Решение по дело №1565/2017 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 377
Дата: 30 ноември 2017 г. (в сила от 20 декември 2017 г.)
Съдия: Мария Атанасова Терзиева
Дело: 20175310101565
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2017 г.

Съдържание на акта

                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                                30.11.2017 г.                                 гр. Асеновград

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на тридесети октомври две хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Йорданка Тянева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 1565 по описа за 2017 г. и като обсъди:

 

            Иск с правно основание чл. 127 и чл.143    от СК.

            Депозирана е молба от А.Я.М. – баща и законен представител на децата: Я., Н. и Д. Михайлови, чрез адвокат В. против В.К.К., в която моли да бъде постановено решение, с което се предоставят на ищеца  упражняването на родителските права,  да се определи режим на лични отношения на децата с майката, да бъде осъдена ответницата да заплаща издръжка за децата в размер на 125 лева месечно и периодично за децата Я. и Н. и 120 лева за Д., начиная от датата на подаване на ИМ до настъпване на законни основание за изменение или прекратяване на същата,  да бъде постановено местоживеенето на децата  да е при бащата. Твърди, че страните са живели на съпружески начела около 7 години, по време на съвместния им живот са родени децата: Я., Н. и Д. Михайлови. През 2016 г. ищцата е напуснала семейното жилище, като е изоставила децата, не подържа контакт с тях и ищеца, от тогава до сега единствено ищеца полага непосредствени грижи за възпитанието и отглеждането на децата. Ангажират писмени доказателства, претендира за направените по делото разноски.

          В срока по чл.131 ГПК  не е постъпил отговор от ответника В.К.К.. В съдебно заседание ответницата се явява лично и оспорва иска, желае родителските права да бъдат предоставени на нея. Заявява, че живее с друг мъж, от когото има дете. Не ангажира доказателства.

          След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

          От удостоверения за раждане, издадени въз основа на актове за раждане с № 0272/30.07.2006 г., № 0317/0.08.2008 г. и № 0020/16.01.2012 г. – издадени от Община Асеновград е видно, че страните по делото: А.Я.М. и В.К.К. са родители на децата: Я.А.М. – роден на *** г., Н.А.М. – родена на *** г. и Д.А.М. – родена на *** г., което не е спорно.

          Децата: Я. и Н. Михайлови са ученици, а Д.М. в предучилищна група на ОУ „Никола Вапцаров“ Асеновград, редовна форма на обучение и редовно посещават учебните занятия.  

          Ищецът няма трайни доходи от трудово правоотношение, същия в момента се препитава от почасова или временна работа в строителството и селското стопанство /което се твърди от същия в ИМ/ – с които средства издържа децата. Ответницата не работи, по делото липсват доказателства за доходи на страните.  

          От изготвения социален доклад от ДСП Асеновград се установява, че децата Н., Деси и Я. Михайлови се нуждаят от пълноценна грижа, родителски контрол и подходяща семейно-битова среда за отглеждане. Бащата на децата притежава нужните жилищни условия за нормалното отглеждане на децата си. При грижата за децата разчита предимно на майка си Н.М., която основно е ангажирана да ги гледа, както и битовите условия при които живее, следва да бъдат преценени от отдел „ЗД“ при ДСП, по настоящия адрес на В.К..

         От разпитания свидетел на ищцовата страна: Н. Рашкова М. /баба на децата по бащина линия/ – които съдът кредитира, се установява че страните В. и Наско са живели без брак няколко години. По време на съвместния им живот са родените децата: Я., Н. и Деси. Преди три години В. е напуснала семейното жилище и се е събрала да живее с друг мъж в село Куртово Конаре, като е оставила децата на бащата. От тогава тя рядко е виждала децата, основната грижа за възпитанието и издръжката на децата е на бащата, подпомаган от родителите си /най-вече от свидетелката/. Децата са записани и посещават училище в Асеновград, Я. е в пети клас, Н. в трети клас, а Д. е на 5 години.  Ищецът работи във фирма за строителни материали и получава надница по 30 лв. дневно, той единствено издържа децата. В. не е давала издръжка на децата, не им е купувала подаръци. Тя се грижи единствено за детето от другия мъж от село Куртово Конаре.

         От изслушване на детето Я.А.М. в с.з се установява, че от като е роден той живее в дома на бащата, заедно с другите деца: Н. и Деси. Майка им е в Куртово Конаре, там живее с друг мъж. Децата са ходили за няколко дни при нея. Я. и Н. са ученици, а Деси посещава детска градина – всички в ОУ „Н.Вапцаров“ Асеновград. А. иска да остане да живее при баща си, където има добри условия, в къщата живеят заедно с бабата и дядото.

         От изслушване на ищеца А.М. се установи, че от три години децата живеят при него, същия работи във фирма за строителни материали и получава 30 лв. дневна надница, той единствен подпомаган от родителите си се грижи за издръжката на трите деца. В. не е плащала издръжка за децата.

          От изслушване на ответницата В.К. се установява, че страните са разделени от две години и половина, като тя се е установили да живее в Куртово Конаре след като се е събрала да живее с друг мъж, от когото има дете. В момента е в отпуск по майчинство, не работи. Същата заявява, че издръжка на децата не е плащала, но децата не посещават редовно училище. Твърди, че е купувала дрехи, обувки за децата, за детето Д. получава детски надбавки, но за Н. и Я. не получава тъй като те не ходили редовно на училище.

 

         Не се спори между страните, че не живеят заедно – а разделени от 2-3 години, както и че са родители на децата:  Н., Деси и Я. Михайлови. При това положение те нямат възможност ежедневно да вземат решения, касаещи грижите за тях и отглеждането им, поради това те не могат да постигнат съгласие по въпроса относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им, поради което на основание чл. 127, ал.2 от СК спорът се решава от районния съд, по настоящия адрес на детето.          Спорно между страните e на кого от двамата родители да се предоставят родителските права, при кого от родителите да е  местоживеенето на децата. От събраните по делото доказателства се установи, че и трите деца от раждането си живея в дома на баща им в град Асеновград, тук са записана на училище – съответно на детска градина и ги посещават. Бащата на децата от раздялата на страните се грижи за тях – подпомаган от родителите си, същия работи и реализира доход, с които издържа децата. Майката от три години живее в село Куртово Конаре, на семейни начела с друг мъж, от които има дете. Същата често идва и в дома на майка си в Асеновград, тя не работи, няма жилищни условия и възможност да се грижи за децата. Голямото дете Я. е изявило желание да продължи да живее в дома на баща си, в този дом следва да живеят и другите две деца – за да не се разделят, както и да продължат да посещават училище и детска градина в Асеновград.                       

        Предвид събраните доказателства съдът намира, че в интерес на: Я., Н. и Д. Михайлови е да живеят при баща си, които има желание и възможности да осигури условия за правилното им физическо и психическо развитие. Този извод се налага както с оглед възрастта на децата, така и с оглед на обстоятелството, че това е тяхното местоживеене от раждането им, като същите са свикнали с този дом, така и с живеещите в съседство, имат изградени приятелски отношения. Ето защо предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде определено местоживеенето на децата Я., Н. и Д. Михайлови при техния баща, на които следва да се предостави упражняването на родителските права, а за майката да се определи разширен режим на лични отношения: всяка първа и трета седмица от месеца от 10 часа в събота до 18.00 часа неделя /с преспиване при майката/, първите пет дни на Коледната и Пролетната ваканция – на всяка четна година и съответно вторите 5 дни но Коледната и Пролетната ваканция на всяка нечетна година, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Така определения режим  в най-голяма степен ще обезпечи поддържането на привързаност между майката и децата.

По делото не са ангажирани доказателства, относно нуждите на децата: Я., Н. и Д. Михайлови, както и доходите на страните. Ищецът твърди, че работи във фирма за строителни материали и получава 30 лв. надница дневно, а ответницата получава „майчинство“. При определяне размера на издръжката, съдът се ръководи от доказаните по делото доходи на ответника и възможностите му да заплаща присъдената издръжка. Ето защо съдът приема, че месечно, за издръжка на Я., Н. и Д. Михайлови за: храна, облекло, учебни пособия и ежедневни разходи, присъщи за възрастта им са необходими около 200 лева месечно /за всяко по отделно/. При определяне на това каква част от същата следва да се осигури от майката, следва да се вземат предвид обстоятелството, че непосредствените грижи по отглеждането се осигуряват от бащата, както и възможностите на ответника. Тя има задължение за издръжка към друго ненавършило пълнолетие дете /за което не е ангажирала доказателства – но това не се оспорва от ищеца/, но въпреки това същата следва да осигурява собствената си издръжка, издръжка за малолетното си дете, както и издръжка за трите си деца в размер минимално определен за страната и съответстващ на ¼ от минималната работна заплата. С оглед на горното съдът намира, че майката следва да осигурява по 115 лева месечно за издръжка на децата си, считано от датата на подаване на исковата молба от 20.07.2017 г., като до пълния предявен размер от 125 лева за децата Я. и Н. и 120 лева за Д.  искът ще следва да се отхвърли, като недоказан.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска. По делото обаче не са ангажирани доказателства за направи от същия разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпроси.

На осн.чл.78 ал.3 от ГПК на ответникът също се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, но същата не е ангажирала доказателства за направени такива, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.  

На осн.чл.78 ал.6 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на РС Асеновград ДТ по определената издръжка, в размер а 496.80 лева.

Мотивиран от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху  децата: Я.А.М., ЕГН **********; Н.А.М., ЕГН ********** и Д.А.М., ЕГН ********** на техния баща А.Я.М., ЕГН ********** ***, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата при бащата – на същия адрес.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката В.К.К., ЕГН ********** ***, и децата:  Я.А.М., ЕГН **********; Н.А.М., ЕГН ********** и Д.А.М., ЕГН ********** всяка първа и трета седмица от месеца от 10 часа в събота до 18 часа неделя /с преспиване при майката/, първите пет дни на Коледната и Пролетната ваканция – на всяка четна година и съответно вторите 5 дни на Коледната и Пролетната ваканция на всяка нечетна година, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. 

 

ОСЪЖДА В.К.К., ЕГН ********** *** да заплаща на децата си: Я.А.М., ЕГН **********; Н.А.М., ЕГН ********** и Д.А.М., ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител А.Я.М., ЕГН ********** издръжка в размер на 115 лева (сто и петнадесет) месечно – за всяко едно от децата по отделно, начиная от датата на подаване на исковата молба 20.07.2017 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 125 лева за децата Я. и Н. и 120 лева за Д.,   като недоказан.

 

         ОСЪЖДА В.К.К., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС Асеновград ДТ по определената издръжка в размер на 496.80 лева (четиристотин деветдесет и шест лева и осемдесет стотинки). 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: