Решение по дело №543/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 34/23.06.2011 г., постановена по НОХД № 28/2011 г. по описа на РС – А., същият съд е признал подс. Д. В. Б., със снета по делото самоличност, за невинен в това, че на 09.02.2011 г. около 09:30 часа от бившата сграда на АПК, намираща се в землището на с. М., общ. А., чрез използване на моторно превозно средство – товарен автомобил „Ф.Т.” с рег. № ** **** **, собственост наВ.Д. Б. от Г. М., У. „. В. № , е направил опит да отнеме чужди движими вещи на стойност 287,06 лева от владението на Д.П.Х. от Г. Х., У. „А.К.” №., ап., негова собственост (като е задържан в момента на товаренето на вратите на товарен автомобил „Ф.Т.” с рег. № ** **** **) без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били поставени под постоянен надзор, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

В законоустановения срок срещу така постановената присъда е подаден въззивен П. от РП – А.. Подалият протеста п­окурор намира, че събраните по делото доказателства изясняват в достатъчна степен участието на подс. Б. в извършеното престъпление, като фактическата обстановка, отразена в обвинителния акт, не се различава от доказателствата, събрани в съдебното производство. Сочи, че са предприети действия по издирване на лицето Б., за когото Б. твърди, че го бил изпратил да вземе вратите, но такъв не е установен. Предлага на въззивния съд да отмени протестираната присъда и да признае подс. Д. Б. за виновен, като му наложи справедливо наказание за извършеното престъпление.

Писмени възражения по протеста и допълнителни писмени изложения за допълване на доводите в същия не са постъпили.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът от ОП – Кърджали поддържа подадения П.. Намира за установено от свидетелските показания по делото, че подсъдимият е дал противоречиви обяснения относно това кой го е пратил – първоначално е заявил, че това е собственикът на обекта, а после – друго лице на име Б., който въпреки положените усилия от органите на реда не е бил установен, нещо повече – установено е било, че такъв не съществува. Сочи, че e била извършена проверка във фирма „Ф.”, занимаваща се с изкупуване на метали, във връзка с твърдението, че и друг път подсъдимият е транспортирал скрап, бидейки нает от лицето Б., но е установено, че няма съответното записване за предадени вторични суровини (позовава се на показанията на св. Б.). Прочие, прокурорът намира, че изложеното от подсъдимия като обяснения по делото представлява негова защитна версия, която не следва да бъде кредитирана. Моли да бъде отменена атакуваната присъда, като бъде постановена нова и подс. Б. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Защитникът на подсъдимия намира протестираната първоинстанционна присъда за правилна и законосъобразна. Счита, че по делото няма нито едно доказателство, което пряко и непосредствено, по несъмнен начин, да уличава Д. Б. в извършване на инкриминираното деяние, нещо повече – от приложената в хода на въззивното съдебно следствие разпечатка от съответния мобилен оператор е видно, че обясненията на подсъдимия се подкрепят от независим технически източник, какъвто е системата, поддържаща компютърни данни на оператора. Излага подробни съображения относно това, че не е било възможно и не са събрани съответните доказателства Б. да е свалил вратите, предмет на изпълнителното деяние съгласно обвинителния акт. Твърдяното от прокурора даване на противоречиви обяснения от страна на подсъдимото лице относно това кой го е пратил да вземе вратите защитникът на същото лице намира единствено за умозаключение на разпитания като свидетел полицейски служител (очевидно се визира св. Б.). Сочи обстоятелството, че от страна на полицейските служители не са предприети навреме съответните действия за установяване на лицето Б.. Що се отнася до фирмата, занимаваща се с изкупуване на вторични суровини, то намира получените от този източник данни за несигурни, като излага подробни съображения в тази насока. Счита самото разследване, проведено от органите на досъдебното производство срещу подс. Б., за повърхностно и необективно. Моли съдът да спази принципа, че всяко съмнение се тълкува в полза на обвиняемия. Иска постановяване на съдебен акт съобразно изложеното от негова страна.

Подсъдимият поддържа заявеното от неговия защитник. Иска от втората съдебна инстанция да потвърди присъдата на РС – А..

Въззивният съд намира, че процесният П. е допустим, доколкото е подаден от активно легитимиран процесуален субект, при спазване на изискванията за форма и съдържание, в законоустановения срок.

Съдът, след като провери изцяло - по реда на чл. 314 от НПК - протестираната присъда, независимо от основанията, посочени във въззивния П., намира следното:

По делото се установява следната релевантна фактическа обстановка:

Подс. Д. Б. извършвал транспортни услуги – превоз на товари – с лекотоварен автомобил, собственост на неговия син. Сутринта на 09.02.2011 г., както обикновено, той отишъл на импровизираната „пиаца” в Г. Кърджали в района на автогарата – сборно място на лица, извършващи подобни услуги. Малко по-късно при него дошъл мъж, който подсъдимият познавал по физиономия и комуто Б. бил извършвал вече транспортни услуги – превоз на старо желязо до пункт за изкупуване на вторични суровини. Той му се представил като Б. и му казал, че имало някакви врати в с. М., които трябвало да се докарат в Г. Кърджали. След известно уточняване на цената на превоза двамата се уговорили за 50 лева. Б. тогава казал на подс. Д. Б., че трябва да изчака автобус, пристигащ от Турция и го попитал дали знае къде е с. М.. Б. познавал района, тъй като бил извършвал и други курсове там. Клиентът обяснил на подсъдимия къде точно се намирали вратите, като му казал още, че не са много тежки и ще може да ги натовари сам. Попитал го също за колко време може да се върне, на което Д. Б. отговорил, че това може да стане за около 2 часа. Така двамата се разбрали за нова среща на същото място в 10:30 часа. По искане на водача на лекотоварния автомобил Б. дал в аванс 20 лева, за да може да бъде заредено превозното средство с гориво за превоза. След това подсъдимият потеглил за с. М., където пристигнал около 09:00 часа и лесно открил указаното място. То не било оградено. Видял вратите и установил, че същите са тежки. Поради това се наложило да ги товари чрез бутане и повдигане от единия край. Когато му оставала само една врата за товарене се появил униформен полицейски служител – св. Е. Б.. След проведен разговор между двамата относно това какво прави Д. Б. и кой го е пратил и след пристигане на други полицейски служители подсъдимият бил задържан по реда на ЗМВР (във връзка с товаренето на вратите).

Когато приел поръчката и когато товарел вратите, Б. считал, че това става по поръка на собственика, смятайки Б. за такъв.

Горната фактическа обстановка се установява от: обясненията на подсъдимия; показанията на св. Б.; писмо от „Космо България Мобайл” ЕАД с изх. № 16527/27.09.2011 г. и приложената към него справка; заверен препис от заповед за задържане; протокол за доброволно предаване; протокол за оглед на ВД. Останалите доказателствени материали по делото не подкрепят, но и не оборват данните, изходящи от изброените по-горе източници. Необходимо е да се посочи обаче, че резултатите от извършения в досъдебното производство оглед на местопроизшествие не могат да бъдат ползвани като доказателства по делото, доколкото огледът е извършен (видно от съставения протокол) в присъствието на само едно поемно лице, което представлява неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила (предвид използването на израза „поемни лица, т. е. – множествено число, в текста на чл. 137, ал. 1 от НПК), като все пак бъде направено уточнението, че дори и да липсваше визираното процесуално нарушение, т. е. – ако беше налице възможност да се ползват резултатите от така извършения оглед, изводите на съда не биха били по-различни. Следва да се има предвид, че в показанията на св. Е. Б. се съдържат и някои негови логически съждения относно дадени обстоятелства, които не представляват конкретни факти, влизащи в противоречие с изложеното от подсъдимия досежно релевантната за делото фактическа обстановка. „Противоречивите” обяснения (не в процесуалния смисъл на понятието), дадени от Б. относно това кой го праща, по същество представляват – съгласно самите показания на Б. – твърдения за едно и също нещо, заявено по различни начини, което обаче е преценено от полицейския служител като противоречие. Никакво противоречие не съществува по мнение на настоящия съдебен състав между заявлението, че товаренето на вратите се върши по поръка на някакво друго и недотам познато на Д. Б. (различно от него) лице и че това лице е бил собственикът. Съвсем логично е да бъде предположено в този случай от страна на извършващия превозната услуга, че този, който го е натоварил с превоза, е именно собственикът, който същевременно отговаря и на описанието „някакъв друг човек” (виж показанията на св. Е. Б. на л. 31 от първоинстанционното дело!). Що се отнася до констатираното от полицейския служител притеснение у подс. Б. в момента, в който Б. му е казал, че познава собственика, то съдът намира същото за съвсем логично и естествено – напълно нормално е в този момент Д. Б. да започне да изпитва притеснение, че може лицето, което го е наело, да не е собственикът на имота и дейността по извозване на вратите обективно да е противозаконна, което съответно би могло да доведе до сериозни проблеми за извършващия превоза, т. е. – фокусиране на подозрения в извършване на престъпление върху него, както впрочем е и станало. Прочие, обясненията на подсъдимото лице относно това какво той е считал, че се извършва или с други думи – че не е съзнавал, че извозването е без съгласието на съответния собственик, следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са логични и последователни и не се оборват от другите доказателствени материали по делото. В тази връзка, това, че никое от лицата, извършващи транспортни услуги със сборен пункт на т. нар. „пиаца” в беседата си със св. Б. (полицейски служител в РУП – Кърджали) не е заявил, че познава лице Б. съгласно даденото от подсъдимия описание съвсем не означава, че такъв изобщо няма, още повече, че е напълно логично ако такова лице извършва престъпна по своя характер дейност, то да не се представя с истинското си име, а и като цяло да се старае да не бъде забелязвано. Извършената също от св. Б. проверка във фирмата, занимаваща се с изкупуване на вторични суровини – във връзка с твърдението на Д. Б., че и преди е извършвал транспортна услуга за Б., като е транспортирал до пункт за вторични суровини купе от „Лада”, също не води до изводи в обратния смисъл. На първо място, фактът, че не винаги в подобни случаи (като цяло в страната) в съответните документи фигурира изобщо или достатъчно подробна информация за предаваните суровини и лицето, което ги предава, е ноторен. На второ място, единствено с оглед пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че въпросната проверка, по думите на същия свидетел, е обхващала периода от 01.12.2010 г., т. е. – много скоро преди датата 09.02.2011 г., като, от друга страна, подс. Б. заявява, че случката с предаването за вторични суровини на купето от автомобил е била няколко месеца преди това, а самият Б. е започнал да се занимава с превозната дейност от месец юни 2010 г.; с други думи, очевидно е, че проверката не е с достатъчен времеви обхват. Извършването на нови действия по събиране и проверка на доказателства в тази насока обаче е безпредметно по мнение на настоящия съдебен състав предвид изложеното по-горе за ноторността на това, че данните от подобни източници (пунктове за изкупуване на старо желязо) далеч не винаги са достатъчно пълни или точни. Накрая, следва да се посочи още, че обясненията на подс. Д. Б. се подкрепят и от приложената в хода на въззивното производство справка от мобилния оператор, в която фигурира телефонен разговор от номера, ползван от подсъдимия в 08:08:54 часа на 09.02.2011 г., с отбелязана „клетка първоначален адрес” – „Кърджали”, У. Трапезица 20 (Кърджали)”. Ноторен е фактът, че визираната улица се намира в южната част на Г. Кърджали в близост до най-прекия път, по който Б. е следвало да мине, пътувайки към с. М..

Необходимо е да бъде уточнено и това, че обстоятелството, че доказателствата по делото са еднозначни в смисъл, че у подсъдимия, към момента на срещата му със св. Б., не са се намирали каквито и да било сечива или уреди, които да му позволят да отдели тежките врати от касите, на свой ред потвърждава казаното от Б., че друг го е изпратил и му е поръчал да транспортира инкриминираните вещи и внася такова съмнение в обвинителната теза, което е несъвместимо с изискването по чл. 303, ал. 2 от НПК подсъдимият да бъде признат за виновен само тогава, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка следва правният извод, че деянието не съставлява престъпление, доколкото липсва един от елементите на престъплението – вината (чл. 9, ал. 1 от НК). По-конкретно, липсва умисъл за извършване на престъплението „кражба” или, с други думи, деецът не е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, не е предвиждал настъпването на неговите общественоопасни (именно такива) последици – чл. 11, ал. 2 от НК. Съгласно чл. 11, ал. 4 от НК непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи, т. е. – в съответната норма е необходимо изрично да бъде предвидено, че се носи наказателна отговорност за извършване на съответното деяние и тогава, когато то е извършено при условията на непредпазливост. Разпоредбите на НК относно кражбата - чл. 194 – чл. 197а – не предвиждат наказателна отговорност при непредпазливост. Предвид изложеното тук се явява безпредметно обсъждането на това дали е налице непредпазливост у подсъдимия в конкретния случай. Щом като това е така, то и на основание чл. 304, пр. 3 от НПК оправдаване‗о на Д. Б. от страна на първоинстанционния съд се явява законосъобразно.

При извършената служебна проверка от настоящата съдебна инстанция не беше установено наличието на такива съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат връщането на делото за ново разглеждане било на прокурора, било на първоинстанционния съд.

Прочие, протестираната присъда се явява обоснована от фактическа страна и законосъобразна от правна страна, поради което същата следва да бъде потвърдена, доколкото не са налице основанията за отмяната или изменяването й.

Ето защо и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 34/23.06.2011 г., постановена по НОХД № 28/2011 г. по описа на РС – А..

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: