Р
Е Ш Е
Н И E
№344 08.08.2022
год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
като
разгледа докладваното от съдия Галина Динкова административно дело № 381 по
описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.268 от ДОПК.
Образувано е
по жалба на Г.П.П. ***, подадена чрез адв.Д.Д., надлежно упълномощена /л.113/, против
Решение № 196/ 20.05.2022г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, постановено на
основание чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, с което е оставена без уважение жалбата на
Г.П. с вх.№ 94-00-2144/ 25.03.2022г. против Разпореждане за изпълнение на
запорно съобщение № С210024-029-0003222/ 04.02.2021г., издадено от Ж. м. на
длъжност публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив, офис Стара Загора.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на Решение 196/ 20.05.2022г. и
потвърденото с него разпореждане. Твърди, че процесното разпореждане на
публичния изпълнител е насочено върху несеквестируеми суми, тъй като
средствата, постъпващи по запорираната банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“
АД са субсидии, целеви средства от Държавен фонд „Земеделие“, получавани от
лицето в качеството му на земеделски производител. Позовава се на чл.11 от
Регламент (ЕС) № 1306/ 2013г., съгласно който плащанията на бенефициерите
по предвиденото в него финансиране се извършва в пълен размер. Това налагало
извод, че средствата с източник финансиране от ЕС за земеделските стопани, не
могат да бъдат изплащани на лице, различно от бенефициера и да имат различно предназначение от това, за
което са отпуснати, поради което и спрямо тях не може да бъде насочено
принудително изпълнение. По подробно изложените в жалбата съображения моли
обжалваното решение на Директора на ТД на НАП Пловдив и потвърденото с него
разпореждане, да бъдат отменени като незаконосъобразни.
Ответникът –
Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си
представител по делото – гл.юрисконсулт Т. Т. –Л., заема становище, че жалбата
е неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Твърди, че оспорените
действия на публичния изпълнител са законосъобразни. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на пълномощника на жалбоподателя.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Срещу Г.П.П. е образувано изпълнително
дело № ********* по описа на ТД на НАП Пловдив за принудително събиране на
неплатени данъчни и осигурителни задължения по подадени от Г.П. декларации. За
обезпечаване събирането на публичното вземане с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.
№С200024-022-0082054/18.11.2020 год. на основание чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1
от ДОПК във връзка с чл.195, ал.1 - 3 от ДОПК са наложени обезпечителни мерки -
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието па касетите и суми,
предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по
платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги, находящи се в
„Уникредит Булбанк“АД, „Райфайзен банк“ и „Търговска банка Д“АД, за сумата от
48 912.02 лв.
На 18.11.2020г. е
било издадено запорно съобщение изх.№ С200024-003-0057853 до „Уникредит
Булбанк“АД /л.93 по делото/ и на същата дата е бил наложен запор върху сметките на длъжника – Г.П.П. /л.91/.
С Разпореждане за изпълнение на запорно
съобщение с изх.№ С210024-029-0003222/ 04.02.2021г. до „Уникредит Булбанк“ АД
публичният изпълнител е разпоредил незабавно прехвърляне от сметката на
длъжника на сума в размер на 50 226.78лв. по сметка на ТД на НАП Пловдив,
офис Стара Загора /л.78/.
Не е спорно между страните, а и се
установява от приложеното по делото писмо от „Уникредит Булланк“ АД с изх.№
0890-49-013910/ 04.02.2021г., че наличните парични средства по сметката на Г.П.
в Уникредит Булбанк АД са постъпили от Държавен фонд „Земеделие“.
Разпореждането за изпълнение на запорно съобщение с изх.№ С210024-029-0003222/
04.02.2021г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, е било
обжалвано от Г.П. пред Директора на ТД на НАП Пловдив с жалба вх.№ 94-002144/
25.03.2022г. Първоначално жалбата е била оставена без разглеждане с Решение №
117/ 31.03.2022г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, което е било отменено с
Определение № 307/ 12.05.2022г., постановено по адм.дело № 263/ 2022г. и
преписката е върната на директора на ТД на НАП Пловдив за разглеждане по реда
на чл.266 от ДОПК на подадената от Г.П.П. жалба против Разпореждане за
изпълнение на запорно съобщение с изх.№
С210024-029-0003222/ 04.02.2021г.
С оспореното по настоящото дело Решение № 196/
20.05.2022г. на основание чл.267 ал.2
т.5 от ДОПК, Директорът на ТД на НАП Пловдив е оставил без уважение подадената
от Г.П. жалба с вх.№ 94-002144/ 25.03.2022г. Изложил е съображения за
законосъобразност на обжалваното Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх.№
С210024-029-0003222/ 04.02.2021г., като е прието за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че по
запорираната сметка постъпват суми, които са несеквестируеми. Според ответника
плащанията от ДФ „Земеделие“ не съставляват несеквестируеми доходи по смисъла
на чл.100, ал.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022г. /чл.
99, ал. 2 от ЗДБРБ за 2021г./ във връзка с чл. 100, ал.1 от ЗДБРБ за 2022г. /чл.
99, ал. 1 от ЗДБРБ за 2021г/на РБ. Сочи, че земеделските производители, на
които се отпускат средства от ДФ „Земеделие“ за други цели, извън
регламентираните в чл.100, ал.1 от ЗДБРБ, не са натоварени с извършване на
дейности и функции по делегация на държавата, поради което същите не са сред
субектите, ползващи се с регламентираната в чл.100, ал.2 ЗДБРБ защита.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна и в срока по чл.268, ал.2 от ДОПК, тъй като Решение № 196/
20.05.2022г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив е връчено на Г.П. на 23.05.2022г.,
а жалбата на П. срещу това решение е подадена чрез Директора на ТД на НАП
Пловдив на 27.05.2022г. /видно от поставения входящ номер върху нея/,
следователно е в срок. Оспорването е спрямо подлежащ на съдебно оспорване и
контрол за законосъобразност акт – решение по чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК на
Директора на ТД на НАП – Пловдив, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
В случая административното производство по
постановяване на оспореното Решение № 196/ 20.05.2022г. на Директора на ТД на
НАП Пловдив, е осъществено по реда на чл. 267 от ДОПК от материално компетентен
орган, по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК, и е завършило с
издаването на оспорения в настоящото производство акт по чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК, който е постановен в
изискваната от закона форма. Оспореното решение е надлежно мотивирано.
При
постановяването на Решение № 196/ 20.05.2022г. и потвърденото с него Разпореждане
за изпълнение на запорно съобщение с
изх.№ С210024-029-0003222/ 04.02.2021г. обаче неправилно е приложен
материалният закон, по следните съображения:
По делото не се
оспорва, че по запорираната от публичния изпълнител банкова сметка ***,
разкрита в „Уникредит Булбанк“АД, са постъпили суми с наредител Държавен фонд
„Земеделие“, представляващи целево предоставени на земеделския производител Г.П.П.
средства по схеми за директни плащания, финансирани от ЕС. С процесното
разпореждане от 04.02.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис
Стара Загора, издадено на основание чл.228 от ДОПК, изпълнението е насочено
именно върху постъпилите по сметката на длъжника суми от плащане на Държавен
фонд „Земеделие“.
Спорът по делото е
правен и се концентрира до това дали преведените от ДФ „Земеделие“ суми по запорираната
банкова сметка ***, разкрита в „Уникредит Булбанк“АД, представляват
секвестеруемо имущество, върху което може да бъде насочено принудително
изпълнение.
Разпоредбата на чл.
213, ал.1 от ДОПК, аналогично чл. 442 ГПК, прогласява принципа за пълната
секвестируемост на имуществото на длъжника. Когато се касае за изключение от
принципа, несеквестируемостта следва да е предвидена изрично в закон. Така
изисква и чл.444, т.8 от ГПК. А специалната норма на чл.213 от ДОПК не
предвижда такива изключения. Действително, субсидиите от ДФЗ към земеделските
производители не са посочени изрично в специалния закон. Следва да се има
предвид обаче, че приложимата към казуса нормативна уредба включва освен
националното, така и правото на Европейския съюз.
В чл.
1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) са уредени
различни форми на финансово подпомагане: държавно подпомагане; прилагане на
схеми за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на
ЕС, както и прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските
райони. Средствата, с които се субсидират земеделските производители, включват
такива от държавния бюджет на Република България и от бюджета на Европейския
съюз, в различно съотношение. По своето естество и предназначение средствата,
отпускани от фондовете на ЕС по схемите и мерките за подпомагане на ЗП, са
публични финансови средства съгласно чл. 17а от ЗПЗП, а съобразно § 1, т.
50 ДР ЗПЗП предоставянето им съставлява публично финансиране. Според предвиденото в чл.11а, ал.1 т. 2 от
ЗПЗП, ДФ“Земеделие“, действащ като Разплащателна агенция за България, извършва
разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска
политика /ОСП/. Регламент (ЕС) № 1306/2013 съдържа уредбата на
финансирането, управлението и мониторинга на ОСП. Според изложеното в
преамбюлната част на Регламент (ЕС) № 1306/2013 бюджетът на Съюза следва да
финансира разходите по ОСП, включително разходите за развитието на селските
райони чрез Фондовете. Съгласно чл. 3 от регламента, с оглед постигането на
предвидените в ДФЕС цели на Общата стопанска политика, финансирането на
различните мерки, попадащи в тази политика, включително мерките за развитие на
селските райони, се извършва от Европейския фонд за гарантиране на земеделието
(ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР),
като фондовете са включени в общия бюджет на Европейския съюз. Бенефициери на
тези плащания в пълния им размер, съгласно чл.11 от
Регламента, са регистрираните земеделски производители, а целта е
влагане на средствата от ЕС в осъществяваната от тях дейност по схемите и
мерките в рамките на общата селскостопанска политика. Регламентът предвижда
плащанията да се извършват навреме, за да могат да се използват от
бенефициерите ефективно по предназначение. Същността на така посочената уредба
е субсидиите да достигнат персонално до бенефициерите и да се употребят за
целта, за която са отпуснати, откъдето следва правният извод, че финансирането
е целево. Разпоредбите са императивни и съвкупният им анализ обосновава извод,
че субсидиите съставляват публично целево финансиране с единствен овластен да
ги получи в пълния им размер бенефициер – земеделският производител. С оглед този
специален императивно установен режим те съставляват несеквестируеми вземания
на земеделския стопанин, макар европейското и националното право да не съдържат
изрична разпоредба, където е употребен този израз, то смисълът е точно такъв.
След като финансирането от ЕС за земеделските стопани е целево, като не се
допуска то да преследва цел, различна от осъществяване на специалните политики
на ЕС за развитие на селското стопанство и това, че за бенефициерите е
предвидено по императивен начин правото да получат цялата помощ, която им е
отпусната и е с източник средства от ЕС, то се налага изводът, че тези средства
не могат да бъдат изплащани на лице, различно от бенефициера и да имат различно
предназначение от това, за което са отпуснати. Изложеното означава, че към тях не може да бъде насочено
принудителното изпълнение, независимо, че плащанията от ДФ „Земеделие“ не
покриват в пълнота нормативната защита от принудително изпълнение по чл. 100,
ал. 2 във връзка с чл. 100, ал. 1 от Закон за държавния бюджет на РБ за 2022г.
/чл.99, ал.2 във вр. с чл.99, ал.1 от ЗДБРБ за 2021г/. Да се приеме
обратното означава да се допусне противоречие с нормата на чл.11 от Регламент
ЕС №1306/2013г. и цялостната логика на публичното целево финансиране на земеделски производители със средствата от
фондовете на ЕС. Този извод следва от дължимото от националния съд тълкуване на
спорния въпрос дали субсидии на земеделски производители могат да бъдат предмет
на принудително изпълнение за публични задължения съобразно Решение на СЕО Europemballage,
6/72, т. 22, „за да се разреши проблемът, трябва да се вземат предвид
едновременно духът, целите и понятията на …/съюзната разпоредба/, като се
отчитат системата на Договора и неговите цели”.
Съгласно задължителните
тълкувания, дадени в т.13 от ТР № 2/2013
г. от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. ОСГТК ВКС, когато по сметка на
длъжника наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, върху
които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и плащания по други/секвестируеми/ вземания,
изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите /секвестируеми/
постъпления.
Несеквестируемостта на
сумите от субсидии от Държавен фонд „Земеделие“
обуславя незаконосъобразност, респективно отмяната на оспорените актове
– решение на Директор на ТД на НАП
Пловдив и Разпореждане за изпълнение на
запорно съобщение с изх.№ С210024-029-0003222/ 04.02.2021г.
При този изход на
делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 840лв, от които 10лв. заплатена държавна такса и 830лв възнаграждение
за един адвокат в съдебното производство, определен съгласно чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата във връзка с чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 9 юли 2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и посочено в
представения по делото списък на разноските /в случая делото е с определен
материален интерес – 50 226.78лв/.
Водим от горните мотиви и на основание чл.268
от ДОПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
по жалба на Г.П.П. ***
Решение № 196/ 20.05.2022г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив и потвърденото
с него Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение № С210024-029-0003222/ 04.02.2021г.,
издадено от Ж. м. на длъжност публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите, ЕИК
*********, гр. София, бул.„Княз Дондуков“№52, да заплати на Г.П.П., ЕГН ********** ***, сумата от 10.00 /десет/ лева,
разноски по делото.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите, ЕИК
*********, гр. София, бул.„Княз Дондуков“№52, да заплати на адвокат Д.П.Д. ***,
сумата от 830 /осемстотин и тридесет/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана на Г.П.П. безплатна адвокатска помощ и съдействие на
основание чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК.
СЪДИЯ: