№ 494
гр. Варна, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20203100900918 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Металекс инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „В. Левски“ №68, ап. т.о/оф.6,
срещу „Шипи 94“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „В. Левски“, бл.7, вх.Б, ет.3, ап.30, кумулативно
обективно съединени иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 31 338.97лв.,
представляваща заплатен от ищеца на ответника аванс на отпаднало
основание поради разваляне на сключен между страните Договор от
19.02.2020г. за изпълнение на улична битова канализация с дължина 88м.
между о.т. 448 и о.т. 447 до същ. РШ на ул. „Иван Церов“, кв.5 по плана на
ж.к. „Младост“, I-ви м.р. на гр. Варна, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда -10.07.2020г. до
окончателно изплащане на задължението, както и иск с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
914.05лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 27.03.2020г. до 09.07.2020г.
Твърди се в исковата молба, че гореописаният договор ищецът сключил
с ответника във връзка с изпълнението на свой строителен обект. Срокът за
изпълнение за ответника бил 60 работни дни, считано от подписване на
договора. Ищецът превел договорения аванс в размер на исковата сума, но до
момента на подаване на исковата молба ответникът не е започнал и не е
изпълнил задължението за извършване на СМР по договора, поради което
след като го поканил и му дал срок за изпълнение, ищецът е развалил
сключения договор поради виновното поведение на ответника. Моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Шипи 94“ ЕООД е депозирал
1
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Признават се следните факти: че ответникът е подписал
посочения в исковата молба договор, протокол за откриване на строителна
площадка и график за изпълнение на СМР; че е получил сумата от
31338.97лв.; че към дата 08.07.2020г. ответникът не е започнал извършването
на работа по договора. Твърди се, че подписването на процесния договор е
предшествано от преговори от края на 2019г. по повод вече сключен друг
договор между страните от 04.09.2019г., по който се е наложило извършване
на описани в отговора допълнителни дейности от ответника, за което ищецът
бил уведомен и не е възразил и се е наложило увеличаване на крайната цена
за сметка на възложителя. Работите по този договор ищецът приел през
м.02.2020г. без възражения. Била издадена фактура 580/14.01.2020г. на
стойност 96429.98лв., по която възложителят извършил няколко частични
погасявания, а остатъкът възлизал на 30 000лв. с ДДС. Тъй като плащанията
били със забава, се поддържа, че ищецът дължи на ответника и неустойка за
забава от 1950.67лв. Твърди се и че ответникът е извършил за ищеца през
м.11.2019г. и СМР за сграда в ж.к. Младост, които не са заплатени. Поради
обещание, че ще получи плащане, ответникът се доверил и на 19.02.2020г.
подписал 2 екземпляра от процесния договор и празен график за изпълнение
на СМР, които занесъл в офиса на ищеца с цел да бъдат подписани от него.
Сочи се, че договорът влиза в сила след подписването му от двете страни, а
ответникът не е получил своя екземпляр от договора и не узнал, че той е в
сила и подлежи на изпълнение. Възразява се, че ищецът не е дал
необходимото съдействие за изпълнение на договора. Сочи се и че през
м.04.2020г. изпълнителят установил, че по трасето, по което трябва да
изпълни канализацията, се полага топлопровод и е изпълнен водопровод, а
преди тях е следвало да се положи канализацията. Това се твърди да налага
указания от компетентни лица и актуални инвестиционни проекти. В тази
връзка се поддържа, че дори и да е влязъл в сила договорът, ищецът не е имал
право да го развали. Оспорва се и електронното изявление за разваляне от
02.07.2020г. да е получено от ответника. Прави се възражение за
прихващане със сумата от 30 000лв. по фактура 580/14.01.2020г., ведно с
неустойка за забава в размер от 1950.67лв. по чл.8 от Договор от 04.09.2019г.,
изчислена от деня, следващ третия ден на издаването на фактура
№580/14.01.2020г. до 02.04.2020г., като се твърди изявлението за прихващане
да е отправено чрез ел. поща на 02.04.2020г., както и по куриер, получени на
06.04.2020г. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК ищецът „Металекс инвест“ ЕООД е
депозирал допълнителна искова молба, в която сочи, че съобразно
изпратеното изявление, договорът се счита развален, считано от 08.07.2020г.
Оспорва се твърдението на ответника, че не е знаел, че договорът е подписан
от ищеца. В тази връзка се твърди, че на 11.03.2020г. в Община Варна е
регистриран под №20000292ВН договор за изграждане и надзор на улична
битова канализация с дължина 88м. между о.т. 448 и о.т. 447 до същ. РШ на
ул. „Иван Церов“, кв.5 по плана на ж.к. „Младост“, I-ви м.р. на гр. Варна,
сключен между Община Варна, инвеститор „Металекс инвест“ ЕООД и
изпълнител „Шипи – 94“ ЕООД, като датата на сключването му следва
сключването на договора от 19.02.2020г. Сочи се, че доколкото СМР изобщо
не са започвали, графикът към договора не е предмет на разглеждане. Твърди
се, че на 30.03.2020г. е подписан протокол за откриване на строителна
2
площадка и определяне на строителна линия между строителен надзор,
Община Варна и ответника. А самият ответник по смисъла на договора от
19.02.2020г., на 27.03.2020г. е издал проформа фактура 48 за аванс за ВиК
услуга, която с писмо е изпратил още същия ден на ищеца. В този смисъл се
настоява, че договорът от 19.02.2020г. е валиден, страните знаят за клаузите
му и ищецът е извършил авансово плащане по него. Сочи се, че по
предложение на ответника страните са се уговорили да се уведомяват чрез
имейли. Оспорва се като неоснователно възражението за прихващане. Излага
се, че посоченият от ответника договор от 04.09.2019г. не е представен в
цялост. Сочи се, че от представената от ищеца оферта към договора е видно,
че предвидената мярка е квадратни метри, а не дебелина в сантиметри.
Поддържа се, че ищецът и Община Варна не са уведомявани дори и да е
имало проблеми при изпълнението. А съобразно окончателния доклад на
строителния надзор, строежът е изпълнен въз основа на одобрените проекти.
Счита се за недопустимо ответникът да претендира едностранно увеличаване
на цената по договора от 04.09.2019г., а представените документи от
ответника за взаимоотношенията му с трети лица, са ирелевантни. Заявява се,
че ищецът никога не е подписвал документ за сумата от 180 720.94лв. Сочи
се, че по договора от 04.09.2019г. ищецът е заплатил авансово 75 362.62лв.
без ДДС, а след това, поради финансови затруднения на ответника – още една
авансова сума от 25 000лв. без ДДС, като му е останало задължение от
50362.62лв. без ДДС. Фактура 580/14.01.2020г. е обобщена некоректно от
ответника, който е фактурирал остатък 80358.32лв. Ищецът не е подписал
тази фактура, превел е 66429.98лв с ДДС и с писмо от 30.03.2020г. е поискал
издаването на кредитно известие.
В срока по чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът „Шипи 94“ ЕООД е
депозирал допълнителен отговор на исковата молба, с който признава
следните факти: че на 11.03.2020г. е подписал регистрирания в Община Варна
договор; че ищецът е извършил твърдяните от него плащания по фактура
580/14.01.2020г.; че съществува окончателен доклад на строителния надзор
във връзка с договора от 04.09.2019г.; че ответникът е подписал офертата към
договора от 04.09.2019г. и тя е част от този договор. Настоява се, че
изявлението за разваляне на договора не изхожда от управителя на ищцовото
дружество и не съдържа в себе си покана с предупреждение за разваляне на
договора. Обръща се внимание, че в договора от 11.03.2020г. с Община Варна
няма цитиране, или препращане към договора от 19.02.2020г. и няма данни
страните да са запознати, че има сключен по-рано договор за СМР. Поддържа
се, че лицето, осъществяващо строителен контрол и ищецът са били
запознати, че се налага и са извършвани допълнителни СМР по договора от
04.09.2019г. Счита се, че с плащане по фактура 580/14.01.2020г. и
осчетоводяването й, ищецът е приел извършената работа. Сочи се, че от
съдържанието на първия договор се установява, че стойността му е
приблизително посочена, тъй като е записано, че действително извършените
СМР се заплащат след издадена фактура. Сочи се, че в издадената от
ответника фактура №48/27.03.2020г. на стойност 26 115.81лв. е записано
основание заплащане на ВиК услуга без посочване на договор, като тази
фактура е била предвидена за погасяване на най-старото задължение на
ищеца, съобразно водени разговори, поради което ответникът е погасил
остатъка по фактура 580/14.01.2020г. и мораторна лихва. Ответникът оспорва
верността на съдържанието на окончателен доклад от „Корект Консулт -55“
ЕООД в частта, в която е записано, че строежът е изпълнен съобразно
3
одобрените проекти. Отново се поддържа, че ответникът е бил в
невъзможност да започне да изпълнява СМР при липса на проектна
документация, съобразена с вече поставените комуникации в трасето –
топлопровод и водопровод.
В открито съдебно заседание страните поддържат наведените твърдения
и направените възражения при размяна на книжа.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за
установено следното от фактическа страна:
Приети са за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание
чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК с доклада по делото следните обстоятелства: че
ответникът е подписал Договор от 19.02.2020г. за изпълнение на улична
битова канализация, протокол за откриване на строителна площадка и график
за изпълнение на СМР; че е получил сумата от 31338.97лв.; че към дата
08.07.2020г. ответникът не е започнал извършването на работа по договора;
че на 11.03.2020г. ответникът е подписал регистрирания в Община Варна
договор; че ищецът е извършил твърдяните от него плащания по фактура
580/14.01.2020г.; че съществува окончателен доклад на строителния надзор
във връзка с договора от 04.09.2019г.; че ответникът е подписал офертата към
договора от 04.09.2019г. и тя е част от този договор.
Приет по делото е двустранно подписан на всяка страница Договор от
19.02.2020г. /л.7-10/, сключен между ищеца, като възложител, и ответника,
като изпълнител, с който ищецът е възложил на ответника да изпълни обект
„улична битова канализация с дължина 88м. между о.т. 448 и о.т. 447 до същ.
РШ на ул. „Иван Церов“, кв.5 по плана на ж.к. „Младост“, I-ви м.р. на гр.
Варна“ съгласно Приложение 1, което е неразделна част от договора. Срокът
за изпълнение на СМР е шестдесет работни дни от влизане в сила на
договора. Посочено е, че договорът влиза в сила след подписването му от
двете страни, както и че срокът за изпълнение е обвързан с осигуряване на
фронт за работа, като може да бъде удължаван в резултат на обективно
настъпили обстоятелства, които правят невъзможно изпълнението в срока по
ал.1. В раздел „Цени и плащания“ в чл.3 е уговорено стойността на договора
да се изчислява на база на единичните цени, посочени в Приложение 1,
равняващи се приблизително на 37308.30лв., а авансовото плащане да е в
размер от 70%, равняващи се на 26115.81лв. без ДДС.
Приобщено е разрешение за строеж №121/ГИ/25.07.2019г., с което е
разрешено на Община Варна да извърши „улична битова канализация с
дължина 88м. между о.т. 448 и о.т. 447 до същ. РШ на ул. „Иван Церов“, кв.5
по плана на ж.к. „Младост“, I-ви м.р. на гр. Варна“ /л.11/.
От ищеца е ангажиран като писмено доказателство договор рег. номер
Д20000292ВН/11.03.2020г. за изграждане и строителен надзор на улична
битова канализация с дължина 88м. между о.т. 448 и о.т. 447 до същ. РШ на
ул. „Иван Церов“, кв.5 по плана на ж.к. „Младост“, I-ви м.р. на гр. Варна“ /л.
123-127/ с възложител Община Варна, инвеститор „Металекс Инвест“ ЕООД
и изпълнител „Шипи – 94“ ЕООД. Договорът е подписан от изпълнителя.
Представена е проформа фактура №48 от 27.03.2020г., издадена от
доставчик „Шипи 94“ ЕООД на получател „Металекс Инвест“ ЕООД за
сумата от 26115.81лв. – аванс за ВиК услуга и сума за плащане с ДДС
31338.97лв., придружена от разпечатка, от която е видно, че фактурата е
4
изпратена от ответника на ищеца по електронна поща на датата на издаването
й /л.12/.
С платежно нареждане от 27.03.2020г. ищецът е превел на ответника
сумата по фактурата /л.13/.
Приет е Протокол за откриване на строителна площадка и определяне
на строителна линия и ниво на строежи на техническата инфраструктура от
30.03.2020г., подписан от консултант „Корект Консулт – 55“ ЕООД,
възложител Община Варна и строител И.Е. – управител на „Шипи 94“ ЕООД
за процесния обект, придружен от подписан от строителя график за
изпълнение на уличната битова канализация /л.14-17/.
Съобразно констативен протокол от 08.07.2020г., съставен от
„Металекс Инвест“ ЕООД и „Корект консулт – 55“ ЕООД, към датата на
съставяне на протокола по обект „улична битова канализация с дължина 88м.
между о.т. 448 и о.т. 447 до същ. РШ на ул. „Иван Церов“, кв.5 по плана на
ж.к. „Младост“, I-ви м.р. на гр. Варна“ не са започвани строително-монтажни
работи по изграждане на същата /л.189/.
На л.18-26 са приети разпечатки от изпратени от ищеца до ответника
електронни писма от 30.03.2020г.; 02.04.2020г.; 09.04.2020г.; 15.04.2020г.;
21.04.2020г.; 23.04.2020г.; 24.04.2020г. и 02.07.2020г., съдържаща покани за
изпълнение на договора от 19.02.2020г., като с последното писмо ищецът е
заявил, че дава петдневен срок за започване на изпълнението, след изтичане
на който ще счита договора за развален.
С Анекс от 28.08.2020г. към договор рег. номер
Д20000292ВН/11.03.2020г. за изграждане и строителен надзор на улична
битова канализация с дължина 88м. между о.т. 448 и о.т. 447 до същ. РШ на
ул. „Иван Церов“, кв.5 по плана на ж.к. „Младост“, I-ви м.р. на гр. Варна“, във
връзка с прекратяването на работата с изпълнителя „Шипи – 94“ ЕООД,
работата е възложена на изпълнител „Поли Йорд“ ЕООД /л.246-258/.
Приобщена по делото е преписка от строителната документация за
обект „улична битова канализация с дължина 88м. между о.т. 448 и о.т. 447 до
същ. РШ на ул. „Иван Церов“, кв.5 по плана на ж.к. „Младост“, I-ви м.р. на гр.
Варна“ /л.240-503/.
Приет по делото е и двустранно подписан на всяка страница Договор от
04.09.2019г. /л.76-79/, сключен между ищеца като възложител и ответника,
като изпълнител, с който ищецът е възложил на ответника изпълнение на
обект „улична битова канализация РЕ Ф300/SN 8 с дължина 329.07м. от О.Т.
417 през О.Т 414, О.Т. 413, СО „Пчелина“ – по бул. „Цар Освободител“ до
съществуваща РШ на бул. „Хр. Смирненски“ – гр. Варна“ съгласно
Приложение 1 и 2, неразделна част от договора. Стойността на договора се
изчислява на база единичните цени в Приложение 1 и 2, равняващи се на
приблизително 150 725.24лв. без ДДС. Авансовото плащане е в размер от
50%, равняващи се на 75 362.62лв. Съобразно чл.3.2, изпълнените
строително-монтажни работи ще се плащат по договорените в Приложение 1
и 2 цени. За целта изпълнителят подготвя и предава за одобрение на
възложителя протокол обр. 19 за установяване и заплащане на действително
изпълнените и завършени видове работи и необходимите актове,
удостоверяващи завършен етап от работите.
Приета по делото е преписка на строителни книжа за строежа „улична
битова канализация РЕ Ф300/SN 8 с дължина 329.07м. от О.Т. 417 през О.Т
5
414, О.Т. 413, СО „Пчелина“ – по бул. „Цар Освободител“ до съществуваща
РШ на бул. „Хр. Смирненски“ – гр. Варна“ /л.575-л.601/.
Приобщен е окончателен доклад на строителния надзор „Корект
Консулт – 55“ ЕООД от 13.01.2020г. за завършен строеж „улична битова
канализация РЕ Ф300/SN 8 с дължина 329.07м. от О.Т. 417 през О.Т 414, О.Т.
413, СО „Пчелина“ – по бул. „Цар Освободител“ до съществуваща РШ на бул.
„Хр. Смирненски“ – гр. Варна“ /л.137/. В него е отразено, че строежът е
изпълнен въз основа на одобрени инвестиционни проекти и издаденото
разрешение за строеж.
Ответникът е представил фактура №3285/31.12.2019г., издадена му от
доставчик „М. – М. Д.“ ЕООД за услуга със строителна механизация на
стойност 73838.40лв. с ДДС /л.80/.
Приета е по делото фактура №580/14.01.2020г. /л.84/, издадена от
доставчик „Шипи 94“ ЕООД на получател „Металекс Инвест“ ЕООД за ВиК
услуга съгласно акт обр. 19 на стойност 96 429.98лв., като е посочено, че се
приспада аванс по фактури 555/18.09.2029г. и 557/15.11.2019г. Фактурата е
подписана само от представител на доставчика. В становище вх. номер
1137/21.01.2021г. /л.196/ ищецът е признал, че е осчетоводил тази фактура,
като е посочил, че е поискал кредитно известие за сумата от 30 000лв. От
представени банкови извлечения е видно, че по фактура 580/14.01.2020г.
„Металекс Инвест“ ЕООД е заплатило на ответника следните суми: на
31.01.2020г. с посочване, че плащането е частично – 26429.98лв.; на
28.02.2020г. отново частично по тази фактура – 20000лв.; на 23.03.2020г.
частично по фактурата – 20 000лв. Ищецът е представил фактура
555/18.09.2019г. за авансово плащане по договор на стойност 90435.14лв. с
ДДС; фактура 567/15.11.2019г. авансово плащане по договор на стойност
30 000лв. с ДДС, както и платежни нареждания за заплащане към ответника
на описаните по-горе суми /л.141-145/.
С изпратено по електронна поща изявление от 30.03.2020г., ищецът във
връзка с договора от 04.09.2019г. е посочил, че ответникът е издал фактура,
надхвърляща с над 30 000лв. договореното и е отправил искане да бъде
издадено кредитно известие /л.146/.
По искане на ответника по делото са приети писмени доказателства на
л.87-113, за изпратени от ответника до ищеца искания за доплащане на
сумата от 30 000лв. по фактура 580/2020г., уведомяване за забава за плащане
на тази сума, както и на причините, които са наложили извършване на
допълнителни дейности на обекта на бул. „Цар Освободител“. Изпратени са
протокол за прихващане, разрешение за ползване на обекта, издадени
фактури от ЕТ „С. В.ева“ на „Шипи 94“ ЕООД за изпълнени СМР и актове –
обр. 19, съставени между „Шипи 94“ ЕООД като възложител и ЕТ „С. В.ева“
като изпълнител. Изпратените уведомления са от 02.04.2020г., по електронна
поща от 09.04.2020г.; 15.04.2020г.; 27.04.2020г. Представена е и разписка от
куриерска фирма „Еконт“ за изпращане на 03.04.2020г. на пратка от клиент
„Шипи 94“ ЕООД, придружена от товарителница, от която е видно, че
пратката е била предназначена за „Металекс Инвест“ ЕООД. С писмо изх.
№107/27.04.2020г. /л.165/ „Шипи 94“ ЕООД е отправило изявление към
„Металекс Инвест“ ЕООД, че не би приел договорът от 19.02.2020г.,
обосновавайки се с обстоятелството, че друга компания полага тръби в
трасето на бъдещата канализация и че не е осигурен фронт за работа. Посочил
е, че стойността вписана в проектодоговора е в пъти по-ниска от реалната,
6
която би следвало да се заплати. Препоръчал е на ищеца да използва услугите
на „ВиК – Варна“.
На л.114 по делото по искане на ответника е приобщен снимков
материал от процесните обекти, предмет на двата договора, като номерацията
на снимките е извършена от съда при приемането им.
По искане на ответника е разпитан свидетелят И.А.Е. – **** на
управителя на „Шипи 94“ ЕООД и работещ като „* ****** ********“ в
дружеството. По първия договор по проект дебелината на асфалтовата
настилка е 9 см. Оказало се в крайна сметка след сключване на договора, че
има забележка от Общината, че трябва целият булевард да се преасфалтира.
На място се установило, че дебелината на асфалта варира от 30 до 80 см, за
което има снимки. Като се запознали с наредбите на общината за прокопаване
в асфалтови улици се оказало, че има строго изискване за заспиване на
обратния насип с инертни материали и минимална дебелина на асфалтовата
настилка от 60 см за този клас улици, а по проект били 9 см. Свидетелят
заявява, че той е правил представените снимки. По втория договор, като
започнали „Металекс“ да ги канят, отишли да проверят на място с М. М. дали
наистина „Веолия“ копаят. Установили, че в момента, в който ги канят да
започнат изкопни работи, други се изпълняват от друга компания в същото
трасе, в което трябва те да работят. Те изпълнявали топлопровода на снимка
№1. Заявява, че и снимка 2 и 3 са правени на същото място. Снимка 4 е на
бул. Цар Освободител. За снимка 5 казва, че това е подпочвена вода, която
излязла в трасето по Договор 1 за бул. Цар Освободител. Обратният насип
при тази ситуация задължително е с инертен материал. Поканили управителя
на Металекс след като видели тези фрапиращи разлики между проектите да
дойде на обекта, той казал, че няма проблем. По втория договор искали да
имат одобрените проекти от Общината, за да започнат да работят. Работата
била невъзможна след като има и друг изпълнител в същото трасе. Поискали
от „Металекс” нови проекти, защото проектът така се изменял съществено, да
им изпратят нови КСС, за да могат да изготвят нова оферта, тъй като всичко
щяло да се увеличи с поне 50%, тъй като компаниите преди тях въобще не
уплътнявали изкопите. Свидетелят сочи, че е подписал акт обр. 15 и 16 за
обекта на „Цар Освободител“.
По инициатива на ответника е разпитан и свидетелят М. М., който
работи при ответника като „* ****** ********“. Посещавал е обекта на ул.
„Иван Церов“ впоследствие, след като разбрал, че не са изчистени нещата на
стария обект на „Цар Освободител“ и няма изпратени проекти, които да са
одобрени и съгласувани, с които да започне строителството. Когато отишли
на място, видели че където би трябвало да се прокара канализацията, отдясно
имало маркирано като кранове, изграден водопровод, а в ляво се копаело за
свързване с Топлофикация. Трасетата съвпадали и било невъзможно
извършване на строителни работи. С колегата И.Е. направили снимки. При
предявяване на снимките свидетелят разяснява кога и къде са направени и
обяснява, че няма никакво място между изкопите на отделните комуникации.
От „Металекс” не били предоставени проекти. За обекта на „Цар
Освободител“ сочи, че първоначално говорели дебелината на асфалтовата
настилка за възстановяване да е около 9 см. При рязане и къртене настилката
била не по-малко от 30-35 см., като имало и участъци до 85 см стара настилка
асфалтова. На няколко места имало подпочвена вода. Имало среща между
шефовете на фирмите, при която са се разбрали, че този материал не става за
7
обратен насип. Обадили се, че копаят мергел и не става за обратен насип. За
снимка номер 4 свидетелят заявява, че той я е правил на бул. Цар
Освободител по време на изпълнението – ноември 2019г. Дълбочината, това
което чупят, е 65 см., а пресният асфалт е около 15см. Впоследствие
свидетелят заявява, че има колебание тази снимка да е точно от „Цар
Освободител“.
Ищецът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
В.П. – проектант по част „архитектурна“ на две сгради на „Металекс“ в
близост до канализацията по ул. „Церов“. Детайли не знае. Имало проект за
нова улица, която да обслужва трите строежа и по нея да се положи
канализация и да се заусти със съществуващата канализация на ул. Церов.
Знае, че в началото една фирма трябвало да направи канализацията, а
впоследствие друга фирма я изпълнила. Знае, че по тази улица, освен
проектна канализация, минава топлопровод на „Веолия“ и водопровод,
положени преди да бъде завършено полагането на канализацията, без да е
сигурен. Трасетата на проводите не съвпадат, ако за трасе наричаме оста на
съответния провод. Предвидени са в една и съща улица, но не съвпадат.
Свидетелят не се е занимавал лично с поставянето на някой от проводите.
Фирмата, която впоследствие е изпълнявала канализацията, имала пропуски
по отношение на начина на свързване. При предявяване на снимка 1,
свидетелят заявява, че вляво са техните три сгради, които проектира.
Съобразно приетото по делото заключение по назначената съдебно-
счетоводна експертиза /л.236-237/, срокът за плащане на фактура
580/14.01.2020г. изтича на 17.01.2020г. Съобразно договора, плащанията се
извършват в срок от 3 работни дни след подписването на акт обр.19 и
издаване на фактура. Ако се приеме, че неустойката започва да тече след
третия ден от издаване на фактурата, то изчислената неустойка върху сумата
от 30000лв. е в размер от 1183.33лв. В открито съдебно заседание вещото
лице заявява, че е запознат с изчисленията на ответника в отговора на
исковата молба при заявяването на възражението за прихващане въз основа
на други суми по фактурата и изчисленията са коректни съобразно
представените документи за извършени плащания.
По делото е проведена съдебно-компютърна техническа експертиза,
съобразно чието заключение /л.566-569/, представените на лист 114 от делото
сними са идентични с оригиналните цифрови файлове. Датите им са описани
в заключението. Умишлена манипулация не е открита. За местоположение на
снимката може да се съди единствено чрез визуално изследване, тъй като не
са били активирани GPS данни. Снимките на хартия са разпечатани с
изрязване, което е причинено от различния формат на дигиталната камера с
този на хартията. Изображенията съвпадат с оригинала. В открито съдебно
заседание вещото лице заявява, че е установил по елементите на част от
снимките, че са направени на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и
„Хр. Смирненски“ в гр. Варна.
Прието по делото е заключение на вещи лица по назначена съдебно-
техническа експертиза /л.681-867/. По отношение на договора от 04.09.2019г.
вещите лица сочат, че предвидената за възстановяване асфалтова настилка по
Акт 12 е долен основен пласт от несортирани едрозърнести минерални
материали – 35см, среден основен пласт от заклинен трошен камък – 15 см;
горен основен пласт от асфалтова смес – 5 см; асфалтобетон плътен – 4 см.
Общата дебелина на възстановената настилка е в рамките на 60см. В
8
протокола за извършени проби при сондаж в процесния участък е посочено,
че дебелината на асфалтовата настилка е 20см; дебелина на основа път – 2.5
см и положена фракция /от 40мм до 60мм/; състав на обратния насип –
фракции от несортиран чакъл. Общината са възложили да се асфалтира не
само колкото е ширината на изкопа, а половината път и това е изпълнено на
място. На база на строителните документи, вещите лица отговарят, че
обратният насип е следвало да е изпълнен със земна маса от изкопа.
Сондажът установил, че реално обратният насип е фракции от несортиран
чакъл, а не със земна маса. В открито съдебно заседание вещите лица сочат,
че в наредба на Общината е записано, че възстановяване на настилката на
всички улици, където се прокарват тръби от инфраструктурата,
възстановяването на основата на изкопа трябва да стане с несортиран чакъл. В
този смисъл изпълнението съответства на тези наредби. На въпрос в открито
съдебно заседание вещите лица уточняват, че от изпълнителя е уточнено, че е
възникнал проблем с наличие на вода, която се вижда на снимките между РШ
2 и РШ 3 и тъй като там не минава тръба, явно че е подпочвена вода. В този
случай, ако дебитът на вода е голям, се изпомпва водата и на основата на
тръбата се застила с несортиран чакъл. В съставените актове и строителни
документи не е отразена подмяната на обратния насип със земна маса с
несортирана фракция инертни материали. Какво е било действителното
фактическо положение относно дебелината на асфалтовата настилка при
разкопаване на трасето, вещите лица не могат да бъдат конкретни, тъй като не
е бил съставен тристранен констативен протокол. В открито съдебно
заседание вещото лице пояснява, че е изпълнен по-дебел асфалт от този,
който е предвиден, както и че в наредбата е записано, че асфалтовата
настилка трябва да се възстанови с дебелината, количеството и ширината, с
която е направен изкопът. Ако е било направено замерване, е щяло да се види,
че този асфалт не е 4 см, както е залегнало в проекта.
В отговор на задача 16 вещите лица в табличен вид посочват
стойността на извършените СМР дейности от ответника по договора от
04.09.2019г., които превишават приложената оферта към същия договор.
Офертата е на обща стойност 169 978.06лв. На същата стойност е и
представен от вещите лица Акт – обр. 19, подписан само от възложителя –
ищец. Съобразно заключението на вещите лица, ответникът е извършил на
място превишаващи СМР на обща стойност 89213.16лв. спрямо съставената
към договора оферта. На въпрос в открито съдебно заседание дали е
възможно без извършване на допълнителните СМР да бъде въведен в
експлоатация обектът, вещото лице дава отрицателен отговор.
По отношение на договора от 19.02.2020г., вещите лица сочат, че в
договора е залегнало само изменението на битовата канализация. Уличният
водопровод е изграден от „Нарвал трейдинг“ ЕАД към 30.01.2019г.
Топлопроводът е изграден от „Виола Енерджи“ ЕАД към 25.03.2020г.
Канализационният клон е изграден от „Металекс Инвест“ ЕООД към
20.09.2020г. Минималното земно покритие при полагане на ВиК проводите е
1.70м-2.00м канализация; 1.20м-1.50м водопровод; 1м топлопровод.
Промяната на инвестиционния проект по време на строителството на улична
битова канализация с дължина 88м. между о.т. 448 и о.т. 447 до същ. РШ на
ул. „Иван Церов“, кв.5 по плана на ж.к. „Младост“, I-ви м.р. на гр. Варна, е на
осн. чл.154 ЗУТ и се е наложила по време на строителството. Промяната е
наложена поради откриването на нови надземни трасета на
експлоатационното дружество „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД – 2 бр.
9
топлопроводи, което е променило нивото на новопроектираната улична
канализация. Промяната е от 26.07.2020г. /уточнение направено в о.с.з./ и
дава отражение в частите „Ситуация“, „Надлъжен профил“, „Обяснителна
записка“ и КСС. В о.с.з. вещото лице пояснява, че промяната е наложена
вследствие установяването на тръбопровода, който минава по „Церов“
перпендикулярно на трасето на новата канализация. Тази промяна е отразена
в самото старо разрешение с допълнителен абзац и същевременно това налага
и изготвянето на нов проект. Минималното хоризонтално отстояние на
канализации от други успоредни подземни проводи са: 2м водопровод; 0.40м.
канализации; 1.00м от топлопроводи. В нашия случай топлопроводът е на 1м
от уличната канализация. Уличната канализация е на 2м. от уличния
водопровод. Уличната канализация се изгражда при изградени
топлопроводни отклонения на 25.03.2020г.; уличен водопровод на
30.01.2019г. В отговор на въпрос 15 вещите лица заключават, че няма
припокриване на графиците за работа по отношение на трите
инфраструктурни провода на ул. „Иван Церов“.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД:
Установи се по делото валидно възникнало между страните
облигационно правоотношение по твърдяния от ищеца Договор от
19.02.2020г. за изпълнение на обект „улична битова канализация с дължина
88м. между о.т. 448 и о.т. 447 до същ. РШ на ул. „Иван Церов“, кв.5 по плана
на ж.к. „Младост“, I-ви м.р. на гр. Варна. Неоснователно е възражението на
ответника, че той не е узнал за влизането в сила на договора, респективно че
договорът подлежи на изпълнение, тъй като не е получил подписан от ищеца
екземпляр. В представения по делото двустранно подписан договор е
посочено, че същият е подписан от страните на дата 19.02.2020г. В тази част
подписаният частен документ се ползва с материална доказателствена сила,
която е неопровергана по делото от останалите писмени доказателства, а
опровергаването му с гласни доказателства е недопустимо по силата на
чл.164, ал.1, т.6 ГПК. Напротив, останалите писмени доказателства са в
подкрепа на извода за подписване и влизане в сила на договора на посочената
в него дата. Основателен е доводът на ищеца, подкрепен с писмени
доказателства, че е видно, че най-късно на датата на регистрацията му –
11.03.2020г. представляващият „Шипи 94“ ЕООД е подписал и регистрирания
в Община Варна договор за изграждане и строителен надзор на улична битова
канализация с дължина 88м. между о.т. 448 и о.т. 447 до същ. РШ на ул. „Иван
Церов“, кв.5 по плана на ж.к. „Младост“, I-ви м.р. на гр. Варна“ с възложител
Община Варна, инвеститор „Металекс Инвест“ ЕООД и изпълнител „Шипи –
94“ ЕООД. Подписал е и протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия на 30.03.2020г. В този смисъл ответникът
няма как да не е възприел влизането в сила в предходен момент на договора
между него и „Металекс Инвест“ ЕООД. Наред с изложеното, на 27.03.2020г.
ответникът е издал и проформа фактура за авансовото плащане по този
договор, с което още веднъж се потвърждава неговото сключване. Поради
това, съдът приема, че договорът е влязъл в сила между страните по смисъла
на чл. 2.3 от него на посочената в договора дата – 19.02.2020г. Респективно,
срокът за изпълнение на договорените строително – монтажни работи по
чл.2.1. е започнал да тече на тази дата.
10
Прието е за безспорно между страните, че към дата 08.07.2020г.
ответникът не е започнал извършването на работа по договора, което се
установява и от описаните по-горе писмени доказателства – съставен
констативен протокол и разменена между страните електронна
кореспонденция.
Тук следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не възприема
като основателно и възражението на ответника, че отговорността му за
връшане на даденото отпада поради неоказване от кредитора на
необходимото съдействие за изпълнение на договора. Съобразно специалните
правила на ЗЗД, относими към договора за изработка, рискът при договора за
изработка е за изпълнителя /чл.258 ЗЗД/. В случай, че даденият му проект е
неподходящ за правилното изпълнение на работата, изпълнителят е длъжен да
предупреди веднага другата страна и да иска извършване на нужните
промени в проекта. Ако другата страна не стори това, изпълнителят може да
се откаже от договора /чл.260 ЗЗД/. Съобразно чл.267, ал.2 ЗЗД, изпълнителят
има право на възнаграждение, ако изпълнението на работата е станало
невъзможно изцяло, или отчасти вследствие негодността на проекта, даден от
поръчващия, и изпълнителят своевременно го е предупредил. С оглед
цитираната нормативна уредба, в хипотезата на отказ от изпълнителя поради
негодност на проекта, ще се достига до отпадане действието на договора с
обратно действие и като последица възстановяване на даденото. Последното
няма да се дължи и изпълнителят би могъл да задържи даденото авансово
възнаграждение, само ако се установи, че изпълнението на работата е станало
невъзможно вследствие негодността на проекта.
В процесния случай, от представената, изходяща от ответника до ищеца
кореспондения /писмо изх. номер 96/02.04.2020г. и писмо изх. номер
107/27.04.2020г./ е видно, че още към началото на м. април 2020г.
изпълнителят, отправяйки възражението си за прихващане, е изразил
готовност да върне даденото по договора от 19.02.2020г. чрез прихващане,
като изложените в писмото от 27.04.2020г. съображения и насочване към
друга фирма, сочат на изявление за отказ от договора и готовност за връщане
на даденото. От съдебно-техническата експертиза по делото обаче, въпреки
установеното обстоятелство, че по време на строителството на улична битова
канализация – на 26.07.2020г. с дължина 88м. между о.т. 448 и о.т. 447 до
същ. РШ на ул. „Иван Церов“, кв.5 по плана на ж.к. „Младост“, I-ви м.р. на гр.
Варна, на осн. чл.154 ЗУТ се е наложила промяна по време на строителството
поради откриването на нови надземни трасета на експлоатационното
дружество „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД – 2 бр. топлопроводи, не се
установи това обстоятелство да е създало реални непреодолими пречки за
изпълнение на възложената по договора канализация, както и не се установи
възражението, че канализацията е следвало да бъде положена преди другите
две комуникации. В този смисъл, изпълнението на работата не е било
невъзможно. Напротив, от заключението на вещите лица се доказа, че е било
спазено минималното хоризонтално отстояние на канализации от други
успоредни подземни проводи, както и че няма припокриване на графиците за
работа по отношение на трите инфраструктурни провода на ул. „Иван Церов“.
Промяната в проектите е била извършена, както и впоследствие от друг
изпълнител е реално изпълнена при тези условия канализацията. Поради това,
проектът не е бил напълно негоден до степен да направи изпълнението на
работата невъзможно, а отказалият се да изпълни работата изпълнител дължи
връщане на даденото по правилата на чл.55 ЗЗД. Още повече, че от
11
разменената между страните кореспонденция, описана по-горе във
фактическата обстановка, се установи, че основната причина, поради която
„Шипи 94“ ЕООД е отказало изпълнение на договора от 2020г. още в
началото на м. април, т.е. малко след издаването от него на фактура за
авансовото плащане, е претенцията за изпълнение на парично задължение на
ищеца по друг договор, която причина стои вън от облигационното
отношение по договора от 19.02.2020г. и не може да обоснове неизпълнение
на този договор. Непредприемайки каквито и да е действия в изпълнение на
договора до края на м. април 2020г., изпълнителят е изпаднал и в забава,
което дава и основание на възложителя по чл.87 ЗЗД след предоставяне на
подходящ срок, да развали договора, което е сторено. Видно е от разменената
кореспонденция, че страните са възприели за надлежна комуникацията
помежду си по електронна поща, поради което изявлението за разваляне
съдът приема за достигнало до ответника в твърдяния от ищеца момент.
При тези изводи, ответникът дължи връщане на получената на
отпаднало основание сума по договора от 31 338.97лв., т.е. предявеният иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД се явява доказан по основание и
размер.
По отношение на акцесорната претенция за заплащане на сумата от
914.05лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 27.03.2020г. до 09.07.2020г.: На първо място следва да се посочи, че
принципно ответникът би могъл да изпадне в забава за връщане на даденото
по разваления договор едва след осъществяване на фактическия състав на
чл.87 ЗЗД, а ищецът по делото твърди да е развалил договора на 08.07.2020г.,
т.е. в края на периода на претенцията му за обезщетение за забава. На
следващо място, съобразно чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Задължението, възникнало на плоскостта на неоснователното обогатяване, не
е с определен ден за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава за
връщане на даденото след покана да заплати паричното задължение. В случая
с всички отправени електронни писма, представени от ищеца, включително
твърдяното в исковата молба писмо от 02.07.2020г., ищецът е отправял
искания към ответника за реално изпълнение на договора, като с последното
писмо от 02.07.2020г. е предоставил на ответника петдневен срок за
изпълнение на договора, след който срок е заявил, че ще счита договора за
развален с всички произтичащи от това последици. Липсва обаче в
отправените писма конкретно покана за плащане на претендираната с
исковата молба сума въз основа на неоснователно обогатяване. Поради това,
ответникът следва да се счита поканен да изпълни паричното си задължение
едва с исковата молба, което прави претенцията за заплащане на обезщетение
за забава за предходен период неоснователна.
С оглед извода за основателност на главния иск с правно основание
чл.55 ЗЗД, следва да бъде разгледано направеното в евентуалност възражение
за прихващане от ответника.
Съгласно чл.103, ал.1 ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е
изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до
другата. Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-
малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши /чл.104
12
ЗЗД/
Няма спор по делото, че между страните е сключен Договор от
04.09.2019г., с който ищецът е възложил на ответника изпълнение на обект
„улична битова канализация РЕ Ф300/SN 8 с дължина 329.07м. от О.Т. 417
през О.Т 414, О.Т. 413, СО „Пчелина“ – по бул. „Цар Освободител“ до
съществуваща РШ на бул. „Хр. Смирненски“ – гр. Варна“ съгласно
Приложение 1 и 2, неразделна част от договора. Не е спорно, че ищецът е
извършил дължимото авансово плащане по договора, както и последващите
плащания по фактура 580/14.01.2020г. на обща стойност 66429.98лв.
Спорен по възражението за прихващане въпрос е дължимо ли е в цялост
възнаграждението на ответника в стойността по издадената фактура с оглед
договореното между страните и извършената работа.
Съобразно чл.266, ал.1 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по
единични цени, размерът му се установява при приемането на работата.
В случая, с чл.3 от договора в раздел „Цени и плащания“ страните са
договорили стойността на договора да се изчислява на база на единични цени,
посочени в Приложение 1 и 2 към договора, равняващи се приблизително на
150 725.24лв. без ДДС /180 870.29лв. с ДДС/. Приложената оферта към
договора е на стойност 169 978.06лв. с ДДС, в която са посочени единичните
цени на отделните видове СМР. За извършване на плащане, чл.3.2. изисква
предаване от изпълнителя за одобрение на възложителя на протокол обр.19 за
установяване и заплащане на действително изпълнените и завършени видове
работи; необходимите актове по наредба №3/2003г. Т.е., възнаграждението е
уговорено по единични цени при посочване само на приблизителна обща
стойност, като окончателната такава се определя съобразно действително
изпълнените и завършени видове работи. Поради това, неоснователен е
доводът на ищеца, че ответникът претендира едностранно увеличаване на
цената.
От заключението на вещите лица по съдебно-техническата експертиза
по безспорен начин се установи, че ответникът е извършил на място
превишаващи СМР на обща стойност 89213.16лв. спрямо съставената към
договора оферта, като е поставил изискуем от нормативната уредба по-дебел
пласт асфалт и на по-голяма площ според допълнително изискване на
Община Варна. Наличието на подпочвени води, което се установява съвкупно
от приобщения снимков материал, компютърна съдебно-техническа
експертиза и събрани гласни доказателства, както и от отговорите на вещите
лица по съдебно-техническата експертиза, е наложило с оглед качествено
изпълнение на работата, обратният насип да бъде изпълнен с фракции от
несортиран чакъл, а не със земна маса. Последното се е налагало и с оглед
нормативната уредба при възстановяване на настилка при полагане на
канализация. Т.е., доказа се по делото по несъмнен начин твърдяните от
ответника по възражението му за прихващане допълнителни СМР спрямо
първоначалната оферта както, че са били извършени реално, така и че са били
необходими с оглед изискванията и годността на работата за обикновеното и
предвидено в договора предназначение по смисъла на чл.261 ЗЗД.
Представеният от ищеца окончателен доклад на строителния надзор не
е подписан от ответника. Съдържанието му е и оспорено от ответника. От
ищеца по делото не бяха ангажирани писмени доказателства в съответните
13
процесуални срокове, че ответникът е подписал официални документи,
издадени от компетентните органи, в които да е признал СМР в количествено
отношение само съобразно първоначалната оферта. От вещите лица по
приетата съдебно-техническа експертиза към нея бяха представени като част
от преписката в административния орган подписан от ответника констативен
акт Приложение 15 за установяване годността за приемане на строежа, както
и Протокол обр.19 между възложителя „Металекс инвест“ ЕООД и
изпълнителя „Шипи 94“ ЕООД от 14.01.2020г., съответен на стойността на
офертата, но носещ подпис само за възложителя. Дори и да се приеме, че
официалните документи съответстват на заложените в проекта параметри, то
опровергаването на съдържанието на официален документ и изходящ от
страната частен документ е недопустимо по смисъла на чл.164 ГПК само
посредством гласни доказателства. В случая обаче, дори и при некредитиране
на показанията на свидетелите на ответника в тази част, изпълнените реално
СМР вповече от офертните се установяват по категоричен начин с
извършените проби на място и констатации на съдебно-техническата
експертиза.
Възложителят „Металекс инвест“ ЕООД“, макар да не е подписал акт
обр. 19, възползвайки се от резултата от извършената работа,
осчетоводявайки фактура №580/14.01.2020г. /искането за кредитно известие е
близо два месеца след първото плащане по фактурата/, посочвайки при всяко
плащане до последното такова, че извършва само частично плащане, и при
липса на данни за каквито и да е възражения срещу извършената работа,
конклудентно е приел работата така, както е била извършена от ответника и
както е довела до издаване на разрешение за ползване на обекта, досежно
който ищецът се явява инвеститор по договора с Община Варна. От
ангажираните от ответника гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Ив. Е. и М. М., които съдът кредитира като съответни на останалите събрани
по делото доказателства, логични и безпротиворечиви, и базирани на
непосредствени впечатления, се установи и че ищецът е бил уведомен чрез
представляващия го за необходимостта от извършване на допълнителни СМР,
на което не се е противопоставил.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че претендираната
от ответника сума от 30 000лв. по фактура №580/14.01.2020г. е дължима от
ищеца към ответника.
По претенцията на ответника за неустойка за забава в размер от
1950.67лв., изчислена към 02.04.2020г.: Представеният от вещите лица
констативен акт за установяване годността за приемане на строежа е от
10.01.2020г., а подписаният от ищеца протокол обр. 19 е от дата 14.01.2020г.,
която съвпада с датата на издаване на процесната фактура 580/14.01.2020г.
Както бе посочено по-горе, стойността на изпълнените СМР е дължима,
поради което ищецът неоснователно не е подписал протокол обр. 19 за
работата в пълен обем и е изпаднал в забава по силата на чл.3.4. от договора
за заплащане на цялата сума с изтичане на третия ден от издаването на
фактура 580/14.01.2020г. В открито съдебно заседание вещото лице по
проведената съдебно-счетоводна експертиза поясни, че онагледените в
отговора на исковата молба и приложената справка изчисления на дължимата
неустойка са коректни съобразно представените документи за извършено
плащане и съобразно дните. Размерът на неустойката не е и оспорен от ищеца
по делото. Поради това, съдът достига до извод за доказаност по основание и
14
размер на заявеното от ответника вземане и за неустойка.
Горните мотиви обуславят извода на настоящия съдебен състав, че са
налице установени в настоящото производство по основание и размер,
изикуеми насрещни вземания на ищеца и ответника за пари. Съобразно ТР
2/18.03.2022г. по т.д. 2/2020г. ОСГТК на ВКС, при уважено възражение за
прихващане признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с
обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се
осъществи, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното –
поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение. При уважено
възражение за прихващане с вземане, което не е установено с друго влязло в
сила решение или заповед за изпълнение, силата на пресъдено нещо на
решението обхваща размера на вземането на ответника, необходим за
прихващането. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че по
възражението за прихващане съдът се произнася в диспозитива на решението
само когато възражението е основателно. С отхвърлянето на иска като
погасен чрез прихващане в решението се индивидуализират пасивното, но и
активното вземане по основание и размер. Съдът не се произнася по
неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на решението,
зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу предявения
иск. Съобразно т.3 на тълкувателния акт, обективните предели на силата на
пресъдено нещо на решението, с което е уважено възражение за прихващане с
по-голямото вземане, включва само размера на прихванатата част. В
определение №218/30.05.2022г. по ч.т.д. № 523 по описа за 2022г. на ВКС, I
т.о. също е разяснено, че погасителният ефект на прихващането настъпва в
пределите на вземането, установено с иска – до размера, необходим за
прихващането. Когато е основателно възражението, съдът отхвърля иска
/изцяло или частично/ като погасен чрез прихващане до заявения и установен
размер на по-малкото от насрещните вземания.
В случая по възражението за прихващане ответникът е заявил две свои
вземания – за главница и неустойка. Доколкото прихващането е способ за
погасяване на парично задължение, на осн. чл.76, ал.1 ЗЗД прихващането
следва да се извърши до размера на предявения иск чрез погасяване в
поредност първо с главница и след това неустойка до оставащия размер на
пасивното вземане, тъй като вземането за главница се явява по-старо и
обременително /като лихвоносно и потенциално генериращо неустойка/
спрямо вземането за неустойка за определен период.
С оглед гореизложеното предявеният иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.3 ЗЗД следва да бъде отхвърлен поради извършено прихващане с
вземанията на ответника към ищеца по Договор от 04.09.2019г. за изпълнение
на обект „улична битова канализация РЕ Ф300/SN 8 с дължина 329.07м. от
О.Т. 417 през О.Т 414, О.Т. 413, СО „Пчелина“ – по бул. „Цар Освободител“
до съществуваща РШ на бул. „Хр. Смирненски“ – гр. Варна“ за
възнаграждение от 30 000лв. по фактура №580/14.01.2020г. и неустойка до
размер от 1338.97лв. по чл.8 от Договор от 04.09.2019г., изчислена от деня,
следващ третия ден на издаването на фактура №580/14.01.2020г. до
02.04.2020г.
Искът за заплащане на сумата от 914.05лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 27.03.2020г. до
09.07.2020г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен по гореизложените
мотиви. За пълнота следва да се посочи по предявения от ищеца иск с правно
15
основание чл.86, ал.1 ЗЗД и че след като по силата на чл.104, ал.2 ЗЗД
задължението за връщане на даденото по договора от 19.02.2020г. е погасено
чрез прихващане в деня на настъпване на изискуемостта, то с обратна сила
отпадат и последиците от забавата на „Шипи 94” ЕООД, поради което и то не
дължи обезщетение за същата /в този смисъл Решение №103/01.08.2017г. по
гр.д. №61 323 по описа за 2016г. на ВКС, IV г.о./.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на осн. чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски в общ
размер от 8115.90лв., от които 3891.50лв. депозити за експертизи, 4140лв.
адвокатско възнаграждение и 84.40лв. заплатени такси.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Металекс инвест“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „В. Левски“
№68, ап. т.о/оф.6, срещу „Шипи 94“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „В. Левски“, бл.7, вх.Б, ет.3, ап.30, иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 31 338.97лв. /тридесет и една хиляди триста
тридесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща
заплатен от ищеца на ответника аванс на отпаднало основание поради
разваляне на сключен между страните Договор от 19.02.2020г. за изпълнение
на улична битова канализация с дължина 88м. между о.т. 448 и о.т. 447 до
същ. РШ на ул. „Иван Церов“, кв.5 по плана на ж.к. „Младост“, I-ви м.р. на гр.
Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
исковата молба в съда -10.07.2020г. до окончателно изплащане на
задължението, поради извършено ПРИХВАЩАНЕ с вземанията на
ответника „Шипи 94“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „В. Левски“, бл.7, вх.Б, ет.3, ап.30 към ищеца
„Металекс инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул. „В. Левски“ №68, ап. т.о/оф.6, по Договор от
04.09.2019г. за изпълнение на обект „улична битова канализация РЕ Ф300/SN
8 с дължина 329.07м. от О.Т. 417 през О.Т 414, О.Т. 413, СО „Пчелина“ – по
бул. „Цар Освободител“ до съществуваща РШ на бул. „Хр. Смирненски“ – гр.
Варна“ за възнаграждение от 30 000лв. /тридесет хиляди лева/ по фактура
№580/14.01.2020г. и неустойка до размер от 1338.97лв. /хиляда триста
тридесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/ по чл.8 от Договор от
04.09.2019г., изчислена от деня, следващ третия ден на издаването на фактура
№580/14.01.2020г. до 02.04.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Металекс инвест“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „В. Левски“
№68, ап. т.о/оф.6, срещу „Шипи 94“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „В. Левски“, бл.7, вх.Б, ет.3, ап.30, иск с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 914.05лв. /деветстотин и четиринадесет лева и пет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
16
31 338.97лв. за периода 27.03.2020г. до 09.07.2020г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Металекс инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Варна, бул. „В. Левски“ №68, ап. т.о/оф.6, да
заплати на „Шипи 94“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „В. Левски“, бл.7, вх.Б, ет.3, ап.30, сумата от
8115.90лв. /осем хиляди сто и петнадесет лева и деветдесет стотинки/,
представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
17