М
О Т И
В И
към Присъда № 21 от 08.05.2018 година,
постановена по ВНОХД № 40 по описа за
2018 година на
Окръжен съд-Хасково
Производството
е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 94 / 05.12.2017 година,
постановена по НОХД № 572 по описа за 2017 година на Районен съд – Димитровград, подсъдимият И.Г.Й., ЕГН **********,
роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование,
трудово зает, осъждан, е признат за виновен в това, че на 13.10.2017г., в гр.
Димитровград, управлявал МПС – л.а. „Фолксваген Кади“, с рег. № СА **** КК, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно 2,21 на
хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза №
919/16.10.2017г. на УМБАЛ-Пловдив – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 343б, ал.1, вр. чл. 54 от НК му наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и „глоба“ в размер на 220
лв., като го признал за невиновен и го оправдал по първоначално повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал.2, вр. ал. 1 от НК. На
основание чл. 66, ал.1 от НК съдът e
отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
години. На основание чл. 343г от НК съдът e наложил на подсъдимия и наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 11 месеца.
Недоволен от
така постановената присъда е останал
прокурорът от РП-Димитровград, който я протестира в срок. Въвеждат се
оплаквания за неправилност по отношение на правната квалификация на деянието,
както и по приложението на чл. 66, ал.1 от НК. Излагат се подробни съображения,
като счита, че подсъдимият не бил
реабилитиран по реда на чл. 86, ал.1 от НК за престъплението по чл. 343б, ал. 1
от НК, за което бил осъден по НОХД № 739/2007г. по описа на РС-Димитровград, поради
което извършеното деяние осъществявало състава на престъплението по чл. 343б,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В протеста се навеждат доводи, че подс. Й. е бил
реабилитиран на осн. чл. 86, ал. 1 от НК по четвъртото по ред осъждане /по НОХД
№ 93 по описа за 1995 година на РС-Димитровград/, по което с влязла в сила на 25.09.1995
година Присъда № 91 от 28.06.1995 година е бил осъден на наказание
„Поправителен труд” при 10% удръжки за извършено престъпление по чл. 197, т. 1,
вр. чл. 194, ал. 1 от НК/, поради което се налагал извод, че повторна
реабилитация по право за извършеното на 01.12.2007 година престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК, за което е признат за виновен и осъден по НОХД № 739 по
описа за 2007 година на РС-Димитровград
е недопустима. Намира за неправилно приложението на разпоредбата на чл. 66, ал.
1 от НК, а и с оглед предишните осъждания на подсъдимия /три от които за деяния,
свързани с управление на МПС след употреба на алкохол/, високата концентрация
на алкохол в кръвта на подсъдимия – 2,21 на хиляда, който факт обуславял
високата обществена опасност на деянието, множеството нарушения на ЗДвП и
отнетото му СУМПС, с прилагането на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК нямало да
бъдат постигнати целите на чл. 36, ал.1 от НК. Моли съда да измени
постановената присъда, съобразно изложените в протеста доводи.
Срещу депозирания протест не са постъпили възражения.
Представителят
на Окръжна
прокуратура – Хасково поддържа протеста,
но не по изложените в същия доводи. Поддържа, че реабилитация по реда на чл.
86, ал. 1 от НК е възможна само за първо осъждане, респективно за няколко
осъждания в случай, че са извършени при условията на съвкупност. Иска от
въззивната инстанция да признае подс. Й. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и да отмени приложението на
чл. 66, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция подсъдимият И.Г.Й. се явява.
Явява се и защитникът му адв. К., който оспорва протеста и моли съда да
потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.
Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно,
приема за установено следното: От събраните при проведеното пред първата инстанция съдебно следствие
доказателства настоящият състав на
въззивната инстанция намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред РС –
Димитровград е образувано по внесен от РП-Димитровград против И.Г.Й.
обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
затова, че на 13.10.2017 година в гр. Димитровград управлявал МПС – лек автомобил
марка „Фолксваген”, модел „Кади”, с ДК № СА **** КК, с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 2,21 на хиляда установено по надлежния ред
с Протокол за химическа експертиза № 919/16.10.2017 г. на УМБАЛ-Пловдив, след
като е осъден с влязла в сила на 03.01.2008 година присъда по НОХД № 739/2007
година на РС-Димитровград за престъпление по чл. 343Б, ал. 1 от НК; с одобрено
от съда на 29.11.2011 година споразумение по НОХД № 648/2011 година на
РС-Димитровград за престъпление по чл. 343Б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и с влязла
в сила на 27.11.2013 г. Присъда по НОХД № 587/2013 г. на РС-Димитровград за
престъпление по чл. 343Б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
От събраната доказателствена съвкупност пред първоинстанционния съд се
установява, че подсъдимият И.Г.Й. притежавал СУМПС № *********/13.09.2002 г.,
със срок на валидност 22.08.2012 г. Със Заповед на ПАМ № 1879/22.08.2011 г. за
управление на МПС след употреба на алкохол, свидетелството му за управление
било отнето. С влязло в сила на 23.07.2013 г. НП № 446/15.07.2013г., на
подсъдимия са отнети и всички контролни точки. Съгласно разпоредбата на чл.
157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи
придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в
съответната служба на МВР. От началник С „ПП” към ОД на МВР-Хасково бе изискана
справка, от която се установява, че със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-1253-000853 от 19.10.2017 година на подс. Й. е иззето свидетелството за
управление на МПС, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, поради неизпълнение на
задължението по чл. 157, ал. 4 от същия н.а.
Вечерта на 13.10.2017г. подсъдимият употребил алкохол. Знаейки, както
че е употребил алкохол се качил на поверения му л.а. „Фолксваген Кади“, с ДК №
СА **** КК и го привел в движение. Същата вечер полицейските служители към РУ
на МВР – Димитровград – св. Д.Д., М.М. и К. Т., изпълняйки служебните си
задължения, се движели със служебен автомобил по бул. „Г.С. Р.“ в гр.
Димитровград – от храм „Св. Димитър“ в посока Общински съвет. Около 23:15 часа
на инкриминираната дата последните забелязали на булеварда, до бл. № 28, пред
техния автомобил, движещ се криволичейки, л.а.
„Фолксваген Кади“, с ДК № СА **** КК. Изпреварвайки го, св. Т. подал
знак със стоп-палка да спре. Автомобилът спрял, като при извършената полицейска
проверка се установило, че водачът бил подс. Й., който не носел документи в
себе си. За съдействие бил извикан св. И. И. – мл. автоконтрольор, който
извършил проверка на водача с техническо средство „Алкотест Дрегер“. Уредът
отчел наличие на алкохол 1,68 промила и резултатът бил показан на Й.. Бил му
съставен АУАН, който той подписал без възражение. Бил му издаден и талон за
медицинско изследване. Подсъдимият се явил в ЦСМП – Димитровград, където е
съставен Протокол за медицинско изследване и му била взета кръвна проба.
Видно от заключението на назначената химическа експертиза /л.49 от ДП/,
установеното количество на алкохол в кръвта на подс. И.Й. е 2,21 на хиляда.
Като свидетели са разпитани полицейските служители И. И., Д.Д., М.М. и К. Т.. Показанията
им са еднопосочни и безпротиворечиви. На основание чл. 283 от НПК,
първоинстанционният съд е приобщил и всички писмени доказателства, събрани по
БП № 738 по описа за 2017 година на РУ на МВР-Димитровград.
От справка за съдимост рег. № 750, издадена на 16.10.2017 година от БС
към РС-Димитровград се установява, че подс. Й. е осъждан многократно – общо 10
пъти. За да постанови протестираната присъда районният съд е приел, че подс. Й.
не е осъществил състава на престъплението по чл. 343Б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
тъй като за да бъде осъществен от обективна страна съставът на това престъпление
е необходимо същият да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязла в
сила присъда за деяние по чл. 343Б, ал. 1 от НК, който обективен признак не бил
налице. По делото е установено по безспорен начин, че с влязла в сила на
03.01.2008 година Присъда № 530/2007 година, постановена по НОХД № 739 по описа
за 2007 година на РС-Димитровград, подс. Й. е бил признат за виновен в това, че
на 01.12.2007 година е извършил престъпление по чл. 343Б, ал. 1 от НК, като е
бил осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, чието
изпълнение е било отложено за срок от 3 години, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, и
на наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 7 месеца, което е
било изтърпяно на 01.07.2008 година. Приемайки че по първите шест присъди подс.
Й. е бил реабилитиран на основание чл. 88а, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 82, ал.
1, т.т. 3, 4 и 5 от НК, който извод се споделя изцяло от настоящата инстанция,
първоинстанционният съд е достигнал до извод, че са налице предпоставките на
чл. 86, ал. 1 от НК и подс. Й. е реабилитиран по посочената по-горе присъда,
постановено по НОХД № 739/ 2007 година на РС-Димитровград. Изложените в
мотивите доводи в тази насока са, че задължение на правоприлагащия орган е да
прецени най-благоприятния режим за реабилитация на осъдения, без да е налице
задължение коя от възможностите за реабилитация се прилага първа – тази по чл.
86 от НК или по чл. 88а от НК, т.е. че не налице пречка реабилитацията на осн.
чл. 86, ал. 1 от НК да бъде приложена за седмото по ред осъждане, доколкото
изпитателния срок на наложеното наказание „лишаване от свобода” е изтекъл на
03.01.2011 г., а следващото престъпление, в извършване на което Й. е признат за
виновен, било извършено едва на 19.08.2011 г. С изключение на последното
осъждане на подсъдимия по НОХД № 258/2015г. по описа на РС-Димитровград, за
останалите също е прието, че са налице основанията на чл. 88а, ал. 4, вр. ал. 1,
вр. чл. 82, ал.1, т. 3, 4 и 5 от НК – тези по НОХД № 648/2001 и НОХД № 587/2013
година, и двете по описа на РС-Димитровград, по които подс. е признат за
виновен в извършване на престъпления по чл. 343Б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Приемайки,
че е налице настъпила реабилитация по отношение на посочените три осъждания,
съдът го признал за невиновен по повдигнатото от РП-Димитровград обвинение и
приел, че извършеното деяние осъществява от обективна и субективна страна
единствено на състава на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК.
Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя извода от правна
страна на районния съд, касаещ правната квалификация на извършеното от
подсъдимия деяние. Не могат да бъдат споделени изложените мотиви на районния
съд, че за осъждането на подсъдимия по НОХД № 739/2007г. по описа на РС-
Димитровград, същият е реабилитиран по реда на чл. 86, ал.1 от НК. След
направен от въззивната инстанция анализ на осъжданията на Й. се установява, че
за предхождащите горепосоченото осъждане същият е бил реабилитиран съобразно
разпоредбите на чл. 88а от НК. Същевременно, разпоредбата на чл. 86, ал.2 от НК
изключва приложението на ал. 1 от същата, в случаите, когато пълнолетно лице вече
било реабилитирано веднъж, без значение реда, по който е настъпила
реабилитацията. Следва още да се отбележи, че няма данни подсъдимият да е бил
реабилитиран по реда на чл. 87 от НК /т.нар. съдебна реабилитация/, поради
което и не следва да се коментира този ред.
Институтът на реабилитацията и различните материално-правни
предпоставки за настъпването й се съдържат в глава 10 от Общата част на НК и
следва да се отбележи, че неслучайно е определена от законодателя тяхната
последователност. Изразеното в мотивите становище на районния съд, че тази
последователност не следва да се отчита и дори при повече от едно осъждане
реабилитация може да настъпи, прилагайки към всяко едно от тях различен материално-правен
ред е абсолютно нелогично и незаконосъобразно. Реабилитацията настъпва по право
както в случаите по чл. 86 от НК, така и при приложението на чл. 88а от НК, но
за разлика от първата, която е непълна, втората е абсолютна такава. Фактът, че
за първите шест осъждания са налице предпоставките на чл. 88а от НК в никакъв
случай не води до извод, че реабилитация на основание чл. 86 от НК се дължи на
осъдения без значение от поредността на осъждането. Такава може да настъпи само
и единствено в случаите, когато са налице предпоставките, но по отношение на първото
по ред осъждане, като невъзможността й е абсолютна пречка за настъпване на
последваща реабилитация по реда на чл. 86 от НК. Това е така, защото хипотезите
на чл. 86, ал. 1 от НК са предвидени за лица, осъдени за престъпления с
по-ниска степен на обществена опасност и които нямат изградени трайни престъпни
навици. За разлика от чл. 86, ал. 1 от НК, не е налице забрана за повторно
приложение на реабилитация по реда на чл. 88а НК, но в този случай следва да се
държи сметка на по-тежките изисквания на чл. 88а, ал. 4 НК – изтичане на
предвидените срокове за всички осъждания.
С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че по отношение на
осъждането на подс. Й. по НОХД № 739 по описа за 2007 година на РС-Димитровград
е недопустима реабилитация на осн. чл. 86, ал. 1 от НК, предпоставките за която
е прието от районния съд, че са налице. По отношение на това осъждане не са
налице и предпоставките за реабилитация по реда на чл. 88а от НК, защото с
постановената присъда му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от 3 месеца, чието изпълнение е било отложено, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК
за срок от 3 години. Доколкото присъдата е влязла в сила на 03.01.2008 година,
едва след изтичане на изпитателния срок започва да тече предвидения в чл. 82, ал.
1, т. 4 от НК 5-годишен срок, който изтича на 03.01.2016 година. В този срок
обаче са извършени две други престъпления по чл. 343Б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК –
по НОХД № 648/2001 година и НОХД № 587/2013 година, и двете по описа на
РС-Димитровград, съответно на 19.08.2011 година и в периода 17.08.2012 г. –
03.06.2013 година. С последната влязла в сила на 10.12.2015 година присъда № 67
от 29.09.2015 година, постановена по НОХД № 258 по описа за 2015 година на
РС-Димитровград, подс. Й. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 183, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание „пробация” за срок от 1
година и 4 месеца, която е изтърпяна на 28.05.2017 година. За да са налице
предпоставките за абсолютна реабилитация по последните четири осъждания е необходимо
предвидените в чл. 82, ал. 1 от НК срокове да са изтекли за всяко едно от тях,
който срок несъмнено не е изтекъл /за последното осъждане срокът изтича на 28.05.2019
година/.
Поради изложеното, настоящата инстанция прие за безспорно установено,
че подс. И.Й. от обективна страна е осъществил състава на престъпление по
чл. 343Б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като
на 13.10.2017г. в гр. Димитровград е управлявал МПС – л.а. „Фолксваген Кади“, с
рег. № СА **** КК, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а
именно 2,21 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа
експертиза № 919/16.10.2017г. на УМБАЛ-Пловдив, след като е осъден за
престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК с влязла в сила присъда по НОХД № 739/2007г.
на РС- Димитровград. Безспорни и доказани са фактите, както че подсъдимият е
управлявал на инкриминираната дата МПС, така и количеството алкохол в кръвта
му, определено по надлежния ред. Редът за установяване употребата на алкохол от
водачите на МПС намира уредба в Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Поради изложеното и на основание чл. 336, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334, т. 2 от НПК
отмени първоинстанционната присъда и приложи закон за по-тежко наказуемо
престъпление, като го призна за виновен в извършване на престъпление по чл.
343Б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е бил обвинен пред първата инстанция. По
отношение на обвинението, че деянието е извършено след осъжданията на подс. Й.
с одобрено на 29.11.2011 година споразумение по НОХД № 648/2011 година на
РС-Димитровград и влязла в сила на 27.11.2013 година присъда, постановена по
НОХД № 587/2013 година на РС-Димитровград, и двете за престъпление по чл. 343Б,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, съдът го призна за невинен и го оправда, на основание
чл. 304 от НПК, тъй като тези осъждания не са съставомерен признак на деянието
от обективна страна.
Обект престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК са обществените
отношения, свързани със спазване на правилата за движение по пътищата и се
характеризира с висока обществена опасност, като деянието се характеризира с
упоритост на субекта на престъплението да погазва установения обществен ред,
поставяйки в опасност участващите в движението лица и пътни превозни средства,
с оглед негативното въздействие, което оказва алкохолът върху реакциите на
водач на МПС при управлението му. Престъплението се характеризира с обществен
укор спрямо извършителите, с оглед зачестяващите случаи на управление на МПС в
пияно състояние.
От субективна страна престъплението е извършено при условията на пряк
умисъл като форма на вина. Въпреки, че е съзнавал, че е употребил алкохол,
подсъдимият привел в движение лекият автомобил. Същият е бил наясно също така,
че вече е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.
При определяне размера на наказанието, съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства направените самопризнания, изказаното
съжаление и разкаяние, както и
съдействието за разкриване на обективната истина. Като отекчаващи такива отчете
обремененото му съдебно минало, в т.ч. двете осъжданията извън правната
квалификация на деянието по чл. 343Б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, многобройните
нарушения на правилата за движение по пътищата, което доказва, че същите не са
въздействали върху подсъдимия и не са постигнали поправителен ефект. Съдът
прецени, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
поради което определи наказанието при условията на чл. 54 от НК, като определи
на подс. наказание „лишаване от свобода” в предвидения законов минимум – в
размер на 1 година, което да се изтърпи ефективно при първоначален „общ” режим,
на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, както наказание „глоба” в размер на
500 лева.
С така наложените по вид и размер наказания, съдът счита че ще бъдат
постигнати целите както на личната, така и на генералната превенция на закона.
Съдът не наложи предвиденото наказание „лишаване от право да управлява
МПС”, тъй като по безспорен начин е установено по делото, че подс. И.Й. е
неправоспособен водач.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
Председател:
Членове: 1.
2.