,
3
както и разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 849 лв.,
направени в производството по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско
дело №3219/2020г., по описа на Великотърновския районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на *, че дължи на *, сумата от 7476,67 лв. /седем
хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ -
представляваща сбор от задължения за заплащане на наемна цена от 4872 лв. за месец април
2017г. по фактура *., от 2105,42 лв. за месец януари 2018г. по фактура №********** *и от
499,25 лв. за месец ноември 2019г. по фактура *по Договор за наем от 30.03.2017г., за които
е издадена заповед за изпълнение №113 от 28.01.2021г. по частно гражданско дело
№3219/2020г., по описа на Великотърновския районен съд.
Отхвърля като неоснователни възражения за прихващане, предявени от *, срещу *, относно
сумата от 2105,42 лв. за извършени разходи за *. и относно сумата от 504 лв. за извършени
разходи за *.
Осъжда *, да заплати на *, сумата от 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/, представляваща
направени по делото разноски, както и сумата от 849 лв. /осемстотин четиридесет и девет
лева/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №3219/2020г., по
описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №3219/2020г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4